Иван Фьодорович Грек

Доктор по история. Автор на 4 монографии, издадени в Молдова и България, библиографски указател на литература „Българите в Молдова и Украйна: втората половина на ХVІІІ в. - 1955 г.”. Научен редактор на сборник статии „История и култура на българи и гагаузи в Молдова и Украйна”, съставител и научен редактор на сборник документи и материали „По пътя на националната духовност на българите в Молдова”. Публикувал е над 250 научни и научно-популярни статии в сборници и периодични издания на България, Молдова, Украйна и Русия, посветени на изучаването на различни аспекти от историята и културата на българите и гагаузите в Молдова и Украйна, историята на България от епохата на националното Възраждане, на молдовско-българските обществено-политически отношения, съвременните междуетнически и политически процеси в Молдова, както и за влиянието на външнополитическите фактори върху вътрешнополитическото положение на Република Молдова.

Депутат от 15 сесия на парламента на Република Молдова (2001 – 2005 г.), член на Парламентарната комисия по външна политика. Лауреат на български и молдовски държавни награди.
Доклад от Международната научно-практическа конференция, състояла се на 25.02.2010 г. на тема “Българи и гагаузи в многонационална Молдова: история и съвременност”. Конференцията е била организирана от Асоциацията “Съюз на българските общности” и Гагаузката общност в Република Молдова. Докладът е преведен от руски език и представен на конференцията във Варна от Теодор Тодоров, преводач, близък познат на автора.
ГАГАУЗИ И БЪЛГАРИ В МОЛДОВА:

ОБЩА СЪДБА И ОБЩИ ПРОБЛЕМИ
Преди малко повече от 20 години в с. Светлий се състоя научно-практическа конференция, която беше посветена на обсъждането на животрептящите тогава проблеми на юга на Молдова. Петър Шорников и Степан Курогло ме помолиха да се изкажа. Тъй като това изказване не беше планирано от организаторите на конференцията, след настойчиви искания ми предоставиха думата в претъпканата зала на местния Дом на културата.

Идеята на моя доклад се състоеше в това, като се облегна на историческите факти от обществено-политическия живот на бесарабските българи и гагаузи, да обоснова необходимостта от съвместни действия, единствено способни в продължителен период да осигурят тяхното присъствие на етнографската карта в юга на Молдовската република. И аз приведох аргументи, подкрепящи тази идея. Запазих текста на доклада и сега мога да цитирам тази негова част, в която се изброяват тези аргументи:

• 
  българи и гагаузи повече от 10 века живеят в съседство или заедно, отначало на територията на България, след това в Бесарабия, а сега в Молдова и Украйна;
  
• 
  те имат обща православна вяра, векове са изграждали единни нравствени критерии в живота и в своето ежедневие;
  
• 
  многовековното съвместно съжителство на българи и гагаузи е довело до това, че в техните народни обичаи, традиции, устно народно творчество, в музиката, в системата на хранене, в строителството на жилища, в бита има много общи неща и често е трудно да се определи къде в тях е българското начало, къде – гагаузкото;
  
• 
  при българите и гагаузите в Бесарабия има общи многовековни традиции на национално-освободително и революционно движение, които може и трябва да бъдат съхранени.
  

От тогава, когато тези мисли са били изказани е миналото, достатъчно много време и много вода изтече. Обществено-политическият живот в Молдова, включително и в Юга, измина доста криволици. За изтеклите 20 години много неща се промениха. Беше създадена автономия Гагауз-Ери (Гагаузка земя). Беше съхранен Тараклийски район. По нов начин се подреждат отношенията между българите и гагаузите. В Гагаузия живеят българи, а в Тараклийски район – гагаузи. И българи, и гагаузи живеят както извън границите на Гагаузия, така и извън Тараклийски район. И възниква въпросът, как да оценим всичко това. Нали точно тези процеси влязоха в сериозно и необратимо противоречие с многовековния за българи и гагаузи житейски опит на съвместно живеене, съгласувано нагаждане на обществените отношения в условията на суровия Буджак, формирането на обща материална и духовна култура и общи традиции при всичките им специфични особености. Може ли днешните етнополитически реалности в Юга на Молдова да се разглеждат като доказателство за това, че дедите на бесарабските българи и гагаузи не са изпълнили своята съвместна мисия на новата, населена от тях Буджакска земя: не са садили дървета, не са раждали деца, не са строили къщи? Т.е. цялото историческо минало на нашите предци е аномалия в сравнение с днешните реалности и затова ние – наследниците, тръгнахме по различни пътища. Но ако произнесем такава сурова и абсолютно несправедлива присъда към своите предци, то ние сме длъжни да я аргументираме. А това ще можем да направим само в случай, че докажем преди всичко сами на себе си, че нашите прадеди не са могли да решат в Бесарабия проблема на своето етническо оцеляване, да осигурят развитие на своята етническа и културна идентичност, да създадат своя социално-икономическа база и да предадат всичко това като наследство на нас. А пък ние, техните генетични наследници, решихме този проблем, като създадохме етнически крепости с названията Гагаузия и Тараклийски район.

Според мен, у нас няма основание да се мисли така. Първо, ако нашите деди, независимо от неблагоприятните природно-климатични и етно-демографски условия на живот в Буджак, както и честите геополитически трансформации на самата Бесарабия, не бяха съхранили своята идентичност (бесарабските българи) или не бяха получили тази идентичност тук (става дума за гагаузите) и не бяха решили демографските проблеми, то не биха останали нито българи, нито гагаузи като самостоятелни етнически съставящи на народа.

Второ, нашите прадеди не само съхраниха своята специфична духовна култура, изразяваща тяхната етническа идентичност, но и отстояваха правото си на автономно съществуване в рамките на Руската империя и Румъния. Изискванията на колонистите отвъд Дунав за устройване в Бесарабия с правата на Донската казашка войска са били съвместен проект на двете езикови общности на политически емигранти от Балканския полуостров – славяноезичните и тюркоезичните преселници. В резултат на тази борба те самоволно заселват Буджак и принуждават Петербург да им подари особени права и привилегии, включително особено административно устройство, независещо от бесарабските областни администрации.

Когато пък след Кримската война по условията на Парижкия мирен договор последва разделянето на Буджак между Молдовското княжество и Русия, българите и гагаузите в румънската част на Южна Бесарабия съвместно се обявяват за запазване на особения автономен статут и дарените им през 1819 г. права и привилегии. В отговор на репресиите от страна на властите на Обединените княжества (тук авторът има предвид създаването на обща румънска държава) през 1860 г., значителна част от българите и гагаузите от този участък на Южна Бесарабия емигрират в Приазовието, а останалите за първи път поставят въпроса пред Великата Порта и Париж за обособяването на южния Буджак от Румъния и създаване на отделна Буджакса държава. И това отново е бил съвместен проект на българи и гагаузи.

Комратското въстание от 1906 г., което има социално-политическа насоченост, също е творение на бесарабските българи и гагаузи. В този смисъл, по това време в Комрат съотношението между гагаузи и българи е в пропорции 2:1.

През януари 1918 г. идеята за Буджакска република отново е включена в дневния ред на бесарабските българи и гагаузи като техен политически проект, позволяващ им да избегнат румънската окупация на Буджак, станал вече тяхна нова родина. Геополитическото разпределение на силите в Югоизточна Европа отново, както и след Кримската война, не е било благоприятно за осъществяване на тази идея.

Нужно е да се подчертае, че независимо от това, че етнодемографските процеси през ХІХ и началото на ХХ век при отвъддунавските преселници обективно са имали характер на етническо разделение, бесарабските българи и гагаузи са демонстрирали мъдрост в изработването на консолидирана позиция по проблемите, засягащи тяхната историческа съдба и тяхното бъдеще на буджакска земя.

В края на ХХ век внуците на първопреселниците на българи и гагаузи в Буджак спират избора си на разделния проект за решение на своите проблеми на етнополитическа и етнокултурна идентичност. Сега на нас ни е необходимо да отговорим на въпроса защо така се е случило и кой е спечелил от това.

Не може да се каже, че не са предлагани и други проекти за политическо взаимодействие между българи и гагаузи в Молдова в периода на разпад на Съветския съюз, обективно дал старт на дезинтеграцията на нашата република. Но нито един от тях не е успял да бъде реализиран. Причините са различни, включително и отричането от нас самите на опита на нашите прадеди. От нашите съвместни действия откровено са се страхували в Кишинев, но за съжаление, те са възпрепятствани от няколко български и гагаузки лидери, които са били тясно свързани с коридорите на властта в столицата на републиката. Аз не търся виновните и не ги посочвам с пръст, а констатирам факта, за да повторя въпроса – кой спечели? Ами никой. Но загубиха и българите, и гагаузите в Молдова. И все още няма отговор на въпроса, не загубиха ли и самите молдовци от всичко това?

А защо са загубили? Защото пренебрегнаха завета на бащите и дедите си – да се държат заедно. За тях понятието “да се държат един за друг” е било изстрадано в условията на многовековно османско поробване. То ги е съпровождало при преселването на север от Дунав, заселването на пустинния Буджак, сухия и безводен, по-често неплодовит, отколкото плодороден, гладен, подложен на чумни и холерни епидемии. Можело ли е да се оцелее в тези условия, ако те не са имали разбирането за общите беди и необходимостта съвместно да оцелеят, помагайки си един на друг? В частност, отстъпвайки част от своите поземлени участъци на новодошлите преселници от България, поделяйки по равно данъците и повинностите на мирските събрания, сипвали са зърното в обществени хамбари и са го предоставяли на обеднелите многодетни съселяни, откривали са училища, строили са църкви.

За нашите деди и прадеди взаимопомощта не е абстрактно понятие. Това е смисълът на техния живот, образ на мислене, присъщ на тяхната менталност и вътрешно културно поведение.

Това, което сега казах, не е опит да идеализирам нашите предци, българи и гагаузи от Буджак. Техният живот не е бил безконфликтен нито в рамките на селската общност, нито между бедни и богати, роднини и близки, мъже и жени, между съседи. И въпреки всичко, тяхното съвместно съжителство и тяхната социалнопсихологическа съвместимост в Буджак е историческа реалност. Тя е потвърдена в стотици хиляди архивни документи, съхранени в архивите на Кишинев и Одеса, Измаил и Киев, Москва и Санкт-Петербург, в Румъния, България и Турция.

Ние загубихме още и поради това, че не съхранихме мъдростта на предците си, решавайки, че тя може да се замени с нашата по-голяма образованост, като се сравнявахме с тях. В един момент ни се стори, че миналото няма отношение към настоящето и следователно, бъдещето може да се построи без да се огледаме към миналото и без да се съобразим с него. И ето ние построихме, всеки за себе си, както ни се струва, домове-крепости. Но ние не се чувстваме уютно в тях и не ни напуска тревогата, дали няма да ни ги разрушат и ще оцелеем ли поотделно в случай, че нещо стане?

Ето това чувство на тревога ни връща към историческия опит на прадедите на бесарабските българи и гагаузи, към тяхната мъдрост. Ние все още не разбираме в какво се състои тяхната мъдрост, в какво се е изразявало чувството на съпричастност между тях. Но ние, искам да вярвам в това, вървим по този път. И за да го преодолеем успешно, трябва всеки от нас да мине своя път, необходимо е да се тръгне от тези политически реалности, които сме създали за 20 години, да разберем същността, след което просто ще настъпи взаимно разбиране между нас и ще се стигне до взаимопомощ и взаимодействие.

Какво трябва да преодолеем? В какво се състоят нашите общи проблеми? От какво не трябва да се отказваме? Какво сме длъжни да признаем българите от Молдова по отношение на гагаузите от Молдова? И какво трябва да признаят гагаузите от Молдова по отношение на българите в Молдова? Ето тази е групата проблемни въпроси, които е необходимо да обсъдим съвместно, на които трябва да отговорим заедно и да намерим правилните решения, задоволяващи двете страни.

Проблемите на българите и гагаузите в Юга на Молдова имат в основата си обективен характер. Ние имаме обща природо-климатична среда на обитаване – зона на рисково земеделие. Ние живеем в идентична неблагоприятна екологична среда. У българите и гагаузите има близки по вид системи от селскостопанско производство и свързаните с него преработващи отрасли. Ние сме се развивали в условията на общ производствен комплекс и много често в общи или успоредно съществуващи производствени колективи. Българите и гагаузите в Молдова се родеят и с това, че те също така се намират на нивото на преходния период от една социално-икономическа система на развитие към друга, основана на частна собственост върху средствата на производство. И най-накрая, те имат обща загриженост и тревога във връзка с перспективите за съхраняване на тяхната етническа и културна идентичност в условията на постоянни политически рискове за молдовската държавност в района между реките Прут и Днестър. Аз изброих някои от най-важните общи за българите и гагаузите проблеми от икономически, екологичен, етнически, етнокултурен и политически характер, които е невъзможно да бъдат решени поотделно. Който мисли по друг начин, той дълбоко греши. Искам да ви уверя, че това не са отвлечени теми, които изискват абстрактно обсъждане. Те са озвучени от най-високо ниво в столицата Кишинев и зад граница, и гагаузко-българската общественост има право да изкаже своето виждане по въпроса за възможната загуба на нейната държавност от Молдова.

• 
  взаимно уважение на колективните права, на гагаузките от страна на българите и на българските от страна на гагаузите. Към това число се отнася и правото на етническо и национално самоопределение и уважение на това право;
  
• 
  взаимно уважение на административните и политическите реалности, наложени в Юга на Молдова в периода 1989 – 1995 г.;
  
• 
  извеждане на научните дискусии по въпросите на етническата идентичност, история и култура на бесарабските българи и гагаузи извън рамката на приеманите политически и стопанско-икономически проекти;
  
• 
  съвместно обсъждане на важните социално-икономически, екологични, етнополитически, геополитически и други проблеми, представляващи взаимен интерес и предприемането на консенсусни решения по тях в интерес на българите и гагаузите в Молдова;
  
• 
  съвместни действия, насочени за защита на държавността на Република Молдова, включително по проблемите на междунационалните отношения в страната, модела на нейното държавно устройство, системата от мерки по интеграция на българи и гагаузи в езиковата и културна среда на молдовския народ при съхранение в същото време на тяхната етническа и културна идентичност;
  
• 
  създаване на съвместни периодично свиквани обществени форуми сред дейците на културата, учените, политиците, деловите хора, лидерите на обществените организации за обсъждане на проблемите от живота на българите и гагаузите и подготовка на препоръки по тях за органите на властта в Гагаузия и Тараклия.