Исторически музей-Омуртаг

Общоисторическата експозиция е разгърната в къщата на баба Иванка Хаджийката (сн. 1-2). Тя е последната представителна жилищна сграда запазена от времето на стария Осман пазар (днес Омуртаг), която разкрива пред поколенията красотата на рисувания таван (сн. 4), иконостаса (сн. 5) и умението на старите майстори.

Първото си впечатление от музея посетителя получава в просторното фоаие (сн. 3). Там през ХІХ век стопаните са посрещали своите гости. Полилеят от Божи гроб, виенските столове, кьошка (сн. 10), самовара, щампите на В. Левски, Хр. Ботев, Царя Освободител, генерал Гурко ни потапят в очарованието на отминалите години.

В Първа зала са представени експонати и документи за миналото на Осман пазар под турска власт и просветното дело. По-нататък посетителят влиза в специално изградената вътрешна баня (сн. 6), свидетелстваща за светогледа и материалните възможности на стопаните.

Експозицията посветена на Възраждането и национално-освободителните борби е разположена във Втора зала. Тяхното продължение е проследено в Трета зала – Руско-турската Освободителна война и последващата уредба на административната власт в стария Осман пазар. Свидетел на онова величаво и трагично време е шепа изгоряло жито останало от опожаряването на града през януари 1878 г., което нито е покълнало и изкласило в благодатната земя, нито е нахранило гладния, но пък ни кара да се замислим за нашия живот и нашите дела. В музея се пази и “Златното евангелие” (сн. 11-12) – скъп дар от руските освободители.

Приземния етаж на централната музейна сграда са представени експозициите посветени на занаятчийството, икономическото развитие на Осман пазар, работническото и социалистическото движение от времето преди 1944 г.

Материалните свидетелства за най-старите човешки поселения край гр. Омуртаг са разположени в зала “Археология” на самостоятелна музейна сграда. Те показват на посетителя, че землището на града е било предпочитано място за обитаване още преди седем хиляди години. Особено внимание предизвикват идолната пластика (сн. 7), съдовете (сн. 9), костените и каменните накити. Във фондовете се пазят предмети от античността и българското средновековие.

Етнографския отдел на музея е разположен в самостоятелна сграда. Експозицията е разделена на две части. В първата е показан градския бит – облекло, мебели, тъкани. Особени размисли поражда посребрения поднос, който е бил подготвен за подарък на княз Фердинанд І при посещението му в стария Осман пазар 1888 г. (сн. 13). Височайшата особа обаче подминала града, и днес подноса, след 120 годишна употреба е останал за да радва посетителите на музея.

Във втората зала на етнографската експозиция е пресъздаден селския живот от края на ХІХ век. Тя учи, особено по-младите посетители, че хляба се е месил в къщи а не се е вземал от магазина, че електричеството и телевизията са твърде скорошни придобивки за човечеството, че домашното огнище, в което гори истински огън, не е само модна приумица а средоточие на живота в семейството и то само до преди 60 – 70 години и още и още …

Сред експонатите в музея особено място заема полетния космически скафандър (сн. 14) на родения в Омуртаг Александър Александров – дубльор на Георги Иванов, а впоследствие втория български космонавт.