Инвестиционно банкиране

В инвестиционното банкиране има три основни групи сделки:

1) сделки на първичния пазар. Това означава, че банките са активни посредници, поематели на публични емисии на ЦК на своите корпоративни клиенти.

IPO’s – първоначално емитиране на ценни книжа- създаване на собствения капитал на частни дружества, които дружества не са котирани на фондовата борса. Дружествата се въвеждат на фондовата борса, с което те стават публични. Този процес трае между 6м и 2 години. IPO сделките са преобладаващи в сделките на първичния пазар. На първичния пазар акцията се ражда по своята емисионна цена.

2) сделки на вторичния пазар- вторичния пазар се представлява от фондовата борса. На вторичния пазар ЦК получават своята пазарна цена, която е различна от емисионната цена. Цената на ЦК е едн от най-важните ориентири, по които се оценява качеството на мениджмънта – успеха, неуспеха. Тъи като главната цел на всяко банково ръководство е максимазиране на акционерната полза. Определянето на максимазираната акционерна полза става чрез свободния паричен поток, който остава за разпределение сред акционерите. Цената и доходността на една акция и курсовите разлики предопределят дали този паричен пазар ще се увеличи или редуцира. Доходността на акцията се определя към края на периода.

3) сделки свързани със сливания и покупки на фирми, банки и други институции, които немогат да минат без посредничество на банките.

Инвестиционните банки се занимават с всякакви финансови услуги, надхвърлящи традиционната депозитно-кредитна банкова дейност, и преди всичко с непосредствен трансфер на спестявания на паричния и капиталовия пазар. Благодарение на тях инвеститорите не използват посредничеството на търговските банки, а влагат своите средства на пазара на ценни книжа. Най-напред инвестиционните банки се обособяват в англосаксонските страни.

Развитието на инвестиционното банкиране е тясно свързано с развитието на капиталовия пазар и фондовата борса. Не бива обаче да се забравя, че съвременните тенденции на световните финансови пазари очертават доминиране на институциите с универсален характер, организирани в холдинги и предлагащи широк спектър от финансови услуги. В Полша се споделя разбирането, че политиката по отношение на инвестиционното банкиране е довела до създаването на два вида институции:

1) специализирани финансови институции, предлагащи само избрани типове услуги по инвестиционно банкиране. Генезиса от такива институции идва от дейността на днешните небанкови маклерски къщи и големи консултантски фирми;

2)големи институции с универсален характер, организирани във формата на финансов холдинг. Те произхождат главно от търговските банки и банкови маклерски бюра

Услугите в областта на инвестиционното банкиране с комисионен характер са съществен елемент от финансовия резултат на банката и начин за задържане на най- многочислени клиенти. Преобразуваните във финансов холдинг с универсален характер ТБ-и търсят нови източници на приходи, неутрализиращи спадането на лихвените проценти по кредитите(поради ефекта на намаляващата инфлация и изострена конкуренция)

Чрез емисия на ЦК своята дейност финансират преди всичко клиенти с най-добро икономическо състояние. Освен универсалните банки започват да функционират и институции, специализирали се в избрани видове услуги от областта на инвестиционното банкиране. На финансовия пазар става достъпна относително широка гама финансови инструменти, нагодени към предпочитанията на инвеститорите по отношение на поемането и поносимостта спрямо инвестиционния риск, функционират дългосрочни инструменти с постоянен доход, полезни при формирането на инвестиционния портфейл на институционалните инвеститори напр. пенсионните фондове.

Към основните услуги в областта на инвестиционното банкиране спадат;

• 
  Обслужване на емисии на ЦК на паричния и капиталовия пазар;
  
• 
  Обръщение на ЦК на вторичния пазар за сметка на клиентите(брокерска дейност);
  
• 
  Обръщение на ЦК на вторичния пазар за собствена сметка (дилърска дейност);
  
• 
  Услуги в областта на преструктурирането и приватизацията на икономически единици;
  
• 
  Консултиране и управление на финансови средства;
  
• 
  Създаване и управление на инвестиционни фондове;
  
• 
  Транзакции с дериватни инструменти на срочните финансови пазари;
  
• 
  Лизинг и факторинг;
  
• 
  Обръщение на засрахователни книжа;
  
• 
  Изследователска и аналитична дейност;
  
• 
  Дистрибуция на информация.
  

На първичния пазар инвестиционните банки изпълняват функцията на посредник между емитента и инвеститора, те са консултанти на емитента и дистрибутор на емитираните от него ЦК. Затова пък на вторичния пазар те изпълняват функцията на дилър или брокер. Като дилър банката става страна по транзакцията при покупката и продажбата на ценните книги. Като брокер тя приема и изпълнява нареждания на инвеститорите, отнасящи се до обръщението на ценни книжа.

Същността и характера на инвестиционните услуги произтичат от съществуването на оперативни и информационни разходи. Ако всички инвеститори имат еднакви очаквания за размера на печалбата и риска, свързан с притежаването на ценни книжа, а рашенията отнасящи се до ценните книжа, не оказват влияние върху тяхната пазарна стойност , необходимостта от извършване на инвестиционни услуги от банките до голяма степен би била ограничена.

Към финансовите разходи могат да се причислят:

• 
  разходите за подготовка на сделката (събиране на информация)
  
• 
  разходите за подготвяне на решение
  
• 
  разходите за договарянето(подготовка на договор за покупка)
  
• 
  разходите за мониторинг на поведението на инвеститорите и емитентите
  
• 
  разходите по отмяна на договора
  

Към най-важните функции трябва да се причислят брокерските услуги. С тях се занимават фирми, които притежават съответно разрашение от надзорните институции за работа на капиталовия пазар и преди всичко за приемане на разпореждания на клиентите за покупка или продажба на ценни книжа. Брокерът първо обобщава разпорежданията на клиентите и ги предава в агрегирана форма на пазара и второ поема върху себе си риска от операцията като става гарант на поетото от клиента задължение. С тези услуги се занимават най-вече маклерските фирми. Брокерските услуги са известни с наименованието сконтов брокер и пълна брокерска услуга.

При инвестиционните услуги съществува остра конкуренция между универсалните и инвестиционните банки. Първите имат предимство произтичащо от доброто познаване на икономическото състояние на емитента, от по – голямата възможност за разграничаване на кредитното подпомагане в процеса на емсията, а също в областта на контрола върху качеството на емисията. Инвестиционните банки от своя страна имат по голям опит при определяне на цените на ЦК, при организиране на процеса на пласмент и преди всичко те са по добре подготвени за консултиране на емитента по формирането и протичането на емисията. Съществена услуга на инвестиционното банкиране е пласирането на емитираните ценни книжа сред инвеститорите. Инвестиционната банка изпълнява и функцията на посредник между емитента и инвеститора.

Трябва да се прави разлика между частното и публичното пласиране. В първия случай офертата е насочена към ограничен кръг инвеститори. При публичното пласиране ЦК се купуват от голям брои разнообразни инвеститори . Дава се обява за подписката, по време на която инвеститорите се призовават да направят качествени оферти по определена цена. В случай на свръхподписка се прави редуцирано разпределение на нарежданията за участие в подписката.

Важна услуга на инвестиционното банкиране е гарантирането на емисията (underwriting), което се изразява в това , че гарантът - по принцип инвестиционната банка – поема отговорността за пласиране на ценните книжа сред инвеститорите. Услугата на гаранта се изразява или само в добавяне на съответно старание при пласирането на ЦК , или в изкупуването на онези книжа, които не са могли да бъдат пласирани на борсата.

Към инвестиционните услуги на посредника спадат също определянето на цената на ценните книжа, въвеждането им на борсата, обявяването на публична подписка, определянето на тръжната процедура
Сливания и покупки
Други услуги на инвестиционните банки са транзакциите, свързани с придобиването и сливането (mergers & acquisition), в резултат на което става консолидиране на собствеността . Понятието сливане в случая означава доброволно свързване на две предприятия , едното от които губи своята юридическа самостоятелност. Най- често това става чрез покупка на конкретен пакет акции на друго предприятие.

Банковите услуги в тази област обхваща:

• 
  подготовката на процеса на транзакцията
  
• 
  оценката на предприятието
  
• 
  консултации за защита от враждебно придобиване
  

Чрез консултантската си функция за предприятията инвестиционната банка извършва подбор на съответни стратегии за инвестиране, които да противодействат на враждебно придобиване. Към тях може да се причисли стремежът за :

1) подобряване репутацията на фирмите, което допринася за повишаване курса на техните акции и намаляване броя на заинтерисованите от придобиване кандидати;

2)увеличаване на правомощията на акционерите, притежаващи поименни акции;