IP/10/1126 Брюксел, 15 септември 2010 г. Нова нормативна уредба за повишаване на прозрачността и осигуряване на координация във връзка с късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение

Брюксел, 15 септември 2010 г.

Комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „При нормални условия късите продажби повишават ликвидността на пазара и допринасят за ефективното ценообразуване. Но при нестабилност на пазарите късите продажби могат да ускорят спада на цените, водейки до хаос на пазара и системни рискове. Благодарение на днешното предложение ще бъде повишена прозрачността за регулаторните органи и пазарите, а за регулаторните органи ще бъде по-лесно да откриват рисковете на пазарите на държавни дългови инструменти. Те ще получат и ясни правомощия да ограничават или забраняват късите продажби при извънредни положения, в координация с новия Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Днешните предложения са нова крачка към повишаването на финансовата стабилност в Европа.“

Къса продажба има, когато продавачът продава ценна книга, която не притежава, с намерението по-късно да я купи обратно, за да може да я достави. Непокрита къса продажба има, когато преди извършването на късата продажба продавачът не е взел назаем ценните книжа и не си е осигурил вземането им назаем преди сетълмента. Това създава специфичния риск от неизвършване на сетълмент (т.е. неприключване на сделката). От началото на финансовата криза насам много държави-членки предприеха действия за временно спиране или забрана на късите продажби. Некоординираните действия могат да се окажат по-неефективни и да доведат до затруднения на пазара, включително да повлияят на доверието на инвеститорите.

По-висока прозрачност

Понастоящем надеждната информация за късите продажби е малко: участниците на пазара и регулаторните органи трудно могат да разберат кои ценни книжа се продават на късо и каква е общата им значимост. С днешното предложение прозрачността се повишава, тъй като се въвежда изискване всички поръчки за търгуване с акции на местата за търговия да бъдат означавани като „къси“ (т.нар. flagging — означаване с флагчета), ако включват къса продажба, така че регулаторните органи да знаят кои сделки са къси. Освен това инвеститорите ще трябва да оповестяват значителните си нетни къси позиции в акции пред регулаторния орган при достигането на определен праг (0,2 % от емитирания акционерен капитал) и пред участниците на пазара — при достигането на по-висок праг (0,5 %). Тези мерки ще означават, че участниците на пазара са по-информирани, като едновременно с това се дава възможност на регулаторните органи да следят пазарите и да откриват нарастващите рискове. Що се отнася до държавните облигации, регулаторните органи ще могат по-добре да откриват евентуалните рискове пред стабилността на пазарите на държавни дългови инструменти, тъй като ще получават информация за късите позиции, включително за тези от тях, които са придобити чрез суапи за кредитно неизпълнение на държави (дериватни инструменти, които понякога се смятат за форма на застраховка срещу риска от неизпълнение на задълженията).

Когато има нестабилност на пазарите, прозрачността сама по себе си може да не е достатъчна. Сега правомощията на националните регулаторни органи да ограничават или забраняват късите продажби се различават значително в отделните държави-членки. С днешното предложение на националните регулаторни органи се предоставят ясни правомощия в извънредни случаи временно да ограничават или да забраняват късите продажби на всеки финансов инструмент, като действията им ще бъдат координирани от ЕОЦКП (който би трябвало да започне дейността си от януари 2011 г., ако получи одобрението на Европейския парламент). На ЕОЦКП се дава и правомощието да издава становища на вниманието на компетентните органи, когато те се намесват на пазара при извънредни положения. В съответствие с новата нормативна уредба за надзора, ако са изпълнени определени условия, ЕОЦКП ще има възможността сам да приема временни мерки с пряко действие, с които да ограничава или забранява късите продажби.

Освен това ако цената на даден финансов инструмент спадне значително в рамките на един ден, националните регулаторни органи ще имат правомощието да ограничат късите продажби на този инструмент до края на следващия ден за търговия. Тези мерки ще помогнат на регулаторните органи да предприемат нужните действия координирано, да забавят или спрат спада на цените, който може да бъде засилен от късите продажби при нестабилност на пазарите. Те ще доведат и до намаление на разходите на пазарните участници за спазване на изискванията, които те понасят понастоящем поради разликите в националните разпоредби.

Регулиране на специфичния риск на непокритите къси продажби

Непокритите къси продажби потенциално водят до нарастване на риска от неизвършване на сетълмент. Съгласно днешното предложение преди да извърши къса продажба, всеки инвеститор трябва да е взел назаем съответните инструменти, да е сключил договор за вземането им назаем или да има споразумение с трета страна, според което тези инструменти ще бъдат на необходимото място и ще бъдат запазени за отдаване под наем, така че да бъдат доставени до датата на сетълмента [до 4 дни след сключването на сделката]. Местата за търговия трябва да гарантират, че са въвели подходящи механизми за изкупуване на акции или държавни дългови инструменти, както и глоби и забрана за извършване на къси продажби при неизвършване на сетълмент.

В предложението се предвиждат някои изключения — например за определени дейности, които са от голямо значение за осигуряването на ликвидност или за правилното функциониране на първичните пазари на облигации.

Предложението се предава на Европейския парламент и Съвета за разглеждане и приемане. Ако бъде приет, регламентът ще се прилага от 1 юли 2012 г.