Изказване за конгреса на бсп – опорни точки

ИЗКАЗВАНЕ ЗА КОНГРЕСА НА БСП – ОПОРНИ ТОЧКИ

Към днешния конгрес ние можем да подходим по два начина. Първият е да проведем една лидерска дискусия, да се скараме, да се оплюем взаимно, да се обвиним. И накрая, когато изпуснем парата на емоциите, да си кажем няколко хубави пожелания: “Дайте другари да въведем добри практики, да направим реформа, да вземем мерки, да анализираме, да приоретизираме, и т.н. клишета, заради които обществото дълго време сменяше канала на телевизора, когато видеше политик в студиото, а накрая на 5 юли – наказа всички ни – досегашната политическа класа. Направи го, защото искаше политика на действието, а не политика на приказките. Вторият ни вариант е да мислим сериозно за посоките на организационна, политическа и кадрова реформа в БСП, а вярвам – и специалистите по отделни сфери – да предложат още сега теми и конкретни идеи, зад които БСП може да застане. Ще ми се да изберем втория подход, защото убеден съм – нашите опоненти, от сърце ни желаят да следваме първия.

Първият, най-лошият е БСП да тръгне по пътя на някогашното СДС. Даже и да не се разцепим ние ще се свиваме, ще се смаляваме, ще възпроизвеждаме едни и същи лица, ще приемаме една измислена действителност и ще се тупаме в гърдите как “марката БСП” и твърдия ни електорат винаги ще ни спасяват. Може даже да се самоуспокоим, че рано или късно нашите опоненти ще се провалят, а тогава ние – щем, не щем – ще спечелим. С такива колективни психотерапии днес СДС и ДСБ заедно имат 15 депутата. В същото време един гениален популист и шоумен– Бойко Борисов създаде партия, която прие десни идеи, макар да се съмнявам там някой да разбира точно кое е дясно – но няма значение. Днес Европа, българското общество и някогашните избиратели на СДС припознаха ГЕРБ за дясна партия, а Иван Костов и Мартин Димитров се унижават публично като молят Бойко Борисов за трохички от масата на управляващите, молят го да приеме те да подкрепят неговия кандидат-кмет на София. Ако ние извървим пътя на сините, и създадем вакуум в ляво този вакуум ще бъде запълнен рано или късно с поредния политически месия, който дебне някъде днес. Ако ние не сме адекватни, този вакуум ще се запълни лесно от едно фалшиво ляво и тогава ние ще извършим двойно престъпление- към партията, хората и традициите й, както и към българското общество – защото ще отворим пътя на още четири години популизъм. Този път служещ си с леви лозунги. Аз не искам да приемам този път, защото БСП е горда партия с история и традиции. Тя не е 20 годишното СДС, нито сектата на Иван Костов. Ние сме партия на 118 години, преживяли сме много, и аз не желая да бъда част от поколението, което ще доведе БСП до подобно унижение.

Вторият път пред БСП е да се заздрави донякъде. Нещо да пипне, друго да промени, трето да корегира. Да се затвори в себе си, да повтаря нищо не значещи лозунги и да се циментира на позицията от 15-20 процента а дълги години напред. Хубавата новина тук, е че в някои от тези мандати може да сме в опозиция, но в някои – и да ни поканят в коалиция. Но вярвайте ми – нас ще ни канят в трудни и непрестижни коалиции, когато има да се взимат непопулярни решения. Такава ситуация виждаме с левите партии в страни като Полша и Израел – някога силни партии, сведени до трета, четвърта сила. И този сценарии не ми се нрави, макар че надежда има- в Япония след половин век в опозиция тяхната лявоцентристка Демократическа партия дочака опонентите й да се провалят тотално и те да спечелят изборите. Ако и ние я караме така, бих пожелал на все още неродените лидери на БСП, който ще я поведат към победа след 50 години да бъде по-мъдър от нас и отговорно да се грижи за БСП.

Третият път е този на реални и сериозни промени, на ясни и амбициозни цели. Аз си представям крайната цел на БСП в една модернизация, подмладяване, отваряне към гражданските и експертните среди, отваряне към дневния ред на хората и към реалните проблеми на България. И тогава целта ни ще бъде не да управляваме по силата на това, че опонентите ни са се провалили, а да управляваме с гордост и с пълно мнозинство – сами и с ясна наша програма. Да бъдем отново полюс в нашето общество – левият полюс. Да не ползваме коалиционни патерици, особено с такива партньори, каквито имахме в последното управление. Да си създадем такъв кодекс на честта, че да има ясна санкция към всеки, който от името и за сметка на БСП си позволи да кради, да върши безобразия, да бъде високомерен, да бъде мързелив. Ето този път на БСП искам аз, искат и голяма част от хората, с които съм работил в последните години. Искат го младите в БСП, искат го нашите избиратели в Софийска област, а вярвам – и в цялата страна.

• 
  Първата важна задача е организационното укрепване на БСП. Тъжно е да си го кажем, но БСП вече не е партията с твърдия и безкомпромисен електорат, който заставаше зад нея винаги. Веднъж завинаги в БСП трябва да изчезне идеята, че каквото и ние да правим, твърдите ни избиратели ще ни решат изборите. А също така, веднъж завинаги трябва да отмре идеята на местната организация, че не ние, а онези на жълтите павета, ще ни изработят победата. Целта на организационната реформа в БСП е ясна – отпушване на системата, отваряне на партийните организации, и най-важното – те да водят не четири седмична, а четири годишна предизборна кампания. За много наши организации кампанията беше не в това как ще убедим хората да гласуват за нас, а как ще подредим листата. Важно е от ОПО-то до най-голямата партийна организация да влеем повече активност, дискусия и смисъл в работата на БСП. Абсурд е БСП да свиква партийните си членове веднъж-два пъти годишно, събранията на ОПО да минават с теми от международното положение, а не с реалните проблеми на ниво квартал, например. Абсурдно е общинските партийни организации да считат, че са си свършили работата, само ако са събрали членския внос. А тяхната работа е да участват ежедневно и активно във всеки аспект на живота на общината си, да откликват на всеки проблем. Абсурдно е отдавна да няма никаква система на санкции или поощрение за лошата, а и съответно – за добрата работа по общини. Абсурдно е централният апарат да е престанал да бъде лаборатория за идеи и политики, а не сегашната гара разпределителна на поток от бюрократични бумаги. Първа задача на БСП е организационно укрепване на всички нива и работа – ежедневна и активна – на всеки партиен член. Работа в посока разговори с хората, с разочарованите от нас, с нашите съседи, приятели, колеги, в привличането на нови членове, в това да намерим тяхното точно и правилно място, така че да не бъдат човекобройка, а да допринасят за нашата обща работа.
  
• 
  Втората важна задача е връщането на доверието в тези избиратели, които бяха традиционни, но загубихме – поради недомислие, поради конфронтация, или защото просто в тройната коалиция тези социални групи не бяха в нашия ресор. Трудно ми е да изброя всички социални групи, диалога с които изгубихме от лекомислие. Ще опитам да ви дам само няколко примера – първият и най-важен е българското село. Абсурд е ДПС и ГЕРБ да бъдат пред БСП в селото. Ще изброя военните и полицайте – настоящи и пенсионирани. Ще изброя учителите. Ще изброя наемните работници. Та в работническата БСП отдавна на пръсти се броят активистите, които се занимават с физически труд. БСП ясно трябва да си постави приоритета да води диалог, да воюва за доверието на тези, а и на много други социални групи, да се отвори към техния дневен ред и проблеми, но не лицемерно и парадно – като за снимка преди изборите, а реално и отговорно. Много ми е тъжно да кажа, но БСП загуби и много в така наречените смесени райони. Та доприеди 5-6 години там имаше само две партии – БСП и ДПС. Защо ние изгубихме тези хора и тяхното доверие. Защо сбъркахме етническата толерантност, която е наш водещ приоритет с това да станем безропотен партньор на ДПС. И как да си върнем доверието на тези хора в бъдеще?
  
• 
  Третата ни важна задача е да започнем да правим реални политики. Не е възможно силна и влиятелна партия като БСП да няма подготвени експертни ядра от хора, които ежедневно да правят мониторинг на управляващите, да дават алтернативи, да развиват собствени идеи. Абсурдно е централата на БСП да няма оперативно звено, което да изработва тези алтернативи, да снабдява ПГ, ИБ и комисиите на НС ежедневно с анализи, препоръки и алтернативни идеи. Още по-абсурдно, е че по места от години БСП не произвежда подобни алтернативи, дистанцира се от това да взима позиции по реални проблеми – а колко са те – в здравеопазването, образованието, културата, социални проблеми, проблеми на една или друга обществена група, земеделие и какво ли не още. БСП трябва да е на мястото си по всеки подобен проблем – и в центъра и по места. И тук е важно ясно да си кажем, че БСП отдавна не е партията с огромния експертен потенциал, който имахме. Нека с ръка на сърцето си кажем, че когато един кадърен човек дойде в БСП ние гледаме на него като на опасен конкурент, а не като на политически капитал. Или просто и ние се чудим как да го използваме. Или това, че не обучаваме и не инвестираме в допълнителната подготовка на млади и переспективни кадри. Или това, че отдавна сме свикнали да чакаме кадърните хора да дойдат и сами да ни помолят да работят за нас. Но не бъркайте БСП с БКП – партията държава. Напротив, ние трябва да тръгнем да търсим специалистите, защото на мен ми омръзна да гледам стабилни и добри млади специалисти, които могат да работят за нас да бягат в ДПС или ГЕРБ. Не за друго, а защото в БСП няма да им обърнем внимание- най-много да им дадем наръч листовки или да ги идзгоним, защото застрашават някой “наше момче” или нас самите. Трябва да осъзнаем, че създаването на ежедневни политически алтернативи и привличането на качествени хора, които да ги правят са важна част от организационната реформа.
  
• 
  Четвърто – Приоритетна работа за местните избори през 2011 година. И то работата във всяка община. БСП е партия, която никога не е правила разлика между избирателите в София и тези в най-малката община у нас. За БСП еднакво ценен е кметът и съветникът, както в София, така и в Полски Тръмбеш. Но БСП трябва ясно да осъзнае, че още отсега би трябвало да започнем работа за връщането на позициите ни във всяка от 265-те общини на страната. В тези, в които сме опозиция да активизираме структурата и работата, да създаваме ежедневни алтернативи, да подкрепяме граждански каузи. В тези, в които сме на власт – да се огледаме, да се стегнем. И ясно да следваме два приоритета – в големите градове, управлявани от ГЕРБ и десницата ясно да покажем на обществото лошите постижения на кметовете от тези партии. Но особен, бих казал висш приоритет е връщането на доверието в БСП в малките и средни общини – тези, в които хората се поднават, не са анонимни, в които идеите и политиките на БСП могат по-лесно да стигнат до хората.
  
• 
  Пето – И може би най-важното. Подмладяване на БСП. През целия преход БСП беше партията на старите хора, на белите коси. Като избиратели това беше в голяма степен така. За съжаление постепенно и така нареченият елит на БСП започна да застарява, а нима избирателят не ни даде един важен урок – не тези избори не наказа само партиите от тройната коалиция, а и партиите на омръзналите муцуни. Нима резултатът на СДС и ДСБ е добър. Нима в НС влязоха политици като Александър Томов или Емил Кошлуков. Струва си да се замислим и върху двата проблема – малцината млади сред членската маса и още по-малкото млади в ръководството на БСП, в листите за НС и ОбС, в експертните ни среди. Положението е тежко, и ако не бъде променено ще стане трагично. Днес в БСП има подготвено поколение от млади хора, които имат силата да правят политика – да бъдат организационни работници, да бъдат експерти и управленци. И ако днес, поради лични амбиции или от страх, отново спрем подмладяването и решим, че мястото на младите е да играят хоро под сцената на Бузлуджа и да лепят плакати – с БСП е свършено.
  
• 
  Шесто – Много важен е дневният ред на БСП. Много ни обвиняваха, че се държим като десни. Макар, че сега, когато новото правителство с първите си мерки работи за задълбочаване на кризата да става все по-ясно, че в мандата 2005-2009 се свърши най-много за социалната сигурност на хората. Други ни обвиняват, че сме прекалено закостенели идеино, че не сме достатъчно модерни. Двете обвинения взаимно се изключват, но ни навеждат на един ясен извод. Ние безспорно и ясно трябва да следваме политиките на Партията на европейските социалисти, да прилагаме техните модели, но превеждайки ги към българските условия. Извинявам се, но се поувлякохме в преписването на постулати от партии в страни, които са на коренно различно състояние – като държави, като проблеми. Уви, за повечето българи теми като промените в климата или глобалното затопляне са екзотика. Тях слабо ги интересува общанта европейкса политика за сигурност и отбрана. За тях малък проблем е интеграцията на имигрантите, например. Аз лично не искам тема на моята партия да е интеграцията на гей-общността. Нашият дневен ред е друг – той е в прехраната, в правото на труд, в това да работиш при нормални условия, в това да не ти крадат реколкатата, в това да си сигурен в къщи и на улицата, в това да имаш качествено здраве, в това да не те мачкат корумпирани чиновници. БСП застава зад важните приоритети на нашите европейски партньори, но тя ясно трябва да избаботи дневния си ред спрямо българската национална традиция и реалната проблематика на хората тук.
  
• 
  Седмо – В БСП е нужна ясна система за контрол. Не милиционерския контрол на нашите опоненти от ГЕРБ, а истински и реален контрол на изпълнение на решенията – били те на ИБ, НС, на областните и общинските съвети. Една система за контрол може да ни предпази от много от греховете, които имахме в последните години – политически мързел, надменност, нищоправене и симулиране на работа, членска маса на книга и провали в реалността. Една система за контрол никога повече няма да позволи днешната ситуация, в която обществото ни сочи с пръст – за огромните заплати в бордовете, за чиновническото разточителство, за дребни и по-едри случаи на конфликт на интереси.
  

Уважаеми другари и другарки,