IV. Социален и икономически анализ на ползването на морската среда IV. 1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ IV. 2 Оценка на ползването на морската среда за периода 2006-2011 г



страница1/5
Дата22.12.2018
Размер443.5 Kb.
  1   2   3   4   5
IV. Социален и икономически анализ на ползването на морската среда

IV.1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ

IV.2 Оценка на ползването на морската среда за периода 2006-2011 г.
IV.2.1 Методологични подходи

IV.2.2 Определяне на региона за описание на икономическите сектори

IV.2.3 Икономически сектори

    1. Оценка на натиска, причинен от ползването на морската среда

    2. Оценка на разходите, свързани с увреждане на морската среда

IV.5 Заключение
Списък на фигури

Фиг. IV.1. Състояние на риболовния флот по години: брой кораби и дни на море по данни от риболовните дневници

Фиг. IV.2 Улов на риба и водни организими (хил. т) и приходи от продажби (млн. евро)

Фиг. IV.3. Брой нощувки в черноморските области (млн. бр.) и приходи от тях (млн. евро)

Фиг. IV.4. Структура на товарооборота по видове товари (млн. т)
Списък на таблици

Таблица IV.1. Основни социални и икономически показатели на крайбрежните области

Таблица IV.2. Улов на риба и други водни организми в Черно море, 2006-2011 г.

Таблица IV.3. Риболовен флот към 31 декември на съответната година

Таблица IV.4. Производство на морски аквакултури, 2006-2011 г. Черна морска мида (Mytilus galloprovincialis)

Таблица IV.5. Брой заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море

Таблица IV.6. Брой легла в заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море

Таблица IV.7. Брой нощувки в заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море

Таблица IV.8. Брой пренощували лица в заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море

Таблица IV.9. Приходи от нощувки на заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море (лв.)

Таблица IV.10. Брой заведения за настаняване, хранене и развлечение

Таблица IV.11. Брой заети лица в заведения за настаняване, хранене и развлечение

Таблица IV.12. Разходи за възнаграждения в заведения за настаняване, хранене и развлечение (хил. лв.)

Таблица IV.13. Брой морски пристанища към ноември 2012 г.

Таблица IV.14. Натоварени и разтоварени товари в морските пристанища по направления (хил. т)

Таблица IV.15. Натоварени и разтоварени товари по статистически райони (хил. т)

Таблица IV.16. Товарооборот на морските пристанища, хил. т

Таблица IV.17. Стойност на продажбите по икономически дейности (хил. лв)

Таблица IV.18. Добив на природен газ, млн. куб. м

Таблица IV.19. Квоти и улов на калкан и трицона в български води

Таблица IV.20. Прогноза за демографското развитие на крайбрежните области до 2020 г.

Таблица IV.21. Загуби за сектор рибарство от увреждане на морската среда, млн. евро

Таблица IV.22. Загуби за туризма от увреждане на морската среда, млн. евро
Литература:

Институт по рибни ресурси, 2008. Експлоатационен запас, биологични параметри и разпределение на трицоната пред българския бряг на Черно море.

Министерство на финансите, 2013. Конвергентна програма 2013-2016.

НСИ, 2012. Районите, областите и общините в Република България 2010. Национален статистически институт.

Black Sea Commission (BSC), 2009. Black Sea fish check-list, compiled by Yankova M. Black Sea Commission Publications. (http://81.8.63.74/Downloads/Black_Sea_Fishes_Check_List.pdf)

European Commission, 2010. Economic and social analysis for the initial assessment for the Marine Strategy Framework Directive: a guidance document. Working Group on Economic and Social Assessment.

European Commission, 2011. “Assessment of the status, development and diversification of fisheries-dependent communities. Region: Black Sea coast, North of Bourgas city” in Regional social and economic impacts of change in fisheries-dependent communities. (http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/regional_social_economic_impacts/bulgaria_en.pdf)

FAO, 2012, Impacts of fisheries activities, http://www.fao.org/fishery/topic/12273/en accessed 08 January 2013.

Herr, H., Fock, H.O., Siebert, U., 2009, Spatio-temporal associations between harbour porpoise Phocoena phocoena and specific fisheries in the German Bight. Biological Conservation 142 (2009) 2962–2972

NAFA (National Agency of Fisheries and Aquaculture), 2012, Bulgarian Annual Report on efforts during 2011 to achieve a sustainable balance between fishing capacity and fishing opportunity.

Nowacek, D.P., Thorne, L.H., Johnston, D.W., Tyack, P.L., 2007, Responses of cetaceans to anthropogenic noise. Mammal Review 37, 81–115.

Paipai, E. 1999. Guidelines for Port Environmental Management. Report SR 554. HR Wallingford.

Pusch, C. and Pedersen, S.A. (Eds.),2010, Environmentally Sound Fisheries Management in Marine Protected Areas (EMPAS) in Germany. Results of the Research and Development (F+E)-Project (FKZ-Nr. 804 85 003) of the Federal Agency for Nature Conservation. Naturschutz und Biologische Vielfalt Heft 92. Bundesamt für Naturschutz, Bonn - Bad Godesberg 2010.

Sheavly, S.B. 2005. Sixth Meeting of the UN Open-ended Informal Consultative Processes on Oceans & the Law of the Sea. Marine debris – an overview of a critical issue for our oceans. June 6-10. http://www.un.org/Depts/los/consultative_process/consultative_process.htm аccessed: 13 December 2012

Shlyakhov V., Daskalov G. 2008. The state of marine living resources. In: State of the Environment of the Black Sea (2001-2006/7). Edited by Temel Oguz. Publications of the Commission on the Protection of the Black Sea Against Pollution (BSC) 2008-3, Istanbul

STECF (Scientific, Technical and Economic Committee for Fisheries), 2012. Annual Economic Report on the EU Fishing Fleet (STECF-12-10). Luxembourg: Publications Office of the European Union. (doi: 10.2788/40549)

STECF (Scientific, Technical and Economic Committee for Fisheries), 2012a. Assessment of Black Sea Stocks (STECF-12-15). Luxembourg: Publications Office of the European Union. (doi:10.2788/63715)

Ten Brink, P., Lutchman, I., Bassi, S., Speck, S., Sheavly, S., Register, K., and Woolaway, C., 2009, Guidelines on the Use of Market-based Instruments to Address the Problem of Marine Litter. Institute for European Environmental Policy (IEEP), Brussels, Belgium, and Sheavly Consultants, Virginia Beach, Virginia, USA. 60 pp.

Todorova V., Jansen R., Knudsen S., Langmead O., Panayotova M., O’Higgins T., 2011. Challenges to Rapana venosa management as an invasive non-indigenous species and a biological resource in the Black Sea. 7FP EC Knowseas Project Meeting of Stakeholders, 31st May 2011, Varna, Bulgaria.

UNEP, 2009. Marine Litter: A Global Challenge. Nairobi.

World Bank and FAO, 2008, The Sunken Billions: The Economic justification for Fisheries Reform. The World Bank and Food and Agriculture Organization of the United Nations, Washington, DC.

Worm, B., Barbier, E.B., Beaumont, N., et al., 2006, Impacts of biodiversity loss on ocean ecosystem services. Science 314,787-790.


Автори:

Александър Шиваров

Станислав Иванов

Ралица Жекова


IV.1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ

Икономическият и социален анализ служи на общата цел на Рамковата директива за морска стратегия – постигане на добро екологично състояние в морските води до 2020 г. Директивата изисква при разработването на морски стратегии от страните да се прилага екосистемният подход при управлението на човешките дейности и оценката на състоянието на морската среда, като бъде направен “анализ на преобладаващите видове натиск и въздействия, в това число и произтичащите от човешката дейност, върху състоянието на околната среда в тези води”, както и да бъде осъществен “икономически и социален анализ на използването на тези води и на разходите, свързани с увреждането на морската среда” (чл. 8.1 от РДМС).

Основната цел на социо-икономическия анализ е да установи и опише най-важните сектори на икономиката, които ползват природните ресурси и услугите на морската екосистема. Освен това, трябва да свърже различните видове ползвания на морската среда с натиска, който те оказват върху състоянието на морето.

Съставената картина на човешките дейности, свързани с морето, може да служи като отправна точка при определяне на очакваните ефекти от разработването на програма от мерки и прилагането на морска стратегия за Черно море. Основните задачи пред социалния и икономически анализ могат да бъдат обобщени по следния начин:



  1. Идентифициране и описание на различните видове ползвания на морската среда като се отчита тяхното икономическо и социално значение и натиск върху морската екосистема. Това включва:

    • Идентифициране и описание на различните видове ползвания и натиск върху морската среда.

    • Оценка на преките, и доколкото е възможно, на непреките ползи, които генерират различните сектори, свързани с морската среда.

    • Качествено и при възможност количествено описание на видовете натиск, предизвикани от ползването на околната среда и природните ресурси на Черно море.

  2. Качествено и количествено описание на разходите, свързани с увреждане на морската среда.

Методологичната рамка, която се прилага при анализа на взаимодействието между обществото и морската среда е моделът “движещи сили – натиск – състояние – въздействие – реакция” (DPSIR).
IV.2 Оценка на ползването на морската среда и нейното социално-икономическо значение за периода 2006-2011 г.
IV.2.1 Методологични подходи

Видовете ползвания на морската среда с оглед на тяхното социално и икономическо значение и натиска, който оказват, са заложени в РДМС. Същевременно, директивата не определя по какъв начин да бъде извършен социо-икономическият анализ. Това поставя въпроса за избор на подход за извършване на оценката на ползването на морската среда. В ръководството за изготвяне на първоначална оценка на Работната група за икономическа и социална оценка към ГД “Околна среда” на Европейската комисия (ЕС, 2010) са описани два основни подхода:



  1. Подход, основан на услугите на екосистемата

  2. Подход, основан на анализ на икономическите показатели на секторите, които ползват морските води

Първият подход, основан на услугите на екосистемата, взема за изходна точка услугите, получавани от морската екосистема. Те могат да бъдат разделени на крайни и междинни услуги. Крайните услуги включват осигуряване на храни, суровини и енергия и са по-лесни за идентифициране и оценка, докато междинните услуги (напр. местообитания, регулиране на климата, намаляване на еутрофикацията, устойчивост) изискват по-задълбочено разбиране на динамиката и взаимодействията в морската екосистема, за да бъдат определени. Следващата стъпка е извършване на количествена оценка на ползите от идентифицираните услуги и влиянието им върху благосъстоянието на обществото. Съвкупната оценка на ползите, извличани от услугите на екосистемата и от природните ресурси може да бъде изразена като обща икономическа стойност, която включва стойност на употреба – тя може да бъде пряка (улов на риба, туризъм и отдих, добив на природен газ) и непряка (разграждане на отпадъци, улавяне и съхранение на въглероден диоксид, регулиране на климата) – стойност на избор (отлагане на експлоатацията на даден ресурс за бъдеще време) плюс стойност на неупотреба (създаване на природен резерват).

Вторият подход отчита използването на морските води от различните икономически сектори. Познат е и като “икономически сметки за морските води”, по аналогия с европейските икономически сметки за околната среда (Регламент (ЕС) № 691/2011). Той включва идентифициране и описание на региона и икономическите сектори, които използват морските води; оценка на ползите, които извличат тези сектори, измерени като стойност на продукцията, междинно потребление, създадена добавена стойност, брой и възнаграждения на заетите; и определяне на въздействието на тези сектори. Основен източник на информация в този случай е националната статистика.

Разликата между двата подхода се състои в обхвата на получените оценки и изискванията към данните. За разлика от подхода, базиран на услугите на екосистемата, икономическите сметки за морските води не включват оценка на непреките ползи и отказа от употреба на морските води за икономически дейности и не обхващат друг натиск извън този генериран от идентифицираните икономически сектори. Оценката на общата икономическа стойност налага ползването на предходни данни от икономически изследвания за отделните аспекти на услугите, предоставяни от черноморската екосистема. Такава литература, с малки изключения, на практика не съществува. Това налага избора на подхода, основан на анализа на икономическите показатели на секторите, ползващи морските води.

IV.2.2 Определяне на региона за описание на икономическите сектори

Описанието на икономическите сектори, които ползват морските води, до голяма степен зависи от наличните данни. Това са отрасли, които са базирани на крайбрежието и осъществяват дейността си (или част от нея) в крайбрежните или в териториалните води и изключителната икономическа зона на България. Там, където съществуват достатъчно данни, отделните сектори са представени на ниво области, които отговарят на ниво NUTS 3 от класификацията на териториалните единици за статистически цели в Европейския съюз. Част от наличната информация е агрегирана до по-горната териториална единица NUTS 2, която съответства на статистически район. Използването на морските води за заустване на отпадъчни води в териториален аспект е представено в рамките на Черноморския район за басейново управление.

Регионалният обхват на описанието на икономическите сектори варира в зависимост от степента на детайлизация на данните между следните териториални единици:


  • Област (NUTS 3)

    • Добрич

    • Варна

    • Бургас

  • Статистически район (NUTS 2)

    • Североизточен

    • Югоизточен

  • Черноморски район за басейново управление

  • Териториални води и изключителна икономическа зона

Трите области с излаз на Черно море – Добрич, Варна и Бургас – заемат 14,7% от територията на България и в тях живее същият процент от населението на страната по данни от преброяването от 2011 г. Взети заедно те генерират 13,1% от брутната добавена стойност (БДС) и брутния вътрешен продукт (БВП) в национален мащаб (Табл. IV.1). На общинско равнище 14 общини граничат с Черно море и тяхното съвкупно население според последното преброяване е 726 923 души, като преобладаващата част от него (87%) живее в градовете и само 13% в селата. Над 70% от това население е в икономически активна възраст – между 15 и 64 г. Най-висока концентрация на население и на икономическа активност се наблюдава в градовете Варна и Бургас, което обяснява и значително по-високите данни за градското население спрямо средното за страната. Между 2006 и 2011 г. населението в черноморските общини нараства с 26 хил. души (или средно с 0,6%), като прираст отчита само градското население, главно за сметка на вътрешна миграция от други населени места.

БВП на човек от населението в Североизточния и Югоизточния район е приблизително еднакъв и се нарежда след този на Югозападния район, в който е концентрирана голяма част от икономическата активност в страната. В европейски план БВП на човек в крайбрежните райони е равен на 36% от средното равнище за 27-те страни членки на ЕС през 2010 г.
Таблица IV.1. Основни социални и икономически показатели

на крайбрежните области


Област

Територия, кв. км

Население*

БДС**, млн. лв.

БВП**, млн. лв.

Добрич

4719,7

189677

926,8

1078,7

Варна

3819,5

475074

3834,9

4463,8

Бургас

7748,1

415817

2920,5

3399,5

Общо

16287,3

1080568

7682,2

8942

Дял от общото за страната

14,7%

14,7%

13,1%

13,1%


Каталог: UserFiles -> File
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
File -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
File -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
File -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
File -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
File -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница