Ислямска революция в Иран 1979г



Дата22.08.2017
Размер201.69 Kb.
#28505
    Навигация на страницата:
  • Vilayat
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Факултет по класически и нови филологии
Център за източни езици и култури

Курсова работа по „История на Персия и Иран”


Тема: Ислямска революция в Иран 1979г.

24.06.2009г. Изготвил: Наталия Дечева,

гр. София Специалност Иранистика,

Първи курс, Фак. № 15161


Съдържание:

Въведение.



  1. Обстановка и причини за Ислямската революция.

  2. Историческа обстановка.

  3. Възходът на Аятолах Хомейни.

  4. 1970г. – 1977г.

  5. Рухването на династия Пахлави.

  6. Победата на революцията и падането на монархията.

  7. Укрепване на властта от Хомейни.

Библиография.

Въведение.


Ислямската революция се отнася до събития, включващи свалянето от власт на иранския монарх Мохамад Реза Пахлави и установяването на Ислямска република под управлението на Аятолах Рухолах Мусави Хомейни, който е водач на революцията. Наречена е още „събитие, което прави ислямския фундаментализъм политическа сила…от Мароко до Мала Азия”.

Първите големи демонстрации срещу Шаха започват през януари 1978г. Между август и декември 1978г. стачките и демонстрациите парализират страната. Шахът напуска Иран и отива в изгнание в средата на януари 1979г., а две седмици по-късно Аятолах Хомейни се завръща в Техеран и е посрещнат от няколко милиона иранци. Шахският режим рухва скоро след това на 11 февруари, когато партизани и въстанически чети смазват войските, лоялни на Шаха, във въоръжени улични боеве. Иран гласува на национален референдум да стане ислямска република на 1 април 1979г. и приема новата теократична конституция, в която Аятолах Хомейни е върховен водач на страната, през декември 1979г.

Революцията е уникална заради огромната изненада, която създава и по света: отсъстват много от обичайните причини за революция – поражение при война, финансова криза, граждански бунтове или недоволна армия. Тя прави пълна промяна с голяма скорост; замества древна монархия с теокрация, основаваща се на Опазването на ислямското право (Vilayat-e Faqih); резултатът от революцията – Ислямска република „ под ръководството на 80- годишен изгнаник, религиозен учен от гр. Кум” е както един учен го описва „ явление, което трябва да се обясни”.

Причините за Ислямската революция, защо Шах Мохамад Реза Пахлави пада от власт и защо монархията е заменена с ислямска република са обект на исторически дебати.




  1. Обстановка и причини за Ислямската революция.

Основни причини.

Политики и политически грешки на Шаха.

□ Неговата силна политика на американизация и близка идентификация със западните сили (САЩ), въпреки последвалото противоречие с шиитската мюсюлманска идентичност. Това включва неговото първоначално въвеждане в длъжност от обединените сили с помощта на ЦРУ през 1953г. , употребата на голям брой американски военни съветници и техници и гарантираният им дипломатически имунитет, предпазващ ги от съдебно преследване. Всичко това довежда националисти иранци, и религиозни, и светски, да го считат за марионетка на Запада.

□ Непопулярното пренебрежение към ислямската традиция през 1976г. да се смени ислямският календар с имперски, започващ с рождената дата на Кир вместо с преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина. За една нощ годината се променя от 1355г. в 2535г.

□ Екстравагантност, корупция и елитизъм в управлението на Шаха и обкръжението му.

□ Провалът му да създаде поддръжници на шиитското религиозно водачество и да се противопостави на кампанията на Хоменйни срещу него.

□ Деспотични тенденции, които нарушават иранската конституция от 1906г. , включващи потушаване на разногласията с помощта на специални служби като САВАК, последвани от умиряване и прояви на слабост докато революцията набира сила.

□ Провал в извънредно амбициозната икономическа програма от 1974г. да посрещне очакванията от неочаквано повишените доходи от петрола. Бързо и остро свиване на икономиката и упадък през 1977-78г.

□ Криза и инфлация, последвани от строги мерки.

□ Неговата провокативност към бившите аполитически настроени иранци, особено към търговците по пазарите, със създаването на еднопартиен монопол (Разтакхизка партия), със задължително членство и членски внос и генерална агресивна намеса в политическия, икономически и религиозен живот на хората.

□ Подценяването на опозицията и по – специално религиозната опозиция. Опитите да омилостиви опозицията са „твърде малко и твърде късно”, също така липсва концентрирана контраатака срещу революционерите.

□ Проваля се да подготви и обучи специални части, които да се справят с протести и демонстрации; провал в установяването на контрол върху тълпата без прекалено насилие( войските използват бойни куршуми, а не плексигласови щитове и водни струи) и употреба на военни корпуси като център за подкрепа, вместо за сила за контрол на опасности за сигурността.


Провали и успехи на други ирански политически и културни сили.

□ Прекалена самоувереност, на секуларистите и мюсюлманите модернисти, на либерали и левичари, в тяхната сила и способност на контролират революцията, вярване, че „ духовенството не е способно да управлява държавата… и че ще трябва да преотстъпи властта на други” , така че „ дори опонентите на ислямистите, първоначално приемат водачеството на революцията” и провал да се предвиди „пълната доминация на имам Хомейни върху иранската революция” и да се четат и изучават неговите трудове, за да се разбере какви са истинските му цели.

□ 40-дневният шиитски траур, отбелязван с нови улични протести, като по този начин засилват и поддържат в продължение на месеци анти-шахското мислене.

□ Проницателността на Аятолах Хомейни да привлече на своя страна либералите и левичарите. Той има нужда от тях за да събори шаха, като ги използва като по-слаба карта и така избягва проблеми.

□ Хитростта и енергията на иранските организатори на Хомейни, които надхитрят шахските тайни служби и печелят широка подкрепа, с тяхната тактическа изобретателност и убеждават иранския народ, че тайните служби са много по-брутални отколкото са.

□ Самоувереността и харизмата на Хомейни и най-важното – неговата способност да се представя за последовател на пътя на обичания шиитски имам Хусаин ибн Али, описвайки шаха като съвременна версия на врагът на Хусаин – Язид I.


1906г. – 1977г.

Шиитското духовенство (или Улема) има значително влияние върху по-голямата част от иранците, които са религиозни, традиционални и отчуждени от всякакъв процес на американизация. Духовенството се показва, като силна политическа сила, за пръв път в опозиция на иранската монархия в тютюневия протест през 1891г., разрушавайки непопулярна концесия, в която шахът гарантира на британска компания купуването и продаването на тютюн в Иран. За някои това демонстрира, че духовенството е „първата защитна линия” на Иран срещу колониализма.


Реза Шах

Династията, която революцията отхвърля – династия Пахлави – е известна със своята автокрация и целенасоченост към модернизация и американизация, и с пренебрегването на религиозни и демократични закони от иранската конституция.

Реза Пахлави е роден в Алашт, провинция Мазандеран през 1878г. Когато е 16-годишен се присъединява към казашки военен отряд, в който години по-късно се издига до бригадир. Също така служи и в иранската армия, където има чин артилерийски сержант (под командването на каджарския принц Абдул Хосейн Мирза Фарманфарма). През 1920г. СССР се подготвят да нахлуят в Техеран с 1500 партизани (кюрди, арменци, азербайджанци). Този факт, заедно с объркването, метежите и неспокойството в страната, създават „остра политическа криза в столицата”. На 21 февруари 1921г. Реза Хан организира държавен преврат, заедно с Сейед Зиаедин Табатабаи, установявайки контрол върху страната, която по това време няма функциониращо управление. След успеха на преврата Табатабаи става министър-председател на Иран. Първият пост на Реза Хан в новото управление е командващ армията, който през април 1921г. той комбинира с поста министър на войната. На 26 октомври 1923г. Реза установява контрол върху Иран и праща в изгнание младия Ахмад Шах Каджар в Европа. Той има идея за република и неговите военни започват масирана пропаганда за установяването на република. Неговата върховна власт е наложена през 1925г. с потушаването на всички племенни въстания и националистически метежи. Той убеждава земевладелците и консервативните духовници, че ще защитава ислямското право и няма да предприема радикални реформи. Меджлиса, свикан като конституционен съвет на 12 декември 1925г. го обявява за шах. Три дни по-късно, на 15 декември 1925г., той полага имперска клетва и става първият шах от династията Пахлави. По време на 16-годишното му управление Реза Шах прави големи модернизации (пътно строителство, модерно обучение, установяване на Техеранския университет). Правителството спонсорира европейско образование за много ирански студенти. Построяват се много училища, университети, културни организации – градски театър, кафенета и т.н. Жените стават по-активни в социалните среди – писателки, поетеси, университетски преподавателки и чиновнички. Основателят на династията Пахлави замества ислямските закони със западни, забранява традиционните ислямски дрехи, разделението на половете и забулването на жените. Жените, които се противопоставят на тази забрана са принуждавани да махнат чадора. През 1935г. въстание на набожни шиити, при гробницата на Имам Реза в гр. Машхад, е потъпкано по негова заповед с десетки убити и стотици ранени. Този факт прекъсва отношенията между шаха и шиитските духовници.


  1. Историческа обстановка.

Шах идва на власт.

Реза Шах е свален от престола през 1941г. чрез инвазия на обединените британски и съветски войски, които смятат, че шахът симпатизира на съюза на нацистка Германия. Неговият син Мохамад Реза Пахлави е поставен от обединените войски за шах. Принц Пахлави (по-късно коронясан за шах) управлява до революцията през 1979г. с едно малко прекъсване. През 1953г. той напуска внезапно страната след борба на сили срещу премиера Мохамад Мосадех. Мосадех е запомнен с това, че е избран с демократични избори. Той национализира притежаваните от Великобритания ирански нефтени компании и е отстранен с военен преврат на американското ЦРУ и британското МИ6. Така чуждестранните сили поставят и възстановяват Мохамед Реза на трона.

Шахът поддържа близки отношения със САЩ, споделяйки опасността от съветска инвазия. Левичари, националисти и религиозни групи атакуват управлението му (често извън Иран, тъй като в държавата те са потиснати) за нарушаване на иранската конституция, политическа корупция и политическо потисничество от САВАК (тайната полиция).


  1. Възходът на Аятолах Хомейни.

Ранни години.

Рухолах Хомейни започва да изучава Корана на 6-годишна възраст. Година по-късно започва да посещава местно училище, където изучава математика, наука, география и други традиционни предмети. През детството си продължава със своето религиозно и секуларистко обучение, с помощта на близките се и по-специално на братовчеда на майка си Джафар и по-големия си брат Мортеза Пасандидех. След Първата световна война има уговорка да учи в ислямската семинария в Исфахан, но той е привлечен в семинарията в Арак под ръководството на Аятолах Абдул Карим Хаери Язди. През 1920г. Хомейни започва своето обучение в семинарията, а на следващата година Аятолах Язди я мести в свещения град Кум и моли студентите да го последват. Хомейни го прави, премества се и печели място в училище Дар ал Шафа в гр. Кум. Обучението му включва ислямския закон (шариат) и юриспруденция (fiqh), но до това време той вече показва интерес съм поезия и философия (irfan).


Ранна политическа активност.

Повечето иранци дълбоко уважават ислямското духовенство или Улема. На 61-годишна възраст Хомейни открива попрището на ръководенето. През януари 1963г. шахът обявява „Бяла революция” : програма с 6 точки, с призив за реформа на земите, национализация на горите и продажба на държавни предприятия на частни интереси, промени в изборната система, за да се дадат избирателни права на жените и да се позволи на не-мюсюлмани да заемат постове, участие в печалбите на индустрията и кампания за грамотност в националните училища. Някои от тези инициативи са обявени за опасни, американизацията е отхвърлена от традиционалистите и особено от духовенството.

Хомейни свиква среща на Марджасите от гр. Кум и ги убеждава да бойкотират на референдума „Бялата революция”. На 22 януари 1963г. Хомейни издава силно формулирана декларация, отхвърляща шаха и неговите планове. Два дни по-късно шахът взима военна колона в гр. Кум и изнася реч, която сурово атакува Улама като обществена класа. В навечерието на Ашура или 3 юни 1963г. Хомейни изнася реч във Фейзиех Мадрасах, сравнявайки шаха с непопулярния тиранин Язид, обявявайки шаха за „ злочест и нещастен човек” и го предупреждава, че не е променил методите си и че ще дойде ден, в който народът ще благодари за това, че е напуснал страната.

На 5 юни 1963г., два дни след публичното обвиняване на шаха, Хомейни е арестуван. Това разпалва тридневни бунтове в Иран и довежда до смъртта на около 400 души. Хомейни е държан под домашен арест и е освободен през август същата година.

През ноември 1964г. Хомейни изобличава и шаха и САЩ, този път в отговор на „капитулациите” или дипломатическия имунитет гарантиран на американските военни в Иран. Известният „капитулационен закон” или „споразумение за статуса на силите” позволява на служещи, в американските военни сили, в Иран да бъдат съдени от техни собствени военни съдилища. Хомейни е арестуван през ноември 1964г. и задържан за половин година. При освобождаването си е изправен пред премиера Хасан Али Мансур. Той се опитва да убеди Хомейни, че трябва да се извини и да спре с опозицията си срещу властта. Хомейни отказва, а в яростта си Мансур му удря шамар. Две седмици по-късно Мансур е убит по пътя си към парламента. По-късно 4 члена на “Фадайан-е Ислям” за екзекутирани за това. Съветници на шаха му казват да се отърве от Хомейни, използвайки случайна смърт. Шахът отказва и изпраща Хомейни в изгнание в Ирак през 1964г.

Хомейни прекарва повече от 14 години в изгнание, предимно в свещения шиитски град Наджаф в Ирак. Първоначално е изпратен в турския град Бурса на 4 ноември 1964г., където прекарва по-малко от година. Той е приютен от полковник от турското военно разузнаване в резиденцията му. През октомври 1965г. получава разрешение да се премести в Наджаф, където остава до 1978г., когато е принуден да напусне от вицепрезидента Саддам Хюсейн. След това отива в Нофл-льо-Шато във Франция с туристическа виза, очевидно не търсейки политическо убежище и остава за 4 месеца. Според Александър де Маренчес, шеф на контраразузнаването (известно като DGSE), Франция предложила на шаха да „организира фатален инцидент за Хомейни”, но шахът отхвърля предложението, знаейки, че това ще превърне Хомейни в мъченик.

Копия на касетки с речите му, свирепо обявяващи шаха за : „ еврейски агент, американска змия, чиято глава трябва да бъде смазана с камък” се разпространяват широко в Иран. Те спомагат за демитологизирането на образа и достойнството на шаха. Хомейни е наясно с важността на разширяването на своята база и протяга ръка на ислямските реформисти и секуларистки врагове на шаха (въпреки дългогодишната си несъвместимост с тях).

След смъртта на д-р Али Шариати ( ислямски реформист и политически-революционен автор, академик, философ, който широко популяризира ислямската религиозна кампания сред младите образовани иранци) през 1977г. Хомейни става най-влиятелният лидер на опозицията срещу шаха. Повечето иранци го възприемат ако не като политически, то като духовен водач на революцията. През 70-те години в Иран се разпространява старо шиитско предание,приписвано на имам Муса ал Кадхем, което допълва неговата мистика. Твърди се, че преди смъртта си през 799г., Муса ал Кадхем предрича, че „ ще дойде човек от Кум и той ще обедини хората в правилния път”.

С нарастването на протестите, нараства и важността на Хомейни. Въпреки че е на хиляди километри от Иран, Хомейни задава пътя на революцията от Париж и подтиква хората да правят компромиси и заповядва да спрат работа за да подкрепят протестите.
Опозиционни групи и организации.

Опозиционните групи включват конституционални либерали – демократичното ислямско движение за Свободен Иран, оглавявано от Мехди Базарган и секуларисткия национален фронт. Те са основани в градската средна класа и искат по-скоро шахът да се придържа към иранската конституция, отколкото да го заменят с теокрация.




  1. 1970г. – 1977г.

Няколко събития през 70-те години формират обстановката за революцията през 1979г. :

□ Организираното от шаха, честване на 2500-годишнината от основаването на Персийската империя в Персеполис, през 1971г. Празника е атакуван заради разточителната си екстравагантност.

□ Пет години по-късно шахът ядосва религиозните иранци, променяйки календара. Заменя действащия календар основан на Хиджрата, с друг, чието летоброене започва с Кир.

□ Петролният бум, който довежда до обезпокоителни размери на инфлацията и огромна разлика между бедни и богати, между града и провинцията.

□ Всички иранци са задължени да членуват и да плащат членски внос на новата политическа партия „Растакхиз” ( „Обновление”), поставена под контрола на правителството и на шаха, който поема почти цялата власт. Двете големи парламентарни партии ( Народната – Хезб-е мардом и Нов Иран – Иран-е новин) са разпуснати. Ховейда поема ръководството на новата партия. Забранени са всички други партии.

□ През 1977г. шахът отговаря на „любезното напомняне” за важността на политическите права, отправено от американския президент Джими Картър. Той гарантира амнистия на някои затворници и разрешава Червеният кръст да посети затворници. Въпреки това, образът на страната и нейния владетел е силно помрачен в чужбина след докладите на Амнести Интернешънъл, които описват изтезанията и зверствата на САВАК след 1971г., от една страна, а от друга след излизането на книгата на Реза Бахарени „Короновани канибали”, отпечатана през 1977г. и описваща произвола на режима. През цялата 1977г. либералната опозиция формира организации и издава отворени писма оронващи управляващия режим.

□ Пренебрегването на социалните и човешки проблеми, предизвикани от икономическите промени в страната, достига своя връх. Малочислена група градски жители, приели западния начин на живот и близки до властта, се възползват пълноценно от преобразяването на Иран. Традиционната прослойка на градските търговци в базарите е подложена на ударите на инфлацията, дължаща се на масирания внос в резултат на петролния бум. Тяхното недоволство намира подкрепа сред шиитското духовенство. Реалното увеличение на средните доходи на иранците е съчетано с все по-неравностойно разпределение на богатствата, а безогледното процъфтяване на шепа привилегировани почитатели на западните стандарти откроява безмилостно трудностите, с които се сблъскват най-бедните, опитвайки се да посрещнат жизнените си потребности. Инвестициите, често са огромни и несъответстващи на местните условия, са придружени със злоупотреби. Инфлацията предизвиква недоволство, особено сред населението на бедните квартали в големите градове. В тях се трупат хората, принудени да напуснат селата и преживяващи горчивото разочарование от несбъднатите надежди и илюзорни съкровища.

□ Шахът и правителството му проявяват нетърпимост към всяка проява на опозиция. САВАК засилва бруталните гонения срещу всеки протест, а това предизвиква враждебност към режима. Негови опоненти са прогресивни ислямисти като Моджахедин-е Кхалк и промарксистки групи като Федойн-е Кхалк; техните привърженици са от средите на интелектуалците и работниците. Срещу режима са извършени няколко атентата и нападения срещу банки, правят се опити за организиране на демонстрации. Всички те са безмилостно смазани под претекст за борба с тероризма. Повечето виновници са изправени пред съда, осъдени на смърт и екзекутирани.

□ На 16 септември 1977г. радикалното крило на шиитското духовенство обявява, че ще се бори за сваляне на монархията. Протестите срещу шаха и режима се разрастват с всеки ден. Издигат се искания за възстановяване на свободите, премахване на цензурата и разпускане на САВАК; те обхващат всички големи градове и в тях се включват представители на всички социално културни среди, включително търговците на големия базар в Техеран.


  1. Рухването на династия Пахлави.

Начало на демонстрациите в края на 1977г.

Първите активни демонстрации срещу шаха са през октомври 1977г., след смъртта на сина на Хомейни Мустафа. Активистите на Хомейни наброяват „няколко стотин” , но в следващите месеци нарастват до няколко хиляди протестиращи, в повечето ирански градове.

Първите цивилни жертви, загиват през януари 1978г. в демонстрация срещу шаха. Стотици религиозни студенти и духовни лидери в гр. Кум са недоволни от публикациите в цензурираната преса и ги смятат за клеветнически. Войската е изпратена да разпръсне демонстрантите и убива няколко студенти (от 2 до 9 според правителството и повече от 70 според опозицията).

Според шиитския обичай, след смъртта на човек, траурът продължава 40 дни. В джамии в цялата страна са отслужени молитви, за да почетат смъртта на студентите. На 18 февруари групи почитат загиналите и протестират срещу режима. Този път агресията ескалира в гр. Табриз, където според опозицията са убити 500 души( според правителството те са 10). Това се повтаря на 29 март, когато започва нова вълна от протести. Луксозни хотели, кина, банки, държавни сгради и други символи на шахския режим са разрушени. Военните отново нахлуват, взимайки много жертви. На 10 май се случва същото.


Шахът и САЩ.

Изправяйки се пред революция, шахът моли САЩ за съдействие. Заради историята и стратегическото си местоположение Иран е важен за САЩ. Иран дели граница с СССР ( съперник на САЩ в Студената война) и е най-богатата на петрол страна в Персийския залив. Шахът е проамерикански настроен, но също така режимът на Пахлави е натрупал негативи на Запад заради нарушаването на човешките права. В САЩ не считат, че Иран е застрашен от революция. Доклад на ЦРУ от август 1978, само 6 месеца преди шахът да падне, констатира, че страната не е „ в революционна и дори в предреволюционна ситуация”. Според историка Ники Кеди, администрацията на тогавашния президент Картър следва „неясна политика” в Иран. Американският посланик в Иран, Уилиам Х. Съливан, напомня на американския съветник по националната сигурност, Збигнев Брезински, че „многократно е уверил Пахлави, че САЩ го подкрепят напълно”. На 4 ноември 1978г. Брезински съобщава на шаха, че САЩ го „подкрепят изцяло”. Но по същото време, определени офицери на високи постове в държавния департамент, смятат, че революцията не може да бъде спряна.

Много иранци смятат, че липсата на намеса от страна на САЩ показва, че те са „отговорни за победата на Хомейни”.

До лятото на 1978г. протестите достигат непрестанен етап за 4 месеца – около 10 хил. участници във всеки голям град ( с изключение на Исфахан, където протестите са по-големи и Техеран, където са по-малки). Това възлиза на „ почти пълна мобилизация на мрежата от джамии” на вярващи мюсюлмани, но малка част от „ 15 –те млн. възрастни” в Иран. На 14 юни 1978г. се обявява 40-дневен траурен цикъл на мобилизацията на протестите, който завършва с призиви за успокоение и домашен протест от религиозния лидер Шариатмадари. В опит да успокои недоволството, шахът апелира към духовенството, уволнявайки началника на САВАК и обещавайки свободни избори през следващия Юни.


Пожарът в кино „Рекс” в гр. Абадан.

При инцидента загиват повече от 400 души. Кино театрите са чест обект на ислямистки демонстрации, но недоверието към режима е толкова голямо, че обществото вярва, че САВАК прави пожара в опит да ограничи опозицията. На следващия ден 10 хиляди близки и опечалени се събират, за масово погребение и скандират „изгорете шаха” и „шахът е виновникът”.


Черният петък и равносметката.

Новият министър председател Джафар Шариф Емами, технократ и вярващ мюсюлманин, ръководи правителството, подценявайки протестите. Затворени са казина, отменен е имперския календар, легализира се дейността на политически партии, но безрезултатно. До септември държавата е бързо дестабилизирана, а големите протести стават редовно събитие. Джафар Шариф Емами и шахът въвеждат военно положение в отговор на демонстрациите, което предизвиква стачки и масови прояви на недоволство, в което се включват всички опозиционни движения. Кулминацията е на 8 септември – в мирната демонстрация в Техеран участват хиляди хора. При полицейските репресии са убити 95 и ранени над 250 души – това е Черният петък. Следват дни на национален траур в памет на жертвите по призива на Аятолах Хомейни, чийто глас записан на касети, се разпространява тайно в хиляди екземпляри.



На 17 септември шахът прави неуспешен опит да реши кризата с посещение при духовниците в гр. Машхад. На 30 септември единствената партия е разпусната.

В опит да отслаби възможността на Аятолах Хомейни да контактува с поддръжниците си, шахът призовава Ирак да го депортират. На 3 октомври Хомейни напуска Ирак и отива в Кувейт, но там отказват да го пуснат в страната. След три дни заминава за Франция и намира подслон в Нофл – льо – Шато, където се установява щабът на борбата срещу режима.





Протестите през Мухарам.

Нестихващи бунтове опустошават Техеран през ноември. На 2 декември, по време на ислямския месец Мухарам, два милиона души протестират в Техеран, искайки премахването на шаха. Умножават се призивите за обща стачка. Седмица по-късно, на 10 и 11 декември, „общо от 6 до 9 млн.” протестират в цял Иран. Според един историк „ дори преувеличени, тези числа може би представляват най-голямото събитие в историята”. Почти е нечувано, революция да събере повече от 1% от населението на дадена страна. Френската революция от 1789г., Руската революция от 1917г. и може би Румънската революция от 1989г. са преминали еднопроцентовата бариера. Но в Иран повече от 10% от населението протестира срещу шаха на 10 и 11 декември 1978г.

В края на 1978г. шахът е в търсене на министър председател и предлага поста на няколко либерални опозиционери. Докато „допреди няколко месеца, те биха счели тази среща за сбъдната мечта” сега „я смятат за безполезна”. В края на месеца д-р Шапур Бахтияр, дългогодишен опозиционен лидер, приема поста и е изгонен от опозиционното движение. Опитният политик представя кабинета си на шаха на 6 януари 1978г. и възнамерява да наложи социалдемократическа политика.


  1. Победа на революцията и падането на монархията.

Шахът напуска.

До средата на декември положението на шаха се влошава до степен, в която „той иска само да му бъде позволено да остане в Иран”. Той е отхвърлен от опозицията. В края на декември той „се съгласява да напусне страната временно, докато все още е отхвърлен”. На 16 януари 1979г. шахът и императрицата напускат Иран, заедно с неколцина приближени. Населението е въодушевено и „ за по-малко от час почти всяка следа от династията Пахлави” е унищожена. Бахтияр разпуска САВАК, освобождава политическите затворници, заповядва на военните да допускат масови демонстрации, обещава свободни избори и кани Хомейни и други революционери в правителството на „национално обединение”. Бахтияр го моли да създаде град-държава в Кум, подобно на Ватикана и иска помощта на опозицията да опазят конституцията.





Завръщането на Хомейни и падането на монархията.

Хомейни отказва да се върне в Иран, докато шахът не напусне. На 1 февруари 1979г. Хомейни триумфално се завръща в Техеран, с чартърен полет на Еър Франс Боинг 747. Посрещнат е от възторжена тълпа от поне 6 млн. души по данни на репортера на Ей Би Си, отразяващ събитията, Питър Дженингс. Заради многолюдното посрещане, Хомейни е принуден да се придвижи с хеликоптер от летището. Хомейни е не само неоспоримия лидер на революцията, но той се превръща в т.нар. „полубожествена” фигура, поздравен на слизане от самолета с викове „Хомейни, ние ще те следваме” и дори „Хомейни цар”.

В деня на пристигането си Хомейни обявява яростното си отхвърляне на режима на Бахтияр. Хомейни назначава Мехди Базарган за министър председател на 5 февруари и заповядва на иранците да му се подчиняват като религиозен дълг. Светкавично се създават ислямски комитети, които овладяват политическия живот. Аятолахът назначава „ислямски” съдилища, които да произнесат присъди и да наредят екзекуции по бързата процедура на цивилните и военните от бившия режим, включително на Амир Абас Ховейда, който е екзекутиран на 7 април 1979г.


  1. Укрепване на властта от Хомейни.

В атмосферата на въодушевление, за първи път в историята на страната се установява република, одобрена с референдум през март 1979г. Тя възниква благодарение на общите действия на всички опозиционни движения, но само за няколко месеца ислямският режим се втвърдява. Властта се разпределя по небивал дотогава начин между изпълнителната власт и националното събрание, излъчени с избори, но и двете власти са подчинени на „съвети на мъдреците”, които разполагат с право на вето на всички равнища, опиращо се на непогрешимостта, приписвана на висшите шиитски духовници. Доктрината на властта е ислямска, следователно опираща се на равенството и на шариата, включително в икономическите и банковите структури. Международната търговия и съотношение между властите налага известен прагматизъм на управляващите, макар че неколцина теолози определят идеята за демокрация като противоречаща на подчинението на бог, с други думи на исляма.
Изграждането на Ислямската република.

Резултатите от референдума, с който ислямската република е одобрена с гласовете на 98% от участвалите избиратели на 31 март 1979г., прикриват големия брой негласували – и по етническо-религиозни причини сред кюрдите и туркмените сунити, и по политическо-икономически в средите на левицата и средните класи. Армията все още не е съюзник на режима, а правителството на Мехди Базарган трябва да обуздае произвола на ислямските съдилища и да заглади различията в разнородния лагер на „победителите”. В граничните райони се проявяват иредентистки настроения – в Азербайджан, Кюрдистан, при туркмените и населените с араби зони на юг – в момент, когато икономиката трябва да заработи на фона на работнически искания, най-вече в Абадан. Производството на петрол е спаднало до едва 0.35 милиона барела дневно през март 1979г. срещу 5.7 милиона през октомври 1978г. анулирани са множество договори, особено в ядрения сектор. Правителството решава да се заеме с експлоатацията и износа на петрол и прекратява дейността на Международния петролен консорциум. Национализирани са банките, застрахователната дейност и големите индустриални компании.

Променя се външната политика – към напрежението със САЩ се прибавя разрив с Израел и признаване на Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат, който е приет сърдечно в Техеран на 17 февруари.

Много бързо са въведени ограничения над правата и дейностите на редица категории, особено на жените журналистите (отново е наложена цензура на 12 август), което предизвиква силно безпокойство в светските среди.

Правителството на Базарган няма ясна програма. Реалната власт се концентрира в ръцете на имам Хомейни. Опирайки се на Революционния съвет в Кум, той се изправя срещу светската държава, умерените духовници и левицата, които често стават пасивни. Хомейни е единственият, който определя политиката и нейното прилагане. Неговата партия печели изборите за учредително събрани със 75% от гласовете. Победата му е улеснена от смъртта на аятолах Талегани през септември 1979г., след която умерените остават без водач, а левицата и малцинствата бойкотират изборите.

Библиография:

Изд. „Медбук”, Имам Хомейни и ислямска революция в Иран, София, 2007г.

Портер Ив, Иранците – историята на един народ, изд. „Рива”, 2008г.

Onat Hasan, Shi`ism in the twentieth century and the Islamic revolution of Iran, Ankara, 1996

Axworthy Michael, A history of Iran, 2008



Интернет: en.wikipedia.org/wiki/Islamic_Revolution


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница