Изготвил: / п

Изготвил: / п /

Населението на общината по настоящ адрес към м. юли 2008 г. възлиза на 21023 д².

Има данни, че праисторически хора са обитавали пещери и открити селища в мест­ност­та „Побити камъни“ още в късния палеолит. Следи от човешко присъствие от епохата на неолита са открити северно от гр. Аксаково, в м. Мюхлюза, както и в селата Слънчево и Доб­ро­глед. По-късните периоди са засвидетелствани от бронзови и медни предмети, намерени на различни места в аксаковските околности, както и от антични писмени източници, според които тази част от Черноморското крайбрежие е населявана от тракийското племе кробизи. Бо­гатият нумизматичен материал от периода говори за активни търговски връзки на мест­ното население с близките градове – Одесос, Марцианополис и Дионисиполис.

Около VІ в. по тези места се заселват славяните. През 680 г., след успешни военни действия срещу Византия, прабългарите, съюзени със славяните, заемат територията на Доб­ру­джа.

За предшественик на Аксаково се смята селото под крепостта Мъглиш (по-късно известна като “Михлюз-кале”). Крепостта, както и селото, съществуват още през късната Античност. Функционирането им през Средновековието, в периодите на Първото и Второто български царства, се доказва от намерения богат археологически материал. Името на кре­постта се споменава многократно в изворите във връзка с битката край Варна от 1444 г., ко­га­то тя е завзета и разрушена от войските на Владислав Варненчик. В следващите истори­чески периоди крепостта не е възстановена, но селото продължава да съществува.

След включването на територията в границите на Османската империя се наблюдава процес на “обезбългаряване” - българското население чувствително намалява. Появяват се смесени и чисто турски села. Освен Мъглиш (наричано Маклис), в регистрите се срещат и имената на селата Аджемлер (попадащо в обхвата на съвременно Аксаково) и Джиздар (При­пек). Основен поминък на населението е земеделието и овцевъдството.

След Кримската война допълнително се изселват големи групи от християнското на­се­ление. Територията се обезлюдява в значителна степен. Обратният процес се наблюдава след Освобождението, когато голяма част от турското население се насочва към Турция. Имо­тите му са закупени от бежанци от Турция, Беломорието, Македония, преселници от Бал­кана и околните села. Представа за етническия състав и произход на населението през този период дават данните от първото преброяване в Княжество България (1881 г.), според които например от жителите на с. Аджемлер близо 65 % са с български матерен език, като само около 39 % са родени в пределите на Княжеството, а останалите са преселници. Втора пре­селническа вълна към разглежданата територия се наблюдава през 1903-1904 год., след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

Качествената природна и екологична среда стимулират процес на активно инвести­ра­не в строителството на висококатегорийни сгради за сезонно или целогодишно обитаване (“второ жилище”) от страна на жители на Варна и други съседни населени места, което ре­зул­­ти­ра не само в нарастване на интензивността на застрояване и гъстотата на обитаване в съще­ст­вуващите населени места, но също и в мащабна урбанизация на извънселищни тери­то­рии - върху земи от земеделския или горския фондове след промяна на предназначението им.

Общинската територия представлява важен транспортен възел. През нея преминават автомагистралите “Хемус” и проектната “Черно море”, респ. транспортният коридор № 8. В нейните граници попада и Международно летище Варна. Пресичат я пътни артерии от репу­бликанската мрежа, осигуряващи транспортните връзки на територията на Североизточния ра­йон за планиране със стопанския и транспортен център Варна. В близост се намират при­ста­нища “Варна-Запад” (12 км) и “Варна-Изток” (8 км). Прилежащите общини и особено аг­ломерацията Варна-Девня притежават мощен и разнообразен икономически потенциал. Те­зи обстоятелства обуславят инвестиционен интерес към територията, с тенденция към засил­ва­не, насочен към логистични, складово-търговски и производствени дейности.

Географските условия благоприятстват развитието на нови енергийни мощности, ба­зи­рани на алтернативни източници (напр. ветрова енергия), за което има проявен инвести­ционен интерес.

Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съ­ществуват само за териториите на населените места. Органите на местното самоуправле­ние и местната администрация практически са лишени от законоустановения съвременен ин­ст­ру­мен­тариум за провеждане на общинската устройствена политика, основана на цялостна стра­тегия за развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчета­ва­не на публичния и частните интереси и за ефикасно управление и контрол върху инвести­ци­онната активност на цялата общинска територия.

В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за територията са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазва­не­­то и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от актуална и адекватна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира из­ра­ботването на общи устройствени планове на община (ОУПО), които обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението на тези планови документи е дефи­ни­рано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години в чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и пла­но­ве.

1. 
   Цели и задачи на Общия устройствен план на общината
   

В съответствие с принципите на устойчивото развитие постигането на главната цел се предпоставя от изпълн­ението на след­ните цели:

- Регулиране на по-нататъшната ур­ба­ни­зация на терито­ри­ята на общината в граници, ко­ито да не накърняват це­лостта и стабил­ност­та на природ­ната й среда.

- Създаване на необходимите устройствени ус­ловия за реализиране на стратеги­ческите документи по ЗРР

- Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграж­дане и техни­ческо съ­оръжаване на жиз­нената среда в населените места и останалите оби­тавани те­ритории в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти

- Планиране на територията на общината по на­чин, осигуряващ съхра­ня­ване и едновременно с това пълно­цен­­но използване на природ­но­то и кул­­тур­но наследство на общината и Черноморското крайбрежие, с оглед ус­тойчивост и взаимно стимулиране на развитието на всички системи.

• 
  Определяне на общата структура на терито­рията и прилежащата акватория и прео­бладаващото предназ­начение на състав­ни­те и струк­турните й части.
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите и акваторията по предход­ната точка.
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на комуникацион­но-транспорт­ната инфраструк­ту­ра на об­щи­ната.
  
• 
  Развитие на тех­ни­чес­ката инфраструктура и опре­деляне разположението на мрежите и съоръженията им на терито­ри­ята на об­щи­ната, както и връз­ки­те им с териториите на съседните общини и с ин­фра­струк­турни мре­жи, съо­ръ­жения и обекти от регионално и нацио­нално значение.
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно раз­простра­нение на предвидими природ­ни бедствия и регла­мен­тиране на необходимите превантивни мерки и начини на ус­трой­­ство и защита.
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между ус­тройст­вото на територията на об­щи­ната и природната й среда, с оглед нейното опазване. Ре­гламен­ти­ране на допустимото нато­вар­ване на естес­т­венит­е рекреа­ционни и други ресурси, с оглед опазването им.
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обек­тите на кул­турно-исто­ри­чес­ко­то наследство и при­родните забеле­жител­ности.
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени ме­роприятия и определяне на последо­ва­тел­­ност на ре­ализирането им във времето.
  

2. 
   Проучвателна основа на Заданието
   

• 
  природо-географски условия и ресурси;
  
• 
  културно-историческо наследство;
  
• 
  териториална структура и земеползване;
  
• 
  демография и трудов потенциал;
  
• 
  икономически активности – състояние и тенденции;
  
• 
  селищна мрежа и населени места;
  
• 
  социална инфраструктура;
  
• 
  транспортна инфраструктура;
  
• 
  енергийни системи, водоснабдяване и канализация;
  
• 
  състояние на компонентите на околната среда
  

3. 
   Основни изводи от проучванията и изисквания към проекта за ОУПО на община Аксаково
   

• 
  Отчитане на външните връзки на общи­на­та като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъо­браз­ност­та им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво.
  
• 
  Формиране на комплекс от устройствени мерки, це­ля­­щи пре­о­доля­ва­не на ус­тано­вени диспорпорции между отделни части на общин­ската територия.
  
• 
  Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбани­зацията и друго строително усвояване.
  
• 
  Създаване на устройствени условия за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им.
  
• 
  Създаване условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура.
  
• 
  Осигуряване на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприя­тия - общинско задължение.
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината да се прилагат постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия.
  
• 
  Планът да приложи адекватен подход при планиране на земеползването и оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.
  
• 
  Разпределението на територията на общината по ви­дове общо (преобладаващо) пред­­наз­наче­ние и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно­стите на Наредба № 7, при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони, в т.ч. ЗУЧК, и на факти­ческото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвиж­данията на действащия цялостен устройствен план.
  

• 
  По отношение на релефа: характеристиките на релефа усложняват условията за разви­тие на пътната мрежа, особено на пътища от висок клас, което предопределя изискването към ОУПО за внимателно проучване и обосноваване на проектното решение в тази му част;
  
• 
  микроклиматичните условия са един от факторите, стимулиращи развитие на отдиха и на обитаването. Този фактор, респ. очерталите се ус­трой­ствени тенденции в съответните землища, следва да бъдат съобразени при функцио­нал­ното зониране на територията;
  
• 
  водните ресурси на общината са сранително малки, поради което ОУПО тлябва да осигури устройствени условия за тяхното опазване. ОУПО да предвиди и използване на термалните води, най-вече в оранжерийното производство;
  
• 
  по отношение на геоложките и инженерно-геоложките условия: ОУПО да се съобрази със спецификата им, с оглед недопускане активизиране на съществуващи и предизвикване на нови свлачища
  
• 
  предвид значението на морския бряг като рекреационен потенциал и рибното богатство, ОУПО трябва да създаде необходимите устройствени условия за неговата реализация;
  
• 
  предвид експлоатация на находища на полезни изкопаеми (пясъци и глини) ОУПО да предвиди инфраструктура, която да не нарушава екологическите характеристики на средата, а също така и да определи бъдещото земеползване на терените, определени за рекултивация
  
• 
  общината разполага със значителен горски фонд, като използването му за стопански нужди не е от голяма значение, но курортните гори са с добри възпроизводствени възможности. В ОУПО да се отразят границите на горите с различно предназначение и да се определят горите, чието предназначение не може да бъде променяно. ОУПО да предложи увеличаване на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителните, както и да регламентира поемния капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра.
  

Община Аксаково се характеризира със значителна наси­те­ност с архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието в и извън населените места.

ОУПО да оцени обектите на културно-историческото наследство, като елементи на цялостни териториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната среда, за промотиране и социализация на качествата им и за реализация на стопанския им потенциал – като обект на туристически ин­терес и посещения.

В плана следва да се отразят устройствените аспекти на режимите и предписанията за опазване на па­метниците и на охранителните им зони.

Планът следва да третира устройстве­ните проблеми на достъпа и изграждането на при­емната инфра­структура при онези от обектите, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.

3.4. Основни изводи от анализа на териториалната структура и земеползването

Общата площ на общинската територия е 46223,1 ха и е разпределена в 23 зем­ли­ща. Различията в усвоеността на територията като функционално съдържание и земеползване се обуславят от разнообразието в природогеографските характеристики на територията.

ПО НАЧИН НА ТРАЙНО ПОЛЗВАНЕ

В обхвата на зоните за териториалноустройствена защита по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се включват територии с различно основно предназначение:

- Зона „А” обхваща територия, съдържаща основно земеделски земи, плажна ивица и горски фонд в южната част, и частта на акваторията на Черно море;

- Зона „Б” е заета почти изцяло от горски фонд (основно – ПП „Златни пясъци”), с изключение на североизточната част, където са разположени селищно образувание – вилна зона, и земеделски земи.

• 
  В южната част на територията, около общинския цен­тър, основно за обекти с производствено-складово предназ­на­чение и търговско-складово предназначение
  
• 
  В източната част, във връзка с концентрирания туристически ресурс и близостта до областния център интересът е насочен основно към развитие на обитаването (“второ жилище”) и на отдиха.
  

Анализът очертава една относително по-благоприятна от средната за страната демо­графска картина в община Аксаково, както и вероятност за по-нататъшно нарастване на на­се­лението й. Налице са възможности за поддържане на едно добро ниво на заетост, принос за което ще продължи да има непосредствената близост на агломерацията Варна-Девня с тру­до­вия си пазар. Независимо от сближаването (дори изравняването) на показателите за смърт­ност и раждаемост на населението, регресивната възрастова структура няма да бъде прео­до­ля­на напълно в перспективата на 2020 г. и обезлюдяването на част от селата (предимно в се­ве­ро­западната част на общината) ще продължи. Като демографски фактор с отрицателен знак тряб­ва да се отчете и ниското образователно ниво на населението на общината. В този перс­пек­тивен срок няма да бъдат преодолени и очертаните диспропорции в териториалното раз­пре­деление на населе­нието. Вероятно ще се запази, а дори и засили интензивността на еже­днев­ните тру­до­ви и културно-битови пътувания към общините Варна и Девня.

В съответствие с резултатите от анализа, към ОУПО се адресират следните изисквания:

- при определяне на перспективното устройствено развитие на отделните населени места да се отчитат териториалните различия в перспективното им демографско развитие;

- да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното терито­ри­ално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общин­ска­та територия);

- наред с демографските прогнози, планирането на териториалното развитие на системите да се съобрази с ресурсовите възможности и с потребностите за осигуряване реализацията на външни инвестиционни инициативи, значими за социално-икономическото развитие на общината;

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на връзките на общинския цен­тър с останалите селища от общината, особено от най-източната й част;

- да се предложат устройствени мерки за подобряване на комуникационните връзки със съседните общини, респ. средоточията на места за полагане на труд