История и управление на Национален Парк Пирин Пирин се издига величествено в югозападната част на България между дълбоките речни долини на Струма и Места. Безпорно, Пирин е една от най-красивите ни планини. Алпийският релеф (труднодостъпни върхове и зъбери, дълбоки циркуси, десетки красиви езера) й придава характерна самобитност и уникалност. Поради суровите зимни условия траките са нарекли планината Орбелус (снежна планина), а славяните обявили труднодостъпните й върхове за седалище на бога гръмотворец Перун.
Националният парк "Пирин" попада изцяло на територията на едноименната планина и обхваща 40 332,4 ха, от които 6 014,7 ха са резерватна територия (биосферният резерват "Баюви дупки - Джинджирица" е разположен върху 2 858,5 ха и резерватът "Юлен" - на 3 156,2 ха). Това е 14,9% от цялата територия на Националния парк. Паркът е изцяло на територията на Благоевградска област. Националния парк е създаден на мястото на Народен парк "Пирин", който води началото си от обособения през 1963 г. в северната част на планината Народен парк "Вихрен" (6 122 ха). През 1974 г. паркът е преименован в Народен парк "Пирин" по Закона за защитените територии (1988) и площта му е увеличена на 26 413,8 ха, а през 1987 г. - на 40 066 ха. Прекатегоризиран е в Национален парк през 1999 година. Целта на парка е да съхрани неповторимото биологично разнообразие, разнородните местообитания и забележителните природни образувания. Поради своята уникалност Национален парк "Пирин" от 1983 г. е обект на Световното наследство според Конвенцията за природно и културно наследство на ЮНЕСКО.