Изготвил: Проверил: Юлия Джакова, Доц. Иво Панов Иранистика, I курс Фак.№15215 Ад да’ва- ал джадида или „новата доктрина”

Коренът на така нареченият „Орден на Асасините” се проследява до 483 (1090) година в крепостта Аламут, но реално те са клон на Фатимидските Исма’или в Сирия,които полагат началото си през 683 година,когато умира пророкът Мохамед.С неговата смърт исляма се разделя на Сунити и Шиити,като първите доминирали.Сунитите вярвали ,че водача на исляма трябва да бъде избран от правоверните , докато Шиитите били убедени,че наследството трябва да остане в семейството на Мохамед. Те смятали ,че властта трябва да бъде в ръцете на Али,съпругът на дъщерята на Мохамед – Фатима(от там – Фатимиди). Накрая през 765 Муса ал–Касим е разпознат от множеството на Шиитите за седмия Имам – законния наследник на Мохамед.Муса имал по-голям брат, Исмаил, лишен от наследство от баща им (или самият Муса’ли е заговорничел, за да заеме мястото на брат си).Шиитските екстремисти вярват, че Исмаил и неговите наследници, са единдсвените истински Имами които трябва да следват.Така „Исмаили”-те стани силна тайна секта, която по-късно основава Фатимидската империя.В средата на 497(1085), Фатимидкия халиф – Мустансир умира,оставяйки трима сина.Въпреки ,че най-големия – Низар(от перс. -слаб,хлъзгав,тънък)не бил много силен владетел, той става вдъхновение за низарските имсаили – известни по късно като „Орденът на Асасините”, но той има наследници, които започват въстание срещу последните Фатимиди, претендирайки за халифата и имамата.Последното от тези въстания 556/1161 година води внука на Низар.

Докато Мустансир все още бил жив, в Рей 17 годишния Хасан ( Хасан ал Саббах – бъдещият лидер на Асасините) се запознава с исмаилската доктрина от Амир Дараб, един от местните разпространители на Исмаилизма.Първоначално има много спорове между Сабах и Дараб относно правилната религия,но след като ляга болен Хасан осмисля,че Амир Дараб проповядва правилната религия и дава обет за вярност‎.През 464 (1072) година Хасан привлича върху себе си вниманието на ал ‘Аташ, главния от исмаилските да’и(религиозно-политически ислямски мисионер) в Персия.Оценявайки способностите на Хасан, той го назначава на един от постовете на да’ва (имсаилския призив).През 467 (1074) година ал’Аташ взима заедно със себе си Хасан в своята тайна резиденция в Исфахан.Две години по-късно, под опеката на Аташ, Хасан се заселва във Фатимидската столица, за да продължи обучението си като исма’илит в следващите няколко години. Такава била практиката на разпространителите на да’ва.Когато през 471 (август 1078) Бадр ал- Джамал наследява ал’Му’иад аш- Шираз като да’и и ад-ду’ат(началник на мисионерите) запазва всички важни постове за свои хора, в това време Хасан пристига в Кайро. В Египет той остава за около 3 години,като отива и в Александрия.Според низаритски източници има конфликт между Хасан и Бадр -разногласие относо Низар, наследника на Мустансир, който Хасан чувства длъжен да следва, докато Бадр е на страната на Муста’ли ,по-малкия брат на Низар.

Махди.Крепостта е в Дайла, в района Рудбар, на висока скала в централната част на горния хребет на планината Албурз. Хасан разработва подробен план за презвемането й.Като начало се заема да утвърди да’ва в Северна Персия.Изпраща свои подчинени да’и в различни области около Аламут,за да накарат местните жители да се обърнат към исмаилизма.Скоро неговата дейсност привлича вниманието Низам ал- Мулк ,везир на селджукския султан Алп Арслан и Малик – Шах,които хранят дълбока ненавист към исмаилизма.Низам се опитва да хване Хасан и да прогони да’и, но не успял и те благополучно и тайно се връщат в Рудбар. Сутринта на 4 септември 1090 (483) година , Хасан тайно прониква в крепостта Аламут, представяйки себе си като учител под името Дикхуд.Хасан обучава децата в гарнизона на Аламут.С времето хората му заемат важни позиции както в, така и около крепостта, а гарнизона тайно приема исмаилизма. Скоро крепостта се оказва в ръцете на Хасан – късната есен на 483(1090).Оставайки в Аламут ,той се заема с фортификацията на крепостта и складовите й помещения, като накрая тя била способна да удържи продължителна обсада. В последствие Хасан утвърждава властта си над Рудбар и Дайлам, като постоянно идват хора които да приемат исмаилизма.С това получил и много нови крепости нуждаещи се от фортификация.Религиозно-политическата пропаганда на Хасан получава голяма поддръжка от народните маси, но също довежда и до множество атаки от страна на селджуките над крепостта. Маликшах изпратил войници срещу Хасан, но те безуспешно се опитвали да превземат Аламут.
(Превземането на крепостта сложило ново начало в историята на персийските исмаили, действащи дотогава нелегално.Това послужило като сигнал за въоръжено въстание срещу Селджуките.Като шиитски исмаил Хасан бил твърдо против анти-шиитската политика на Селджуките, които били яростни защитници на сунитския ислям и положили клетва да изкоренят Фатимидите.)

През 484(1091) година Хасан ал Саббах изпраща да’и Хюсеин Ка’ин в родния си Кухистан, за да мобилизира силите и поддържа местните жители въставащи срещу местния селджукски емир.Движението прерасва в междунардно анти-селджукско въстание.Въстанниците презвземат множество важни укрепителни пунктове, а също и няколко важни града (Тун,Табас,Каин,Зузан).Кухистан става втория след Рудбар с активни исмаилитски действия, под ръководството на местния лидер изпратен от Аламут.За Хасан възниква възможност да основе независима държава на песрийските исмаили на територията на двата региона. През 485/1092 година, султан Малик-Шах виждайки растящата сила на исма’илите събира значителна войска за превземането на Аламут и други исма’илитски крепости в Кухистан, но скоро последвала смъртта на Малик –шах и операцията била прекратена.

...

...

(В началото на XI век в иранския свят има редици тюркси династии.Устоновяването на тюрксото господство в иранския свят започва в момента на възкачването на династиите на Газнaвидите и Караханидите. Властта им предствлява опастност за съхранението на културата и националното самосъзнание на персите.Запазването на персийската култура се опира на съзнаващите своята идентичност персийски мюсюлмани въпреки столетията под арабско управление.Основни пазители и хранители са Сафавидите,после Саманидите и Буидите.Тюрките са възприемани в Персия като чужденци и местните жители хранят към тях дълбока неприязън.Хасан ал Саббах не принзава властта на нашествениците в Персия.На осъществяването на една цел той посвещава целия си живот – сплотяването на исмаилите в значително голяма революционна сила.Исмаили от различни обществени слоеве се сплотяват.Важно е да се отбележи, че Хасан утвърждава персийски, а не арабския, като език за религиозните четения.Причина за бързия успех на въстанието на Хасан е и лошото икономическо положение на страната, след смъртта на Малик шах.)

В района на Исфахан начело на да’и е Ахмад, синът на Ал’Аташ, който постига сериозна победа превземайки крепостта Шахзид.Ахмад обръща над 30 хиляди души към исмаилизма в района на Исфахан.Дейността на Хасан и неговия приемник в Аламут не се разпространява към Централна Азия. След Малик-Шах политическата и военната власт се оказала отслабена.

Осъзнаването на тази реалност помага на Хасан да пристъпи към разработването на стратегия за откъсването на местност по местност от властта на селджуките.Всяка новопревзета крепост била използвана като военна база с военоначалник назначен от централната щаб-квартира –Аламут.

Решението на Хасан ал Саббах да превърне убийството в срество за достигане на военно-политически цели се появява, като отговор на политическата раздробеност на селджджукския режим.Селджуките, както и кръстоносците убивали своите врагове в схватка между различните групировки.Хасан не придавал особено значение на тактиката на избирателното убийство водено от религиозни и политически цели.Но именно тази практика се асоциира с низаритските исма’или от Персия и Сирия, което е преувеличено до степен, че всяко горе-долу значимо убийство в центъра на мюсюлманската територия е приписвано на низарите.Дейността се изпълнявала от фида’и- млади, жертвоготовни хора, които само избират този път.

се случва може би първото масово убийство от страна на Асасините – те убиват на 400 души в Казвин.

Скоро след това Султан Мохаммад изпраща нова войска към Ламасар, но умира преждевременно и войската е върната.След това Ламасар никога повече не е завзета.По времето на управлението на Кийа, исмаилите се отделят като независим народ със собствени земи в два ирански района основно Рудбар и Кухистан.Той умира на 26 Ямад 532 /9 февруари 1138, след 14 годишно управление.Погребан е до Хасан ал Саббах. (Междувременно седжуките губят поголовно своите позиции.Последният им владетел Санджар умира през 1157 след 35 години управление и опити да се бие на няколко фронта.Той се опитвал да се справи и с бунтовете на Караханидите в Трансоксиана и Гуридите в Афганистан.Докато се опитва да централизира властта си Исмаилите в Сирия и Персия набират тяхната мощ.Със смъртта на Санджар се слага край на Селджукската империя )

Новият общ враг на фатимидите и низарите след падането на Селджуките са кръстоносците.По време на управлението на Муста’ли, докато Хасан все още укрепва позициите си, кръстоносците за първи път стъпват на светите земи.След успешното завземане на Йерусалим през 492/1099, кръстоносците започват множество политически и военни сблъсъци с Фатимидите в Египет, и Низарите в Сирия.Низарите и кръстоносците имат много схватки в Сирия.Сирийските низари стигат върха на своите възможности под управлението на Рашид ад-Дин Синан 588/1163, техния главатар в продължение на тридесет години.Именно по времето на Синан името „Старецът от планината”, което оригинално не е поставено от исмаилите, а от кръстоносците, търговците и анти-исмаилитите, се отнася до този който е на „върха” на планината Албруз и по-точно управителят на Аламут.Рашид изпраща посланници до краля на Йерусалим , Амалрик I през 569/1173.По това време се предполага, че Саладин става основен враг на исмаилите от Сирия, за които се смятало, че са изоставили свещените мюсюлмански закони.Сведенията за Асасините по времето на кръстносните походи( по специално третия) - 1147-1149 и 1187-1192,са основния източник на митология относно Асасините.

След мистерьозната смърт на Нур ал ‘Дин, Саладин тръгва за Кайро, но наследник вече е избран.Синът на Нур ал’Дин е новият владетел на Сирия – Ал’Салих, 12 годишен.Въпреки младостта си той не бил за подценяване. Ал ‘Салих призовава Орденът на Асасините, за да го оттърват от неговия противник Саладин. Асасините проследили Саладин до неговата палатка, вън от градските стени и правят опит да го убият, промъквайки се под прикритието на нощта.Саладин успява да се оттърве само с леко порязване.Минала година преди Саладин да се завърне в Алепо.Този път увеличава защитата около себе си, въпреки това Асасините опитват отново по един любопитен и притеснителен начин.До себе си той намерил сладкиши с забит нож с бележка да си тръгне иначе следващият път ще бъде убит.Саладин избягва от Алеппо отново.Минали 7 години преди късмета на Саладин да се завърне.През 1191 неговия противник Ал’Салих умира ,както баща си и дядо си при неизяснени обстоятелства.

Може би най-ценно оръжие на Асасините е ,че са били обучени да са незабележими. Те говорели всички диалекти в зависимост от това къде трябва да изпълнят задача, обличали се като нормални мюсюлмани .Въпреки предпочитания та си към чистите бели дрехи,техните дрехи също били според местоназначението.Били обучени да отбягват вниманието на другите,за което се появил и митът ,че изчезвали мигновенно.Криели малки,невидими под дрехите,но ефективни ножове с една цел – убийство от първия удар.Асасини използвали индйски и арабски кинжали популярни през тяхната епоха.Поради вида на оръжията се предполага ,че точките на атака са били сърцето и врата на жертвата.Идеята е била по възможност Асасинът да избяга,преди жертвата да успее да повика своите охранители3, за това снаряжението и дрехите са леки и удобни.

Историята на Асасините, хронологически се зачислява към така нареченият Аламутски период, чието начало е превземането на крепостта от Хасан ал’Саббах.Само няколко от наследниците на властта на Аламут, са запечатали добре името си в историята, въпреки недостига на документи по случая след разрушаването на крепостта от Хулагу хан.Рукн ад-Дин Хуршах , синът на 'Ала' ад-Дин Мухаммад е последният владетел на Аламут.След неуморимата и неумолимата сила на Хулагу-хан, превзема няколко Кухистански крепости включително и Хиркух, положението за Аламут не е благонадеждно.След безплодни опити за преговори с монголците, Хуршах капитулира оставяйки имама да се оправя както може.На 18 ш. 654/8 ноември 1256, крепостта в която се укрива Хуркаш е превзета,а той пленен.В плен той изпраща на всичките си командири послание да предадат крепостите си.В резултат около 40 крепости са в ръцете на монголците.След дълга съпротива през 654/дек.1256 Аламут се предава.По късно паднал и Ламасар.Последната крепост, седаличе на ордена останала Хиркух, която се предала след продължителна обсада след като остава без припаси.По времето на нашествието на монголците, низарите вече не представляват толкова голяма и организирана сила както по времето на Хасан ал’Саббах и Рашид ад-Дин Синан.С края на низаритската държава и загубата на крепостите в Сирия, низарите завинаги губят своята независимост и политическо господство.

Подкрепата и участието в серии обуйства на известни личности,Имами и други благородници им дава титлата на може би първата терористична организация в света.Някой от по-известните убийства и случаи в историята на Асасините/ Исмаилите включват следните събития:

Смята се, че подробните документи за действията на ордена са унищожени при превземането на Аламут от Хулагу хан през 1257, когато той унищожава крепостта и всичките библиотеки и ценна информация за асасините са безвъзвратно изгубени.

Има убеждаващо доказателство,че тайнта доктрина на исмаилите , в която са посветени само малко избрани, се стремяла към замяна на философията за религията, причината за вярата и неограничена свобода на мисълта относно властта на откровението.Свободата, не могла за дълго да остане проста спекулация на ума, тя завладявала сърцата и влиянието й върху моралните устои скоро се разкрила.Сред Исмаилите имало групи, в които безморалността на която се облягала основата на доктрината се вкоренила толкова дълбоко,че разтърсила не само ограниченията на вярата, но и законите на приличието и свещените природни закони.Нито безлимитната свобода на мисълта,която в последствие оформила исмаилските учения, нито свободата с която се характеризирали няколко бранша от сектата са били известни на всички онези които проповядвали алегоричната доктрина и позволили даряването на имамата на исмаил – синът на Джафар Садих.Сектата преследвала едновременно и политически и амбициозно възгледи , стараейки се да има хора във всички обществени и политически слоеве.За това е трябвало да се адаптира към характера, темперамента и предразсъдъците, като внимателно е разкривала истината само на определени, защото иначе не толкова лесно заробваните съзнания и будните умове са щели да стоят настрана.Исмаилите са били разделени на няколко секти с доктрини различни по много начини от тези на исляма.Това са сектите на Карматите,Низарите, Фатимидите от Египетм Друзите, Исмаилите от Персия( известни като Мулхиди – или Malahida) и тези в Сирия – Асасините.

Библиография

1-Polo, Marco. The Book of Ser Marco Polo, 3rd revised ed.by H. Cordier, ed. and transl. H. Yule, vol. 1, 139–146.

2-Josef, W. Marry “Medieval Islamic Civilization – An Encyclopedia”, 73-74, New York: Taylor & Francis group,2006

3 -Wujcik , E. “The Palladium Book of Weapons and Assassins” ,6-11, Palladium Books, Detroit ,1983

4-Daftary F. “A short history of the Ismailis”, Edinburgh University Press, 1998,129-138 , 28-31

5-. Steingass ,F."Persian-English Dictionary", London, 1892, p. 1396

6- Levy,J. „Encyclopedia of the secret societies” ,27-35,2010, Godsfield press Ltd

7- http://www.history.com/videos/birth-of-the-assassins#birth-of-the-assassins

http://ismaili.net/histoire/history06/content600.html

8-Daftary, F. “The Assassin Legends: Myths of the Ismailis”,88–185 . London: I.B. Tauris, 2001.

9 -Nanji,Azim “Ismaili Philosophy”, © 2003 The Institute of Ismaili Studies

10-Frye ,N.R “Cambridge History of Iran , vol.4”,520-543, ©Cambridge University Press, New York,2008

11-http://en.wikipedia.org/wiki/Assasins

12-http://www.outremer.co.uk/assassins.html

Илюстрации

1- Хассан Ал Саббах

2-Превземането на крепостта Аламут

3-Малик-Шах

4-Райските градини

5-Саладин

6-7 – Арабски и Индийски кинжали използвани от Oрденът на Асасините