Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а

„Национално научно-техническо дружество по дефектоскопия”

Автор: Иван (Ванчо) Флоров, магистър инженер, н.с. І-ва степен, главен експерт

изпитвател по безразрушителни методи, упълномощен експерт на Нацио-

нално научно-техническо дружество по дефектоскопия, отличен със

сребърна съюзна значка на НТС по машиностроене

Редактор/Коректор: Николай Флоров

ул”Кременица”22, е-mail: vancho_florov@abv.bg,

тел.: 0887 117 841 и 0888 986 000.

©
София, 2011

О Т З И В

Огромен труд в библиографската справка, отразена във фактологията, моделите, класификацията, размишленията и хипотезите, опитно полученото и математически подкрепено авторово творение. Напускаме това така добре обработено поле, за да се концентрираме върху обекта на авторовите търсения- хибрида между битието и небитието-Имагинерноста.

А тук съблазните са много: Душа, Вяра, Божествено вдъхновение, Съдба. Голяма заслуга на В.Флоров е, че разглеждайки всички тези определения на Имагинерноста, не се е изкушил да даде приоритет на никоя от тях. И въпреки цитираната потребност от обуздаване на жадността към познанието, той , чрез своите методи и изследвания достига до научното заключение и дефиниция за Имагинерноста, тази друга страна на Реалността.

А изведената схема за дефиниране и класификация на признаците и свойствата на Имагинерноста и структурата на универсалната система са един много правдоподобен завършек на опита за изграждане на нова, комплексна парадигма. Един полезен труд, едно начало с елементи на енциклопедичност,с взаимствани идеи и от теологията, което трябва и ще бъде продължено.

„По някога дявол и бог се смесват

Брошурата е замислена като разработване на основата на една нова парадигма на комплексното въздействие, която да отчита както материалните, така и имагинерните сили в Природата. Акцентира се главно на имагинерната страна на проблема като не разработвана до сега тема. Използват се съществуващи факти и модели, анализира се външния и вътрешния свят заедно с имагинерността, осъществяваща връзката между тях. Извеждат се размишления, хипотеза, постулат и се прави заключение. Разработен е метод на ходографите за отчитане на реалната и имагинерната съставни, синтезирани са критерии за оценяване, дадена е примерна компютърна програма за машинно реализиране на метода. Методът е приложен при изследвания на реално протичащи процеси, построени са ходографи, направен е примерен анализ и е изведено общо заключение. Към разработката на първото изданиe (публикувано: Флоров В.: Имагинерноста//С, 2010: http: www.bg-s-ndt.org/меню публикации) е добавена Част 4, отнасяща се до признаци и свойства, направена е характеризация на имагинерността, и е синтезирана моделна конструкция на генератора на имагинерност. Всички изследвани процеси, разгледани в настоящия трактат се отнасят за реални обекти и са взети от архива на „Терматест-Флоров и син”СД. Третото издание се различава от предишните по добавената Част 5. Управление, в която са разгледани естеството на редките събития; същността на ентропията и негентропията в природата, сътворяващото и унищожаващото, и тяхното управляване, а така също разгледана е естествената йерархия, както и управляващата машина човек.

Използувани са повече от 170 литературни източници.
Ключови думи: имагинерност, комплексно число, математични модели, душа, съзнание, божествено вдъхване, мнима единица, стохастичност, характеризация, генератор, навигатор, Библия, информация, пророчество, аморалност, случайност, интуиция, човешки разум, херменевтика.
Благодарности: Благодаря на сътрудниците си инж.Димчо Лачев и Николай Флоров, както и на проф.дтн. Митко Миховски, академик на Международната академия по безразрушителен контрол за участието им в дискусиите по темата, а на инж.Д.Лачев – и за участието му в машинната обработка на някои от изследваните сигнали.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е : стр.
Част 1: Теория 6

1.1. Въведение 6

1.2. Факти 7

1.3. Модели 8

1.4. Външен свят 10

1.5. Вътрешен свят 11

1.6. Хибридът 12

1.7. Размишления 14

1.8. Хипотезата 15

1.9. Постулатът 17

1.10.Заключение 18
Част 2: Методът 20

2.1. Въведение 20

2.2. Ходографите 20

2.3. Критерии 22

2.4. Програмата 23

2.5. Оценяване 23

3.1. Въведение 25

3.2. Построяване 25

3.3. Анализът 26

3.4. Общо заключение 27
Част 4: Признаци и свойства 28

4.1. Имагинерноста и безразрушителния контрол 28

4.2. Характеризация на имагинерността 33

4.3. Генераторът на имагинерност 40

4.4. Стохастичност на имагинерността 45

4.5. Имагинерност и техногенен риск 47

5.1. Имагинерност и редки събития 50

5.2. Имагинерност, ентропия, негентропия, управление 57

5.3. Имагинерност и йерархия 63

5.4. Имагинерност и управляващата машина човек 67
ЕПИЛОГ 70

Литература 71

Приложение 1 77

Приложение 2 90

Приложение 3 93

Приложение 4 94

Приложение 5 95

Част 1: Т Е О Р И Я
1.1. В Ъ В Е Д Е Н И Е
„Нали ние осъждаме преяждането. Но защо в такъв

случай необузданото удовлетворяване на другата

естествена потребност – познанието – не се счита

порок ? Да се обуздава жадността към познанието е също такава добродетел, както и да се положи граница на плътската похотливост”,[1].

