Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1



страница1/3
Дата20.07.2017
Размер486.29 Kb.
#26154
  1   2   3

Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1

Йон Ейвинд Колбърг, консултант на проекта




Принципите на инвалидните пенсионни схеми от първи стълб

Има два основни подхода за разбирането на инвалидните пенсии. По-старият от тях разглежда този вид пенсии като здравен феномен, подчертавайки определената по медицински път неспособност на пенсионерите да извършват платен труд. Втората, по-нова и от части по-добра перспектива разглежда инвалидните пенсии като форма на ранно пенсиониране или като преждевременно напускане на платената работа преди настъпването на пенсионна възраст. Тук за движеща сила се приема трансформацията на пазара на работната ръка, която се развива благодарение на нарастващата конкуренция на националния и международния пазар и води до преструктурирането на капиталистическото производство.


Базирайки се на концепцията за преждевременно напускане, можем да кажем, че в повечето от западноевропейските държави има широка гама от програми за ранно пенсиониране, някои от които са с медицинска обвързаност. Терминът “медицинска обвързаност” означава, че в случаите на ранно пенсиониране се изисква медицинска експертиза. Така лицето напуска пазара на труда поради увредено здраве или здравно състояние, което се отличава от оптималното. Някои от програмите обаче не са медицински обвързани, т.е. при тях не се изисква медицинска експертиза. При втория тип програми за ранно пенсиониране обикновено се поставят изисквания за навършена определена възраст, за определен трудов стаж, продължителност на заетостта и гаранции от страна на лицето, че няма да продължи да упражнява платен труд. В някои държави е въведена гъвкава пенсионна възраст, която обаче е обвързана с намален размер на пенсията, а в други - частична пенсия, където пенсионерът работи на съкратено работно време и част от загубения му доход се компенсира от тази частична пенсия.
Оттук могат да бъдат направени два основни извода:
Първо, в развитите западни държави основна е пенсионната възраст и специфичната гъвкава пенсионна възраст. Това не значи, че на хората в пенсионна възраст се забранява да работят, но все пак възрастта се превръща в основателна причина за освобождаване от работа2. На практика идеята за пенсионна възраст в повечето случаи означава, че от лицето се очаква да се оттегли от осъществяването на платен труд при навършване на тази възраст.
Второ, има различни концепции за ранното влизане в системата. Ранното влизане в системата може да включва програма за ранно пенсиониране, където гъвкавата пенсионна възраст е от първостепенно значение. Подобни споразумения за ранно пенсиониране могат да бъдат медицински обвързани и по този начин да се превърнат в инвалидни пенсионни схеми. По-конвенционалният подход е подобни пенсионни схеми да бъдат разглеждани от гледна точка на здравословното състояние, т.е. осигуряване на доход на дадено лице при дългосрочна или трайно намалена работоспособност или загуба на работоспособността в резултат на заболяване. В действителност, тези принципи на ранно влизане в системата под формата на ранно пенсиониране или дългосрочна/трайна нетрудоспособност се съчетават по различни начини. В различните пенсионни системи с медицинска обвързаност медицинските фактори и движението на пазара на труда са взети под внимание в различна степен. Най-крайната медицински обвързана позиция би била да се определя намалената работоспособност на базата на строго дефинирани проценти или процентни диапазони за всяко отделно заболяване, по-оптималната такава позиция би включвала преценката за здравословното състояние на индивида по обективни методи, свързани със здравословните изисквания по отношение на свободните работни места. Най-умерената позиция би била да не се изисква медицинска експертиза и да бъдат включени периферни за заболяването условия като антисоциално поведение, преднамерено използване и пристрастяване към упойващи вещества и алкохолизъм. В последния случай обичайното отслабване на силите на организма в резултат на възрастта биха представлявали основателна причина за получаване на инвалидна пенсия. Тук на практика причината е по-маловажна от последствията на заболяването на лицето, кандидатстващо за пенсия.
Важно е да се отбележи, че определящите фактори при инвалидните пенсионни схеми могат да бъдат и извън пенсионната система. Такива са преди всичко икономическата ситуация, вкл. засилената конкуренция на пазара и опитите за неговото преструктуриране. Определящите фактори са и от политическо и културологично естество. Политическият режим може да предпочете да прикрие проблемите на безработицата, като ги превърне в проблеми от медицинско естество или нарастващия брой ранно пенсиониращи се може да стане предмет на тристранния диалог, който да доведе до намаляване на заплатите за сметка на социалната реформа. Определящият фактор за инвалидните пенсионни схеми може да бъде обвързан и с характера на социалноосигурителната система и системата за социално подпомагане в страната. Следователно, когато пенсионната възраст е висока или се увеличава, може да се очаква натиск върху инвалидната пенсионна система. Този натиск нараства и в случаите, когато периодът за ползване на отпуск по болест е ограничен. В случаите на недобро осигуряване срещу безработица гражданите и властите могат да предпочетат да прибягнат до пенсионната схема за инвалидност, ако тя се окаже по-привлекателната алтернатива.
Инвалидната пенсионна схема може да оперира предимно като реакционен инструмент с основна цел осигуряването на основен доход за хора, които са загубили работоспособността си в резултат на заболяване или трудова злополука. Инвалидната пенсия може да бъде разглеждана като последната възможност, до която се прибягва, в случай че всички усилия за намиране на работно място, за професионална преквалификация или рехабилитация са изчерпани и са се увенчали с неуспех. Този подход предполага, че инвалидната пенсионна схема е включена в една по-голяма, добре организирана правна система, в която пенсия за инвалидност се отпуска, когато активните опити за рехабилитация нe са дали резултат.
Липсата на нефондова система за социално подпомагане или слабо развитата такава също оказва влияние върху броя на инвалидните пенсионери. Тук под внимание би трябвало да се вземе разликата между фондовите и нефондовите програми за социално подпомагане, както и развитието на тези елементи и връзката между тях. В ранните им години европейските социални програми за трансфер на средства са регулирани със недобри закони, които постепенно стават по-социални. Социалното осигуряване е въведено по-късно в повечето случаи, за да замени срамният ефект, който съпровожда получаването на социални обезщетения, но в Западна Европа тези два типа програми не са обединени в едно.
В много държави развитието на социалното осигуряване следва определена последователност. Социалното осигуряване първо се базира на имуществена проверка, на втората фаза на развитие броят на осигурените е увеличен и размерът на обезщетенията е твърдо определен. Третата фаза се състои от разделянето на социалното осигуряване на стълбове. В отделните западноевропейски държави се наблюдават големи различия в състава на тези стълбове. Например втори стълб, осигуряващ надбавки към твърдото обезщетение от първи стълб, определяни на базата на дохода на осигуреното лице, е законово определен като част от първи стълб в рамките на държавното обществено осигуряване в Швеция и Норвегия, докато в Дания и Финландия той се регулира със закон, но оперира извън рамките на системата за обществено осигуряване. В Дания голям брой дружества, се занимават с осигуряване по втори стълб, докато във Финландия е създадена единствена по рода си институция по втори стълб, която е под юрисдикцията на Федерацията на синдикатите и Федерацията на работодателите.
От 1980 г. насам в някои страни се наблюдава стремеж към намаляване на разходите за социално осигуряване или към тяхното стабилизиране, което в крайна сметка да доведе до пълен контрол. Предприемането на подобни мерки, включващи по-строги условия за достъп, съпроводени от концентриране върху медицинския фактор при установяване на причините, експертизата и наблюдението на заболяването, а също така редуциране на случаите на отстраняване от работа и по-високи изисквания към мерките за рехабилитация, се дължи предимно на демографски и финансови причини.

Характеристики на пенсионноосигурителната схема за инвалидност от първи стълб в България
Законова уредба
Понастоящем инвалидната пенсионноосигурителна схема в България е регулирана в Кодекса за задължително пенсионно осигуряване, приет на 2.12. 1999 (публикуван в Държавен вестник от 17. 12. 1999) и влязъл в сила от 1.01.2000.3 Пълната или частична загуба на работоспособността завинаги или за продължителен период от време е основно условие за отпускане на инвалидна пенсия.
От гледната точка на един западен наблюдател определени характеристики на българското законодателство, свързано с инвалидните пенсии се възприемат като необичайни. По-долу накратко са разгледани осем от тези характеристики, като презентацията и анализът са базирани на :


  • Новият Кодекс за задължителното обществено осигуряване;

  • Избрани закони и нормативни актове, свързани с темата;

  • Наличната статистическа информация;

  • “Стратегията за пенсионната реформа в България” на работната група по пенсионната реформа.

Информация е почерпена и от събеседвания с:


Г-жа Ирина Лилова, главен експерт в дирекция “Пенсии”, НОИ;

Д-р Попова - отдел “Защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите”, НОИ;

Д-р Харизанова, директор на Националната експертна лекарска комисия;

Г-н Йордан Христосков, ръководител на работната група по пенсионната реформа, Център за икономическо развитие;

Г-н Луи Д. Инов, главен съветник на Министъра на труда и социалната политика;

Г-н Амуджев, зам. директор на Националния център по здравна информация, Министерство на здравеопазването;

Г-жа Вена Николова, Национален център по здравна информация, Министерство на здравеопазването;

Г-н Дейвид Блекбърн, съветник, британски Know-How фонд, София;

Д-р Георги Сматракалев, председател на управителния съвет на Фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, Министерски съвет.


  1. Голям брой инвалидни пенсионни програми в рамките на инвалидната пенсионна система.

В глава 6, част 2 - 4 от Кодекса за задължително пенсионно осигуряване се определят различните типове инвалидни пенсии:




  • Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване (чл. 78 и 79)

  • Пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 71-77)

  • Пенсии за военна инвалидност (чл. 85-86);

  • Пенсии за гражданска инвалидност (чл. 87-88);

  • Социални пенсии за инвалидност (чл. 90);

  • Наследствени пенсии за инвалидност.

В основата на този богат набор от програми за инвалидни пенсии в рамките на пенсионната схема за инвалидност са залегнали голям брой принципи или различна “логика”.


При първите две от тези програми под внимание се взима продължителността на трудовия стаж в рамките на официалния пазар на труда, докато следващите две са обвързани със специални не-граждански професии. За отпускането на социална пенсия за инвалидност трудовият стаж не се взима предвид, а наследствената инвалидна пенсия се наследява. Последните четири типа инвалидни пенсиите се финансират от републиканския бюджет.
Разликата между двете програми за инвалидни пенсии, базиращи се на трудово правоотношение (горепосочените No 1 и 2), е в причината за инвалидизиране. За отпускането на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, която е с по-голям размер, като причина трябва да бъде посочена злополука, свързана с местоработата. От друга, страна при отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се търси връзка с определено местонахождение или събитие.
Пенсионните програми под номер 3 и 4 се отпускат на лица, изпълнили гражданския си дълг, като членове на въоръжените сили или като цивилни граждани. По силата на тези програми се отпускат преференциални пенсии, предимно за специални заслуги.
Социалната пенсия за инвалидност (номер 5) се отпуска на лица, които не са осигурени и следователно нямат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване и на лица, които не са осигурени и не отговарят на изискванията за трудов стаж за пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Следователно може да се твърди, че това е програма за социално подпомагане, включена в структурата на държавното обществено осигуряване.4
Името на последния тип пенсия за инвалидност (номер 6) подсказва, че тя може да бъде наследена като част от правните разпоредби, касаещи наследниците.
Не е изненадващо, че различните инвалидни пенсионни схеми са обвързани с различни условия за достъп:
Така за отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се изисква определен трудов стаж за различните възрастови групи. Трудов стаж не се изисква за лица под 20-годишна възраст, както и за тези, които са ослепели преди навършване на трудоспособна възраст. За останалите възрастови групи в сила са следните изисквания:

  • от 20 до 24 годишна възраст – една година трудов стаж;

  • от 25 до 29 годишна възраст – три години;

  • от 30 до 39 годишна възраст – седем години;

  • над 40 годишна възраст – 10 години трудов стаж.5

Що се отнася до пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване и до пенсионните схеми за инвалидност, които не са обвързани с трудови правоотношения, условията за достъп не включват осигурителен стаж. В тази област не се предвижда покриване на по-голяма част от разходите от вноски от осигурени лица в рамките на Фонд “Пенсии” и Фонд “Общо заболяване и майчинство”. Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” ще продължи да се финансира единствено от работодателя (Глава 1, чл. 6, ал. 4).


Социалната пенсия за инвалидност се отпуска на лица, загубили повече от 70% от работоспособността си, докато пенсионните схеми за инвалидност под номера 1 - 4 включват лица с 50% и повече процента загуба на работоспособността.
Трудовият/осигурителният стаж се взимат под внимание предимно при отпускането на пенсия за старост, а също така при пенсията за инвалидност поради общо заболяване, както бе посочено по-горе. Заетите лица се разделят в три категории труд (чл. 104)6. Така три години трудов стаж по първа категория труд (напр. за един миньор) се приемат за пет, а четири години трудов стаж във втора категория труд се приемат за пет. С други думи работници и служители, работещи при по-тежки условия на труд достигат пенсионна възраст по-рано, отколкото действителният им трудов стаж предполага. Класификацията на работещите при пенсиониране ни дава възможност да видим как старият режим се отнася към социалното разделение и как се справя с предизвикателството на неравнопоставеност в пенсионен контекст. Но категоризацията отразява също и компенсаторния характер на пенсионната система: вместо да бъде направен опит за разрешаване на проблемите на средата и условията на труд, тези проблеми са превърнати и (до известна степен) продължават да бъдат проблеми на пенсионната система.
В допълнение към диференцирания характер на законовата уредба по отношение на участието в пенсионноосигуритената система може да се посочи фактът, че определени периоди на отсъствие от работа също се приемат за осигурителен стаж, като критериите за това са учудващо либерални (чл. 10). Като важни примери на отсъствие от работа, зачитащо се за осигурителен стаж, могат да бъдат посочени неплатеният отпуск за отглеждане на малко дете, отсъствие по болест и неплатен отпуск до 30 дни в рамките на една календарна година.7
Сложността на проблема не се изчерпва до тук. Картината на пенсионното осигуряване в България се допълва от факта, че наравно с осигурителната схема на НОИ съществуват още две пенсионноосигурителни схеми, включващи пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване и поради общо заболяване. Една от тези схеми се регулира от Закона за пенсиониране на земеделските стопани и кооператори (ЗПЗСК), отменен през 1975 г., но по нея все още се изплащат пенсии. Другата пенсионноосигурителна схема извън рамките на НОИ е Съветът за взаимно осигуряване на членовете на трудово производствени кооперативи (СВОЧ на ТПК)8. Тази схема се отменя с приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване, гласуван през декември 1999 г. и влязъл в сила от 1. 01. 20009 г. Дължащите се суми по него се изплащат от НОИ.


  1. Влиятелната роля на Министерство на здравеопазването: Определяне на намалената работоспособност.

Експертизата на работоспособността е важен елемент в пенсионните схеми за инвалидност. Тази експертиза се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването10. Принципите и критериите за експертиза на нетрудоспособността са определени от Министерски съвет и са включени в наредба 36 на Министерство на здравеопазването за експертизата на трайната нетрудоспообност от 1995 г. Новите критерии, подготвени от Националната експертна лекарска комисия, са вписани в “Методологията за определяне на намалената работоспособност” от 1999 г.


Лекуващите лекари, Лекарските консултативни комисии (ЛКК) към болничните заведения, Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) осъществяват експертизата на временната и трайната нетрудоспособност11.
Основно процедурата е както следва: Лекуващият лекар има право да издава болничен лист за временна нетрудоспособност до 10 дни, след което Лекарската консултативна комисия може да продължи този отпуск по болест от 10 до 30 дни и в последствие от 30 до 180 дни. Случаите с продължителност на заболяването над 180 дни се отнасят до Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), която може да удължава отпуска по болест до 6 пъти с по два месеца, т.е. за максимален период от една година. След изтичането на този период ТЕЛК обикновено взима решение пациентът да бъде върнат на работа или да му бъде отпусната пенсия за трайна нетрудоспособност. Удължаването на трайната нетрудоспособност предполага придържане към режим на постоянни проверки. ТЕЛК може да вземе решение за прилагане на рехабилитационна процедура или да сметне рехабилитацията за неуместна, като в този случай се отпуска пенсия за трайна нетрудоспособност. Решенията на ТЕЛК могат да се обжалват пред националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) от работодателя, НОИ или кандидатстващия за пенсия. Към Националната експертна лекарска комисия са създадени девет специализирани лекарски комисии. В НЕЛК се обработват от 5 000 до 6 000 молби годишно, 50% от които се отхвърлят12. Този брой намалява на 5 000 през 1999 г. Кодексът за задължително обществено осигуряване разширява структурата за обжалване, така че понастоящем решенията на НЕЛК могат да се обжалват пред съда.
Въпросът за корупцията бе повдигнат при разговорите с горепосочените събеседници, но никой от тях не бе в състояние да определи мащабите на проблема, въпреки че същевременно никой не отрече неговото съществуване. Общото мнение обаче е, че проблемът е относително малък. Няколко от събеседниците наблегнаха върху йерархичната структура и колективния характер на експертизата на трудоспособността. Те посочиха аргумента, че би било невъзможно да бъдат подкупени всички комисии и подкомисии. Смята се, че най-големи възможности за корупция има при случаите на временна нетрудоспособност, както показва и разследване в една от големите и уважавани столични болници, при което са открити значителен брой неправомерно издадени болнични листове. Също така напоследък работодателите все по-често настояват за проверка на истинността на подобни документи.


  1. Медицинската обвързаност на процеса за определяне на трудоспособността.

Дефиниция на трудова злополука и професионално заболяване се дава в Глава 5, чл. 55-60 на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време, във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка дейност, извършена в интерес на предприятието, която е довела до неработоспособност (или смърт). Професионалната болест е определена като заболяване , което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредни фактори на работната среда или трудовия процес върху организма и е включено в “Списъка на професионалните болести”, издаден от Министерски съвет по предлложение на Министерство на здравеопазването. Последното изискване може да не се вземе под внимание в случаите, когато е доказано, че заболяването е причинено основно или пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице и е довело до постоянна нетрудоспособност (или смърт) на осигурения. Тук термините “внезапно”, “предимно”, “вредни” и “обичайна” са повече или по-малко неясни и трябва да бъдат уточнени. Процедурата за обработване на молбите за освидетелстване е както следва:

Експертизата за случаите на трудова злополука, която може да доведе до трайно увреждане се осъществява от териториалното поделение на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, Комисиите по условията на труд и други компетентни органи като резултатите от нея се предоставят на териториалното управление на НОИ. Националният осигурителен институт е органът, който се произнася по освидетелстването на трудовата злополука13. До този момент разследването на професионалното заболяване се води от Лекарска комисия по професионалните заболявания към общинските болници и резултатите от него се предоставят за окончателно становище на Териториалните експертни лекарски комисии, които се произнасят върху професионалния характер на всеки конкретен случай. ТЕЛК издава документ, на базата на който лицето може да кандидатства за пенсия за инвалидност14.

Останалите пенсии за инвалидност се отпускат, в случай че осигуреното лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. С изключение на социалната пенсия за инвалидност кандидатът за инвалидна пенсия трябва да има поне 50% загуба на работоспособността си като обезщетението15 се отпуска за периода на неработоспособност.


Начинът на определяне на работоспособността е променен с приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване, но тези промени ще влязат в сила едва след 1.04. 2000 г. По силата на отменения Закон за пенсиите заболяванията се класифицират в три групи според сериозността на увреждането, което причиняват спрямо здравните изисквания за упражняване на дадена професията. В случаите на заболяване от II и III група16 се предполага, че лицето трябва да бъде трудоустроено на по-ниско квалификациран труд като инвалидната пенсия би трябвало да компенсира загубената част от дохода. За лицата, страдащи от заболяване от първа група, включваща най-сериозните страдания, се предполага, че нямат остатъчна работоспособност. Слабостта на старата система е в това, че е позволявала, което често се е доказвало и в практиката, идентични заболявания да се третират по различен начин в контекста на пенсиите за инвалидност. Това твърдение може да се илюстрира с два примера. Мъж, страдащ от заболяване на дихателните пътища, който работи на открито, би получил пенсия за инвалидност, докато мъж, работещ като директор, който страда от същото заболяване, не би получил такава пенсия. Работничка, занимаваща се с физически труд, на която е премахната едната гърда в резултат на тумор, би получила пенсия, докато за същото страдание пенсия няма да бъде отпусната на една учителка.
Разделянето на заболяванията на групи ще бъде отменено с новия Кодекс за задължително общесствено осигуряване и намалената трудоспособност ще се определя спрямо възможностите на здравия човек. От 1.04. 2000 г. намалената работоспособност ще се разглежда в три групи: (а) загуба на работоспособността от 90% до 100%, (б) от 70% до 90% и (в) от 50% до 70%. Намалената работоспособност ще се определя на базата на списък със заболявания, които фигурират в таблица на определените точки за оценка на намалената работоспособност в проценти. Разработена е също и методика за изчисляване на процентите на загубена работоспособност за хора, при които са налице няколко увреждания. Така за човек, прекарал инфаркт (50% загуба на работоспособността) и с увреден слух (15% загуба на работоспособността), загубената работоспособност може да бъде изчислена като: [(100% - 50%) + (50% * 15%)] = 57.5%. Тенденцията несъмнено е към по-медицински подход, като стремежът е да се намали разграничението и идентичните заболявания да бъдат третирани еднакво. Има основания да се твърди, че въвеждането на новата методология за определяне на намалената работоспособност ще доведе до увеличаване на броя на лицата, получаващи инвалидна пенсия. Настоящата законова уредба ще позволи и на учителката с тумор на гърдата и директорът със заболяване на дихателните пътища да получат право на пенсия за инвалидност, докато старата система ги лишава от тези права. Учудващо е колко силно медицински обвързана ще стане експертизата на работоспособността и колко малко внимание ще се обръща на информацията за пазара на труда. Изглежда широко разпространено е схващането, че работоспособността може да се определя с чисто “научни” методи.
Обезщетения за временна нетрудоспособност не се отпускат задължително при всички случаи на увреждане. В тази връзка обезщетение не се отпуска в случаите, когато лицето умишлено е увредило здравето си, с цел да получи обезщетение и когато нарушава режима, определен от здравните органи. В случаите на намалена работоспособност в резултат на употреба на алкохол или упойващи вещества, при криминално деяние или при неспазване на изискванията за безопасност на труда лицето е лишено от правото да получава обезщетение за определен период от време, но не губи правото си на такова в средносрочен или дългосрочен план. Горепосочените деяния и условия не изключват възможността за отпускане на пенсия за трайна неработоспособност на пострадалия17.



  1. Недостатъчните усилия за интеграция и рехабилитация при процеса за определяне на инвалидността

Пенсионната система за инвалидност в България не предвижда изрични мерки за рехабилитация, тъй като рехабилитацията е задължително условие преди отпускането на пенсия за инвалидност, систематичното прилагане на което е залегнало в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Ето защо рехабилитацията не е поставена като задължително изискване при отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, каквито изисквания са трудовия стаж или определен процент намалена работоспособност. Едно от възможните обяснения за липсата на систематични и законово определени рехабилитационни процедури, предшестващи отпускането на пенсия за инвалидност, може да бъде търсено във факта, че изключително голям брой от пенсионерите работят, докато получават пенсия. Така пенсията се явява част от формирането на дохода за гражданите с най-нисък социален статус.


И все пак би било погрешно да се твърди, че рехабилитацията отсъства от социалната политика в България.
Например в чл. 8 и 9 (Раздел II) от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, влязъл в сила през 1995 г.18 се казва, че инвалидите имат право на медицинска рехабилитация и се изреждат рехабилитационните дейности, включително и трудотерапия. В закона се посочва също, че на инвалидите се предоставят безплатни лекарствени средства и консумативи по ред, определен от Министерството на здравеопазването и съгласуван с Министерството на финансите.
Решения за трудотерапията на инвалидите са включени и в Глава 9 на Наредба 36 на Министерството на здравеопазването за експертизата на работоспособността. Чл. 80-82 от тази наредба гласят, че Териториалните експертни лекарски комисии издават т. нар. трудови препоръки във връзка с определянето на група инвалидност, в които се посочват условията на труд, неподходящи за дадения инвалид и се определя доколко трябва да бъде намален работния му ден.
В допълнение към това съществуват голям брой програми за насърчаване на заетостта сред инвалидите:

  • Субсидия в размера на минималната работна заплата за работодатели, които назначават инвалиди на работа19.

  • От фирмите се изисква да отделят поне 4% от общия брой работни места за трудоустрояване на инвалиди, а предприятията с повече от 300 работници и служители се задължават да приспособят специални работни места за инвалиди в отделни производствени звена.20

  • Професионална преквалификация на инвалидите21

  • Предприятия специализирани за инвалиди не се облагат с общински данъци22

  • Възлагане на държавни поръчки на специализираните предприятия и кооперативи23

Въпросът е дали тези програми са достатъчно добре развити, за да намалят натиска върху пенсионната схема за инвалидност. Основната причина за съмнение в успеха на подобни програми е сложната ситуация, в която се намира пазара на труда. Последните цифри сочат, че нивото на безработица в страната в реалния сектор е 16%, но нивото на безработица при инвалидите е много по-високо. В допълнение към това привилегиите, залегнали в тези програми са сравнително малки и за един работодател е много по-лесно да наеме работници от черния пазар на труда.


Фактът, че част от пенсионерите-инвалиди възвръщат трудоспособността си в резултат на рехабилитация, трябва също да бъде подчертан при това обсъждане. И все пак, въпреки че рехабилитация се провежда, нейните мащаби са ограничени.24 За периода 1993-1997 ежегодно около 1500 до 2100 инвалидизирани се връщат на работа в резултат на рехабилитация. Те представляват около 15% от лицата, чиито инвалидни пенсии са прекратени за този период и въпреки това тази цифра е само 1% от общия брой на получаващите инвалидни пенсии.


  1. Липсата на проверка на заетостта и брой на работещите пенсионери.

За един външен наблюдател е странен фактът, че в рамките на пенсионната състема за инвалидност в България не се извършват проверки за заетостта. Проверката на заетостта означава, че законово се ограничава възможността дадено лице да получава пенсия, докато същевременно упражнява платен труд. Дадено лице не би трябвало да работи, докато получава пенсия или възможностите за работа би трябвало да са ограничени значително. Ако получаваш пенсия поради нетрудоспособност, значи че не би трябвало да работиш. Българското законодателство обаче не предвижда подобна проверка. Противоположната ситуация би била когато:



  • Работещият пенсионер запазва целия размер на пенсията си;25

  • Пенсионерът се ползва от данъчни облекчения върху заработения доход;26

  • Упражняването на платен труд носи на лицето по-голям брой точки за пенсия, което рефлектира върху размера на пенсията.

В допълнение трябва да се отбележи, че при пенсиониране осигурителни вноски се плащат върху минималната работна заплата. 27



  1. Пожизнени инвалидни пенсии

Отличителен белег на българската пенсионна система за инвалидност е, че пенсиите се отпускат пожизнено. По принцип пенсията за инвалидност се отпуска за периода на нетрудоспособност, дори и в случаите когато този период продължава и след пенсионна възраст. След достигането на пенсионна възраст обаче пенсията става пожизнена.28 В Западна Европа и други части от света социалното осигуряване представлява стройна система, покриваща целия живот на индивида, при която лицата преминават към пенсия за старост при достигане на пенсионна възраст, независимо от това какъв тип пенсия са получавали преди. Така в по-голямата част от света има три възможности за прекратяване на инвалидна пенсия:

  • Промяна на работоспособността

  • Смърт преди навършването на пенсионна възраст

  • Достигане на пенсионна възраст

Ситуацията в България се различава с това, че са налице само първите две от тези възможности. Тук инвалидната пенсия не е ограничена само в рамките на работоспособната възраст (както в Западна Европа), а се изплаща и през останалата част от живота на индивида.




  1. Едновременно получаване на повече от една пенсия.

Законът за пенсиите, който е бил в сила преди приемането на Кодекса за задължителното социално осигуряване през 1999 г., не предвижда ограничения относно едновременното получаване на различни пенсионни елементи. Новото законодателство въвежда определени ограничения, но възможността за едновременно получаване на повече от една пенсия си остава загадка за чуждестранния наблюдател29. Вярно е, че не съществува възможност за комбинирането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване или социалната пенсия за инвалидност с друг тип пенсия, но такава възможност не се изключва по отношение на инвалидната пенсия поради трудова злополука и професионално заболяване и на военноинвалидната пенсия. В първият от тези случаи обаче при комбинацията от две пенсии могат да се получават само 50% от втората пенсия. По принцип надбавките към пенсията за инвалидност не могат да превишават четири пъти размера на минималната социална пенсия за старост, която сума към настоящия момент се равнява на (4 * 40 =) 160 лв. Данните за едновременното получаване на пенсии от 1998 г. дават представа за размерите на феномена. През 1998 г. около 40 000 инвалиди получават втора пенсия, в това число 25 869 лица, получаващи пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, 6 894 военноинвалиди и 311 души с пенсия за гражданска инвалидност. С въвеждането на Кодекса за задължителното социално осигуряване пенсионерите с пенсия за инвалидност поради общо заболяване губят правото си да получават същевременно и друг тип пенсия, което довежда до намаляване на броя на пенсионерите с около 6 000. Понастоящем в страната има около 30 000 – 35 000 пенсионери-инвалиди, които имат право по закон да получават втора пенсия.30




  1. Неясната връзка между първи и втори стълб

При стария политически режим пенсионната система е от разходопокривен тип и обхваща само един стълб. Тя е финансирана от вноски от страна на работодателя с известни, макар и минимални, различия в размера на обезщетенията. Две от важните причини за въвеждането на втори стълб в социалноосигурителната система са нуждата от развитие на капиталов пазар и нуждата от създаване на капиталов компонент в системата на социално осигуряване, за да се намали натиска върху разходопокривния първи стълб.


Както вече бе отбелязано, в Кодекса за задължителното обществено осигуряване се предвижда преразпределяне на разходите в рамките на първи стълб, при което осигурените постепенно ще поемат допълнителна част от вноските, докато през 2007 г. се достигне до съотношение 50:50. Новото законодателство предвижда и създаването на втори стълб за осъществяването на допълнително задължително пенсионно осигуряване от два вида пенсионни фондове. Универсалните пенсионни фондове ще обслужват работещите при условията на трета категория труд (при най-леки условия на труд), докато в професионалните фондове ще се осигуряват работещите при първа и втора категория труд, т.е. при по-тежки условия на труд. Вноските в универсалните пенсионни фондове ще се разпределят между осигурения и осигурителя по формулата, която се прилага за първи стълб. Работодателят се задължава да плаща вноските за професионалните пенсионни фондове.
Кодексът за задължително обществено осигуряване предвижда, че всяко лице с доказана инвалидност има право да получи еднократно или за определен период от време сумите по сметката си в универсален пенсионен фонд или професионален пенсионен фонд, в зависимост от това къде членува. Експертизата на неработоспособността се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии.31
Тук се наблюдават три основни неясноти:


  • Различие в размера на обезщетенията и общото финансиране в първи и втори стълб




  • Остатъчното деление на категории и фактът, че работодателите плащат целия размер на вноските на осигурените в професионални пенсионни фондове.




  • Липсата на законови разпоредби или механизми за продължаване на осигуровките на лица, осигурени по втори стълб в случаите на инвалидизиране.



Каталог: OLDSITE -> pension1
pension1 -> Населението в българия по пол и статус през 2000 година
OLDSITE -> „Първа помощ за висшето образование
OLDSITE -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за
OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е
OLDSITE -> П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е…
OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е
pension1 -> Становище относно вложението на пенсионните фондове в Български депозитарни разписки от гледна точка на законовите ограничения за инвестиране в чужбина
pension1 -> Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница