Иван Богданов Издателство “Петър Берон”, София 1993 г



Дата31.12.2017
Размер280.96 Kb.
#38542
ТипАнализ


Из

"Енциклопедичен речник на литературните термини"

Иван Богданов

Издателство “Петър Берон”, София 1993 г.


Bottom of Form
~А~

Алегория-израз,в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други.Творчески похват,широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ,в който е вложен преносен смисъл.А. се основава на съпоставимостта между две прояви,от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата-конкретен.В елементарната си форма А. се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по- сложните си форми на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи А. се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.

Алитерация-метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха.

Алюзия-стилистически и реторически обрат,троп с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.

Анализ- литературоведски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени лит.-худ. или лит.-познавателните му качества.

Аналогия-стилистически похват, при който за разлика от сравнение, дето се съпоставят тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и прояви.

Анафора-стилистическа фигура, способ за увеличаване изразителността на словото посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази.Често се използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази.Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.

Антагонист-един от двата основни образа, изразители на противоположни възгледи и интереси.

Антигерой - в противовес на традиционния образ на литературния герой, тип на лит.образ с различни, дори противоположни черти.

Антитеза- стилистическа и реторическа фигура, основана на контраст между два логически противоположни образа или понятия в един и същ период чрез използването на антоними.

Антономазия-стилистически и реторически обрат, разновидност на метонимия, при който личното име се заменя с нарицателно.

Архетип-най-стар познат текст на важен книжовен и исторически паметник.

Асонанс-съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоп. дисонанс.

~Б~

Белетристика-лит.-худ. произведения в немерена реч, в проза, начело с роман, повест, новела, разказ и приказка

Библейски мотиви и сюжети-комплекс лит.-худ. произведения от разнообразни видове и жанрове, разработващи теми, заимствани от двата дяла в Библията- Вехт и Нов завет, разпространени в страните, дето християнството и юдейската му версия са внедрени. Б.м. и с. оказват силно влияние върху развитието на световната л-ра, след като християнството става господстваща религия в Стария свят между Vв. и начало на ХІХв. , след което култ.-общ. му влияние започва да отслабва.Въздействието на Б.м. и с. върху худ.л-ра намира израз освен в идейно-тематично и в сюжетно-композиционно отношение и допринася за внедряването и разпространяването на редица лит.жанрове, в които библейският дух и стил отзвучават особено силно(сказание, легенда, притча, послание, афоризъм).

~В~

Вечни образи-литературно-художествени образи, добили непреходно култ.-истор. значение поради проникновеното обобщение на общочовешки черти в тях.В осовата на всеки от тях е въплътен мит или легенда с наднационално значение.

Възвишено-естет.категория, емоционална оценка на респектиращи постъпки поради изключително благородство на духа, а също и на природни феномени с изключително величие.Както в единия, така и в другия случай отзвук на чувствителността на човешката душа и на копнежа й по осъществен идеал.

~Г~

Героично-естетическа категория, емоционална оценка на мъжествеността , безстрашието и пожертвувателността в защита на общочовешки и национални идеали, на обществени блага, на беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно свързана с възвишеното и трагичното.

Градация-стилистическа и реторическа фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока;стилистически и реторически способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен

~Д~

Двойна рима-римуване на две думи в един и същи стих, като двете римувани думи се намират в края на двете полустишия.

Детайл-характерни черти и изяви, допълващи образите в худ.-лит. творчество, акцентувани върху естет. им своебразие и същевременно допринасящи за тяхната индивидуализация и типизация;въздействието на Д. е обусловено от образа, с който е свързан;значение на важен компонент от композиционно-стиловото съдържание на произведението;подробности на образа, създаващи възможност за пълноценното му идейно-емоционално усвояване.Д. може да разкрива характерни черти на бита, на пейзажа, психофизиономични своебразия на лит.герои, на техния език, обичаи и нрави

Диалог-1.в широк. см. конституивен компонент в белетристиката и драмата, посредством който се допълва и се изяснява сюжетното развитие;2.в тесен см. разказ или поема в диалогирана форма;3.жанр на прозата, обосновка на философски проблеми във форма на диалог между две или повече лица, внедрен в античността от Платон, Ксенофонт, Лукиан, Цицерон, Сенека .

Дисонанс-несъзвучие, непълна или неточна рима, наречена и консонанта , при която съгласните звуци съвпадат, а неакцентуваните гласни не съвпадат.

Драматически герой-действащо лице със съществено участие в драматичното произведение в широк см. на думата(трагедия, комедия или пиеса) , чиято проява в света на словестното изкуство се изявява не само чрез прочувствено слово, но и по друг начин и преди всичко посредством действия-визуално.



~E~

Единство-основно качество на лит.-худ. произведение, произтичащо от неговата худ. завършеност, от неговата цялост, при която нищо не липсва и нищо не е излишно.

Екзистенциализъм- лит. направление; в основата на Е. стои убеждението, че човешката съдба е нерадостна поради невъзможността да се проникне в същността на битието, оттам възгледът за безперспективността на съществуването.

Експликация-разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.

Експозиция-изходна част на сюжетно произведение, епично или драматично, в която се определя предметът на изображението и се представят някои от главните действащи лица, излага се, когато това е необходимо,предисторията на събитието и се изявява завръзката.

Експресионизъм-направление в художествената л-ра и изобразителните изкуства с реформистки идеи и антиреалистична насоченост, поставило си за цел да се домогне до същността на творчеството.Прокламира широка творческа свобода.

Елегия-жанр на лириката в минорен тон по повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

Емблематика- символично изображение, внушаващо идея или мисъл, наречено “метафора, която говори на очите”.

Еналага- преднамерена замяна на една граматична форма с друга (част на речта, род, число, лице, падеж) за по-силна изразителност.

Епилог-послеслов, завършек на лит.-худ. произведение, негова несъществена част, освен когато е обхваната от худ. замисъл и органично е свързана с него. Присъщ е повече на драматическите произведения, отколкото на епическите и лирическите,макар по изключение да се среща и при тях.

Епитет-стилистическо средство, троп, създаващо образно качество на предмет или явление посредством допълнително определение

Епифора-повторение на едни и същи звуци или думи в края на стиха или на фразата, за да бъде засилена емоционалната изразителност на словото .

Епически герой- литературен герой, движеща сила в епическо произведение съобразно с жанровото своеобразие.За разлика от лирическия герой, който се изявява предимно емоционално, и от драматическия герой, чиито прояви са ограничени във времево и пространствено отношение, Е.г. има значително по-големи възможности за проява не само поради сблъсъците с антагонистичните персонажи, но и поради възможността душевният живот да бъде изразен по-пълно.Е.г. може да се изяви по разнообразен начин, като се започне от широките планове на големите по обем произведения и се стигне до епизодичните прояви в разказа, фейлетона и анекдота и от трагичния до комичния образ.

Епопея-значително по обем и по съдържание епическо произведение, в което се прославят събития и герои, свързани със съдбините на някой народ.Обикновено Е. възниква от обединяването около един или няколко тематични центъра на отделни сказания, създадени в народна среда.

Есе-жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в худ. форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални култ.-общ. проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия.Освен с образност и афористичност есеистичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух.

Естетизация-творчески възглед, според който в света на изкуството значение имат само произведения на високо худ.равнище при висок критерий за изящност.

Естетика-философска дисциплина, изучаваща творческите прояви, философията на изкуството като израз на естетическия идеал.

Естетически вкус-способност за различаване на пълноценно от непълноценно произведение в света на изкуството.

Естетически категории-основни начини за изява на естет. феномени при превъплъщаването им в произведения на изкуството и на худ.л-ра, за да бъдат изобразени посредством тях най-характерните страни на духовния живот.При обобщаването на Е. к. и при разграничаването им една от друга основно значение има емоционалната оценка. Е.к. са: безобразно(или грозно), възвишено, героично, комично, прекрасно, типично и трагично, като при безобразно, комично и трагично емоционалната оценка е отрицателна, а при възвишено, героично, прекрасно и типично-положителна.

~Ж~

Жанр-в широк смисъл-разновидност на произведение на материалното или духовното творчество; в областта на лит. творчество-разновидност на творчески постижения, отличаваща се освен с типологически родови черти и с индивидуално своебразие.

Женска рима-съзвучие обикн.в края на стиха(по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма с ударение върху предпоследната сричка.

~З~

Заимстване-начин на лит.общение и оползотворяване постиженията на предшествениците в лит.живот.



Замисъл-предварителен план на бъдещото лит.-худ. произведение , който в процеса на реализацията може да бъде допълнен и видоизменен.Не са малко случаите, когато авторът замисля творбата си като роман, а я осъществява като драма или обратно.



Замълчаване-стилистическа и реторическа фигура, при която под влияние на силни чувства или на прикрито двуличие действащото лице или ораторът не довършва израза и млъква, за да предизвика обрат в мислите на слушателя или на зрителя.



Звукови повторения- основни средства за изграждане на звукова организация на стиха, на т.нар. фоника.Едни от тях намират израз в повторението на една и съща дума било в началото(анафора), в средата(мезофора) или в края на стиха (епифора), други- в повторението в определен ред на гласни звуци, на съгласни, или в комбинация на гласни със съгласни.Сравнително най-голям интерес между З.п. представлява римата- съзвучие обикн. в края на стиха (по изключение в началото и в средата) не само понеже подобно на финален акорд отбелязва края на стиха, но и защото худ.-естет. преосмисля поетическото произведение.З.п. са могъщо средство за осъществяване на речевата експресия, освен когато се използват за постигане на формален ефект.



Зооморфизъм-разновидност на примитивното худ.мислене , намерила проникновен израз в народното творчество посредством вярата в т.нар. превръщания на хора в животни и на животни в хора.



~И~

Идея-основна мисъл в творческата проява(научна, философска, художествена), органически свързана и изразена чрез нея; в тесен см. в лит. творчество- худ.- естет. осмислен възглед относно типични явления и представители на действителността.И. добива худ. облик и наред със светогледа на автора изразява и естетическия му идеал. Худ.идея споява в органическо единство всички компоненти на лит.произведение, като ги преосмисля естетически, без да бъде изразена в него под форма на сентенция или на ” поука”.И. може да бъде загатната в наслова на произведението или обобщена в образ или символ.При обемните произведения, наред с основната худ.И. могат да бъдат изразени и други, концептуално сродни с нея.Разкриването и изясняването на худ.И. се постига посредством литературнокритически анализ.Както творческият замисъл, така и темата са отражение на худ.И., но поначало те са различни от нея, понеже предхождат произведението, а худ.И е органически свързана и произтича от него.

Идиом-езиков израз, присъщ на някой говор и непреведим на друг език.

Извънсюжетни компоненти- съставни части на лит.-худ. произведение, несвързани пряко с него, макар да са в противоречие с неговия дух и стил. Тяхна задача е да създадат отдих и да забавят развитието.Към тях спадат: лирическо отстъпление, вставен разказ, описание.

Изразни средства- основно изразно средство в лит.-худ. творчество е текстът, допълнен със словесни и психофизиологични реакции, които вън от него нямат самостоятелно значение.

Импликация-текст, чиито см. не е изяснен пряко, а се подразбира от контекста. Стилистически способ за израз, възникващ по асоциативен път. Използва се предимно при лит.-худ. творби в иносказателен, алегоричен см.

Импресионизъм-направление в изобразителното изкуство.Основава се върху непосредствените впечатления от живота, като пренебрегва социалните стимули и духовно-моралните изискания.В худ.-л-ра. И. проправя път на т.нар. модерни веения:декадентство, символизъм и новоромантизъм.

Инвенция-начален тласък в развитието на творческия процес, когато творческото въображение е обсебено от още смътни идеи и образи, представляващи жив интерес за автора поради новаторския си дух и облик.

Инверсия-стилистическа фигура, промяна на традиционно установения ред, при която се акцентува не върху обичайно утвърдени думи и изрази, а върху други.

Индивидуализация- творчески метод, откриващ път за създаване на емоционално отношение към явленията и проявите, вълнуващи авторовото въображение при претворяването в художествени образи.

Инверсия- преобразуване, разместване на обичайния ред на буквите в някоя дума, за да образува нова дума с друго значение, като например: риба вм. бира.

Интерпретация-тълкуване на текст, за да бъде разкрит вложеният в него интимен см.

Интонация- качество на поетическата експресия, присъща както на мерената, така и на немерената реч.

Ирония- стилистично-изобразителен похват, троп, аспект на комичното, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература.За разлика от сарказма, при И. подложените на критика лични и обществени недъзи са осмивани, вместо да бъдат разобличавани.Съобразно с вложения в нея см. И. получава разнообразни отсенки между остроумието, подигравката и издевателството извън обсега на сарказма.И. получава въплъщение в широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства, между които особено силно изпъкват: гротеска, карикатура, хипербола, парадокс, пародия, травестиция и шарж.



~К~

Катарзис-според Аристотел в “Поетика”-пречистване на духа от низки страсти под влияние на трагедията и на музиката; в широк см. облагородяване на духа под въздействие на естетическите преживявания, породени от съвършени произведения на изкуството.

Катахреза- неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използваната в преносен см. дума се чувства в прякото й значение.

Класицизъм-направление в западно-европейската л-ра през ХVІІ и ХVІІІ в., чието влияние се чувства в лит. живот дори през първите десетилетия на ХІХв. Изхожда от рационализма на Р.Декарт и се основава на естетиката на Аристотел в духа на нормативизма, обоснован от Н. Боало в неговия трактат “Поетическо изкуство” и на настроенията на аристокрацията през епохата на абсолютизма, чийто идеал са високите морални и естетически изисквания, утвърдени през класическата епоха.

Колизия- противоречие между действащи лица в сюжетни лит.-худ. произведения на епоса и драмата като изразители на противоп. идеи, чувства и интереси или като представители на две поколения или на два идейни свята, важен компонент на сюжетното развитие, предпоставка за разразяване на конфликта, разрешаващ К. в един или друг см.

Комично-естетическа категория, отразяваща несъответствието между несъвършеното, причудливото и отживялото и естетическия идеал.Дълбокото несъответствие между естетическия идеал и отрицателните прояви, чийто израз е К., поражда разнообразни отрицателни реакции между смях и негодуване, между ирония и сарказъм, получаващи израз в двете основни форми на К.-в хумора и сатирата.

Композиция-единство на компонентите, от които е изградено лит.-худ. произведение.Докато фабулата и сюжетът са предпоставки, К. е необходимо изискване за превръщането на лит.-худ. произведение в завършено идейно-естетическо явление.Фабулата и сюжетът поставят задачите, К. ги осъществява. Образите, характерите, ситуациите, перипетиите, основните моменти и перспективата на развитието, градацията и кулминацията добиват худ. въплъщение и от компоненти се превръщат в хармонично съчетани части от цялото посредством К.

Консонанс- съзвучие на една или няколко думи, противоп. на дисонанс; в лириката :непълна рима, частично благозвучие при различни ударения на гласните, като например добър-бодър.

Контекст-завършена смислово част от писмен израз, обуславяща точното значение на включените в нея думи.Задълбоченото вникване в К. е необходима предпоставка за разкриване интимната мисъл на автора и за правилното тълкуване на текста както от гледище на езикознанието, така и на лит. критика, понеже човек мисли не с отделни думи, а с идейно обусловени съчетания от думи, наречени изрази.

Концепция-основна мисъл, изходно положение при обосновка на литературнокритическа позиция или при защита на литературнокритическа, лит.-теоретична и лит.-истор. теза.

Косвена характеристика- творчески метод за охарактеризиране на лит.герои не посредством прякото им изобразяване или посредством собствените им слова, а чрез реакцията, породена от постъпките им или у читателя, или у лица, участващи в сюжетното развитие.

Крайна рима- рима в края на стиха, най-често употребимата от всички видове рими.

Кръстосана рима-римуването в краесловие при К.р. се извършва през един стих (схема abab), първи с трети, втори с четвърти и т.н.

Кулминация-връхна точка на напрежение в сюжетно лит.-худ. произведение- поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или скрито антагонистичните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна схватка, довеждаща до развръзка.

Къс разказ- основава се на случки от всекидневието, чиято същина е предадена с пестеливи изразни средства.

~Л~

Лайтмотив-основните мотиви, съчетаващи текст и мелодия, изпълняват важни асоциативни и конструктивни функции, композиционно средство.

Лирика-заедно с епоса и драмата основен раздел на поезията като една от двете форми наред с прозата, в които получават израз човешките вълнения и мисли.

Лирически герой-превъплъщение посредством лириката на худ. образ, действителен или въображаем, дълбоко развълнувал поета и породил у него съответстващи на природата му чувства: възхита, преклонение, порив към подвиг, дълг или мъст.Невинаги Л.г. се слива с образа на поета.В повечето случаи той е израз на чувствата на поколенията или на социалната среда чрез словото на поета към необикновените му прояви, за да бъде худ. убедителен, трябва да има истор.съдържание, да отразява революционната или гражданската идейност на епохата, с която поетът го свързва.Л.г. е могъщо средство за творческо превъплъщение преди всичко поради вложения дълбоко в него емоционален заряд.

Литературен герой-художествен образ с въплътени в него характерни черти. Л.г. е движеща сила в сюжетното развитие, изразител на сблъсъка между представителите на различни тенденции в общ.-полит. живот. Той може да бъде осъществен в две основни направления: положителен герой, като изразител на утвърждаващите тенденции в развитието, и отрицателен герой, като противодействаща сила на положителния герой със всички възможни градации между тези два полюса.Наред с индивидуални черти Л.г. притежава и типологическо своеобразие с използваните от автора средства при осъществяването му.Л.г. може да бъде разграничен в лирически, епически и драматически.Л.г., които добиват непреходно значение в света на изкуството, стават нарицателни и се превръщат във вечни образи.Съобразно със значението, което има за сюжетното развитие, Л.г. може да бъде главен или второстепенен.

Литературен образ-основен способ за худ.-естет. превъплъщаване на действителността.Л.о. е разновидност на художествения образ за емоционално пресътворяване на действителността във всички нейни измерения и аспекти и чрез други изобразителни средства(багри, мелодии, фигури, движения и живо слово). Л.о. притежава освен предметен и идейно-смислов компонент.Поради това въздейства едновременно както на сетивата, така и на съзнанието на читателя.Л.о.се отличава с необикновено голямо разнообразие, с възможност да бъде изразяван посредством многобройни езикови и стилистически средства, да бъде осъществен в една проекция или многопланово, да бъде съчетан с други Л.о., да въплъщава характерни черти, освен на живи, одухотворени същества, но и на неодухотворени явления и прояви.Л.о. изразява характерни представители на конкретна епоха и определена социална среда, когато въплъщава литературните герои, съчетаващи наред с индивидуално своеобразие и типологически особености на някоя епоха.По този начин Л.о. добива значение на сложна худ.-естет. категория и прераства от прототип в художествен характер и от литературен тип в портрет.

Литературен тип-категория литературен герой, превърнат посредством задълбочена типизация в съвършен изразител на характерни за определена епоха или среда добродетели, слабости и пороци, поради което името му отлично се превръща в нарицателно.Всяка епоха и всяка национална л-ра прибавя или отнема по нещо от нея, като осигурява безсмъртието.

Литературна фикция-творчески способ, при който поради липса на други възможности се допуска присъщите на реалистичното мислене худ.средства да бъдат използвани за създаването на въображаем свят, за да може да бъде разбран от читателя въз основа на възприетите от него реалистични худ.произведения, понеже извън акумулирания в неговото въображение опит той трудно би могъл да си представи действителността, която основно да се различава от усвоената вече от него.

Литературни жанрове-лит.жанр е худ.-естет. категоризация на образи и идеи посредством традиционно усвоени форми и модели на органическо свързаните с него литературни родове и литературни видове.Спецификата на Л.ж. се обуславя не само от изискванията на социалната среда, с която авторът е свързан, но преди всичко от жизнеността на неговия творчески метод и от актуалността на неговия стил.Л.ж. е култ.-истор. обусловено явление, но в конкретните си прояви въплъщава творческата личност на автора.Жанровото своеобразие върху основите на родовата и видовата специфика в съвр.епоха се обуславя от следните основни предпоставки:а) благоприятния социално-икономически климат; б)ясния поглед за посоката на националното лит.развитие;в) съвр.равнище на худ.-естет.култура.

Литота-стилистически обрат,троп, с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл.



~М~

Метафора-стилистическа и реторическа фигура, предаваща ново качество на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизира.М. се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго.Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, М. създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност.Освен сравнения М. често използва и епитети.М. е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга М.Наред с изразителността важно качество на М. е поетичността, способността й едновременно да въздейства както на въображението, така и на худ.-естет. вкус. Тясно свързани с М. са редица стилистически и реторически средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности и допълнения.

Мит-фантастичен разказ или легенда за свръхестествени същества или за хора с необикновени качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време, прехвърлени от поколение на поколение и намерили отражение в народното творчество и в истор. сказания.

Модернизъм-широко по обхват и продължително по въздействие движение в култ. живот за обнова на изкуството и освобождаването му от зависимостта на политико-обществения живот, добило международно значение пред втората половина на ХІХ век и първата на ХХ век и намерило израз в разнообразни и често пъти взаимно изключващи се творчески школи и лит.направления.

Монолог-в тесен см. лично изказване с трагична или комична насоченост, изчерпващо неговото съдържание; в широк см. като компонент в белетристично или в драматично произведение с важно композиционно предназначение, изразяващо вълненията, намеренията или отношението на героя към отсъстващ съперник или опонент.

Мъжка рима-съзвучие обикн. в края на стиха(по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма, с ударение върху последната сричка.



~Н~

Начална рима-рима в началото на два или повече стиха независимо от римата в техния край.Н.р. засилва евфонията и ритъма на стиха.

Непряка реч-основно средство на изображение и на творческа изява в лит.-худ. произведение.За разлика от пряката реч се отличава със своеобразие при всеки автор съобразно с неговото светоотношение, вкусове и предпочитания и същевременно отразява духа на епохата. От това следва, че Н.р., наричана и авторова ,се подчинява на принципа на антиномността. От една страна , притежава качество на обективност, от друга на субективност, на индивидуално творческо отношение, без което не би могло да се види действителността през погледа на писателя, надарен с таланта да вижда освен нейните”обективни” страни и други, на които читателят не би обърнал достатъчно внимание, не би могъл да ги изобрази по неповторим начин.

Непълна рима-рима, при която съвпадението между съгласните звуци в римуваните думи не е пълно, а приблизително.

Неточна рима-съзнателно допущано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни, за да бъде получен дисонанс и да бъдат избягнати фонетични еднообразия и ритмични повторения.

Новела-жанр на повествователната л-ра, на белетристиката, сроден с разказ.



~О~

Образен паралелизъм- стилистически и композиционен способ, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрено в личното творчество, е широко използвано в свещените книги и в народното творчество.Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на лит.герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини.

Обхватна рима-римуването в краесловието в О.р. се извършва по начин, по който първият и четвъртият стих да включват втория и третия, поради което се нарича и включена рима.

Ода-заедно с химн, дитирамб, псалом, епиникия, и възторжена песен, жанр на лириката на възторга , отличава се с ведър дух, приповдигнато настроение и патетизъм.

Оксиморон-стилистически и реторически обрат, троп, основан на контраст и антитеза, съчетание на противоречиви по смисъл понятия и думи - обикн. на съществително с прилагателно или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създадена нова словесна отсенка.Използва се понякога и да бъде постигнат комичен ефект.

Олицетворение-стилистическа и реторическа фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления , на животни или на предмети.Посредством О. вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот.

Ономастика-поставянето на изразителни имена в лит.-худ. творби е важно средство за характеризиране на лит. герои.

Описание-характеристика на основни качества и свойства на предмети и явления, предизвикващи особен интерес поради изключителните си особености. В худ.творчество , предимно в белетристиката-компонент на композицията, създаващ възможност вниманието на читателя да бъде задържано върху важни моменти и страни на повествованието:природни картини, истор.местности, сгради и герои, а също така посредством него да бъде очертана перспективата на развитието.

Отрицателно сравнение-стилистическа фигура, при която близостта на два образа се изтъква посредством отрицание.Произхода си дължи на обратен паралелизъм, широко практикуван стилистически обрат в народното песенно творчество.

~П~

Памфлет- публицистичен жанр с худ.елементи, когато в него се изобразяват личности, предмет на обществена критика.Насочен е винаги срещу отрицателните обществени и лични прояви, характеризира се със сатиричен нерв и изобличителен патос.

Паралелизъм- стилистически и композиционен способ, при който се съпоставят два образа, два израза или две ситуации, за да бъдат изтъкнати сходствата или различията по между им.Основава се върху сравнение, контраст и антитеза. Между разновидностите на П. най-широко приложение както в народното, така и в личното творчество има образният паралелизъм.

Патос- повишено настроение, съпровождащо творческия процес, тясно свързано с характера на идейно-образната реализация.

Пейзаж-важен компонент на описанието, на обстановката, в която се извършва действието на лит.-худ. произведение, наред с това и порив към вдъхновение от неизчерпаемите богатства на природата.

Перифраза-стилистическо средство, троп, посредством който с помощта на друг израз или по описателен път се изразява онова, което вече е казано или известно.

Плеоназъм- многословие, отрупване на израза с излишни думи и обрати.

Повест-традиционен епически вид, формално съответстващ на новела.По обсег, творческа задача и обем заема междинно място между разказ и роман, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, понеже в П. сюжетното развитие е еднопланово, описателният компонент преобладава и героите не влизат в сложни взаимоотношения помежду си.

Повторение-стилистически и реторически похват, основан върху включването на едни и същи думи и изрази в текста, за да бъде засилено емоционалното им въздействие.

Подтекст-стилистически способ за съчетаване на прекия, непосредствен см. на изразите в лит.-худ. произведение с непрекия, допълнителен см., изказан посредством някои фигури, на които е присъщо двусмислието, като алюзия, алегория или ирония, посредством намеци и реминисценции, чрез загатване, недоизказване или замълчаване.По този начин прекият см. или се допълва, или му се противопоставя друг непряк см.

Поезия-основно понятие в света на л-рата;обобщаващо понятие за нейните три основни рода лирика, епос и драма.П. се използва и за разграничаване на лит.-худ. произведения в стихове от тематично гледище.По този път се обособяват доста нейни разновидности, между които по-голямо значение имат П. буколическа, любовна, патриотична, пасторална, провансалска, революционна, рицарска, социална, фантастична и ямбическа.

Поема-вид на епоса с многобройни и разнообразни жанрове.Основен компонент: събитие, представляващо широк интерес с участие на характерни представители на някоя обществена среда; повествование в стихове.П. се заражда в народна среда и това обяснява широката й разпространеност и популярност.По произход, съдържание и форма П. е органически свързана с епоса.От това гледище има няколко разновидности на П.:лирическа П., при която лирическо-прочувственият компонент дава специфично оцветяване върху съдържанието й; драматическа;сатирична П.; хумористична.От тематично гледище: фантастична, историко-героична П. и романтична П.

Поетика-в обсега на П. като наука за поетическото творчество влизат няколко специални науки, чиито предмети изясняват отделни нейни страни.Между тях основно значение имат стихознанието, стилистиката и поетическата морфология.

Посвещение-културно-обществен обичай да бъде свързвано лит.-худ. произведение(по късно и научно) с някоя действителна или въображаема личност, познат от римско време.

Послеслов- за разлика от епилог не се намира в непосредствена връзка със сюжета или темата на произведението , в края на което е прибавен, но е органически свързан с неговия замисъл.

Постоянен епитет-широко разпространен в народното словесно творчество, наречен постоянен, понеже от незапомнени времена поясняващата дума (прилагателно или съществително) се сраства с поясняваната в съзнанието на народа, като например:”черни очи еленови”, “дълги клепки босилкови”, “тънка снага самодивска”.

Предисловие-за разлика от пролог, без да бъде свързано структурно-композиционно с есеистично, публицистично или научно произведение.П. е встъпление към тях с обяснителен характер.

Притча- жанр на дидактично-нравоучителната л-ра с иносказателен характер, сроден с басня, гатанка, и парабола, кратък разказ, основан на алегория и паралелизъм.

Проблематика-широк спектър от худ.-естет. и идейно-теоретически задачи, поставени за разрешение от обществото, от самите писатели или литературоведи като жизнена и творческа програма съобразно с творческите им аспирации.П. следва внимателно да се различава от тематиката като конкретизация на творческите задачи и като характеристика на творческата дейност.

Проза-лит. произведения в свободна форма за разлика от поезия, на която са присъщи разнообразни ограничения и изисквания. По изключение П. може да бъде ритмизирана и кадансирана, но освен със свободната си форма П. се отличава от поезията и по съдържание.В нея превес взема не емоционално-изобразителният компонент, а описателно документалният.Вместо да обобщава жизнените факти и явления и да типизира човешките прояви, П. насочва вниманието на читателя към прояви от особено значение за правилната му ориентация в действителността-отминала и актуална, затова действа предимно на разума, а не на чувствата, на разсъдъка, на въображението.Основно значение при П. имат занимателните и проникновено изразените наблюдения.

Пролог- встъпителна част към лит.-худ. произведение невинаги композиционно обвързана с худ.замисъл.

Протагонист- действащо лице, изразяващо противоположни на антагониста възгледи и интереси.

Пряка реч-думи, изрази и реплики на лит. герои, изява на техни мисли и преживявания или реакция на чувства и преживявания на други участващи лица в произведението.Освен в емоционални реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог.При П.р. е допустимо лит.герой да използва своеобразна лексика(чуждици, провинциализми, варваризми).Важно качество на П.р. е динамизмът.

Публицистика-важен конститутивен компонент при низ жанрове на прозата начело с очерк, есе ,мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизована биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове- документалистиката.

Пътепис-жанр на документалистиката, посредством която е свързан тясно с прозата.Познат от древността в съчетание с други лит. видове и жанрове.В П. превес взема документално-познавателният компонент над художествено-изобразителния.П. получава широко развитие в родната л-ра още през ХІХ век.

~Р~

Разказ-вид на епоса в повествователна форма, получила въплъщение в многобройните жанрови разновидности: битов, психологически, социален, хумористичен, алегоричен;Р. е сроден с новела, легенда, идилия, очерк, приказка и анекдот.Основава се на епизод с преломен пункт, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положението, в което се озовава.

Реалия- характерни за някой народ или национална култура прояви, допринасящи за очертаване на неговото спонтанно възникнало народностно своеобразие в етнографски, езиков, социален и истор. аспект.При лит.-худ. творчество Р. е важен способ за изразяване на народностната специфика особено в култ.-истор. план.

Ретардация- композиционен похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в повествователни и драматични произведения, за да бъде придадена на развръзката по-голяма тежест или да бъде привлечено вниманието на читателя-зрителя върху нововключени ситуации и герои.Постига се посредством описания, размишления, емоционални изяви и епизоди без пряка връзка със сюжетното развитие или като преход от един момент на действието към друг.

Ретроспекция-творчески метод на изображениe, използван обикн. в сюжетни произведения с голям обем, при които хронологическата последователност на сюжетното развитие съзнателно е нарушена от автора, като се дава преднина на по-стари събития пред по-нови или събитията не протичат в строг хронологичен ред, а съобразно с едно или друго възпоминание на героя.

Рима-съзвучие между две или повече думи в стиха, с други думи, в последващите стихове, основано на пълното или на относителното звуково тъждество, придаващо особена звучност и хармоничност на стиховото слово- едно от най-внушителните въздействия на мерената реч.

Ритмика-раздел на поетиката, изучаващ ритмическата структура на стиха, на мерената реч.

Роман-най-значителното лит.произведение в изпълнение на творчески замисъл, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикн. при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват.



~С~

Самоирония-пародиен израз на самокритика с иронична отсенка.

Сатира- 1. жанр на лирическата поезия с критическа или изобличителна насоченост.2.в широк см.-като една от основните прояви на комичното и в съчетание с хумора участва дейно в състава на хумористично-сатиричната литература- широка творческа област, която получава реализация в основните лит. родове и видове.

Свободен стих-стих, неподчинен на традиционните размери и норми в стихосложението.Изявен в две разновидности:класически и модерен.

Семантика-наука за значението на думите и на изразите съобразно с техния произход и преносното значение, придобито по една или друга причина и затвърдено в езиковата практика.

Семиотика-научна дисциплина, свързана тясно с литературознанието и езикознанието, поставяща си за задача да разясни изразните средства в широк см. като сложна система от знаци освен в пряко, в косвено-и в условното им значение като метатекст.

Силабическо стихосложение-тип стихосложение, което се основава върху броя на сричките в стиха.Присъщо освен на народното поетическо слово и на езици с постоянно ударение в началото, в края или в предпоследната сричка на думата.

Силаботоническо стихосложение- вид тоническо стихосложение, основано върху метър-редуване на акцентувани(ударени) и неакцентувани срички(силни и слаби места) в пределите на присъщите му двусрични , трисрични стъпки.

Символ-предметно конкретизиран образ с преносно значение, допринасящ за усвояване на характерните черти на действителността.Основава се на метафоризъм, алегоризъм и паралелизъм.

Символизъм-направление в худ. л-ра и в изобразителните изкуства, възникнало в края на ХІХв. и началото на ХХв. Отначало във Франция.Целта е да се предизвика поврат в изобразителните средства с насока не към пряката, а към косвената проекция на действителността в творческото съзнание.

Синекдоха- стилистическа и реторическа фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.

Синоними-думи с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други.

Синтагма-свързване на думи или на части от думи за образуване на нови думи.

Слог-1.синоним на стил;2.артикулационен комплекс, група звуци, изговаряни на един дъх, съставна част на думата, син.сричка.

Солипсизъм- краен субективизъм, утвърждаващ личното”аз” като единствено безспорна реалност.

Сонет- традиционно затвърдена стихотворна форма, състояща се от два катрена и два терцета общо от четиринадесет стиха.

Сравнение- стилистическа и реторическа фигура, основана върху съпоставянето на общи или различни признаци между явления и прояви, като обикн. се сравнява познато с непознато, изпитвано с неизпитвано, конкретно с абстрактно, поради което С. приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателно и потвърдително, стеснително и разширително.

Сюжет-художествено-естет. структура на повествователно лит. произведение въз основа на главните моменти и прояви на действащите лица в неговата фабула при творческата му реализация във времево-пространствено отношение. Докато фабулата е израз на творческо намерение, получило конкретен израз във въображението на автора, С. е неразединим компонент както от съдържанието, така и от формата на осъщественото творчески лит.-худ. произведение.С. получава израз в разнообразни аспекти на формата и съдържанието съобразно с характера на изобразявания жизнен материал и на лит. жанр посредством който той добива худ.-естет. реализация.Авторът разполага в едни случаи събитията в хронологичен ред ,в други в ретроспективен, и в трети изоставя някои събития, за да постигне по-силно худ.-естет. внушение.



~Т~

Тема-съществен компонент на лит.-худ. произведение, конкретизация на лит.-худ. замисъл посредством низ жизнени събития и прояви, развълнували въображението на творческата личност.

Тематика-съвкупност от теми, разработвани от един автор или от група писатели, свързани с някое лит. течение;характеристика на техните худ.-естет. интереси или творчески аспирации.

Тип-1.обобщен худ.образ, изразяващ характерни черти на група лит. герои както в положителен, така и в отрицателен смисъл, като например: Т. на самопожертвователен човек, на безкористник, на спонтанен художник или Т. на двуличник, на страхливец, на користолюбец;2. разновидност на лит. вид или жанр, утвърден като творчески еталон.

Тоническо стихосложение-метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани(ударени) срички в стиха, като броят на неакцентуваните е произволен.

Тропи-наред с фигурите и стилистическите похвати, разновидност на стилистическите средства.Отличават се с иносказателното си въздействие и с преносния см. на думите и на изразите при съпоставянето на прояви и явления, от които на някои от тях се приписват свойства каквито те обективно не притежават.



~Ф~

Фабула- творческа предпоставка за създаването на лит.-худ. произведение, етап от идейно-тематичното му програмиране, преди да се пристъпи към творческото му въплъщаване.Ф.следва след темата и замисъла, а върви след сюжета.



~Х~

Хипербола-стилистическа и реторическа фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви в противовес на т.нар. литота. Основана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство.

Художествена измислица- основна предпоставка на лит.-худ. творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение.Х.и. е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.

Хумор-наред със сатира, основна форма на естетическата категория комично, компонент на разнообразни видове и жанрове на хумористично-сатиричната литература.




Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница