Изложение на либералните идеи на Новото време прали Томас Хобс



Дата03.01.2022
Размер15.7 Kb.
#113167
ТипИзложение
Либерализъм

Либерализъм

Либерализмът е първата голяма система от политически идеи на Новото време свързана с историята на буржоазията. Във всички варианти на либералната традиция присъства модерното схващане за човека и обществото, което се характеризира от следните елементи: индивидуализъм; универсализъм; динамичност. Образът на либерализма се променя, тъй като самият либерализъм се променя в процеса на историята. Поредица от исторически събития, които предизвикват дълбоки политически и социални изменения са сред основните фактори, които довеждат до цялостното формиране на класическия политически либерализъм.

Основните ценностни елементи на либерализма са: свобода, собственост, свобода на търговия, свобода на действията, утилитаризъм, невмешателство, разделение на властите и примиряване на класовите противоречия. Основната ценност на либерализма е личната свобода. Либерализмът разглежда частната собственост върху средствата за производство като теоретичен аспект на свободата, но и като реален неин източник.
Частната собственост и свободния пазар в либералната доктрина се основават и опират на принципа на свободното развитие, без намеса. Така ценностната скала на класическия либерализъм се основава на идеята за свободната човешка индивидуалност.

Първото системно изложение на либералните идеи на Новото време прали Томас Хобс той изгражда учение за държавата върху основата на естественото право. Според него, по своята природа хората са равни и свободни да действат според своя разум и физическа сила. Хобс смята, че чрез държавата хората се стремят да прекратят войната на всички против всички, да се избавят от своята незащитеност. Държавата гарантира на своите поданици свобода, което се състои в правото да се прави всичко, което не е забранено да се прави от гражданския закон.



Друг мислител със значителен принос в развитието на идейно-политическата система на либерализма е Джон Лок. Той изцяло споделя идеите за естественото право, за обществения договор, за народния суверенитет, за свободата на личността, но ги развива и интегрира в идейната система на ранния либерализъм. Лок смята, че моралните отношения и задължения, които свързват хората в естествено състояние, при наличието на държавата отстъпват мястото си на политическите отношения и задължения. Учредяването на политическото общество налага на всички участници определени задължения, които гарантират неговото съгласувано развитие. Според него в политическото общество свободата се запазва и гарантира от законите. Властта на държавата се ограничава за да се съхранят правата и свободите, които човек е обладал в естественото си състояние.

Джереми Бентам развива английския вариант на политическия либерализъм. Той е родоначалник на философията на утилитаризма. Теорията на Бентам има за своя основа принципа на ползата. Теорията му разглежда ползата като основа на социалните отношения, защото всички те се свеждат до полезността. В едно и също време ползата е двигател, цел, критерий и мащаб на поведението на хората и на дейността на политическите и правни институции. Ползата обуславя и социалните качества на хората. В такъв случай утилитаризма на Бентам е индивидуалистичен и либерален. Той утвърждава като основна клетка на социалния живот личната изгода на действащия индивид, който се грижи за себе си и сам определя своята полза. Общото благо представлява съвкупност от индивидуалните блага. Според Бентам ползата и щастието са цел, а държавата – средство за нейното достигане. Това именно следва да определи изискванията към законодателството, устройството на държавата и нейната дейност. От тази гледна точка най-съществени блага в живота на индивида са: частната собственост, имуществото и парите

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница