Изказване на г-н Иван Искров, управител на бнб, при откриването на Годишните срещи на групите страни в мвф и организациите от групата на Световната банка, в които членува Република България, София, 30 май 2015 г

Уважаеми колеги министри и управители на централните банки,

Уважаеми дами и господа,

За мен е висока чест и удоволствие от името на БНБ да приветствам с „добре дошли“ в София участниците и гостите на тазгодишните срещи на групите страни в МВФ и организациите от групата на Световната банка, в които членува Република България.

Установената дългогодишна практика е всяка година домакин на тези срещи да бъде различна държава-членка. Ще припомня, че България за последен път бе домакин на такава среща през вече далечната 1999 г. Оттогава до днес в нашите страни се случиха толкова много и толкова дълбоки промени.

За този период групата ни в МВФ „порасна“. След реформите в управлението на МВФ от 2010 г. нашата група обхваща 15 държави. Това я прави най-голямата европейска група на представителство от държави и втората въобще (след САЩ) като дял от общите гласове в МВФ (нашият групов дял възлиза на 6.57%).

Не само групата като цяло, но и отделните държави-членки преживяха исторически по своя характер промени от 1999 г. до днес. Пред очите ни се променяше самата геополитическа карта на тази част от света. Това бе особено видимо в тази част на Европа, където 4 държави от нашата група (България, Кипър, Хърватия и Румъния) се присъединиха към ЕС, а една от тях стана член на еврозоната (Кипър). Днес една от най-големите държави в групата ни, Украйна, също е поела по стратегическия път на евроинтеграцията и провеждането на пазарни реформи.

Централна и Източна Европа преминаха през сериозни институционални реформи и структурни трансформации като част от процесите на преход, подготовката за членството в ЕС и интеграцията в европейското и глобалното икономическо и политическо пространство. В нашия регион бяха провеждани политики на радикални икономически реформи – например свързаните с приватизацията, осигуряването на гъвкави пазари на труда, либерализацията на икономиката, привличането на чуждестранни инвестиции, борбата с корупцията и с неефективността на публичния сектор.

За периода след последната среща в София икономиките ни преминаха през няколко бизнес цикъла. Много от държавите в нашата група отбелязаха значителен икономически напредък. Следните данни са красноречиви. От 1999 г. до 2014 г. реалният растеж на БВП с натрупване в отделните държави от нашата група достига между 25% в Холандия и 186% в Армения. При това този период съвпадна с времето на най-дълбоката от десетилетия насам глобална криза. От 1999 г. с натрупване нашите икономики привлякоха общо над 2 трилиона щ. долара преки чуждестранни инвестиции, а същевременно извършиха в други страни такива инвестиции на обща сума 1.9 трилиона щ. долара. Според данните на UNCTAD, най-много преки чуждестранни инвестиции за периода е привлякла Белгия (близо 995 млрд. щ. долара), а най-малко – Молдова (малко над 3 млрд. щ. долара). Най-много преки инвестиции в чужбина за периода е извършила отново Белгия (863 млрд. щ. долара), а най-малко – Македония (където тези инвестиции с натрупване за целия период са отрицателни, т.е. са намалели, в размер на 6 млн. щ. долара). Тези суми включват и инвестициите между страни в групата¹.

България е около „златната среда“ в нашата група за периода след 1999 г., с натрупан реален растеж на БВП от 57%, общо привлечени преки чуждестранни инвестиции за близо 53 млрд. щ. долара и извършени преки инвестиции в чужбина за 122 млн. щ. долара.

Много от държавите в нашата група в МВФ и Световната банка се развиват в сходен исторически и икономически контекст. Заедно с това държавите и регионите, представени тук, трябваше да преодоляват собствени специфични предизвикателства през последните години. Но днешната конференция ни обединява с актуалността и значимостта на въпросите, които заедно ще обсъждаме тук в София.

Конференцията ще бъде фокусирана върху няколко съществени теми от европейския и глобалния дневен ред. Трите сесии ще засегнат конкретни и бих казал даже „оперативни“ проблеми, свързани с текущи политики, но заедно с това ще дискутираме и концептуални въпроси с дългосрочни икономически и финансови последствия:

• 
  Първата сесия ще бъде посветена на темата за инвестициите, съответно мобилизирането на частни и публични ресурси за тях, като фактор за възстановяването и развитието на европейските икономики. Участниците в тази сесия ще ни запознаят с ролята на Европейската инвестиционна банка в наскоро обявения от ЕК „План за инвестиции в Европа“ (популярно познат като „плана Юнкер“) и с инструментите за инвестиции по линия на Международната финансова корпорация.
  
• 
  Втората сесия ще разгледа проблемите на икономическия растеж в контекста на демографските предизвикателства, включително свързаните със застаряването на населението. В тази сесия ще обсъждаме политиките за баланса между справедливото и същевременно икономически рационалното разпределение на дохода в икономиката.
  
• 
  Третата сесия ще бъде свързана с работата на МВФ и Световната банка по Програмите за оценка на финансовия сектор (ПОФС) на фона на глобалните промени в банковите регулации и надзорните практики след кризата от 2008-2009 г. Миналата година МВФ приключи прегледа на рамката за ПОФС, поради което срещата в София е отлична възможност за дискусия по актуалните аспекти при провеждането на ПОФС в страните-членки. Например ще коментираме ПОФС в светлината на въпроси, произтичащи от: новия капиталов режим в ЕС (вкл. CRD IV); оценките на качеството на активите и стрес тестовете в банковите системи; създаването на Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на банки в еврозоната; комуникационните стратегии в контекста на политиките за финансова стабилност.
  

Уважаеми дами и господа,

Накрая, позволете ми да отбележа изключително ценното сътрудничество и отличните работни взаимоотношения, които имахме през всичките тези години – както при двустранните ни контакти с МВФ и Световната банка, така и между страните вътре в групата. От дистанцията на времето, в края на моите близо 12 години като управител на БНБ, изказвам благодарност към присъстващите тук изпълнителни директори на МВФ и Световната банка г-н Снел и г-н Хемскерк, към представителите на 15-те държави от нашата група и чрез тях – към всички техни настоящи или бивши колеги, с които сме работили заедно през изминалите години.

Благодаря Ви за вниманието.