Издава, отпечатва и разпространява Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат" Отговорен редактор



страница1/3
Дата10.04.2018
Размер475.14 Kb.
  1   2   3


Есен 2008

Брой 3 (25)



Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив


Редакционен съвет:

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев – Трявна

Павлина Тачева – Сандански
Коректори:

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев


Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.



Адрес:

Пловдив 4006 ул. Ландос 24

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37,

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web: http://gracebg.org


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

От редакцията.................................................3
На кого принадлежи сържето ти.....................4

Основи на християнството

Удовлетвореното сърце...................................14

Да бъдем като тях

Смит Уигълзуърт: „Апостол на Вярата”.......21

В Светлината на Божието слово

Удовлетворението на Бога от подчинението43
Химни за Господа

Стефка Стойчева.........................................57

Заедно в молитва...........................................58


ОТ РЕДАКЦИЯТА

Тези, които са управлявани от Божия Дух, те са Божии синове.” Римляни 8:14


Ти си скъпоценен за Бог. Той не иска да погинеш и затова е изпратил Святия Си Дух да те ръководи и да те води в пътя на истината.

Питал ли се, дали сърцето ти Му принадлежи изцяло? Има ли области, които не си Му предал? Искаш ли да Му ги предадеш? Не се страхувай да Му говориш за всичко, което мислиш и чувстваш – Бог знае всичко за теб. Ти няма да Му кажеш нищо, което Той не знае, но като изповядаш сърцето си, ти Му позволяваш да го очиства и да те променя. По този начин ти превъзмогваш своето его и се смиряваш пред Бога – твоя Небесен Отец.

Като Му позволяваш да те променя, ти укрепваш в Него и неусетно и за самия теб започваш да приличаш все повече и повече на Небесния си Отец, т. е. на Всемогъщия Бог, създателят на Небето и земята. И ако в началото ти се е струвало, че християнският начин на живот е труден, незабелязано твоята същност се променя и ставаш друг човек. Да се покоряваш на Бог във всичко става за теб толкова естествено, колкото да дишаш. Ти не се замисляш, когато поемаш всяка глътка въздух, нали? Така посветеният християнин служи на Бог с мислите, чувствата, волята и тялото си. Той се наслаждава да угажда на Бог всякога и във всичко. Готов е да изпъди мислите, които не са угодни на Бог. Те идват като неканени птици, които кацат по клоните на дърветата, но ние решаваме дали ще им позволим да свият там т. е. в нашия ум гнезда и да дадат плод. Посветеният християнин е готов във всяка ситуация да избере Божията правда и да каже: „Не моята, а Твоята воля да бъде, Отче”. Готов е да пази езика си от гнили т. е. празни, негативни и нецензурни думи. В Ефесяни 4:29 се казва: «Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.»

Християнинът, който е предал живота си на Бог, живее за Негова слава. Готов е да отговори на Неговата любов с любов и покорство.

Стефка Стойчева

На кого принадлежи сърцето ти
Откъс: Прочети историята на Ефтаевата дъщеря (Съдии 11:34-40) в няколко различни библейски превода.

* Вземи тетрадка, за да записваш мислите си за Бога, когато Той те вдъхновява.

* Моли се Бог да ти говори, докато четеш.

Твоята съобразителност и смелост

Стих: «Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци» {Съдии 11:34).

Точки за размишление

* Смелостта е да откриеш, че твоята самоличност няма нищо общо с това, коя си ти, а е изцяло свързана с това, кой е Бог.

* Смелостта е разбиране, че да чакаш Бог, е активна, а не пасивна задача.

* Смелостта не означава да си независима жена, а да си жена, зависима само от Христос.



Въпроси за разглеждане

* На какво те е научил Бог напоследък за това, кой е Той?

* Какво точно очакваш Бог да направи в живота ти?

* Как чакаш Бога (как Му служиш) през това време?

* По-зависима или по-независима си станала от Бога през последната година?

Послание за запомняне: «Защото Ти си създал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен» (Пс. 139:13-14).

Твоите гени

Стих: «Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря» (Съдии 11:34).

Точки за размишление

* Имаш Баща, който седи не на пиедестал, а на престол.

* Чрез Христос ти си дете на Бога.

* Божиите деца получават наследство, което само Божият Син може да им даде - наследството на вечния живот.

* Да познаваш Баща си, означава да знаеш обещанията, които Той дава на Своите деца.
Въпроси за разглеждане

* Какви са взаимоотношенията ти с твоя баща, ако е жив?

* Какви са взаимоотношенията ти с твоя небесен Баща?

* Кое Божие обещание си приела като дадено лично за теб?



Послание за запомняне: «Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме» (I Йоан 3:1).

Твоята благодат

Стих: «И като я видя, той раздра дрехите си и каза: „Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господ и не мога да се отрека. " А тя му отговори: Татко...» (Съдии 11:35-36).

Точки за размишление

* Благодат е да дадеш на някого нещо, което не заслужава.

* Благодатта не идва естествено, а свръхестествено.

* Благодатта на Бога е рогът, през който се изливат всички Негови благословения.

* Божията благодат е достатъчна.

* Когато проявяваш благодат към другите с онова, което им казваш, ти отразяваш благодатта, която Бог е дал на теб.



Въпроси за разглеждане

* Как си проявила благодат към някого напоследък?

* Кое е последното нещо, което си получила, без в действителност да го заслужаваш?

* Как Божията благодат ти е помогнала да издържиш някакво страдание?

* Какви думи си изрекла напоследък, които не са били изпълнени с благодат?

Послание за запомняне: «Бог за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога» (ІІ Коринтяни 5:21).

Твоето разбиране

Стих: «Понеже си дал обещание на Господ, направи с мен според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за теб възмездие над неприятелите ти, амонците» {Съдии 11:36).

Точки за размишление

* Библията е любовно писмо от Божието сърце до твоето.

* Ако искаш да познаеш Бога и Неговата воля за твоя живот, трябва да задълбочиш разбирането си за Словото.

* За израстващия християнин запаметяването на библейски стихове не е възможност, а заповед.

* Когато запомняш стихове, мисленето ти се променя според Божието и в съзнанието ти отекват Божиите думи, а не твоите.

* Бог ти е дал Библията, за да можеш да Го видиш чрез нея. Това е книга, в която изгубените са намерени, слепите проглеждат, доброто тържествува над злото и всеки получава още един шанс.



Въпроси за разглеждане

* Колко често четеш Библията си?

* Какво те отклонява да я четеш повече?

* Напоследък на какво те е научило Божието Слово?

* Кой стих ти е повлиял най-много напоследък?

* Кои стихове си научила наизуст през последната година?



Послание за запомняне: «В сърцето си опазих Твоето слово, за да не съгрешавам пред Теб» (Псалм 119:11).

Твоят Бог

Стих: «Каза още на баща си: „Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми и да оплача девството си. " Ефтай отговори: „Върви." И я пусна за два месеца» (Съдии 11:37-38).

Точки за размишление

* За да прекараш най-пълноценно времето си „в планината", трябва да осъзнаеш, че е важно не да се отделиш от хората, а да бъдеш близо до Бога.

* За да видиш истината от върха на планината, не се изисква да си насаме с твоите мисли. Трябва да останеш сама с Божиите мисли.

* Въпреки че Бог е същият вчера, днес и завинаги, Той е толкова неизмерим и многостранен, че може да ни се явява по нов начин всяка сутрин.

* На планината, където е Господ, Той ще промисли.

* Бог вижда вечността, докато ние виждаме само днешния ден.



Въпроси за разглеждане

* Къде е твоята „планина" (мястото, където се срещаш с Бога)?

* Колко често ходиш на твоята планина?

* За какво хвалиш Бога днес?

* Как Бог е промислил за теб?

* Какво ти е показал Бог от Неговата перспектива - нещо, което не си могла да видиш от твоята гледна точка?



Послание за запомняне: «Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти» (Псалом 43:3).

Твоите момичета

Стих: «И тя отиде по хълмовете с приятелките си» {Съдии 11:38).

Точки за размишление

* Приятелството означава да бъдеш „на един дух" с друг човек.

* Добави към приятелския си кръг жени, които са на същия етап от живота като теб.

* Помагай на приятелите си с действия, не само с думи.

* Всеки може да ти каже това, което искаш да чуеш, но само истински приятел може да ти каже истината, дори когато тя те наранява.

* Завистта няма място между приятели.



Въпроси за разглеждане

* На какъв етап от живота си в момента?

* Имаш ли приятели, които са на същия етап?

* С какви действия си помогнала на приятелите си?

* Наскоро порицавал ли те е приятел?

* Какво имат приятелите ти, което ти не притежаваш?

* Истински щастлива ли си за техния успех?

Послание за запомняне: «Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда» (Притчи 17:17).

Твоята скръб

Стих: «И оплака девството си» (Съдии 11:38).

Точки за размишление

* Сълзите имат място в израстването ти като християнка. Скръбта е позволена. Тъгата е приемлива.

* Исус е плакал.

* Понякога не скърбиш, а хленчиш.

* Щастието се цупи, когато не разбира Божиите пътища. Радостта поставя пълновластието на Бога над Неговите тайни.

* Ако искаш скръбта ти да се превърне в радост, спри да се вглеждаш в себе си и се съсредоточи върху Бога.



Въпроси за разглеждане

* За какво скърбиш сега?

* Изляла ли си сърцето си пред Бога?

* Струва ли ти се, че понякога хленчиш заради обстоятелствата, в които се намираш?

* Как си спряла да се вглеждаш в себе си и си се съсредоточила върху Бога?

Послание за запомняне: «Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост» (Псалм 30:5).

Твоята отговорност

Стих: «В края на двата месеца тя се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил» {Съдии 11:39).

Точки за размишление

* Божиите пътища не могат да бъдат обобщени в хубава ясна формулка. Неговите планове са извънредно творчески, за да бъдат предвидени.

* Не е толкова важно как ще преодолееш скръбта си, колкото – изобщо да я преодолееш.

* Бог не обещава, че всички неща в живота ни ще са добри. Той просто обещава да използва всички тези неща за добро.

* Можеш да намериш смисъл в сълзите си, като знаеш, че ще си способна да бъдеш благословение за някой друг, който преживява подобна ситуация.

Въпроси за разглеждане

* Как Бог напоследък те изненадва с благословенията Си?

* Посочи някои лоши неща, които Бог е използвал за добро в живота ти?

* Още ли скърбиш, или си обърнала скръбта си в действие?

* Как утеши някой друг през последната година?

Послание за запомняне: «Защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. – Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли – от вашите мисли» (Исая 55:8-9).

Твоята невинност

Стих: «А тя не беше имала мъж» (Съдии 11:39).

Точки за размишление

* Когато става въпрос за секс, Сатана има цял арсенал от оръжия, които може да използва срещу теб.

* Невинността не е просто липса на полови сношения, а - присъствие на чистота.

* Невинността започва в ума ти.



Въпроси за разглеждане

* Как си била изкушавана със сексуални грехове?

* Има ли определен човек или ситуация, които те изкушават повече от други?

* Какво би казал Бог за мислите ти?

* Как се стремиш към чистота в нещата, които гледаш, правиш и казваш?

Послание за запомняне: «Както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете свети и вие в цялото си поведение, защото е писано: Бъдете свети, понеже Аз съм свят» (I Петр. 1:15).

Твоето водачество

Стих: «И стана обичай в Израил израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай» (Съдии 11:39-40).

Точки за размишление

* Лесно е да отбягваш да ръководиш други, когато преживяваш трудности.

* Бог не иска нищо от теб – нито служението, нито парите, нито талантите, нито каквото и да било друго, докато не получи първо самата теб.

* Бог иска да те използва сега и очаква да Му кажеш: «Ето ме.»

* Духовните дарби не са предназначени да ограничават начините и възможностите да служиш на Бога.

* Бог може да те използва въпреки това, което си. Въпроси за разглеждане

* Принадлежи ли сърцето ти на Бога?

* Готова ли си Той да те използва?

* Какво те спира да служиш в твоята църква?

* Кое ти звучи най-страшно в момента – Бог да те използва или да не те използва?

* Какво Бог те призовава да направиш за Него?

Послание за запомняне: «И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бог Отец» (Колосяни 3:17).
Основи на християнството
УДОВЛЕТВОРЕНОТО СЪРЦЕ

/Опит за анализ на Песен на песните/


п-р Тодор Енчев – Сливен
В книгата Притчи цар Соломон заема ролята на учител, в Еклисиаст – на проповедник, а в Песен на песните той е певец и поет. Между всичките му 1005 песни /ІІІ Царе 4:32/ тази е най-хубавата, защото има чудесно преобразно значение за Църквата и Христос. В нея се възпява любовта и верността. Тази книга съставя първата част на еврейския сборник „Мегиле” и всяка година се чете в еврейските синагоги на празника Пасха. Книгата Песен на песните се явява пълна противоположност на книгата Еклисиаст, в която целият свят се оказва неспособен да удовлетвори човешкото сърце. В Песен на песните обаче, сърцето е удовлетворено и наситено с любов. Тази картина е любовна история, в която се възпява чистото естествено чувство и се набляга на простотата и святостта на брака. Под формата на брачни взаимоотношения се описват Божията любов към Израелския народ /Осия 1, 2, 3 гл., Исая 62:4/ и Христовата любов към Църквата /Мат. 9:15; ІІ Кор. 11:2; Ефес.5:25; Откр.9:7 и 21:2 /. Евреите наричат тази книга „Светая Светих” на Св. Писание. Те я смятат за историята на Израел, представена алегорично.

За християните тя е Христос и Църквата, представени преобразно. За модерните критици тя е любовна история с морален мотив. Картината е следната: На планината Ливан цар Соломон има лозе и той отива да го види. В съседство има други лозя. Там той вижда една прекрасна девойка да пази своето лозе и лозята на своите братя. Соломон иска да я привлече, но тя го отбягва. Нейното внимание е насочено към опазване на лозята. Нейната любов и мисли са насочени към възлюбения й годеник, на когото тя е обрекла верността си. Соломон обаче, я отвлича в своя дворец и се мъчи да спечели любовта й с най-съблазнителни изкушения, каквито може да съществуват в един ориенталски дворец. Но въпреки това, девойката остава вярна на обречената любов. Можем да разделим книгата на четири части:


ЧАСТ ПЪРВА

Първи опит на Соломон да спечели любовта на прекрасната девойка

1. Девойката се намира в царския дворец и води разговор с дворцовите жени /1:2-8 /. Те са очаровани от нейната красота. Тя обаче, в смирение отбелязва своята чернота и на какво се дължи тя. Въпреки това, не може да отрече своята хубост. Така е и с всяко Божие чадо. Ако погледне на миналия си живот, грехът го прави черен и грозен. Но верността и любовта към Христа позволяват на Неговата кръв да ни избелва и ни прави красива Негова Невяста.

2. По време на разговора на девойката с дворцовите жени Соломон влиза и се опитва да спечели любовта й, но опитът му не успява,понеже нейните мисли са заети с годеника й /1:9-27/. Подобно нещо става и с църквата Христова, състояща се от Неговите възлюбени. Те се намират в царството на сатана, който се стреми чрез най-съблазнителни и изкусителни начини да ни спечели за себе си. Но ако мислите ни са насочени към нашия възлюбен Господ Исус Христос, дяволът не ще може да постигне целта си.

Девойката съзнава голямата отговорност, която лежи върху нея за опазване на лозята. Нека ги вземем преобразно за сърцата си. Всички ние сме поставени за стражи не само на собствените си сърца, но всеки трябва да бъде страж и на ближния си /Езек. 33:7-8 /. Ап. Павел във ІІ Кор. 11:2-3 се обръща към Коринтската църква с думите: „Ревнувам за вас с Божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж,да ви представя като чиста девица на Христа. Но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпаднете от простотата и чистотата, която дължите на Христа.”

В глава 1 стих 6, девойката признава, че не могла напълно да опази своето лозе, т. е. своето сърце. Тя бе в изкушение да възлюби Соломон и да измени на своя първи възлюбен. Но в стих 7 ние я виждаме отново да насочва мислите си към своя годеник и му говори: „Кажи ми ти, когото люби душата ми, где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне?” Подобно на тази девойка, душата, която е познала Христовата любов не може да се успокои, когато е далеч от Христос и от Неговото стадо – Църквата. Тя копнее и копнежът й може да бъде задоволен само, когато отново намери Христа.
ЧАСТ ВТОРА

ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ НА КНИГАТА /2:8 – 5:8/ СА ОПИСАНИ СПОМЕНИТЕ ОТ ЕДИН СЪН НА ДЕВОЙКАТА И ВТОРИЯ ОПИТ ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ЛЮБОВТА Й

1. Девойката си припомня сцени от миналото, когато тя е била радостна и щастлива със своя възлюбен годеник. Тя като че ли го вижда да идва. В нея бликва радостта при мисълта: „Възлюбленият ми е мой и аз съм негова.” Такава е и радостта на душата, приела и възлюбила Христа, при мисълта, че нейният възлюбен Господ може да дойде всеки момент и да я вземе при Себе Си в славните небесни чертози.

2. Девойката сънува, че отива да търси своя годеник из града, но не може да го намери. Тя го вика, но той не й отговаря. Той е тъй далеч от нея. След време го намира и е много щастлива. Не се ли случва подобно нещо, когато изкупената душа се е отдалечила от Христос? Тя търси Спасителя си и като Го намери, с радост вика: „Намерих Онзи, Когото обича душата ми.”

3. Изкушенията за девойката не са свършили, въпреки хубавия сън. Соломон прави втори опит да я привлече. Той й показва величието и славата си. След това отново възхвалява красотата й, но тя го отблъсква, като се обръща настрани, за да не го гледа, а да мисли за своя годеник.

Според 5:2-5, след като Соломон я оставя и отива в градината си /5:1/, девойката отново се унася в сън и сънува как нейният годеник идва и тя чува гласа му. В съня й той хлопа и вика: „Отвори ми, сестро моя, любезна моя!” Тя се събужда и става да му отвори, но той си е отишъл. Тогава тя тръгва из улиците да го търси. Намират я нощните стражи на града, бият я и я нараняват. Подобна в Откровението на апостол Йоан е опитността на Лаодикийската църква. И на нейната врата Христос хлопа, но тя спи. Едва, когато Господ Исус вземе будните, трезвените, тези спящи души ще се събудят и ще търсят своя Възлюбен, но те ще пострадат много и едва тогава ще могат да го намерят. Това е времето на Голямата скръб, през която ще преминат онези Христови последователи, в които ще се яви ревност и пробуждане след грабването на будните Христови последователи. Затова нашият Господ ни предупреждава да бдим (Мат. 24:42).
ЧАСТ ТРЕТА

ТРЕТИ ОПИТ НА СОЛОМОН ДА СПЕЧЕЛИ ЛЮБОВТА Й /5:9 – 8:6/

1. Той се опитва да й влияе чрез дворцовите жени. Те я питат в що се различава нейният възлюбен от друг възлюбен? Не могат да разберат любовта и верността й към нейния любим. На тяхното питане девойката отговаря чрез подробно описание на своя възлюбен. „Възлюбеният ми личи между десет хиляди” /5:10 /; „Той цял е прелестен” /ст.16 /. Образът на възлюбения много се схожда с този на Господ Исус в Откровение 1:13-16. След подробното описание по превъзходен начин на възлюбения, дворцовите жени пожелават да го търсят заедно с нея / 6:1/.

Ако църквата чрез предаността си на Христа и чрез живото си свидетелство за Него, може да Го представи като най-прекрасния и най-привлекателния, мнозина биха пожелали да Го потърсят и намерят. За голямо съжаление обаче, като че ли църквата не е способна да представи своя Годеник като най-прелестния и най-красивия, който личи между десетки хиляди...

2. Тъкмо, когато девойката е насърчена, че не ще бъде сама в търсенето на възлюбения си, изкусителят в лицето на отстъпилия от Бог цар Соломон, я изкушава за трети път. Той я оприличава на зората, казва й, че е красива като луната и чиста като слънцето. О, да би била църквата не слънце, защото слънцето е нейният възлюбен Господ, но луна, тя би пръскала светлина в този свят на тъмнина. Отразяваща светлината на Слънцето на правдата – Христос (Мал. 4:2), църквата би осветила пътя на много лутащи се в духовна тъмнина души, за да намерят Спасителя си. Името на тази прекрасна девойка е Суламита, което значи „търсеща мир” (6:12-13). Това е много поучително за Църквата, чийто преобраз е Суламита. Тя е наставена да търси „мир с всички човеци и онова освещение, без което никой няма да види лицето на Бога” (Евр. 12:14).

Името на девойката съответства на името на Княза на мира – нашия славен Господ Исус Христос. Всички опити на Соломон да изкуси и спечели любовта й биват отблъсквани от вярната на своя годеник девойка с думите: „Аз съм на възлюбения си.” Когато сатана ни изкушава, нека и ние да постъпваме така, както постъпваше вярната Суламита!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В края на книгата, останалата вярна до край девойка, намира своя възлюбен и му казва: „Бързай, възлюбени мой.” (8:14). Тя отива с него в дома му и се омъжва за него. В Откровение 22:17 църквата, подобно на суламката казва: „Дойди, Господи Исусе!” Смисълът на тази молитва е подобен: „Бързай, дойди да ме вземеш при Себе Си!

Възлюбени от Господа, нека никога не забравяме, че по различни начини сатана ще ни изкушава, с цел да ни отклони от Христа и да ни причини смъртта. Но нека да държим за верността и любовта ни към Исус, а любовта е по-силна от смъртта. Нека пазим „лозята” си, т. е. сърцата си единствено за Христа. Ако някой се е отдалечил от Него и е попаднал в плен на сатана, нека отново да потърси Спасителя си, за да Го намери и заживее в любов, радост и мир с Него, защото Той е Князът на Мира, Любовта и Радостта! АМИН!
Да бъдем като тях
Смит Уигълзуърт: „Апостол на вярата"
Из книгата Божиите генерали на Робъртс Лиардън
За Уигълзуърт покорството на човек към онова, което вярва, не било необикновен подвиг, а естественото следствие от вярата му. За неговата вяра се говори, че била непреклонна, а понякога и груба. Освен това притежавал необикновено учителско помазание и дълбоко чувство на състрадание, чийто плод били безбройните спасения и чудеса през всеки ден от служението му.


Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница