Истината е преди всичко друго



Дата11.04.2018
Размер61.08 Kb.
ИСТИНАТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО - право на отговор на министъра на културата проф. Стефан Данаилов (в-к "Труд" - 11 август 2007 г.)

 

ИСТИНАТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО

 

 

 



        Добрият тон и Истината са норми, които нямат алтернатива в отношенията между хората. За да служиш на тези норми не е необходимо да имаш високо образование, а само добро възпитание и лична чест, които да държиш далече от калните потоци на временните настроения и конюнктурната възможност да “блеснеш” медийно за минута, макар и с неистини.

        За един жрец на словото сигурно не е без значение употребата на всяка дума, особено на такива като Приятелството, за което Екзюпери казва, че е най-великият дар за човека след Разума. За разлика от проф. Биолчев, аз не бих неглижирал думата “приятелство” при явна демонстрация на неуважение към човека, който уж сам издига в този висок ранг.

        Да се обърнеш чрез медиите сърцераздирателно “свойски” към някого с “Ламбо, обади се!”, след като само преди месец този някой добронамерено е откликнал на поканата ти и е дискутирал очи в очи с теб темата, при това в делови тон и с готовност за компромисни решения, е меко казано необяснимо. Но да разговаряш с една от най-уважаваните журналистки, подвеждайки я с неистини, е недопустимо за интелигентния човек.

        Искам само да напомня, че като хора на духа нямаме право да се произнасяме субективно по фактите, защото те са по-силни от емоцията дори на “великите творци” и не бива да се пренебрегват.

Когато през 1948 г. С.Р.Румъния предоставя безвъзмездно на Република България резиденцията “Двореца - “Тихото гнездо”, в договора с тогавашния Комитет за култура, изкуство и наука е записано, че българската страна се задължава да го поддържа в добър вид и с изричното условие да бъде място за отдих и творчески дом на дейците на културата и изкуството.

         С вътрешноведомствена заповед от 1955 г. министърът на културата предоставя част от терена от парковото пространство на тогавашния Геолого-географско-биологически факултет към СУ “да  направи градина” (опитно поле и разсадник за цветя) за обслужване на архитектурно-парковия комплекс. Ботаническа градина румънската кралица не е създавала, в нея няма редки екземпляри, но има екземпляри, характерни за различни части на света.

        През 1970 г. българската държава, на основание Спогодба между двете държави, извършва плащане, с което „Двореца” става собственост на Р.България. Още от този момент е издадена заповед, с която управлението над архитектурно-парковия комплекс е предоставено на Министерството на културата.

        Със Заповед №04-06-0045І28/05.1992 г. министърът на финансите на Република България Иван Костов, на основание чл. 94, ал.2 от Наредбата за държавните имоти, заповядва да се предаде безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерството на културата „Двореца” и прилежащата му земя в гр. Балчик. С този акт безспорно се прогласяват правата, които притежават държавата и Министерството на културата в новите условия след промените.

        Съгласно новия Закон за държавна собственост това е отбелязано и в съставения Акт за публична държавна собственост №604 от 02.02.1998 г., в който са отразени правата на управление на МК върху целия имот. Със Заповед № РД-02-14-45/ 10.01.2000 г. на МРРБ е утвърден кадастрален план на архитектурния комплекс “Двореца”, с което окончателно се уточняват сегашните му имотни граници. Впоследствие с Постановление № 234 на МС от 10.11.2000 г. се създава Архитектурно – парков комплекс “Двореца”- гр. Балчик - юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на културата.

        Следват редица заповеди на министрите на финансите и министрите на регионалното развитие, които уреждат именно това право на МК за управление върху терена и сградите на комплекса. С ПМС № 91/2004 г. юридическото лице Архитектурно-парков комплекс ”Двореца” се преобразува в Държавен културен институт по Закона за закрила и развитиe на културата, което е отразено и в АПДС №604/1998 г.

        Освен, че комплексът е в защитена зона по Закона за защитените територии, с Протоколно решение от 1987 г. и 1989 г. на Националния институт на паметниците на културата обектът е деклариран за групов паметник на културата с национално значение под названието “Двореца”, включващ груповия архитектурно- строителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство. Много странно е, че един професор поставя под съмнение компетентността на цял Национален институт за паметниците на културата и определя архитектурните стойности на „Двореца” и останалите сгради като “кичовски”.

        Становището на НИПК е взето предвид и в утвърдения градоустройствен план на град  Балчик, където територията на “Двореца” е определена за специално предназначение - опазване на паметници на културата, охраняеми зони, със съответния режим на опазване и степен на защита.

       Така че свободните съчинения, които развива господин Ректорът, че МК ще строи вилни селища и ресторанти, ако не бяха толкова официално казани чрез вестника, бих отминал с усмивка.

       Въпреки опитите на СУ”Св.Климент Охридски” за оспорване на правото на управление върху територията на “Двореца” от МК и ДКИ”Културен център “Двореца” от 2002 г. насам, вече три съдебни инстанции отхвърлиха претенциите на Ректора на Университета.

        На 27 юли 2007г. Върховния касационен съд окончателно постанови с Решението си по дело № 679 от 2007 г. като неоснователен иска на Университета и отново, за трети път, призна правото за управление върху имота в полза на  Министерството на културата и ДКИ”Културен център „Двореца”.

        На това основание и на факта, че цялата територия винаги е била публична държавна собственост, МК и МРРБ внесоха предложение в МС за предоставяне на СУ на правото на площите, които по традиция се обработват и ползват от Биологическия факултет, да им се предоставят и за управление. Това е фактическата страна на нещата.

        Собственикът на този архитектурно-парков комплекс “Двореца” е и винаги е била българската държава и само Министерски съвет може да се разпорежда с него, като отговорно възлага управлението му по компетентност.

        Като казах по компетентност, в интервюто на проф. Биолчев се прокрадват цитати от разговори с президента, с министър-председателя и кой ли не още. В тях той ги бил информирал, че именно СУ се грижи за паметника на парковото изкуство, наричан от него “Ботаническа градина”, освен за 11-те декара, върху които са разположени разсадникът, оранжерията и кактусовата колекция, създадена от акад. Даки Йорданов.

        Вярно е, че в известен период от време е имало очаквания тази грижа наистина да се полага от Биологическия факултет на СУ. Необходимо е било да се направи картотекиране и паспортизация на растенията на територията на комплекса.  С цел да бъдат насърчени и с надежда, че ще променят отношението и действията си, като подобрят грижите и поддръжката на терените на “Двореца”, МК се споразумя със СУ “Св.Климент Охридски”, в частност с филиала на УБГ към СУ, да започнат систематично да развиват дендрариума на обекта. МК добросъвестно  привежда на СУ значителни суми. Само от 1999-2003 г сумата е близо  500 000 лв. Въпреки договора с МК обаче подобрение и активизиране на грижите не се забелязва и документални снимкови и филмови кадри доказват това.

         В същото време, чрез своя второстепенен разпоредител ДКИ „Културен център” Двореца”, Министерството на културата е инвестирало за поддръжка и ремонт над 1 000 000 лв. за последните 5 години и обстановката в архитектурния паметник става все по-добра.

        Още през 2004 г. МК сключва договор за грижа за дендрариума с Лесотехническия университет, който само за 54 000 лв. успява да създаде картотеката с паспортите на основните видове растения в парка, да направи фитосанитарна оценка, както и периодично да полага необходимите грижи за опазване на разнообразието на флората на територията на ДКИ ”Културен център „Двореца”. 

        Както се вижда, хората в управлението на българската държава в годините се сменят и по цвят, и като управленски потенциал, но никой досега не е допуснал собствеността на държавата върху територия, определена от компетентните органи като национално богатство, да се стопанисва лошо, да бъде разпродадена или отдадена под наем в нарушение на законите на страната.

        Стотици хора използват свободното си време, за да се насладят на красивата атмосфера, създадена с усилията на много специалисти в един добре поддържан архитектурно - парков комплекс, носещ посланията на създателите си да бъде уютно място за творчество.

         Всяка година в „Двореца” се провеждат много национални и международни пленери и фестивали на художници, фотографи, музиканти, певци, филмови творци, млади архитекти, поети и писатели. На територията на двореца има обособени места за галерии, за киносалон и кътчета за срещи със свидетелства за историята на това място, носещо послание за мир и разбирателство между хората.

        Всичко това можем да съхраним и неговото бъдеще трябва да се гарантира с добронамереност и любов.

                                              

       Апропо, не бих се съгласил с мнението на проф. Биолчев, че в българската политика има лумпени и малоумни, които са готови да запалят държавата от четирите й края само за свое удоволствие. С тревогите на деня не бива да се шегуваме, а още по- страшно би било, ако тези думи са казани от него не на шега.

 

 



 

 

                                               МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА



                                                       ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ








Така изглеждаше през 2003 г. част от парка на „Двореца”, когато се поддържаше от служители на Софийския университет.






Така изглежда същата част от парка през 2004 г., само година по-късно, когато поддръжката е поета от Държавен културен институт „Културен център „Двореца”.


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница