Истини, отнасящи се до Божия гняв

Предмет: Божият гняв

Тема: Истини, отнасящи се до Божия гняв

І. Предизвикването на Божия гняв

ІІ. Справедливостта на Божия гняв

ІІІ. Уталожването, угасването на Божия гняв

ІV. Избягването от Божия гняв
Увод: Добре дошли на среща с Бог. Днешната среща се очертава да е малко страшничка, защото ще говорим за Божия гняв.

Защо да говорим по тази тема? Не можем ли да я подминем, няма ли тя да ни отблъсне от Бог? Кой би бил привлечен от един разгневен Бог?

Ето няколко причини, поради които се занимаваме с тази тема:

1. Не може да четем Библията и да не се сблъскаме с израза „Божий гняв”. На повече от 250 места се говори за него. Не може да го прескочим, не можем да го заобиколим. Трябва да говорим, за да сме наясно. Щом Библията не премълчава, трябва да я оставим да говори.

2. Тази тема е свързана с познаването на Бога, а това е целта на човешкия живот – да знаем какъв е Бог и как действа. Бог наказва греха и това е важно, не можем да го пренебрегнем. Иначе ще бъдем като онзи, който е описан в Псалм 50:21,22.

3. Тази тема е важна не само за да не вършим греха, но и за да се отвратим от него така, както Бог се отвращава.

4. Тя съдържа евангелието – всъщност Божият гняв е стоварен върху Неговия собствен Син.

5. Тя ни внушава страхопочитание.

6. Важно е да говорим по тази тема, защото в много църкви тя е изопачена.

7. Времето, в което живеем, налага да се говори за Божия гняв – порнография, проституция, убийства, грабежи, изнасилвания, рекет, мафия. Ако не днес, кога да говорим за Божието неодобрение на греха?

Но наистина ли Бог се гневи?

Обърнете внимание на този стих:

„Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.”

Вижте как е описан Истинският Бог – Той се гневи.

Как се гневи Бог? Трябва да направим разлика между човешкия гняв и Божия гняв:

- Човешкият гняв е причинен от наранена гордост, неудовлетворение, болка, несъгласие.

- Божият гняв е причинен от човешкия грях и непокорство.

- В повечето случаи човешкият гняв е несправедлив.

- Божият гняв е винаги справедлив като самият Бог.

- Когато човек се гневи, си причинява вреда. Гневът обезсилва, демобилизира, психически подтиска. Гневът може да причини и физиологически въздействия – високо кръвно, язва, обрив, сърцебиене, умора и дори сърдечно заболяване.

- Божият гняв не води до загуба на контрол у Бога нито го ощетява.

- При човека е негативно чувство.

- При Бога – принцип на действие срещу греха.

- При човека гнева води до грях.

- При Бога – до правда.

През следващите минути ще разгледаме няколко истини за Божия гняв, които откриваме в Библията. І. Предизвикването на Божия гняв ІІ. Справедливостта на Божия гняв

ІІІ. Уталожването, угасването на Божия гняв ІV. Избягването от Божия гняв

Кога, как, защо се предизвиква Божия гняв?

Отново ще сравним Божия гняв с човешкия, за да видим разликата в предизвикването на Божия гняв.

Човек се гневи обикновено, когато е обиден, пренебрегнат, унижен, наклеветан.

Когато ме обидят или наклеветят, чувствам как се разпалвам вътрешно и този яд малко по малко се трупа, идват мисли за отмъщение, фантазията се развихря...

Други случаи на гнява при човека са, когато не са били оправдани очакванията му. Връща се жената в къщи и вижда, че пералнята не е поправена. Връща се мъжът гладен и вижда, че не е сготвено.

Освен при неоправдани очаквания, гневът се появява и при загуба – когато загубиш състезание, позиция, пари, материални неща, близък човек.

Гневът може да е реакция и на някакво емоционално нараняване.

И тук е голямата разлика между Божия и човешкия гняв.

Божият гняв не може да бъде предизвикан по същия начин както при човека. Бог е неуязвим, ненараним. Вече говорихме за Божията самодостатъчност и изтъкнахме тази истина за Бог. Той никога няма да обезумее от гняв за това, че сме Го обидили, наклеветили, разочаровали.

„Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят. ¹⁹ Но Мене ли разгневяват? казва Господ,- Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица? ²⁰ Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.”

Тук разбираме, че Божият гняв не е чувство, а принцип на възмездие.

Кога се проявява този принцип

Най общо можем да кажем, че Божият гняв се събужда, предизвиква тогава, когато има непокорство от страна на човека, независимо дали той е вярващ или невярващ.

1. Непокорството на невярващите

Онези, които отхвърлят истината за Бог и Неговата власт в живота си са наречени чада на гнева:

„между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.”

По-нататък в посланието на Павел към Ефесяните, той отново се връща към темата за Божия гняв:

Ефесяни 5:5,6

„Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога. ⁶ Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.”

Непокорството е нежеланието да се приеме Божия спасителен план от греха и желание да се живее в грях.

Ето още един пасаж, в който Павел пише за Божия гняв:

„⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? ⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, ⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му: ⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; ⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;”

Страшни са описанията за изливането на Божия гняв над всеки, който не се е отдалечил от греха и не се е приближил при Бога. Такъв човек ще сподели гнева Му. Всеки, който е презрял Неговата благодат, ще опита от Неговото възмездие върху греха.

И в Стария и в Новия завет Библията говори за Великия ден на Божия гняв, който ще помете греха и непокаяните грешници. Ето някои от тези описания:

Четейки Библията, разбираме, че Божият гняв може да бъде предизвикан и от непокорството на вярващите.

Когато онези, които са приели Бог отказват да бъдат послушни, тогава те също стават обект на Божия гняв.

Мойсей изрази това във

Второзаконие 9:19-24

„¹⁹ Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша. ²⁰ Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона. ²¹ И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината. ²² Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа. ²³ После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му. ²⁴ От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.”

Ст. 24 обобщава всичко с непокорството.

Ето няколко случая, при които Божият гняв е предизвикан от непокорството на вярващите:

„И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.”

Мойсей отказваше да се подчини на Божия призив и това предизвика Божия гняв.

Числа 32:10-14

„¹⁰ И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки: ¹¹ Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно, ¹² освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа. ¹³ Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа. ¹⁴ И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.”

Голяма част от хората, които измряха, ще бъдат сигурно спасени, но животът им беше празен, пуст, като пустинята, в която живееха.

Числа11:1

„И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.”

„Зле роптаеха” – сигурно са се обръщали с обидни думи против Бог. Те бяха преживели чудеса, Божиите грижи, и въпреки това роптаеха. В началото Бог можеше да ги търпи – за тях беше ново преживяване пряката намеса на Бога за задоволяване на нуждите – вода, храна.

Но сега, след две години на мощна и сигурна проява на Божията любов вече беше непокорство. Така го коментира Мойсей в горния цитат от Второзаконие 9:22,24.

Те не желаеха да бъдат водени по този начин, както Бог ги водеше. Те се противопоставяха на условията, в които Бог ги беше поставил временно за живот. Те не желаеха да ядат храната, която Бог им беше осигурил. И в крайна сметка тяхното непокорно роптаене предизвика Божия гняв – ст.33.

Понякога Бог ще ни поставя в трудни условия и ситуации, ще ги допуска. Той вижда, че е необходимо да минем през препятствия. Да се научим да Го следваме и да не роптаем.

„Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.”

Каква е историята тук? Този път непокорството на Божия народ се изразяваше в бунт срещу водачите на народа. Корей, Датан и Авирон бяха организирали бунт срещу Мойсей и Аарон. Последните бяха обвинени в лъжа и в амбиция за власт – ст.13,14. Онова, което се случи беше наистина ужасно. Мойсей ги призова Бог да разреши спора и в ст.33,35. Но заразата от техния бунт беше толкова силна, че на следващия ден той избухна с нова сила – ст.41. И тогава Божият гняв уби една огромна група бунтовници – ст.49.

Виждаме как непокорството, бунта срещу Бог в различните му изражения предизвиква Божия гняв.

Сега да разгледаме друг един аспект на Божия гняв, а именно:

ІІ. Справедливостта на Божия гняв

Римляни 3:5,6

„Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?”

Справедливостта на Божия гняв е засегната и на други места в Библията и това е от голямо значение за нас.

Защо е важно да се убедим в справедливостта на Божия гняв? По редица причини:

Когато четем описанията на деня на гнева в Библията виждаме, че той е наистина страшен. Ами ако аз или мои близки споделят този Божий гняв?

Аз трябва да съм наистина сигурен, че Бог е справедлив. Това ме интересува повече от всичко.

Библията ни уверява непрекъснато в това, че Бог ще бъде справедлив в извършване на възмездието. Да! Денят на гнева ще бъде едно справедливо въздаяние.

„а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,”

„И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, ¹⁰ той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.”

„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;”

Справедливостта на Божия гняв е важна и по друга причина.

2. Заради съвместното ни съществуване с Него

Характерно за човешкия гняв е, че той се пренасочва и в крайна сметка може да се излее върху невинния. Например имате проблем с вашия шеф и сте му разгневен, но на него не можете да си го изкарате и потискате гнева си. Тогава се прибирате вкъщи и си го изкарвате на мъжа си или на децата си.

Ако и с Бог е така, тогава е опасно за нас да живеем в близост до Него, когато знаем, че дори невинни, можем да си изпатим. Но и тук трябва да отхвърлим човешките представи. Нека това направи Библията.

Изход 32:9,10,32,33

„Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.”

„Но сега, ако щеш прости греха им,- но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.”

Тук има едно единствено изключение, което не премахва истината за справедливостта на Божия гняв, това изключение е Исус.

И поради още една причина е важна справедливостта на Божия гняв.

3. Поради вредата от нашия гняв

Преди това говорих за психическите и физиологическите вреди на гнева върху човека. Но има и още една наред с тях – морална:

„Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; ²⁰ защото човешкият гняв не върши Божията правда.”

Защо не върши?

Спомнете си, когато за последен път сте били разгневени на някого здравата. Какво сте преживявали. Обикновено в такова състояние човешкото въображение се разпалва и то почва да фантазира за отмъщение и то голямо отмъщение. Може някой само да ни е пренебрегнал или обидил, но ние вече желаем този човек да бъде смачкан, унищожен и само тогава получаваме удовлетворение.

Така изглежда психологически и библейски човешкият гняв и затова той не върши Божията воля.

И Павел казва:

„Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".”

Ето един буфер за моя гняв, един отдушник, едно спасение.

Щом Бог се гневи и то справедливо за всяко нечестие, тогава по-добре наистина да дам място на Него, когато съм засегнат, обиден, лишен или пренебрегнат несправедливо.

Божият гняв е справедлив и това е наистина едно успокоение за нас.

Другият аспект на Божия гняв, за който ще говорим, е:

Колко дълго трае Божият гняв и кога угасва? Това е един също така важен въпрос, на който Библията ни дава отговор.

Да чуем Исус Навин 7:25,26

„И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни, и изгориха го с огън след като го убиха с камъни. ²⁶ После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор. ”

Беше извършен тежък грях, заради който изгубиха битка. Ахан мълчеше.

Този грях трябваше да се накаже и тогава Божият гняв угасна.

Друг пример:

Езекиил 16:38-42

„³⁸ И ще те съдя Според както се съдят такива жени, Които прелюбодействуват и проливат кръв; И ще нанеса върху тебе кръвно наказание с ярост и ревнование. ³⁹ Тоже ще те предам в ръката им; И те ще съборят блудилището ти, Ще разорят издигнатите ти места, Ще те съблекат още от дрехите ти, Ще отнемат лъскавите ти накити, И ще те оставят гола и непокрита. ⁴⁰ И ще доведат против тебе много народ, Които ще те убият с камъни И ще те прободат със сабите си. ⁴¹ Ще изгорят с огън къщите ти, И ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени; И Аз ще те направя да се оставиш от блудството, И няма да даваш вече заплата. ⁴² Така ще се уталожи яростта Ми против тебе, И ревнованието Ми спрямо тебе ще престане; И Аз ще утихна, и няма вече да се гневя,”

„видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.”

Кога се изчерпва Божият гняв?

Когато грехът е възмезден, се изчерпва, уталожва, угасва Божият гняв.

Колкото и да звучи страшно, това е много важно за нас от две страни:

1. За да бъдем предпазени от фалшиви учения

Много църкви, почти всички църкви проповядват, че Божият гняв никога няма да се изчерпи. Виждали ли сте стенописите по манастирите – огнено езеро, река. Вярва се, че грешниците ще бъдат мъчени вечно. За 50, 60, 70 г. живот в грях ще бъдат мъчени милиарди, милиарди векове, безкрай във вечността. Това е чудовищна, дяволска, сатанинска измамна представа за Божия гняв, но в никакъв случай библейска.

Това значи, че не можем да живеем в грях и да очакваме Божият гняв да се успокои.

От човека можеш да избягаш, да се скриеш, но не и от Бог. Някои хора, които обичат греха и са почувствали Божия гняв в живота си, се надяват, че като мине малко време, нещата ще се оправят и Бог ще се успокои, без да им се налага да оправят живота си и да напущат греха. Това е човешка представа, която трябва да отхвърлим. Когато един човек продължава да живее в грях, Божият гняв ще угасне, когато грехът бъде наказан.

„Нека не се лъжем, Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.”

И така стигаме следващата истина за Божия гняв, която го свързва с Евангелието, спасителния план. Това е най-важната част от нашите размишления.

Щом Божият гняв не угасва, докато не бъде възмезден греха, то всички ние трябва да бъдем наказани за нашите грехове. Не можем да чакаме да се размине.

Не е ли ужасно това?

Това ли е перспективата?

За нас като християни има друга перспектива. Изчерпването на Божия гняв значи пълно унищожение за греховете ни. Но Библията говори и избягване на Божия гняв.

Как става това?

„Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.”

Който не слуша Сина, Божият гняв остава върху него.

Добрата новина е, че който вярва няма да се сблъска с Божия гняв.

„и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.”

„Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,”

Заключение:

С положителност по-добре е днес да се сблъскаме с темата за гнева на Бога, отколкото един ден той да се излее над нас. Дано никой не пие от чашата на Божия гняв, а всички да приемем богатите благословения. Да благодарим на Бог, че Исус със своята жертва ни избавя от възмездието на греха, което трябва да понесем! Амин!

1. Лесно ли се гневите? Какво ви разгневява?

2. Каква е разликата между Божия гняв и човешкия?

3. Библията казва, че човешкият гняв не върши Божията правда – Яков 1:20, защо?

4. Случвало ли ви се е да бъдете обзети от Божествен гняв? Как го различихте?

5. Какво ни помага разбирането за Божия гняв?