Иван Ангелов Господинов Сравнителни изследвания между непрекъснато и импулсно напояване по бразди



Дата02.06.2018
Размер223.02 Kb.
ТипАвтореферат


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ, АГРОХИМИЯ И ОБЩО ЗЕМЕДЕЛИЕ ПРИ ВАК

Иван Ангелов Господинов
Сравнителни изследвания МЕЖДУ непрекъснато

и импулсно напояване по бразди

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за придобиване на образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност : „Мелиорации /вкл. Почвена ерозия и борбата с нея/.” ш.04.01.13.



Научни ръководители :

ст.н.с I ст. дсн. инж. Иван Стефанов Върлев

ст.н.с д-р инж. Соня Анастасова Чехларова – Симеонова

Стара Загора

2009
Увод.

Страната ни се намира в зоната на умерено-континентален климат с подходящи природни условия за отглеждане на много селскотопански култури, но с неустойчиво овлажняване. Разпределението на валежите през годината е неблагоприятно и обикновено по време на вегетацията има остра необходимост от вода за растенията. Без напояване у нас е немислимо получаването на високи и устойчиви добиви.

Поради ниската си себестойност и енергоемкост гравитачното напояване е най-широко разпространения метод и в страните с развито поливно земеделие. Ето защо около 60 % от поливните площи в САЩ, Русия, бившите Съветски републики, България и др. се напояват по бразди. При неспазване на технологиите обаче, както и при неподходящо подбрани параметри може да се получи временно или трайно отрицателно изменение на физичните, химичните и микробиологичните свойства на почвата, което намалява значително ефективността от напояването.

В последните 10-20 години в значителен брой университетски и изследователски центрове се работи върху методите и технологиите за непрекъснато и импулсно гравитачно напояване. Усилията са насочени главно към намаляване на количеството на влагания труд, минимализиране на загубите на поливна вода, подобряване равномерността на разпределението й и ограничаване на иригационната ерозия.

При импулсното напояване по бразди водата многократно и последователно се подава в две групи. Подаването на вода в едната група бразди се нарича импулс, а в същото време във втората група имаме пауза. Най-често времетраенето на импулсите и паузите е еднакво. В някои изследвания е установено, че по време на паузите става преразпределение на влагата в почвата и при попиването на водата надолу се увличат най-фините почвени частици. Почвата се уплътнява, вследствие на което в началото на следващия импулс скоростта на попиване на водата в почвата е по-малка, отколкото в края на предходния импулс. Така при импулсното напояване скоростта на попиване по-бързо се доближава до граничната си стойност, в сравнение с непрекъснатото. Този факт дава отражение за намаляване на поливната норма и по-равномерното й разпределение по дължина на браздите.

Първите експерименти с импулсно напояване по бразди са проведени през 1965 г. край с. Доганово Софийско от ст.н.с.I ст. дсн. Ив. Върлев. Резултатите са публикувани през 1971 г. в сборник на ИХМ, том 12. Този метод за браздово напояване се описва като "поливане с постоянна, периодично прекъсвана поливна струя".

След 1977 г. метода се изследва изключително широко в Колорадо – САЩ. Осъществени са теоретични изследвания на високо ниво. Установявава се, че ефективността на използуване на поливната вода е по-висока при подаването й на импулси, отколкото при непрекъснатото традиционно напояване по бразди. Започнато е производство на автоматични кранове за насочване на водата в различни посоки, като при най-съвременните варианти те се захранват от слънчеви батерии.

Понастоящем импулсно напояване по бразди се прилага на милиони декари в САЩ, Австралия и др., като изследвания се осъществяват в Египет и други африкански страни.

За да се увеличи ефективността от приложението на импулсно напояване по бразди, е необходимо да се определят най-подходящите основни параметри на технологията при различните природо-климатични условия, както и подходящите технически средства за осъществяването й у нас.
ГЛАВА I. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

Направеният литературен преглед показва, че импулсното напояване по бразди само за 10-20 години е намерило широко разпространение в най-развитите страни. Това се дължи на неговите значителни технологични и икономически предимства. Независимо от това подобни на настоящите изследвания са необходими за да се уточнят някои основни параметри и технически средства, които да са съобразени с икономическите и технически условия в нашата страна.



Цел на изследователската работа е да се установи :

1. Равномерността на напояването по бразди и възможностите за подобряването й като се сравнява непрекъснато и импулсно подаване на водата в браздите.

2. Сравнение на иригационната ерозия между импулсно и

непрекъснато напояване.

За постигане целите на изследването е необходимо да се решат задачите свързани с определяне на основните параметри при непрекъснато и импулсно поливане като:


  • нива на предполивна влажност на почвата;

  • размер на подаваните поливни струи;

  • продължителност на импулсите и паузите;

  • обща продължителност и пореден номер на поливките;

  • време за достигане до края на браздите;

  • време за контакт по дължина на браздите;

  • неравномерност на придвижване на водното чело в голяма група бразди;

  • големина на оттока от края на браздите;

  • размер и разпределение на реализираните поливни норми;

  • размер на иригационната ерозия.

За решаване на тези задачи е необходимо да се проведат лабораторно – полски изследвания.
ГЛАВА II. МЕТОДИКА И УСЛОВИЯ НА ПРОВЕДЕНИТЕ

ЕКСПЕРИМЕНТИ

2.1 Природно климатични условия.

От климатичните фактори най-голямо влияние върху напояването по бразди имат валежите през вегетацията. Събрана е 74 годишна поредица за валежите (от 1930 г. до 2003 г.) за района на Стара Загора, като от 1950г.(54 год) са включени вегетационните валежи: 1. За периодите май-август; 2. От втората декада на юни до втората декада на август. Последните имат най-съществено значение за развитието на окопните култури и следователно оказват най-голямо влияние върху поливния процес.

По отношение на среднодневните температури на въздуха за 74 г. период може да се отбележи, че най-топла е била 1994 г., около средно многодишните стойности е 1998 г., а с по-ниски стойности са годините 1991, 1992, 1993 и 1995 г.

Отглежданата култура е царевица за зърно, средно ран хибрид (Кнежа-530, а от 2003 г. -Furio), като технологията за отглеждането й е съгласно приетата за района.



2.2 Опитна площадка.

Изследването се осъществи в ОП "Пъстрен" върху излужена смолница с пределна полска влагоемност ППВ - 35.5 тегловни процента и влажност на завяхване - 20-22 тегловни процента, при:

-Поливане през бразда;

-Дължина на браздите – 200 и 300 метра;

-Брой наблюдавани бразди – от 15 до 25 бр.;

-Поливни струи от 0.7 до 1.3 dm³/s.



2.3 Методика.

При настоящото изследване, както и в редица други се възприема следната терминология - напояването по бразди да се отдели на три отделни фази. Първата е движение на струите по сухото легло; втората – подаването на вода, с което се цели повишаване на равномерността на навлажняване по дължина на браздите; третата – оттичане на набраната в браздите вода.



2.3.1 Изследвани варианти.

  • Непрекъснато и импулсно напояване при предполивна влажност ПВ 60 ÷ 70 ; 75 ÷ 80 ; 85 ÷ 92 % от ППВ.

При импулсното напояване са изследвани импулси с продължителност от 5 до 60 минути.

Импулсното напояване се осъществява по следните технологии:

1. Импулсно напояване с два поливни участъка (традиционно прилагано).

С помощта на разпределителния клапан водата се подава първо в 1-вия поливен участък за определено време (импулс).След края на импулса в 1-вия участък, водата се подава във втория, при което в първия поливен участък имаме пауза, равна на импулса във втория.

2. Импулсно напояване в един поливен участък.

Чрез водонасочващите маркучи поливните струи се подават първо в поливните бразди от първи такт (нечетните). Подаването на водата в браздите от втори такт (четните) става чрез преместване на маркучите в браздите от 2-ри такт (четните).





3. Поливане в течение на 2-3 дни само през светлите часове на деня и прекъсване през нощта.

През първия ден се навлажняват 60-70% от дължината на браздите. През втория - струите достигат до края им, а през третия се осъществява допълнително навлажняване на втората половина.



2.3.2 Изследвани показатели:

- Предполивна влажност на почвата (ПВ). (по тегловния

метод, като % от ППВ).



  • Измервания в началото на браздите:

- Големина и равномерност на подаваните поливни струи (по обемния способ и изчисления ). q ( dm³/s )

- Подавано водно количество в началото на браздите

(чрез изчисления). Wн (dm³/s)



  • Измервания по дължина на браздите:

- Време за достигане (Тдост.) на водното чело до края на

браздите. /min/

- Време за контакт (Тконт.) на водата с почвата по



дължина на браздите /min/.

Времето за контакт (Тконт.) на водата с почвата се определя като разлика между времената за достигане и оттичане. Определя се при: ПВ : 60-65, около 80 и 85-90% от ППВ; относително удължаване на времето за напояване I (Tдопдост) : 0; 0-0,2 и 0,2-0,4; Поливни струи q : до 1 dm³/s и над 1 dm³/s; Поотделно за първа, втора и следващите поливки.



  • Неравномерност в придвижването на поливните

струи. (Кнер.)

Определя се по формулата:

Кнер.=2(Lmax - Lmin) / (Lmax + Lmin) (2.4.1.4)

- където: Lmax и Lmin, са максимална и минимална

достигнати дължини от водните чела, установени след осредняване на опитните резултати.

- Разпределение на поливната норма по дължина на

браздите. (m) /m³/da/

На 100 и 150-я метър по дължина на бразди преминаващите водни количества се измерват по обемния способ, като обема на мерния съд е 21.05 dm3 (снимка 5).




Като се вземат пред вид и подаваните водни количества в началото и оттока от края на браздите, чрез изчисления се определя големината на попитите поливни норми.

Оценката на равномерността на разпределението й е направена чрез коефициента λ = m (150-200) / m (0-50) (поливната норма в последните и първите 50 метра по дължина на браздите) .



  • Измервания в края на браздите.

- Отток от края на браздите. (Wотт) /dm³/s/бразда/

Оттока от края на браздите се измерва чрез триъгълни преливници монтирани на всяка бразда исумарно в края на отточната вада.






- Определяне на загубите от отток

Загубите от отток се определят по формулата Wотт/Wн (2.4.1.2) (обема на оттока към подаденото водно количество) при:

- ПВ 75; 80 и 85 % от ППВ;

- Импулси с продължителност: 5÷40, 5÷20 и 5÷15 min.

- Относително удължаване на времето за поливане (I) от 0 до 0,3.

- Измерване на иригационната ерозия.

Изнесената почва е от две компоненти и се измерва в отточна вада в края на браздите:

1. Отложените наноси се определят след заснемане на постоянни напречни профили по дължина на вадата, преди началото и след края на поливката.

2. От обема на оттока от края на вадата и мътността му се определя количеството на плаващите наноси.


ГЛАВА III. РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ

ИЗСЛЕДВАНИЯ.

3.1 Време за достигане

Представянето на резултатите от изследването само в табличен вид не позволява веднага и точно да се оценят разликите във времената за достигане между непрекъснатото и импулсното напояване по бразди за конкретните условия. Ето защо те са дадени в графичен вид, а за да са коректно сравняеми резултатите, те са разграничени по отношение на предполивната влажност на почвата (ПВ) и големина на поливните струи (q).

При ПВ= 81-85 % и импулси с малка продължителност времето за достигане (Тдост) при импулсно напояване е значително по-малко /до 80 %/ от колкото при непрекъснато. Фиг.3.1.1

На фиг.3.1.2 са представени Тдост. при изключително ниска ПВ – 60 % от ППВ и малки поливни струи. Макар и не толкова голяма разликата съществува, най-вече за 50-я и 100-я метър и в известна степен за 150-я метър, където Тдост. при непрекъснато напояване е по-голямо отколкото при импулсно.На 200 m. по дължина на браздите разликата вече не е съществена. Т.е. при такава изключително ниска ПВ на почвата не е ефективно и не се препоръчва на практиката поливането на бразди по-дълги от 100 m.

На фиг.3.1.3 са дадени времената за достигане при първа поливка, при средни стойности на ПВ (70-75 % от ППВ). След 50-я метър предимството на импулсното напояване е очевидно. При него времето за достигане е с 30 % по-малко, в сравнение с непрекъснатото.



При същите условия, но за втора поливка и при по-кратки импулси (до 15 min) Тдост при импулсно напояване е около 2 пъти по-малко. (Фиг.3.1.4)


Разликите във времето за достигане (∆Т) до края на браздите при II-то ниво на ПВ (75-80 % от ППВ) за по-голяма нагледност са дадени на Фиг.3.1.6. Дадените стойности на разликата ∆Т показват с колко минути по-бързо достигат поливните струи до края на браздите при импулси с различна продължителност в сравнение с тези при непрекъснато напояване, при една и съща ПВ и еднакви поливни струи q. Очевидно е както предимството на импулсното напояване пред непрекъснатото при тази ПВ, така и предимството на малките импулси пред тези с голяма продължителност – над 30 минути.


В резултат на осъществените изследвания и обобщаване на резултатите могат да се направят следните изводи :

1. При изключително висока предполивна влажност на почвата (85-92 % от ППВ) и поливни струи 0.7 (dm³/s) , времето за достигане Тдост. до края на браздите при непрекъснато напояване е до 25 % по-малко отколкото при импулсно. При поливни струи над 1 (dm³/s) Тдост. при импулсно е до 30 % по-малко отколкото при непрекъснато.

2. При ниска предполивна влажност на почвата (70% от ППВ), при първа поливка времето за достигане до края на браздите при импулсно напояване е с около 20 % по-малко отколкото при непрекъснато. При следващите поливки тази разлика е около 10-15 %.

3. При „тактово” импулсно напояване Тдост е с около 30 % по-малко отколкото при традиционното.

4. Времето за достигане при схемата за напояване І-ви – ІІ-ри ден е по-голямо от това при импулсно и по-малко от същото при непрекъснато напояване.

5. Случаите, в които чрез импулсно напояване по бразди се реализира по-кратко време за достигане на струите до края са:

а/. При ПВ 75-80 % от ППВ, която е най-подходяща за излужена смолница.

б/ При импулси с продължителност 10-15 min.

Разликите в сравнение с традиционната технология (непрекъснато напояване) достигат над 30 %.

6. Случаите в които импулсното напояване по бразди няма съществени предимства пред традиционната технология са при:

а/ При изключително ниска или висока ПВ (60 и 85-90 % от ППВ).

б/ При импулси с продължителност над 30-60 min.

3.2 Време за контакт на водата с почвата по дължина на браздите.

При много ниска предполивна влажност на почвата (ПВ) времето за контакт по дължина на браздите зависи от големината на поливните струи q и най-вече от продължителността на импулсите t. Времето за контакт на 50, 100 и 150 m при импулси с t = 15 минути е от 30 до 75 % по-голямо, отколкото при непрекъснато напояване. В края на браздите няма разлика във времената за контакт. (фиг.3.2.1)



При средна предполивна влажност на почвата разпределението на времето за контакт по дължина на браздите при импулсно напояване е много по-равномерно, в сравнение с непрекъснатото.При импулсното Тконт на 200 m е около 60 % от Тпол , докато при непрекъснатото е само около 30 %. (фиг.3.2.3)



Времето за контакт по дължина на браздите е с 2-8 минути по-голямо от продължителността на подавания импулс, поради което и разпределението на Тконт при импулсно е по-равномерно от това при непрекъснато напояване. Ако времето за контакт се представи в относителен вид, може точно да се оцени приноса на импулсите с различна продължителност.

Един от най-съществените и оригинални показатели при импулсното напояване по бразди през втората фаза на поливане е относителното време за контакт по дължина на браздите.

Най-голямо относително време за контакт (Тконт.отн. = Тконт./Тимп) по дължина на браздите има при импулси от 5 min - на 100-я m то е от 1.83 до 2.2, а на 200 m е от 1.7 до 1.8 пъти по-голямо от продължителността на импулса. За импулсите от 10 min то е съответно 1.36÷1.7 и 0.92÷1. (фиг.3.2.7)



Резултатите от изследванията върху времето за контакт по дължина на браздите позволяват да се направят следните изводи:

- Времето за контакт (Тконт.) при импулсно напояване през II-та фаза на поливката е по-равномерно и с 20-30% по-голямо отколкото при непрекъснато напояване.

- При импулсното напояване с най-голям ефект са импулсите с продължителност от 5 до 10 минути.

3.3. Неравномерност в придвижване на
поливните струи в голяма група бразди (Кнер).

Прегледът на резултатите за коефициентите на неравномерност Кнер. (ур. 2.4.1.4) показва, че при импулсно напояване челата на струите в едновременно напояваните бразди се движат значително по-равномерно, отколкото при традиционното.

Получените резултати позволяват да се заключи:

1. Коефициентът на неравномерност в придвижване на челата на поливните струи в група бразди при импулсно напояване е 2-3 пъти по-нисък от съответния при непрекъснатото. Подобен ефект се получава и при подаване на поливната вода в продължение на повече от 2 дни с прекъсване през нощта.

2. Най-ниски стойности /0.08÷0.11/ за Кнер се получават при тактово импулсно напояване.

3. По отношение продължителността на импулсите най-ниски стойности Кнер има, когато продължителността им е до 10-15 минути.



3.4 Реализирани поливни норми и разпределението им по дължина на браздите.

Оценката на разпределението на поливната норма по дължина на браздите при непрекъснато и импулсно напояване е чрез коефициента на неравномерност = m(150-200) / m(0-50).; λ= m(250-300м.) / m(0-50м.)).

Най-неравномерно разпределение на реализираните поливни

норми се получава при изключително ниска ПВ (60%) и ниска (70 % от ППВ). При непрекъснато напояване (Вар.2.1.93 г. - ПВ 60%, I=0,20) коефициента на неравномерност λ = 0.15 е изключително нисък. (фиг.3.4.1)

При импулсното напояване (Вар.3.1.93г. - ПВ 70 %; I=0,06) коефициента на неравномерност λ = 0.56 е около 4 пъти по-голям (фиг.3.4.2).

При средната предполивна влажност на почвата (ПВ = 75-80 % от ППВ) реализираните поливни норми (m) в началото на браздите са близки помежду си. При импулсното напояване разпределението на m по дължина на браздите е по-равномерно в сравнение с непрекъснатото.

При непрекъснато напояване (Вар.2.3.92 г. -ПВ 75%; I=0,25) коефициента на неравномерност е λ = 0.39 (фиг.3.4.3).

При импулсното напояване(Вар.1.3.92 г. - ПВ 75 %;I=0,18) коефициента на неравномерност е λ = 0.48, но относителното удължаване на времето за поливане е значително по-малко, т.е. разпределението на поливната норма е много по-равномерно. (фиг.3.4.4)

При необичайно висока предполивна влажност (ПВ = 85-92 % от ППВ) разпределението на поливната норма по дължина на браздите е по-равномерно при непрекъснато, в сравнение с импулсно напояване.

При непрекъснатото напояване (Вар.2.1.92 -ПВ 87%; I=0,36) коефициента на неравномерност е λ = 0.37 (фиг.3.4.5).

При импулсното напояване (Вар.1.1.92 г. - ПВ 87%; I=0,39)

коефициента е λ = 0.19, т.е. разпределението на поливната норма

е по-неравномерно. (фиг.3.4.6)



Резултатите от разпределението на поливната норма по дължина на браздите позволяват да се направят следните по-важни изводи:

1. При висока предполивна влажност на почвата ПВ (85-92 % от ППВ) поливните норми при непрекъснато и импулсно напояване са близки помежду си.

2. При ниска ПВ (70 % от ППВ) резултатите са противоречиви: При ПВ под 60 % от ППВ поливните норми при импулсно напояване са до 50 % по-високи, а при ПВ под 70 % от ППВ са до 35 % по ниски от колкото при непрекъснато.

3. Посочените екстремни стойности на ПВ са изследвани с оглед на получаване на възможно най-широка информация. Напояването при такива влажности е желателно да се избягва.

4. При средна ПВ (75-80 % от ППВ), която е най-подходяща за излужената смолница поливните норми при импулсно напояване са от 20 до 30 % по-ниски отколкото при непрекъснато.

5. При тази влажност разпределението на поливната норма по дължинана браздите при импулсно напояване е много по-равномерно, отколкото при непрекъснато. Разликата в реализираните поливни норми между 1-вата и 2-рата половини на браздите при импулсно напояване е до 60 %, докато при непрекъснатото достига до два пъти.

3.5 Определяне на загубите от оттичане.

При импулсно напояване загубите от отток през II-та фаза са Wотт/Wн= 24%, а общо за цялата поливка Wотт/Wн= 6%.(фиг.3.5.2)



При непрекъснатото напояване загубите от отток за II-та фаза са Wотт/Wн= 47%, а общо за цялата поливка Wотт/Wн= 14%. (фиг.3.5.4)



Процента на оттока спрямо подадените водни количества при импулси с различна продължителност и при относително удължаване на времето за поливане I = 0,2 – 0,3 (I=Tдоп/Tпол) се увеличава от 25 % при t=5 min до 44 % при импулси с продължителност 40 min. (фиг.3.5.10)


На фиг.3.5.11 са обобщени резултатите за изменението на оттока в зависимост от предполивната влажност на почвата (ПВ 75, 80 и 85 % от ППВ), големината на импулсите: от 5 до 40 min; от 5 до 20 min и от 5 до 15 min и относително удължаване на времето за поливане I от 0 до 0,3. С увеличаване на I процента на оттока се увеличава с около 10 %, като при високите предполивни влажности той е още по-висок – с около 15 %.




Резултатите от изследванията върху оттока при непрекъснато и импулсно поливане, позволяват да се заключи:

- При непрекъснато напояване, през II-ра фаза оттока е около 47 %, а общо за цялата поливка около 14 % от подадените водни количества;

- При импулсно напояване през II-ра фаза оттока е около 24 %, а общо за цялата поливка около 6 % от подадените водни количества;

- При импулсно напояване оттока е най-нисък (около 20 %) при импулси до 10 минути. При импулси над 30 минути оттокът е над 40 % от подадените водни количества.



3.6 Релултати от изследвания върху ерозия на почвата при непрекъснато и импулсно напояване по бразди.

На фиг.3.6.1 и 3.6.2 са представени напречни профили на отточната вада преди и след поливката.





На фиг.3.6.3 е представен надлъжен профил на отточната вада с площите на наносите от напречните профили, от който се изчислява големината на изнесената почва от поливния участък в края му.

Резултатите за иригационната ерозия позволяват да се направят следните изводи:

- При непрекъснато поливане изнесената почва при 1-ва поливка е два пъти по-повече, отколкото при следващите поливки.



- При импулсното поливане изнесената почва при първа поливка е с 25 % повече, от колкото при следващите поливки.

- При импулсното напояване ерозираната почва е по-малко, отколкото при непрекъснатото напояване.При първата поливка тя е около 50 %, а при следващите около 70 % от тази при непрекъснато напояване.


ГЛАВА iv. Технико икономически

изследвания.

Резултатите от технико-икономическото изследване дават основание да се направят следните изводи:

- При непрекъснатото напояване с Крилото за гравитачно напояване (КГН-80) себестойността на продукцията е от 15 до 35 % по-ниска отколкото при напояване с поливни вади.

- При импулсното напояване себестойността на продукцията е от 11 до 30 % по-малка отколкото при непрекъснатото напояване със същия тръбопровод.


Приложение на резултатите от изсЛЕдването в практиката.

Резултатите от изследването могат да се прилагат в практиката, като за тази цел са разработени:



1. Технологии за прилагане на импулсното напояване по бразди.

Поради значителните си преимущества импулсното напояване по бразди може да се приложи широко в нашата практика, без да се използват съоръжения за автоматично регулиране на струите, които за сега са относително скъпи за нашите производствени условия. Напълно достъпни за нашата практика са изпитаните при изследванията технологии при продължителност на импулсите от 10 до 30 минути, а именно:

1. Последователно подаване на водата на две съседни поливни позиции (метод, широко прилаган в развитите страни).

2. Последователно подаване на струите на една позиция, но на два такта: I такт - в четните ; II такт - в нечетните бразди.

3. Поливане в течение на средно 3 дни само през светлите часове на деня и прекъсване през нощта. През първия ден се навлажняват 60-70% от дължината на браздите. През втория - струите достигат до края им, а през третия се осъществява допълнително навлажняване на втората половина.

2 Установени са подходящи параметри на поливането при импулсно напояване.

А) Предполивна влажност на почвата: в границите на 70 – 80% от пределната полска влагоемност (ППВ).

Б) Големина на импулсите и паузите: от 10 до 30 минути.

3 Разработени и са изследвани технологии за импулсно и непрекъснато напояване по бразди с «Крило за гравитачно напояване КГН-80».
ГЛАВА V. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРИНОСИ

5.1 ИЗВОДИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

Проведените сравнителни изследвания между непрекъснатото и импулсното напояване по бразди при условията на излужена смолница дават основания за следните изводи:

1. По отношение на времето за достигане на струите до края на браздите са установени следните преимущества на импулсното напояване:

А) При средна предполивна влажност (75 ÷ 80% от ППВ) , която се счита за оптимална при разглежданата почвена разновидност, времето за достигане е над 30% по-малко. При "тактовото" импулсно напояване разликата е 40%.



Б) При висока предполивна влажност (85-92% от ППВ) времето за достигане до края на браздите (Тдост.) е 30% по-малко .

В) При ниска предполивна влажност (70% от ППВ) времето за достигане при първата поливка е от 10 до 20 % по-малко.

2. Времето за контакт на водата с почвата по дължината на браздите, при импулсното има различен характер от това при традиционното напояване.

А). При импулси с продължителност 5 и 10 минути относителното време за контакт в средата на браздите е 1.5-2.0 пъти, а в края им 1.4-1.8 пъти по-голямо от това в началото.

Б). При продължителност на импулсите от 15 до 30 минути времето за контакт във втората половина на браздите е средно 1.3 пъти по-голямо от това в началото.

3. Коефициентът на неравномерност (Кнер, формула 2.4.1.4) на придвижването на челата на струите в група бразди (над 10-15 бр.) в преобладаващите случаи е два пъти по-малък при импулсното в сравнение с непрекъснатото напояване. При тактовото импулсно напояване Кнер е дори до три пъти по-малък. Известни отклонения има при висока предполивна влажност (85-92% от ППВ). Тук коефициентът за първа поливка е до 1.3 пъти по-малък при импулсното напояване.

4. Реализираните поливни норми (m) при импулсно напояване по бразди са:

А) При средна предполивна влажност (75-80% от ППВ) поливните норми при импулсното са от 20 до 30 % по-ниски от колкото при непрекъснатото напояване.

Б) При висока предполивна влажност (85-92% от ППВ) поливните норми при непрекъснато и импулсно напояване са сравнително близки.

В) При ниска предполивна влажност (60-70% от ППВ), която е неподходяща за напояване на този почвен тип, резултатите са разнопосочни.



5. Разпределение на поливната норма по дължина на браздите.

А) При средна предполивна влажност на почвата ПВ (75-80% от ППВ) разпределението на поливната норма при импулсното напояване е много по-равномерно, отколкото при непрекъснатото. Разликата в поливните норми между 2-та и 1-та половини на браздите при импулсното е до 60%, докато при непрекъснатото достига до 100%.



Б) Разпределението на поливната норма при импулсното напояване през II-та фаза практически е равномерно. По този начин неравномерността на сумарното разпределение през I-ва и II-ра фази се свежда до приемливи стойности.

6. Обемът на оттока от края на браздите при импулсно напояване през II-та фаза представлява само половината от този при непрекъснато подаване на струите.

7. Иригационната ерозията на почвата при импулсно напояване по бразди при първа поливка е половината от тази при непрекъснатото. При следващите поливки тази разлика е 30%.
5.2 П Р И Н О С И :

  • 1.Установено е, че при импулсно напояване по бразди (импулси 5-10 мин) относителното време за контакт на водата с почвата в средата на браздите е около 2 пъти по-голямо от това в началото. В резултат се постига значително подобрение на равномерността на навлажняване по дължина на браздите.

  • 2. При условията на излужена смолница и оптимална предполивна влажност (75-80% от ППВ) е установена неравномерността на придвижване на струите в голяма група бразди. При импулсното напояване коефициента (Кнер) е от 1.5 до 2.0 пъти по-нисък.

  • 3.  Предложена и изследвана е технология, при която импулсно напояване се осъществява само през светлите часове, в течение на около 3 дни. Тя е особено подходяща за условията в страната.

  • 4. Установено е, че при други еднакви условия, при импулсното напояване по бразди иригационната ерозия е 1.5-2 пъти по-малка в сравнение с непрекъснатото напояване.

  • 5. Установено е, че при продължителност на импулсите до 10-15 минути, през II-та фаза на напояването, обемът на оттока от края на браздите е около 2 пъти по-малък отколкото при непрекъснатото напояване.


ПУБЛИКАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСЕРТАЦИЯТА.

  1. Господинов И. 1998 Време за контакт на водата с почвата при импулсното браздово напояване. Национална научна конференция "Устойчиво поливно земеделие в условията на икономика в преход". София, 10-12 юни, 162-165.

  2. Господинов И. 2002 "Оценка размера на иригационната ерозия при непрекъснато и импулсно гравитачно напояване" Юбилейна научна конференция посветена на 100 годишнината от рождението на акад. Павел Попов, Пловдив, 22 ноември 2002 г., т.ХLV, II, кн.1, стр. 95-100.

  3. Господинов И. 2003 Време за напояване и реализирани поливни норми при импулсно и непрекъснато гравитачно напояване. Сп. Селскостопанска техника, бр. 5-6, стр. 41-43.

  4. Popova Z., Varlev I., Gospodinov I. 1994 Surge irrigation as an environment friedly technology. 17th European Regional Conference on Irrigation and Drainage. ICID/CIID. Varna, May, Paper 3.48, 341-350

  5. Varlev I., Popova Z., Gospodinov I. 1998. FURROW SURGE IRRIGATION AS A WATER SAVING TECHNIQUE. 1st Inter-Regional Conference "Environment- Water: Innovative Issues in Irrigation and Drainage". Lisbon, Portugal, September , 131-140


Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница