ИВАН ВАЗОВ
/1850 – 1821/
І. Епоха
Вазов живее и твори в рамките на две епохи – епохата на Българското възраждане и първите години след Освобождението.
ІІ. Жизнен път
* Роден на 27 юни 1850 г. в Сопот в патриархалното семейство на търговеца Минчо Вазов
*Майката Съба Вазова формира у него интереса към художествената литература
*Учи в сопотското класно училище, през 1865 г. постъпва в калоферското училище, където главен учител Ботьо Петков.Чете произведенията на Пушкин и Лермонтов в богатата училищна библиотека
*През 1868 г.Вазов отива в Пловдив по настояване на баща си, за да се заеме с търговските му дела. Минчо Вазов е недоволен от увлечението на своя син по поезията, но Съба Вазова го покровителства и насърчава да твори.
* През 1870 г. е изпратен в Олтеница /Румъния/ при чичо си, който е търговец. В средата на 1871 г. Вазов избягва от Олтеница и прекарва няколко месеца с хъшовете в кръчмата на Никола Странджата в Броила.
* По-късно става учител в Мустафа паша /Свиленград/.
* Отива в Перник, където работи като преводач на френски инженер, ръководител на строежа на железопътната линия София – Кюстендил.
* През1874 г. се завръща в Сопот. Става член на революционния комитет.
* Установява се в Букурещ. Пише стихосбирките “Пряпорец и гусла” и “Тъгите на България”
* През Руско-турската война Вазов е писар на свищовския губернатор Найден Геров. Създава стихосбирката “Избавление”.
* След Освобождението заминава за Берковица, където става председател на Окръжния съд. Пише поемата “Грамада”.
* Заминава за Пловдив.Редактор е на в. “Народний глас”. Издава списание “Наука” /1881 – 1884/. Пловдивският период на Вазов е особено плодотворен в творчески план.
* Поради гоненията на русофилите при управлението на Стамболов Вазов напуска родината и заминава за Русия. През 1887 г. е в Одеса. Подтикнат от носталгията по отечеството, творецът започва да пише романа “Под игото”.
* През 1889 г. се завръща в България и отпечатва романа си.
* през 90-те години на ХІХ в. са създадени едни от най-добрите Вазови разкази и пътеписи /”Дядо Йоцо гледа”, “Една българка”, “Великата Рилска пустиня” и др./.
* През1895 г. тържествено е отбелязан 25-годишният творчески юбилей на Иван Вазов, който е обявен за народен поет.
* От 1897 г. до 1 януари 1899 г. Вазов е министър на народната просвита.
* Иван Вазов умира на 22 септември 1922 г. в София.
ІІІ. Творчество – няма литературен жанр, до който да не се е докоснало перото на твореца. Творчеството му е събрано в 22 тома.
Стихосбирки: -
Пряпорец и гусла (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
-
Тъгите на България (1877)
-
Избавление (1878)
-
Майска китка (1880)
-
Първи стихотворения (1870–1876)
-
Стихотворения, печатани през 1877–1880
-
Гусла (1881)
-
Епопея на забравените (1881 - 1884)
-
Стихотворения за малки деца (1883)
-
Поля и гори (1884)
-
Италия (1884)
-
Сливница (1886)
-
Звукове (1893)
-
В лоното на Рила
-
Скитнишки песни (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина) (1899)
-
Под нашето небе (1900)
-
Стихотворения, печатани през 1900–1910
-
Под гръма на победите (1914)
-
Песни за Македония (1913 - 1916)
-
Нови екове (1917)
-
Какво пее планината (1917)
-
Люлека ми замириса (1919)
-
Не ще загине (1919)
-
Стихотворения, печатани през 1913–1921 г.
Романи : “Под игото”, “Нова земя”, “Казаларската царица” Повести: “Митрофан и Дормидолски “, “Немили-недраги “, ”Чичовци” (Галерия от типове и нрави български в турско време), “Нора” Разкази: Пътеписи:
* “Повести и разкази” Т. 1 – 3 * ”Един кът от Стара планина”
* “Драски и шарки” Ч. І – ІІ * “В недрата на Родопите”
* “Видено и чуто” * “Великата Рилска пустиня”
* “Пъстър свят”
* “Утро в Банки”
Драми, комедии:
* “Хъшове”
* “Вестникар ли?”
* “Службогонци”
* “Борислав”
* “Към пропаст”
* “Под игото”
* “Ивайло”
* “Казаларската царица”
Сподели с приятели: |