Источник: Кауфман Н. Народни песни на българите от Украинска и Молдавска сср



Дата19.07.2018
Размер82.23 Kb.
#76246

Источник: Кауфман Н. Народни песни на българите от Украинска и Молдавска ССР.

В 2 тома. Т. 2, София: Издателство на Българската Академия на науките, 1982. С. 143-146.

1391. Зоро льо, зоро, зорнице
Петъ по дори ходеше,

дребни си сълзи роняше.

Зората ясно изгрява.

Петър зоро льо думаше:

– Зоро льо, зоро, зорницо,

като си ясно изгряваш,

грееш ли, зоро, грееш ли

по сичка светъ и меръ,

да ми дорито угреиш,

питлите ди ми разпеиш,

децата да ми разплачиш,

булъчито да ми събудиш.

Снощи ми хабер дофтаса

Ут пустата Германия

Германия, Бисарабия

млади сълдати да вървим.

Кой си хобяда уставя,

със майка си са прощава,

с майка си, куе с жена си,

с жената, куе с децата.

Аз си обяда не оставих,

с майка си не се прощавах,

с майка си, куе с жена си,

с жената, куе с децата,

че те на, зоро, събраха,

и на, зоро, закараха,

в город голям Акерман.

Малко ни млого учеха,

ина ми цяла ниделя,

оттам на, зоро, разбиха

кой горе, зоро, кой долу.

Мене ме, зоро, разбиха

чак в Карпатските гори.

Бихме са, зоро, клахме са

три дни ми, зоро, и три нощи.

Дванайси полка изклахме

и им грубове изкопахме,

и ги в грубове хвърльъхме,

ни живи, ни умрели заровьъхми.

С пръсти си земя ровеха,

и си от грубове викаха:

- Чичуве, куе батюви,

не ви ли й жалку за нази,

кат на живи заравяте?

Като си в село идите,

те шъ ва, холан, попитат

нашите булки хубави

за техни мили ступани

и наште дребни дечица

за техни мили бащици,

как щете да им кажете?


1392. Царят си война обявил
Царя си война юбевил

в чатьърнайсята година,

сред лято, среди харманя,

п уличен ден, пу Илинден.

Млогу юнаци прупаднаа,

млогу дувици устанаха,

дувици с дребни дечица.

Сирак майка си питаше:

– Мале ле, мила мал еле,

къде е нашия бащица

да доди, да ни ютмени

от тази чузда работа.

Удувица синку думаше:

– Знаеш ли, синко, повниш ли,

къде е твоя бащица?

На германската граница,

там са го, синко, юбили,

зимя му й, синко, пустелка,

сабя му е, синко, възглавка,

пушка му й, синко, пукривка.

Меня ма, синко, юстави

с купчъна дребни дичица.

Изгледа птица дичица,

душло й време дигнаа са,

аз пак си една останах.


1393
Слушайти, мало, гулямо,

кой повни и кой забравя

читьърнайстатъ гудина,

кат царьъ салдати сбираше –

запасарлия учена,

четер набора ратници

и два набора новобранци.

Че те ги, Боже, убзеха,

че ги в Бендер закараха,

на полкуви ги разбиха –

се стари мъжи и млади,

и на пу усамнайси гудини.

Кату из пътя вървяха,

в пътя ни са земаха,

кату бащите им плачеха,

глас са в небе сбиваше:

– Бре язък, Боже, бре язък,

за нащи млади синуве –

ша идан ни ш аса връщат.

Че те ги, боже, узеха,

че ги на фронта закараха,

на германцката граница,

че там ги, боже, избиха.

Кат синотари ходяха,

кръв до колене газеха.

Те им жубове бъркаха,

ут отрези книги пишеха.

Те ги изпровождаха

до техни стари майчици,

до техни стари бащици,

до техни млади булки,

че те съ млади не знаят,

на фронта, холян, да идат

раните да им привържат,

привържат да ги промиват.



1395
Какво и чудо станало

фъв въсимнацата година!

Голяма битва имало,

млого са хора избило,

съдя са двама останали –

Васю и Михалчо двамата,

Васю на Михалчо думаше:

- Михалчо верен другарче,

меньъ ма коршум прониза

от лявата страна в сърцето.

Ти когда дома ша идиш,

всичките майки ша додат,

ша додат и ша попитат,

и моята майка ша доди,

ша дойди и ша попита,

право и кажи не лъжи:

– Мор старо бабо, Илджийке,

ваш Васю тамка остана

да лижи вечно да гние

на Ювенските балкани.




Источник: Грек И. Гюльмян–Дельмен–Яровое. Кишинев: S.Ş.B., 2006. С. 111.

1


Стуян си маме думаше

Мале мо, стара мале мо

Уйна са, мале, задалу

Ши идат, мамо и ши дойдат

И ас ши мамо да ида

Да ида – няма да дойда

Колко ши ма, мамо, жалееш

Мама на Стувян думаши

Стувене, сино, Стувене

Прижелявам та, Стувене

Дурде юреля пубелее,

Дурде мурету присъхни

Стувян си Танке думаши

Танке ле, малка воевода, ти ми Танке

Колко ши ма жалееш

Танка на Стувян думаши

Стувене, пръвно-пръвнино,

Прижелявам та Стувене

Дурде градинка прискоча

Стувян си сестра думаши

Калинке, сестро по-малка

Колко ши ма, Калинка, жалееш

Калинка на Стувян думаши

Бай меле, брате Стувене

Прижелявам та гудинка, ошти и пулувинка.

2


Мали мо, стара мали мо

Знайш ли, мамо, помниш ли 14-та гудина

Знайш ли, мамо, помниш ли ца пудигна

14-та гудина сред лято и харман време

Ачи на, мамо, убраха страо и младо, мали мо

Ачи, мамо, на закараха на австрийската граница

Кой на германска, мали мо

Пък Иванчо, гурко серачи, в пусти, мамо, Карпати

Бихми са, мамо, и клах ми са триння и три вечера

Синю небе не видяхме от пули и огян

Ут хиляда, мамо, и петстотен

Садя пет устанахми и ни сни ранении

Ачи на, мамо, пуснаха да си дома сидими

И ни сни, мамо, ранени, а пък Стувян гу люто ранеха

Ръцете ут лактети, краката ут кулнети

Майка му чула и са радва, чи Стувян си иди

Кату ут близу гу видявикна му мама и заплака

И на Стувян думаши

Стувене, синко Стувене

Как та мама трудно изгледа

Зимя пу чузди станове

Лято пу чузди чикъми

Дано та мама изгледа

Пък сига как та мама дучака бис крака и бис ръця

Стувян на майка си думаши

Мълчи ма, мамо, ни плачи

Кажи ма, мамо, спасиба

Чи ма госпуд изхвърли на лице да са видим

Ни са плаши мамо, ас, шти, мамо, да и умра

Ти да ма пугребаеш

Я питай, мамо, хиляда, мамо, майки

И млади жини и дребни дичица, дету за бащи ривяха

И тъй бяха ради да ги видат


Источник: Пасков И. Колибабовка. Кишинев: S.Ş.B., 2006. С. 53-54.

Первый вариант песни

Панихида по Михаилу и Василию
Какъв е помен станалу

В читернайсета година

На Карпатските мугили,

На Австрийската граница?

Многу салдати раняли,

Раняли и ги избили.

Раняли и ги избили.

И Михал гу люту ранили.

Михал Василчу думаши:

Братку бе, братку Василчу.

Братку, бе верен другарин,

Скору при мене да дойдиш.

Скору при мене да дойдиш,

Да ми шинела раскупчеиш,

И за гърдите патронташ

Да ми раните привържиш.

Мене ма люто раниха,

Ут лесна старна – в рамуту,

Ут лява старна – в сърцету,

Поскоро душа да излези.

Михал Василчо пак дума:

Ти кога, братко, си идиш,

Синките майки ша излязат

Синуви да си посрештат.

И моята майка ша излези,

И тя за меня ша пита,

Аде устай наш Михалча?

И ти, братко, да и кажиш:

Бабо ле, бабо хаджийке,

Ваш Михалчо, бабо, устана

На Карпатските мугили,

Вечен караул да бъди!




Второй вариант песни.

Панихида по Василию и Михаилу
Какъв е помен станало

В читернайсета гудина,

В читернайсета гудина,

В Карпатските мугили?

Многу салдати раняли,

Раняли и ги избили.

Раняли и ги избили.

И Васил гу люту ранили.

Васил гу люту ранили

Ут лесна старна – ух рамуту,

Ут лесна старна – ух рамуту,

Ух лева старна – ух сърцету

Васил Михалчу думаши:

Михалчу, верен другарин,

Михалчу, верен другарин

Наближи близу ду меня

Наближи близу ду меня

Да ми шинела раскупчеиш,

Да и раните привържиш,

Да лягам да си пучивам!

Тугас пубеда да стани

И ти, Михалчу, си идиш,

Синките майки ша излязат

Синуви да си пусрештат

Синките майки ша излязат

И моята майка ша излези,

И тя за меня ша пита.

Василчувата майчица

Тя на Михалча думаши:

Михалчу Василух другарин,

Аде устай синка, Василча?

Михалчу чина думаши:

Ваш Васил, чино, устана

На Австрийската граница,



Вечен караул да бъди!



автофигура 21автофигура 22


Каталог: wp-content -> uploads -> sites
sites -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
sites -> Алое вера за здрава и красива коса
sites -> Алое вера и алергии
sites -> Димитър Николов – Мениджър
sites -> Проблеми с намиране на думите
sites -> Формуляр за попълване от всеки клас (по време на кампанията)
sites -> Продуктите на флп в офталмологията
sites -> Болест на паркинсон
sites -> Програма "Ф" и др. Глава 19. Флуориране на водата и флуорни таблетки, или заговорът "здрави зъби"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница