Изх. №0201-198 18. 11. 2013 г. Чрез г-н михаил миков

Община Тополовград попада на територията на четири защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна - BG0000212 „Сакар”, BG 0000195 „Река Тунджа 2”, BG0000217 „Ждрелото на р. Тунджа” и BG0000218 „Дервенски възвишения 1” както и една защитена зона за опазване на дивите птици - BG0002021 „ Сакар”.

За четирите защитените зони към настоящия момент няма наложени ограничителни дейности, но за защитена зона BG0002021 „Сакар” със Заповед № РД – 758/19.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 72/2010 г.) е определен забранителен режим, сред които, касаещи ползването на земеделските земи са:

• 
  залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  
• 
  използването на пестициди и минерални торове в пасища;
  
• 
  премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива.
  

Режимите са задължителни за спазване и за нарушението им в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) са предвидени административно наказателни разпоредби.

За подпомагане на земеделските стопани поради направени от тях разходи или претърпени загуби при изпълнението на ограниченията (забраните), разписани в заповедите за обявяване на защитени зони от Националната екологична мрежа (Европейската екологична мрежа Натура 2000), в които те стопанисват земи, са предвидени компенсаторни плащания по Програма за развитие на селските райони.

При кандидатстване за агроекологични плащания, допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, когато на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см, които не са компактно разположени. Това е част от изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, което от своя страна е базово изискване и при кандидатстване по схемата за единно плащане на площ и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и различни от планинските райони и агроекологични плащания.

При кандидатстване за плащанията по Натура 2000 за земеделски земи, изискванията са да се спазват забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 и да се спазват режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000. С други думи казано, един земеделски производител не може да кандидатства с една и съща площ едновременно за плащания по Натура 2000 за земеделски земи и за агроекологични плащания.

За да е по ясно, един земеделски производител има два пътя за кандидатстване:

1. 
   Ако мерите и пасищата с които кандидатства за подпомагане не попадат в рамките на местата по Натура 2000, могат да кандидатстват за подпомагане по схемата за единно плащане на площ, заедно с плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и различни от планинските райони и агроекологични плащания, или
   
2. 
   Ако мерите и пасищата с които кандидатства за подпомагане попадат в рамките на местата по Натура 2000, могат да кандидатстват за плащанията по Натура 2000 за земеделски земи. Ако в конкретния случай, забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на защитена зона от Натура 2000 и режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 не противоречат на поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние, същият може да кандидатства за подпомагане и по схемата за единно плащане на площ, заедно с плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и различни от планинските райони.
   

Предвид чл. 13 от Закона за биологичното разнообразие собствеността на имотите, попадащи в границите на защитените зони не се променя, така че противоречие с Конституцията на България няма. Изрична забрана за сеч в гори по смисъла на Закона за горите не е наложена в границите на цитираните по-горе защитени зони. Правилата за това са уредени със Закона за горите и подзаконовите нормативни актове.

Препратката от ЗСПЗЗ към Закона за горите, определя и режима за тяхното управление, стопанисване, ползване и опазване. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, под понятието „гора” се разбират „земи, заети с горскодървесна растителност, с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението”. Законът за горите се прилага за горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 2 от същия закон, които включват имотите, представляващи гори по даденото по-горе определение, включително заетите с дървета от горско дървесни видове земеделски територии, представляващи гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ.

Изискването на ЗСПЗЗ за управлението на такива гори по режима на Закона за горите, включва и изработването и приемането за тях на горскостопански план или програма, независимо от вида на собствеността. С плана/програмата се определят допустимия размер на ползване на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението за срок от 10 години.

Изработването на горскостопанските планове и програми се извършва при условията на чл. 13 от Закона за горите. Съгласно тези разпоредби, за общинските горски територии, както при държавните, независимо от тяхната площ, се изработват горскостопански планове. Горскостопански планове се изработват и за горските територии - собственост на физически и юридически лица или техни обединения, когато площта на имотите им е над 50 ха.

За горските територии - собственост на физически, юридически лица и техните обединения, с обща площ на поземлените им имоти от 2 до 50 ха, се изработват горскостопански програми.

Изработването на горскостопанските планове за гори до 2 ха, собственост на физически, юридически лица или техни сдружения се финансират от бюджета, като същите се възлагат с инвентаризацията по чл. 16, ал. 1 от Закона за горите.

Горскостопанските планове и програми за недържавните (общински, на частни физически и юридически лица и техните сдружения) горски територии, на основание

чл. 13, ал. 8 т. 2 от Закона за горите, се утвърждават със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите, в чиито район на дейност се намират.

В съответствие със Закона за биологичното разнообразие преди одобряването им горскостопанските планове, програми и план-извлечения подлежат на оценка по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони.

Условията и реда за ползване на дървесина - маркиране, издаване на позволително за сеч, провеждане на сечта, транспортиране на добитата дървесина, освидетелстване на сечището, както и защитата и опазването на тези гори, се извършва при условията и реда на Закона за горите и свързаната с него нормативна уредба.