Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България

Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България

Борда е едновременно символ на една от най-големите финансови кризи и на изхода от кризата.  А така също и на успешен преход към пазарна икономика. "Борд" стана единица мярка за успешни реформи. Не случайно започнахме да говорим за нуждата от политически борд, за здравен борд, както върви ще се отвори темата и за синдикален борд.

Бордът е проста система, в която правила, в основата на които е фиксирания курс, замениха дискреционната политика на централната банка. И то абсолютни правила, регламентирани със закон. За големи световни икономики това едва ли е възможно решение. За икономики в преход обаче, формулата е добра, защото предпазва финансите в една държава от набезите на собствените й политици.

Най-голямото предимство е, след криза че връща доверието предвидимостта в икономиката. Валутния борд върна доверието на инвеститорите в България и нейната икономика и те започнаха да инвестират.

Бордът има много недостатъци. Основният - липса на гъвкавост, липса на парична политика. Няма съвършен финансов режим, недостатъците бяха ясни от самото му начало. Предимствата се изплатиха многократно.

Въпросът, който всички, предполагам, си задаваме на ум днес, десет години по-късно, вероятно е: Скъп или евтин е българския лев в момента. Чуждите инвестиции и търсенето на местна валута, което пораждат по-скоро работят в посока лева да е подценен. Обратно инфлацията, големият процент вносни стоки действат в посока да е надценен. Колко щеше да бъде курса лев/евро ако беше плаващ? Не знаем отговора. И пожелавам на всички да не го разбираме.

Противното би означавало предсрочно излизане от валутния борд, което може да има катастрофални последици. В интерес на бизнеса, на домакинствата и на публичния сектор, на всички важни агенти в икономиката и държавното управление е да приемат борда като даденост и да настроят политиката си към тази даденост. До кога? Докато влезем в еврозоната и въведем еврото. Очаква се това да стане до 5 години. По този въпрос изглежда има пълен консенсус, въпросът е какво да правим междувременно за да преодолеем вътрешните и външните шокове, които се стоварват върху икономиката.

Като нямаме парична политика и плаващ курс, който да подкрепя производителите и износителите, трябва да използваме това което имаме на разположение - данъчна политика, осигурителна политика, мерки на пазара на труда. И да ги използваме максимално. Необходимо е ново намаление на социалните осигуровки. Пазарът на труда е празен, хора няма и т.н. 

Искам да разсея една заблуда. Облекчаване на бизнеса и намаляване на данъците и осигуровките не са жест към бизнеса, а необходимост. Това трябва да се осъзнае за да може тази политика да продължи. Няма нужда от популизъм и компромиси в обратната посока. Икономиката е в основата на всичко добро което ни се случи последните години. В противен случай ще има забавяне на растежа и спад в инвестициите. Ако не криза, то поне ще видим стагнация.  

Това от което в средите на бизнеса ни е страх е, че случайно сме налучкали формулата на растежа без политиците ни да вникнат в нея и без да я разбират. Това е твърде опасно. Освен вътрешните проблеми - инфлация и търговски дефицит, в момента сме на ръба на сериозна финансова криза. Засега е само финансова и далеч от новите икономики, но може да засегне и пазара на недвижими имоти. Имотите са ключовия камък на българския икономически растеж в момента. Търсенето е основно външно. Ако ключовия камък се извади, вероятността от срив в конструкцията е сериозна.

Спасението е да произвеждаме повече, по-евтино и да инвестираме по-умно, да не зависим от един сектор. Да повишим производителността.

В следващите пет години предстои една от важните реформи в държавата - възстановяване на класическите функции на централна банка като част от системата на европейски централни банки и въвеждането на еврото. Докато това се подготвя, като основен регулатор на финансовата система, БНБ трябва да донастрои банковата система така, че да осигури нужния капитал за модернизация на българската икономика.  Важна роля имат също небанковите финансови институции, които също предоставят капитал. Друг ключов елемент от финансовата система е капиталовия пазар и функционирането на фондовата борса.