Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров



страница1/22
Дата24.06.2017
Размер3.85 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
ПРЕДГОВОР
Страната преживява преломен момент. Авторът на книгата, която читателят разгръща, е не просто свидетел, а изключително активен творец и конструктор на прехода от централизирано планирана към пазарна икономика в България.

Иван Костов беше министър на финансите в две правителства – в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на СДС, оглавено Филип Димитров. Нещо повече, той фактически изпълняваше функциите на министър на икономиката, тъй като такова министерство няма. С право го смятаха за "силния човек" и в двата кабинета. Още преди да стане министър, Иван Костов бе вече депутат във Великото народно събрание и председател на неговата Икономическа комисия, а също и един от водещите експерти на Съюза на демократичните сили. В продължение на повече от три години той бе винаги в центъра на събитията, в структурите на властта, при подготвянето и вземането на решения, при разгорещените дискусии в Народното събрание, на страниците на печата и в масмедиите.

Неговата гледна точка, неговите концепции, убеждения и идеи представляват безспорен интерес за съвременника и за онези изследователи на най-новата ни история, които след време ще се опитат да разберат и -да оценят икономическото развитие на България в началото на 90-те години. Макар и погълнат от многото текущи проблеми, Иван Костов се оказа един от малкото политици, намерил сили и време да запечата на хартия своите проекти, надежди и оценки и по този начин да създаде ценни документи за стопанската история на страната.

Книгата не е пространно научно изследване или монография, която обхваща прехода към пазарна икономика в неговата цялост, с всички аспекти и детайли. Тя е само сборник от публикувани и непубликувани статии и разработки на автора. Материалите са подредени хронологично, тъй като е невъзможно да се групират тематично. Повечето от тях (с изключение на серията статии по външния дълг) засягат едновременно няколко политически, икономически и социални проблеми.

В сборника за съжаление не са включени (вероятно по технически причини) многобройните интервюта на Иван Костов в печата, пред теле­визионния екран или по радиото. Те биха направили книгата по-пълна и нюансирана, запечатвайки бързата реакция на автора по внезапно възникнали проблеми, преместването на акцента от едни въпроси на други, еволю­цията в икономиката и във възгледите му.

Въпреки че няма раздели по периоди, достатъчно ясно се очертават два етапа, както и едно обобщение, направено в началото на третия етап, когато Иван Костов вече е напуснал Министерството на финансите.

Статиите от първия етап, обхващащи времето от средата на 1989 г. до включването му в кабинета на Димитър Попов в самия край на 1990 г., изпълват повече от половината от текста. Тогава той все още е имал повече време за перото, а и в много от тях се долавя повечко абстрактен академизъм, пренесен от периода на работата му като учен.

По дискусионния по това време проблем дали незабавно да се пристъпи към реформа, т. е. да започне преходът към пазарна икономика, или той да се предхожда от период на стабилизация, Костов заема категорично становище, което последователно отстоява, и след това като министър претворява на практика. Убеден е, че евентуалната стабилизационна прог­рама няма да бъде нищо друго, освен опит за "реанимация на катастрофи­ралата командноадминистративна система". За него тя би била само загуба на време и запазване на форми, доказали своята непригодност. По това време Костов, който познава примера на Балцерович, се възхищава от размаха и смелостта на неговия проект, като разбира същевременно труд­ностите на полската реформа. Според Иван Костов, радикалните реформи не се нуждаят от стабилизация на икономиката, а от решимост да се премине към нейната монетаризация, от политическа воля, професионализъм и готовност да се поеме риск. Като министър на финансите той не промени възгледите си и енергично пристъпи към либерализация на цените, монетаризация на икономиката и строга антиинфлационна политика.

Още по времето, когато мнозина на Запад и на Изток хранят илюзии, че преходът към пазарна икономика ще протече сравнително бързо и не особено болезнено, Иван Костов, предупреждава, че преходът ще предизвика затруднения - загуба на работна места, спадане на жизненото равнище, засилване на инфлацията, социална диференциация, изчезване на сигурността.

Разбирайки сложността на задачата, той подчертава, че реформа­та се нуждае от добра администрация и силна държавна власт. Колкото по-радикална е реформата, пише той, толкова властта трябва да е по-силна. Затова държавната и стопанската администрация не бива да бъдат подлагани на репресии и разграждане. Достатъчно е да се отстрани партийната администрация. "Нападението срещу администрацията като цяло е сери­озна политическа и икономическа грешка."

Жестока ирония на съдбата бе, че и двете правителства, в които участваше, не бяха особено силни, в смисъл че не можеха да се опрат нито на стабилно парламентарно мнозинство, нито на сплотено обществено мнение. Само на едно-две места в публикациите си Костов застъпва тезата, че поради остротата на проблемите се "изисква непременно някаква форма на национално съгласие и ... може би някаква формула на парламентарно сътрудничество". Но този подход и при него скоро заглъхва
и се появява отново само веднъж, по време на правителствената криза в края на 1992 г., като апел за компромис.

На първия етап Иван Костов посвещава редица статии на инфлацията, нейните източници, форми на проявление и възможности за овладяване. Инфлацията е един от ключовите проблеми на прехода. Либерализиране­то на цените, формирането на паричен, валутен и капиталов пазар в условията на стоков дефицит крият опасности да се загуби контролът върху инфлацията и тя да прерасне в галопираща или даже в хиперинфлация. Но, убеден във възможностите на монетарното регулиране, той смята, че е възможно неутрализирането на източниците на инфлация на макроравнище чрез строг контрол върху паричната маса. По-късно в качеството ми на управител на БНБ, работих точно по този проблем съвместно с Иван Костов. Трябва да подчертая, че независимо от високия темп (около 80 на сто годишно), инфлацията у нас остана под контрол до голяма степен благодарение на политиката на Министерството на финансите и на твърдостта, с която Костов я осъществяваше. България избягна хиперинфлацията, която връхлетя върху други държави в Източна Европа, но не успяхме да я снижим до 2-3 на сто месечно, както се ангажирахме в първото си писмо за намеренията до Международния валутен фонд. Обстоятелствата се оказаха по-силни.

Вторият етап обхваща две пълни години – 1991 и 1992. Иван Костов вече е министър на финансите, както бе споменато, "силният човек" в две правителства. Той трябваше да взима решения, да ги отстоява в правителството и в парламента, да оценява реалистично условията, да прогнозира развитието на икономиката в несигурна, непредвидимо изменяща се и влошаваща се обстановка. Оценката на неговите статии и дейност от този етап може да бъде различна в зависимост от политическите пристрастия. Едни му вярват и го възхваляват. Други не само го критикуват, но и смятат политиката му за погрешна, дори порочна и лошо водена. Имах възможност да работя близо до него по време на два кабинета. Трябва да подчертая, че през цялото време Иван Костов работеше с необикновена енергия, бе верен на своите монетарни възгледи, проявяваше твърдост и характер в осъществяване на набелязаните цели, не криволичеше и не се впускаше в недостойни пазарлъци.

В този период Костов е изправен пред неимоверно сложни задачи и вече не разполага с време за публикации. Интервалът между статиите му в печата нараства. Те са посветени изцяло само на финансовите аспекти на реформата.

За съществено свое постижение той смята изтеглянето на бюджета и държавните структури от икономиката, за да се намали ролята на държавата в преразпределението на брутния национален продукт и да се даде простор за действие на пазарните сили. Делът на бюджетните приходи и разходи в БНБ наистина бързо се понижи от около 60% на приблизително 35-40 на сто и дори по-малко, защото статистическата, база, по мое мнение, не е достатъчно надеждна. Може, разбира си, да се спори дали темпът на изтеглянето не е бил прекалено бърз. Сам Костов конста­тира обаче, че достигнатите стойности са ниски за европейски страни.

Ключова задача, с която трябваше да се справи, бе реформата на данъчната система и изграждането на силна данъчна администрация. Той е съвършено наясно, че в условията на дълбока криза, при масово възникващи дребни предприятия и значителна "икономика в сянка" старата данъчна система, която се опира върху облагане на големи държавни предприятия, няма да осигури достатъчни бюджетни постъпления. Още в средата на 1991 г. Костов е на мнение, че се закъснява със създаването на силна данъчна администрация, и т. нар. данъчна полиция. По разни причини обаче пробле­мът не намира решение до края на 1992 г., макар че пакетът данъчни закони е готов, приет от правителството и внесен в парламента. Престанал да бъде министър, в равносметката на дейността на правителството на СДС, той отново настоява да не се протака тяхното приемане.

Пред страната, предприятията и държавните банки все още стои нерешен проблемът за "лошите дългове". Това са милиардни кредити, предоставени в миналото по силата на централно взети решения на държавни предприятия за инвестиции и оборотни средства, които те не са в състояние да обслужват поради спадащо производство, загуба на външни пазари и разстроена вътрешна организация. Иван Костов включва в бюджета значителни средства за поемане на част от "лошите кредити" като държавен дълг. Предвижда се в операцията да бъдат включени търговските банки със заделените провизии, а също и Българската народна банка с част от резервите си. От друга страна, Костов иска да предпази държавата от поемане на прекомерно бреме, което бюджетът може би няма да може да понесе, още повече, че предстои сключване на споразумение по външния дълг, което също води до увеличаване на бюджетните разходи.Така или иначе, проблемът остава висящ.

Едни от най-обширните публикации на Иван Костов от втория етап са във вестник "Пари" за външния дълг. В тях той системно и всестранно разглежда проблема във всичките му аспекти - търговски, инвестиционен, финансов, времеви, вътрешнополитически и пр. Костов отхвърля като абсурдна хипотезата въобще да не се урежда проблемът, тъй като това би осъдило страната на изолация. Счита за недопустимо и забавянето на решението, тъй като при неуредени отношения с банките-кредитори, възникват почти непреодолими пречки за финансиране на растежа и структурната реформа. Сложността и националният характер на проблема изискват, според него, "национален консенсус в хода на преговорите, при сключване и ратификация на споразумението".

Като министър на финансите Иван Костов е в тесен контакт с Централната банка, която е естественият му партньор при осъществяването на монетарната рестрикция, при овладяването на инфлационните процеси, при изграждането на паричния и валутния пазар у нас. Сътрудничеството е тясно и общо взето, плодотворно. Само от време-навреме то е смущавано от разногласия по равнището на лихвените проценти и политиката на БНБ на валутния пазар. Те са намерили спорадично, непълно отражение в статиите от въпросния период. По-разгърнат и обобщен израз на неговите възражения за прекомерната самостоятелност на Централната банка от изпълнителната власт се съдържа само в равносметката за дейността на правителството на Филип Димитров.

В заключителната част на книгата е включена и разработката, озаглавена "Наследството от правителството на СДС". Той прави равносметка, за да защити Съюза на демократичните сили от обвинения, отпра­вени от разни страни.

В сложната личност на Иван Костов се преплитат политикът, експертът и научният работник. Всеки от тях поставя отпечатък върху неговата дейност и публикации. Читателят ще открие както спокойния анализ на учения и експерта, така и пристрастията и непреклонността на политика.

проф. Тодор Вълчев

София, юни 1993 г.



АНАТОМИЯ НА ИЛЮЗИИТЕ
Прави впечатление, че в икономическата наука не се образува теоретичен фронт. Подобно на железни стърготини в магнитно поле, повечето учени-икономисти мигновено се ориентират по силовите линии на официалната доктрина. Всяка нейна промяна ги кара чевръсто да се престрояват, за да са в крак с времето. Така се заблуждават, че развиват възгледите си, а всъщност паразитират върху гърба на науката, а значи, върху обществото.

Няма нищо страшно в това да се образува теоретичен фронт и да стане научна конфронтация. Без такъв фронт е невъзможно развитието на науката. Без алтернативност и многозвучие науката не изпълнява обществената си функция, а има декоративен характер.

Ще се опитам да отправя фронтово предизвикателство. Като аргу­ментирам какво считам за илюзии около стопанския механизъм, илюзии, породени от дълголетни догми в теорията и практиката. Очертания тук периметър ще защитавам за разлика от тези "практични хора", които от научните трибуни направо декларират, че не застават на позиции и не бранят даже това, което служебно са сътворили, например нов вариант на механизма. Непростима слабост на бюрократа е, че той няма собствена, лична позиция, че неговата позиция е тази на ведомст­вото, в което служи.

За учения заемането на публична позиция е единственото и достатъч­но условие да излезе от анонимност, да напада и да защитава идеите си от нападение, да носи обществена отговорност.



Първата илюзия е убеждението, че може да се създаде адекватен стопански механизъм, независимо от съществуващото стопанско пра­во, законодателна власт и равнището на научната общественост. Из­вестно е, че указите и правилниците се пишат от т. нар. практици, които всъщност са представители на административната система, на управлението. Това са получиновници, полубюрократи, които се опит­ват да изпълняват "творчески" функции, т. е. да бъдат творчески чинов­ници и творчески бюрократи. Те се самонатоварват с политическото доверие на народа и с ролята на експерти. А да бъдеш авторитетен експерт е обществено, а не ведомствено признание. Правата на въпросните специалисти се дават от мястото, което заемат в администра­тивната топография и са напълно достатъчни, за да вземат съдбоносни за механизма решения. Реалната им научна, професионална и обществена слабост ги кара да работят "на тъмно". На процеса на разработване на икономическия механизъм не се дава гласност, никой не се наема предва­рително да излезе пред обществеността и от свое име да защити идеите, върху които след това ще разработи с колектив стопанските правила. Последните се изготвят зад стените на кабинетите и се сервират готови на обществото. След това от него се очаква и даже откровено се приканва "да се затича по зова на тръбата".

По този начин учените са отстранени от етапа, към който имат отношение - обсъждането, дискутирането и формулировката на изходните идеи на стопанската реформа. За сметка на това от тях се очакват


"конкретни позитивни и конструктивни" препоръки по конкретен проект за указ или правилник. Тази ex post процедура "измива ръцете", защото се казва, че е взето мнението на науката, като че ли мнението на няколко
учени и дори институти, взето в анкетен порядък, е в състояние да замени липсата на гласност, публичност, на алтернативни позиции и демократично обсъждане.

У нас още няма нужната среда за оживени научни спорове, която да бъде обща за учени и практици. Вместо нея все още функционират кампаниите, каналите на допитванията и системата за лично участие на


отделни учени в поредните "мероприятия". Тези средства са явно недостатъчни. При неизяснени и противоречиви изходни позиции, при стихийни теоретични основи практиците търсят истината по известния метод "на пробите и грешките". Липсата на нормална критична среда подхранва у тях лъжливото самочувствие, че няма обществен потенциал, който предварително може да разкрие несъстоятелността на техните начинания.

Основна причина за многото неуспешни опити със стопанския механи­зъм у нас е анонимността на действителните му автори. Каквото и да


се случи, каквито и да са последиците за стопанския живот, никой не поема отговорност. При провал практиците се скриват зад широкия гръб на ведомството, което представляват, но веднага в следващия момент са готови отново да се заемат с "общественополезния си труд" да напишат следващия правилник.

Разработването на стопанския механизъм и в по-широк план - на икономическите реформи - не е проблем, който може да се решава от инстанции и ведомства. Това не е проблем на практиците от админис­тративната система. Неговото решаване е дело на облечените в политическо доверие депутати на Народното събрание, които трябва да се опрат на "продукцията" на компетентната научна общност. Нужна е търпелива и настойчива законодателна работа за създаване на нов стопански кодекс на страната.



Втората илюзия е, че е възможно чрез стопанския механизъм стопанско-управленските и планово-организационните структури да осъщест­вят сами собствената си реформа. В основата на тази илюзия стои концепцията, че "централизираното управление включва разработване­то на единни икономически нормативи и правила", "регулирането на формите на организация на собствеността", финансите, цените и пр. Според концепцията реформата на плановото управление се състои в изоставянето на натуралните показатели и въздействие върху икономиката чрез стопанските правила. Но нали правилата са общи за всички, включително и за държавата и за нейните органи.

Считам,че е напълно невъзможно тези, чиято функция е планирането и стопанското управление, едновременно да дават "правилата на игра­та". Това е очевидно, защото според теорията на игрите, правилата са такива рамки-условия, задължителни за всички играчи, които не се проме­нят по време на игра и позволяват тя да се осъществява на базата на автоматична обратна връзка. Играе се непрекъснато. Всяка игра може да продължи до безкрайност, защото е саморегулиращо се действие, подхранвано от интересите на играчите, независимо дали печелят или губят.

В този смисъл тези, които досега субективно управляваха и планираха икономиката, т. е. детерминираха поведението на всички лица, не могат да създадат въпросния "автоматичен" механизъм, защото това означава да изведат себе си от "голямата игра".

Според досегашната доктрина, стопанският механизъм се отъждествява и подвежда под управлението и планирането. И стопанският, и административният механизъм решават по същество една и съща зада­ча. Много икономисти не могат да приемат това решение по друг начин, освен чрез непрестанно съзнателно вмешателство на институциите. Те виждат в това същностна черта за социализма и затова разглеждат стопанския механизъм като разновидност на управлението и планиране­то. Но механизъм, препокриван от директно управление, не може да има. Поражда се дуализьм, който веднага се решава в полза на по-силната "пряка връзка".

Стопанският механизъм решава проблемите на икономиката по ка­чествено различен начин в сравнение с плановото управление, защото изгражда икономическите структури по други принципи, осъществява разпределение на функциите на всички равнища и взаимодействието по силата на "обратната връзка". Значи на мястото на прякото админист­риране механизмът поставя саморегулираща и самонастройваща се сис­тема. Ето защо защитниците на реформата стигнаха логично до искане за самоуправление. Двете системи не могат да действат едновременно върху един и същ обект. Трябва да се избира: или стопански, или админис­тративен механизъм. Трета възможност няма.

