Iucn red List Categories and Criteria. Version 1 iucn, 2001 iucn red List Categories and Criteria. Version 1 (iucn, 2001) II. Преамбюл



Дата18.03.2017
Размер341.83 Kb.
#17240
IUCN Red List Categories and Criteria. Version 3.1

IUCN, 2001
IUCN Red List Categories and Criteria. Version 3.1 (IUCN, 2001)
II. Преамбюл

Информацията в тази част е предназначена да насочи и подпомогне използването и интерпретацията на категориите (Критично застрашени, Застрашени и т.н.), критериите (А до Е) и субкритериите (1,2 и т.н.; i, ii и т.н.).


1. Таксономично ниво и обхват на процеса на категоризиране

Критериите могат да бъдат приложени към която и да е таксономична единица на видово и по-ниско ниво. В по нататъшната информация, определенията (дефиниците) и при критериите, терминът “таксон” се използва за удобство, и може да означава видово или по-ниско ниво, включително форми, които към момента не са формално описани. Обхватът на различните критерии е достатъчно голям, за да позволи подходящо причисляване на таксони от целия таксономичен спектър, с изключение на микроорганизми. Критериите могат да бъдат прилагани и за всяка географска или политическа територия, като при тези случаи специално внимание трябва да се отдели на точка 14. При представянето на резултатите от прилагането на критериите, таксономичните единици и територията, които се имат предвид, следва да се уточняват, в съответсвие с указанията за документиране (виж анекс 3). Процесът на категоризиране следва да се прилага само към естествени популации в техния естествен ареал и към популации, резултат на целенасочено, преднамерено интродуциране. Последните са определени в IUCN Guidelines for Re-introductions (IUCN 1998) като “...опит да се създаде популация на даден вид, за нуждите на консервацията, извън известния район на разпространение, но в подходящ биотоп и еко-географска зона.


2. Същност на категориите

Изчезването е случаен процес. Поради това регистрирането в една по-висока рискова категория предполага по-голяма вероятност за изчезване и през цялото определено време повече таксони включени в по-високата категория се очаква да изчезнат, отколкото тези в по-ниската (без ефективно консервационно действие). Обаче, съществуването на някои таксони във високи рискови категории не означава непременно, че тяхната първоначална оценка е била неточна.

Това дава възможност да се поставят всички таксони в една от категориите (вж. фиг. 1).

Фиг. 1. Структура на категориите



3. Роля на различните критерии

За включване като Критично застрашени (Critically Endangered), Застрашени (Endangered) и Уязвими (Vulnerable) съществува диапазон от количествени критерии; съществуването на някои от тези критерии определя даден таксон за включваето му в тази степен на заплаха. Всеки таксон би трябвало да се оценява с оглед на всички критерии. Дори някои критерии да не са приемливи за дадени таксони (някои таксони никога не биха квалифицирани по тях, въпреки че се доближават до изчезване), съществуват критерии подходящи за оценка степента на застрашеност за всеки един таксон.

Подходящият фактор е дали който и да е критерий съществува, а не дали всички са приемливи или всички съществуват. Тъй като предварително никога не може да е ясно кои критерии са приемливи за даден таксон, всеки таксон трябва да бъде оценяван с оглед на всички критерии, и всички критерии, които са налице в най-високата категория на заплаха трябва да бъдат включени.
4. Произход на количествените критерии

Различните критерии (А-Е) произлизат от широк целеносочен преглед, откриващ рисковите фактори през целия обсег от организми и разнообразната история на живот, която те показват. Количествените стойности, представени в различните критерии, свързани с категориите на застрашеност, бяха разработени чрез широко обсъждане и са въведени на съответните нива , считани за подходящи от повечето експерти, въпреки че няма формална обосновка за тези стойности. Нивата на различните критерии в категориите бяха разработени независимо едни от други, но следвайки общ стандарт. Целта беше да се постигне по-голяма съгласуваност.


5. Консервационни дейности в регистрационния процес

Критериите за застрашените котегории могат да бъдат прилагани за таксон каквото и ниво на кансервационна дейност да му въздейства. Важно е тук да се подчертае, че даден таксон може да изисква консервационна дейност, дори когато той не е регистриран като застрашен. Консервационните действия, които могат да са полезни за таксона, са включени като част от необходимите документи (вж. Annex 3).


6. Качества на данните и значимост на заключенията и проектирането

Критериите са ясно количествени по същество. Липсата обаче на висококачествени данни не може да спре опитите за прилагане на критериите, като методи, включващи преценка, заключение и предположение, както са приети навсякъде. Заключенията и проектирането могат да се основават на екстраполиране на установени или потенциални заплахи в бъдеще (включително тяхното ниво на обмен) или на фактори, отнасящи се до популационното обилие или разпространение (включително зависимост върху други таксони), толкова дълго колкото те приемливо могат да бъдат подкрепени. Предполагаеми или загатнати модели в близкото минало, настояще или близко бъдеще могат да се основават на някои серии от сродни фактори и тези фактори трябва да бъдат регистрирани като част от документацията.

Таксони в риск от заплахи поставени от бъдещи събития с малка вероятност, но с прекъсната последователност (катастрофи), трябва да се определят чрез критерии (напр. ограничено разпространение, няколко локалитета). Някои заплахи е особено необходимо да бъдат открити рано и да бъдат предприети подходящи действия, защото тяхното влияние е необратимо или почти необратимо ( напр. патогени, инвазивни организми, хибридизация).

7. Проблеми на мащаба

Класификация основана на размера на географския район или на характера на хабитата, който заемат, се затруднява от проблема за пространствения мащаб. Прецизиране на мащаба, при който разпространението и хабитатите се картира, по-малката площ ще бъде тази, в която те се срещат и по-малко вероятно е тя да бъде този оценен район (поне за “района на срещаемост”; вж. Дефиниции т. 10) прехвърлил праговете отразени в критериите. Картирането в дребни мащаби разкрива повече райони, в които таксонът не е съобщаван. Обратно, едромащобното картиране разкрива по-малко незаети райони, отразяващо се на диапазона на оценките, които е по-вероятно да прехвърлят праговете за застращените категории. Изборът на мащаб, при който районът се оценява по този начин, може самият да влияе на резултата от оценките на Червения списък и може да е източник на несъгласуваност и предубеждение. Невъзможно е да бъдат прокарани някакви строги правила за картиране на таксоните или хабитатите: най-подходящият мащаб ще зависи от проблема на таксона , от произхода и изчерпателността на данните за разпространението.


8. Несигурност

Данните използвани за оценка на таксоните с оглед на критериите, често се оценяват със значителна несигурност. Такава несигурност може да произлезе от всеки един или от всички от следните фактори: естествена изменчивост, неяснота на използваните термини и дефиниции и измервателна грешка. Начинът по който се проедолява тази несигурност може да има силно влияние на резултатите при една оценка. Подробности за предложените методи за преодоляване на несугурността са включени в Annex 1 и на оценителите се препоръчва да четат и следват тези принципи.

Изобщо, когато несигурността води до голяма изменчивост на резултатите от оценките, размерът на възможните резултати трябва да бъде отбелязан. Когато една категория трябва да бъде избрана, основанието за решението трябва да бъде документирано; то трябва да бъде внимателно и правдоподобно.

Когато данните са много несигурни може да бъде определна категорията на “С Недостатъчно данни” (Data Deficient). В този случай обаче, оценителят трябва да разполага с документация, показващя, че тази категория е била определена защото данните са недостатъчни да се определи категорията на заплахата. Важно е да се приеме, че на таксоните, които са слабо познати, може често да бъде определена категория на заплаха на основата на информационните данни, свързани с влошаване на техния хабитат и/или други случайни фактори; следователно свободният избор на “Data Deficient” не е препоръчителен.


9. Решение за включване

Включването в категорията “Неоценяван” (Not Evaluated) и “С Недостатъчно данни” (Data Deficient) очначава, че не е направена оценка за риск от изчезване., макар и по различни причини. До времето, когато се направи такава оценка, таксоните, включени в тези категории не трябва да се третират ако те не са застрашени. Би било подходящо специално за формите на “С Недостатъчно данни” (Data Deficient) да им се отдаде същата степен на внимание като застрашени таксони, поне докато техният статус може да бъде оценен.




10. Документация

Всички оценки трябва да бъдат документирани. Класификацията на заплахите трябва да определя критериите и субкритериите, които съществуват. Никоя оценка не може да бъде приета от IUCN Red List като валидна, ако не е посочен поне един критерий. Ако са познати повече от един критерий, всеки трябва да бъде включен. Ако преоценката установи, че документираният критерий повече не съществува, това не води автоматично до преопределяне към по-ниска категория на заплаха. Вместо това, таксонът трябва да бъде преоценен с оглед на всички критерии, за да се определи неговият статус. Факторите, отговорни за класифициране на таксона с оглед на критериите, особено когато са използвани заключения и проектиранее, трябва да бъдат документирани (вж. Annex 2 и 3). Документацията, която се изисква за други категории е отразена в Annex 3.


11. Заплахи и проритети

Категорията на заплахата не е непременно достатъчна да определи приоритетите за кансервационна дейност. Категорията на заплаха просто осигурява оценка на риска от изчезване при определени обстоятелства, докато една система за оценяване приоритетите за действие ще включва многобройно други фактори относно консервационната дейност като разходи, изчисления, шансове за успех и др. биологични характеристики.


12. Преоценка

Преоценката на тксоните с оглед критериите трябва да бъде провеждана на интервали от време. Това е особено важно за таксоните, включени в категорията “Почти застрашен” (Near Thread) и “Недостатъчно данни” (Data Deficient)и за таксоните, чийто статус е известне или се очаква да се влоши.


13. Прехвърляне между категориите

Следните правила ръководят прехвърлянето на таксони между категориите:

А. Един таксон може да баде прехвърлен от една категория с по-висока в категория с по-ниска заплаха ако никой от критериите на по-високата категория не е установен в продължение на 5 или повече години.

Б. Ако се установи, че оригиналната класификация е сгрешена, таксонът може да бъде прехвърлен в подходяща категория или да бъде преместен от всички застрашени категории незабавно (вж. т. 10).

В. Прехвърляне от категория с по-нисък в категория с по-висок риск трябва да стане незабавно.
14. Приложение на регионално ниво

Категориите на IUCN Red List и критериите са предназначени за глобална оценка на таксона. Много хора обаче се интересуват за приложението им към подгрупи на глобални данни, специално на регионално, национално или локално ниво. За да се осъществи това е важно да се отнесат до ръководството, подготвено от IUCN/SSCR Работна група Регионални приложения (напр. Gardenfors & al. 2001). Когато се приложи на национално или регионално ниво, се установява, че една глобална категория може да не е същата като национална или регионална категория за определен таксон. Напр. таксон, класифициран като “Слабо засегнат” (Least Concern), глобално може да бъде “Критично застрашен” (Critically Endangereg) в един определен район, където индивидите са много малко или в упадък, разбира се само защото са в периферията на неговия глобален ареал. Обратно, таксони, класифицирани като ”Уязвими” (Vulnerable) на основата на тяхното глобално намаляване на индивидите или територията, могат да бъдат “Слабо засегнат” (Least Concern) в определен район, където техните популации са стабилни. Важно е също да се отбележи, че таксоните, ендемични за райони или държави ще бъдат оценени глобално в някои регионални или национални приложения на критериите и в този случай трябва да се подходи много внимателно като се има предвид, че такава оценка не е била предприемана от Регионални експерти (Red List Autority -RLA) и, че категоризацията се съгласува



ІІІ. Дефиниции
1. Популация и размер на популацията (Критерии A, C, D)

Терминът “популация” се използва в по-друг смисъл в IUCN критериите, който е различен от обичайната употреба в биологията. Тук под популация се разбира общия брой на индивидите от даден таксон. По функционални причини, най-вече дължащи се на различия в жизнените форми, размерът на поплациите се измерва с броя само на зрелите индивиди. В случаите, когато едни таксони са облигатно зависими от други таксони за целия си жизнен цикъл или част от него, трябва да бъдат използвани биологически смислени стойности за гостоприемниците.


2. Субпопулации (Критерии B и C)

Субпопулациите са географски или по друг начин разграничими групи в популацията, между които сществува малка демографска или генетична обмяна (обикновено един успешно мигрирал индивид или гамета годишно или по-малко).


3. Зрели индивиди (Критерии A, B, C, D)

Броят на зрелите индивиди представлява броя на индивидите, за които е установено или се предполага, че могат да се размножават. Когато се оценява този количествен показател, следните моменти трябва да се имат предвид:



    • Зрелите индивиди, които никога няма да дадат потомство не трябва да се броят (напр. когато плътността на поплацията е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи оплождане).

    • В популации с нарушено съотношение между половете, този факт да се вземе предвид като се използват по-ниски стойности за броя на зрелите индивиди.

    • В случаите, когато се наблюдават флуктуации в размера на популацията, да се използват по ниски стойности. В повечето случаи тези стойности ще са много по-ниски от средните.

    • Репродуктивните единици в даден клон трябва да бъдат броени като индивиди, освен ако са неспособни да преживеят самостоятелно (напр. корали).

    • При таксони, за които загубата на всички или част от зрелите индивиди в определен момент от жизнения им цикъл е естествен процес, оценката трябва да се прави в подходящо време, когато зрелите индивиди са налице и могат да се размножават.

    • Реинтродуцираните индивиди се броят като зрели само след като вече са дали жизнено поколение.


4. Поколение (Критерии А, С и Е)

Продължителността на поколението е средната възраст на родителските индивиди на сегашната група от новородени индивиди в популацията. Продължителността на поколението, следователно, отразява промяната на съотношенията между размножаващите се индивиди в популацията. Продължителността на поколението е по-голяма от възрастта, на която се осществява първото размножаване и по-малка от възрастта на най-старите индивиди, които все още се размножават (изключение правят таксоните, които се размножават само веднъж). Когато продължителността на поколението се изменя в състояние на застрашеност, да се използват по-естествени стойности за продължителността на поколението, т.е. отпреди появата на заплахата.


5. Намаляване на размера на популацията (редукция) (Критерий А)

Намаляването на размера на популацията (редукцията) е намаляване на броя на зрелите индивиди поне с %, отбелязан в съответния критерии за указания период от време, независимо, че намаляването може да не е продължителна тенденция. Редукцията не трябва да се счита като част от флуктуацията на популацията освен ако няма сигурни доказателства за това. Намаляването на броя на индивидите като резултат от естествена флуктуация в размера на популацията по принцип не се счита за редукция.


6. Продължаващо намаляване (критерии В и С)

Продължаващото намаляване е скорошно, настоящо или предвиждано намаляване на размера на популацията (може да е постепенно, неправилно или спорадично), което би продължило дотогава, докато не се вземат съответните предпазни мерки. Флуктуациите по принцип не се считат за продължаващо намаляване, но също така проължаващото намаляване не бива да се счита като флуктуация, освен ако няма доказателства за това.


7. Екстремни флуктуации (Критерии В и С)

Екстремните флуктуации се наблюдават при редица таксони, при които размерът на популацията или ареалът й се променят в широки граници, бързо и често, обикновено с вариации по-големи от десетократно увеличение или намаляване на популацията.


8. Силно фрагментирана срещаемост (Критерий В)

Изразът “силно фрагментирана срещаемост” се отнася за ситуации, в които повишеният риск от изчезване се дължи на факта, че повечето от индивидите се срещат в малки и сравнително изолирани субпопулации (в някои случаи това може да се установи от информацията за хабитата). Тези малки субпоплации могат да изчезнат, с намалена вероятност за реколонизация.


9. Район на разпространение (Критерии А и В)

Районът на разпространение се дефинира като територията, ограничена от най-късата мислена непрексната граница, която може да бъде така очертана, че да обхваща всички познати или предполагани места от съвременното разпространение на таксона, като се изключат случаите на вагрантност (Фиг. 2). Тази мярка може да изключва прекъснатости или големи дизюнкции от общия ареал на таксона (напр. обширни области с неподходящи за таксона хабитати) (вж. също “заемана площ” - т. 10). Районът на разпространение може често да бъде измерен с помощта на ’минималния изпъкнал полигон’ (най-малкия полигон, на който никой от вътрешните му ъгли не превишава 180 ° и който съдържа всички територии, в които таксонът се среща).


10. Заемана площ (Критерии A, B и D)

Заеманата площ се определя като площта от ‘районя на разпространение’ (т. 9), която е заета от таксона, изключвайки случаите на вагрантност. Тази мярка отразява факта, че даден таксон обикновено не заема цялата площ от неговаия район на разпространение, който може да съдържа неподходящи и незаети хабитати. В някои случаи (напр. несменяеми колониални места за гнездене, жизненоважни места за хранене при мигриращите видове), заеманата площ е най-малката територия, съществена за оцеляването на популациата на таксона в която и да е фаза. Размерът на заеманата площ зависи от скалата с която се измерва и следователно трябва да се използва скала, която е подходяща, отчитайки съответните биологически аспекти на таксона, природата на застрашаващите фактори и наличните данни (т. 7 от преамбюла). За избягване на непоследователност и отклонения при отчитането като резултат от прилагането на различни скали, при необходимост може да се направи стандартизация като се използва коригиращ фактор за скалата. Трудно е да се дадат точни указания как да бъде направена стандартизацията, тъй като различните таксони имат различен тип взаимоотношения скала-ареал.



Фиг. 2. Два примера за разграничаване на "район на разпространение" и "заемана площ". (А) показва пространственото разположение на известните или предполаганите находища на вида в днешно време. (Б) показва една възможна граница на района на разпространение, който се измерва с площта на територията, очертана от границата. (С) показва начин на измерване на заеманата площ чрез събиране на площите на заетите квадрати от грида.
11. Находище (Критерии B и D)

Терминът “находище” означава географски или екологически отличима територия, в която единичен застрашаващ фактор може бързо да засегне всички индивиди от даден таксон. Размерът на находището зависи от площта, на която се проявява застрашаващия фактор и може да включва част от една или повече субпопулации. Когато даден таксон е под заплахата на повече от един застрашаващ фактор, находището се дефинира като се отчита най-сериозната заплаха.



12. Количествен анализ (Критерий Е)

Колечествен анализ е всяка форма на анализ, чрез която се оценява вероятността от изчезване на даден таксон въз основа на неговата жизнена история, изисквания към хабитата, заплахи и определени мениджърски опции. Такава техника е Анализ на жизнеспособността на популацията (PVA - Population viability analysis). Количественият анализ трябва да се основава на всички налични данни. В ситуации, в които има ограничена информация, наличните данни трябва да бъдат използвани понай-добрия начин, за да се оцени риска от изчезване (напр. оценявайки влиянието на случайни явления върху хабитата). При представянето на резултатите от количествения анализ, направените допускания (които трябва да са подходящи и защитими), използваните данни и несигурността на данните или количествения модел трябва да бъдат документирани.


IV. Категории
Изчезнал (EX) - Extinct

Даден таксон е Изчезнал, когато няма обосновано съмнение, че последният индивид е загинал. Таксонът е Вероятно изчезнал, когато изчерпващо проучване в известните или очаквани местообитания, в подходящ сезон, в целия исторически регион на разпространение не е успяло да регистрира поне един индивид. Проучванията следва да са във време, съответстващо на жизнения цикъл и жизнената форма на таксона.


Бележка: За България следва да се разграничава изчезнал (Ex) в световен мащаб (напр. ?Hypericum setiferum) и изчезнал за флората на България (напр. Hottonia palustris).
Изчезнал в дивата природа (EW) – Extinct in wild

Таксонът е Изчезнал в дивата природа, когато той е известен като запазен само като отглеждан по принуда или натурализирана популация (или популации) извън предишния ареал. Даден таксон е Вероятно изчезнал в дивата природа, когато изчерпателно проучване в известните или очаквани местообитания в подходящ сезон в целия исторически регион на разпространение не е успяло да регистрира поне един индивид. Проучванията следва да са във време, съответстващо на жизнения цикъл и жизнената форма на таксона.


Критично застрашен (CR)Critically Endangered

Даден таксон е Критично застрашен, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някои от критериите от А до Е за Критично застрашен и, следователно, се счита, че той е изправен пред изключително висок риск да изчезне от дивата природа.


Застрашен (EN) - Endangered

Даден таксон е Застрашен, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някои от критериите от А до Е за Застрашен и, следователно, се счита, че той е изправен пред много висок риск да изчезне от дивата природа.



Уязвим (VU) - Vulnerable

Даден таксон е Уязвим, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някои от критериите от А до Е за Уязвим и, следователно, се счита, че той е изправен пред висок риск да изчезне от дивата природа.


Почти застрашен (NT) Near Threatened

Даден таксон е Почти застрашен, когато той е оценен по критериите, но не може да се определи като Критично застрашен, Застрашен или Уязвим понастоящем, но е близо до определянето или изглежда, че ще бъде класифициран в някоя от горните категории в близко бъдеще.


Слабо засегнат (LC)Least Concern

Даден таксон е Слабо засегнат, когато е оценен по критериите, и не отговаря на тях за Критично застрашен, Застрашен или Уязвим. Широко разпространените и обилни видове се включват в тази категория.


С недостатъчно данни (DD) Data Deficient (вариант “недостиг на данни”)

Даден таксон е с Недостатъчно данни, тогава когато няма необходимата информация за директна или индиректна оценка на риска от изчезване, основаваща се на разпространението или състоянието на популациите му. Таксон от тази категория може да е добре изучен и биологията му да е известна, но да липсват подходящи данни за разпространението или обилието му. С Недостатъчно данни следователно не е категория “под заплаха”. Поставянето на даден таксон в тази категория означава, че е необходима повече информация и че е възможно бъдещи изследвания да покажат, че таксонът попада в някоя от категориите “под заплаха”. Важно да се използват позитивно всички налични данни. В много случаи е необходимо да се отдели голямо внимание при решението за избор между с Недостатъчно данни и състояние “под заплаха”.


Неоценяван (NE) - Not Evaluated

Даден таксон е Неоценяван когато все още не е оценяван по критериите.


Забележка: Проверката в МОСВ, БДЗП и БШПОБ показа, че в страната няма приет и публично наложен превод на категориите. Становището на комисията е, че такъв е необходим. В този връзка са необходими консултации между институциите ангажирани с опазването на биоразнообразието и със специалисти филолози. В тази връзка вероятно някои термини ще претърпят промени поради по-точното им звучене на български език.

V. Критерии за Критично застрашени, Застрашени и Уязвими таксони
Критично Застрашени (CR)

Даден таксон е Критично застрашен, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някои от следните критерии (А до Е) за Критично астрашен и, следователно, се счита, че той е изправен пред изключително висок риск да изчезне от дивата природа.


А. Намаляване на размера на популациията, основаващо се на кое да е от следните:

1. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 90 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването са ясно обратими и разбираеми и прекратеяеми, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от следните:

(а) пряко наблюдание

(b) индекс на обилието, подходящ за таксона

(c) намаляване на заеманата площ, размера на разпространение и/или качеството на хабитата

(d) съществуващо или потенциално ниво на използване (експлоатация)

(e) влияние на интродуцирани видове, хибридизация, патогени, замърсители, конкуренция или паразити.


2. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 80 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването може да не са прекратяеми, или може да не са разбираеми, може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
3. Намаляване на размера на популацията  80 %, което се предполага или очаква през следващите 10 години или 3 генерации, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години) основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (b) до (е) от А1
4. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 80 % или повече намаляване на размера на популацията за кой да е период от 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), като времевия период може да включва както миналото, така и бъдещето, и когато намаляването или причините за него може да не са прекратяеми, или може да не са разбираеми, или може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
B. Географският район под формата на В1 (район на разпространеие) или В2 (заемана площ) или и на двете:
1. Районът на разпространение е оценен на по-малко от 100 кв.км и оценките показват, че са налице поне два от показателите а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува само в единично находище.

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо, на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) площта, обхвата и/или качеството на хабитата

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.


c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) броят на находищата или субпопулациите

(iv) броят на възрастните индивиди.
2. Заеманата площ се оценява на по-малко от 10 кв.км и оценката показва, че са изпълнени най-малко две от а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува само в единично находище.

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо , на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.

c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) района на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) броят на находищата или субпопулациите

(iv) броят на възрастните индивиди.
С. Размерът на популацията е оценен на по-малко от 250 възрастни индивида и/или:

1. Е оценено продължаващо намаляване поне 25 % в рамките на три години или едно поколение, което е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), или

2. Продължаващо оценено, предполагаемо или подразбиращо се намаляване на броя на възрастните индивиди и е налице поне едно от следните (а-b):

a. Популационната структура е под формата на едно от следните:

(i) оценката на субпопулациите показва, че нито една от тях не съдържа повече от 50 възрасти индивида, или



  1. поне 90 % от възрастните индивиди са в една субпопулация.

b. Екстремални флуктуации в броя на възрастните индивиди.
D. Размерът на популацията е оценен на по-малко от 50 възрастни индивида..
Е. Количествените анализи показват 50 % вероятност от изчезване в природата през следващите 10 години или три поколения, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години).

Застрашени (EN)

Даден таксон е Застрашен, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някои от следните критерии (А до Е) за Застрашен и, следователно, се счита, че той е изправен пред много висок риск да изчезне от дивата природа.


А. Намаляване на размера на популациията, основаващо се на кое да е от следните:

1. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 70 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването са ясно обратими и разбрани и прекратяеми, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от следните:

(а) пряко наблюдание

(b) индекс на обилието, подходящ за таксона

(c) намаляване на заеманата площ, размера на разпространение и/или качеството на хабитата

(d) съществуващо или потенциално ниво на използване (експлоатация)

(e) влияние на интродуцирани видове, хибридизация, патогени, замърсители, конкуренция или паразити.


2. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 50 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването може да не са прекратяеми, или може да не са разбиреми, може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
3. Намаляване на размера на популацията  50 %, което се предполага или очаква през следващите 10 години или 3 генерации, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години), основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (b) до (е) от А1.
4. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 50 % или повече намаляване на размера на популацията за кой да е период от 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), като времевия период може да включва както миналото, така и бъдещето, и когато намаляването или причините за него може да не са прекратяеми, или може да не са разбиреми, или може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
B. Географският район под формата на В1 (район на разпространение) или В2 (заемана площ) или и на двете:
1. Районът на разпространение е оценен на по-малко от 5000 кв. км и оценките показват, че са налице поне два от показателите а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува в по-малко от 5 находища .

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо, на кое да е от следните:

(i) районът на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) площта, обхвата и/или качеството на хабитата

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.


c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) броят на находищата или субпопулациите

(iv) броят на възрастните индивиди.
2. Заеманата площ се оценява на по-малко от 500 кв.км и оценката показва, че са изпълнени най-малко две от а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува в не повече от 5 находища.

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо , на кое да е от следните:

(i) районът на разпространение

(ii) заеманата площ

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.

c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) районът на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) броят на находищата или субпопулациите

(iv) броят на възрастните индивиди.
С. Размерът на популацията е оценен на по-малко от 2500 възрастни индивида и/или:

1. Е оценено продължаващо намаляване поне 20 % в рамките на пет години или две поколения, което е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), или

2. Продължаващо оценено, предполагаемо или подразбиращо се намаляване на броя на възрастните индивиди и е налице поне едно от следните (а-b):

a. Популационната структура е под формата на едно от следните:

(i) оценката на субпопулациите показва, че нито една от тях не съдържа повече от 250 възрасти индивида, или



  1. поне 95 % от възрастните индивиди са в една субпопулация.

b. Екстремални флуктуации в броя на възрастните индивиди.
D. Размерът на популацията е оценен на по-малко от 250 възрастни индивида..
Е. Количествените анализи показват 20 % вероятност от изчезване в природата през следващите 20 години или пет поколения, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години).

Уязвими (VU)

Даден таксон е Уязвим, когато най-добрите налични данни показват, че той отговаря на някой от следните критерии (А до Е) за Уязвим и, следователно, се счита, че той е изправен пред висок риск да изчезне от дивата природа.


А. Намаляване на размера на популациията, основаващо се на кое да е от следните:

1. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 50 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването са ясно обратими и разбрани и прекратяеми (ceased - ? преустановени), основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от следните:

(а) пряко наблюдание

(b) индекс на обилието, подходящ за таксона

(c) намаляване на заеманата площ, размера на разпространение и/или качеството на хабитата

(d) съществуващо или потенциално ниво на използване (експлоатация)

(e) влияние на интродуцирани видове, хибридизация, патогени, замърсители, конкуренция или паразити.


2. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 30 % или повече намаляване на размера на популацията за последните 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго, когато причините за намаляването може да не са прекратяеми, или може да не са разбиреми, може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
3. Намаляване на размера на популацията  30 %, което се предполага или очаква през следващите 10 години или 3 генерации, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години) основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (b) до (е) от А1.
4. Наблюдавано, оценено, подразбиращо се или предполагаемо 30 % или повече намаляване на размера на популацията за кой да е период от 10 години или за три поколения, което от двете е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), като времевия период може да включва както миналото, така и бъдещето, и когато намаляването или причините за за него може да да не са прекратяеми, или може да не са разбиреми, или може да не са обратими, основаващо се на (и точно определящо се от) кое да е от (а) до (е) от А1.
B. Географското разпространение (Geographic range - ? Обхват, диапазон) под формата на В1 (региона (extent) на срещане) или В2 (заемана площ) или и на двете:
1. Районът на срещаемост е оценен на по-малко от 20 000 кв.км и оценките показват, че са налице поне два от показателите а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува в не повече от 10 находища.

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо, на кое да е от следните:

(i) район а разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) площта, обхвата и/или качеството на хабитата

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.


c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) площта, обхвата и/или качеството на хабитата

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.


2. Заеманата площ се оценява на по-малко от 2 000 кв.км и оценката показва, че са изпълнени най-малко две от а-с:

а. Силно фрагментирана срещаемост или е известно, че съществува в не повече от 10 находища.

b. Продължаващо намаляване, наблюдавано, подразбиращо се или предполагаемо, на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iv) броят на находищата или субпопулациите

(v) броят на възрастните индивиди.

c. екстремни флуктуации на кое да е от следните:

(i) район на разпространение

(ii) заеманата площ

(iii) броят на находищата или субпопулациите

(iv) броят на възрастните индивиди.
С. Размера на популацията е оценен на по-малко от 10 000 възрастни индивида и/или:

1. Е оценено продължаващо намаляване поне 10 % в рамките на три години или едно поколение, което е по-дълго (максимум до 100 години в бъдеще), или

2. Продължаващо оценено, предполагаемо или подразбиращо се намаляване на броя на възрастните индивиди и е налице поне едно от следните (а-b):

a. Популационната структура е под формата на едно от следните:

(i) оценката на субпопулациите показва, че нито една от тях не съдържа повече от 1 000 възрасти индивида, или



  1. всички възрастни индивиди са в една субпопулация.

b. Екстремални флуктуации в броя на възрастните индивиди.
D. Популацията е много малка или ограничена под формата на едно от следните:

  1. Размерът на популацията е оценен на по-малко от 1000 възрастни индивида

  2. Популацията има много малка заемана площ (типично под 20 кв.км.) или броят на находищата е такъв (типично 5 или по-малко), че е изложена (предразположена) на ефекта от човешката дейност или от случайни явления в много кратък период от време, и е възможно таксонът да стане Критично застрашен или дори Изчезнал в много кратък времеви период.

Е. Количествените анализи показват 10 % вероятност от изчезване в природата през следващите 100 години.

0

Приложение 1: Несигурност

Критериите за Червения Списък следва да се прилагат към даден таксон въз основа на наличните данни за неговата численост, тенденции и разпростране-ние. В случаите когато съществува очевидна опасност за таксона, напр. от на-рушаване на местообитанието в единственото му известно находище, включва-нето му в Червения Списък е оправдано, дори да има малко пряка информация за биологичния статус на самия таксон. Във всички тези случаи съществува несигурност по отношение на наличната информация и начина, по който тя е получена. Тази несигурност може да се категоризира като природна изменчи-вост, семантична несигурност и грешка при измервнето (Akзakaya et al. 2000). Този раздел дава насоки как да се разпознават и разрешават проблемите, произтичащи от несигурността при използването на критериите.


Природната изменчивост е резултат от факта, че жизненият цикъл на видовете и средата, която те обитават се променят във времето и пространството. Ефектът на тази променливост върху критериите е ограничен, тъй като всеки параметър се отнася до конкретен период от време или определена част от пристранството. Семантичната несигурност произлиза от неяснота в дефиницията на понятията или от липсата на съгласуваност в тяхното прилагане от различни специалисти. Въпреки опитите дефинициите на термините, които са използвани в критериите, да се прецизират, в някои случаи това не е възможно без да се загуби обобщеният им характер. Грешката при измерване често е най-същественият източник на несигурност. Тя произлиза от липсата на точна информация за параметрите, които са използвани в критериите. Това може да се дължи на неточност при определяне на стойностите или липса на информация. Грешката при измерване може да се намали чрез добавяне на допълнителни данни. За повече подробности виж Akзakaya et al. (2000) и Burgman et al. (1999).
Един от най-простите начини за представяне на несигурността е да се определи една най-добра оценка и диапазон от приемливи стойности. Самата най-добра оценка може да бъде поредица от стойности, но тя трябва да се съдържа в диапазона от приемливи стойности. Когато данните са много несигурни, диапазонът на най-добрата оценка може да съвпада с този на приемливите стойности. Има много методи, които могат да се използват за определяне на приемливия диапазон. Той може да се основава на интервала на достоверност, мнението на един експерт или общото мнение на група експерти. Който и метод да се използва, той трябва да се посочи и обоснове в документацията.
При използването и интерпретирането на несигурни данни подходът към риска и за несигурността може да има съществено значение. Той има два компонента. Първо: необходимо е оценителите да преценят дали ще включат всички приемливи стийности в преценката или екстремните стойности ще бъдат изключени (известно като dispute tolerance). Оценител с нисък dispute tolerance би включил всички стойности, което води до увеличаване на несигурността, докато оценител с висок dispute tolerance би изключил крайните стойности, което намалява несигурността. Второ: оценителите трябва да вземат под внимание дали те имат предпазен или доказателствен подход към риска (известни като рисков толеранс). Предпазният подход би класифицирал даден таксон като застрашен освен ако е напълно сигурно, че той не е застрашен, докато доказателственият подход би класифицирал даден таксон като застрашен само ако има силни доказателства в подкрепа на класифицирането му като такъв. Оценителите трябва да се въздържат от прилагането на доказателствения подход и да се придържат към предпазния, но реалистичен подход към несигурността при прилагане на критериите, напр. чрез използване на приемливи долни граници, а не най-добрата оценка при определяне размера на популациите, особено ако той е променлив. Всеки подход трябва да бъде изрично посочен в документацията.
Оценяване на база на т.нар. точкова оценка (единична цифрова стойност) води до получаване на една единствена категория на застрашеност. В случаите, когато за оценяване на критериите се използва допустимият диапазон за всеки параметър, може да се получи интервал от категории, който отразява несигурностите в наличните данни. Единствена категория, получена чрез прилагане на определен подход към несигурността, трябва винаги да бъде включена заедно с критериите, на които тя отговаря, а интервалът от допустими категории следва да бъде отбелязан в документацията (виж Приложение 3).
Когато наличната информация е толкова несигурна, че не задоволява никоя от категориите, следва да се използва категорията 'Data Deficient' . Важно е да се има предвид, че тази категория показва, че наличните данни са недостатъчни за да се определи степента на застрашеност на даден таксон, а не непременно, че таксонът е слабо проучен или че не е застрашен. Въпреки че Data Deficient не е категория на застрашеност, тя показва необходимост от повече информация за таксона, за да се определи подходящата категория. Освен това тя изисква подробно документиране на наличната информация.
Приложение 2: Цитиране на категориите и критериите на IUCN

За да се въведе стандарт за цитирането на категориите и критериите за включване в Червения списък, се препоръчват следните форми на цитиране:


1). Категориите в Червения списък могат да бъдат изписани изцяло или съкратени както следва (ако са преведени на други езици, съкращенията трябва да следват английските названия):
Изчезнал (Extinct, EX)

Изчезнал в диво състояние (Extinct in the Wild, EW)

Критично застрашен (Critically Endangered, CR)

Застрашен (Endangered, EN)

Уязвим (Vulnerable, VU)

Почти застрашен, Почти под заплаха (Near Threatened, NT)

Слабо засегнат (Least Concern, LC)

С недостатъчно данни (Data Deficient, DD)

Неоценяван (Not Evaluated, NE)
2). В Раздел V (критерии за Критично Застрашен, Застрашен и Уязвим) е въведена йерархична цифрова система от критерии и подкритерии. Тези критерии и подкритерии (на трите нива) са неразделна част от оценяването за Червения списък и всеки от тях, който води до определяне на дадена категория

на застрашеност трябва да бъде посочен след категорията. Според критериите А - Г (! или D ако са изброени на латиница) за Уязвим, първото йерархично ниво е отбелязано чрез използването на цифри (1-4), а ако повече от един критерий е задоволен, те се разделят със символа '+'. Второто ниво е посочено чрез използването на малки букви (а-д) (или a-e на латиница). Те се изброяват без препинателни знаци. На третото йерархично ниво на Критерии Б (В)и В (С) са използвани римски цифри (i-v). Те се поставят в скоби (без интервал между тях и предходната малка буква) и се отделят една от друга със запетая в случай, че повече от една е изброена. В случай, че повече от един критерий е удовлетворен, те следва да се разделят с точка и запетая. Примери: EX CR A1cd VU A2c+3c EN B1ac(i,ii,iii) EN A2c; D VU D1+2 CR A2c+3c; B1ab(iii) CR D VU D2 EN B2ab(i,ii,iii) VU C2a(ii) EN A1c; B1ab(iii); C2a(i) EN B2b(iii)c(ii) EN B1ab(i,ii,v)c(iii,iv)+2b(i)c(ii,v) VU B1ab(iii)+2ab(iii) EN A2abc+3bc+4abc; B1b(iii,iv,v)c(ii,iii,iv)+2b(iii,iv,v)c(ii,iii,iv)


Приложение 3: Изисквания при документирането на таксоните, включени в Червения списък на IUCN.

По-долу са изброени минимално необходимите данни, които следва да придружават всяка оценка на таксон, предложен за включване в IUCN Red List of Threatened Species™:

● Научно название, вкл. източник.

● Английско название/названия и всяко друго тривиално название (необходимо е да се отбележи езика на всяко от споменатите названия).

● Категория в Червения Списък и Критерии.

● Държави, в които се среща (вкл. основни подразделения на по-големите държави, напр. щатите на САЩ и морски територии, напр. отдалечени острови, принадлежащи към съответната държава).

● За морските видове следва да бъдат отбелязани риболовните райони, в които те се срещат (виж за риболовните райони според FAO, the Food and Agriculture Organization of the United Nations).

● За водните видове от континенталните области следва да се отбелжат назжанията на речните системи, езера и др. към които те са ограничени.

● Карта на географското разпространение (обсег на разпространение).

● Обоснована причина за включване в Червения списък ( вкл. цифрови данни, допускания или несигурност, които имат връзка с критериите и техните граници.

● Настоящи тенденции в числеността на популациите на таксона (увеличаване, намаляване, стабилна или наизвестна).

● Предпочитани хабитати (съгласно опростената версия на Global Land Cover Characterization (GLCC) класификация достъпна в електронен формат от http://www.iucn.org/themes/ssc/sis/authority.htm или по заявка от redlist@ssc-uk.org ).

● Основни застрашаващи фактори (вкл. минали, настоящи и бъдещи фактори, използвайки стандартна класификация, която се намира на web-страницата на SSC или е достъпна по заявка от горе споменатите адреси).

● Мерки за защита (вкл. настоящи и предложени мерки, използвайки стандартната класификация, която се намира на web-страницата на SSC или е достъпна по заявка от горе споменатите адреси).

● Информация за промени в статуса на таксона в Червения списък и причините за това.

● Източници на информация (цитирани изцяло, вкл. непубликувани данни и лични съобщения).

● Име/имена и адрес за контакти на оценителя/оценителите.

● Преди включването на даден таксон в Червения списък на IUCN, всички оценки ще бъдат разгледани от поне двама членове на Red List Authority (Регионални експерти). Red List Authority се определя от председателя на IUCN Species Survival Commission и обикновено е подгрупа на Specialist Group. Имената на рецензентите се добавят към всяка оценка.


В допълнение към минимално необходимите данни, необходимо е да бъде приложена и следната информация:

● Ако за оценката е използван колочествен анализ (т.е. Критерий E), данните, допусканията и структурните фактори (напр. в случай на Анализ на жизнеността на популациите) следва да бъдат добавени към документацията.

● За таксоните с категория Изчезнал и Изчезнал в диво състояние, се изисква допълнителна информация, посочваща ефективната дата на изчезване, вероятни причини за изчезването и данни за проучванията, проведени в търсене на съответния таксон.

● За таксони с категория Почти застрашен, в обосновката за включване в тази категория следва да се съдържа обсъждане на критериите, които са почти удовлетворени или причините за изтъкване на съответния таксон (напр. зависи от понастоящем предприемани мерки за защита).

● За таксони с категория С недостатъчно данни, документацията следва да включва и малкото налична информация.
Оценките могат да бъдат направени със софтуерния пакет RAMAS® Red List, v. 2.0 (Akзakaya and Ferson 2001). Тази програма отнася таксоните към категориите на Червения списък според правилата и критериите на IUCN и има предимството точно да третира несигурността в наличните данни. Софтуерът улавя повечето от информацията, необходима за гореописаното документиране, но в някои случаи информацията ще бъде съобщена по различен начин. Следните положения трябва да се имат предвид

:

Ако RAMAS® Red List е използван за съставяне на списъка, това трябва да бъде посочено.



● Несигурните стойности трябва да бъдат въведени в програмата като най-добра оценка и диапазон от допустими стойности, или като интервал (виж ръководството към RAMAS® Red List или помощните файлове за повече подробности).

● Настройките за подход към риска и несигурността (т.е. dispute tolerance, рисков толеранс и burden of proof) са предварително зададени в едно междинно положение. Ако някоя от тези настройки бъде променена, това следва да бъде отбелязано и обосновано, особено ако се използва по-малко предпазна позиция.

● В зависимост от несигурността, получената класификация може да съдържа една категория и/или интервал от допустими категории. В такива случаи следва да се използва следният подход (програмата обикновено посочва това автоматично в прозореца Резултати):

- Ако интервалът от допустими категории включва две или повече от категориите на застрашеност (напр. Критично застрашен до Уязвим) и не е посочена предпочитана категория, предпазният подход налага да се избере най-високата категория, т.е. CR в горния пример. В такъв случай интервалът от допустими категории следва да бъде отбелязан в обосновката, вкл. бележка, че е използван предпазен подход, за да се разграничи от случая, описан в следващата точка. Предлага се следният начин на означаване CR* (CR-VU).

- Ако в даден интервал от допустими категории и е посочена предпочитана категория, в обосновката трябва да се посочи диапазонът от допустими категории, които са удовлетворени от таксона, означен по следния начин: EN (CR-VU).

● Програмата посочва критериите, които допринасят за включване на даден таксон в Червения списък (виж прозореца Статус). Когато данните са несигурни, критериите са относителни и в някои случаи може да не бъдат определени. В такива случаи оценителят следва да използва Текст-резултатите, за да определи или провери критериите и подкритериите, които са удовлетворени. Включването на така определени критерии трябва ясно да бъде посочено в обосновката (виж помощното меню на RAMAS® Red List за повече информация).

● Ако като предпочетена категория е посочена Least Concern, но интервалът от допустими категории включва някоя от категориите на застрашеност, следва да се използва категорията ‘Nearly Threatened’ (NT). Критериите, които възпрепятстват определянето на категория на застрашеност следва да се отбележат в обосновката.

● Всяка оценка, направена с помощта на този софтуер следва да бъде предоставена във формата на RAMAS® Red List входящ файл (т.е. *.RED файл).


Глобалните оценки или преоценки на таксони, които понастоящем са в Червения Списък на IUCN, могат да бъдат предоставени на секретаря на IUCN/SSC Red List Programme за добавяне (след рецензиране) в бъдещото издание на IUCN Red List of Threatened Species™. Предложения от членове на мрежата SSC се препоръчва да бъдат направени използвайки базата данни Species Information Service (SIS). Други предложения могат да бъдат подавани по електронен път, за предпочитане като файлове, направени с RAMAS® Red List или програма от Microsoft Office 97 (или по-ранна версия), напр. Word, Excel или Access. Предложенията следва да се изпращат до: IUCN/SSC Red List Programme, IUCN/SSC UK Office, 219c Huntingdon Road, Cambridge, CB3 0DL, United Kingdom. Fax: +44-(0)1223-277845; Email: redlist@ssc-uk.org .
За допълнителни разяснения и информация за критериите на IUCN за включване в Червения списък, изисквания по документирането (вкл. използвани стандарти) или подаване на оценки се обръщайте към секретаря на IUCN/SSC Red List Programme на горните адреси.






Каталог: main -> Members -> michev -> redbook
redbook -> Уважаеми колеги
redbook -> Книга на България и не подлежи на коментар. При съкращаването на текста имайте предвид
redbook -> Сив жерав Обикновен жерав, турна, кокор Grus grus
redbook -> Книга на б-я (1985) Нанкинов и кол. (1997)
redbook -> Къдроглав пеликан Бабуш, къдроглав бабуш, баба Pelecanus crispus
Members -> Програма за науката и това заслужава уважение. Румънските учени в чужбина, между които и Джосан, започват да си връщат усмивките
redbook -> Книга,т. 2, Животни; Указания за оформяне на статиите в Acta zoologica bulgarica


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница