Изготвяне на Търновската конституция
Изтегляне 42.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „ constitution “
|
Наименованието на университета Факултет: КУРСОВА РАБОТА на Тема :Изготвяне на Търновската конституция Изготвил: Научен ръководител: Условията за създаване на Търновската конституция се определят от духа на времето на европейския континент в след наполеоновия период. Дотогава цивилизованият свят вече е изпробвал различни конституционни модели. Идеята за един основен закон в обществото съществува още от Античността. Аристотел е един от първите мислители, който говори за общовалиден и общо държавен основен закон. Първоначалното значение на латинската дума „ constitution“ означава „устройство“, „уреждане“, но също и „наредба“, „постановление“. През римската епоха със същия термин започват да се означават отделни юридически актове на римските императори а по - късно, в края на римската епоха християнската църква е приела и съхранила смисъла на идеята.1 Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Търновската конституция е израз на най-демократичните въжделения на българската нация в стремежът и да заеме достойно място в Европа. На 16 април 2020 година се навършиха 141 година от приемането на Търновската конституция. С този акт се полагат основите на независимото Княжество България.2 "Създадена е в традициите на българските интелектуалци. От правна гледна точка тази конституция е модерна и нова. Има либерален характер, фиксира юридически социално-икономическите и политическите изменения след 1878 година. Гарантира правата на лична неприкосновеност и частна собственост - неща, които за времето си са изключително прогресивни“.3 Търновската конституция е основополагащ документ, отбелязал началото на модерната българска държавност. Учредителното събрание във Велико Търново поставя началото на парламентаризма. Въпросът за държавното устройство на България е бил предмет на обсъждане и разискване в различни сфери на българското, а също така и извън българското общество дълго време преди Освобождението.4 Настоящата курсова работа има за задача да изследва държавното устройство на България. Тук проследяваме цялостния процес на изработване на първия български конституционен процес за изработване на първия български конституционен закон, създаден преди повече от 141 години, непосредствено след нашето освобождение. Подписването на Одринското съглашение за примирие между Русия и Турция на 19/31/ януари 1878 година са успех за руската дипломация. “Основите на бъдещия мир“ са първия Според тях България трябва да стане автономно и трибунално княжество с християнско правителство международен акт, с който се признава освобождението на българския народ от турско робство.5 Последвалите преговори на граф Н. П. Игнатиев с турските представители са трудни. Турция иска България да бъде автономна провинция в рамките на империята, а не княжество. След ултиматума на Русия на 19 февруари/3 март/ 1878 година в Сан-Стефано е подписан предварителен мирен договор, с който се слага началото на самостоятелното национално развитие на българския народ. Българският княз ще се избере свободно от населението, а изборът ще бъде санкциониран от Високата порта със съгласието на Великите сили. В деня на подписването на предварителния договор за мир княз Вл. Черкаски почива. На негово място император Александър Втори назначава княз А .М .Дондуков-Корсаков. С инструкция от 15 април 1878 година княз Дондуков-Корсаков получава възможност по лично усмотрение да вика „събрание на българските знаменити хора“, които да изработят под негово ръководство органически устав за управление на българското княжество. От първоначалния проект на Органически устав за държавно устройство и съществените изменения до окончателното й изработване и приемане от Учредителното народно събрание в Търново. В изпълнение на чл.7 от Сан Стефанския, свикано във Филипопол /Пловдив/ или Търново ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар организацията на бъдещето управление на княжество България, допълнителната инструкция на руското правителство от 15.04.1878 година очертава пределно ясно принципите, от които трябва да изходи в своята организационна дейност. Съгласно тази инструкция българското княжество трябва да има монархическа форма на управление подобно на останалите конституционни държави. В историкоправната литература се приема, че процесът на изработването и приемането на конституцията на българското княжество преминава през три етапа или фази: Изработване на първоначалния проект на Органически устав от С. Лукиянов, руски юрист, началник на правния отдел при Съвета на централното управление и на полковника от жандармерията Евгения Янковски. Като първоизточници за проектоустава се използват сръбския органически устав от 1869 г и Румънската конституция от 1866 г., които са преведени на български език. Органическият устав на Сърбия от 1869 г. способства за по-нататъшното развитие на процеса на създаване на независима сръбска държава. Според него висшите органи на власт и управление са: князът, народното събрание и държавния съвет. Князът има най-широки правомощия в трите власти. Той е титуляр на законодателната власт, докато изпълнителната и съдебната власт са изцяло в неговите ръце. Органическият устав на Сърбия най-пълно съответства на нуждите на българското население и едновременно с това предоставя значителни властнически правомощия на бъдещия княз на България. И затова той се използва в най-голяма степен, като неговите постановления претърпяват значителна преработка в българския вариант. От Органическия устав на Сърбия са заимствани постановленията, които се отнасят до: Великото и Обикновеното народно събрание, Държавния съвет, Държавния съд за търсене на отговорност на министрите, колективното изборно регентство. 6 Върху първоначалния проект на Органически устав оказва влияние и руското законодателство. В проектът на С. Лукиянов се съдържат наименования на глави и отделни текстове, заимствани пряко от действащите, по онова време в Русия закони „За свещените права и преимуществата на върховната самодържавна власт“ и „Учреждение на императорската фамилия“. Този проект предоставя най-широки права на монарха, а Народното събрание има сравнително ограничени функции. Княжеската власт е наследствена и държавния глава получава големи правомощия в изпълнителната и законодателната власт. Румънската конституция от 1866 г. усвоява редица принципи и постановления на Белгийската конституция от 1831 г.. Начело на страната стои княз, чиято власт е наследствена. Той назначава и освобождава министрите. Конституцията предоставя на държавния глава значителни права – князът утвърждава законите, има право на абсолютно вето, разписка парламента, командва армията. Вместо народно представителство избира Министерския съвет. Законодателната власт принадлежи на двукамарен парламент- Национално събрание и Сенат, които са изборни органи. Конституцията съдържа Декларация за правата и свободите на гражданите. Значително по-малко са заемките от Румънската конституция. Те се отнасят до: невъзможността на княза да бъде управител на друга държава без съгласието на Великото народно събрание.; определянето на източноправославната вяра за официална и за независимостта на Българската църква.; правомощието на Министерския съвет да управлява страната, в случай че князът почине, до времето новия монарх положи определена от конституцията клетва; въвеждането на задължителното първоначално образование за всички граждани.7 Преглеждане, допълване и усъвършенстване на проекта в Петербург от Особеното съвещание при Министерството на външните работи. Преглеждане, допълване и усъвършенстване на проект в България, обсъждането му в Учредителното събрание и приемането на окончателния текст. На 6 ноември 1878 година проектът за Органически устав заедно с отговорите на 16 български общественици е изпратен в Русея за обсъждане и утвърждаване от руското правителство. Той е прегледан лично от император Александър Втори. Княз Лобанов-Ростовски предлага да се внесат промени в проектоустава. Според него отчуждаването на територии на българското княжество трябва да става по решение на Великото народно събрание, а особата на княза да се обяви за свещена и неприкосновена, за да не може българския монарх да бъде привличан под наказателна отговорност за своите действия. По заповед на император Александър Втори се конституира специална комисия, наречена „Особено съвещание“. При обсъждането Особеното съвещание внася някои съществени изменения в текстовете, които нормират свикването на Обикновеното и Великото народно събрание. Едва на 11 януари 1879 година княз Дондуков - Корсаков получава проекта за Органически устав с направените во изменения и допълнения. Предвидено е , че по силата на разпоредба на чл.170 Органическия устав може да се прилага в продължение на пет години. Сан Стефанският и Берлинският договор предписват Органическият устав на княжеството да се приеме от събрание на „именити българи“, наречени нотабили, без обаче да се посочи начинът, по който те ще се определят.. В изпълнение на чл.7 на Сан Стефанския договор княз Дондуков-Корсаков получава съответните указания с Инструкция № 30 от руското Министерство на външните работи. Според тези указания в събранието ще участват лица , избрани от населението. Правота да бъдат избрани за народни представители ще се определи от изискването за образование и владеенето на собственост, а мнението на видния княз В. Черкаски е че избирателно право трябва да получат всички български граждани, навършили 25 години. Между временно вътрешната и международната обстановка се усложняват. Конгресът в Берлин намалява срока на руската окупация на девет месеца, което налага за кратко време за де изработи и приеме устава на българското княжество. Предвид променените условия Министерството на външните работи прави изменения в по-рано предадената инструкция. Но в тях не е посочено как трябва да се излъчат депутатите.. Политическата ситуация в страната се променя бързо. В различни форми се надига масово движение за ревизиране на Берлинския договор. Великите сили провеждат активна антируска пропаганда. При това положение княз Дондуков-Корсаков преценява, че в Учредителното събрание е необходимо да вземат участие и представители , избрани от народа. При една от визити на княз Дондуков-Корсаков при император Александър Втори, той получава неговото съгласие наред с депутати по право да се включат и народните представители, избрани от губерниите и окръжите, като по този начин могат да се излъчат и лица от мюсюлмански произход, живеещи в България. През декември 1878 година се провеждат избори за народни представители, кат княз Дондуков нарежда да се избират само лица от Северна България. Търновското Учредително събрание се състои от 231 народни представители. Най-голям е броят на народните представители по право -118 души, 11 висши православни духовници, софийския равин и мюфтията на видинската губерния, двама членове на Върховния съд, председатели на губернските, окръжните и градските административни съвети и съдилища. По избор, при нормална представителност един депутат на 10 000 души от населението, са излъчени 89 души, а 21- са посочени от княз Дондуков-Корсаков. Назначават се и 11 на брой най-почтени и благонадеждни мюсюлмани. В Учредителното събрание вземат участие по един представител на Рилския манастир ,Одеското българско настоятелство и Виенското благотворително дружество „Напредък“. Учредителното събрание се открива на 10 февруари 1879 година в сградата на бившия турски конак в старата столица Търново.8 Събранието се открива със словото на императорския княз Дондуков-Корсаков: „ По волята и предначертанията на Всемилостивейшия мой господар поздравявам Ви с отварянето на първото, в освободената Ваша страна Народно събрание, което трябва да тури здрави основни за Государственото устройство на новото Княжество…Вие трябва да имате предвид само и само благото на страната и нейното трайно государствено уреждане, което залогът на бъдещето материално и нравствено преуспевание и съгласно с това да изкажете откровено, добросъвестно последната си дума…“ Дебатите в Учредителното събрание не са продължили приблизително около два месеца.. Първият месец след свикването има спорове – по кой път да поемат. От една страна, народните представители са категорично несъгласни с отреденото за България в Берлинския договор. Представители на "земите - сираци" (останали извън пределите на България и Източна Румелия) са най-крайни в исканията си за нови усилия за освобождаване на поробените събратя. Спорове, от друга страна, има какъв да е характе- рът на Конституцията – консервативен или либерален, поради липсата на политически опит у довчерашните поданици на султана, без традиции в управлението. След представяне на Доклад от комисия от консервативно настроени депутати, на 10 март членовете на Учредителното събрание започват да разглеждат текст по текст проекта. При един по-задълбочен поглед върху текста на обсъждания конституционен проект, подготвен от "Източния департамент" в Министерство на външните работи в Петербург, представен на народните представители от Временното руско управление, правят впечатление споровете и последвалите промени в няколко принципни въпроси.9 На 16.IV.1879г. Първата българска конституция е приета, подписана е от всички народни представители. Тя съдържа 22 глави, някои от които са обособени в дялове. Чл.4 на Берлинския договор - едно събрание от нотабилис събрано в Търново трябвало да приеме "Органически устав" на Княжество България. Не се среща конституция. Но още в началото на Учредителното събрание в Търново, това понятие е изключено и отхвърлено, а в това време терминът се асоциира с васални отношения, и е въведен терминът конституция. Премахва се още една формула от Берлинския договор, а именно че Княжеството се намира във васални отношения към Високата порта (Султана на Османската империя).10 Създаването на Първата българска конституция следва от постановленията на международните договори. В нея сполучливо се съчетават националната ни самобитност и позитивна европейска конституционна доктрина. По своеобразен начин тя отразява свободния и демократичен дух на българския народ и принципите на народовластие, свобода, равенство и неприкосновеност на собствеността, които се поставят в основите на нашето държавно-политическо и обществено устройство. „Нашата конституция, заявява Др.Цанков,… трябва да бъде таквази, по която да може за живее политически целия народ, а не само няколко души от народа, сиреч държавния глава“. Разделянето на властите/законодателна, изпълнителна и съдебна/ като основен конституционен принцип определя демократичния характер на политическата система. Първата българска конституция признава безусловно достойнствата на индивида и правото му на свобода. Това е резултат от доминиращия в Учредителното събрание либерално-демократичен дух, освободен след войната от оковите на азиатския деспотизъм. Либералните идеи в областта ва икономиката намират своя израз в чл.67, според който: „Правата на собственост са неприкосновени“. Практическият смисъл на правото на свобода на гражданите се свежда до правото им да притежават собственост. Демокрацията означава признаване на човешкото достойнство. За първи път в историята на българите по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на гражданите, свободата на печата, на събранията и дружествата. Търновската конституция призна на гражданите “правото да се събират мирно и без оръжие, да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това досволение“-чл.82,ал.1.11 Ако съпоставим Търновската конституция с тогавашните конституции ще установим, че има предимства: всеобщо избирателно право за всички мъже над 21 години, докато в повечето конституции има имуществен или образователен ценз за участие в изборите; Търновската конституция въвежда съдебна и парламентарна отговорност на министрите.( аналогичен текст във френската конституция). Народното събрание има право да създава анкетни комисии за министри и депутати; Отхвърлена е предложена част от депутатите да се назначават от Княза, въвежда се изцяло избираем състав на Парламента; Търновската конституция въвежда колективно и изборно регентство, а не регентство еднолично и по право, за малолетен княз или цар; Широка автономия за общините, премахване на цензурата, разширяване правата на гражданите. Основните на-важни конституционни идеи на Търновската конституция са: Народът е върховен суверен на властта в страната. Върховен орган на народната воля е Висшия народен съвет, неговите решения не подлежат на никакъв последващ контрол. На народа единствено е предоставена законодателната власт в страната. Гражданските права и свободи са изрично записани в просторната Глава 12 и изрично озаглавена “За гражданите на българското Княжество“. Там са гарантирани правата за лична свобода, пълното равенство на всички български граждани пред законите /чл52,62/.12 Разграничават се гражданските от политическите права и се предоставят политически предимства само за българските поданици /чл.60/. За българските граждани се запазва предимството при постъпване на държавна, общинска и военна служба/чл.65/. Гарантирани са правата на собствеността, без да се уточнява частна, общинска, държавна, кооперативна или смесена по форма/чл.67/ .Гарантират се свободите и правата на гражданите по принципа “всеки е невинен до доказване на противното“, осигуряват се личната неприкосновеност, неприкосвеността на жилищата и кореспонденцията. /дял 6,чл.73-77/. Разделението на властите не е изрично упоменато в Търновската конституция, но се подразбира по аналогия и при анализ на текстовете. Трите власти –законодателна, изпълнителна и съдебна, действат самостоятелно, но са обединени от личността на монарха, който присъства с различна степен на отговорност и при трите и чиято роля е най-вече да осъществи баланс при упражняването им по всеки въпрос на управлението. Застъпен и принципът на парламентарната отговорност за министрите пред Народното събрание наред с тази през монарха /чл.153/, оттам е и принципът за задължителната министерска контрасигнатура, преподписването на всеки управленски акт и от съответния ресорен министър. Конституционно закрепено е и схващането, че всеки един народен представител се счита за избран не само от собствените си избиратели, на и от целия български народ /чл.87/. По-второстепенни, но също така важни принципи в Търновската конституция са: Съществуването на два вида парламент: Велико и Обикновено народно събрание. Изборност и в трите власти. Пълна публичност в работата на властите- особено законодателната /чл.99-104/ и съдебната. Политическия плурализъм изрично не е прокламиран, но той произтича от правото на гражданите за свободата на събранията по повод на едни въпрос/дял 9/, свободата на печата /дял 8/. Принципите за местно самоуправление не са дефинирани изрично, нова е несъмнен пропуск, но е от типа въпроси /такива са например и за женското престонаследие/, които са се считали по презумпция за ясни и не подлежащи на никакъв подробен анализ. Принцип на икономически либерализъм. Принцип на неотменимост на собствеността, разбирала се е най-вече частната собственост /чл.67/ Принцип на национален суверенитет /чл.4 и5/13 Недостатъци на Търновската конституция: - под влияние на сръбския Устав е въвеждането на текст за извънредните пълномощия на княза; - не са включени два важни текста от белгийската конституция, а именно – „всички власти произлизат от народа и монарха няма други власти, освен тези, които са му дадени" и "парламентът се свиква всяка година, дори да не се свика от монарха".14 На 17 април 1879 година Великото народно събрание избира Александър Батенберг за първи български княз. Още в първите месеци той изразява неудовлетворение от Търновската конституция, защото според него тя е либерална. По тази причина князът застава на страната на консерваторите, а един от техните водачи доктор К. Стоилов става негов политически секретар. Той разработва проект за нова Конституция. Според него Конституцията приета от Учредително събрание трябва да се изостави, защото по-нататъшното нейно приложение „ще има за резултат да бъде напълно унищожен монархическия принцип, да бъде изложена страната на анархия и на експлоатация от шарлатани и демагози“.15 Доктор К. Стоилов е а мнение Народното събрание да се състои от сравнително ограничен кръг депутати: 45-избирани чрез двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители - по право. Това се налага с отстояваната още в Търново теза, че мнозинството от народа е неподготвено за поема политическа отговорност. По отношение на конституционните права и свободи на гражданите в проекта се наблюдава значително отстъпление от Търновската конституция. За доктор К. Стоилов е достатъчно българските граждани да имат само лични права и свободи. В конституционният проект е закрепена единствено свободата на печата, като злоупотребата с нея се преследва в съответствие с особен закон, който трябва да се приеме впоследствие. Като цяло проектът е в консервативен дух. Неговото предназначение е да засили княжеската власт като се подчертава необходимостта от утвърждаване на върховенството на короната.16 И разбира се стига до отхвърляне на този проект, което е тежък удар за консерваторите и безспорен успех за либералите. Право да бъдат избираеми се предоставя на всички български граждани, ползващи с граждански и политически права, но при положение, че те са грамотни и не по-млади от 30 години.17 Срокът, за който се избират народните представители, е тригодишен. Редът, по който ще се провеждат изборите се определя с особен избирателен закон. Събранието приема тригодишния срок за избиране на депутатите предвид неголемия им опит в държавните дела и от друга страна, за да бъде съобразен този срок със срока за преглеждане на Конституцията.18 Едно от най-първите и от особено значение за международния статут н Княжеството е изменението, което учредителите внасят в наименованието на основния закон. Вместо „Органически устав“ по предложение на Др. Цанков те приемат термина „Конституция“. Това предложение се приема с множество 118 гласа срещу само 6, гласували за наименованието „Държавен устав на Българското княжество“. Особено съществено е допълнението, което се внася към главата за територията на Княжеството. Съгласно него територията на Княжеството административно се дели на окръжия, околии и общини. Известни изменения претърпява и главата за същността и пределите на княжеската власт. Едно от тях се отнася до формулировката на чл.9, съгласно която князът утвърждава и обнародва одобрените от народното събрание закони. При разглеждането по чл. 18 от гл. трета “За местопребиванието на княза“ след кратка дискусия по повод мнението на Н. Геров, че е нужно да се определи столицата на Княжеството се вписва в протокола на събранието, че има две столици: Търново – историческа, и София – правителствена. Тоест София и занапред да си остане резиденция на княза, а в Търново да се извършва коронацията на княза.1920 Събранието отделя специално внимание на националното знаме на Княжеството и определя, че то ще бъде трицветно- бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално. Това решение, взето по всяка вероятност под влияние на чл.125 от белгийската Конституция, има за цел да почертае, че българското княжество въпреки решенията на Берлинския конгрес ще се развива като независима и свободна държава.21 И най-важното, което фигурира в Търновската конституция като закон. вcички poдeни в България, които не са приели друго поданство, също и ония, които са poдeни другаде oт родители, български поданици, броят се поданици на Българското Княжество; вcички български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща; титли за благородство и за други отличия, също и ордени не могат да съществуват в българското Княжество; никой в Българското Княжество не може да ни купува, нито продава человечески същества. Всекой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, освободен става, щом стъпи на българска територия; всеки поданик на Българското Княжество, без изключение е длъжен да плаща определените от закона даждия и държавни берии и да носи тегобите; никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите. Мъчения, при какво да е обвинение, също и конфискуване на имот, се запрещават; първоначалното учение е безплатно и задължително за всички поданици на Българското Княжество; господствующа в Българското Княжество вяра е православно-християнската от източно изповедание; Българският княз и потомството му не могат да изповядват никаква друга вяра, освен православната. Само първият избран Български Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея.2223 Търновската конституция има и свои недостатъци. Тя дава широки правомощия на княза, които са предпоставка за злоупотреба с властта и лишава от избирателни права жените, които са значителна част от населението на Княжеството. Народното събрание се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Половин век след приемането на Търновската конституция ХХІІІ ОНС по предложение на неговия председател Александър Малинов - наречен депутат от европейски тип, гласува с единодушие жените да имат изборни права. Друго неизгладимо противоречие идва от нейния чл 37, който гласи: Господствующа в Българското Княжество вяра е Православието и в чл. 38: Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра. Само първий избран Българский Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея. По този въпрос основната идея на Конституцията е князът и народът да бъдат обединени от една вяра - Православието е и единственият начин българската монархия да придобие сакралност - чрез обреда на коронацията и царското миропомазание. Но в действителност се е получило съвсем друго. Не само първият избран княз Александър Батенберг е протестант, но и вторият Фердинанд е католик. Следователно замисълът на търновските законодатели в случая се е оказва неприложен, а избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз в 1886 г. е оказва противоконституционно.24 Княз Дондуков-Корсаков закрива учредителното събрание, за което се съставя протокол, подписан от него в качеството му като Императорски комисар, от представителите на заинтересованите държави: В.М. Палгрейв, австро-унгарския У.Д. Цвиденек, германския Брюнинг, френския Ж. Шефер, италианския Д. Бруненги, турския Пертеф, руския А.П. Давидов, от председателя на Събранието Негово Блаженство Антим Първи Видински и подпредседателите - П.Каравелов и Т.Икономов. Успешното приключване на дейността на Учредителното народно събрание е един безспорен успех за руската политика. То довежда до реализирането на особено важните в политическо отношение нейни основни задачи – окончателното изработване на политическата организация в България и изборът на първия български княз да станат под непосредственото ръководство и участие на руската власт преди изтеглянето й от страната.25 За 68-годишното си приложение Търновската конституция е претърпяла две изменения. Първото през 1893 година при управлението на Стефан Стамболов. Второто през 1911 година по време на управлението на Александър Малинов и в това на Иван Евст. Гешев. Предложението за изменението на Конституцията през 1893 година засяга два основни вида правомощия- тези на държавния глава, или по-точно на короната, съдържащи се в чл6,38,58 и 59, и другите - на законодателното цяло , визирани в чл.86,114,115,125,126,139,141,144 и 161 от Конституцията. Или казано по-ясно е дадена нова формулировка на чл.6, съгласно която „Българския княз и престонаследникът му носят титлата Царско Височество“. А чл.38 от Конституцията добива формулировката: “Българският княз не може да изповядва друга вяра, освен православната“. А относно изменението на Конституцията и по точно на чл. 86 – внесени са съществени промени в състава на представителното тяло – вместо по един представител на 10 000хиляди души от двата пола народните представители се избират по един на 20 000 хиляди души. Наред с намаляването на състава на народното представителство се увеличава продължителността на неговия мандат от три на пет години. Недемократичен характер имат и измененията на чл.114 и чл.115. съществуващото в чл.114 изискване гласуването на законопроектите и на предложенията в Събранието да се допуска само ако в заседанието присъстват повече от 1/3 от всички представители. Така в противоречие на принципите на парламентарното управление малцинството се поставя над мнозинството. Член 139 е посветен на възнагражденията, които получават народните представители. Изменението, което се внася в чл.139 премахва разликата между представителите, които „живеят не в същото място, дето заседава Събранието и които „живеят в същото място дето заседава Събранието“. Право на възнаграждение – наднични пари и пари за пътни разноски, са имали само първата категория представители. С новата редакция на чл.139 се запази принципа всички представители да получават дневни пари. Чл.161 също претърпява изменение, по силата на което министерствата от шест до осем. Министерство на вътрешните работи и на изповеданията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерството на народното просвещение, Министерство на финансите и Военното министерство се включват: Министерство на търговията и земеделията и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. От тяхното създаване следва необходимостта с оглед на правилното насочване на важни за икономиката отрасли като земеделие и търговия. Второто изменение на Търновската конституция от 11 юли 1911 година е провокирано от промените в държавното и международноправното положение на България след обновяването на независимостта на 22 септември 1908 година и касае чл.6,13,17,19,24,35,38,55,72,73,76,86,91,92,121,127,161,162. В чл. 6 се вписва, че „Българския цар носи титлата Негово Величество Цар на Българите, а престонаследникът – титлата Царско Височество“. С изменението на чл.17 от конституцията се отхвърлят зависимото положение на българската държава спрямо Високата порта и наложеният й по силата на Берлинския договор от 1878 година статут на непълноправен субект на международното право. И тогава България придобива статут на суверенна и равноправна страна във взаимоотношенията й с другите на държавата.26 Изборните закони в следващите години обаче включват някои ограничения, „дописвайки“ Конституцията. Тази конституция е приета само една година преди петстотингодишното османско управление и при липса на всякакъв политически и демократичен опит и е нормално специалистите да я определят като несъвършена. Въпреки това трябва да й се отдаде заслуженото, тъй като е достатъчно демократична за времето си, съобразена е с европейските стандарти и изиграва огромна роба при преодоляването на примитивните феодални отношения. Тя поставя началото на съвременната българска държавност, а бъдещите години и възходът на България доказват, че тя е успяла да изпълни своята задача.27 Търновската Конституция признава на българина права, каквито малцина негови съвременници в Европа са можели да ползват. Конституцията защитава гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството. Претворяването в живота на конституционните принципи, а следователно и на самата Конституция правилно се свързва със силата на нравствените начала в обществото и с нравствените добродетели на управляващите.28 Търновската конституция полага основите на модерната българска държавност. България има основен закон, който по своята демократичност се равнява на най-напредничавите европейски конституции. Този демократизъм съответства на духовното и политическо развитие на българското общество. Търновската конституция залага основите на нова България и не случайно е актуална и до наши дни. Търновската конституция е мярката и посоката, които са определяли живота на българите през първите 67 години след Освобождението. За изследователите и интелектуалците тя е един феномен. Тя е един възторжен пример за достойнствата на българския дух, формирал се през Възраждането, търсила и намерила посоката за свободното си съществуване, редом с останалите европейски народи и държави.29 1 Вълканов, В.Търновската конституция в спор с времето, ВСУ“Чурноризец Храбър“,2009, 11 2 https://bnr.bg/vidin/post/100959093/otbelazvame-dena-na-tarnovskata-konstitucia 3 Груев,К председател на Адвокатско дружество Видин 4 Манолова, М.Създаване на търновската конституция, Сиби,2014, 13. 5 Токушев Д. История на новобъргарската държава и право 1878-1944, Сиби,2001,50-51 6 Токушев,Д. История на новобългарската история и право 1878-1944,Сиби,2001,52-53-55-57 8 Токушев,Д. История на новобългарската държава и право 1878-1944,Сиби,2001, 69-70 9 https://legalworld.bg/prilaganeto-na-razporedbite-na-tyrnovskata-konstituciia-e-nesbydnata-mechta-na-bylgarskiia-parlamentarizym 10 https://drugi.dokumentite.com/art/lekcii-po-syvremenni-politicheski-sistemi/82771/p3 11 Токушев, Д. История н-а новобългарската държава и право 1878-1944,Сиби,2001, 81-85 12 Вълканов, В. Търновската конституция в спор с времето, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2009, 48-49 13 Вълканов, В. Търновската конституция в спор с времето, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2009, 49-50 14 https://drugi.dokumentite.com/art/lekcii-po-syvremenni-politicheski-sistemi/82771/p3. 15 Токушев, Д. История на новобългарската държава и право 1878-1944, Сиби, 2001, 86-87-88. 16 Токушев, Д. История на новобългарската държава и право 1878-1944, Сиби, 2001, 91-92. 17 Вж. Дневниците на Първото учредително събрание, с.1889-189. 18 Манолова, М. Създаване на Търновската конституция Сиби, 2014,176-177, 195-196 19 Вж.Дневниците на учредителното събрание, с.117. 20 Манолова, М. Създаване на Търновската конституция, Сиби, 2014, 194. 21 Чл.125 на белгийската Конституция гласи: „Белгийският народ приема за знаме цветовете: червен, жълт и чер, а за герб на кралството белгийския лев с мото: “Съединението прави силата“. 22 Манолова, М. Създаване на Търновската конституция, Сиби, 2014, 199-228 23 https://cao.bg/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82/ 24 http://www.pamettanabulgarite.com/page/1944 25 Манолова, М. Създаване на Търновската конституция, Сиби, 2014, 229- 253 26 Манолова, М. Създаване на Търновската конституция, Сиби, 2014, 254-255 27 https://bulgarianhistory.org/tarnovskata-konstituciq/ 28 https://parleu2018bg.bg/bg/history 29 Вълканов, В. Търновската конституция в спор с времето, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2009, с.161 Изтегляне 42.82 Kb. Сподели с приятели:
|