Изкуството на войната сун дзъ биография

СУН ДЗЪ

Хълу казал: "Прочетох, господине, тринадесетте глави, които сте написали. Можете ли да проведете малък експеримент по командване на войските?"

Сун Дзъ отговорил: "Мога."

Хълу попитал: "Можете ли да го осъществите с жени?"

Сун Дзъ отговорил: "Мога да направя от всеки човек, който да е той, добър войник."

Князът, на когото били омръзнали обичайните придворни забавления, изпратил да извикат от двореца сто и осемдесет красиви жени. Сун Дзъ ги разпределил на два отряда и назначил за техни командири двете любими наложнички на княза. Научил ги как да държат алебардите. След това ги попитал: "Знаете ли къде се намира сърцето, коя е лявата и дясната ви ръка и къде е гърбът ви?"

Жените отговорили: "Знаем."

Сун Дзъ казал: "Когато ви дам командата "Мирно" или ударя веднъж по барабана, гледайте право пред себе си в посока на сърцето; когато кажа "Наляво" или ударя два пъти по барабана, гърдите ви застават там, където е била лявата ръка; когато кажа "Надясно" или ударя три пъти по барабана - там където е била дясната; когато кажа "Кръгом" или ударя четири пъти по барабана, гърдите ви застават там, където са били гърбовете ви."

Жените рекли: "Разбрахме."

Когато тези команди били обявени, оръдията на палача били извадени и поставени на видно място (като предупреждение за строгостта на наказанието, ако заповедите не бъдат изпълнени).

Тогава Сун Дзъ три пъти подал команди и пет пъти ги разяснил, след което ударил по барабана командата "Надясно". Жените избухнали в смях.

Сун Дзъ рекъл: "Ако заповедите не са ясни и командите не са добре обяснени, това е грешка на командира."

След това той повторил още три пъти заповедите и ги обяснил още пет пъти, и накрая ударил на барабана сигнала за обръщане наляво. Жените пак прихнали да се смеят.

Сун Дзъ рекъл: "Ако инструкциите не са ясни и командите не са категорични, това е грешка на командира. Но когато те са обяснени, а не се изпълняват в съответствие с военните закони, това е престъпление от страна на офицерите."

Тогава той наредил да обезглавят командирите на двата отряда.

Князът на У, който наблюдавал занятието от терасата на двореца си, видял, че любимите му наложнички ще бъдат екзекутирани. Той се ужасил и изпратил веднага един слуга с посланието: "Вече знам, че генералът може да ръководи войски. Без тези наложнички няма да ми бъде сладка храната. Моля да не ги екзекутират."

Сун Дзъ отговорил: "Вашият слуга вече бе назначен за командващ и когато командващият е начело на армията, той може да не изпълнява всички заповеди на владетеля."

Той наредил двете жени, командвали отрядите, да бъдат обезглавени за назидание.

След това поставил следващите по старшинство за командири. Повторил сигналите с барабана и жените се обръщали наляво и надясно, напред и назад, клякали и ставали всички в строго подчинение на издадените нареждания. Не посмели да вдигнат и най-малкия шум.

Тогава Сун Дзъ изпратил да уведомят княза: "Сега войските са обучени и дисциплинирани. Князът може да направи преглед и да ги инспектира. Те ще изпълнят всяка заповед на княза, дори ако трябва да минат през огън и вода."

Князът на У казал: "Генералът може да се оттегли в покоите си и да почива. Не желая да инспектирам войските."

Сун Дзъ рекъл: "Князът обича само празните приказки. Той не е способен да ги прилага на дело."

Тогава Хълу оценил способностите на Сун Дзъ като командир и го направил пълководец на войските си. Сун Дзъ разбил силната държава Чу на запад и завзел Ин. На север той всявал страх у Ци и Цин. Държавата У се прославила сред феодалните владетели и могъществото й нараствало благодарение и на неговите победи.

Повече от век след смъртта на Сун Дзъ живял някой си Сун Пин, който бил роден между О и Чуан. Сун Пин бил потомък на Сун Дзъ и учил военна теория заедно с Пан Чуан. Пан Чуан служел в държавата Юе и получил длъжността командващ от княза Хой.

Той разбрал, че способностите му отстъпвали на тези на Сун Пин, и тайно пратил доверен човек да го повика.

Когато Пин дошъл, Пан Чуан, опасявайки се, че е по-малко достоен, изпитал ревност и му скроил фалшиво обвинение.

На Сун Пин били отсечени ходилата, лицето му било дамгосано и бил хвърлен в тъмница.

Посланик от Ци пристигнал в Та Лян (столица на държавата "Юе") и тайно се срещнал със Сун Пин, който бил обявен за престъпник. Посланикът на Ци го счел за необикновена личност и тайно го отвел със себе си в Ци.

Тиен Ци, главнокомандващ армията на Ци, бил доволен от него и го посрещнал като гост.

Тиен Ци често залагал на конни надбягвания заедно с принцовете на Ци. Сун Пин забелязал, че състезаващите се коне не се различавали особено един от друг. Те били от три класи - първа, втора и трета. Виждайки това, Сун Пин казал на Тиен Ци: "Заложете в това състезание; вашият слуга ще ви помогне да спечелите."

Тиен Ци му повярвал и се разбрал с княза и принцовете да заложат по хиляда жълтици в състезанията. Когато се готвел да наброи парите, Сун Пин казал: "Постави най-слабия си кон срещу най-добрия от неговите, твоя най-добър - срещу неговия втори по сила, а втория си по сила - срещу най-слабия от неговите."

Трите надбягвания минали и макар Тиен Ци да не спечелил първото, неговите коне спечелили другите две места, а с това и хиляда жълтици от княза. След това Тиен Ци представил Сун Пин на княз Уъй, който се съветвал с него по военни въпроси и го направил офицер в щаба си.

По-късно, когато държавата Юе нападнала държавата Чар, Чао се обърнала с молба за спешна помощ от Ци. Князът на Ци поискал да назначи Сун Пин за главнокомандващ. Сун Пин благодарил и отказал с думите: "Тъй като преди аз бях затворник, това няма да е подходящо." Тогава Тиен Ци бил назначен за главнокомандващ, а Сун Пин - за началник на неговия щаб.

Сун Пин пътувал в товарен фургон и правел плановете си, докато седял вътре. Тиен Ци поискал да поведе армията си навътре в държавата Чао. Сун Пин му казал.' "Който иска да разплете обърканото и заплетеното, не хваща изведнъж цялото кълбо. По същия начин, за да се реши изходът от една битка, не трябва да се хващат алебардите. Нанеси удар с вклиняване в бойния ред на противника или по някое незащитено място. А когато противниците стигнат до задънена улица, ситуацията ще се разреши от само себе си. Сега Юе и Чао се нападат една друга. Леките им подразделения и ударните им сили са на бойното поле и със сигурност са отслабени; у дома им старците и слабите са изтощени. Няма нищо по-добро от това бързо да настъпим към Та Лян, завземайки главните комуникации и пътища, и по пътя да нападнем столицата, докато е незащитена. Тогава Юе ще трябва да остави на мира Чао, за да се спаси. Така с един удар ще вдигнем обсадата на Чао и същевременно ще пожънем плодовете от разгрома на Юе."

Тиен Ци изпълнил този съвет, в резултат на което армията на Юе напуснала Хан Тай и нападнала Ци край Гуй Лин, където войските на Юе били напълно разбити.

Петнадесет години по-късно Юе в съюз с Чао нападнала Хан. Хан поискала спешно помощ от Ци. Князът на Ци наредил на Тиен Ци да настъпи направо към Та Лян.

Главнокомандващият на Юе Пан Чуан, научавайки за това, напуснал Хан и се върнал в своята държава. Армията на Ци вече била пресякла границата и се движела на запад.

Тогава Сун Пин казал на Тиен Ци: "Войските на трите държави Цин (Хан, Юе и Чао) са обикновено свирепи, храбри и мразят Ци. Те смятат воините на Ци за страхливци. Разумният боец ще вземе предвид това обстоятелство и ще планира стратегията си така, че да се възползва от него."

Според "Изкуството да побеждаваш", ако армията бърза, за да спечели преимущество от 100 ли (мярка за дължина, равна на 576 м - Бел. прев.), командирът на авангарда ще бъде заловен; ако разстоянието е 50 ли, само половината от войските ще стигнат критичната точка." Той заповядал, след като армията на Ци прекоси границата и влезе в Юе, първата вечер да бъдат запалени 100 хиляди огъня за приготвяне на храна, на следващата нощ - 50 хиляди, и на третата - 30 хиляди.

Пан Чуан бил в поход вече три дни и много се зарадвал: "Винаги съм мислил, че войските на Ци са страхливци. Те са в страната ми само от три дни и вече повече от половината им войници и офицери са дезертирали!"

С тази мисъл той оставил назад тежко въоръжената си пехота и колесниците и продължил да прави форсирани преходи само с леко въоръжените си ударни сили. Сун Пин пресметнал, че Пан Чуан ще пристигне в Ма Лин вечерта. Пътят към Ма Лин е тесен и от двете страни има много клисури и дефилета, където могат да се разполагат войски в засада.

Сун Пин обелил кората на едно голямо дърво и написал на ствола му: "Пан Чуан ще умре под това дърво." Тогава той разположил най-добрите стрелци от армията си с десет хиляди арбалета в засада от двете страни на пътя и им наредил щом вечерта видят огън, всички да стрелят по него. Пан Чуан наистина пристигнал по тъмно и като видял надписа на дървото, запалил факла да го прочете. Още преди да свърши, десетте хиляди стрелци изстреляли едновременно стрелите си и армията на Юе била напълно объркана. Пан Чуан разбрал, че е в безизходица и че армията му ще бъде разбита. Тогава той сам си прерязал гърлото и издъхвайки, рекъл: "И аз допринесох този нещастник да се прослави!" Сун Пин, възползвайки се от тази победа, напълно унищожил армията на Юе и пленил престолонаследника Шен, след което се върнал в Ци.

Така Сун Пин спечелил световна слава и поколения си предавали едно на друго неговата стратегия.

КЛЮЧОВЕТЕ КЪМ ПОБЕДАТА
1. Войната е от жизнена важност за държавата, въпрос на живот или смърт, път към оцеляване или гибел. Това налага тя основно да бъде проучена, въпроси, чиито основни произведения са запазени и до днес. "Оръжията са играчки на злата поличба. Войната води до сериозни последствия; възможността хората да започнат война без необходимия размисъл буди безпокойство."
2. Следователно преценете я от гледна точка на петте фундаментални фактора и направете сравнения със седемте елемента, изброени по-долу. По този начин ще можете да оцените същността й.
3. Първият от тези фактори е моралното влияние; вторият - природните условия; третият - теренът; четвъртият - ръководството; петият - доктрината.

Чан Ю (древнокитайски историк и критик, написал "Биографии на сто генерали"): "Систематичният ред, даден по-горе, е напълно ясен. Когато се събират войски, за да се накажат грешниците, религиозният съвет първо преценява доколко благоволението на управниците към поданиците им съответства на доверието на техните народи към тях; след това доколко са подходящи различните сезони на годината и най-накрая - трудностите, които може да създаде топографията. След цялостното обсъждане на тези три въпроса се назначава генерал, който да осъществи нападението. След като войските преминат границата, отговорността за съблюдаване на законите и заповедите пада върху генерала."

Чан Ю: "Когато владетелят се отнася към народа великодушно, справедливо и честно и му се доверява, армията ще бъде единна духом и с радост ще служи на предводителя си. Книгата на промените гласи: "В щастието да преодоляват трудностите народите забравят опасността от смъртта."

Мей Яочен (известен древнокитайски поет и историк - 1002-60 г. от н.е. автор на историческите хроники за династията Тон): "...Когаторъководите войски, е важно предварително да познавате условията на терена. Знаейки разстоянията, можете да възприемете план за преки или за обходни действия. Ако знаете дали лесно или трудно ще прекосите терена, можете да прецените предимствата от използването на пехота или кавалерия. Ако знаете къде теренът е труднодостъпен и къде открит, можете да прецените най-подходящия брой на необходимите ви сили. Ако знаете къде ще дадете бой, ще можете да прецените кога да се съсредоточат или разделят войските ви."

Ли Чуан: "Тези качества са добродетелите на генерала. Затова армията го нарича "високоуважаемия"."

Ту Му (известен древнокитайски поет - 803-52 г. от н.е. - секретар на Великия съвет на империята): "...Ако е мъдър, командващият е в състояние да оцени променящите се обстоятелства и да действа в съответствие с тях. Ако е искрен, неговите войници няма да се съмняват, че наградите и наказанията са заслужени. Ако е човечен, той обича човешкия род, проявява разбиране към другите и оценява тяхното прилежание и труд. Ако е храбър, той побеждава, като се възползва без колебание от всяка благоприятна възможност. Ако е строг, войските му са дисциплинирани, защото изпитват страхопочитание към него и се боят от наказание."

Шен Паосъ (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники) рече: "Ако генералът не е храбър, той няма да може да превъзмогне колебанията си или да сътвори велики планове."

Чан Ю: "Яки колесници, бързи коне, храбри бойци, остри оръжия - така че когато чуят барабаните да бият за нападение, те са щастливи, а когато чуят гонговете да бият отбой, се разгневяват. Този, който има такава армия, е силен."

Ту Ю (съставител на енциклопедичен труд с раздели по политическа икономия, управление на държавата, военно дело, национална сигурност и др. Присвоена му била висока благородническа титла, назначен за Велик пазител на империята, след смъртта си е обявен за светец): "...Тогава владетелят Ванг каза: "Ако офицерите не са свикнали с тежки учения, те ще са разтревожени и колебливи по време на битка; ако генералите не са напълно подготвени, те вътрешно ще треперят, когато се изправят срещу врага."

Ту Му: "С никое наказание или награда не бива да се прекалява."

Ту Му: "Генералът Ли Му от държавата Чао пуснал на свобода стада от добитък заедно с пастирите им; щом войските на Сюн Ну (китайско наименование на хуните - Бел. прев.) напреднали, той се престорил, че отстъпва, оставяйки след себе си няколко хиляди от хората си, все едно че ги изоставя. Когато ханът научил за това, той се зарадвал и начело на големи сили се насочил към това място. Ли Му групирал по-голямата част от силите си на десния и левия фланг, влязъл в ръкопашен бой, смачкал хуните и избил над сто хиляди техни конници."

Ли. Чуан: "Ако генералът е раздразнителен, властта му може лесно да се подкопае. Характерът му е неустойчив."

Чан Ю: "Ако вражеският генерал е твърдоглав и избухлив, оскърбете го и го разгневете, така че да се ядоса и обърка и безразсъдно и без всякакъв план за действие да тръгне срещу вас."
23. Престори се, че изпитваш чувство на малоценност, и насърчавай неговото високомерие.

Ту Му: "Към края на династията Цин, Мо Тун от народа Сюн Ну за пръв път установил своя власт. Източните Ху били силни и изпратили посланици за преговори. Те казали: "Искаме да получим коня на Ту Ма, който може да пробяга хиляда ли." Мо Тун се допитал до съветниците си, които викнали в един глас: "Конят, който може да пробяга хиляда ли! Най-ценното нещо в тази страна! Не им го давай!" Мо Тун отговорил :"3ащо да ми се свиди един кон за съседа?" И изпратил коня.

Малко след това източните Ху изпратили пратеници, които казали: "Искаме една от принцесите на хана." Мо Тун поискал съвет от приближените си, които гневно казали: "Източните Ху са безбожници! Сега те искат дори принцеса! Призоваваме те да ги нападнеш!" Мо Тун казал: "Как да ми се свиди една млада жена за съседа?" И дал жената.

След известно време източните Ху се върнали и казали: " Ти имаш хиляда ли неизползвана земя, която ние искаме." Мо Тун се допитал до съветниците си. Някои казали, че ще е разумно да се даде земята, други - че не. Мо Тун се разгневил и казал: "Земята е основата на държавата. Как може да я даваме?" И всички, които дали такъв съвет, били обезглавили.

Тогава Мо Тун скочил на коня си, разпоредил всички, които изостанат, да бъдат обезглавени и внезапно нападнал източните Ху. Те го презирали и не се били подготвили. Той ги нападнал и ги унищожил. Тогава Мо Тун се обърнал на запад и нападнал Ю Ти. След това анексирал Лу фон на юг... и нахлул в Йен. Той напълно си възвърнал земите на предците на Сюн Ну, които преди това били завоювани от цин-ския генерал Мен Тиен."

Чен Хао (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники): "Дай на противника млади момчета и жени, за да го омаеш, и скъпоценни камъни и коприна, за да възбудиш амбициите му."

Ли Чуан: "Когато врагът изпитва успокоение, изтощи го, без да разбере."

Ту Му: "... Към края на управлението на династията Хан, след като Цао Цао разбил Лю Пей, Пей избягал при Юан Шао, който извел войските си, за да даде бой на Цао Цао. Тиен фон, един от офицерите от щаба на Юан Шао, казал: "Цао Цао е майстор на военното дело; срещу него не можем да излезем неподготвени. Няма по-добра тактика от това да протакаме нещата и да го държим на разстояние. Вие, генерале, би трябвало да се укрепите в планините и покрай реките и да удържите четирите провинции. Вън от страната създайте съюзи със силни управници; вътре - следвайте аграрно-военна политика. (Става дума за създаването на селскостопански военни колонии в отдалечените райони, в които войниците и семействата им живеели постоянно. Част от времето те отделяли за обработването на земята, а останалото - за военно обучение и при необходимост - за военни действия. - Бел. прев.)

След това подбери елитни войски и ги групирай в специални части. Използвай местата, където врагът е неподготвен, прави постоянни набези и не го оставяй на мира южно от реката. Ако дойде да помогне на десния си фланг, нападни левия; като реши да подкрепи левия, нападни десния; изтощавай го, като го караш постоянно да обикаля от едно място на друго...Ако отхвърлиш тази победоносна стратегия и решиш да рискуваш всичко само в една битка, после ще бъде прекалено късно да се разкайваш." Юан Шао не последва този съвет и бе разбит."

Чан Ю: "Един път забий клин между суверена и неговите министри; при друг случай го откъсни от съюзниците му. Накарай ги да се подозират взаимно, така че да се изпълнят с недоверие един към друг. Тогава можеш да кроиш планове срещу тях."

Хо Йенси (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники): "...Ли Цин от Тан предложил десет плана, които да бъдат използвани срещу Сяо Сие, и цялата отговорност за командването на армиите била възложена на него. На осмия месец той събрал войските си при Гуй Джоу.

Тъй като било сезон на есенните наводнения, водите нарека Янцзъ преливали и пътищата през трите дефилета били опасни, Сяо Сие бил сигурен, че Ли Цин няма да тръгне срещу него. Затова и не се подготвил.

На деветия месец Ли Цин поел командването на войските и се обърнал към тях: "От първостепенна важност във всяка война е изключителната бързина; не мога да си позволя да пропусна нито една благоприятна възможност. Сега ние сме съсредоточили силите си, а Сяо Сие дори не подозира. Възползвайки се от това, че реката е излязла извън бреговете си, ние ще се появим неочаквано под стените на неговата столица. Както, казват: "Когато удари гръм, няма време да си запушиш ушите. "Дори и да ни открие, той няма да може веднага да измисли план да ни се противопостави и със сигурност ще го пленим."

Той настъпил към И Лин, Сяо Сие се уплашил и повикал подкрепления на юг от реката, но те не могли да пристигнат навреме. Ли Цин обсадил града и Сие се предал.

"Да нападнеш, където врагът не те очаква", означава например да направиш това, което направила към своя край династията Уъй: изпратила генералите Чун Хой и Тен Ай да нападнат Шу... През зимата, през десетия месец, Ай напуснал Ин Пин и направил преход над седемстотин ли през ненаселена местност, прокарвайки пътища през планините и строейки висящи мостове. Планините били високи, долините - дълбоки, и задачата му била изключително трудна и опасна. При това армията почти свършила провизиите си и била близо до гибелта. Тен Ай се увивал в килими и така се търкалял надолу по склоновете; генерали и офицери се катерили, хващайки се за корените и клоните на дърветата. Преодолявайки пропастите като ята риби, войските напредвали.

Тен Ай се появил най-напред пред вратите на Чан Ю в Шу и Ма Му, генералът, който трябвало да го защитава, се предал. Тен Ай обезглавил Джугъ Чан, който оказал съпротива при Миен Чу, и продължил настъплението си към Чен Ту. Князът на Шу, Лю Шан, се предал."
27. Това са ключовете на стратега към победата. Не е възможно всичко да се обмисли предварително.

Мей Яочен: "Когато се срещнеш с врага, реагирай на изменящите се обстоятелства и намери най-подходящи средства. Нима те могат да бъдат обсъдени предварително?"

Ту Му: "...В древния бой с колесници "покритите с кожа колесници" са били и леки, и тежки. Последните са били използвани за превозване на алебарди, оръжия, военно снаряжение, ценности и униформи. "Една колесница вози трима офицери с ризници; съпровождат я седемдесет и двама пехотинци. Към тях има десет готвачи и слуги, пет души, които се грижат за униформите, пет коняра, които обезпечават фуража, и петима, които събират дърва за огрев и намират вода. Седемдесет и пет човека на една лека колесница, двадесет и пет на един товарен фургон, а двете заедно образуват една рота от сто души. "

Ли Чуан: "Когато армията воюва на чужда земя, хазната у дома се изпразва."

Ту Му: "В армията съществува ритуалът на приятелски посещения от васални владетели. Затова Сун Дзъ говори за "съветници и посетители"."
3. Победата е главната цел на войната. Ако дълго време не се удържа победа, оръжията се притьпяват, а бойният дух спада, Когато войските атакуват градове, силата им ще се изчерпи.
4. Когато армията започне продължителна кампания, ресурсите на държавата ще се окажат недостатъчни.

Чан Ю: "... Военните кампании на император У от династията Хан се проточиха без всякакъв резултат и след като хазната се изпразни, той издаде декрет за отстъпление."

Ту Ю: "Атаката може да не се отличава с находчивост и остроумие, но трябва да се проведе със свръхестествена бързина."

Ли Чуан: "Пролетните и есенните хроники гласят: "Войната е като огън; тези, които не оставят оръжията настрана, ще бъдат унищожени от тях."

Чан Ю: "... Ако армията трябва да се снабдява с жито от разстояние 1000 ли, войските ще изглеждат гладни."

Ча Лин (не е отбелязан в историческите хроники): "... Където се събират войски, цената на всяка стока се повишава, защото всеки ламти за извънредни печалби."

Ли Чуан: "Ако войната се проточи, мъжете и жените ще са недоволни, че не могат да се бракосъчетават, и ще страдат от бремето на снабдяването на армията."

Чан Ю: "...При транспортирането на провизии на разстояние от хиляда ли двадесет единици зърно ще са необходими за доставката на една единица до армията... Ако трябва да се прекоси труден терен, ще са необходими и още повече."

Хо Йенси: "Когато армията на Йен обкръжила Ци Мо в Ци, те отрязали носовете на всички пленници от Ци. Хората от Ци били разгневени и организирали отчаяна защита. Тиен Тан изпратил свой таен агент, който казал: "Ние сме изплашени, че вие, хората от Йен, ще изровите останките от нашите предци от гробовете им. Това ще ни хвърли в ужас!" Армията на Йен веднага започнала да осквернява гробовете и да гори труповете. Защитниците на Ци Мо наблюдавали всичко от стените на града и със сълзи на очи молели да ги пуснат да нападнат врага, защото яростта удесеторила силите им. Тиен Тан знаел, че вече войските му са готови, и нанесъл съкрушително поражение на Йен."

Ту Му: "...В края на управлението на династията Хан, Ту Сян, префект на Цин Джоу, нападнал бунтовниците от Куей Чоу - Пу Ян, Пан Хун и други. Той влязъл в Нан Хай, унищожил три техни лагера и взел много плячка. Обаче Пан Хун и неговите привърженици все още били многобройни и силни, докато войските на Ту Сян, вече забогатели и високомерни, нямали и най-малкото желание да се бият.

Сян казал: "Пу Ян и Пан Хун са бунтовници от десет години. И двамата са добре обучени за нападение и защита. Това, което трябва да направим, е да обединим силите на всички префектури и тогава да ги нападнем. Засега ще оставя войските да ловуват". След което те масово тръгнали да гонят дивеч.

Още щом тръгнали, Сян тайно пратил хора да изгорят казармите им. Събраните от тях богатства напълно изгорели. Когато ловците се върнали, нямало и един от тях, който да не заплаче."

Ту Сян казал: "Богатствата и стоката на Пу Ян и на тези, които са с него, са достатъчни да направят богати няколко поколения. Вие, господа, сте способни на много повече. Това, което загубихте сега, е само малка част от онова, което ви чака там. Защо се тревожите за него?"

Когато войските чули това, те се разгневили и поискали да се бият. Ту Сян наредил да нахранят конете и хората и рано сутринта те нападнали лагера на бунтовниците. Ян и Хун не били подготвени, войските на Ту Сян провели яростна атака и ги унищожили. "

Чан Ю: "...В тази Имперска династия, когато Великият основател наредил на генералите си да нападнат Шу, той разпоредил: "Във всички завзети градове и провинции от мое име да се изпразнят хазните и обществените складове, за да са доволни офицерите и войниците. Държавата иска само земята."
18. Следователно, когато в сражение с колесници плениш повече от десет, награди тези, които са пленили първата. Смени вражеските знамена с твои, разбъркай пленените колесници със своите и ги включи в боя.
19. Отнасяй се с пленниците добре и се грижи за тях.

Чан Ю: "Към всички пленени войници трябва да се отнасяме с великодушие и искреност, така че да могат да бъдат използвани от нас."

Хо Йенси: " Трудностите да бъде назначен командир днес са същите, каквито са били и в древността."