Ислямът между диалога на културите и духовното гето

Рамин Яханбеглу е ирански интелектуалец и философ. Роден е през 1961 г. в Техеран и завършва докторат по философия в Сорбоната. Преподавател е в университета в Харвард, в Центъра за изследване на развиващите се общества в Делхи, а в момента е професор в Централноеврпейския университет в Будапеща и професор по политически науки в университета в Торонто. Автор на над 20 книги на английски, френски и испански език, между които Ганди – при избора на ненасилие (1998 г.), Иран – между традицията и модерността (2004 г.), Сблъсък на нетолерантностите (2007г.). През 2002-2006 г., като директор на Иранската служба за културни изследвания, организира посещения в Техеран на известни западни интелектуалци, каро Юрген Хабермас, Тимъти Гардън Аш, Адам Михник, Майкъл Игнатиев. През април 2006 г. е арестуван от властите в Иран по обвинение в шпионаж и подготовка на нежна революция. Арестът му предизвиква широка критика от страна на западни общественици и правозащитници и той е освободен от затвора след 125 дни. Рамин Яханбеглу беше в България по покана на Центъра за либерални стратегии. Публикуваната тук статия е част от неговата нова книга Отвъд религията.

Разговор на Момчил Методиев с Рамин Яханбеглу

• 
  Вашите идеи за свързани с насърчаване на диалога между цивилизациите. Доколко обаче те са приложими на практика? Посочвате Европейския съюз като положителен пример за толерантно общество, в което мюсюлманите могат свободно да практикуват своята религия. Кой е добрият пример в това общество за ислямския свят?
  
• 
  Европейската цивилизация невинаги е била толерантна. Имало е периоди на Инквизиция, на антисеминизъм, но в момента европа е много променена и за нея гражданските свободи и свободата на изразяване са много важни. В същата тази Европа може да бъде намерено и ислямско наследство, например в Андалусия и Кондора, които са били много важен цивилизационен фактор и пример за толерантен ислям. Често се връщаме към тази “парадигма от Кордоба”, която е парадигма на диалога, толерантността и диалога между религиите. Смятам този пример за много важен, тъй като е създаден за диалог между евреи, християни и мюсюлмани. Това е създало възможности за пренос на идеи, включително и за превод на текстове, чрез които – и с посредничеството на исляма, Европа е наследила традицията на древна Гърция. Също така не трябва да се забравя, че Европа невинаги е била християнска – тя е била и ислямска, макар мнозинството от култури в Европа да са християнски, независимо дали католически, протестантски или православни. Смятам, че през онзи исторически период (Средновековието – б.ред.) ислямът е играл важна цивилизационна роля, и аз често привеждам този пример като доказателство за цивилизационния потенциал на исляма като противовес на идеологизирания ислям, който въобще не се интересува от това как ислямът функционира като цивилизация.
  

• 
  Интересуват ме не само историческите примери, но и съвременното състояние. Във вашите книги говорите за съществуването не на една, а на множество модернисти. Къде е тази ислямска модерност?
  
• 
  Индия е единият пример. Индия е втората по големина мюсюлманска страна в света след Индонезия – нещо, което често забравяме, защото, когато се говори за ислям, всичко се концентрира върху Близкия изток. В индийската цивилизация, която притежава дълбока духовност и е основана на ненасилието, присъства и силна ислямска традиция. В Идия успешно съжителстват множество религии – хиндуизъм, будизъм, сиксизъм, християнство, юдеизъм и ислям. Те са научени да живеят зедно и това съвместно съществуване е идеята, за която говоря в една от книгите ми, озаглавена Духът на Индия. Това е истински модел за разнообразие и за толерантност към различията. Когато европа има проблем, тя винаги търси обяснението в сблъсъка между религиите, в трудното съжителство между тях. Защо не се обърне повече внимание на индийския пример, реален и практически пример за различни хора, които живеят заедно? Те също имат проблеми, но сред тях има личности като Махатма Ганди, които са се опитали да покажат различен път към модерността, различен начин да се гледа на цивилизацията.
  

• 
  Според вас причината за ислямския екстремизъм се корени в чувството на унижение на мюсюлманите от евопейсктата цивилизация. Означава ли това, че Турция може да бъде посочена за пример на мюсюлманско общество, надмогнало това чувство за унижение?
  
• 
  Турция е общество, в което промените са наложени от държавата. Примерите, за които си мисля, са повече от областта на гражданското общество. В Европа протича процес на обвързване на мюсюлманите с радикализма, защото те се чувстват отчуждени от другата част на обществото – една от причините за тава е липсата на интеграция. Във Франция например живеят 5 млн. мюсюлмани. Важно е как се дефинира гражданството, какво означава да бъдеш французин, българин или англичанин. Ако си французин, ти трябва да бъдеш светски човек, републиканец, секуларист, да приемаш принципите на френската революция и да говориш добър френски език.Други страни, като Холандия и Великобритания, са по-толерантни и допускат в техните парламенти да присъстват хора, които са от чужд произход. Канада е най-добрият пример, където дори има губернатори от индийски произход. В Канада гражданството е дефинирано така, че дава възможност за интегрирането на малцинствата и за разпространение на мултикултуризма.
  

• 
  Не споменавате Съединените щати, където отношенията между мюсюлмани и християни са много проблематични, особено след 11 септември 2001 г. В своята книга “Гневът и гордостта”, която стана особено популярна в САЩ, Ориана Фалачи задава върпос защо западна жена трябва да си покрива главата, когато е в мюсюлманска държава, след като мюсюлманите в Европа или в Америка не са задължени да носят кръстове. Как ислямът може да намери своето място в американското общество?
  
• 
  САЩ и Европа понякога са много различни. Те имат различен подход към модерността, различен исторически опит. Америка през много дълъг исторически период е била силно изолирана цивилизация, която е живяла сама за себе си. В момента в резултат на цялата миграция положението в САЩ и Канада е много по-различно и тези държави търсят начин как да интегрират различните общности и особено мюсюлманските общности. Ислямът е особено силен сред черното население на Америка, което от своя страна пък има отношение към американската армия. Намирам написаното от Ориана Фалачи за много нетолерантно и не мисля, че чрез насилие и нетолерантност проблемите могат да бъдат решени, така само се създават нови проблеми.
  

• 
  Възможно ли е вашите идеи за диалог между цивилизациите да бъдат реализирани чрез държавна намеса? Предишният ирански президент Мохаммад Хатами например разви инициатива именно за диалог между цивилизациите и неговата идея дори официално беше одобрена от ООН.
  
• 
  Да, те биха могли да бъдат реализирани чрез държавна намесата, но не само по този път. Не мисля, че Хатами е добър пример в това отношение. Далай Лама , Вацлав Хавел или дори Хелсън Мандела са много по-добри примери, защото тези концепции са част от техните идеи, а и защото те са морални символи на нашето време. Макар и официално да е само представител на тибетците в изгнание, Далай Лама е духовен и политически лидер, който символизира надеждата на много други религиозни общности. С тези си качества той допринесе много за разпространението на идеите на диалога и толерантността. Хора като Далай Лама и Махатма Ганди създават хоризонт на надеждата. Те доказват, че тези идеи могат да бъдат реализирани, че не са само идеалисти. Те са доказателство, че хората могат да мислят и действат по различен начин. Не е задължително да се стигне до държавна намеса, която да спре насилието, какъвто беше случаят с бивша Югославия. Трябва да се мисли как геноцидът може да буде предотвратен, как могат да бъдат предотвратени Гулаг, Аушвиц, Руанда или Дарфур.
  

• 
  В заключение каква е вашата визия за начина, който ислямът може да примири модерността със своите традиционни ценности?
  
• 
  Тук отново Турция е страната, за която мисля. Тя се основава на модерни ценности като гражданските и човешки права. Същевременно държи на своята ислямска идентичност, декларира се като ислямска страна, но не и като агресивна сила. Като държава, която иска да води диалог с Европа, но и като ислямска страна, която се ангажира в диалога между цивилизациите.