Историческа еволюция на идеята за правата на човека. Идейно-философски основи и теории за правата на човека

Историята не е единодушна кой е родоначалника е коя е родината на идеята за правата на човека (ПЧ). Има данни, че още в Кодекса на Хамур Аби – цар на Вавилон, управлявал през 2000г.пр.н.е. е записана макар и в абстрактен вид, общо и неясно една от първите формулировки на идеята за ПЧ. Волята на египетските фараони за уважение правата на всеки човек, стремежът им към законност и справедливост са намирали израз в инструкциите, които са давали на везирите. В Хартата на Сирий (Кир) Велики, който е персийски цар, са намерили признание и защита онова, което днес наричаме правото на свобода и сигурност, свобода на придвижване, правото на собственост и др.

Съществуват три основни групи права:

• 
  право на участие в управлението на своята държава и на достъп до обществените и държавни служби
  
• 
  право на сдружаване
  
• 
  свобода на събиранията и манифестациите
  
• 
  право на жалби, предложения и петиции до държавните органи
  
• 
  свобода на словото, печата и другите средства за масова информация
  
• 
  право да се търси, получава и разпространява информация
  

• 
  право на живот
  
• 
  право на хуманно отношение към човека (забрана на мъчения и изтезания), зачитане на умствена, физическа и морална цялост на човека и достойнства на човешката личност
  
• 
  право на лична свобода и неприкосновеност
  
• 
  право на лична сигурност и неприкосновеност на жилището, на кореспонденцията (тайните)
  
• 
  право на защита при нарушаване правата и законните интереси на индивида
  
• 
  право на справедливо и публично гледане на делото от независим и безпристрастен съд
  
• 
  право свободно да се избира местожителство
  
• 
  право на свободно придвижване
  
• 
  свобода на съвестта, свобода на мисълта и избор на вероизповедание и на религиозни възгледи
  

Права на човека и права на гражданина

Индивид – биологична единица, биологичната същност.

Еволюциите в областта на правата и свободите на човека се представя с помощта на концепцията за трите поколения ПЧ. Първото поколение, което свързваме с 17-18в. обхваща гражданските и политическите права и свободи, провъзгласени от буржоазните революции; класически права и свободи. Тази група права позволяват на индивида да се брани срещу произвола на държавната власт. Те поставят граници на властта (избирателните права, свобода на словото). Второто поколение права и свободи свързваме с 19-20в. Това са икономически, културни и социални права и свободи. Тези права се обособяват с възникването на идеята за социалната държава, т.е. държава, която има определен ангажимент към своите граждани и предприема позитивни действия за изпълнение на тези ангажименти – държавата да помага, да се грижи. Третото поколение свързваме с 20-21 в. В него влизат две подгрупи права:

Правата на човека – предмет на вътрешното и международното право

Постепенното осъзнаване на универсалния характер на ПЧ довежда до възгледа, че международното право е тяхното естествено лобно място. Макар и първоначално формулирани в отделните национални законодателства и други актове с национален характер (декларация за правата на човека и гражданите и т.н.) постепенно те излизат от националните рамки и придобиват регионални и всеобщи измерения. Започват да се създават международни организации, които започват да приемат международни инструменти, в които са формулирани всеобщо валидни, относими за всички ПЧ. Така най-напред се приемат конвенции за премахване на робството, за червения кръст и хуманитарното право и т.н. Това е процес на интернационализация на правата на човека, т.е. ПЧ стават предмет на международното право. Първоначално международно-правните инструменти са били специални – те уреждали отделни групи права и в последствие се приемат универсални международно-правни инструменти, които се стремят изчерпателно да уредят всички основни ПЧ. ПЧ не губят вътрешно правното си значение. Те се закрепват в конституциите на отделните държави все по-пълно, все по-изчерпателно. Този процес се обозначава като процес на конституционализация на идеята за ПЧ. Те се развиват и в действащото законодателство на всяка държава. Двата процеса вървят паралелно, което ни дава право да твърдим, че днес ПЧ са предмет и на вътрешното, и на международното право.

Основен принцип на международното право е, че ПЧ и свободи произтичат от принадлежността на индивида, т.е. те са универсални, но и индивидуални, отнасят се до всички, но в качеството им на индивиди със собствена ценност и достойнство. В известна колизия с този основен доклад влиза тезата за т.нар. колективни права, т.е. правата на различни групи, колективи от хора, които са сравнително хомогенни, изградени най-вече на етнически, расов, религиозен и езиков принцип, образуващи особена общност, в която индивидът се затваря. За колективни права се говори в два аспекта:

Система на ООН за правата на човека. Универсални инструменти за защита правата на човека

С утвърждаването на позицията, че основните права на индивида и тяхната защита са въпрос не само на вътрешното, но и на международното право, започва нов етап в развитието ни. Идеята започва да се институционализира, създават се международни организации, чиято основна цел е поощряването и контрол върху спазването на закрепените в юридически задължителни актове основни ПЧ. Създават се организации, общества, комитети, в рамките на които се разработват и приемат основни конвенции. Първите международни мерки за защита на ПЧ са свързани с премахване на робството, с хуманитарното право и др., но истинския разцвет идва със създаването на ООН в 1945г. в Сан Франциско, САЩ. Тя се явява реакция на международната общност на последиците предизвикани от Втората световна война и е израз на стремеж да се предприемат адекватни мерки за повишаване общата сигурност и спазване на ПЧ в света. В устава на организацията изрично е посочено, че спазването и поощряването на ПЧ е важна цел за организацията и това превръща устава не само в документ с организационно- устройствен характер, но и в документ с фундаментално значение за ПЧ. През 1946г. се създава комисия по ПЧ на ООН, която и до днес е основен орган на организацията в тази материя. Във времето са били създадени различни подкомисии по отделни направления – права на малцинствата, която и до днес формира политиката на тази организация в областта на ПЧ. Веднага след създаването си Комисията по ПЧ започва подготовката на харта по ПЧ. Най-напред е разработена и приета всеобща декларация по ПЧ – на 10 декември 1948г. Декларацията няма за цел да обвърже държавите с юридически задължения, а по-скоро да определи целите, за чието постигане те трябва да работят заедно. Особеното значение на декларацията е, че тя е прогласена като общ стандарт, който да бъде постигнат от всички нации и народи. Юридическият статус на тази декларация е една обикновена резолюция без юридическа сила, но с огромно нравствено значение. В декларацията са закрепени цялата палитра основни фундаментални права и свободи, както и някои задължителни клаузи за подобен вид актове по това време, които наричаме зората на ПЧ в съвременен смисъл. В този смисъл тя съдържа:

• 
  Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация
  
• 
  Конвенция за правата на детето
  
• 
  Конвенция за статута на бежанците
  
• 
  Конвенция против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
  

Международна защита на правата на човека в системата на ООН

В системата на ООН са възприети и няколко процедури за защита ПЧ и тяхно евентуално накърняване. Те имат смесен политико-юридически характер и пряк или косвен ефект върху конкретно нарушени права или общия статус на ПЧ.

• 
  да са изчерпани всички вътрешно правни средства за защита
  
• 
  нарушението да не е разглеждано в друга регионална процедура
  
• 
  жалбите не са анонимни
  
• 
  не представляват злоупотреба с права
  
• 
  касаят права, закрепени в пакта
  

Успоредно с процеса на универсализация на идеята за ПЧ се развива и процес на регионализация. Спецификата на отделните проблеми в света и необходимостта от предприемането на адекватни действия за тяхното решаване подтикват държавите към създаване на регионални организации и приемане на регионални международни инструменти по ПЧ. Основната регионална организация на Европа е Съветът на Европа със седалище в Страсбург, създаден през 1949г. като регионална организация за колективна гаранция на ПЧ. България членува там от 1992г.

• 
  изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, които са достъпни за обикновения гражданин
  
• 
  жалбата трябва да е депозирана в 6-месечен срок от окончателното решение на последната национална инстанция,но не и след това
  
• 
  жалбоподателят трябва да е лично засегнат
  
• 
  нарушението трябва да е извършено от държавата или неин орган
  

• 
  жалбата не е анонимна
  
• 
  жалбата не е разглеждана в друга международна процедура
  
• 
  жалбата не е несъвместима с Европейската конвенция по ПЧ, не излиза от нейния обхват
  
• 
  не е на лице злоупотреба с право на жалба
  
• 
  жалбата не е явно обоснована
  

• 
  когато страните заявят, че няма да искат отнасяне на делото до голямата камара
  
• 
  три месеца след датата на решение не отнасят към голямата камара
  
• 
  когато голямата камара отхвърли молбата за разглеждане на делото
  

Европейски съд по правата на човека. Състав, структура, функции. Производство пред ЕСПЧ по индивидуалните жалби. Европейска социална харта. Способи и средства за защита на социално-икономическите права

Той разглежда 39 000 дела годишно. От българска страна са подадени 1 200 дела към съда. Срещу България има решени 35 дела, по-голямата част от които са завършили с осъдителни решения, а много по-малко с приятелски споразумения. Българската държава извършва най-често нарушения в случаите при прилагане мерките за неотклонение задържане под стража, бавна съдебна процедура за разглеждане на делата, за нарушаване правото на собственост, унизително отнасяне или наказание (простъпки в затворите и арестите най-често), по религиозни въпроси, за дискриминация срещу ромите и т.н. Общата продължителност на едно дело е 5 години, но се подготвя протокол №14, който цели по-нататъшно рационализиране на процедурата. Решенията срещу България оказват истинско влияние върху законите на страната. Има обаче и други инструменти в системата на СЕ за ЗПЧ – през 1993г. се създава Комисариатът на СЕ по ПЧ. Това е несъдебен орган за подпомагане на обучението, информирането и спазването на ПЧ така, както те са закрепени в инструментите на СЕ в областта на ПЧ. Комисариатът цели промоцирането на спазването на ПЧ и тяхното ефективно упражняване и защита. Приети са близо 200 регионални инструмента в областта на ПЧ, целящи обща защита на ПЧ или специализирана защита на конкретен вид творба. От специализираните трябва да бъдат посочени: Европейската социална харта, която е ревизирана и има два допълнителни протокола (тя била приета да компенсира пропуските на ЕКПЧ, която брани предимно гражданските, политическите и личните права; за разлика от нея ЕСХ поставя акцента върху социалните и икономическите права – ЕСХ приема, че държавите са ангажирани активно за спазване на предвидените в нея права и работи в сътрудничество с правните субекти и техните органи – те предприемат необходимите административни, правни, икономически и организационни мерки за поощряване и съблюдаване на тези права. Допълнителният протокол към ЕСХ предвижда възможност и за подаване на колективни искова от международни организации на работодателите и профсъюзите), международни неправителствени организации с консултативен статус към СЕ и други национални организации. Исковете се адресират до генералния секретар на СЕ, който ги представя на комитета на независими експерти. Комитетът изисква предварителна информация и изготвя доклад, който предоставя на Комитета на министрите на СЕ, който пък приема резолюция с препоръки. Тези препоръки се отправят към съответната страна, която дължи по-нататъшна информация за спазването им.

Европейският съюз и правата на човека

ЕС е предимно икономическа организация и проблематиката за ПЧ до скоро имаше периферно значение за съюза. В последно време обаче има признаци за една засиленачувствителност към темата, което доведе до приемането на няколко инструмента по ПЧ – предимно резолюции, решения, но така също и Хартата за основните права в ЕС, приета през 2000г. и Европейската конвенция, която отделя подобаващо място на тази проблематика. До скоро ЕС оставяше тази проблематика на СЕ и неговите органи, но реформата в ЕС наложи той да се ангажира и с тяхното спазване. Най-важният акт в това отношение е Хартата за основните права в ЕС, приета като политическадекларация, но в момента е основна част на Европейската конституция. В условията на променящото се обществно, социален прогрес и развитие на нациите и технологиите,ЕС остава на позицията, че ПЧ следва да бъдат приоритет и за него. В преамбюла на Хартата изрично се сочи, че правата така както са закрепени в ЕКПЧ, ЕСХ и другите регионални инструменти остават валидни, но ЕС се ангажира изрично с тяхното спазване. Хартата преповтаря основния лист на ПЧ така, както е закрепен в универсалните инструменти, но същевременно регламентацията на тези права бележи известен ръст. Например по един съвременен начин е егламентирана неприкосновеността на човешкия ентегритет като изрично се забранява клонирането на човека, използването на човешки органи за печалба и някои други генетични изследвания, които са несвместими с биоетиката. Ръст бележи регламентацията на защитата на персоналните данни, в регламентацията на равенството и недискриминацията като Хартата изрично забранява нововъзникналите дискриминационни основания като сексуална ориентация, инвалидност, възраст и т.н. Ръст бележи регламентацията на трудовите права и техните производни, защита на потребителя, защита на околната среда, право на добра административна практика, в това число регламентация на институцията Омбудсман, регламентация на правата и интересите на хората с увреждания и др.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и правата на човека

През 1973г. тя започва съществуването си като Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа – това е т.нар. Хелзингски процес. То започва работа в обстановката на Студената война, като целта му е диалог между Изтока и Запада, преодоляване на дистанцията между двата блока, студеният политически климат и произтичащите от него интриги. Със заключителният акт от Хелзинки от 1975г. държавите (всички европейски държави плюс САЩ и Канада) поемат политически ангажимент за сътрудничество и подобряване на статуквото в няколко области, свързани пряко или косвено с ПЧ – контакти между хората (в това число събиране на разделени семейства, стимулиране правото на пътуване и изобщо разширяване на контактите между хората от двата блока, подобряване разпространяването, достъпа и обмена на информация, сътрудничество в областта на образованието, науката и др.). След демократичните промени обаче и след преодоляване обстановката на Студената война въобще ОССЕ, макар и организационно останала без предмет, намери новото си лице – то е трасирано от съвещанието в Копенхаген през 1990г., което се нарича Съвещание по човешкото измерение, в следствие на което държавите поемат ангажименти за по-пълно гарантиране на ПЧ в следните области: осъществяване на правосъдието, участие в избори, свобода на съвестта, мисълта, религията, право на свободно движение. Понастоящем ОССЕ се ангажира предимно с подпомагане на демократичните процеси в т.нар. нови демокрации. След разпадането на СССР, към нея се присъединиха и азиатски страни – Казахстан, Таджикистан, Тюркменистан. Днес приоритет на организацията са изборите в новите държави, решаването на локалните конфликти, достъпът до правосъдие в тези държави и други отделни въпроси на ПЧ.

Неправителствените организации допълват държавните функции, особено що се касае до ПЧ. ПЧ са ангажимент на държавата. Неправителствените организации обикновено осъществяват допълващи държавните действия функции. В нередки случаи те се явяват коректив на действията на държавата.Неправителствените организации са обикновено специализирани. Работят в отделни направления, което им позволява детайлно да анализират нерешените проблеми, да извършват сравнителни проучвания, както и непосредствено да съдействат за решаването им.

• 
  Amnesty International
  
• 
  Международна Хелзингска федерация
  
• 
  Българско сдружение за честни избори и граждански права
  
• 
  Български Хелзингски комитет
  
• 
  Български адвокати за ПЧ
  
• 
  ЧП без граници
  
• 
  ANIMUS(женска организация)
  

Още в първите документи по ПЧ важността на тази категория права е била призната и на тях в исторически план и понастоящем винаги се е отделяло приоритетно място в общата листа на ПЧ. Осъществяването на правосъдието в новите случаи представлява интензивна намеса в личната сфера на конкретния индивид. Призоваването на едно лице в качеството на свидетел е достатъчно, за да наруши неговия динамичен стереотип и да създаде условия за ограничаване на някои от неговите права и възможности. Това в по-голяма степен важи за обвиняемите по наказателните дела, но е релевантно и за жертвите, а също така и за страните по гражданския процес. С оглед спецификата на правосъдието и правните задължения на лицата, ангажирани при неговото осъществяване, опасността от засягане или ограничаване на основните права е много голяма. Затова и тази сфера винаги се е нуждаела и получавала стриктна регламентация. С оглед постигането на необходимия баланс между интереса на правосъдието и правата и интересите на конкретния субект, още в Магна харта се съдържа регламент на основните ПЧ от групата на т.нар. съдебни права. Например правото на достъп до съд, на справедлив съдебен процес в рамките на разумен срок от независим и безпристрастен съд, правото на защита, правото на защита от произволен арест, презумпцията за невиновност и т.н. В съвременните инструменти по ПЧ тази регламентация е доусъвършенствана, допълнена. ЗПЧ при осъществяване на правосъдието се осъществява на няколко нива:

Защита правата на етническите, религиозни и езикови малцинства