Исус Христос е Хлябът на Живота



Дата15.11.2017
Размер124.6 Kb.
#34652
ТипГлава

Йоан 6




ГЛАВА 6

Исус Христос е Хлябът на Живота
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на Галилейското (Тивериадското) езеро.1
“След това” Вероятно, тук става въпрос за няколко месеца, тъй като според Синоптичните Евангелия, за това време Йоан Кръстител бе арестуван (Мк. 6:14-29), учениците на Исус проповядваха в Галилея (Мк. 6:7-13, 30-31), и за славата на Исусовото служение стигна до Ирод (Лк. 9:7-9).

Галилейското езеро” (6:23; 21:1), наречено още Галилесйо море или Тивериадското езеро, по името на град Тивериад, разположен на западния му бряг, който бил столица на Римската област Галилея. Той бил построен от Ирод Антипа в 20 г., и наречен по името на Римския император Тиберий.


2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
“хълма” Това са възвишенията на източната страна на Галилейското езеро, известни като Голанските височини.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
“пасхата” Това е втората от три пасха в Йоан (2:13; 11:55). Тя обнозначаа началото на тертата година на Христовото служение. Това означава, че е оставало още само година до смъртта на Христос. Вж. Пасха (2:13).
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
“Отгде” Въпросът не се отнасяше за парите, а за хляба.
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
“знаше” Бог винаги знае отговора, но той иска да ни използва в своя план. Ето защо често ние заставаме пред обстоятелства над които ние нямаме контрол. Тогава когато нашето безсилие е явно, Божията сила се изявява.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
“двеста динаря” Двеста динара бяха около две трети от годишната заплататана един работник (Мт. 20:2).2 Филип се прояви като математик сред апостолите, и бързо пресметна колко ще им струва нахранването на всички мъже и жени.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.



“много трева” Тревата не е характерна за тази част на крайбрежието, но като Добрият Пастир, Исус успокоява людете Си на зелени пасбиюа (Пс. 23:2).
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и рибите колкото искаха.
“благодари” Исус благодари за малкото, кото имаха, и то бе преумножено. Това е четвъртото чудо в Йоан, и единственото чудо записано и от четирите Евангелия (Мт. 14:13-21; Мк. 6:32-44; Лк. 9:10-17). Интересно е, че преди да говори за хляба на живота, Исус нахрани множествата с свръхестествено-снабден хляб за тялото.

“колкото искаха” Бог дава изобилно, а не оскъдно. Вж. Наситиха (6:12).
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
“наситиха” Чудото, което Исус извърши, не бе просто халюцинация, а то засити около 10, 000 гладни гърла.

“изгуби” Нито една малка част от Божиите благословения не трябва да бъде изгубена, но всичко трябв да бъде запазено, защото Бог не го е снабдил напразно, и Той ще го използва на правилното време.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
“дванадесет” Чудото започна със пет хляба, за да завърши с дванадесет коша, по един за вски от апостолите.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
“пророкът” Вж. Пророкът (1:21).
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
“цар” Нахранването на множеството беше доказателство за Неговата способност да владее и води Еврйския народ.

“сам” Исус се отегли сам за да се моли, избягваки исвестността и славата от човеци, и чакайки Божията прослава. Той добре знаеше, че пътят към Короната минава през Кръста.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
“учениците Му” слязоха сами на езерото, без да Го вземат със себе си.
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
“дошъл” Вероятно, учениците очакваха Исус да ги настигне с друга ладия.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
“стадия” Те бяха гребали около 5-6 километра, или около половината на езерото.

“ходи” Учениците очаквайки Исус да ги следва с друг кораб, вмсто това, Той дойде ходещ по водата.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
“Аз съм” Гръцкият еквивалент на Йехова.
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
“намери” Целият кораб, заедно с учениците и Исус на борда бе спасен от бурята и пренесен на сушата.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
“търсиха” Причината за тяхното търсене бе посочена от Исус в 6:26.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
“отвъд” на западната страна на езерото.

“кога” Множествата не бяха свидетели на Исусовото ходене по водата, но и Той не се похвали пред тях с това, въпреки че това би допринесло до Неговата известност. През цялото Си служение обаче, Исус строго се придържа към правилото да не се популяризора сред народа, за да не бъде насила поставен цар над Израел (6:15).
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
“Истина, истина” Вж. приложение #3.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.



“Човешкият Син” Вж. Човешкият Син (1:51).

“потвърдил” като Му е дал Духа без мяра (3:33-34) (Вж. Приложение #8).
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
“какво да сторим” Това е вечният въпрос задаван от хората към Бога, в своя безрезултатен опит да оправдаят себе си чрез собствените си дела (Мт. 5:16).
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
“дело” (2041 GSN): дело, работа;тук в единствено число. Вярата е единственопто дело, което е угодно на Бога (1 Йн. 3:23).

“да повярвате” Според думите на Исус, делото което трябва да извършим е да вярваме. Това напълно изпълнява Божието дело и Христовите изисквания.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.
“манната” Евреите очакваха Мезия да възпроизведе чудото на небесната манна при своето идване (Изх. 16:4, 15; Чис. 11:8; Пс. 78:24; 105:40).

“хляб от небето” Вж. Хлябът (6:58).
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
“Истина, истина” Вж. приложение #3.

“хляб” Мойсей даде манната, която бе хляб от небето за тялото (Изх. 16:15; Пс. 78:24), но Отец дава манна за духа и душата (Вж. Приложение #9; Вж. Хлябът (6:58)).
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.



“хляб” Вж. Хлябът (6:58).

“живот” Вж. Приложение #9.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
“дай ни” Това е третата от шест молитви в Йоан (4та в 11:40).
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
7 "Аз сьм" в Евангелието от Йоан:
1 Аз съм хлябът на живота (6:35)

2 Аз съм светлината на света (8:12)

3 Аз съм вратата (10:7)

4 Аз съм добрият пастир (10:11-14)

5 Аз съм вьзкресението и животът (11:25)

6 Аз съм пьтят, истината и животът (14:6)

7 Аз съм истинската лоза (15:1)
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
“никак няма” Това е един универсален принцип, който Йоан използва за служението на Исус в цялото Евангелие. Никой, който дойде при Исус с вяра няма да бъде изпъден, но ще бъде приет (Йн. 1:12). От 6:38, 39 става ясно, че това не е само Христовото желание, а и Божията воля.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.



“изпратил” Вж. Пратил 6:57.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
“пратил” Вж. Пратил 6:57.

“последния ден” Този израз е използван 6 пъти в Евангелието от Йоан: 5 път относно последния ден на оправадване на праведните (6:39, 40, 44, 54; 11:24), и един път относно възкресението и съда на неправедните (12:48).
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.



“Отца Ми” Вж. Пратил 6:57.

“последния ден” Вж. Последния ден (6:39).
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
“хлябът” Вж. Хляб (6:32). Вж. 6:35.

“небето” Вж. Пратил 6:57.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
“Йосифовия син” Това беше въпросът с който Юдеите винаги оправдаваха своето неверие (Мт. 13:55; Мк. 6:3; Лк. 4:22). Този въпрос доказва, че Йосиф бе още жив. Отговорът е “Не,” защото Исус не беше син на Йосиф, а ана Бога. За да докаже това, Посланието към Евреите го нарича (540 GSN):без баща (само 1 път в Н.З.) (Евр. 7:3). Исус беше без баща на земята, за да можем ние да имаме Отец на Небесата.

“небето” Вж. Пратил 6:57.
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

“привлече” Исус преписва идването при Бога, не на човешки усилия, а на Отец (1:12, 13). Човек е толкова безсилен под греха, че не може дори да дойде при Бога за да търсои спасение.

“пратил” Вж. Пратил 6:57.

“последния ден” Вж. Последния ден (6:39).
45 Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
“Всички” Ис. 54:13; Ер. 31:34.

“чул” Тук носи идеаята на приел (Вж. Слуша (6:60)).


46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
“видял” Вж. Видял (1:18).
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
“Истина, истина” Вж. приложение #3.

“вярва” тук в сегашно продължително. Вярата трябва да бъде постоянно присъстваща и действаща за да има действителен, спасителен ефект.

“има” Също както в 5:24 и 6:54.
48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
“измряха” Манната в пустинята не беше хляба на живота, въпреки, че както него идваше от небето. Освен това, в пустинята измряха само онези, които ядоха манната без вяра. По същата аналогия, тези които вярват в христос и гоприемат като Хляба на живота ще живеят, а онези които не го приемат. ще умрат (6:50, 51).
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
“хлябът” Вж. Хлябът (6:58).
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
“Аз съм” 4ят и посдледен път в Йн. 6, когато Исус твърди, че е хлябът на живота (6:35, 41, 48, 51).

“хлябът” Вж. Хлябът (6:58).

“ще дам” Тук Исус говори за жертвата на Голгота.

“света” Исус не умря само за Евреите, но и за целия свят (Йн. 3:16). Това е още една идея, която Йоан подържа в продължение на цялото Евангелие.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
“Истина, истина” Вж. Приложение #3.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
“има” Също както в 5:24 и 6:47.

“последния ден” Вж. Последния ден (6:39).
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
“храни” Това е образ на духовното участие чрез вяра в смъртта на Исус. Изразът се използва и за духовна храна (1 Кор. 10:1-3), за дурги придобивки и благословения (Пс. 69:9; Ез. 2:8; 3:1-3; Откр. 10:9), и дори за резултатите на греха (Пр. 9:17; Осия 10:13; ßк. 5:3).
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
“пратил” Исус казва 5 пъти, че е пратен от Отец (6:38, 39, 40, 44, 57), и 3 пъти, че е пратен от небето (6:38, 41, 42). Вж. 7:28; 8:18, 42; Гал. 4:4;
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
“хлябът” Във 6 стиха Исус казва, че манната и истинският хляб са от небето (6:31, 32, 33, 50, 51, 58).

59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
“синагогата” Исус поучаваше в синагогите (Лк. 4:16; Вж. синагогите (18:20)), и тази практика бе възприета и от ранната църква (ДА 13:14; 17:1-3, 10, 17), която дори имаше събрания в храма в Ерусалим (ДА 2:46; 3:1).
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

“слуша” (191 GSN): чувам, слушам, възрпиемам, да взема под внимание, да разбера; 428 пъти е Н.З., 59 пъти в Евангелието от Йоан, 14 пъти в 1 Йн., 1 път в 2 Йн., 1 път в 3 Йн. и 59 пъти в Откр.; общо 121 пъти в писанията на Йоан.
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
“възлиза” (305 GSN): да се кача, да бъда преместен на по-високо място, да възляза; 82 пъти в Н.З.; тук се отнася за възлизането на Исус на небето (Лк. 24:51; ДА 1:11; Еф. 4:8-10).
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
“нищо” Още веднъж Исус потвърждава, че човешките дела, делата н аплътта, не ползуват нищо за вечния живот (6:28, 29).
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
“отначало”
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца. 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
“мнозина” Те не бяха от дванадесетте (6:67).
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
“Симон Петър” 4 неща в които Петър бе сигурен:

1. няма друг при когото да отидем;

2. само Христос има думи на вечен живот;

3. Исус е Христос (Помазаника);

4. Христос е Син на Живия Бог - такава изповед може бъде произведена само от новорождение (1 Йн. 5:1).
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?



“дявол” (1228 GSN): лъжеклеветник, 37 пъти в Н.З.
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Юда” 10 факта за Юда (Вж Приложение #6):

1. Обикновен човек, син на Симон (Йн. 6:71; 12:4; 13:2, 26);

2.Един от дванадесетте, избран и изпълнен със сила апостол (Мт. 10:1-20; Мк. 3:14-19; Лк. 6:12-16; 9:1-10; ДА 1:17);

3. Пазител на апостолската каса (Йн. 12:4-6; 13:29);

4. Успешен проповедник с изцелително служение (Мк. 6:7-13; Лк. 9:10);

5. Наречен Искариот ((2469 GSN): от Искариот (местност в южна Юда (ИН 15:25)); 8 пъти в Н.З.);

6. Стана крадец и противник на Исусовото служение (Йн. 6:70; 12:4-6);

7. Предател на Исус (Мт. 26:14-16, 47-50; Мк. 14:10-11, 43-45; Лк. 22:3-6, 47-49; Йн. 13:2; 18:2-5; ДА 1:16-25);

8. Върна парите на свещениците (Мт. 27:3-10);

9. Самоуби се (Мт. 26:24; 27:5; Мк. 14:21; Лк. 22:22; Йн. 17:12; ДА 1:16-25);



10. Пророчества за него (Мт. 26:21-25; Мк. 14:18-21; Лк. 22:21-23; Йн. 13:18-26; 17:12; ДА 1:16, 20; Пс. 41:9; 69:25; 109:8; Зах. 11:12-13).


1Море, както и навсякъде другаде в това Евангелие.

2В Гръцкия оригинал, думата  е преведена пеняз.

Каталог: bible -> library -> docs -> John
docs -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
docs -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
docs -> Печата 7ма глава обяснение 8ма глава започва с 7ят печат мълчание буквално
docs -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
docs -> Несмислени лекомислещи, които не разсъждавата
docs -> Д-р. Джордж Д. Ворис разработка на посланието към евреите
docs -> Декларация на вярата
John -> Исус Христос е Изцелителят в къпалнята на Изцелението
John -> Гр. (gsn 27) възлюбения


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница