Изготвил: Валентина Камбосева Фак. No 22010005 Специалнсот: мбм

2. Характеристика на облачните технологии………………………………..………...стр. 6

3. Модели облачни технологии…………………………………………………………стр. 9

4. Типове услуги на облачните технологии……………………………………..……стр. 12

Днес обаче, когато се въведе същата дума, търсещата машина връща резултати свързани с информационните технологии в интернет и това не се дължи на работата на добре почерпен инженер от Google, а на революционна промяна в ерата на ИТ технологиите.

Новият модел на компютърни технологии получи названието облачни компютърни технологии като облакът е метафора за интернет – т.е. технологии и услуги, достъпни през интернет.

С изобретяването на новият бизнес-технологичен модел организациите масово преструктурират своите IT системи от традиционният модел клиент/сървър към облачен технологичен модел където всичко се предлага като услуга без значение дали става въпрос за софтуер, хардуер или съхраняване на информационни масиви.

За да отговорят на разнородните изисквания на потребителите, доставчиците на облачни технологии предлагат различни услуги (SaaS, PaaS, IaaS) и модели (Public, Private, Hybrid), които ще разгледаме накратко.

Облачните технологии са естествена еволюция на широкото въвеждане на виртуализацията, ориентирана към услугите архитектура, автономна и компютърниполезност. Подробности се абстрахира от крайните потребители, които вече няматнужда от експертиза, или контрол, технологичната инфраструктура "в облака", която ги подкрепя.

1. 
   Дефиниране на облачните технологии
   

По този начин, концепцията и дори технологичните подходи, които стоят зад „облачните технологии” не може да се счита за новост като такива и по-специално центрове за данни вече използват методи, за да се поддържа мащабируемост и надеждност, за да се гарантира наличността на техните хоствани данни. Нещо повече, облачните системи, за разлика например от грид-технологията, не произлизат първо от сферата на изследванията и след това да се поемат от реалната икономика, а вместо това произлизат директно от търговските изисквания и решения. Следователно не е изненадващо, че терминът изчислителни облаци" и сегашната му разбиране наистина стават популярна с публикацията от Amazon на Elastic Compute Cloud EC2 през 2006г.².

По този начин няколко нови „облачни” домейни и доставчици възникват и не е изненадващо, че терминът възпроизвежда няколко свързани, но все пак различни значения. По-специално, обхватът на областите и възможностите така наречените облаци серазличават силно. Най-типичните представители за свързани облачни функционалности в момента могат да бъдат намерени в следните области:

(1) центрове за данни, които се опитват да поддържат висока скалируемост и да увеличават наличността;

(2) уеб сървър ферми, автоматизиращи и стабилизиращи техните сървъри, съответно уебсайта на потребителя;

(3) опитите за балансиране на ресурсите за бизнес решенията;

(4) предложения от външен ASP тип.

Повечето инфраструктури на изчислителните облаци се състоят от услугите, предоставяни чрез споделени данни и които се явяват като единна точка за достъп за нуждите на потребителите. Търговско предлагане може да отговаря на споразумения за ниво на обслужване. Очаква се „облачните технологии” да доведат до драматичен растеж в областта на ИТ продуктите в някои области и до значителни спадове в други области.

Повишената степен на свързаност и повишеното количеството данни са довели до необходимостта много доставчици и по-специално центрове за данни да използват по-големи инфраструктури с динамично натоварване и балансиран достъп.

Чрез разпространението и възпроизвеждането на данни в сървъри по заявка, използването на ресурсите се подобрява значително. Подобно на това, хостовете на уеб сървърите възпроизвеждат изображения на съответните клиенти, които изискват определена степен на достъпност в множество сървъри и искания за маршрути според натоварването на трафика.

Въпреки това, тъкмо когато Amazon публикуват тези вътрешни ресурси и техните механизми за управление за използване от клиенти, терминът „облак” е публично свързан с такава еластична инфраструктура - особено с достъп до ИТ ресурсите „по поръчка”. В същото време, много доставчици ребрандират техните инфраструктури в " облаци", макар че това има малки последици върху начина, по който те предоставят своите възможности .

Съществени насоки в развитието на интерактивните технологии, приложения и платформи са свързани с изграждане на компонентите на сложни структури под формата на „компютърен облак“.

Информационната система „облак“ променя света на комуникациите и осигурява повече възможности за развитие на малки и средни иновационни компании. Този тип технология се дефинира като модел за съхраняване, управление, организиране и достъп до информация и други данни, кон-центрирани на специфичен сървър. Съществуват два структурни елемента, осигуряващи ефективно функциониране на технологията. Първият включва мрежата на клиента или компютрите му, както и програмите, които се използват за достъп до база данни или сървърите, съдържащи всички даннни. Вторият елемент от архитектурата е самият „компютърен облак“, където се съхранява цялата информация, записана на сървърите, до които клиентът желае да има достъп. Тези два елемента на архитектурата са свързани в обща мрежа и осигуряват контролиран достъп на всички потребители до облака, без да се нарушава сигурността и надеждността на данните.

Терминът „облак“ се използва още като метафора на интернет технологиите и показва по какъв начин се изобразяват формите на мрежовите диаграми. Интересът към тази терминология съгласно анализите на съдържанието в Google се засилва през последните 2 години, графиката се покачва непрекъснато от 2007 г. до настоящия момент. Страни, които проявяват засилен интерес към технологията са Сингапур, Индия, Хонг Конг, Тайван и САЩ. Може още да се отбележи, че това са и най-развиващите се в иновационно отношение държави по отношение на новите мрежови технологии. Най-много заявки за търсене има по отношение на платформите, разработвани от компаниите Амазон, Гугьл и Майкрософт – тези фирми са водещи в света по предоставяне на подобен тип услуги.

При търсене на информация в системата Google Insights се вижда, че информационният индекс в Индия е 100, в Сингапур - 62, в Тайван - 38 и в САЩ - 23. В България например, индексът е 0, т.е. интересът е сведен до минимални стойности и не може да бъде изчислен. Технологията се разработва от компании, изброени по-долу като „Гугьл“, „Амазон“, „Майкрософт“, „Зохо“, „Яху“, АйБиЕм. Това са и най-иновативните бизнес структури в настоящо време³.

Източник: http://www.oncloudcomputing.com/en/2009/09/cloud-compu-ting-architecture-cloud-computing technology/

2. 
   Характеристики на компютърните технологии
   

Технологията „компютърен облак“ включва 3 основни характерни услуги:

а) Софтуер под формата на услуги (SaaS);

б) Инфраструктура като услуга (laaS);

в) Платформи за услуги (PaaS).

Към първата група спадат програми от типа на: zoho, pixlr, netsuite, docs, aviary, salesforce, jay cut, acrobat.com, Ani- moto, Oracle on demand.

Инфраструктурата включва виртуални и физически сървъри, където се осигуряват програми, приложения за краен потребител и възможности за интегрирано качване и редактиране на съдържание. Примери за подобна технология са: Amazon Web Services, Gogrid, Sun Grid Compute Utility, Google Base.

Най-популярните платформи в света са: AppEngine, Amazon (ЕС2); Force.com; Azure Services Platform, Oracle SaaS platform, Coghead, Force.com, Yahoo Developer Network.

Компютърния облак се дефинира от АйБиЕм като нововъзникващ модел за комуникация, където данните и услугите се концентрират и намират в масивни центрове за данни и може да бъде осигурен повсеместен достъп от всяка точка чрез интернет. Осигурени са и добре разработени приложения, подобни технологии се разработват от Amazon (ЕС2)⁴.

Изчисленията под формата на облак е бързо развиваща се област на компютърните науки и се нарича по този начин, тъй като данните и приложенията съществуват под формата на „облаци“ на уеб-сървъри. Платформата на Google се нарича App Engine, Microsoft разработва Windows Azure.

Cloud computing заема значително място и в публикациите на Ройтерс и се смята за технология на бъдещето. По темата на страницата на агенцията има над 2500 материали и отправки. Infoworld, водещо електронно списание в света по нови комуникационни технологии⁵ дефинира предимствата на „компютърен облак“ и отбелязва, че това е актуализирана версия на общественополезни компютърни услуги, базирани на виртуални сървъри, достъпни до бизнеса чрез интернет. Понятието се свързва с всички ИТ модели, ориентирани към предоставяне на услуга срещу заплащане в реално време. Типични представители са приложенията на Google Apps и Zoho Office.

Базови характеристики на тези нови технологии са: запазване анонимността на потребителите; картографиране на данни; визуализация на данни; непрекъснато актуализиране на софтуера на потребителя; активно използване на платформата HTML5; интегриране на всички мрежови процеси; даване възможност за проследяване на стари версии на документи и връщане назад.

Освен това, облачните технологии предоставят следните възможности:

* Подобряват способността на потребителите за повторно предоставяне на технологични ресурси, инфраструктура.

* Достъпност на софтуер, който позволява на машините да си взаимодействат с облак софтуер по същия начин, който потребителския интерфейс улеснява взаимодействието между хората и компютрите.

* Дават възможност на потребителите за достъп до системи, с помощта на уеб браузър, независимо от тяхното местоположение или какво устройство използват (например, компютър, мобилен телефон). Потребителите могат да се свързват от всяко място .

* Сигурността би могло да се подобри поради централизиране на данните, повишаван сигурността на ресурси и т.н., но съществува риск от загуба на някои чувствителни данни, както и липсата на сигурност за съхранените данни. Все пак, сигурността е значително повишена, когато данните се разпределят върху едни по-широк район или по-голям брой устройства и системи, които се споделят от несвързани потребители. В допълнение, потребителският достъп до дневници може да бъде труден или невъзможен.

* Поддръжката е по-лесна, защото не трябва да бъде инсталиран на компютъра на всеки потребител

Компютърен облак е нов модел за съхранение и споделяне на знание и информация, за разлика от традиционните информационни и компютърни технологии.

В последните 50 години ИТ притежаваха следните отличителни черти:

• 
  инфраструктурен модел – централизирани компютър¬ни услуги, взаимодействие клиент-сървър, интернет и мобилни компютърни платформи;
  
• 
  технологични абстракции като операционни системи, база данни, приложни компоненти, услуги, ориентирани към архитектури;
  
• 
  приложни домейни от типа на персонална продуктивност и взаимодействие, специфични индустриални платформи, бизнес приложения;
  
• 
  модел на услуги като инфраструктури, приложни мениджърски услуги, т.е. наблюдава се преминаване от консуматорско поведение, характерно за web 1.0 и web 2.0 технологиите, създаващи илюзия за неизчерпаеми ресурси, винаги налични и достъпни, лесни за управления услуги чрез интернет, и в момента този модел се развива в посока мобилни комуникации. Технологията и моделът на „компютърен облак“ променят модела на бизнес, на софтуер и достъп до ресурси, като потребителите се ориентират към по-еластичен софтуер, инфраструктура, модели за правене на бизнес. Достъпът до ресурси става по-динамичен, ресурсите са виртуални и налични при възникване на необходимост.
  

• 
  модел за компютърни услуги при поискване;
  
• 
  разделяне на услуги за дизайн и приложение;
  
• 
  автоматизирана система за разполагане и подреждане на съдържание;
  
• 
  заплащане за използване на услуга в момента;
  
• 
  гъвкав достъп до различни модели за информация;
  
• 
  неизчерпаеми ресурси при поискване.
  

• 
  точен размер на услугата;
  
• 
  ограничаване на разнообразие (повече услуги - централизирано управление и големи разходи);
  
• 
  споделяне на ресурси;
  
• 
  еластичност;
  
• 
  бързина на услугите;
  
• 
  прогнозируемост.
  

• 
  „компютърен облак“ е-Интернет; о най-значимата напоследък технология; о превръща се в нарицателно име на индустрията на бъдещето; о проста идея; о променя света;
  
• 
  бъдеще на мобилните устройства.
  

3. 
   Модели облачни технологии
   

Бързината, с която се преминава към облачни технологии по естествен начин увеличи изискванията към създаване на повече и по-разнообразни технологични модели.

Изборът на тези модели зависи от вида на информацията и достъпа до нея както и от специфични изисквания по управлението.

Различават се 3 основни модела облачни технологии: обществен облак, хибриден облак, частен облак. (фиг.2)

Частна облачна (или вътрешна) инфраструктура е предназначена за ползване от самостоятелна организация или група. Тази инфраструктура не се споделя с други организации или потребители.

Частният облак има по-висока цена и ниво на сигурност в сравнение с публичен облак. Частният облак е защитен от защитна стена firewall и може да бъде достъпен единствено през вътрешна защитена мрежа.

Частните облаци са гъвкави и изградени на основата на услуги. Процесите, услугите и информацията се управляват вътре в самата организация.

В частният облак няма допълнителни защитни регулатори, юридически изисквания или мрежови ограничения каквито съществуват в публичните облачни структури.

Доставчиците на облачната услуга и клиентите изграждат оптимизирана и контролирана инфраструктура с повишена сигурност като се елиминира мрежовия достъп на външни потребители.

Публична облачна (или външна) инфраструктура се предлага свободно чрез интернет достъп до софтуерни приложения и уеб услуги при поискване на всички потребители или голяма индустриална група от потребители.

Публичният облак осигурява гъвкав и икономичен начин за ползване на IT решения. Терминът публичен не означава, че информацията на отделният потребител е публично достъпна, а дефинира възможността за ползване ресурсите на облачната технология от всеки регистриран потребител.

Публичният облак включва приложения в сферата на управление на работата с клиенти (CRM), комуникации, офис и пр.

  ICN.bg е първият и единствен доставчик на съвременна облачна технология в България. ICN Cloud е публичен облачен модел и предоставя на потребителите Инфраструктура-като-Услуга.

Хибридният облачен модел съществува благодарение на необходимостта на организациите от различни видове облачни модели (Публични, Частни и Обществени) едновременно.

Хибридният облачен модел позволява хостването на критично важни приложения в частният облак докато приложенията с по-ниски изисквания към сигурността и достъпа се ползват в публичната част.

Общественият (Community) облак представлява инфраструктура, която се споделя от няколко организации, които формират общността споделяйки близки интереси като сигурност, условия за ползване, изисквания за съвместимост и други подобни.

Общественият облак предлага по-висока степен на поверителност, сигурност и политика на съвместимост. Пример за такъв тип облак е проекта Gov Cloud на Google.

Комбинирана облачна технология се формира при съединяването на няколко облака.

Чрез интегриране на по-голям брой външни и вътрешни доставчици на услуги и приложения този тип облачен модел улеснява достъпа и ползването на услугите в публичният облак като в същото време спестява определени трудости като например PCI съвместимост.

Вътрешен облак (или облак в облаците) представлява мрежа от облачни структури, която е изградена на базата на отворени стандарти и предоставя специфична среда на облачна технология.

Тази концепция се изгражда на базата на желанието на няколко доставчици на облачни технологии да формират обща среда, която не съществува като самостоятелен облак.

Подобна мрежа представлява интернет пространството, което може да се разглежда като мрежа от много мрежи.

По подобен принцип глобален вътрешен облачен модел може да предоставя огромен брой услуги на потребителите което е извън възможностите или приоритетите на един отделен доставчик.

ICN.bg предоставя на своите клиенти публична облачна технология на световно ниво. Посетете нашият сайт за да научите за предимствата на облака пред традиоционните ИТ решения⁶.

Облачните технологии се състоят от разнородни типове услуги, които са на разположение на потребителите при поискване (on-demand).

4. 
   Типове услуги на облачните технологии
   

Компютърен облак се свързва със 7 основни типа услуги:

1. Софтуер като услуга.

2. Виртуализирани ресурси достъпни в мрежата и специал¬ни центрове за данни.

3. Платформи като услуга – изграждане на приложения, които се изпълняват от инфраструктурата на провайдера и се доставят до потребителите чрез интернет.

4. Мрежови услуги интегрирани в облака от типа на Google Maps, ADP payroll processing, Postal Service, Bloomberg.

5. MSP или управление на услугата на провайдера – приложения, които изпълняват следните функции: сканиране за вируси,осигуряване на електронна поща, антиспам услуги, контрол на трафика, управление на десктопа.

6. Търговска платформа, обединяваща услугите SaaS и MSP, позволява на потребителя да планира пътуване, административни услуги, доставки на пратки и ценообразуване.

7. Интегрирани интернет услуги, или наречени още „bus in the cloud“, като се предоставят възможности от типа на „Централна гара“. Примери за подобни програми са CapeClear, Е SB, Op Source и Boomi.

Нека разгледаме основните типове облачни услуги.

При модела софтуер-като-услуга (Software as a Service (SaaS)) доставчикът предоставя на клиентите достъп до лицензирани софтуерни приложения, които са инсталирани на облака.

Потребителите могат да достъпват тези приложения през интернет чрез уеб браузер като се прилага модел на заплащане-при-употреба (pay-per-use).

Потребителите не се изсиква да управляват или контролират елементи от инфраструктурата на облака като мрежа, сървър, операционна систем или хранилище за данни.

Понастоящем Софтуер-като-Услуга (SaaS) e перфектно работещ модел за достъп до леки приложения като текстови редактори, аудио-видео софтуер, уеб базирани имейл програми и пр.

Когато става въпрос за ползване на тежки ресурни приложения като 3D игри, качеството на услугата може да се понижи заради времето на предварителна подготовка на приложението (buffering time).

В общия случай доставчикът на услугата разполага и поддържа приложението, което се наема от клиентите на виртуална машина в облачната технологична среда.

SaaS се предлага от известни производители като Zoho Suite, Apple’s MobileMe и Google Docs.

При модела платформа-като-услуга (Platform as a Servie (PaaS)) доставчиците предоставят на клиентите програмен език като платформа или софтуер като например Java, Python или .Net (не само тези, разбира се) за да внедрят създадени собствени или приложения на трета страна в облачната инфраструктура и да ги направят достъпни през интернет с API (Application Program Interfaces ) или уебсайт портали за своите клиенти.

Доставчиците на платформа (PaaS) предоставят различни услуги на разработчиците на приложения като виртуална среда за разработка и предварително настроени за тази среда инструменти, стандарти за приложението, съобразени с изискванията на разработчика както и предварително изграден канал за разпространение, който се предоставя на разработчиците на публични приложения.

Клиентите имат контрол над разработените приложения и до известна степен до настройките на средата, в която се хостват приложенията.

Както и при (SaaS) клиентите нямат контрол до базовата облачна инфраструктура като мрежа, сървъри, операционна система и дисково пространство.

При Платформа-като-Услуга (PaaS) отговорност на доставчика на услугата е да се погрижи за сигурността на средата за разработване, докато отговорност на разработчика е сигурността на самото приложение.

Примери за доставчици на Платформа-като-Услуга (PaaS) са Google App Engine, Force.com и Microsoft Azure.

Интеграция-като-Услуга (IgaaS) преставлява облачен модел който въвежда функционална системна интеграция в облачната система предоставяйки възможност за обмен на информация между системите на отделната организация и трети страни (доставчици или партньори) при поискване.

Малки и средни бизнес организации ползват Интеграция-като-услуга (IgaaS) заради възможността от интеграция на всякакъв тип бизнес услуги на ниска цена, което им дава възможност да насочат ресурсите към техният основен бизнес вместо към закупуване и управление на скъпа IT инфраструктура.

Известни доставчици на Интеграция-като-услуга (IgaaS) са Amazon SQS, OpSource Connect, Boomi и Mule On-Demand.

Бизнес-Процес-като-Услуга (BPaaS) се отнася за всеки бизнес процес в рамките на облачният технологичен модел (самостоятелно обезпечаване на услуги, еластично мащабиране и измерване на потребление или ценообразуване, обработка на работни заплати или на човешките ресурси), достъпът до която се осъществява през интернет чрез уеб-ориентирани интерфейси и използване на уеб-ориентирана облачна архитектура.

Десктоп-като-Услуга (DaaS) е позната още като виртуален десктоп или десктоп под наем и представлява трансформиране на настолни компютри в облачна услуга.

Има две основни категории DaaS – тези, които са на базата на локално изпълнение и тези, които използват централизирано (дистанционно) изпълнение.

За момента има само една форма на DaaS, в рамките на категория за местно изпълнение и това е подходa нa MokaFive.

Понякога този този модел се нарича „десктоп съхранен в облака“, защото това е реалната същност на услугата – виртуални десктопи, съхранявани в облака (от MokaFive) и изтеглени при-поискване (on demand) на компютрите на потребителите, където те работят на местно ниво.

За момента DaaS се изпълнява локално като се съхранява и изтегля при поискване от облака, което донякъде различава тази услуга от типичните облачни услуги, при които всички процеси се изпълняват  в облака.

Друг модел и Тестване-като-Услуга (Testing as a Serive (TaaS)). Целта на този модел е да даде възможност на организациите да проведат тестове от вида доказване-на-концепцията (proof-of-concept) преди да решат дали да сменят настоящата инфраструктура с облачна такава чрез ползването на емулатори катоiTrinegy.

Тази услуга ще позволи на клиентите да наблюдават влиянието на важни фактори върху мрежата като например загуба на пакети, трафик, латентност и време за реакция като условия за вземане на по-добри решения.

Управление-като-Услуга (MaaS) е услуга при поискване (on demand) , която предоставя възможността за управление на една или повече облачни услуги като топология, използването на ресурсите, виртуализация и управление на достъпност (uptime).

Общата платформа за управление на облака (Cloud Management Platform CMP) съдържа набор от инструменти за бизнес и оперативно управление.

Управлението-като-Услуга (MaaS) дава възможност на клиентите да управляват своите облачните услуги от всяка категория в режим на самообслужване.

Сигурност-като-Услуга (SecaaS) се отнася за доставка на сигурна платформа и приложения към клиентите при поискване (on demand).

Ако сигурността е изцяло под управлението на доставчика, клиентите ще чувстват липсата на контрол върху техните лични данни.

Сигурността е добре да бъде оформена като споразумение, поделящо отговорностите между клиента и доставчика.

Когато на клиентите се даде възможност да управляват сами инструментите за сигурност на собствената им информация, това ще изгради чувство на доверие към възможността за съхранение на техните поверителни данни на облака.

За да се гарантира безопасността на данните на клиента, доставчикът трябва да може да предложи като услуга редица приложения за сканиране на средата като анти вирусна програма, приложения за откриване на вредни скриптове (всички форми на spyware, malware, trojan, sniffer scripts).

С все по-широкото използване на облачните технологии няма съмнение, че в близко бъдеще ще се появят и наложат нови модели на облачни услуги.


Заключение

Облачната технология е модел, който прави възможен мрежовия достъп до споделени ресурси като интернет мрежи, сървъри, хранилища за масиви от данни и софтуерни приложения с мининално участие или управление от доставчика на услугата.

С навлизането на този технологичен бизнес модел потребителите могат да достъпват тежки по отношение на разхода на ресурс приложения чрез леки преносими устройства като мобилни телефони, лаптопи и PDA устройства.

Облачните технологии преместват изчислителната мощ и информацията от десктоп компютрите и преносимите устройства в мега мощни дата центрове което намалява разходите и формира нов по-гъвкав подход за правене на бизнес.

Облачните технологии имат много предимства за да бъдат предпочитано IT решение за организациите като най-важното от всички е преминаване към заплащане само на изразходваните ресурси като значително се намаляват или дори елиминират разходите за инвестициите в IT структура.

Използвани източници:

1. 
   Lewis, Grace. Cloud Computing: Finding the Silver Lining, Not the Silver Bullet, 2009. http://www.sei.cmu.edu/newsitems/cloudcomputing.cfm
   
2. 
   Lewis, Grace. Basics About Cloud Computing, 2010.
   

3. 
   Jansen, Wayne & Grance, Timothy. Guidelines on Security and Privacy in Public Cloud Computing. National Institute of Standards and Technology, 2011.
   
4. 
   Strowd, Harrison & Lewis, Grace. T-Check in System-of-Systems Technologies: Cloud Computing (CMU/SEI-2010-TN-009). Software Engineering Institute, Carnegie Mellon University, 2010.
   

5. 
   http://blog.icn.bg/cloud2/%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8/
   
6. 
   http://www.icn.bg/cloud-create.html
   
7. 
   http://aws.amazon.com/ec2/
   
8. 
   http://www.infoworld.com/d/cloud-сomputing/what-cloud-computing-really-means-031
   
9. 
   http://www.oncloudcomputing.com/en/2009/09/cloud-compu-ting-architecture-cloud-computing technology/
   
10. 
    http://aws.typepad.com/aws/2006/08/amazon_ec2_beta.html
    
11. 
    http://en.wikipedia.org/wiki/John_McCarthy_ (computer_scientist)
    
12. 
    http://www.webhostingunleashed.com/whitepaper/cloud-computing-comparison/
    
13. 
    http://www.infoworld.com/d/cloud-computing/cloud-versus-cloudguided- tour-amazon-google-appnexus-and-gogrid-122?page=0,0
    
14. 
    http://www.nytimes.com/external/idg/2009/06/18/18idg-the-cloud-as-innovation-platformearly-examples-24294.html