Изготвяне на модел на психолого-педагогич изследване
Изтегляне 117 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове извадки и методи на формиране
- Методи за образуване на извадки: делят се на две големи групи-специализирани и вероятностни.
- Представяне на резултатите от психолог.педагогич.изследване
- Представяне на резултати чрез статистически величини
- Величини на разсейването
- Етапи на статистическия анализ: 1. проверка на разпределението
- Приложение на избрания статистически метод
|
Изготвяне на модел на психолого-педагогич. изследване Изработват се 3 вида планове в зависимост от характера на хипотезите – разузнавателен план, аналит., експериментален план. Разузнават.- изследователя не разполага сдостатъчно данни или знания за изследв. явление и се налага да проведе предварително изследване с цел получаване на инф.сцел описване на това явление Аналит. план – разработва се когато изследователя е в състояние да формулира описателни хипотези и неговата цел се състои в получаването на информ. дост. за описан. на изследвания процес. Провеждат се в извадки. Експериментален- разработва се когато изследоват. е формулирал и ще проверява т.нар. обяснителни хипотези, за да изясни причинноследствените зависимости м-у отделните явления. В центъра стои информ.получена от експеримент. Най-добре е разработен експеримент.план. в-у него се изгражда разбирането за педагог. изследване. 2. формиране на извадка и образуване на групите. Генерална съвкупност- обхваща всички елементи които теоретически могат да бъдат изследвани. Извадката- е част от генералната съвк. Изследв.в извадка са свързани с определена вероятност за грешки, които биват 2 вида :съдържателни и гр.на представителността . съдържателните се дължат на планирането и подготовката на изследването, ясна цел, неправилно образуване на извадката, на провеждане на изследван. грешки-отклонение от целта, неправилно мотивиране на участващите. За да не бъдат допуснати грешки се поставят следните основни изисквания : 1. елементите които ще се изследват не трябва да бъдат подбрани преднамерено а случайно което се постига по следния начин: обекта който ще бъде изследван да е определен по точен и недвусмислен начин, така че да са изключени недоразуменията за това попада или не дадения случай към изследвания обект, да е съставен изчерпателен списък включваш всички случаи от изследваната съвкупност и да е адекватен на нея, изборът на единиците да бъде лотариен, да се подложат на изучаване точно тези единици които са попаднали в извадката. Всяко подменяне на тези единици е недопустимо. 2. представителност– включените в извадката елементи, случаи, лица и др.трябва да отразяват същността на генералната съвкупност къмкоято са взети за изследването в извадката. Те трябва да отразяват най-общите и типични качества на генералната съвкупност. Извадката трябва да представлява един умален модел на генералната съвкупност. Видове извадки и методи на формиране: Случайна(типична), районирана, стратифицирана, механична, серийна, гнездова. Случайната извадка – подбора на единиците става по метода на случайния избор, за образуването й са създадени няколко метода. Типична изв.- генералната съвк.предварително се разбива на групи които могат да се приемат за достатъчно типични по отношение на изследв.признак. след това от всяка група от метода на случайния избор се взема необходимото число елем за изследв. в извадката. Механична изв.- генералната съвк.се разбива на равни части от всяка се взема по една единица за наблюдение. Това става – единиците от ген.съвк.се разполагат в определен ред след това в определен интервал се вземат единици за наблюдение Сериина изв.- има общи черти с типичната. Съвкупн. Се разбива насерии а след това по метода на случайния избор се вземат елем.за изследв.за всяка една от сериите. Характ. Тук е че тези елементи се изясняват цялостно. Гнездова – извадката не се образува от отделни единици на генералната съвк.а от цели гнезди, групи, от единични случаи. Гнездовата извадка бива едностепенна, двустепенна и многостепенна. При едност.изв.първо се определя типа гнездова извадка. Например учен.от даден клас. След това се съставя адресен списък на единиците от типа на който сме се спрели. После се комплектова самата извадка чрез жребии или чрез систематичен подбор в зависимост от процентното съотношение. Накрая след идентифициране на гнездата се обработват събраните първични изследвания, като за целта се използват подходящи формули. Методи за образуване на извадки: делят се на две големи групи-специализирани и вероятностни. Към първата – специал.- отнасяме метода на целенасоч.избор. състои се в това че въз основа на знанията ни върху генералната съвк.изследователя избира типичните елем.на извадката. Слабост на този метод е че не може да се гарантира представителност на извадката а от там и на резултатите.не може да бъде изчислена големината на грешката която се допуска в изследването. Процентния избор се осъществява на основа на познато съотношение в генер.съкв.на определени белези-пол, соц.произход и др., образува се един умален метод на тази съвкупност. Приема се че щом съотношен.между извадката и ген.съвк.е 1 към 10 е постигната добра представит., ако това съотн.е по-малко от 5% трябва да се прилагат формули за поправка. Вероятностните методи се наричат още случайни методи, всеки елемент съдържа същата вероятност да бъде избран в извадката. Те биват: методи на случайния избор - при тях всеки елемент на ген.съвк.има същата вероятност да попадне в извадката, за това могат дасе използват различни техники – чрез лотариен избор, избор с таблица на случайни числа, чрез систематичен избор. Методи на типичната разонирана извадка- освен посоченото включва още постигане на по-голяма точност когато броят на единиците за изследване се взема пропорционално на числеността на единиците в определени типични групи от ген.съвк.така се възпроизвежда достатъчно точно структурата на ген.съвк. така че със същите разходи се постига голяма точност. Метод на многостепен извод- ако трябвада се изследва една представителност от учениците от 4клас в цялата страна, най-напред страната се разделя на отделни раъони което представлява 1ва степен. След това по метода на случайния избор от всака област се избират училища пропорционални на броя на учен. Което представлява 2ра степен. После от тези учил.пак случайно се избират определен бр.класове – 3та степен. Накрая от тези паралелки пак случайно се избират за изследване в извадката определен бр. ученици – 4та степен. Образуване на групи за изследване – след като е формирана извадката с необходимия оптимален обем, от нея по-нататък трябвада се образуват групи в които ще се провежда изследването. Те трябва да имат относително равни възможности в противен случай липсва възможност за точна ефект.на изследв. Това сепостига чрез целеобразуване и комплектоване на отделните групи, всяка може да обхваща повече класове или паралелки. За основа се взема средния успех през изминалата учебн.год.или само по предмета. Може да се пресметне разсейването и на тази основа коефициентът на променливост койтоотразява възможностите на учащите. Представяне на резултатите от психолог.педагогич.изследване Под това понятие се разбира онагледяването по подходящ начин на типичното, най-важното от резултат.в едно изследване. Върху тази основа по-нататък се провежда количествен и качествен анализ. Има 3 начина на представяне : табличен, графичен и чрез статистически величини. Таблично представяне- най-елемент. Начин на представяне на протокола наданни с изследвания. Съдържа имена или инициали на изследваните лица и получените резултати, оценки, бр.точки, и др. Тази форма е необходима но недостатъчна като етап от работата. Тя отразява данните така както са получени. Това е така нареч.първична таблица, която дава възможност да види някои типични харкт. Напр. Брой получени точки от учениците, дадени отговори и т.н. Под честота разбираме броя на елементите от групата които имат еднаква степен на проявление на интересув.ни проблем. Бележи се с f -честота О ценка честота интересува ни честотата на отделните оценки По дом.бит. правим следната таблица.така се 2 5 получава абсолютна честота. За даможе да срав- 4 6 няваме честоти при разл.обем на извадк.трябва да 6 3 пресметнем и относителната честота – отношен.м-у абсолютн.честота f спрямо обема n . о тносит.честота= абсолютн.честота =f обем n трябва да се спазват някои общи изисквания. Трябва да се нанесат основните елементи на табл- наименование, натетка(първи заглавен ред), предна, водеща колона, редове и колони(числовата част)
таблица за представяне на резултатите Изискване към отделните елементи на табл: - наименов.на табл. Трябвада съдържа в кратка и сбита форма същността, осн.качествена характ.на представения числов материал. Да се посочи времето за получаване на данните и тахната валидност. - в антетката се дава съдържателноторазпределение(структуриране) на представените числ.данни в колоната. Напр.решили задачата, частично решили и др. - водещата колона определя съдърж.на редовете, редовете и колоните съдържат числовия мате.според приетите в заглавията и предната колона критерии. Указание за изготвяне на таблица Заглавието трябва да се формулира кратко и ясно. Може да е без заглавие когато е в текста и от него непосредств.може да севиди за какво се отнасят данните. Табл. Трябва да съдържа и подзаглавие и надзаглавие. Редовете и колоните трябва да са подредени смислено. препоръчва се многозначните числа да се изписват в групи по 3 числа(пр. 3 432 543). Да се оставя по 1 ред празно място след всеки 5,10 реда, това прави табл.нагледна. да има двойни линии над и под табл. за да е очертаят по-добре. Графично представяне - то е чертеж, рисунка, скица и др. Резултатите се представят посредством точки отсечки, повърхности или тела, получават се лентови, фигурни, обемни диаграми, картограми, картодиаграма. Според целта която се създават, граф.изображения на данните от емперичните изследв.биват: за илюстрация-преди или след самия анализ, за онагледяване, за подпомагане на анализа, за улесняване на пресмятания и др. Трябва да сме наясно по отношение на целта на представянето. Да се онагледят анализа, резултатите. Трябва да е ясно за каква цел и на кого ще бъде представяна поднесената информация. Планиране на графиката, съставяне на скица, идеен проект, начертаване, компютърна обработка на данните. Видовете графики зависят от вида на данните които сме получили при изследв.и от характера на белега който сме изследвали. Според вида на данните различаваме: измерени величини( дължина, метър, маса), рамбови величини(величини подредени по големина-цифри,оценки, категории(сем.положение, образование) В зависимост от своя харкт.белезите които сме обхванали, регистрирали биват: - непрекъснати(когато могат да се изразят с едно число в рамките на определ.граници. напр.скорост от 0 до 100км/час) - дискретни, прекъснати(когато могат да се изразят само с определени категории-най-малко две.напр.пол-мъж, жена. Непрекъснатите и прекъснатите белези могат от своя страна да бъдат количествени-когато се изразяват с числа, което отразява отношението между обектите и качествени когато се изразяват с помоща на категории. Хистограмата се състои от поставени на абцисата един до друг правоъгълници, повърхн.на които се определя от честотата на съответния клас изнесен на ордината. Полигон- състои се от отсечки които свързват точки получени въз основа на количествени данни , в координатната система. Може да се получи от хистограмата като се съединят средните точки на горните страни на правоъгълника.линията на полигона може да започне и да завържи на абцисната ос. Може върху една коорд.система да се представят няколко полигона с цел улесняване сравнението на групите. При описване на качествените данни се използват форми на граф.предст. това са диаграма, кръгова диаграма и картограма. Всяка диаграма има свои особености. Стълбовата(лентова) диаграма- абцисата върху която са издигнати колоните не съдържа измерени величини а класове от променливи. Мястото на стълбовете върху абцисата е произволно. Разтоянието между стълбовете както и тяхната ширина също са произволни. Кръговата диаграма е удобна за представяне на %, тъй като цялото лице на кръга отговаря на 100% Представяне на резултати чрез статистически величини n х = 1 ∑ xi n i=1 ако измерените величини х1, х2,х3,....хк, където се срещат повече от един път означим с f1, f2, f3, ... fn тогава тяхната средна аритметична ще бъде: n х = 1 ∑ fi xi n i=1 с редна геометрична G от n -величини е корен от произвед.на тези величини: n G=√ x1, x2, ……..,xn Тя се пресмята когато измерените величини не са 0 или не са отрицат.число Средна хармонична – Н е = на броя на величините разделена на сумата от техните реципрочни стойности. Най-често се използва средната аритметична величина защото тя лесно изчислява и дава сигурна оценка за характера на рзпределението. Сумата от отклоненията на отделните величини от средната аритметична е равна на 0 Величини на разсейването: разсейването показва колко се отклоняват измерените величини от тази тенденция т.е.от средната величина. Наред със средните величини трябва да се пресметне и разсейването. Пример:средния успех от една контролна на учен.може да бъде еднакъв в две паралелки но броя на отличните и слабите оценски да е различен. Извода-че двете паралелки саравни по успех може да бъде подвеждащ. Използват се следните величини на разсейването: ширина на вариациятаW, средно отклонение t, разтояние между квартилите Q, дисперсия S², средно квадратично отклонение(стандартно отклонение, разсейване)- S. Ширината на вариацията е разликата между най-голямата и най-малката измерена величина в едно разпределение. W= Xmax – Xmin където W е ширина на вариацията, Xmax е най-голямата измерена величина, Xmin е най-малката измерена величина. Ширината на вариацията зависи много от обема на групата. Само въз основа нанея не могат да се сравняват групи които имат различен обем. Най-често използваната величина на разсейването е стандартното отклонение наричано още средно квадратично отклонение. То представлява квадратния корен от дисперсията затова тези две величини се разглеждат заедно. S ²= СКО ( средно квадратично отклонение) n-1 статистически анализ: използват се строго определени статистически методи за вземане нарешение дали е наблюдавана разлика между постиженията на две групи.например може да се разглежда като случайно, следователно несъществуваща или като значима тоест дължи се на закономерни причини. Проверяваме верността на определени хипотези, още силата на взаимните връзки между определени величини. Етапи на статистическия анализ: 1. проверка на разпределението – от него зависи в голяма степен правилния избор на подходямщ и адекватен статист.метод. има два начина на реализация. Първо се прави графично представяне за да се види приблизително дали формата на емперичното разпределение се доближава до нормалното. Има 2 вида разпределение-нормално и ненормално. Критерии за това е дали наблюдаваните или измерените величини се подреждат в една координ.с-ма около средната аритм.величина във вид накамбана. Ако е така то разпредел.е нормално и следоват. Могат да се използват нормални методи за проверка на хипотезите. При тях става оценка на параметъра на ген.съвк.от където е взета извадката на основа на познати статистики. Параметри се наричат методите накласическата статист. Щом разпределението не е нормално трябва да се използват непараметрични методи, приложението им не е свързано с формата на разпредел. За да проверим дали емперичното разпредел. е нормално или не използваме количествени методи. Най-известни са х² ( хи²), тестът на Колмогоров-Смирноф. 2. избор на статистически методи за проверка Да се има предвид че пости на всеки/всички параметричен метод съответства непараметричен, използването накойто не е свързано с характера на разпределението. Освен нормалността на разпредел.всеки статист.метод зависи от характера на скалата чрез която са представени данните. Чрез скалата се осъществява избор на стат.метод. скалирането представлява класификация на съвкупност от обекти въз основа на определени белези. Теорията на скалирането се занимава с изследв.на въпроса как отделните системи на класифик.отразяват обективната действителност, скалите представляват отражение на реалните обекти и техните съотношения. По известни в практиката са 4-те вида скали- номинална, ординална (рамбова) интегрална и абсолютна. - номинална скала- първична, елементарна форма на класификация. Основава се на броене или регистрация на изследваните белези. Става на основата на един белег. Дадения обект или притежава този белег или не. Напр. Класификацията лица мъже/жени, женени/неженени и др. -ординална- рамбова, подреждане във възходящ или низходящ ред на измерените или регистрирани величини в зависимост от тяхната големина. Например a - интегрална скала- дава информация не само дали обекта а е > или <от обекта б, но се посочва и големината натази разлика. Разликата между две съседни величини винаги е постоянно число - абсолютни скали- измерената величина се определя по отношение на абсолютната, нулева точка на тази скала. Получаването на тези скали в обществ.науки е трудно. Хората не са в състояние да предадът своите субективни възприятия, оценки, усещания и др.под формата на интервали или абсолютни скали. Абсол.скала допуска приложнието на всички статист.методи за проверка, но рядко намира приложение при емпер.изслед. Приложение на избрания статистически метод Изтегляне 117 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||