Истинска приказка



Дата23.05.2018
Размер35.33 Kb.
#69416

© Списание „Прозорец”2/07

Истинска приказка


Татяна Исак
Някъде, далеч оттук, живеели братче и сестриче, Богдан и Сузанка. Богдан бил на 12, а Сузанка на 9 години. И двамата били много тъжни за годините си.

Живеели бедно и гладно, защото в дома им се било заселило страшно чудовище – Дрога - мръсно, космато, зло. И безжалостно. Не пожалило нито баща им – вече няколко пъти линейка го откарвала в болницата, нито майка им – от половин година тя лежала болна. От Дрога се разнасяла ужасна миризма на ацетон, която съседите не можели да търпят и страшно се карали.

През онази зима преди три години ужасното създание едва не унищожило цялото семейство: всичко изгоряло, докато се приготвяла поредната порция за Дрога. След това вкъщи било много студено, нямало храна и семейството по чудо оцеляло до пролетта. Тогава у дома вече не се намирала дори сол. Златистите коси на Сузанка станали лилави от саждите, тъй като токът отдавна бил изключен и в една чинийка едва мъждукал фитил.

Някога, преди много години, когато Боги и Сузи още не били родени, това чудовище пленило родителите им и ето вече 18 години то измъчвало цялото семейство и нищо не можело да се направи. Нито полицията, нито лекарите можели да помогнат на майката и бащата да се отърват от лапите на Дрога.

Затова Боги решил да си тръгне от къщи. Вървял дълго и стигнал до една църква. “А може би Бог ще спаси майка ми и баща ми? – помислил си той. – Жалко, че не знам как да се моля. Но всички казват, че Бог е добър. Може би и така ще ме чуе?”

И паднал на колене в църквата. Подът бил твърд и студен, но той не го усещал. По бузите му течали сълзи, с треперещи ръце той прикривал лицето си, а устните му шепнели и шепнели за неговата мъка на Този, Който чува всички хора. Чували се ридания и стонове, но Боги не се смущавал, той бил насаме с Бога.

Не знаел колко време е минало. Но усетил, че страшното бреме, което го смазвало, започнало да намалява. Накрая останало само нещо като белег, но Боги усещал, че и той скоро ще изчезне. Вместо това бреме се появило едно зелено стръкче – радост. И тя била необяснима, като че ли някой го е погалил по главата, изтрил е сълзите му и му е казал: “Не се бой! Аз съм с теб! Аз те обичам! Виж каква красота съм сътворил за теб!” И наоколо засияли цветовете на дъгата. А може би сиянието идвало от сълзичката, останала на миглите.

Но никакво чудо не се случило. Вкъщи било все така празно и студено. От всички ъгъли надничала приятелката на Дрога – Оскъдицата. Те така измъчили родителите им, че се налагало Богдан и Сузанка да просят хляб от съседите и от добрата леличка във фурната. Баща им събирал остатъци от храна в стола. Само майка им нищо не носела вкъщи - не можела да стане от леглото. Но тя се карала на баща им, казвала му да не краде и децата запомнили, че е по-добре да просиш, отколкото да крадеш.

Един прекрасен ден у тях дошли двама мъже. По-високият държал в ръката си чанта, по-ниският някаква книга. Майката помислила, че са наркомани, приятели на мъжа й - и започнала да ги хока. Но децата не се изплашили, напротив, зарадвали се. Непознатите ги попитали кога за последен път са яли. “Завчера” – отговорил бащата. Мъжете извадили от голямата чанта топъл хляб. Какъв хляб! Истинско чудо! Трошичките се топели в устата като най-вкусен сладолед. Хлябът ухаел толкова хубаво, че децата не можели да спрат да ядат.

Тогава гостите започнали да разказват за Бога и за това, че книгата, която са донесли, е по-важна и по-нужна даже от хляба. На корицата пишело Библия. Мъжете разказали, че много отдавна Божият Син е понесъл вместо хората наказанието за техните грехове, като тук влизало и приятелството на майката и бащата с Дрога. Бог обичал всички, и тях също. Не отмъщавал, а обичал и прощавал. Можел да прости и на родителите им.

Но майката негодувала:

- Как? Да падна на колене? Никога. Даже пред самия Бог!

Тогава Богдан започнал да целува мръсните, покрити с ранички ръце на майка си и да я моли:

- Мамо! Към нас винаги са се протягали хиляди черни ръце, а сега се протегна една бяла! Дай заедно да се хванем за нея. Ти не искаше да отидеш при Бога, Той сам дойде при тебе! Застани на колене! Хайде да се молим!

Дали защото видяла как мъжете, облечени в чисти, изгладени костюми, покорно коленичили на мръсния под, дали заради молбата на сина си, или заради тъжния поглед на дъщеря си, майката също коленичила, след нея – и бащата. Всички започнали да се молят и да плачат както Богдан тогава, в църквата. Плачел бащата, който трудно превил болните си колене, плачела майката и по мръсните й бузи сълзите прокарали две чисти пътечки, като че ли чист ручей отмил калта.

И станало чудо! Истинско чудо! То продължавало всеки ден. Първо майката се измила – за пръв път от половин година. После станала от леглото и излязла навън. Сготвила супа. Колко вкусно било! И бащата се излекувал от раните си в болницата. В дома им вече се чували смях и песни. Започнали да идват много хора, добри и весели! И всички ги обичали.



А най-важното – злото чудовище Дрога избягало от тази къща заедно с Оскъдицата. Какво щастие! В къщата им сега живеел добрият, любящ Господ.

Това може да е краят на приказката! Но не е! Тя продължава. В живота на Сузанка и Богдан се появило малкото братче Давид. Беличко и хубаво като Сузанка. И това мъниче никога нямало да разбере за чудовището Дрога и какво вършело то в техния дом. Щяло да знае само, че Бог го обича.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница