Изграждане на инсталация за производство на електрическа енергия от биомаса с мощност до 500 kW и проект за пуп-пз на поземлени имоти 67338. 709. 4, 67338. 709. 6 и 67338. 709. 7 по кадастралната карта на град сливен, квартал „речица”



страница1/3
Дата29.07.2017
Размер0.59 Mb.
#26798
  1   2   3

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ



«изграждане на инсталация за производство на електрическа енергия от биомаса с мощност до 500 kW и проект за пуп-пз на поземлени имоти 67338.709.4, 67338.709.6 и 67338.709.7 по кадастралната карта на град сливен, квартал „речица”.


  1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ИНВЕСТИТОРА


1. Име, ЕГН, местожителство, гражданство на инвеститора : скът” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Сливен, област Сливен, кв. „Стоян Заимов”, бл. 51, вх.А, ап.15, ЕИК 119592759, представлявано от Мария Енчева Стоянова – управител

Пълен пощенски адрес: 8800, рад Сливен, област Сливен, кв. „Стоян Заимов”, бл. 51, вх.А, ап.15

Телефон: 0896 899 881,

Лице за контакти: инж. Венцеслав Върбанов, 044 622 819; GSM 0887 921 992

  1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

  1. Резюме на предложението

Предложението предвижда изграждането инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, използваща отпадна биомаса като първичен енергоносител с инсталирана мощност до 500 kW на територията на действащите оранжерии, собственост на фирмата, в землището на квартал „Речица” на град Сливен. Ще се използва технология чрез ферметанция. Произведеното електричество ще се подава в националната електроразпределителна мрежа, а топлинната енергия ще се ползва за собствени нужди – отопление на оранжерийния комплекс. В тази връзка е изготвен проект за ПУП-ПЗ на сега съществуващите урегулирани поземлени имоти с идентификатори 67338.709.4, 67338.709.6 и 67338. 709.7. Проектната територия е предназначена за нуждите на оранжерия с трайна конструкция, в експлоатация от 1968 година и когенератор. С проекта се цели създаване на градоустройствена възможност за реализиране на ново строителство и нови дейности на тази територия.

Предвижда се да се обособят два имота: ПИ с идентификатор 67338.709.10 с отреждане за оранжерии и ПИ с идентификатор 67338.709.9 - за инсталация за производство на ел.енергия от биомаса, свързана с функционирането и разширявансто на дейността на оранжериите, който е в непосредствена връзка с вътрешно обслужващите пътища". Ликвидират се вече обособените имоти с идентификатори 67338.709.6 и 67338.709.7, в първия от които е изграден и действа когенератор за производство на електрическа енергия от газ, а се обособява само един нов имот – „за инсталация за производство на елелектрическа енергия от биомаса". Имот 67338.709.7 с НТП "оранжерии" се обединява в проектния ПИ с идентификатор 67338.709.10 с отреждане "за оранжерии", а ПИ с идентификатор 67338.709.6 и отреждане "за когенератор" частично преминава в проектния ПИ с идентификатор 67338.709.9 с отреждане "за инсталация за производство на ел.енергия".



  1. Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение.

Необходимостта от реализацията на инвестиционното предложение се определя от съвокупността на няколко групи фактори – икономически, социални, политически, екологични.

Енергийният проблем е един от главните проблеми на нашата съвременност и има две страни: икономическа, която изразява необходимостта да се преодолее недостигът на невъзобновими енергийни източници, и екологична - да се ограничи вредното въздействие на енергетиката върху околната среда.

Използването на земеделски и горскостопански отпадъци за производство на енергия все повече се налага като един от най-широко използваните възобновяеми енергийни източници. Обикновено по-голямата част от този отпадък се оставя да се разлага по естествен начин; така до известна степен се оползотворява като тор за почвата. Но за някои отпадъци, оставянето им на мястото на обработката може да доведе до съществени екологични проблеми (напр. замърсяване на повърхностните води). Все по-голямо значение придобива алтернативата заложената енергия в биомасата (като възобновяем енергиен източник) да се оползотворява.

Световното производство на енергия сега се разпределя както следва:



  • петрол 40%,

  • природен газ 22.5%,

  • каменни въглища 23.3%,

  • хидроенергия (електричество) 7.0%,

  • ядрена енергия 6.5%,

  • биомаса и други 0.7%.

От това разпределение се вижда силната зависимост на човечеството от органичните горива.

Енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия са най-евтините, най-безопасните, най-сигурните и най-приемливите, от гледна точка на природата и обществото, начини да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове в енергийния сектор.

Възобновяеми източници на енергия като вятъра, слънчевите фотоволтаични инсталации, слънчевата термична и геотермална енергия, биомасата и енергията на приливите и отливите могат да изпълнят тази цел.

Едновременно се дава приоритет на енергийната ефективност и мерки за пестене на енергия. Според Грийнпийс енергията от възобновяеми източници, заедно с енергийната ефективност, могат да покрият 25% от осигуряването на Европа с енергия до 2020 г. В унисон с новата, още по-строга политика на ограничаване на изкопаемите неекологични горива и енергия, е и българската вътрешна икономическа политика, която стимулира развитието на сектора на естествено възстановяеми източници.

От 1 януари 2007 г. са в сила новите преференциални тарифи за изкупуване на генерираната енергия от фотоволтаични генератори, които достигат до 48 евроцента за произведен киловатчас, и то без никакви квотни или други ограничения. Изкупува се безотказно 100% от произведената електроенергия на преференциалната цена.

Енергията от биомаса е енергията, която се съдържа във вид на органична материя, натрупана в растенията и животинските отпадъци и в момента дървесната маса, зърнените и зеленчукови култури, селскостопанските, градските и индустриални отпадъци заемат все по-важно място в енергийния баланс на човечеството.

Газът, който се получава при декомпозицията на органични отпадъци, основният компоненнт на които е метан, е също важен енергиен източник от биомаса.

До началото на 20-ти век биомасата е била основно енергийно гориво, а в момента е само малка част от енергийната консумация. Производството на електроенергия от биомаса се оценява на 44 GW инсталирани мощности за 2005 година. Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент в специално становище подчерта огромното значение на производството на биогаз за диверсификацията на енергийните източници. Биогазовата енергетика може да доведе до по-висока степен на независимост, сигурност, устойчиво енергийно снабдяване и да открие нови възможности за доходи и по този начин се очаква Европа не само да стане по-независима от изкопаемите горива и атомната енергия.

Решават се и сериозните проблеми с управление на постоянно нарастващите количества отпадъци. В същото време изгарянето на биогаз има много по-слабо влияние върху парниковия ефект и климатичните промени, в сравнение с изкопаемите горива. Освободения въглероден диоксид вече е бил включен в кръговрата на веществата в органичната материя и количеството му е такова, че може да се оползотвори отново в процеса фотосинтеза. Всяка година обемът на производството на биогаз в ЕС се увеличава с около 20%. През 2007 г. то достига значителен ръст – 5,9 млн. тона нефтен еквивалент. Изчисления на български специалисти в областта на биогазовата енергетика показват необходимостта в България да се обърне по-сериозно внимание на биогазовите инсталации като перспектива с голям потенциал. Още повече, че биогазовата инсталация дава не само електро- и топлоенергия, а и алтернативно гориво, като заедно с това редуцира отпадъците и емисиите на метан и въглероден диоксид. През последните години се наблюдава съживяване на интереса към производство на биогаз в България. Работи се по редица проекти, както частни така и общински, за които се очаква значително да подобрят условията в общините и конкурентната способност на производителите. От икономическа гледна точка най-подходящо е да се изграждат биогазови инсталации с ко-генерационни системи. Очаква се в страната ни именно те да се използват най-масово. Аграрните и горски райони пък предполагат по-масово производство на биогаз от селскостопански и горскостопански отпадъчни продукти..

Биогазовите инсталации ще позволят страната ни да стане по-независима в енергийно отношение и да успее да спази споразуменията като член на ЕС за увеличаване процента на ползване на енергия от възобновяеми източници и намаляване на емисиите от въглероден диоксид.

При налагащата се висока цена на нефта става икономически изгодно използуването на алтернативни енергийни източници, в т.ч. и на разнообразни технологии за акумулиране на слънчевата енергия. Това са системи за подгряване на вода, за поддържане на климатични инсталации и за производство на електроенергия.

Следователно изчерпването на традиционните източници на енергия и ограничаването на въздействието на енергетиката върху околната среда налагат в близко бъдеще да се измени структурата на производство и потребление на енергия, като се премине към по-широко използуване на възобновимите източници на енергия.

Енергията от биомасата се получава чрез директно или успоредно изгаряне, получаване на биогаз, пиролиза  - разлагане при висока температура и отсъствие на кислород, анаеробно асимилиране – разлагане от бактерии и получаване на метан. Биогазът е горивен газ, който се получава при ферментационни процеси в анаеробна (без наличие на кислород) среда на биологични продукти.

Нека да споменем, че в природата биогаз се получава по естествен начин -т.н. блатен газ. Съставен е от метан, въглероден двуокис, сяроводород...  Енергийната стойност на биогаза е 4,5 до 7,5 kWh/m3. За сравнение енергийната стойност на дизеловото гориво е приблизително 12 kWh/kg, на дървата – 4,5 kWh/kg, на брикетите – 5,5 kWh/kg, на природния газ – 8,3 kWh/m3.

Възложителят разполага с необходимия финансов, технически и кадрови ресурс за изграждане на обекта. Натрупан е значителен опит при проектирането и изграждането на когенератора в оранжерийния комплекс. Това, съчетано със собствеността върху имотите, съществуващия сграден фонд и цитираните характеристики и предимства, определя целесъобразността и необходимостта от реализацията на инвестиционното предложение.


  1. Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности.

За района на избраната площадка няма утвърдени с устройствен или друг план производствени дейности, които да противоречат по някакъв начин на инвестиционното ни предложение. То не засяга и не противоречи на общия устройствен план на град Сливен, на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост на землището на града, както и на Лесоустройствения и Ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство Сливен и на други утвърдени устройствени проекти или програми.

Предложението изцяло е съобразено с изискванията на няколко важни нормативни акта от българското законодателсто:



  • Закон за енергетиката. Глава 11. “Насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин”, Раздел 1. “Производство на електрическа енергия от ВЕИ” (ДВ,бр.107/09.12.2003г.,изм.ДВ.бр.18/05.03.2004г.,изм.ДВ.,бр.18/25.02.2005г.,изм.ДВ.,бр.95/29.11.2005г.,изм.ДВ.,бр.30/11.04.2006г.,изм.ДВ.,бр.65/11.08.2006г.,изм.ДВ.,бр.74/08.09.2006г.).

  • Закон за енергията от възобновяеми източници, приет от ХІI Народно събрание на 21.04.2011 г., Издаден в гр. София на 02.05.2011 г., отменил Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ДВ., бр.49/19.06.2007 г.);

  • Наредба № 14 на МРРБ и МЕЕР за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, Глава 4 “Технически правила и нормативи за проектиране на енергийни обекти за производство на елктрическа енергия от ВЕИ”(ДВ, бр. 53/28.06.2005 г.);

  • Закон за устройство на територията (ДВ.бр.65/22.07.2003г).

  • Решение No:Ц-015/31.03.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) относно “Определяне на преференциална цена за продажбата на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ, ВяЕЦ, Фотоволтаични ЕЦ и чрез директно изгаряне на биомаса”.

  • Националeн план за действие за възобновяеми енергийни източници (2011-2020 г.)

  • Първи национален план за действие по енергийна ефективност 2008 – 2010 г., приет с Решение на МС от 4 октомври 2007 г.;

  • Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници 2005-2015 г., МИЕТ/АЕЕ, декември 2005 г.;

  • Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г. Тя е в пряка връзка с изискванията на Закона за енергетиката и е одобрена на 12 юни 2008 г. от Министерски съвет. В програмата е посочено, че през 2020 г. около 38 на сто от потребената биомаса, което се равнява на близо 837 хил. тона нефтен еквивалент или около 9.7 тераватчаса, ще бъде използвана за производството на електрическа и топлинна енергия. Целта на тази програма е да се стимулира използването на биомасата за производството на енергия като алтернатива на конвенционалните горива,. В документа се отбелязва, че оползотворяването на техническия потенциал на биомасата - отпадъците от селското и горското стопанство, бита, малоценната дървесина, енергийните култури, може да покрие около 9 на сто от крайното енергийно потребление на България. Само от дървесни отпадъци България може да получава топлинна енергия в размер на 13.5 тераватчаса годишно, отчитат от Асоциацията на българските енергийни агенции (АБЕА).

Предложението отговаря и на „Регионалния план за развитие на Югоизточен район на планиране 2007-2013 г.”, а дейността е залегнала в редица приети общински стратегически разработки.

  1. Подробна информация за разгледани алтернативи

При избора на настоящият вариант за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от биомаса разгледахме алтернативни варианти по:

  • Местоположението на площадката;

  • Вид на предлаганото оборудване и технологични процеси.

Многообразието от отпадъчни продукти на селскостопанска дейност в района е дало основание фирмата ни да търси алтернативни площадки, разположени в близост до източниците на биомаса, използвайки наличните данни, водени и от желанието за усвояване на по-големи площи, необходими за складиране на суровината. По-голяма част от разглежданите алтернативи бяха в площадки, разположени в съседство с източници на отпадна растителна маса, слама и тор.

Те обаче не дават възможност за оползотворяването на получаната топлина, което е изключително важно за фирмата с оглед основното ни производство – оранжерийни зеленчуци. Дървесните отпадъци пък най-често са в съседство със съхранени природни дадености, характерни и даващи облика на планински район като Сливенския.

В този смисъл счетохме за неуместно от екологична и технологична гледна точка разработването на проекти за усвояване на нови площадки, въпреки постигането на по-голяма мощност на електропроизводството.

Настоящото решение съвпада и с предварителните ни разчети за икономически изгодното транспортно отстояние от централата.

Разглеждахме задълбочено различни технологични варианти по отношение на използваните и достъпни за момента видове биомаса:


  • Енергийни селскостопански култури – рапица, слънчоглед и др.;

  • Отпадъчни продукти от селското стопанство – слама, царевичак, оборски и птичи тор...;

  • Производствени отпадъци;

  • Битови отпадъци;

  • Утайки от пречиствателни станции.

В крайна сметка акцентуваме на използването на биомаса от собственото производство и животинска тор като сключихме договори за пълното оползотворяване на генерирания тор от два крупни обекта в района- птицефермата в село Панаретово и кравефермата в село Самуилово.

Разглеждахме и различни технологични варианти по отношение на начина на оползотворяване:



  • Индиректно изгаряне;

  • След термохимично разлагане /пиролиза/;

  • След преработка в течни биогорива – биоетанол, биометанол, биодизел, растителни масла...

  • Получаване на биогаз чрез ферментация и изгарянето му в двигател с вътрешно горене.

Избрана е последната технология, която е и най-чиста по отношение на околната среда. Не се предвижда пресоване и химични обработки.

Съществуват и много технологични алтернативи по отношение на ситуирането на елементите на централата на терена, вида и избора на системата, броя и вида на буталните двигатели с вътрешно горене...

Избраното принципно решение на този най-ранен по смисъла на ЗООС етап, представяме в т. 6.

То в максимална степен отговаря на разгледания от нас и анализиран детайлно комплекс от икономически и екологични дадености и определя удачността на избора ни за реализация на инвестиционното предложение.

Имайки предвид описаните дадености и съображения, считаме, че за инвестиционното ни прeдложение няма друга подходяща алтернатива в района.


  1. Местоположение на площадката, вкл. необходимата площ за временни дейности по време на строителството.

Инсталацията за добив на електрическа енергия, използваща отпадна биомаса като първичен енергоносител с инсталирана мощност до 500 kW ще бъде изградена в сега съществуващите урегулирани поземлени имоти с идентификатори 67338.709.4, 67338.709.6 и 67338. 709.7. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен, квартал „Речица”. Имотите са с обща площ от 353.799 дка. До настоящия момент територията има действащ ПУП и е отредена за оранжерия с трайна конструкция и когенератор.

За реализацията на инвестиционното предложение ще се обособят два имота в масив 709:



  • 67338.709.10 с площ 323.608 дка остава за оранжерии

  • 67338.709.9 с площ 30.189 дка ще се използва за изграждане на инсталацията.

  1. Описание на основните процеси по проспектни данни:

Предложението предвижда изграждането инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, използваща отпадна биомаса като първичен енергоносител с инсталирана мощност до 500 kW на територията на действащите оранжерии, собственост на фирмата, в землището на квартал „Речица” на град Сливен. Ще се използва технология чрез ферметанция. Произведеното електричество ще се подава в националната електроразпределителна мрежа, а топлинната енергия ще се ползва за собствени нужди – отопление на оранжерийния комплекс. В тази връзка е изготвен проект за ПУП-ПЗ на сега съществуващите урегулирани поземлени имоти с идентификатори 67338.709.4, 67338.709.6 и 67338. 709.7.

Проектната територия е предназначена за нуждите на оранжерия с трайна конструкция и когенератор. С проекта се цели създаване на градоустройствена възможност за реализиране на ново строителство и нови дейности на тази територия. Предвижда се да се обособят два имота: ПИ с идентификатор 67338.709.10 с отреждане за оранжерии и ПИ с идентификатор 67338.709.9 - за инсталация за производство на ел.енергия от биомаса, свързана с функционирането и разширявансто на дейността на оранжериите, който е в непосредствена връзка с вътрешно обслужващите пътища". Ликвидират се вече обособените урегулирани поземлени имоти с идентификатори 67338.709.6 и 67338.709.7, в първия от които е изграден и действа когенератор за производство на електрическа енергия от газ, а се обособява само един нов имот – „за инсталация за производство на елелектрическа енергия от биомаса". Имот 67338.709.7 с НТП "оранжерии" се обединява в проектния ПИ с идентификатор 67338.709.10 с отреждане "за оранжерии", а ПИ с идентификатор 67338.709.6 и отреждане "за когенератор" частично преминава в проектния ПИ с идентификатор 67338.709.9 с отреждане "за инсталация за производство на ел.енергия". За реализацията на инвестиционното предложение ще се обособят два имота в масив 709:



  • 67338.709.10 с площ 323.608 дка остава за оранжерии;

  • 67338.709.9 с площ 30.189 дка - за изграждане на инсталацията.

Проектът е разработен с граници и режими на застрояване и създава градоустройствена възможност за реализиране на нови оранжерийни блокове на територията при необходимост, а инсталацията е свързана с функционирането и разширяване дейността на оранжериите , тъй като чрез производството на ел. енергия от биомаса се осигуряват алтернативни източници за отопление, напояване и захранването им с хранителни вещества.

ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ на новообразуваните имоти:




67338.709.10 – оранжерии

67338.709.9 - инсталация производство на елелектрическа енергия от биомаса

Площ

323.608 дка

Площ

30.189 дка

ЗР на имота

258.886

ЗР на имота

24.150 дка

Плътност на застрояване

 до 80. %

Плътност на застрояване

 до 80. %

К инт. на застрояване

до 1.5

К инт. на застрояване

до 1.5

Озеленени площи

до 20%

Озеленени площи

до 20%

Етажност

1-2 ет. до 10 м.

Етажност

1-2 ет. до 10 м.

Начин на застрояване

свободно

Начин на застрояване

свободно

Проучвателните и проектни работи са извършени на основание чл.9 ал.l,чл.12 ал.2 и ал.3 и вр.чл.59 ал.1 и чл.109 ал.2 от ЗУТ при условията на Наредба N27/22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/.

Биомасата като термин включва голямо разнообразие от продукти –дървесина и отпадъците от дърводобивната и дървопреработвателна промишленост, енергийни култури; селскостопански отпадъци; отпадъци от плодзеленчуковата промишленост; животински торове; органичната фракция на градските твърди отпадъци - разделно събирания боклук от домакинствата; утайките от пречиствателните станции и др.

От началото на 90-те, биомасата предизвика голям интерес в глобален мащаб като възобновяем източник, който може много да допринесе за развитието на изоставащите региони и за реализиране на устойчиви системи за енергийни доставки на местно, регионално и глобално ниво. Неутралният характер на биомасата по отношение съдържанието на въглерод, относително равномерното географско разпределение и потенциално атрактивните цени, правят биомасата обещаващ енергиен източник в много райони на света.

Изграждането на малки биогаз инсталации за оползотворяване на оборски тор е възможно решение за изпълняване на задълженията на страната по директива 91/676/ЕИО на ЕС, по-известна като Нитратната директива. Според нея животновъдните ферми трябва да изградят специални съоръжения за преработката на оборския тор до края на 2013 г.

Биогаз инсталация, използваща оборския тор от 150 глави едър рогат добитък, може да произведе около 400MWh електрическа и 500MWh топлинна енергия за една година, които са достатъчни да захранят около 50 домакинства с топлинна и над 100 с електрическа енергия.

Биогазът е горивен газ и алтернативно екологично гориво, произведено чрез анаеробно разлагане (без кислород) на отпадъчни органични материали като оборски тор, растителни, животински и битови отпадъци, канални утайки или други биодеградируеми материали. Процесът на разлагане се извършва под въздействието на метанови бактерии. Тези микроорганизми са строго анаеробни (ферментационните процеси протичат в безкислородна среда) . Работният им диапазон е в границите от 0 до 70оС. Скоростта на ферментационните процеси, а от там и количеството на полученият газ, силно зависи от температурният режим. По състав, свойства и използване биогазът е близък до природния газ. Състои се главно от метан и въглероден двуокис.

Чрез анаеробното компостиране се намаляват емисиите на метан в атмосферата (вреден парников газ), намалява се замърсяването на околната среда от органичните отпадъци и се получава ценен твърд органичен тор, който е по-много, по-богат на азот и с по-добри физични свойства от тора, произведен с аеробно разлагане.

 Принципът на работа на една биогазова инсталация може да бъде представен приблизително така:

В приемника за свежия отпадък се извършва предварителната подготовка на суровината. Оттам тя се подава с помпа във ферментатора, където се поддържа хомогенността на обработваната маса. Във ферментатора има серпентина, по която се движи топла вода за поддържане на температурния режим. През отвеждащото устройство ежедневно напуска ферментатора еквивалентно на постъпващото количество фементирала биомаса (обеззаразен, обезмирисен, екологичен тор за земеделието) и постъпва в торохранилище. Полученият биогаз преминава през пречиствателно устройство (филтър) и от там постъпва в газовия двигател, който задвижва генератора,произвеждащ електрическа енергия. Изгарянето става в бутален двигател с вътрешно горене, който от своя страна задвижва трифазен синхронен генератор, произвеждащ електрическа енергия. Топлината получена от охлаждането на димните газове от ауспуха, от охлаждането на смазващото масло и от охлаждане на основния блок на двигателя е почти равна като мощност на електрическата, мощност на синхронния генератор. Тази топлина се използува при анаеробния процес на отделяне на метан газ от биомасата и за отопление на оранжерии.

Горещата вода от охлаждането на двигателя с температура около 900С, която е носител на много енергия, преминава през топлообменник, където става подгряване на „промишлената” вода. Посредством помпи тази вода се изпраща по предназначение. Част от нея се използва за поддържане на температурния режим на ферментатора, а останалата служи за отопление на оранжериите. Сборният коефициент на полезно действие при такъв начин на оползотворяване на биогаза достига от 86 до 92%. По-долу предлагаме принципни схеми на биогазинсталации:



Крайният продукт на ферментиращата биомаса съдържа около 5 % сухо вещество. Той ще се използва като като оборски тор след изсушаване. Изсушеният материал е стабилизиран органичен тор с по-високо съдържание на N, Р и К в сравнение с изходния материал. Той съдържа около 1.5 % N, около 0.5 % P2O5 и 0.5 % K2O, както и повишено съдържание на микроелементи. В процеса на ферментацията, количеството на органичното вещество намалява силно, като след 30 дни то е с 40 % по-ниско от първоначалното.

Метановото съдържание на получения газ е от 50 до 85%. В състава си съдържа също така и въглероден двуокис от 15 до 40% ,азот, водород, кислород и сероводород.

Накратко ще разгледаме основните елементи на биогазова инсталация.

Биореактор (ферментатор).

Използват се различни видове ферментатори - хоризонтални, вертикални, стоманобетонови, метални и др. При всички видове ферментатори трябва да се спазват определени условия - анаеробна среда, гарантиран температурен режим, леко отвеждане на получения биогаз и на ферментиралата маса, поддържане на хомогенност на масата при престоя и във ферментатора. В настоящия момент се използват биореактори с обем от няколко до няколко хиляди кубически метри. С увеличаване на обема се намалява относителната стойност на строителството и стойността на съоръженията. Изработват се от железобетон, метал или полимерни материали.

Основни изисквания за биореакторите са:


  1. абсолютна херметичност за предотвратяване на достъпа на въздух;

  2. достатъчни якостни характеристики за да издържат статичното натоварване;

  3. непроницаемост за течности;

  4. добра топлоизолация (процеса се извършва при температури по-високи от температурата на околната среда);

  5. достъп до вътрешните пространства за обслужване.

Формата и размерите на биореактора зависят от запасите от суровина, произвеждания биогаз, системата за механизация при доставяне на суровината и др. От якостна гледна точка, за предпочитане е овалната (яйцевидна) форма. В по-големите реактори, които се изработват от железобетон се използват други форми (за по лесно строителство) – цилиндрични, с конусна горна и долна част и др. При тях се получава по-лошо разбъркване на суровината и по-неефективен процес. При неголеми биореактори може да се използва кубична форма (във вид на басейн или яма с капак). Такъв реактор може да се раздели на две части – главна ферментационна камера и допълнителна камера за окончателно отделяне на газа от шлама.

Нагревателна система. За получаване на необходимата температура за ферментация е необходимо непрекъснато подгряване на субстрата. При зареждане повече от 20 % в денонощие и добра топлоизолация при голям обем на реактора, подгряването може да се осъществява само за суровината която се добавя към реактора. Само през зимните дни при много ниски температури е необходимо допълнително подгряване чрез специално отоплителна серпантина, през която се пропуска вода с температура до 60оС. Особено ефективно е в тези случаи да се използва слънчева енергия.

Система за разбъркване на биомасата. Необходимо е постоянно размесване на субстрата (течността и твърдите съставки). То е предпоставка за ефективно протичане на процеса. Използват се механически бъркалки, хидравлическо размесване с помоща на струи и др. Най-перспективен начин на размесване е чрез рециркулация на произвеждания биогаз, който се продухва през субстрата. Необходимо е от 3 до 5 пъти дневно да се извършва разбъркване на компонентите в биореактора.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница