Изграждане на личностни качества в спорта

Често обаче се среща мнението, че спортът и образованието, изграждането на положителни личностни характеристики на индивида не са взаимно свързани, дори напротив, взаимно се изключват. Счита се, че чрез спорта се гонят единствено комерсиални цели (финансови средства и др.), физическа красота, както и мнения свързани с ниските умствени възможности на личността занимаваща се със спорт.

В изложението по-долу ще се опитам да представя, как чрез спорта могат да се сформират едни от най–важните личностни характеристики и как той (спортът) спомага за поддържане психологичното здраве на човека.

Преди да започна с каквото и да е била констатация относно този проблем е важно да се определи понятийната същност на „спорт” и „личност”, за да можем да съпоставим двата термина и определим какви са техните допирни точки и как единият (спортът), оказва влияние на другия (личността).

Ако приемем, че спортът е непродуктивна дейност с условен характер, чиито мотив не е в резултата, а в самия процес можем да кажем, че той се състои от всекидневни занимания, които се изпълняват заради определена цел и в условия, които са по-различни от всекидневните. Хората спортуват заради състезанието само по себе си, заради удоволствието, за да се усъвършенстват, за да развият умения, или лични (отборни) умения или сила, както поддържане на тонус и физическо здраве. От тук следва, че отличителна черта на спорта са многообразните цели, които човек може да си постави. Това от своя страна предполага някои от характеристиките използвани за понятието личност в психологията, социологията и всички онези науки боравещи с този термин. Всяка от тези науки изучава личността в свой, специфичен аспект, както и психологията с нейните различни направления. Ако приемем мнението на социолозите, според които изучаването на личността е свързано преди всичко с изследването на действията на хората, намиращи се в определени обществени отношения, на целите, към постигането на които са насочени тези действия и мотивите на същите тези действия и насложим психологичен аспект ще получим, че личността е човекът като субект на активна (умствена или физическа) дейност, който преобразува света, а следователно е носител на съзнание и самосъзнание. От тук може да кажем, че личността е съвкупност от организъм (съвкупността на човешките телесни и материални свойства), психологически качества (издръжливост при стрес и др, определящи индивидуалността на човек) и социални умения (определящи социалните роли и опита на човека от дейността му в определена социална среда). Именно в тези структури на личността се откриват и допирните точки между личност и спорт. За да се занимава професионално с даден спорт човек трябва да отговаря на определени личностни характеристики изисквани от естеството на спорта, в който желае да се изгражда и да ги усъвършенства.

Щом говорим за изграждането на личността в сферата на спорта неминуемо е да не проследим този процес от самото начало до евентуалния край,тъй като спортът често се явява и начин на живот. Това важи особено при професионалните занимания с такъв вид дейност, защото започва от ранна детска възраст и продължава през целия жизнен път на човека.

Още от ранна детска възраст човек става част от някаква социална общност, в която формира своите знания (за себе си и света около себе си), умения, както и основните личностни черти. Спортната формация в своята историческа (с традиции или не), географска (къде се намира) и видова конкретност формира дадена социална среда, която поражда един или друг начин на живот и след това начин на мислене и усещане. От тук можем да направим една принципна схема: спортна формация – социална среда – начин на живот – личност , която посочва „проникването” на обществените отношения на човека спрямо другите хора, на социалното в индивидуалното към пътя на социализирането на личността. Едва ли е необходимо да се обяснява значимостта на социализирането на личността, тъй като човек е „социално животно” и не може да съществува извън социума. Следователно ролята на спорта в изграждането на личността е с неминуема важност.

Формирането на личността в спорта е доста сложна задача, изискваща всекидневна работа от специалисти в лицето на треньори, спортни психолози, физиотерапевти и др., които да подпомагат, насочват, възпитават и развиват младата и все още несформирана личност. Тук става въпрос за сформиране на всички компоненти на личността упоменати по- горе. Най- честите проблеми стоящи пред професионалистите са въпросите свързани с учението на двигателни умения, тренинга на представната дейност, тревожността и стреса, конфликтите и съревнованието, мотивацията, трениране на умствени способности. Тези компоненти са важни както за сформирането на личността в спорта, така и извън него. Те ще спомогнат на младата личност адекватно да отреагира на евентуални бъдещи ситуации свързани с попадане в нова, непозната среда. Неминуемо справянето с този вид проблеми като устойчивост при стрес, овладяване на емоциите и афективни състояния придобити и усъвършенствани в спортната практика са предпоставка за сформиране на една зряла и здрава в психологичен аспект личност. Друг психологичен момент, оказващ силно влияние върху живота на човек вътре и вън от спортната среда е „създаване” на екипност. Екипността само по себе си изисква и други качества като емпатийност, толерантност, съпричастност с проблемите на околните, търпение, както и креативна мисъл по отношение на възникналите в групата проблеми и конфликти. Често екипността се свързва и конфронтизма в рамките на вземане на решения в групата. Ето един много важен фактор, за който трябва да се положи много труд и спорта е една от малкото дейности, която работи с личността в тази насока. Естествено е тук да споменем и една трудна за постигане способност, а именно уважение към опонента. Тази характеристика често е невъзможна за постигане от човек , тъй като изисква реална самооценка и приемане на силните страни на опонента. Ако спортистът не съумее да изгради в себе си уважение към опонента може да приключи с кариерата си или да не започне такава. Адекватната самооценка е важна, защото предполага добро познание на силните и слаби страни на личността, което от своя страна е предпоставка за намаляване вероятността от срив при загуба от по силен опонент, както и влагане на по-стойностни усилия с цел усъвършенстване на уменията (например двигателни и др.) и акцентиране върху силните страни на спортиста и личността като цяло. Тук пак се виждаме позитивната страна на спорта що се отнася до сформиране на личностни качества на човек, които често пренебрегваме в ежедневието и възпитанието.

Важно е да се отбележат качествата като доброто разпределение на вниманието, възприятийната дейност, мисленето, съсредоточаването, както бързата преценка на ситуацията, над които спортистите работят усилено с помощта на своите треньори, психолози и целия екип от експерти занимаващи се с него.

Трудно е да си представим колко много се инвестира в труд, време, често пренебрегване на личен живот и забавления с цел сформиране на всички тези качества, които се постигат с течение на много години. Всичко това се постига с висока дисциплина и самодисциплина, изискваща висока мотивация и контрол на чувства и емоции. Не случайно са споменати на няколко пъти специалистите, които работят заедно със спортистите, тъй като те изграждат, образоват, откриват и оформят качествата на бъдещия спортист. Едно от най–големите препятствия, с което могат да се сблъскат след като вече основните приоритети на личността са сформирани е задържането на нивото на спортиста. Често това отново се свързва и със самооценката на самата личност и зависи от целите, които си е поставила тя за своето бъдеще. Особено важен компонент за развитието на личността, както и споменахме по–горе това са целите за близкото и далечно бъдеще. Те оказват влияние върху мотивацията, а от там и върху „продуктивността” на спортиста, неговото самочувствие и удовлетвореност от работата, която е свършил. Ако човекът желаещ да се занимава със спорт работи ефективно с помощта на екипа до него и успее да сформира всички качества необходими за областта, в която се е насочил, дава предпоставки за сформиране на една зряла и здрава личност, която ще съумява да се справя при нови и нетипични за нея ситуации.