Изготвил: „юнион консулт” ооД

„ЮНИОН КОНСУЛТ” ооД

гр. София, Октомври, 2008 г.

Вносителят, „МЮЛЕР ГРУП” АД – гр. София, като титуляр на Разрешение за търсене и търсене на кварц-каолинови пясъци в площ „ДАР” № 553/27.06.2008 г, е изготвил и внесъл в МОСВ геоложки доклад с изчислени запаси към 01.10.2008 г. за трите проучени участъка: „Саръгьол”, „Тодор Икономово – Юг” и „Тодор Икономово – Изток”. Съгласно чл. 21, ал. 7, т.2 от Закона за подземните богатства, утвърждаването на протокол с изчислени запаси от подземни богатства и издаване на удостоверение за търговско откритие се извършва от Министъра на околната среда и водите след представяне от титуляря на разрешение за търсене и проучване на влязло в сила решение по ОВОС, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение.

Поради ранния етап на инвестиционното предложение на „Мюлер груп” АД (предстоящо утвърждаване на геоложките запаси), разгледаните по-долу параметри и характеристики на предвидените дейности отразяват виждания на инвеститора във фазата на предварителната технико-икономическа оценка на суровинната база и разработването на идеен проект. Те подлежат на допълнително уточняване и детайлизация при изготвянето на работни проекти за експлоатация на проучените участъци.

І. БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЙОНА И НАХОДИЩЕТО

1. Релеф и застроеност на повърхността

Находище “Дар”се състои от три проучени участъка на кварц-каолинови пясъци – „Саръгьол”, „Тодор Икономово-Юг” и „Тодор Икономово-Изток. Намира се в Шуменска област, община Каолиново и отстои на около 20 km ЗЮЗ от гр.Тервел, на около 20 km източно от гр. Исперих.и на около 48 km североизточно от гр. Шумен, в землищата на с. Дойранци, с. Тодор Икономово и град Каолиново.

Находището попада в източната част на Дунавската платформена равнина. Релефът е разчленен, платовиден, с дълбоко врязани стари речни долини, понастоящем суходолия с характерни широки дъна и заоблени или стръмни скалисти брегове, оформени от отвесните ръбове на долнокредните варовици. Преобладаващо са с посока юг-север, но с многобройните си разклонения придават на релефа силно разчленен характер. Между суходолията се оформят обширни плоскогория – обширни заравнени плоскости с надморска височина от 200 до 300 m.

Площта, покриваща находището се състои от незастроени земеделски и горски земи. Изключение прави само участък „Тодор Икономово-Юг”, през който преминават път ІІІ клас от Националната пътна мрежа, въжена линия за транспорт на насипни товари и два електропровода (ВЕЛ 20 кV). Опазването на тези съоръжения ще бъде осигурено чрез оставяне на съответните предпазни сервитути, в етапа на изготвяне на работните проекти за експлоатация на участъка.

Предвидените за експлоатация участъци от находище „ДАР” попадат извън обхвата на двете Защитени зони(ЗЗ) по Европейската програма Натура 2000 в тази част на страната – ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0002039 (по Директивата за местообитанията) и ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0000106(по Директивата за птиците). Най-близо до защитените зони (на 400 м) се намира участък „Т. Икономово-Изток”, което се предвижда за експлоатация след 25-тата година от срока на концесията. Другите два участъка са отдалечени на повече от 1,5 км. извън обхвата на защитените зони. Това обстоятелство е благоприятно за опазване на биологичното разнообразие в района.

Районът се характеризира като безводен, липсват големи водоизточници и повърхностно течащи води през цялата година. Районът на находището е прорязан от дълбоко врязани стари речни долини, със суходолия с широки дъна и заоблени стръмни скалисти брегове. На територията на находището протичат няколко малки рекички, които водят началото си от Лудогорието. През лятото и през по-голямата част от годината водите на тези реки пресъхват, нямат постоянен отток и водните им количества значително се повишават при интензивни дъждове в техните водосборни области.

Подземните води в района са дълбоко лежащи и не се използват за водоснабдителни цели. Нито един от трите добивни участъка от находище „Дар” – Саръгьол, Тодор Икономово – изток и Тодор Икономово – юг не обхващат санитарно-охранителни зони на водоизточници, водите на които се използват за водоснабдителни цели.

Предвид карстовия характер на района и описаните хидрогеоложки условия, не се очакват негативни ефекти като дрениране или замърсяване на подземни води и водни източници.

Според почвено-географското райониране на България (Нинов, Н. География на България, БАН, 1997 г.) районът на находището за кварц-каолинови пясъци „Дар” попада в източната част на Лудогорска почвена провинция от Долнодунавска почвена подобласт на Карпатско-Дунавска почвена област. Районът има специфично местоположение, разполагайки се между следните почвено-географски провинции: Дунавско-Добруджанска от север и изток, Провадийска от югоизток, Средна Предбалканска от югозапад и Средна Дунавска от запад.

Независимо от заеманата обширна площ, почвеното разнообразие в района е сравнително ограничено и се дължи главно на съществуващото неголямо разнообразие по отношение на основните фактори на почвообразуване, като хълмисто-равнинен релеф, материнска скала представена повсеместно от льос и льосовидни седименти, умерено-континентални климатични условия, безводен и сух район, с дълбоки подземни води, ливадно-степна и лесостепна растителност.

Съгласно почвената карта на България в М 1:400000 (Койнов, В. и колектив, БАН, 1968 г.) почвите в обследвания район са както следва:

5. Излужени черноземи, тежко песъчливо-глинести

10. Оподзолени черноземи и тъмносиви горски, тежко песъчливо-глинести

31. Алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести

40. Ерозирани излужени черноземи

Номерацията на почвените различия е съгласно легендата на почвената карта.

Тъй като районът е преходен между Предбалкана от юг и равнината от север, зоналните почвени типове тук са сиви горски (подтип тъмносиви) и черноземи (подтип излужени и оподзолени).

Района на находището е земеделски - основно е зърнопроизводителен. Освен широко разпространените едногодишни земеделски култури, в района се срещат и рудерални растения - полски хвощ, пълзящо лютиче, змийско мляко, тученица, разклонена лобода, обикновена овчарска торбичка, обикновена коприва, хмелна люцерна, голям живовлек, дребен репей и др.

Характерестеката на растителността от държавния горски фонд в площта на находище „Саръгьол” е представена в долната таблица:

Отдел	подотдел	Площ, m2	възраст	Вид
131	1	27949,633	10	Широколистна, смесена, червен дъб, леска
	2	76189,667	10	Широколистна, смесена, червен дъб, леска
	3	3375,307	10	Широколистна, смесена, червен дъб, леска
	В	11991,966	60	Издънково, цер
	Е	5306,067	110	Семенно, цер

6. Заплаха от природни бедствия

Съгласно сеизмичното райониране на Р. България от 1987 г., районът на находище „ДАР” попада в зона с вероятност от възникване на земетресения с интензитет І-VІІІ степен, със сеизмичен коефициент 0,15.

Фигура 1.

Участъците на находището не попадат в заливни зони или зони с интензивни свлачищни процеси.

Фигура 2.

Фигура 3.

Климатът е като цяло мек, поради влиянието на Черно море, но може да се характеризира като умереноконтинентален, с по-ярко изразени континентални черти.

Средната годишна температура е 10,3°С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25°С. Относителната влажност на въздуха е 55-77%. Характерни са силните ветрове със скорост 3-4 m/s.

Температурите на почвата след 5 cm дълбочина са положителни целогодишно, което е благоприятно за добива на кварциво-каолиновата суровина. Само през месец януари се отчитат минусови температури в най-горния почвен слой до 2 cm.

Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е през юни, а минимумът - през февруари. Средното месечно и сезонно разпределение на валежите е както следва: зима -131 l/m², пролет -165 l/m², лято - 227 l/m² и есен - 133 l/m².

В района средната скорост на преобладаващите ветрове е под 3 m/s. Това е благоприятно по отношение на близките населени места, тъй като предполага локализиране на емисиите прах от работния процес в границите на находището.

За станция Тервел преобладаващи са северните и западните ветрове, а за ст. Исперих – североизточните и западните ветрове.

Случаите с тихо време (със скорост на вятъра под 1 m/s ) за ст. Тервел са 21,3 %, а за ст. Исперих – 30,4 %, което е предпоставка за естествено разсейване на емитираните токсични газове от работещата техника и инертни прахове – от добиваната суровина. Това са много добри условия за разсейване на атмосферните замърсители, които предвид минималните емисии от работещата техника, биха се локализирали само в района на кариерата.

Годишният ход на броя на дни с мъгла е с максимум през декември.

Облачността в разглежданата територия е с най-високи стойности (от 6,1 до 6,7 бала) през зимата, докато през втората част на лятото рязко намалява до 2,5 бала за август

Икономиката на района е с подчертано селскостопански характер – основно зърнодобив и технически култури, слабо животновъдство. Застъпена е и миннодобивната индустрия – добив на каолин по открит способ, основно в двете най-големи находища „Саръгьол” и „Дойренци”.

В близост до работните участъци на находище „ДАР” няма предприятия на хранително-вкусовата, фармацевтичната и козметичната промишленост, складове за фуражи и хранителни продукти, зеленчукови градини, функциониращи риболовни бази или рибарници. Не се намират болници, санаториуми, училища, детски площадки, вилни зони, места за отдих и рекреация, курорти и архитектурни паметници. Територията се използва за обработка на земята, производснво на селскостопански култури и добив на кварц-каолинови пясъци.

Община Каолиново заема площ 293 км² и се състои от 1 град (Каолиново) и 15 села (Браничево, Долина, Дойранци, Гусла, Климент, Лиси връх, Лятно, Наум, Омарчево, Пристое, Сини вир, Средковец, Тъкач, Тодор Икономово, Загориче Общия брой на постоянните жители е 21 477 души.

Според Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. (ДВ бр. 46/1992 г, изм.доп. ДВ бр. 46/1994 г, ДВ. бр. 89, 101/1996 г, ДВ. бр. 101/1997 г, ДВ. бр. 20 и 41/1999 г, ДВ бр. 40/2002 г), по т. 196 ”Добив на нерудни полезни изкопаеми по открит начин (без взривяване)” хигиенно - защитната зона е 300 m. Разположението на обектите със санитарно - охранителен статут в районите на участъците на находище ”ДАР” съответства на изискванията на Наредба № 7/1992 г.

IІ. Вид и категория на съоръжението за минни отпадъци

Разкривката от добивните участъци на находище „ДАР” представлява хумусен почвен слой, льос, глини и слабокаолинови пясъци. Изкопаните при добива хумусни материали не се третират като минен отпадък. Те ще се съхраняват в отделни временни депа съгласно изисквнията на Закона за опазване на земеделските земи и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт

До изчерпване на запасите от гнездо 16 на участък „Саръгьол”, откривката ще се депонира на външно булдозерно насипище. След приключване на добивните работи, в него ще се устрои вътрешно насипище за депониране на разкривката от гнездо 15. По същия начин ще се процедира и с разкривката от другите участъци, като освободените обеми на отработените кариерни гнезда ще се запълват с разкривка от следващите участъци в експлоатация. Ново външно насипище ще бъде необходимо да се устрои само в началния етап от разработването на участък „Т. Икономово – Изток”, което е отдалечено на значително разстояние от останалите проучени участъци.

Съгласно чл. 22б, ал. (6) от ЗПБ, отработените пространства, образувани в резултат на подземен или открит добив на подземни богатства, в които минните отпадъци се връщат като запълващ материал, не са съоръжения за минни отпадъци. Въз основа на това се предвижда през срока на експлоатацията на находище „ДАР” да бъдат създадени две депа за стерилна откривка – по едно в участък „Саръгьол” и в участък „Т. Икономово” – Изток.

Насипообразуването ще се извършва с булдозер тип “Caterpillar D8T”. Насипищата ще са със следните параметри:

Параметри на насипището

1. Проектна вместимост на насипището

- участък „Саръгьол” - V_oⁿ = 6 500 000 m³;

- участък „Т. Икономово” – Изток - V_oⁿ = 3 800 000 m³

2. 
   Обем откривка подлежаща за насипообразуване
   

Според чл. 22б, ал.4 от ЗПБ и данни от т. І.6. за сеизмичните, хидроложките и инженерно-геоложките характеристики на района, насипищата, образувани при добива на кварц-каолинова суровина от находище „ДАР” следва да се класифицират като съоръжение от „категория Б”.

Местоположението на насипищата в границите на проектните концесионни площи за отделните участъци е показано в приложение към Плана.

IIІ. Характеристика на минните отпадъци и прогнозното им количество

1. 
   Геоложка характеристика на находище „ДАР”
   

Участък Саръгьол се намира между селата Каолиново, Кус, Тодор Икономово и Дойренци. Части от участъка са отдадени на концесии – гнезда 17-20 и гнездо 21. Проучени и неексплоатирани запаси има в гнезда 15 и 16 на площ от 3,5 km².

Подстилащи за каолиновите тела в участъка са варовиците. Те са светлобойни – светложълти, жълти до кремавожълти, предимно зърнести и с масивен изглед, интензивно изветрели и карстифицирани, с неравни повърхности. Непосредствено върху варовиковата подложка обикновено идват мантийни наслаги от жълторъждиви или ръждивокафяви, понякога до малиненочервени глини и глинести пясъци. Обикновено тези мантийни наслаги обгръщат отдолу и отстрани самото каолиново тяло, изградено от каолинови пясъци, слабо каолинови пясъци, прослойки и лещи от естествено промит каолин, глини и глинести пясъци, чакъли и пясъчници. В отделни участъци на едно каолиново тяло се оформят каолинови гнезда, изградени само от кондиционни каолинови пясъци. За кондиционни обикновено се приемат белите, понякога с петнисти и ивичести оцветявания, кремавите и бледорозовите каолинови пясъци.

Слабокаолиновите пясъци са слабоспоени и неспоени скали, дребно до финозърнести, бели, кремавожълти, жълторъждиви до керемиденочервени, обикновено в най-дълбоките части на карстовите празнини, където образуват фуниевидни, лещовидни или неправилни струпвания. Контактите им с каолиновите пясъци са рязки и ясни, в по-редки случаи – преходни.

Естествено промит каолин се среща рядко като маломощни, бързо изклинващи лещи сред каолиновите пясъци или по контакта на каолиновото тяло. Представлява сбита и трошлива глинеста маса с характерни харнишоподобни повърхнини на триене и сивобал, кремав, кремавожълт, по-рядко розов, виолетов или червен цвят. Контактите му са винаги гладки и ясни.

Чакълите се срещат рядко като лещи и бързоизклинващи прослойки сред каолиновите тела. В късовия състав се наблюдават кремъци, варовици и пясъчници.

Макар и рядко, наблюдавани са и прослойки от кварцитоподобни пясъчници – сивобели до светлорозови, с масивен изглед и дребнозърнеста структура, изключително здрави и твърди.

Отгоре каолиновите тела и оформените сред тях каолинови гнезда се припокриват обикновено от кватернерни отложения – покривни чакъли, льосовидни глини и типични льосови наслаги с обща дебелина от 1 до 27 m.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КВАРЦ-КАОЛИНОВИТЕ ПЯСЪЦИ

Кварц-каолиновият пясък от участък „Саръгьол” е слабо споена скала, изградена от каолин (фракция<0.01 mm) и пясък (фракция>0.01 mm). Представлява добре хомогенизирана механична смес, в която каолинът е слаба спойка на пясъчните зърна. Цветът на каолиновите пясъци е преобладаващо бял, кремав, бледорозов, розов или ръждиво-жълт.

Минерален състав

Сведения за минералния състав се дават по минераложки анализ на най-масовата фракция 0,25-0,05 mm и от диференциално термичен анализ на глинестото вещество (фракция <0,01 mm).

Главните скалообразуващи минерали са кварцът и каолинитът (общо 97-99%).

Кварцът е най-масовият минерал, представен от неправилни, полуръбести до полузаоблени зърна. Някои от тях са бистри, безцветни, но по-често замътнени от праховидни включения.

Каолинитът е втория основен минерал след кварца. В глинестата фракция (<0.01 mm) се съдържа от 81,7 до 96,75%, средно 89,6%. Разликата до 100% най-вероятно е фин свободен кварц и нищожен процент от други примеси.

Другите 1-3% от каолиновия пясък са представени от различни минерали, които могат да се групират в три основни групи. В първата група са минерали, които се срещан в почти всички изследвани проби: фелдшпат, мусковит, жележни хидроокиси, циркон, рутил, титанит и барит. Във втората група са минерали, съдържащи се в приблизително 50% от пробите, а именно: турмалин, анатаз, епидот и левкосен. В третата група са минерали, които се срещат в единични проби: биотит, апатит, монацит, гранат и амфибол.

Зърнометричната характеристика на каолиновите пясъци определя до голяма степен сложността на технологичния процес при обогатяването и количеството на крайните продукти, които се получават при преработката на суровината.Съдържанието на основните фракции в изследваните проби, които определят крайните показатели при преработването на суровината са следните:

• 
  Фракция (>1.0 mm) – от 0,01 до 7,85%, средно 1,46%;
  
• 
  Фракция (1,0-0,1 mm) – от 40,10 до 69,68%, средно 53,45%;
  
• 
  Фракция (0,1 – 0,01 mm) –от 10,32 до 32,18%, средно 24,03%;
  
• 
  Фракция (<0.01 mm) от 15,18 до 34%, средно 22,23%.
  

Химическият състав на суровината дава само обща представа за подземното богатство, без да отразява състава на продуктите, които могат да се добият при нейното преработване. Химическия състав на групови проби от суровината показва следното средно съдържание на основните компоненти: SiO₂ – 86.6%; Al₂O₃ – 8.4%; Fe₂O₃ – 0.24%; TiO₂ – 0.12%; CaO – 0.10%; MgO – 0.10%;K₂O – 0.14%; Na₂O – 0.02%.