История на изкуствата Барока развитие и разпространение

На тема:

Изготвил: Проверил:

Цветина Нецова Проф.

ф.н. 48-ирр, ИРТ, III-курс Е. Велев

София

2015

1. Увод

3. Архитектура

4. Началото на ХVIIIв. и залезът на Барока в Италия

5. Заключение

1. 
   Увод
   

Смята се, че терминът „барок”, определящ европейското, а и повлияното от него изкуство в различни части на света от края на 18 в до 1760 – 1780 година, произлиза от испанската дума „баруека”, означаваща – голяма безформена перла. Изкуството на барока се ражда в Рим и заема мястото на изкуството на Контрареформацията. Различно от него, то има нови форми, които окончателно се избистрят в архитектурата.

В началото на 16в. в Италия започва голяма икономическа криза, която постепенно сe разпространява на север и обхваща цяла Европа.

По едно и също време се случват редица важни исторически събития:

– икономическата криза буквално пресушава касите на европейските буржоа

– абсолютната власт на френските крале е факт

– Флорентинската република е ликвидирана

– в Германия избухва Селската война – Лутер провъзгласява Реформацията (социален бунт срещу монопола на папата върху европейците)

В резултат от Реформацията папата загубва властта си над част от немските земи – Холандия, Англия, Швейцария, Шотландия и Скандинавия. Ватиканът контраатакува чрез “Йезуитският орден“, създаден през 1540г.

– намесва се и монархическата държава, която също ламти за своя пай от ограбването на народите

– религиозните водачи сключват съюз м/у църквата и монархията, за да засилят влиянието си.Този съюз е окачествен, като най-злокобната спирачка на социалния и духовен прогрес за дълги векове.

2. 
   Отраженията от събитията върху изкуството
   

Съвременници като Микеланджело, Тициан и главноТинторето влагат в творенията си частици от неспокойствието и несигурността на феодалния мрак, надвиснал над родината им.

Техните приемници – творците от втората половина на 16в. (които са живели по времето на най-силната католическа реакция) изпълват произведенията си с много по- голям драматизъм и патетичност, като Juan de Valdes Leal.

Спокойната идеализирана красота и благородните композиции от Ренесанса са отминали безвъзвратно. Новото изкуство е наситено с физическо и духовно напрежение, с ярка изразителност и екзалтация, с дълбок религиозен мистицизъм. Католическата църква от епохата воюва. Произведенията на изкуството са едни от главните й пропагандни средства и заради това тя изисква от художниците, архитектите и скулпторите, които работят за нея да поразяват и смайват с творбите си.

Появяват се първите йезуитски базилики, украсени с невиждано великолепие и богатство. Мраморът, бронзът, позлатата, богатите орнаменти – всичко е използвано, за да се покаже могъществото на силата, която ги е създала, като Juan de Valdes Leal.

3. 
   Архитектура
   

Тъй като представителите на монархията не искат да останат засенчени от великолепието и пищността, с която католическата църква парадира посредством произведенията на изкуството разните херцози, графове, фюрстове и т.н. се отдават на усилено строителство. Дворците им представляват огромни здания, тотално изобилстващи от лукс, позлата и разкош.

Ярък пример за това е Версайският дворец …

Синтезът между архитектура,скулптура и живопис е особено силно застъпен.

Дворец Версай – Залата На Огледалата (Versailles palace: Hall of Mirrors)



Църквата “Джезу” и първите “рожби” на Барока

Първата забележителност в архитектурата е прочутата черква “Джезу”(от йезуит, пълното й име е Chiesa del Santissimo Nome di Gesù / “Църква на най-святото име на Иисус„/ ), построена от големия италиански строител Джакомо Бароци да Виньола, към която неговият колега Джакомо Дела Порта прибавя фасадата. По своята архитектоника черквата представлява голяма еднокорабна базилика на латински кръст. Нейната правоъгълна зала е просторна и висока, а в двете й страни са изградени срещуположни параклиси, прилични на дълбоки ниши. Отгоре “Джезу” е увенчана от купола – единственият античен елемент в цялата й линия. Вътрешната украса е нещо наистина смайващо. Ръкомахащи тълпи от светци, изваяни в най-причудливи и мъчни от техническо гледище пози, изпълнен с фрески таван, едно истинско изобилие от мрамор и безкрайна позлата. Изобщо – направено е максималното, за да се порази богомолецът, който ще влезе в този йезуитски храм. В общи линии “Джезу” е модел на почти всички останали йезуитски черкви в Европа, построени през втората половина на 16в.

В Италия настъпващият барок не се задоволява само да строи, но се заема и да ” да поправи” много от онова,което е било създадено от предшествениците му. Така дострояването на “Св.Петър„, което папа Павел V поверява на архитекта Карло Мадерна (най-талантливият архитект за времето си), живял между 1556 и 1629г., нанася на величавото творение на Браманте и Микеланджело непоправими „пакости“.Италианските историци се мъчат да оправдаят Мадерна, като твърдят, че той добросъвестно искал да следва плана на Микеланджело, но папата се наложил в желанието си базиликата да стане на “латински кръст” и така се стигнало до новата колосална, но студена фасада на храма, която била издигната на мястото на направения от Микеланджело портик.Сега тази фасада стои като истинска бариера пред гигантската купола на “Св.Петър” и отнема голяма част от нейната импозантност.

Джан (Джовани) Лоренцо Бернини

Бароковото “префасониране” на “Св.Петър” не спряло само до неговата външност. Немного години след това по нареждане на Ватикана кавалерът Бернини ( известен на младото поколение от честото му споменаване във филма „Ангели и демони„,екранизиран по романа на Дан Браун – Шестото клеймо) отрупал неговата вътрешност с толкова много блясък, мрамор, декорации, колосални статуи и гробници на папи, че изначалните му вътрешни пропорции, останали завинаги скрити…

Бернини бил може би един от малкото истински талантливи хора в Италия от бароковото време и днешната италианска столица му дължи голяма част от своята блестяща украса. Той бил син на скулптор и се родил в Неапол през 1598г. Още първата му поръчка – 4 мраморни скултурни групи в/у антични сюжети – спечелила на Бернини не само слава, а и покровителството на видния кардинал Шипионе Боргезе. През 1623г. на папския престол се възкачил Урбан VIII, Джан Лоренцо Бернини станал главен архитект на Ватиканските дворци и пръв “церемониал-майстор” на “Негово Светейшество” с титлата “кавалиере”. От тогава до смъртта си Бернини не напуснал тези служби и починал като един от най-тачените и уважавани граждани на своето време. По размери архитектурното творчество на Бернини е огромно…Днес е невъзможно да вървиш из Рим и постоянно да не срещаш сянката му в различните черкви,”палаци”, вили, градини, фонтани, градски чешми, гробници (между които гробниците на Урбан VIII и Александър VII) т.н. , които е проектирал.Той е направил изключително много за разхубавяването на Вечния град. Няколко римски площада са оформени архитектурно от Бернини, големият мост “Сант Анджело” над Тибър е пак негово дело, а един от най-хубавите фонтани в италианската столица – “Ла Фонтана дей Куатро Фиуми” на пиаца Навона е също творение, излязло от неговите ръце. Признат световно като най-големия бароков архитект на Италия, Бернини е прочут в историята на архитектурата главно със своята знаменита “Скала Реджа” във Ватиканския дворец – една двойна спираловидна стълба, връх на изящно майсторство – и най-вече с прочутата си колонада пред “Св.Петър”, която трудно би могла да бъде описана с думи…Тя обхваща грамадния площад пред черквата като в някакви гигантски елипсовидни ръце, но въпреки колосалните си размери те не изглеждат грозни, а напротив – запленяват със своята грация и елегантност; с хармоничната си архитектурна красота. Колонадата се състои от четири реда колони, издялани от синкав италиански травертин и над нея върху един опростен, с чисти прави линии покрив са наредени 96 внушителни скулптурни фигури на светци.Общото впечатление от всичко това е толкова неотразимо,че то остава като един от най-силните “римски спомени” в съзнанието на всеки, който е посетил Рим.

Освен в Рим, Бернини работи около 5 месеца и в Париж, в двора на френския крал, където направил прочутите си бюстове на Луи XIV и кардинал Ришельо,които заедно с другите му бюстове на Докторе Фонсека, Шипионе Боргезе, Франческо Д’Есте, Инокентий X и др. го показват като един от най-големите ваятели-портретисти на епохата му.

Но “Екстазът на Св.Тереза” ни разкрива и друга страна от изкуството на Бернини като скулптор. В него майсторът е надминал сам себе си… Скулптурата се намира в римската черква “Санта Мария дела Виктория” ,вместена в една от нишите на семейния олтар на фамилия Корнаро. Тя представлява композиция само от две фигури: едната- на самата Св.Тереза, а другата- на ангел със стрела в ръка. Сцената на “екстаза” е представена в облаците. Над облака от черен мрамор, на който стоят двете блестящо бели фигури на ангела и на светицата, изпаднала в унес се спуща един истински дъжд от метални, златни лъчи. Света Тереза е облегната назад с притворени очи и левият й бос крак “виси” от облака, а ангелът я гледа с блага усмивка. Творението е толкова прекрасно и толкова изразително,че оставя незабравимо впечатление и човек разбира защо в списъка на големите майстори е останало името на Бернини.

Други известни барокови архитекти

В историята до името на Бернини се нареждат имената на Франческо Боромини – талантлив архитект, работил предимно в Рим – и онова на венецианеца Балдасаре Лонгена, построил прочутата венецианска черква “Санта Мария дела Салуте” и импозантния “Палацо Пезаро”. Към тях трябва да се прибави и името на сицилиеца Дон Филипо Ювара, който направил за Торино онова, което Бернини направил за Рим. Името на Фердинандо Бибиена, работил не само в Италия, но също тъй и в Австрия, Саксония, Барцелона, и името на венецианеца Бартоломео Растрели, украсил Петербург с барокови дворци и черкви, адаптирайки този стил към условията на Севера.

Човекът, който озарил с най-голяма светлина живописта на епохата бил могъщият реалист Микеланджело Меризи – Караваджо. Ломбардийски селянин, роден през 1573г. Караваджо се озовал в Милано още съвсем млад и получил първите си уроци по живопис в ателието на Симоне Патерцано – ученик на Тициан. Неспокоен дух, той се преместил скоро във Венеция, а през 1589г. отишъл в Рим. Тук заради убийството на един свой съперник Караваджо трябвало да напусне града и да се приюти в Неапол. Ала не му било писано да живее на едно място. От Неапол го принудили да се премести в Малта, а впоследствие и да обиколи почти всички сицилиански градове. При повторното му завръщане в Неапол полицията го арестувала при един побой, но майсторът успял да избяга и, макар че бил тежко ранен се отправил към Рим. След дълго скитане покрай Тиренското крайбрежие, изтощен от жаркото слънце, гладът и пристъпите на маларична треска, които изстисквали последните искрици от живот в този неспокоен дух, Караваджо издъхнал всред тръстиките на едно блато едва на 37 години…

Изкуството на Караваджо приличало на живота му – то било необуздано, пълно с чувство, безрадостно и без усмивка. Неговият създател идвал от недрата на народа и заради това в творенията му липсвала идеализираната красота на дворцовата живопис или пък мистицизмът на стенописите от йезуитските черкви. В картините му живеел, действал, страдал или умирал народът на Италия, такъв какъвто художникът го срещал по нейните друмища и по хановете й… И дори най-религиозните образи – Христос, Богородица, апостолите и светците – се превръщали в живописта на Караваджо в портрети на срещнати хора.

Самотник и несретник в живота си, като творец Караваджо оказал огромно влияние над цялата европейска живопис от XVI и XVIIв. и от него почерпили вдъхновение и опит много от големите испански, фламандски и холандски художници. Най-ранните творби на великия майстор – “Магдалена” и “Бягството в Египет” – издават влиянието на венецианците, от които той се е възхищавал, но още първата работа от краткия “римски период” показва, че Караваджо изоставя всяко подражание и тръгва по свой собствен път.

Неговият “Сан Матео”– един обикновен старец от народа, в който няма нищо евангелско, и големите му стенописи в параклиса Контранели на римската черква “Сан Луиджи дей Франчези” са вече творения на самобитен и могъщ талант, неможещ да се сравни с нищо преди него, и те носят в себе си искрата на нещо ново, пълно с човещина изкуство. Реализмът на Караваджо всред морето на бароковския маниеризъм е просто поразителен…Той е същински бунт срещу мистицизма на властващата църква и е първото стъпало към търсенето на някакъв друг свят в живописта. Най-необикновеното нещо в картините на Караваджо е светлината; той я използва като средство, чрез което майсторът кара формите на своите фигури да кристализират в пределно ясна линия. И това е едно от най-големите постижения в неговата живопис и най-голямото художествено откритие на епохата.

3. 
   Началото на ХVIIIв. и залезът на Барока в Италия
   

Последните големи имена,които апенинските майстори завещали на световната живопис от този залез били венецианците Антонио Канал, Франческо Гуарди, Бернардо Белото и Алесандро Лонги, които обезсмъртили лицето на своя роден град в стотици прекрасни платна.

3. 
   Заключение
   

Барокът залива Европа в продължение на почти 150 години, въвеждайки художниците й в една нова сфера на действителността, пренебрегвана от техните предшественици. Тук е главната му сила и прогресивния му характер, а това не е малк, дори и с цената на всичките му останали недостатъци.

1. 
   Димитър Г. Димитров – История на изкуството, Просвета, София, 1991
   
2. 
   Н. А. Дмитриева – Кратка история на изкуството, Наука и изкуство, София, 1980г.
   
3. 
   Н. А. Дмитриева – Краткая история искусств, Искусство, Москва, 1989г.
   
4. 
   М. В. Алпатов, Н. Р. Николаевич – Искусство ІІ, Просвещение, Москва, 1988г.
   
5. 
   Кенет Кларк – Цивилизацията, Български художник, София, 1977 г.
   
6. 
   Ф. Филев, Б. Златаров – Градоустройство и архитектурно проектиране, Техника, София, 1972 г.