Исторически музей-котел пантеон на георги стойков раковски с музейна експозиция „котленски възрожденци”



Дата19.07.2018
Размер41 Kb.
#76318




ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-КОТЕЛ
ПАНТЕОН НА ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ С МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ „КОТЛЕНСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ”
Наричат Котел люлка на Българското възраждане, защото тук са родени и откърмени плеяда дейци с огромен принос във възрожденските процеси за национална просвета, църковна независимост и политическа свобода. В центъра на града признателното поколение издигна внушителен белокаменен монумент – Пантеон на Георги Стойков Раковски с музейна експозиция „Котленски възрожденци”, тържествено открит на 10 октомври 1981 г.

Широкото стълбище на Пантеона отвежда пред мрамарен саркофаг, където намират покой костните останки на велик българин: записано е името и двете дати – Георги Стойков Раковски, 1821 – 1867 г.

Музейната част се състои от четири експозиционни зали, които са тематично обособени: “Будители”, “Просветители”, “Бунтовници” и “Революционери”.

В първа зала, загатваща усещането за черква, е представен предтечата на котленските будители – поп Стойко Владиславов /1739-1813/, бъдещият епископ Софроний Врачански. Експозицията започва с лика му, който помним от ранните ученически години – беловлас старец с калимавка, мъдър и достолепен, със свита десница за бащински благослов, а в лявата ръка държи владишкия жежъл. Повече от двадесет години поп Стойко обучава тукашните ученици на писмо и четмо и закърмя едно силно патриотично поколение, което през следващите десетилетия дава забележителен вклад в националните процеси. В Котел той посреща Хилендарския монах Паисий, с благоговение поема неговата “История славяноболгарская” и я преписва през 1765 г. По-късно, като епископ Софроний, издава през 1806 г. сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие “Кириакодромион, сиреч Неделник” – първата новобългарска печатна книга, която влиза в благочестивия български дом и получава името на автора “Софроние”. За своя страдалчески живот и за положението на българите по време на кърджалийските размирици той оставя животописа си “Житие и страдание грешного Софрония” – първата автобиографична творба в нашата литература. През ХVІІІ в. развива продуктивна дейност Котленската книжовна школа и като неин ярък представител поп Стойко преписва, допълва и подвързва книги с църковно-религиозен и нравствено-поучителен характер. Две от тях съдържат приписки от 1766 и 1770 г. и са показани в залата. В експозицията се намират и купелче за водосвет, използвано от Стойко Владиславов при служението му в котленската черква “Св.Св. Ап.Петър и Павел”, неговият владишки жезъл, църковна утвар, икони и богослужебна книжнина, свързана с килийната система на обучение. Наред с фотосите от други творби на Софроний Врачански, спират погледа внушителните образи на Богоридовци – Стефан Богориди, Александър Богориди, Никола Конаки Богориди, Емануил Богориди, внуци и правнуци Софрониеви, свързани с благодетелни дела и с приноси в църковно-националното движение, в културно-просветния и политическия живот.

В залата на просветителите посетителят се запознава с онези именити котленци, които проправят пъртина в книжовното ни дело и новобългарското училище. Приемник на просветителските идеи на Софроний е Неофит Бозвели, който отдава своя неспокоен дух и непреклонна воля за националното възмогване на българите. Той е всеотдаен борец за развитие и усъвършенстване на светското училище и за използване на живия народен език в него, автор е на учебника в шест части “Славяноболгарское детеводство за малките деца” – един любороден повик “...да се просвети и възвиши нашият род...” Неговите диалози “Просвещенний европеиц, полумершая Мати Болгария и Син болгарин”, “Разговор на любородните”, “Плач бедния Мати Болгарии” и др. са едни от най-силните социално-сатирични произведения в нашата възрожденска литература.

“Патриарх на мъдростта” е наречен от съвременниците си д-р Петър Берон /1799-1871/, първият български учен-енциклопедист. Той пише съчиненията си на пет езика, публикува хиляди страници обемни трудове в различни области на науката и е въплъщение на културно-просветния дух на българската нация пред Европа в епохата на Възраждането.Но преди да бъде медик, естествоизпитател и философ, неговото родолюбиво българско сърце му подсказва да стори най-нужното за своя народ. И той издава през 1824 г. знаменития “Буквар с различни поучения ...”, наречен още и “Рибен буквар”. С него Берон поставя началото на нов етап в развитието на българското просветно дело и се изявява като първия български педагог, който решително се обявява за въвеждането на светското образование, осъществявано на основата на говоримия български език. В залата са експонирани І-во, ІІІ-то и ІV-то издание на “Рибния буквар”. Като скъпа реликва тук се съхранява ковчеже, в което е поместена стъкленица с балсамираното сърце на д-р Петър Берон. “Това сърце живо е биело само за любезното отечество България”.

Към книжовниците възрожденци, които прибавят редки трудове на родолюбивата българска лавица, са котленци, които получават образование в европейските средни училища и университети. Гаврил Кръстевич завършва юридическото си образование в Париж и е първият българин с докторат по право. Той е един от видните възрожденски енциклопедисти, който работи в различни насоки: магистратура, юриспруденция, философия, история, дипломация, публицистика, печат и т.н. Особена активност Кръстевич проявява в борбата за църковно-национална самостоятелност и съставя проектоустава на Българската екзархия. Автор е на съчинението “История Българска” /т.І, 1869/. След Александър Богориди Гаврил Кръстевич е вторият генерал-губернатор на Източна Румелия до Съединението – 1885 г.

Духовен син и приемник на д-р Петър Берон е племенникът му д-р Васил Берон, който завършва медицина, като следва в Мюнхен и Вюрцбург. Приносът му в развитието на българското просветно дело е свързан с издаването на: “Първа българо-френска граматика”/1859/, “Логика, първи път на български изложена”/1861/, “Първа българо-немска граматика” /1868/, “Естествена история, първи път на български систематически изложена” /1870/ и др. В Търново през 1856 г. д-р Васил Берон прави първите археологически разкопки на Трапезица, а след Освобождението учредява Археоложко дружество.

Залата на бунтовниците разкрива устрема на котленци за свобода. Тук ще се чуят истории и легенди за Алтънлъ Стоян войвода, Аршинко войвода, Иванчо Сивов. За прославените подвизи на волентирския капитан Георги Мамарчев, участник в руско-турските войни през 1806-1812, 1828-1829 г. и награден с високите руски отличия – Георгиевски кръст и орден “Света Ана”. Той е организатор на въстанието в Котленско през 1829 г. и военен ръководител на Велчовата завера. Спасява го от бесилото само руският офицерски мундир. Но не му убягва заточението на остров Самос, където умира през 1846 г.

Сподвижник на Мамарчев е капитан Васил Хадживълков, който участва като доброволец в същите Руско-турски войни и е организатор на революционните акции на българската емиграция през 1841-1843 г., известни като Браилски бунтове. Изработва Първо българско бойно знаме, което дарява на българската доброволческа дружина, участваща в Кримската война.

Интересна личност е и Георги Илиев Симеонов, наречен “Войника на века”, заради участието му във войни и въстания през ХІХ столетие. В продължение на половин век той е поборник за свобода не само на българския, но и на гръцкия и сръбския народ, опълченец и участник в Съединението.

В четвърта зала – “Революционери”, се срещаме с духовното величие и пленителния образ на една от най-ярките личности на нашето Възраждане – Георги Стойков Раковски. С краткостта на поетичното слово Вазов изрича същината на един изумителен живот: “Мисъл и желязо, лира и тръба – всичко ти бе вкупом за една борба”. Раковски е първият вестител на идеята за политическо освобождение на отечеството чрез всеобщо въстание. Като взема всичко ценно от традициите на народоосвободителната борба, както и от революционния опит на балканските и европейските народи, той разработва политическата идеология на националната революция. Делото му е подчинено на една мисъл – “Дето каже народът – там и аз”. Участник в движението за църковно-национална самостоятелност, войвода на чета, организатор на първата войнска единица “Българската легия”, създател на четническата тактика и стратегия, публицист, поет, фолклорист, дипломат – многолик, разностранен и необхватен е Раковски, еманация на обществено-политическите процеси в българските земи през средата на ХІХ в.

В залата са показани ръкописи, вестници, творби на Раковски и лични вещи, които на свой език разкриват тази вулканична натура и неспокоен титанически дух. Всичко, което излиза от неговото перо, е пропито от една велика цел – свободата на отечеството. “Българска дневница”, “Дунавски лебед”, “Бранител”, “Будъщност”, “Горски пътник”, “Показалец” ... – твърде много е написаното в краткия му живот.

Многостранната дейност на Раковски, неговите прояви на политическото и книжовно поприще свидетелстват за силна страст, която сам той определя като дълбока любов към родината. Любовта към отечеството е постоянното начало в неговото житие-битие. И нищо чудно няма в последната воля на болния войвода: да не позволят близките му да се смеси неговият прах с прахта на други, а да се пренесе той в родната му земя. Патриархът на българската националноосвободителна революция умира на 21 октомври 1867 г. в Букурещ. Погребан е гробището Белу. Осемнадесет години по-късно, на 2 юни 1885 г., костите му се пренасят в София и поставят в храма “Света Неделя”. През 1942 г. смъртните останки на Раковски се пренасят в Котел. Отново се съхраняват в черква, а през 1981 г. намират своя вечен покой в белокаменния пантеон. Монументът внушава самочувствието – човешко и национално от възрожденската слава на Котел и преклонението пред многото бележити котленски дейци, които вграждат своя живот и героична саможертва в летописа на България, а техните завети и изконна обич към родината остават наше непреходно наследство.


Пламен Мерджанов

гр.Котел


Исторически музей-Котел

пл. „Възраждане” № 3



тел. 0453/42549

e-mail kotel_museum@mail.bg
Каталог: res -> news -> 21008
news -> Драматичен театър „стефан киров” сливен късноантична и средновековна крепост „туида” и ансамбъл за народни песни и танци „сливен”
news -> Сценарий за годишно утро в първи клас ден на провеждане: 24. 05 Децата са подредени на сцената. Изпълнение на песента „Първокласно”
news -> Пълен текст на разговора
news -> Илийчо, Август и седемте джуджета Пенко Гелев и Сотир Гелев
news -> П р о г р а м а есенен театрален салон
news -> Ху йем ай – Кой съм аз?
news -> 1 клас – посрещане 2012 г
21008 -> Георги Стойков Раковски (1821-1867)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница