Иван Павлович Неумивакин

От 1959 г. в продължение на 30 години Неумива­кин се занимава с космическа медицина: разработка на методи и средства за медицинска помощ на кос­монавтите при полети с различна продължителност.

На основата на комплексните изследвания, про­ведени с водещи специалисти в различни области е създадена оздравителна система, която включва из­ползването на кислородната вода.Този метод поз­волява не само да се избавим от много болести без ползването на синтетични лекарствени средства, а и служи като превантивна мярка за проявяването им.

В книгата има много отзиви на болни,страдащи от различни заболявания, много разкази за резул­тати от лекуването с кислородна вода. Дадени са и подробни препоръки за използването на кислород­ната вода.

Опитайте и вие!
Иван Павлович Неумивакин

Кислородната вода страж на здравето
Свободните радикали

Свободни радикали винаги има в организма и ро­лята им се състои в това да изяждат патологичните клетки, но тъй като са много лакоми, то при увелича­ване на количеството им започват да изяждат и здра­вите. При дълбокото дишане в организма кислородът става повече отколкото трябва и той, измествайки от кръвта въглеродния диоксид, не само нарушава рав­новесието в посока към намаляването му, което води до спазъм на съдовете - основа на всякакво заболява­не, но и до образуване на още по-голямо количество свободни радикали, от своя страна задълбочаващи със­тоянието на организма. Именно затова в организма съществува още една система, свързана с кислорода -това е кислородната вода, образуваща се от клетките на имунната система и от озона, която при разлагане­то си отделя атомарен кислород и вода.

Атомарният кислород е един от най-силните антиоксиданти, отстраняващи кислородния глад на тъ­каните, но и не е по-малко важно, унищожава всяка патогенна микрофлора (вируси, гъби, бактерии и пр.), а също така излишъка свободни радикали.
***

ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА В ОРГАНИЗМА И НЕЙНАТА НОРМАЛИЗАЦИЯ

При писането на данните и следващите раздели, участва видният биофизик и един от авторите на улт­равиолетовия облъчвател „Хелиос-1" Иван Иванович Кондратиев.

Какво се случва в организма при нарушаване на об­менните процеси, основополагащо началото на забо­ляванията; в каква посока се измества кисело-алкалното равновесие, при норма в границите на 7,4 ±0,15?

Благодарение на Слънцето, чрез излъчването на двата действащи потока - фотони и електрони, въз­никва животът на Земята в два вида: растителен (фло­ра) и животински (фауна). Разликата се състои в това, че растителните клетки живеят от фотосинтеза, а жи­вотинските - от бета-синтеза, отнасящ се към ядре­ните процеси, но с малък енергообмен и отделяне на топлина. И двете явления на синтез се основават на способността нагретите тела да излъчват преди всич­ко фотони или електрони.

При бета-синтеза електроните, въздействайки на клетъчните структури, където азотът също се включва в ядрената реакция, образуват собствен кислород, в това число и атомарен, способстващ образуването на нужните на организма предимно кисели аминокисе­лини, захари, белтъци, мазнини и др., които обезпе­чават нормалната работа на клетките, окисляването и изхвърлянето на отработените продукти.

При това растителният живот е възможен само в алкална среда, т.е. в оная, която той самият и възпро­извежда. Животинският живот - напротив - произвежда кисела среда и е способен да съществува естес­твено в кисела среда. Възниква въпросът: в каква сре­да има повече възможности за възникването на болни клетки? Та нали човешкият организъм, използвайки продукти от животински и растителен произход, пред­ставлява система, в която всичко се е объркало.

Понастоящем е неоспоримо доказано, че ако онко­логичният тумор се постави в кисела среда, то той про­дължава да се развива, а в алкална бързо загива. Ето защо киселинно-алкалният баланс на организма тряб­ва винаги да бъде в границата на 7,35-7,45, което се регулира преди всичко от калция, благодарение на който се неутрализира излишната киселинност. Ако рН е по-ниско от указаната граница и се приближава към 6, въз­никва значително окисляване на организма, още повече на фона на недостига на кислород, без който про­цъфтяват както онкологичните клетки, така и различ­ните патогенни вируси и гъби. При такова състояние човек даже може да умре. Значи вие трябва да употре­бявате повече храна с нормален рН. Ако показателят на продукта е по-нисък, означава, че такава храна, окис­лявайки организма, само вреди на здравето ни.

Погледнете как се отличават по кисело-алкален по­казател различните продукти от животински и рас­тителен произход.
Месо 3,98

Риба 3,76-5,78

Птици 4,34

Яйца 6,45

Зърнени изделия 5,52

Кашкавал 5,92

Бял хляб 5,63

Пшеничен (типов, пълнозърнест) хляб 4,89

Кафе 5,59

Чай 4,26

Жива ( не от водопровода) вода 9,5

Царевично олио 8,4

Соево олио 7,9

Зехтин 7,5

Зеле 7,5

Мед, райска ябълка 7,5

Прорасла пшеница, пъпеш, авокадо 7,4

Моркови 7,2

Цвекло 7,0

Диня 7,0

Ако в организма няма достатъчно алкални елемен­ти като калций, кремний, магнезий, както и голямо количество органични киселини, то киселинно-алкалното равновесие се отмества в страната на киселинността. Както А. Г. Сушанский и съавтори пока­за в изследванията си, организмът се окислява и алкализира примерно 60-80%. Цялата работа е там, че животинската храна, употребявана в непресен вид - преварен, консервиран (значи - лишен от кислород), лошо сдъвкана, но преработена с разредения от теч­ност стомашен сок (който губи своята концентрация, ако вие пиете вода по време на ядене или пиете чай, кафе веднага след хранене) - окислява организма, съз­дава напрежение в течностния „конвейер", намаля­вайки неговата „течливост" и всмукваемостта на не­обходимите на клетките вещества.

В растителната храна пък се съдържат много ал­кални елементи и органични киселини, които, разла­гайки се, образуват слаби киселини и силни основи (алкали), и отделят допълнителна енергия (4 ккал). Ки­селините, благодарение на калция, се разрушават при образуването на въглероден диоксид и вода, с помощ­та на която се изхвърлят шлаките и излишъците, из­ползваната вода, което намалява отоците.

Останалите в организма алкални елементи, като со­лите на калия, калция, натрия, магнезия преместват киселинно-алкалното равновесие в алкалната страна. Следователно даже окислената растителна храна, ко­ято например препоръчва Б. В. Болотов, винаги ще подпомага алкализирането на организма, а всяка животин­ска храна го окислява, което съдейства за появяването на различни нарушения и болести. Ненапразно При­родата разумно е разпоредила 3/4 от всички нейни про­дукти да имат алкални свойства и само 1/4 - киселин­ни, към което всички ние сме длъжни да се придържа­ме при порциона си, ако искаме да сме здрави. Това е особено важно за лицата в напреднала възраст.

При това трябва да се отчита, че водата има ог­ромно значение за поддържането на киселинно-алкалния баланс на нужното физиологично равнище. Та нали организмът - това е своего рода киселинно-алкален акумулатор, т.е. вода, заредена с електрони, а микроелементите, разтворени в между- и вътрешноклетъчната течност, пренасят електроните (квантите на енергията) от клетка към клетка, благодарение на което и ние живеем. Организмът на новороденото е наситен 90% с вода и едва по-късно, с възрастта, ко­личеството вода в организма се намалява до 70% и по­вече, което създава определени условия за заболява­ния на сърдечно-съдовата система и за нарушаване в обмяната на веществата. Ето защо, губейки 1,5-2 литра течност в денонощие, трябва това количество непре­менно да се попълни за сметка също и на растителната храна, в която се съдържа много кластерна (жива) вода и целулоза, сърбираща и отделяща отработените вещес­тва.

Да разгледаме възникването на главоболие чрез примера на поемане на алкохол.40-градусовата водка има алкална реакция 7,4. Опиянението от спирта уд­ря главата и създава приятно усещане, защото закислената вътрешна среда получава приток от основа, практически равен на кръвните показатели. След из­вестно време спиртът в организма се преобразува в оцетна киселина, рН на която е 2,9, което въздейства отрицателно на мозъка, откъдето и се появява главо­болието. Трябва да се каже, че всяко главоболие се обяснява с окисляването на течността, в това число и на мозъка, за нормалната работа на който се използ­ва до 20% от цялата течност в организма.Затова, за да се отстрани главоболието, не трябва да се гълтат ха­пове, а да се изпие едва подсолена вода (защо подсолена - ще разберете по-нататък).

Ако се разглежда организмът от гледна точка на киселинно-алкалното равновесие, то всяко изместване в кисела посока трябва да се разглежда като начало на гниене, окисляване и възникване на заболяване. И ролята на кислорода в тези процеси е огромна.
Ролята на кислородната вода

От многочислената поща ще цитирам две писма:

 Драга редакция на вестник „Здрав начин на живот"!

Професор И.П.Неумивакин съветва да се взима вътрешно кислородна вода, а доктор Дюк мотиви­рано възразява (като химик съм съгласна с доводите му). Е „накъде да потегли християнина”? Да пие или да не пие? Огромната молба към професор И. П. Не-умивакин е да разясни това противоречие. Възмож­но е, като си се опарил от млякото, да духаш сега и водата, но аз имам случаи и на несполучливо прила­гане на съвети на „ЗОЖ". Може би има неизвестни ни тънкости при прилагането на този оздравителен начин?

В. В. Митина

 Уважаеми Иван Павлович!

Безпокоим Ви от областната клиническа бол­ница на г.N. Един наш пациент страда от нискодиференциран аденокарценом на стомаха в IV стадий. Лежал е в Московския онкологичен център, където е провеждано съответното лечение и от там е бил из­писан с прогнозен жизнен срок един месец, за което е казано на роднините. При нас в клиниката с болния са проведени два курса химиотерапевтични вливания на флуорорацил и рондолейкин. В комплекса на това лече­ние ние въведохме и препоръчвания от Вас метод вътрешновенозно вливане на кислородна вода в концент­рация 0,003%, в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта. Кислородната вода въвеждахме ежед­невно в количество 200.0 физиологичен разтвор № 10, и провеждахме облъчване на кръвта с помощта на апарата „Изолда", тъй като нямаме разработено­то от Вас устройство „Хелиос-1".

След проведеното от нас лечение минаха вече 11 месеца, пациентът е жив, работи. За съжаление, ние се сблъсквахме с публикации за използването на кис­лородната вода в онкологията, но само в популярна­та литература и във Вашите статии-интервюта във вестник „ЗОЖ". Ако е възможно не бихте ли мог­ли да ни дадете по-подробна информация за употре­бата на кислородната вода. Има ли медицински ста­тии на тази тема?

Уважаеми колеги! Трябва да ви огорча. Официал­ната медицина прави всичко, за да не вижда и да не слуша, че има някакви алтернативни методи и сред­ства на лечение, в това число и на онкологичните болни. Нали тогава би се наложило да се откаже от много от узаконените, но не просто безперспектив­ни, но и вредни, методи на лечение, каквито в случая с онкологията са например химио- и радиотерапията (лъчетерапията - б.пр.). На Виктория Вячеславовна (автор на първото от цитираните писма) може да се каже, че отдавна би следвало да разбере, че всички”човеци" са различни, на един помага едно, на друг - друго, което главният редактор на „ЗОЖ" А. М. Коршунов не се уморява да напомня на читателите си. Универсално средство за лечение на всички, както не е имало, така и няма ... ако не се смята кислородната вода, особено в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта с помощта на апарата от моята собст­вена модификация, за което и ще стане дума.

Природата се е погрижила в нашия организъм да съществува защитен механизъм, наречен имунна сис­тема. Нейните клетки - левкоцити и гранулоцити (разновидност на левкоцитите) изработват кислородна вода, която при разлагането образува атомарния кис­лород, без който не се осъществява нито една био- и енергетична реакция. В същото време, явявайки се най-силният окислител, тя унищожава всяка патогенна мик­рофлора, била тя гъби, вируси, бактерии. Ако не съ­ществуваше този механизъм, всичките тези паразити отдавна да са ни изяли по най-естествен начин.

Трябва да се отбележи, че 3/4 от клетките на имун­ната система се намират в стомашно-чревния тракт, а 1/4 - в подкожната съединителна тъкан, където е раз­положена лимфатичната система. Много от вас зна­ят, че клетките се снабдяват с кръв, където храненето постъпва от чревната система - от този сложен ме­ханизъм за преработка и синтез на необходимите на организма вещества, а също и на изхвърлянето на от­падъците. Но малко знаят,че ако червата са замърсени (което практически е при всички болни, и не само бо­лни), то се замърсява и кръвта, а следователно и клет­ките на целия организъм. При това клетките на имун­ната система, „задъхвайки се" в тази замърсена среда, не само не могат да спасят организма от недоокислените токсични продукти, но и да произведат необхо­димото количество кислородна вода за защита от па­тогенната микрофлора. Е какво става в стомашно-чревния тракт (СЧТ), от който в пълния смисъл на думата зависи животът ни?

За да се провери изцяло работата на СЧТ същест­вува проста проба:

Приемете 1-2 супени лъжици сок от червено цвек­ло (нека той предварително да е постоял 1,5-2 часа). Ако след това урината се оцвети в цвета на цвекло­то, то това означава, че вашите черва и черен дроб са престанали да изпълняват своите детоксикационни функции, и продуктите от разпада - токсини­те попадат в кръвта, в бъбреците, отравяйки целия организъм.

Моят повече от двадесет и пет годишен опит в народното лечителство ми позволява да направя из­вод, че организмът - това е съвършена саморегулираща се енергоинформационна система, в която всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, а запа­сът на здравина е винаги повече от всеки увреждащ фактор. Основопалагащата причина на всички за­болявания на практика е нарушението в работата на стомашно-чревния тракт, тъй като това е сложно „производство" по раздробяване, преработване, син­тез, всмукване на необходимите на организма ве­щества и изхвърляне на продуктите на метаболизма. И във всеки негов цех (уста, стомах и т.н.) процесът на преработване на храната трябва да бъде доведен докрай.

И така, да направим равносметка: Стомашно-чревният тракт - това е мястото на дислокация на:

• 
  3/4 от всички елементи на имунната система, от­говорна за „въвеждането на ред" в организма;
  
• 
  повече от 20 собствени хормона, от които зависи работата на цялата хормонална система;
  
• 
  стомашният"мозък", регулиращ цялата сложна ра­бота на СЧТ и взаимовръзката с главния мозък;
  
• 
  повече от 500 вида микроби, преработващи, син­тезиращи биологично активните вещества и раз­рушаващи вредните.
  

• 
  консервираната, рафинираната, пържената хра­на, пушените храни, сладките, за преработване на които се изисква много кислород, поради което организмът постоянно изпитва кислороден глад (например раковите тумори се развиват само в безкислородна среда);
  
• 
  лошо сдъвканата храна, разредена по време или след хранене с каквато и да е течност (първото блюдо е храна); понижаване на концентрацията на храносмилателните сокове на стомаха, черния дроб, задстомашната жлеза не им позволява да смелят храната докрай, в резултат на което тя за­ почва да гние, окислява се, което също става при­чина за заболявания.
  

• 
  отслабване на имунната, хормоналната, ферментативната и други системи;
  
• 
  замяна на нормалната микрофлора с патологич­на (дисбактериоза, колит, запек и др.п.);
  
• 
  изменение на електролитния баланс (витамини, микро- и макроелементи), което води до наруша­ване на обменните процеси (артрит, остеохондроза) и на кръвооращението (атеросклероза, ин­фаркт, инсулт и т.н.);
  
• 
  изместване и притискане на всички органи в гръдната, коремната и тазовата области, което во­ди до нарушаване във функционирането им;
  
• 
  застойни явления във всеки отдел на дебелото черво, което води до патологични процеси в про­ектирания върху него орган.
  

Благодарение на очистването на организма от шла­ките и при последващото разумно отношение към сво­ето здраве, ние привеждаме всички органи в резо­нанс със заложената от Природата честота. С това въз­становяваме ендоекологичното състояние или иначе казано: нарушеният баланс в енергоинформационните връзки, както вътре в организма, така и с външната среда. Друг път няма.

Сега да поговорим направо за тази удивителна способност на работата на имунната система, зало­жена в организма ни като едно от най-силните сред­ства за борба с различната патогенна среда, чийто ха­рактер няма значение, за образуването от клетките на имунната система, левкоцитите и гранулоцитите (раз­новидност на същите тези левкоцити), озона, кислородната вода.

Стр. 36-46

***
Как да се нормализира обмяната на веществата в организма и какво трябва да се направи за това? Ве­роятно, за да отличи човека от целия животински свят Всевишният му е дал определени предимства, създа­вайки го по „свой образ и подобие", поставяйки го вертикално, и с това като че ли го възвисява над При­родата.

От друга страна, човек изпитва известни труднос­ти, тъй като, имайки само две опорни точки,той трябва постоянно да напряга мускулната и сърдечно-съдовата системи за поддържане на организма в нормал­но състояние. Както знаете, всички животни, имайки четири, а стоножките даже повече опорни точки, ка­то правило не познават същата тази остеохондроза. Погледнете какво се получава. Човекът, за разлика от целия животински вид, където веднага след ражда­нето започват да ходят и плуват, в началото година-година и половина пълзи, след това постепенно се изправя на крака, и наистина - следващата третина от своя живот прекарва все пак в хоризонтално поло­жение. Ако в детството и младите години човек се движи много и тича, то с възрастта пламът му угасва, подвижността се губи, мускулите отслабват и не мо­гат вече да удържат тялото във вертикално положе­ние, той се разболява. Защо се случва така?

Ако се замислим, то даже лекарите не знаят къде действително е сърцето на човека. Та нали сърцето - това е своего рода компресор, разпределително казанче, прехвърлящо кръвта в артериите. Дренажната сис­тема на човека (артерии, вени, капиляри), която обез­печава клетките с всичко необходимо за нормална ра­бота и отстранява шлаките, трябва да работи посто­янно, тоест да прехвърля течности. За разлика от тех­ническите помпи, в чието действие няма затворен кръг, артериите и вените на човека са съединени от двата края: единият - към сърцето, а вторият - към капилярите. Излиза, че прехвърлящата кръв помпа са капилярите, а не сърцето.

Преди повече от сто години руските учени И.Счелков и Т.Заллер направили откритието, че по време на работа кръвообращението в скелетните мускули се усилва 60-80 пъти, а в същото време например в мо­зъка и в стомашно-чревния тракт - само 8-10 пъти. Такава голяма нужда от кръв на мускулите започнала да се разглежда като натоварване на сърцето. От за­коните на физиката е известно, че излишното нато­варване, например на двигател, води до бързото му износване.От това направили извода, че при заболя­вания на сърцето и съдовете, е необходим предпазен режим. Едновременно с това, както е показала прак­тиката, онези болни, които не са се придържали към ограничаващия двигателната активност режим, по-бързо са възстановявали здравето си. Каква е тая ра­бота?

Днес е доказано, че скелетните мускули се състоят от мускулни влакна, които се съкращават с определе­на честота, въздействайки на разположените до тях съдове, по-точно на крайните им разклонения - ка­пилярите, които именно представляват действител­ната помпа на сглобката между сърце и вени, и рабо­тят 2-3 пъти по-силно от самото сърце. А тъй като мус­кулите в човешкия организъм са повече от петстотин, то всмукващо-нагнетяващата им функция е ог­ромна, и ето защо е била наречена периферно сърце.

Включвайки в активната работа мускулите, пери­ферното сърце (ПС) същевременно заставя и мозъка да работи. В мозъка на животните, които са подло­жени на физическо натоварване, се наблюдава по-развита мрежа кръвоносни съдове и по-гъста нервна система, отколкото при намиращите се в състояние на обездвижване. Електрофизиологичните изследва­ния на възрастни хора потвърдиха, че при занимава­щите се със спорт и леко бягане, активността на мо­зъчните вълни е аналогична на активността на млади хора. С други думи, физическата тренировка оздравя­ва не само тялото, но и мозъка. За сетен път това слу­жи като доказателство за взаимовръзката и взаимоза­висимостта на всички органи и системи на организ­ма. Всъщност в това именно се крият неограничени­те възможности на пътя не само на профилактиката, но и на лечението на заболяванията.

Така например професор А. И. Аринчин е провел изумителен по простотата си опит. Той изолирал мус­кула на прасеца от организма, затваряйки го в изкус­твен кръг на кръвообращение, където той е раздвиж­вал кръвта. Било доказано, че ако сърцето е способно да нагнетява кръвта с налягане 120 мм живачен стълб, то мускулът е способен да прави това с налягане 200-250 мм живачен стълб и даже повече. Най-главното е, че независимо от възрастта, състоянието на мус­кулната тъкан се поддава на тренировка, само че е нужна постепенност.

Както вече бе казано, една от важните причини, задълбочаващи заболяванията, е ограничаването на движенията, покоят, препоръчвани на пациентите от лекарите по време на лечение, на фона на приемането на синтетични лекарствени средства. Оказва се, както правилно е казвал Н. А. Амосов, на болния ор­ганизъм движението е нужно десетки пъти повече, отколкото на здравия. Това е особено важно при за­болявания на опорно-двигателния апарат.

Тренировката на мускулите - това не е само помощ за сърцето, но и за органите, за гръбначния стълб, ста­вите, които при това поемат част от функциите върху себе си, предпазвайки организма от извънредните статични и динамични натоварвания и резки дви­жения. При физическите упражнения се извършва ма­саж на мускулите, което не само подобрява кръвооб­ращението им, но и - което е особено важно, храни костите, тъй като последните нямат свои съдове, а сле­дователно за сметка на това те по-дълго не губят елас­тичност и не стареят, и се получава, че те сами се ле­куват.

Трябва да се знае, че при движението от повърх­ността на ставите се отлюспва епителна тъкан, претриват се отлаганията на пикочна киселина, превръ­щат се в смазка, нормализираща работата на ставите. Тук, както никъде, се потвърждава основният жизнен принцип: функцията ражда органа. Само не тряб­ва да ви мързи, тъй като в движението е вашето здра­ве. Забелязано е, че колкото по-слаби са мускулите, толкова по-тежко се понасят даже стресови ситуации. Състоянието на угнетеност, например, може да вли­яе отрицателно на подлопатъчните мускули, поради което, когато угнетен човек върви, плещите му са от­пуснати, човекът е прегърбен. Това има енергетична връзка с меридиана на сърцето и чрез него със самото сърце. Само от състоянието на този мускул (слабо раз­вит, нетрениран и др. под.) могат да възникнат проб­леми със сърцето. Колкото по-голяма е тренираността на мускулите, а следователно и на капилярите на това периферно сърце, толкова повече се намалява на­товарването на сърцето, толкова по-бързо се възста­новява неговата функция. Приемането на кислород­на вода подобрява работата на капилярите и на сър­цето.

Стр. 56-60

***