(Флоренский П.А)
В края на 20 век настойчиво се заговори за смяна на парадигмата. Установи се, че по материалистичната линейно-Нютонова парадигма не може да се даде отговор на ключови въпроси и, че вече е съвсем изчерпана. Изведоха се на преден план разработките на нелинейната динамика и науката за самоорганизацията (синергетика). И двете, принципно нови неща, дадоха надежди за нова парадигма; някои дори избързаха да ги обявят за такива, макар че имат недостатъци. Например, „парадокс (по Хари Шварц) за саморегулиране на мозъка е въпросът: как мозъкът говори сам на себе си какво трябва да прави ?”, [2].

Значителни постижения се отбелязаха и в изследванията на вплитането, теорията на струните, свръхмалките частици – фотони, глуони, гравитони, кварки. „Забележителен е фактът, че първите открития в областта на вплетените системи са направени чрез математични анализи. Наистина е смайващо едно такова странно и мистично свойство да бъде установено по математичен път и това обстоятелство укрепва вярата в трансцендентната сила на математиката. След математичното откриване на вплитането находчиви физици използват изобретателни методи, за да докажат, че този шокиращ феномен наистина се случва. Но пълното познаване на вплитането, засега остава извън възможностите на науката”, [3]. Да, вярно е, че за сега изследванията са все още в полето на математиката и далеч от опита, но един ден ще се потвърдят и опитно.

Другаде, изглежда стои проблема; навярно там където ни отвежда мотото – трябва да обуздаем жадността за познание, трябва да започнем да се съобразяваме с Природата и може би трябва - да се съгласим с Нобеловия лауреат Иля Пригожин за края на детерминираността, т.е. че човечеството е достигнало до неопределеността, или, до края на това, което му е позволено да знае, [4]. Макар, че „природата неохотно се разделя със своите секрети, и колкото повече науката се е придвижила по пътя на обяснението на тайните на материята, толкова по-трудно става извеждането на тези тайни от нея”, [5], до сега човечеството е успявало. „Но, по-важната информация, свързана с потенциала на високотехнологичното общество, все пак убягва на тези, които нямат право да я владеят – убягва заедно с носителите на информация – Това е нещо като природен закон – механизъм за блокиране на жизнено важна информация”, [6]: Вайнштейн А.А.

В светлината на изложеното, разкриването на един вероятен начин за съобразяване с природата е задача на настоящата разработка.

Подходът:

• 
  Посредством цитиране на доказани факти е акцентирано на въпроса – коя загадъчна сила стои в основата им ?
  
• 
  Преминавайки към езика на математиката се посочват известни математични модели от механиката, електротехниката, естествени и техногенни процеси; акцентира се на важната имагинерна съставна на моделите.
  
• 
  Разглеждат се вътрешния свят на субекта, както и неговото обкръжение – външния свят, и особено хибридът (връзката) между тях, тъй наречената имагинерна съставна.
  
• 
  Отделено е място и на някои специфични размишления.
  
• 
  Разяснява се хипотезата за имагинерността и се извеждат постулат и заключение.
  

Има ли имагинерна същина в Природата ?

Може би трябва да се примирим с факта, че не ни се разкрива, да приемем, че я има, да престанем да я търсим, и да започнем да се съобразяваме с нея като основа на една нова парадигма.

1.2. Ф А К Т И
„..Впрочем фактите от само себе си не съставят

истината. Те просто съществуват. Истината се

състои в онази увереност, която започва с

факти и завършва с тях”, [7]

(Уйлям Джемс)
Известно е, че ятата от прелетни птици при пролетния преход от Юг на Север и при есенния – обратно прелитат в порядъка на 15000 км, като спазват определено направление на полета, определено местопребиваване, а щъркелите – дори своето гнездо. Рибните пасажи са още по-дълги прекосявайки Океана – в порядъка на 20000 км - от района на северна Норвегия до южните брегове на Южна Америка. Работливите малки пчелички пък не се затрудняват ежедневно да прелитат в порядъка на 12 км и като пренасят събрания прашец го разтоварват не в чужд, а в своя кошер. Върхово постижение, обаче правят самците и самките на сьомгата като остават в открито море две-три години отдалечавайки се от бреговете почти до 3000 км. При достигане на полова зрялост сьомгата започва, [8], своето фантастично пътешествие, като преминава 50 – 100 км на ден, за да намери преди всичко устието на своята родна река. От десетките вливащи се в морето реки тези риби се насочват в тази, по която са се спуснали в морето преди няколко години, а после без колебание плуват по нея до своето родно поточе, където пристъпват към размножаване. Понеже рибите попадат в истински лабиринт от притоци с много разклонения, на всяко разклонение между две направления те неизменно правят точния избор. И ако все пак някога сбъркат, то веднага се връщат назад на това място, където е станала грешката; после отново се впускат на път, преодолявайки най-бързите течения и водопади, чиято височина достига няколко метра, за да се доберат до своето място за размножаване след многодневни изнурителни усилия за достигане до „земите на своите предци”, където те са се родили и където голяма част от тях ще умре, осъществявайки репродуктивната (размножителна) дейност. По такъв начин тези риби след дълги години отсъствие, преодолявайки огромни разстояния, намират това поточе (ручей), където те са се появили на света ! Защо именно този ручей, а не друг, също така гостоприемен ? Струва вероятно, че важна роля играе тук обонянието на сьомгата, а определящи фактори на бреговете служат химичния състав, вкуса и миризмата на водата. Но от какво се ръководят рибите (кой е техния навигатор), намирайки се в открито море и какви механизми инициират миграцията ?

Но и достиженията на сьомгата не може да се сравнят с „Параклиса Етна”, [9], където се задава въпроса „Защо ескимосите не напускат Северния полюс, като е толкова студено ? и следва отговора: защото те са родени там и даже не се замислят за причините, които ги задържат по тези места. А ние – както излиза – сме родени във вулкана. Етна не иска да е на друго място и ние не искаме. Това може би се нарича патриотизъм”. Това са разсъждения на местен жител, до самия вулкан. Показателно е, също изявлението на стрелкинята Светлана Демина, [10], в което твърди: „Чувствувам се отлично, дори по-добре от всеки друг път, но не се получава. Защо – не знам. Всичко правя като всеки друг път, което стотици пъти съм правила, но защо не се получава – не знам”. Значи, излиза че има нещо, което по някакъв начин (не знайно как) й повлиява, не й разрешава отличното представяне. Защо ?

По-загадъчен случай, обаче няма от Мисис Мурей – „късметлийката преживяла трагедията на „Титаник”, на „Лузитания”, а през 1927 г. при силен ураган потънал и лайнера „Келтик”, но мисис Мурей – отново спасена”!, [9]. Ха, сега де: кой й помагал, кой все я спасява ?

Наистина, изредените факти са впечатляващи. Има още десетки, стотици…във връзка с които си струва да се запитаме: коя е причината, кой е навигатора на действията ?

Съществуват още модели на представяне на еластичността G, G*=G’+iG”, податливостта J, J*=J’-iJ”, [12] и тангеса на ъгъла на загубите, [13], , състоящ се от отношението на мнимата (имагинерната) К” и действителната (реална) К’ съставни на модула на еластичност К*, като К’ е синфазна с деформацията , а е характеристика на вътрешното триене, фиг. 1.

Фиг.1
Друг вид характеристики, моделирани посредством имагинерността, са диелектричната проницаемост, състояща се от действителна _д и имагинерна _и части, = _д + i_и, [14], импеданса (Z), еквивалентен на последователно съединени чисто съпротивление (R) и чисто мним (имагинерен) импеданс (реактанс, iХ), Z=R+iX , [15], различни видове съпротивление, например Z_d=ReZ_a+iJmZ_a - акустично съпротивление, чиято действителна (реална) част ReZ_a е свързана с дисипация на енергия, а имагинерната (мнима) част JmZ_a е реактивно акустично съпротивление.

Аналогично на диелектричната проницаемост се моделира и магнитната, [16], където Н₀ и В₀ са съответно напрегнатост на полето и индукция на магнетика, а е изоставането по фаза между тях. Тук се отнася към съставната на индукцията В, която има същата фаза като Н, а се отнася към тази съставна на индукцията В, която изостава по фаза от Н на 90 градуса. Коефициентът на загубите се представя с

Интересни резултати са получени посредством изразяване с реалната и имагинерната съставна на характеристики при изучаване, [17], на естествени и техногенни процеси като: изменение на земното ускорение при земетресение; колебание на естественото земно магнитно поле и усредненото атмосферно налягане по време на магнитна буря; изменение на кръвотока на каротидни и вертебрални артерии по време на доплер-сонографско изследване; колебание на реакцията на несъзнаваното у човек при асоциативен експеримент; колебание на изстрелите при стрелба с пистолет; изменение на нивото на интегрален машинен шум; колебание на скоростта на вибрациите на хидрогенератор и др.

Важен резултат от изследванията на Постников В.С., [18] е зависимостта на мярата за вътрешно триене в метали от отношението на мнимата към веществената част на комплексния модул или на комплексната податливост: , където е ъгъл на изместване на фазите.

Изложените характеристики и процеси обхващат широка гама от естествени и техногенни обекти в живата и неживата природа, физиологията на човека, социални явления, и аномалии в работата на машини, което показва, че имагинерността присъства на всякъде, тя е всеобщо природно явление.

Природата е единна. „В това, което се касае до физичните закони, до днес не е открита разлика между неживите предмети и живите същества, макар последните да са значително по-сложно устроени”, [21]. А според Моисеев Н.Н., [5] „ границата между живото и неживото е размита, неясна”. Освен, че е единна природата е и във вечно движение: „всички природни явления, включително всички явления на живата природа от момента на зараждане на живата клетка до социума носят на себе си следи от въртеливи (вихрови) движения, наблюдавани във всички мащаби на разстоянията и времето, от квантите до галактиките и тяхното струпване”, [22]. „Всеки електрон във Вселената непрекъснато и вечно се върти с една постоянна и неизменна скорост”, [23].

Интересно тълкуване на външния свят се съдържа в изказването на Макс Планк, [24]: „От юношеството ме е вдъхновило за занимаването с наука осъзнаването на това, че законите на нашето мислене съвпадат със закономерностите, имащи място в процеса на получаването на впечатления от външния свят, и това, че човек може да съди за тези закономерности с помощта на чисто мислене. Съществено важно при това е, че външния свят представлява нещо независимо от нас, абсолютно, на което противостоим ние, а търсенето на законите, отнасящи се до това абсолютното, представлява прекрасна задача в живота на учения…Но как възниква научната идея и какво е характерното за нея – това са процеси божествена тайна, които или съвсем не се поддават на обяснение или може да бъдат осветени само в известна степен: опитът да се проникне в тяхната същност би бил неразумен и самонадеян”.

„Съществува ли действително някакъв външен свят извън нашия опит ?

Не знаем и едва ли някога ще узнаем ! Никога няма да успеем да разберем дали извън нашето преживяване, извън нашите усещания съществува някакъв независим от нас свят, който би се запазил, дори ако душата престане да твори перцептивния свят”, [25]. По-утвърдително от това становище е следното: „Точно под повърхността на всекидневното се крие един свят, който трудно бихме разпознали. Последователите на окултното, поклонниците на астрологията и всички онези, които споделят религиозни вярвания в някаква реалност отвъд опита, много отдавна са стигнали до подобно заключение”, [26]. В този смисъл е становището и на Е.Канети: „Човек трябва да знае и да запомни, че няма празно пространство между Небето и Земята, а всичко гъмжи от множества и тълпи”, [27]: (Канети Е.: Маси и власт\ СУ-Универс.изд-во „Св.Климент Охридски, 1996). Също така категорично е мнението и на световно известния квантов физик Джон Хейглин: „Всичко съществуващо е едно Единно Вселенско съзнание и няма място, където Единното съзнание да го няма. То съществува във всичко”, [28], което всъщност, аналогично още знаменития В.И.Вернадский е изказал: „Животът въобще, а особено човека е космично явление, и че разумът на човека е мощна космична сила”, [22].

Излиза, че „всемогъщи сили са затворени в клетките на Природата. Но как така тя, която винаги чудесно знае какво иска и никога не допуска дори едно отклонение, което не обогатява нейното царство е направила така обилно да поникнат тези малки „екрани” – първи, втори, трети мозък – все по-преплетени и затворени един в друг, които да покрият възприятията ни на влечуго, и накрая да облече всичко в този почти канцерогенен израстък, който е направил от нас homo sapiens ? Разрешаването на този въпрос е може би основанието, поради което природата е направила той да възникне, сякаш тя е създала всички необходими пречки, за да достигнем до по-голямо съвършенство. Съществува цяла йерархия от светове („планове на съзнание”). Всички имаме малки пулсиращи „центрове”, които вибрират и общуват с околните светове. Всеки човек е инструмент за контрол на определена съвкупност от вибрации, които представляват специалното му поле на действие ден и нощ, при събуждане, в съня, непрекъснато. Способността да усещаме не е действие на определени физически органи, а контакт на съзнанието с неговия обект санджнана. Става така, както искаме. Достатъчно е да мислим за това. Защото нищо в космическата игра не идва, освен в своя час и на предвиденото място”, [29]. „Небето непременно следва това, което иска народът („Тай-ши”) или небето действа в зависимост от постъпките на хората (китайски мисли). От тук произтича необходимостта да се осъзнае огромната отговорност на всеки отделен човек за съдбата на цялата система, на цялото общество”, [30].

В обобщение, може да се подтвърди усещането, че външен свят съществува, но за сега не може да се докаже.