Щом избираме стопанския механизъм, отдаваме предпочитание на самоуправлението, на самоорганизацията и.самодвижението. Точно тук съществува дълбоко противоречие с досегашната система. Идеите на


стопанския механизъм се развиха през 1965 г. срещу административно - командното планиране като алтернатива - друг начин, нов подход за организация и регулиране на стопанския живот. Битката тогава завърши с поражение за реформаторите. Административната система съумя да
вземе връх, да овладее и подчини "оръжията" на другата страна. Стигна се дори дотам, сега тази система да се самореформира със стопански правилник, който сама създава. Никъде и никога такъв опит не може да завърши с успех..

Съществуват безброй много тънки детайли, с които институциите са в състояние да минират една дори цялостна реформа. Един от тях е принципът "за необходимост от непрекъснато усъвършенстване на стопанския механизъм", което, разбира се, трябва да се осъществява от посочените институции. Този принцип отваря врата за непрекъснато


манипулиране на стопанските правила с инструкции и наредби, т. е. разрушава обратната връзка.

Стопанският механизъм може да бъде основа, върху която да се изгради нов модел на социалистически производствени отношения. Този нов модел има нужда от категории и зависимости, с които да се изрази теорията на икономическата реформа. Стопанският механизъм е имен­но такава теоретична платформа на реформата от 1965 г. Но завладяна от по-силната тогава страна, избледняла във времето, обезценена от безкрайни спекулации на догматиците, загубила революционното си жило, станала маска на автореформаторите.



Третата илюзия са надеждите, че стопанският механизъм може да реши едновременно цял комплекс от икономически, политически, идеологически, социални и пр. проблеми. Това не е случайно, тъй като в сегашния си вид той е смесица от стопанско-правни, административно-командни и идеологически форми. Като система за правно регламентиране механиз­мът нерядко влиза в противоречие със съществуващото законодателс­тво: например декларираната в него свобода на стопанисването с правната защита на дохода на трудещите се от Кодекса на труда; Закона за държавната собственост, според който стопанин е самата държава. Противоречието се "решава" в полза на юридически по-силните законодателни актове и това блокира хода на реформата.

От друга страна, механизмът не може да не съдържа административ­ни норми и бързо "обраства" с тях, защото е продукт на управленската, а не на законодателната власт. Характерен пример за решаване на планово-административни задачи е компромисът с държавните поръчки.

Накрая, стопанският механизъм се оказва поредното идеологическо мероприятие, "философският камък", който решава всички политически и социални проблеми, създава ентусиазъм и ускорява хода ни напред.

В последна сметка "механизмът" остава с неизяснени икономически задачи. Някои се надяват механизмът да установи загубеното пазарно


равновесие, да осъществи икономическата стратегия и т. н. Това са странни надежди. Самите икономисти се опитват да свършат прекалено много неща чрез стопанския механизъм, а той трябва да бъде част от
дълбоко обмислена икономическа реформа на правилата за стопанисване на социалистическата държавна собственост и за ползването им и в другите форми на собственост.

Четвъртата илюзия е илюзията за реформа. Икономическата реформа изисква добре обмислени изходни позиции, основа от непротиворечиви идеи и принципи, ясна представа за положителните страни и стопанските "жертви", които ще причини. За да се
планира, разработи и осъществи една радикална реформа, е необходимо предварително да се знаят причините, които я предизвикват. Те винаги са конкретни. Трябва добре да е известно какво налага реформата, а отговор на този въпрос може да даде само безпристрастен научен анализ на нашите проблеми и противоречия. Само той може да ни ориентира за причините и източниците на сложното икономическо положение, в което се намираме. Основа на радикална икономическа реформа може да бъде
единствено оценката на тези причини.

В противен случай никога няма да можем да си обясним как така от правия път отново излизаме на прав път, а след това пак излизаме на същия прав път. Няма да разберем, защо въпреки всичко все пак не сме на


този желан път.

Искаме да лекуваме икономиката, а ние, икономистите, нямаме точна диагноза., Едни искат да я лекуват от неравновесие, други - от отчуждение, трети - от командно-административната система, четвърти -


да я форсират за високи стратегически полети, а пети се надяват на привидността на реформата, за да съхранят старото. Те са най-голямата група.

Без смела, честна и точна диагноза вместо "правила на играта" ще имаме "игра на правилници"; ще запазваме старото с илюзорни реформи.

Повечето си даваме сметка защо не може да се направи изходният безпристрастен критичен анализ на досегашното ни развитие, който единствен може да отвори път на радикалната реформа. Защото същес­твува скрита яростна съпротива срещу него, съпротива, оказвана от хора, заинтересувани личната им отговорност да не излезе наяве.


Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница