Издание на: информационен център



страница1/2
Дата24.07.2016
Размер452.77 Kb.
  1   2






ИЗДАНИЕ НА:


ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

ЕВРОПА ДИРЕКТНО - КЮСТЕНДИЛ




2500 Кюстендил

ул. “Отец Паисий” №11 (читалище „Братство”) Брой 5

тел.: 078/52-63-95 факс:078/52-91-95 Година I

e-mail: centre@europedirect-kn.info

www.europedirect-kn.info юни, 2009




1. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Предварителни - 11 юни 2009 г. в 11:26

Вижте текстовата версия

Легенда:


  • EPP : Група на Европейската народна партия (Християндемократи)

  • PES : Група на социалистите в Европейския парламент

  • ALDE : Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

  • UEN : Група на Съюза за Европа на нациите

  • GREENS/ EFA : Група на Зелените/Европейски свободен алианс

  • GUE/ NGL : Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица

  • IND/ DEM : Група Независимост/Демокрация

  • Others : Други



Европейската Народна Партия - категоричен победител на изборите

Начало на формуляра





Край на формуляра

Журналист от ББС коментира резултатите от изборите

пред Парламента в Брюксел:

Европейските граждани избраха членовете на Европейския Парламент за следващите пет години. Най-голямата политическа група в ЕП остава Европейската Народна Партия. На второ място е Групата на социалистите в Парламента, която загуби част от местата си. Вижте обобщение на резултатите.



Резултати от Европейските избори

 Отиващият си Европейски парламент имаше 785 членове, новият ще има 736 места. Затова ние публикуваме и процентното разпределение в ЕП.  Резултатите са предварителни (източник TNS) и са базирани на състава на стария Европейски Парламент, освен в случите, когато вече беше обявена промяна в състава на групата. Крайният резултат за това как ще изглеждат политическите групи в новия парламент ще стане ясен по време на първата пленарна сесия на новия Парламент, която започва на 14 юли. Има вероятност конфигурациите на групите да претърпят промяна до тогава.

  
• Групата на Европейската народна партия (ЕНП), ще остане най-голямата група: те имаха до сега 288 места (36,7%) и ще разполагат  с 265 места (36%) в новия Парламент. В тези цифри не са включени евродепутатите на Британската консервативна партия, които обявиха решението си да напуснат ЕНП и да формират нова група.

 
Групата на социалистите (ПЕС), която досега имаше 217 депутати (27,6%), ще бъде представена в Новия Парламент от 162 депутатите (22%). Партията загуби част от подкрепата си, но остава втората по големина група.


Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) наброяваше до сега 100 евродепутата (12,7%), а за в бъдеще  групата ще се състои от 80 членове на ЕП (10,9%). Либералите запазват позицията си на трета политическа сила в ЕП.


 
Групата на Зелените / Европейски свободен алианс имаше 43 члена в ЕП (5,5%) и ще се увеличи до 51 члена (6,9%). Зелените ще формират четвъртата по големина група.
 
Съюз за Европа на нациите имаше 44 члена (5,6%), за в бъдеще ще има 35 члена (4,8%).  и ще бъде петата по големина група.

Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица се състоеше от 41 евродепутата(5,2%). В новия Парламент ще наброява 33 члена(4,5%).


 
Група Независимост / Демокрация наброяваше 22 члена(2,8%). За в бъдеще ще има 19 евродепутата(2, 6).

• 91 членове на ЕП(12,4%) все още не са част от никоя политическа фракция. Някои от тях може би ще се присъединят към вече  съществуващите групи, други вероятно ще опитат да сформират нови фракции. Възможно е, някои да останат независими депутати. В досегашния състав на Парламента имаше 30 независими евродепутата. (3,8%)


 
Нови групи в пленума?

Правилата за съставяне на нова група в Парламента ще се затегнат с новия мандат. От месец юли 2009 всяка политическа група трябва да включва поне 25 члена на Парламента от минимум седем държави-членки.

 
По новите стандарти Групата Независимост / Демокрация не отговаря на изискванията за политическа група - в нея има 19 евродепутата от 5 държави. За да остане политическа фракция в ЕП на нея са й необходими поне 6 нови  члена от 2 различни държави-членки.

 
Разпределение по полове

Все още няма данни за разпределението на местата в Парламента по полове. Това се дължи донякъде на възможността за преференциално гласуване в някои държави - избирателите могат да посочат конкретен кандидат в листата, който, ако събере достатъчно гласове, може да получи място в ЕП, дори да не е на предни позиции в листата
 
Какво следва оттук нататък?

През следващите седмици новоизбраните евродепутати ще пристигнат в  Брюксел, за да поемат своите офиси, на 29 юни започват две седмици на подготовка в политическите групи на първото пленарно заседание на новия Парламент, което започва на 14 юли в Страсбург. На линка по-долу ще намерите информация за най-спешните въпроси, които очакват новите евродепутати.




РЕЗУЛТАТИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Бърз достъп до менюто:



  • Резултати по национални партии

  • Места по политически групи

  • Обобщена таблица

  • Избирателна активност

  • Съотношение мъже/жени

  • Предварителен списък на избраните лица


Резултати по национални партии - Предварителни 10 юни 2009 г. в 12:20 CEST



Вижте текстовата версия



Легенда:

  • GERB/ГЕРБ : Граждани за европейско развитие на България

  • BSP/БСП : Коалиция за България

  • DPS/ ДПС : Движение за права и свободи

  • АТАКА : Национален съюз Атака

  • SDS-DSB/CДC-ДСБ : Синята коалиция

  • RZS/РЗС : Ред, законност и справедливост

  • NDSV/НДСВ : Национално движение за стабилност и възход

  • BND/БНД : Българска нова демокрация

  • NAPRED/НАПРЕД : Коалиция от партии НАПРЕД ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден, Единна Народна Партия

  • LIDER : ЛИДЕР

  • Zelenite : Зелените

Източник: TNS opinion в сътрудничество с ЕП.

Места по политически групи - Предварителни 11 юни 2009 г. в 11:26 CEST



Вижте текстовата версия




Легенда:

  • EPP : Група на Европейската народна партия (Християндемократи)

  • PES : Група на социалистите в Европейския парламент

  • ALDE : Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

  • UEN : Група на Съюза за Европа на нациите

  • GREENS/ EFA : Група на Зелените/Европейски свободен алианс

  • GUE/ NGL : Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица

  • IND/ DEM : Група Независимост/Демокрация

  • Others : Други


2. НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ОТ ДЕЙНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 2004-2009 Г.

Рубриката продължава от брой 4 на бюлетина
Когато Парламентът отхвърли...
Европейският парламент може да отиде по-далеч от внасянето на изменения към предложенията за законодателни актове, в които установи слабости. Ако дадено предложение е напълно неприемливо и няма изгледи за задоволителни подобрения, е възможно то да бъде отхвърлено изцяло. В периода 2004–2009 г. например, Парламентът отхвърли изцяло две важни законодателни предложения: т.нар. „Директива относно софтуерните патенти“ и плановете за либерализиране на пристанищните услуги.
Без директива относно софтуерните патенти
През юли 2005 г. Европейският парламент отхвърли почти с единодушие акта, известен като директива относно патентоспособността на софтуерните продукти, като сложи край на тригодишни разгорещени разисквания.
Приемането на тази директива щеше да означава да се допусне патентоване на компютърно реализирани изобретения (КРИ), т.е. изобретения, постигнати чрез използване на компютър, компютърна мрежа или подобно оборудване.
Съгласно Европейската патентна конвенция (която не е част от правото на ЕС, а обхваща по-широка област), патент се издава само когато дадено изобретение е ново, включва изобретателска стъпка и е промишлено приложимо. Издаването на патенти за компютърни програми (т.е. софтуер) е изрично изключено – за сметка на това те са защитени от авторско право. Европейското патентно ведомство (ЕПВ, което не е орган на ЕС, а е учредено по силата на ЕПК) и националните ведомства обаче издадоха хиляди патенти за изобретения, при които е използван софтуер.
Пример за това е патент, издаден за метод за проверка на правилното функциониране на антиблокираща спирачна система. В този случай се счита, че софтуерът има само „технически принос“ и следователно е патентоспособен съгласно практиката на ЕПВ. В случая патентът защитава както изобретението (системата за контрол на спирачките), така и свързания с него софтуер.
На практика не съществуват големи различия в начините, по които националните патентни ведомства тълкуват тези правила и в начините, по които националните органи тълкуват патентите на ЕПВ в тази област. Европейската комисия предложи в директива на ЕС да бъде уточнено какво може и какво не може да се патентова.

Големите софтуерни дружества против отворения код?
Наблюдаваше се интензивен процес на лобиране на Парламента по този въпрос. Едната от страните, основно представляваща големите софтуерни дружества, изложи аргумент, че превръщането на КРИ в патентоспособни в Европа ще насърчи влагането на средства в изследвания и ще защити европейските изобретения от нелоялна конкуренция, по-специално от страна на САЩ, където често пъти е по-лесно да се получи патент за подобни изобретения. Някои по-малки дружества, обаче, както и активисти, подкрепящи използването на софтуер с отворен код , възразяват, че софтуерните изобретения са вече защитени от авторско право и патентоването на КРИ увеличава съдебните разноски и ги измества от пазара.
Членовете на ЕП изслушаха и двете страни. Повечето представители на социалистите, на Зелените и на Европейската обединена левица настояваха за по-тесен фокус по отношение на патентите с цел да се предостави повече място на изобретенията с отворен код, докато членовете на ЕП от ЕНП-ЕД, АЛДЕ, Съюза за Европа на нациите и Независимост/Демокрация бяха на мнение, че директивата ще помогне на дружествата, включително малките, да извлекат полза от изобретенията си и следва да й се даде ход с някои пояснения и гаранции.
Гласуване на първо четене и развитие в Комисията и Съвета
По време на първото четене в Парламента (състояло се преди изборите през 2004 г.) мнозинството от членовете на ЕП реши, че проектът на директива на Комисията не е достатъчно ясен по въпроса какво представлява понятието „технически принос". Парламентът прие изменения, за да гарантира, че компютърните програми сами по себе си не могат да се патентоват. Други изменения бяха насочени към защитата на малките предприятия, включително призив към Комисията да следи въздействието на директивата върху тях.
След изборите през 2004 г. новият Парламент поиска от Комисията да оттегли предложението си и да започне процеса отново, но Комисията отказа с аргумента, че Съветът е на път да приеме позицията си, с което при всички случаи топката отново би се върнала в полето на Парламента.
Действително, Съветът прие обща позиция относно ключовите технически определения за това кои изобретения подлежат на патентоване и кои не, а това не беше приемливо за нито една от страните по спора в Парламента. Някои възразиха, че се е стигнало твърде далеч в ограничаването на подлежащите на патентоване изобретения в сравнение със съществуващата практика в патентните ведомства, докато други, напротив, счетоха определенията за допускащи софтуерни патенти под друго име.

Гласуване на второ четене
По време на разискванията, предшестващи гласуването, стават ясни различните гледни точки. От името на ЕНП-ЕД, Noora Kauppi (Финландия) заяви, че „патентите, издадени за технологичен продукт, не следва да се отхвърлят само поради обстоятелството, че софтуерът е съставна част от него. Важно е обаче да се гарантира, че патентите не могат да бъдат използвани за възпрепятстване на създаването на съвместими софтуерни продукти“. Заставайки на противоположната позиция, докладчикът Michel Rocard (ПЕС, Франция) коментира, че „в дългосрочен план защитата на европейската промишленост е гарантирана в по-голяма степен от либерализацията и свободния достъп, отколкото от патенти“.
От името на либералите, Toine Manders (Холандия) заяви: „следва да се въведе справедлива схема за възнаграждение на изобретатели, като им се предостави възможност да защитават идеите си и своята интелектуална собственост“. Той изрази опасение, че в противен случай „огромен брой корпоративни отдели за изследователска и развойна дейност“ ще напуснат Европа. Австрийският член на ЕП Eva Lichtenberger от партията на Зелените обаче застъпи съвсем различна позиция: „Нека не храним илюзии относно факта, че индустрията иска пълна патентоспособност за софтуерните продукти като добър източник на допълнителни приходи, с които да попълва потребностите си от касова наличност и разбира се, като начин за отстраняване на малките и средните предприятия от пазара, наред с нововъведенията“. Позицията й беше споделена от португалската й колежка Ilda Figueiredo (Европейска обединена левица/Северна зелена левица): „Концентрирането на правото за създаване на софтуер в ръцете на малцина би довело до опасни ограничения. (...) Софтуерът допринесе за развитието на икономиките и направи възможна автоматизацията и опростяването на всевъзможни задачи при относително ниска себестойност. При нормативна уредба, регулираща софтуерните продукти чрез патенти, това би било невъзможно“.
Нидерландският член на ЕП Hans Blokland (Независимост/Демокрация) коментира: „Много е жалко, че дори експертите не можаха да посочат дали директивата ще насърчава нововъведенията в малките и средните предприятия или в действителност ще постави препятствия пред тях и ще затрудни нововъведенията. Оказа се невъзможно да бъде преодолян страхът от нежелани последици сред малките предприятия“. А Brian Crowley (Ирландия) заяви от името на Съюза за Европа на нациите, че без закрила, „американските, японските или други дружества ще патентоват самите идеи, до които са достигнали европейските създатели на софтуерни продукти и европейските изобретатели, като ще принуждават същите тези европейски изобретатели да изкупуват обратно собствените си идеи“.
Малко преди гласуването докладчикът Michel Rocard (ПЕС, Франция) отбеляза, че Парламентът е разделен на две във връзка с предложението, а членът на Комисията Joaquín Almunia каза на членовете на ЕП, че в случай че решат да отхвърлят общата позиция, Комисията няма да внесе ново предложение – т.е. няма да има законодателен акт относно патентоването на софтуерни продукти.
При липсата на задоволителни изгледи за постигането на компромис, политическите групи постигнаха съгласие, че е по-добре без закон, отколкото с лош закон, следователно гласуваха за отхвърлянето на текста.
Без директива относно пристанищните услуги
През януари 2006 г. Парламентът отхвърли – с 532 гласа „против“ срещу 120 „за“ и 25 „въздържали се“ – предложението за директива относно пристанищните услуги, която беше опит от страна на Комисията за „модернизиране на пристанищата и увеличаване на обема на работата им“, отваряне на пристанищните услуги (например товарене и разтоварване на кораби) за конкуренция в съответствие с Договора за ЕС и намаляване на натовареността на движението по пътищата, при запазване на безопасността, работните места и социалната сигурност.
Обработката на товари осигурява работа на хиляди хора в ЕС, по-специално в Нидерландия, Белгия, Франция и Обединеното кралство.
С отхвърлянето на това предложение беше сложен край на продължителни разисквания, чието начало беше поставено с документа за обсъждане на Комисията през 1997 г. Спорът се водеше между поддръжниците на становището, че увеличаването на конкуренцията между пристанищата е необходимо за повишаване на растежа и заетостта, и застъпващите виждането, че либерализацията ще доведе до масова загуба на работни места (сред докерите) и влошаване на условията на труд и безопасността (напр. моряците, които ще трябва да товарят и разтоварват кораби вместо докерите, т.нар. „самообслужване“).
Протестни демонстрации на докери пред сградата на Парламента в Страсбург доведоха до насилие от страна на малцинството.
След отхвърлянето от страна на Парламента, Комисията оттегли своето предложение.
Позиция на членовете на ЕП
Преди гласуването бяха изразени противоречиви становища относно съществото на предложенията.

Преди окончателното гласуване докладчикът Georg Jarzembowski (ЕНП-ЕД, Германия) отбеляза, че „позициите се различават“ по отношение на достъпа до пазара: „съществуващите доставчици на услуги може и да не желаят това, но корабопритежателите и превозвачите са на мнение, че този нормативен акт е необходим: той ще им позволи да изберат най-добрите доставчици според цената и ще разруши монопола“. Stephen Hughes (ПЕС, Великобритания) заяви, че е важно да се вземат решения спокойно, като се отчита недоволството на докерите. „Комисията трябваше да обмисли по-добре нещата, преди да постави на масата директива, вече отхвърлена от Парламента.“ Самообслужването не е подходящ вариант, тъй като индустрията се нуждае от обучен и квалифициран персонал, заяви г-н Hughes, .


Anne Elisabet Jensen (АЛДЕ, Германия) заяви, че либералите „подкрепят директивата за пристанищата, макар и не във вида, представен от предложението на Комисията. (...) Необходима ни е директива за пристанищата, която да установява свободна конкуренция между доставчиците на пристанищни услуги и по-свободна конкуренция между пристанищата, така че да предоставя гаранции срещу държавните помощи, с които се нарушава конкуренцията“. Robert Zile (Съюз за Европа на нациите, Латвия) изрази опасение, че „съгласно тази директива балтийските държави ще бъдат принудени да се конкурират с руските пристанища при условия на нелоялна конкуренция“. Joost Lagendijk (Зелени, Холандия) се изказа за „значителен риск от това, обучените и опитните работници да бъдат заменени с евтин, необучен корабен екипаж“.
От името на европейската обединена левица Erik Meijer (Холандия) прогнозира огромни проблеми с либерализацията на пристанищните услуги: „В резултат на задължителни периодични търгове за оператори, хората, работили на съответното място, рискуват да загубят работата си при изтичане на договорите им. При това положение продължаването на договорите остава възможно единствено в частните пристанища, при условие че не изпаднат в несъстоятелност или не бъдат изкупени от конкуренцията“. Patrick Louis (Независимост/Демокрация, Франция) зае позиция, че „морският транспорт се нуждае от суверенни държави, които ясно изразяват своята позиция“.


За втори пореден път

По време на предходния парламентарен мандат членовете на ЕП вече отхвърлиха предишно предложение със сходен смисъл през ноември 2003 г., когато най-оспорваният въпрос при почти постигнато споразумение след преговори със Съвета на транспортните министри беше компромисът по въпроса за „самообслужването“.


След това първо отхвърляне Комисията не само не изостави въпроса, както можеше да се очаква, но вместо това внесе нов проект на директива относно достъпа до пазара на пристанищни услуги, без да се консултира най-напред със заинтересуваните страни. Това пренебрегване на резултата от първоначалното гласуване в Парламента и липсата на диалог със заетите в този отрасъл на промишлеността предизвика разочарование сред членовете на ЕП. Това в известна степен обяснява голямото мнозинство, с което предложението беше отхвърлено за втори път.

Роуминг: ЕП намалява разходите за използване на мобилни телефони в чужбина
С приемането на регламента за роуминга Европейският парламент намали значително цените за изходящи и входящи разговори по мобилен телефон в чужбина (в рамките на ЕС) за поне 140 милиона потребители. Новият законодателен акт влезе в сила на 30 януари 2007 г. Понастоящем депутатите обсъждат въвеждането на подобни горни граници на цените за текстови съобщения (SMS) и други роуминг услуги за пренос на данни, като мултимедийни съобщения (MMS)или мобилен интернет.
През май 2007 г. членовете на Европейския парламент подкрепиха с огромно мнозинство компромисното споразумение на първо четене, постигнато след интензивни преговори със Съвета, с което бяха установени горни граници на цените за използване на мобилен телефон в чужбина, или т.нар. роуминг за мобилни телефони.
Ползвателите на мобилни телефони са в роуминг при входящо или изходящо повикване в чужбина, като обаждането се прехвърля към оператора на приемащата чуждестранна мрежа. Вместо да изпрати директно сметката на клиента, „приемащият оператор” таксува другия оператор, като използва цени „на едро”, договорени между двете дружества. След това местният оператор възстановява своите разходи или под формата на такса в следващата сметка на потребителя, или като приспадне сумата от неговия/нейния кредит.
Преди регламентът да влезе в сила, обаждане в роуминг струваше на потребителите средно по 1,15 евро на минута - пет пъти повече, отколкото е реалният разход за предоставяне на услугата „на едро”.
Целта на това законодателство е не да фиксира цените за роуминг на нива, определени от ЕС, а да сложи максимален таван, под който мобилните оператори да могат да се конкурират, предлагайки по-ниски цени, като същевременно продължат да имат разумна възвръщаемост.
Евротарифа: таван на цената за обаждане от 0,46 евро/минута
Регламентът за роуминга дава възможност на потребителите да се възползват от т.нар. Евротарифа, или горна ценова граница. Понастоящем местните оператори могат да таксуват своите клиенти в размер най-много на 0,46 евро за минута (без ДДС) за направени обаждания в роуминг и максимум 0,22 евро/минута (без ДДС) за получени обаждания. Тези цени ще бъдат допълнително намалени (съответно на 0,43 и 0,19 евро/минута) от лятото на 2009 г.
Средната такса „на едро”, която оператор в чужбина може да наложи на местния оператор на клиента, ползващ роуминг, към момента е ограничена до 0,28 евро на минута и ще бъде допълнително намалена на 0,26 евро през 2009 г.
Евротарифата се прилага по подразбиране

Депутатите решиха Евротарифата да се прилага по подразбиране (на английски " by default"), освен ако клиентът не избере друга опция. Регламентът изисква също така местните оператори да предоставят на клиентите си „персонализирана информация за цените за роуминг на дребно” (с ДДС) веднага щом те преминат границата. При вземането на това решение беше взето предвид, че ако потребителите трябва сами да заявят своето желание да ползват Евротарифата, много от тях няма да го направят, тъй като операторите нямат голям стимул да я рекламират.


Мнения на членовете на Европейския парламент

Притеснен от „риска от антиконкурентни споразумения и злоупотреба с доминантна позиция”, Парламентът подтикна доставчиците на услуги да намалят таксите за роуминг още през декември 2005 г. В доклад по собствена инициатива депутатите призоваха Комисията да изготви предложение за намаляване на високите разходи за съобщения чрез мобилни телефони (SMS и MMS) в роуминг.


В изявление през май 2007 г. докладчикът на ЕП Paul Rübig (ЕНП-ЕД, Австрия) заяви, че благодарение на Евротарифата пътуващите „ще могат да се обаждат по време на бизнес пътувания и ваканции, знаейки, че в края на месеца ще получат сметка в рамките на разумните граници, а не по-голяма от цената на стаята или полета”.
Повечето депутати от големите политически групи подкрепиха компромиса със Съвета. Някои от тях, като Joseph Muscat (ПЕС, Малта), считат, че „таксите можеха да се намалят и още”, но бяха готови на „компромис, тъй като ако загубим още време, потребителите ще пострадат”. От друга страна Romano La Russa (СЕН, Италия) подчерта, че компромисът все пак е оставил „поле за печалба на операторите, които все пак ще печелят от увеличеното използване на мобилни телефони в бъдеще”. Sarūnas Birutis (АЛДЕ, Италия) заяви: „когато можем да говорим по-евтино, ще говорим повече. Така че операторите на телефонни услуги няма наистина да загубят своите приходи, като същевременно потребителите ще спечелят и ще се окаже положително влияние върху конкурентоспособността на европейския бизнес”.
Според Umberto Guidoni (ЕОЛ/СЗЛ, Италия) регламентът за роуминга показва, че „европейските институции могат да дадат практически отговори на въпроси, които нито една държава не може да реши сама”. „Подкрепихме потребителите”, съгласи се David Hammerstein (Зелени/ЕСА, Испания).
От друга страна, имаше и някои гласове на неодобрение, които се противопоставиха на използването на пряка намеса в ценообразуването. Alexander Alvaro (АЛДЕ, Германия) например каза следното: „Това е връщане назад до механизъм за регулиране на цените, от който ЕС се отказа преди 20 години, и аз намирам това за жалко.” Nigel Farage (Независимост/Демокрация, Великобритания) изрази опасения, че регулираните роуминг такси ще доведат до по-високи цени за потребителите на вътрешния пазар.
Какво предстои: Евротарифа за периода след 2010 г.?

Прегледът на Комисията на настоящия регламент за роуминга, чиито действие изтича през 2010 г., стигна до заключението, че конкуренцията между операторите все още не е достатъчно силна, тъй като цените за роуминг все още не варират особено под максималните равнища. Понастоящем парламентарната комисия по промишленост работи върху предложение от септември 2008 г. за нов законодателен акт, който да определи горна граница за цените на обажданията в роуминг за периода 2010 - 2013 г.


Таксуването на минута генерира скрити разходи

Успоредно с работата си върху новия регламент за роуминга, депутатите ще разгледат и практиките на операторите за изготвяне на сметки, които понякога включват таксуване на минута, а не на секунда. Това прибавя скрити разходи към роуминг повикванията.


Намаляване на цената за SMS-и и мобилен интернет

Очаква се следващото действие на ЕС да разглежда таксите на дребно за текстови съобщения (SMS), както и таксите на едро за пренос на данни в роуминг - мултимедийни съобщения (MMS) или ползване на интернет от мобилни телефони и преносими устройства.


В момента цените на текстовите съобщения в роуминг могат да бъдат десет пъти по-големи от тези за съобщения вътре в страната - белгийците например плащат до 0,75 евро за SMS, когато са в чужбина. Понастоящем цените за роуминг услуги за пренос на данни варират от 5 до 10 евро за мегабайт (според данните от проучване на Комисията от юни 2008 г., вижте връзката по-долу).

Самолетните билети трябва да включват всички такси и надбавки
От 1 ноември 2008 г. потребителите могат да бъдат сигурни, че цените на самолетните билети, които са им посочени, са наистина крайните цени, които трябва да заплатят. Благодарение на регламент на ЕС, изменен и приет от Парламента през юли 2008 г., тарифите за въздушен превоз, които са посочени в интернет, както и навсякъде другаде, трябва да включват всички данъци, такси и надбавки, които се прибавят към основната цена на билета и които са известни към датата на публикуване.
"Настоящият регламент насърчава справедливите цени и прозрачността за пътниците. Пътникът има правото да знае действителната цена на билета, включително данъците и допълнителните такси", заяви докладчикът Arūnas Degutis (АЛДЕ, Литва) по време на гласуването в пленарната зала.
Крайната цена, която плащате

Принципът, че цените на самолетните билети трябва да включват всички допълнителни такси и тарифи, беше въведен в измененията, приети от Парламента. Новият регламент трябва да сложи край на подвеждащите оферти, като рекламите за полети, които уж струват 1 или 2 евро, но в края на процеса на резервация се получава доста по-висока цена. Особена загриженост предизвикваше купуването на билети по интернет, което често е единствената възможност за резервация за полет на нискотарифните авиокомпании. Съгласно новия регламент на ЕС, всички превозвачи вече трябва да предоставят пълна информация за тарифите за въздушен превоз, "включително и по интернет". Цените, които са адресирани пряко към потребителите, трябва да включват всички приложими данъци, неизбежни такси и допълнителни надбавки, известни в момента на публикуване.


Задължителна информация

Най-малко следната информация трябва да бъде посочена: такса за въздушен превоз, летищни или други такси, допълнителни такси или разходи (например такива, свързани със сигурността или цените на горивото). Незадължителните ценови надбавки, например за допълнителен багаж, трябва да бъдат посочени по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервиране и тяхното приемане от пътника трябва да бъде въз основа на негов избор или с неговото изрично съгласие.


Парламентът също така разшири обхвата на разпоредбите относно прозрачността на цените, които сега обхващат всички полети, излитащи от летища в Общността (независимо от крайната точка).
Такси, свързани със сигурността

Поради нарастването на таксите за сигурността, депутатите така измениха първоначалното законодателно предложение, че да се гарантира правото на потребителите да са осведомени за размера и начина на употреба на тези такси. Когато таксите за безопасност на летището и на борда на самолета са включени в цената на билета, те трябва да бъдат обозначени отделно на билета или да бъдат показани по друг начин на пътника. Освен това, данъци и такси, свързани с безопасността, събирани от държавите-членки, въздушните превозвачи или други субекти, трябва да бъдат прозрачни и да се използват единствено за покриване на разходите за безопасност на летището или борда на въздухоплавателното средство.


Мнения на депутати от ЕП

Elisabeth Jeggle (ЕНП-ЕД, Германия) подчерта, че членовете на ЕП "от самото начало са се стремили да сложат край на подвеждащите реклами, предлагащи невъзможно ниски тарифи за въздушни превози. (...) Този регламент на ЕС ще сложи край на рекламните хитрости, които често объркват потребителите. Въздушните линии вече няма да могат да подмамват потребителите, като предлагат полети - особено в интернет - на смешно ниски цени, например 9.99 евро, а после да ги изправят пред огромни допълнителни данъци и такси." Ulrich Stockmann (ПЕС, Германия) също изрази задоволство, като заяви, че "вече няма да е възможно (авиолиниите) да подмамват европейските граждани с примамливи оферти. (...) Това е съществен принос към защитата на потребителите." Според него от сега нататък "социалното законодателство на ЕС и на държавите-членки трябва да бъде прилагано правилно, независимо в коя държава от ЕС е установен въздушният превозвач".
Seán Ó Neachtain (СЕН, Ирландия) подчерта, че "печалбите на авиолиниите не бива да подкопават безопасността на пътниците и екипажите или други социални аспекти." Чешкият депутат Jaromir Kohlicek (ЕОЛ/СЗЛ) приветства "натиска да се гарантира, че въздушните превозвачи ще действат по-прозрачно", като след това изказа удовлетворение, подобно на г-н Stockmann, от факта, че регламентът също така ще "намали възможността за социален дъмпинг".
Можете да проследите целия пленарен дебат по въпроса на посочената по-долу връзка.
Регламентът е част от "третия пакет за либерализация"

Разпоредбите на новия регламент са част от "третия пакет за либерализация", който цели повишаване на пазарната ефективност, подобряване на сигурността на въздухоплавателните услуги и на безопасността на пътниците. С него се въвеждат разпоредби, наред с другото, за лицензите на операторите, лизинга на самолети, задълженията за обществени услуги, разпределението на въздушното движение и прозрачността на цените.



Незаконна имиграция: Европейският парламент определя общи норми в областта на експулсирането

Европейският парламент отбеляза важен етап по пътя към създаването на европейска политика за имиграция, като прие Директивата за „връщането” през юни 2008 г. Текстът, чието прилагане ще започне през 2011 г., улеснява доброволното завръщане на незаконните имигранти и установява минимални стандарти в областта на продължителността на задържането и забраната за повторно влизане в ЕС. Той предвижда също определен брой юридически гаранции и оставя на държавите-членки свобода да прилагат по-благоприятни норми.
Гласуването в Парламента откри път за постигане на споразумение на първо четене. Като приеха договорен със Съвета на министрите пакет от изменения, членовете на ЕП целяха да забранят на държавите членки да прилагат спрямо незаконните имигранти по-малко благоприятни норми от тези на ЕС, като същевременно им оставиха свободата да запазят или приемат по-благоприятни стандарти. Директивата се прилага единствено в случаите, когато е било взето решение за връщане и оставя на всяка държава членка отговорността дали да узакони или не статута на лицата без документи. По време на гласуването, последвало разгорещена дискусия, ЕНП-ЕД и СЕН в пълния си състав подкрепиха текста, докато Зелените и Европейската обединена левица гласуваха „против”. Гласовете на ПЕС, АЛДЕ и Независимост/Демокрация се разделиха според националните предпочитания.
Насърчаване на „доброволното завръщане”

Политическият компромис, постигнат под ръководството на докладчика Manfred Weber (ЕНП-ЕД, Германия), въвежда подход, който се състои от два етапа: решението за връщане поставя начало на период на „доброволно завръщане” (който може да продължи от седем до тридесет дни), и може да бъде последван от „заповед за извеждане”, тоест от експулсиране. Ако това решение е постановено от съдебен орган и ако бъде преценено, че има опасност лицето, за което се отнася, да се укрие, то може да бъде настанено в център за задържане със съдебно или административно решение. Директивата определя максимален срок за задържане, който в момента за някои държави членки е неограничен, както и стандарти за битови условия, които трябва да бъдат осигурени, сред които правото на медицинска помощ и на образование за децата.


Ако дадено лице е експулсирано след изтичането на срока за „доброволно завръщане”, на него може да му бъде наложена „забрана за реадмисия” за определен период, през който лицето не може да влиза отново на територията на ЕС.

Срок на задържане от шест месеца, който може да бъде продължен до 12 месеца

Срокът за задържане е от шест месеца, но в някои случаи той може да бъде продължен до дванадесет месеца. Продължителността на забраната за реадмисия е с максимален срок от пет години, ако лицето е експулсирано след изтичане на периода на „доброволно завръщане”, или по-голяма, ако то представлява „сериозна” заплаха за обществената сигурност. Въпреки това, държавите членки си запазват възможността да отменят, анулират или прекратяват временно тази забрана.


Ако дадено лице е настанено в център за задържане по силата на административно решение, това решение следва да бъде потвърдено от съдия „във възможно най-кратък срок”. Първоначалното предложение предвиждаше съдебният контрол да бъде осъществен в срок от 72 часа, като Комисията по граждански свободи на Парламента предложи това да става в рамките на 48 часа. Изменение на ПЕС, с което се предлагаше възстановяване на срока от 72 часа, беше отхвърлено.
Децата и семействата се задържат като „крайна мярка”

Текстът отделя внимание също така на положението на децата и семействата: те не трябва да бъдат обект на никакви принудителни действия и могат да бъдат задържани единствено като крайна мярка. Малолетните лица без придружител не могат да бъдат експулсирани, освен ако семейството или приемна структура не поемат грижата за тях след завръщането им.


Извънредни ситуации

Добавен от Съвета член предвижда по-голяма гъвкавост за административните власти в случай на „извънредна ситуация”: ако „изключително голям брой” граждани на трета държава, които подлежат на експулсиране, натовари „в голяма степен и по непредвиден начин” административните и съдебни възможности на дадена държава членка, то съдебният контрол може да бъде отложен и условията за задържане да бъдат по-малко благоприятни.


Държавите членки трябва също така да вземат предвид положението в страната на произход, в съответствие с принципа за неотблъскване (според който никоя държава не може да върне бежанец в страна, в която неговият живот или свобода са застрашени). Вследствие на неотдавнашно решение на Съда на Европейските общности, ЕП - в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение със Съвета - вече ще решава кои държави могат да бъдат считани за „сигурни”.
Правна помощ, обвързана с условията на директивата за „процедурата”

Директивата предвижда предоставяне на безплатна правна помощ на незаконните имигранти, които не разполагат с необходимите средства, в съответствие с националните законодателства и директивата за „процедурата” от 2005 г., която съдържа разпоредби относно помощта за лицата, търсещи убежище.


Европейският фонд за връщане, който разполага със 676 милиона евро за периода 2008-2013 г., би могъл да бъде използван за финансиране на правната помощ за незаконните имигранти. Използването на фонда беше временно прекратено при приемането на директивата за „връщане”.
рубриката продължава в бр. 6 на бюлетина


3. КАКВО ПРЕДСТОИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ СЛЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ

Европейският парламент през новия мандат 2009-2014 г.

 

Какво ще включва законодателният дневен ред на новите членове на ЕП през следващите месеци? Тук може да намерите някои от най-важните теми, които Европейският парламент ще разгледа в началото на новия си мандат, в съответствие със списъка от законодателни предложения на Комисията и дългосрочния календар за вземане на решения в ЕС.



  • Икономически и парични въпроси

  • Климатични промени, околна среда, енергетика

  • Транспорт

  • Защита на потребителите

  • Здравеопазване

  • Заетост и социални въпроси

  • Промишленост, общ пазар на стоки и услуги

  • Имиграция и свободно движение на хора

  • Граждански свободи

  • Обща селскостопанска политика

  • Финансови решения: колко средства да бъдат отпуснати за политиките на ЕС?

  • Външни отношения и разширяване

  • Институционални решения


4. "ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ"

Комитета на Регионите и Европейската комисия организира мащабна кампания по време на "Дните на отворените врати" през октомври 2009 г., които ще се проведат под мотото "Европа в моя регион/град". Всяка страна -членка на ЕС ще организира редица събития по този повод.


СОФИЯ

Вид: семинар/кръгла маса




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница