I. РАБОТНИ ЗАПЛАТИ Безпрецедентната по своя обхват и продължителност политика на „замразяване на доходите” имаше не само изключително тежко отражение върху жизненото равнище на населението, но тя действаше и проциклично – забавяйки потреблението и вътрешното търсене. Освен това КНСБ счита, че трябва да се прекрати порочната практика на тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, с оглед постигането на по-добра „разходна конкурентоспособност” на българската икономика. Нашите искания са:
Повишаване на минималната работна заплата за страната от 310 на 340 лв. от началото на 2014 г. при две съпътстващи промени (необлагаем минимум от 340 лв.; таван на социално-осигурителния доход от 2 500 лв.) и реализиране в следващите години на предимствен ръст, с цел достигане на съотношение 50% спрямо средната работна заплата. Изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ за страната на базата на социални и икономически критерии/показатели и ясно разписана процедура.
Оказване на логистична подкрепа на бипартитния социален диалог при провеждането на ежегодни преговори по препоръчителни индекси за нарастване на работните заплати в отделните отрасли и браншове, вкл. предоставяне на необходимата по обем, дълбочина и разрези статистическа и отчетна информация.
Ръст с не по-малко от 10% на средствата за работни заплати в бюджетно финансираните дейности от 1 януари 2014 г., като в: средното образование увеличението да е 14%; ръст с 20% в центровете за спешна медицинска помощ, психиатричните центрове и центровете за кръвопреливане; 20-процентен ръст в Агенцията за заетоста и в Агенцията за социално подпомагане, а в сферата на културата (музикални и танцови състави, музеи, галерии, библиотеки и читалища) – ръст с 20%. Ревизия на въведения от предишния кабинет „нов модел на заплащане на служителите в държавната администрация” и гарантирано нарастване на работните заплати във всички структури на държавната администрация.
II. ПАЗАР НА ТРУДА КНСБ счита, че трябва да се развиват и прилагат политики и мерки, генериращи икономически растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет на националното финансиране бъдат целевите групи на младежи до 29 годишна възраст, безработните над 50 години и регионалните програми за райони с висок процент на безработица.
Увеличаване на средствата за заетост и квалификация в новия НПДЗ в размер на не по-малко от 145 млн. лв., за да се спази правилото за допълняемост и за да се осигури заетост на около 38 000 безработни, в т.ч.:
30% от средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат насочени към програми и мерки за заетост и квалификация на младежи до 29 годишна възраст, като чрез тях се осигури заетост на 11 000 младежи и професионална квалификация и обучение по ключови компетенции за 10 000 младежи;
30% за разработване и прилагане на програми и мерки, насочени към развитието на „бели” и „зелени“ работни места съвместно с Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните, като акцент се даде на предаване на компетенции и умения от безработни над 50 години на младежи до 29 години;
увеличаване на средствата за регионалните програми, особено в Северозападна и Североизточна България - райони с висок процент на безработица - насочени към решаване на техните специфични проблеми.
Въвеждане на ключовите характеристики на дуалната система за образование и обучение чрез: доразработване и надграждане с консенсусно приети елементи на дуалната система на ДОИ / стандарти във всички професионални направления и разработване и приемане на минимални изисквания към предприятия, предлагащи места за професионално образование и обучение, с цел гарантиране на качествено професионално обучение съобразно технологичния процес.
Разработване на механизъм за откриване на индивидуални сметки за обучение за лица с по-висока квалификация, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници - държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.
Въвеждане на индивидуални кредитни карти за продължаващо професионално обучение (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи, при нискодоходните лица с ниска квалификация.
III. ИКОНОМИЧЕСКА, ДАНЪЧНА И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА Рестриктивната политика не може да бъде повече инструмент за лечение на икономиката в условията на тежка и продължителна криза. Нужни са ефективни стимули за развитие и те са свързани с повишаване на търсенето – най-вече вътрешното потребление и инвестиционната активност. Прилагането на надеждни механизми и инструменти за борба с контрабандата, данъчните и осигурителни измами, повишаването на събираемостта и въвеждането на някои нови данъци ще осигурят допълнителни приходи от над 1 млрд. лв., с които следва да се финансират част от предложените тук мерки. Икономически мерки
Разработване на дългосрочна прорама за реиндустриализация на страната и създаване на Национален инвестиционен фонд със средства от европейски програми, който да предлага инвестиционни заеми. Ясно дефиниране (след публични дебати) на държавните приоритети за развитие на отрасли и браншове на националната икономика.
Увеличаване капитала на Българска банка за развитие. Приоритетно предоставяне на средства за банката по инициативата „Джереми“ за преференциално кредитиране на МСП. Създаване на преференциални кредитни линии за експортно ориентираните производства. Използване офисите на „Български пощи“ ЕАД за създаване клонова мрежа на банката.
Преглед на финансовото състояние на държавните дружества и съвместно със синдикатите изработване на необходимите програми за оздравяването им, в т.ч:
разработване на дългосрочен план за одържавяване задълженията на „НЕК“ ЕАД /около 2.5 млрд.лв/ и залагане на съответните средства в бюджета за 2014 г., с оглед предотвратяване фалита на дружеството;
осигуряване на бюджетни средства за нормалната дейност на БДЖ и търсенето на заем от финансови институции за решаването на дълговия проблем на предприятието и избягване на фалита му;
залагане в Бюджет 2014 на необходимите средства за изплащане на дължимата компенсация към „Български пощи“ ЕАД за извършваната от дружеството „универсална пощенска услуга“ (необходими средства – 22.5 млн.лв.);
оздравяване на ВМЗ – Сопот;
осигуряване на необходимите средства за „Напоителни системи“ ЕАД за извършване на неговата дейност по защита от вредното въздействие на водите общо 29 млн.лн. (от тях 16 млн.лв. дължими от 2011 г. досега).
Предприемане на спешни мерки за оздравяване на енергетиката. Освен поетапното оздравяване на НЕК, приоритетно да се търси: преразглеждането на дългосрочните договори за изкупуване на ел. енергия по високи цени – ВЕИ, американски централи; осигуряване на необходимото присъствие на българските ТЕЦ в регулирания пазар (енергийния микс); решаване на проблема с цените на българските въглища; договаряне на дерогация по квотите за въглероден диоксид, с оглед даване на възможност за инвестиции в очистващи инсталации и предотвратяване затварянето на мощности по екологични съображения.
Изработване на пакет закони с антимонополен и антикорупционен характер. Прекъсване монопола на малко на брой фирми, печелещи по принцип тръжните процедури по ЗОП. Извършване на промени в закона за защита на конкуренцията за осигуряване на равноправно третиране на българските производители от големите търговски вериги. Осигуряване на активност в дейността на държавните регулаторни органи – ДКЕВР, КЗК, КФН и др., както и на ефективен обществен контрол върху качеството на тяхната работа.
Недопускане на офшорни фирми до участие в приватизационни, концесионни и процедури по ЗОП.
Увеличаване капацитета и разширяване функциите на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия в посока експортно ориентиране на МСП и издигане на ранга й в държавна агенция към МС.
Данъчни мерки
Въвеждане на необлагаем минимум при облагане доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата за страната в размер на 340 лв. Мярката ще струва на бюджета около 650 млн.лв. за годината, но ще увеличи нетните месечни доходи от труд на повечето работещи с между 30 и 34 лв.
Въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане / връщане на процент от платения данък върху дохода (с оглед стимулиране на декларирането на реалните доходи) с високи стимули за първо и по-малки за второ дете.
Въвеждане на данък върху финансовите транзакции – предполагаем приходен ефект от 150-200 млн.лв.
Повишаване на данъка върху дивидента от сегашните 5 на 10 на сто.
Завишаване на данъчните стимули за повишаване квалификацията, допълнителното осигуряване и застраховане.
Запазване на стимулите на младите семейства с ипотечни кредити за жилище.
Предложения по бюджет 2014
Бюджет 2014 г. да стъпва на принципите:
Преразпределение през бюджета – 40% от БВП
Бюджетен дефицит – 2% от БВП
Увеличаване годишната квота на необлагаемите ваучери за работническо хранене на 240 млн.лв.
Въвеждане на „Ваучери за помощ семейството“ на стойност около 60 милиона лева за година, чрез които да се подпомогнат политиките за създаване на заетост, особено младежка, както и да се обогатят политиките към семействата с деца и зависими членове, нуждаещи се от помощ и грижа.
Увеличаване на разходните стандарти за:
Финансиране на дете и ученик – с 18%
За издръжка на децата в детските ясли и училищното здравеопазване – с 18%
За издръжка на заведенията за социални услуги – с 20%. Мярката изисква 35.4 млн.лв.
Увеличаване на гарантирания минимален доход за подпомагане на 75 лв. Преразглеждане политиките на целево енергийно подпомагане, с оглед увеличаване от 350 на 500 квтч. ел.енергията, както и въвеждане на целева помощ за потребление на вода.
В Закона за Бюджет 2014 г. да се уреди правото на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация на парични средства за представително облекло, както това е уредено за държавните служители.
Допълнително напомняме за нашето предложение за изплащане на еднократна компенсаторна добавка към най-ниските размери пенсии (до 200 лв. вкл.) до края на ноември 2013 г. от бюджета за тази година.
IV. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ Състоянието на фондовете на ДОО, икономическите и демографски предизвикателства налагат предприемането на решителни и амбициозни мерки за постепенна финансова стабилизация на защитната система, за да може тя да изпълнява адекватно своите функции. Важно е мерките и действията, не само да се вписват в целите и възможностите на системата, но да се държи сметка за нейната перспектива, реформиране и ангажиментите на страната за ефективна битка за ограничаване и изкореняване на бедността.
С оглед важността на развитието на пенсионната реформа за гарантиране на здравословни публични финанси и дългосрочна финансова стабилност на системата НЕЗАБАВНО да се поканят социалните партньори и се пристъпи към преглед и преоценка на финансовите ефекти в краткосрочен и средносрочен план на мерките в Националното споразумение
Незабавно придвижване на законопроекта за криминализиране укриването на задължения за плащане на осигурителни вноски ( очаквани приходи от дисциплиниране на субектите около 200 млн.лв.);
Въвеждане здравна осигурителна вноска върху доходи от собственост и други подобни източници за лица, които нямат доходи от труд и не са задължени да се осигуряват на друго основание (не са работещи, не са социално слаби, не са самонаети и пр.)
Увеличаване минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи персонал във всички дейности, в които няма споразумение между социалните партньори със средния процент увеличение, постигнат при договарянето – 2,5 на сто (ефект за приходите на системата около 30 млн.лв. т.ч. при МРЗ от 340 лв.).
Увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с 1%, с оглед постепенно възстановяване загубите от намаленията от предходни години (допълнителен приход около 190 млн.лв.)
4.Установяване на вноската за фонд безработица на 2 на сто (допълнителен приход не по-малко от 190 мл.лв.)
Увеличение на минималната работна заплата (тя и минимален осигурителен доход за най-ниско квалифицираните групи персонал) от 310 на 340 лв. (ефект за приходите на бюджета на ДОО около 8,9 млн.лв.)
Възстановяване захранването с вноска – 0,1% на администрирания от НОИ Фонд за гарантиране вземанията на работниците – сегашната ситуация на практика облагодетелства предприятия, които не се участвали във финансирането на този фонд.
Увеличаване на минималния среднодневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 на 9,00 лв. (около 35 млн.лв. допълнително, при запазване броя на безработните на ниво от 2013 г. за сметка на допълнителните приходи на фонда от 190 млн.).
Гарантиране правото на обезщетение за безработица в минимален размер и за срок от 4 месеца на заетите на сезонна и друга кратковременна работа при 6 месечен минимален период на осигуряване ( или 9 от последните 24 месеца). Мярката ще засегне 40-42 хил. лица и ще струва не повече от 5 млн.лв. за годината;
Преустановяване нарастването на пенсионната възраст за заетите в масовата трета категория, до постигането на консенсус между социалните партньори по принципното съдържание на Националното споразумение от ноември 2010 г. и развитие на мерките в него.
Въвеждане пенсионна възраст за всички категории заети лица и разрешаване проблемите на ранното пенсиониране на заетите в първа и втора категория труд единствено с оглед осигурителния принос на лицата;
Осъвременяване на пенсиите в 2014 г. с 50 % от инфлацията за предходната година и 50 % от ръста на средния осигурителен доход за същия период (около 28 млн.лв. разлика, спрямо осъвременяването само с инфлация). Определяне максималния размер на пенсиите, съобразно ръста на максималния осигурителен доход (от 2200 на 2500 лв.);
Преразглеждане на нормативната уредба на управлението на Сребърния фонд и реда и начина за инвестиране на неговите активи и за използване на натрупаните средства.
V. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
КНСБ констатира, че е налице дефицит по отношение практиката на прилагане на законодателството, контрола и санкциите при нарушаване или отнемане на трудови, социални и фундаментални права на гражданите. Считаме, че са наложителни редица законови изменения, дори в най-висшия закон на страната – Конституцията, за да бъдат уредени по подобаващ начин прававата на гражданите. В рамките на 2014 г. искаме да бъдат извършени следните допълнения и изменения в нормативни актове.
Да се гарантира изплащането на заработени трудови възнаграждения, с оглед формулираното конституционното право (чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България) на “..заплащане, съответстващо на извършената работа ...“. За целта да се допълнят и изменят текстове:
в Кодекса на труда (чл.245 от КТ). В КТ да се създаде правна норма, с която при невъзможност на юридическото лице да поеме задължения при неизплатени заплати, то да се поема съразмерно и пропорционално от собствениците на юридическото лице;
в Гражданско-процесуалния кодекс (чл.417 от ГПК);
в Търговския закон (текстове, даващи право на работници да искат от съда обявяване на несъстоятелност на работодателя и въвеждане на нов ред на неудовлетворените кредитори);
в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите да се създаде нова хипотеза – финансова криза, при която да може да се изплащат суми от създадения със закона фонд;
в Наказателния кодекс да се създаде текст, предвиждащ наказателна отговорност за длъжностни лица, които осъществяват закононарушения, свързани с конституционното право за изплащане на трудовите възнаграждения;
пак там да се създаде и текст, предвиждащ наказателна отговорност за закононарушения, свързани с изграждането и действието на осигурителните системи и конституционното право на обществено и здравно осигуряване;
с промените в Закона за обществените поръчки да се гарантира, че няма да бъдат допуснати до тръжните процедури фирми с неизплатени работни заплати и неспазени клаузи по колективен трудов договор. Към подизпълнителите да бъдат прилагани същите изисквания.
Гарантиране правото на сдружаване, вкл. и на синдикални организации, като се допълни Наказателния кодекс и се търси наказателна отговорност на лицата, които пречат на гражданите, на работниците и служителите (включително и на държавните служители), да упражняват правото си на сдружаване (вкл. и на сдружаване в професионални организации).
Да се насърчи и развие правната рамка на колективното трудово договаряне, като изрично се уреди в Закона за държавния служител правото на колективно договаряне за държавните служители. В тази връзка да се ратифицират: Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция № 189 за домашните работници.
Усъвършенствуване на нормативната уредба на колективните действия за защита на интересите на работниците/служителите чрез: гарантиране правото на стачка за защита на социални и икономически интереси, регламентиране на национални и отраслови/браншови стачни действия, гарантиране на правото на ефективни стачни действия на държавните служители, издигане статута, ролята и мястото на Националния институт за помирение и арбитраж.
Да се даде възможност на представителните синдикални и работодателски организации, по тяхна инициатива, или по искане на държавата, чрез двустранни споразумения да се уреждат въпроси, свързани с предмета на сътрудничеството по чл.3 от Кодекса на труда, като държавата поема задължението правно-нормативно да ги уреди и гарантира. В тази връзка да бъдат приети, вече одобрени от представителните работодателски и синдикални организации, текстове, насочени към усъвършенстване и развитие на двустранния и тристранен диалог и сътрудничество.
