Изложение на православната вяра

Част 2
Последният път започнахме темата за ангелския свят, която днес ще припомним и довършим. Светът би бил твърде беден откъм съдържание, ако в него съществуваше само това, което човек постига с външните си чувства. Самото съществувание в такъв свят, без минало и без бъдеще, където смъртта безцеремонно обгръща всяко творческо начинание, всеки жив стремеж към добро и щастие, би било трагическо противоречие.

Но човек е способен с разума и духовните си чувства значително да разшири понятието си за света и да види, че, освен физическият, има огромен духовен свят. Материализмът от края на 19 в. и средата на миналото столетие се присмиваше на самата възможност за други форми на живот, освен тези, които съществуват на земята. Бързият прогрес на науката през последните 50 години, обаче доказа другата теза. Вече е известно, че вселената, в която обитаваме, макар и огромна, не е безкрайна. Учените разбраха, че материята не представлява сама по себе си твърда, неизменна и вечна същност, но е едно от проявленията на енергията. Енергията може да приема и други форми, абсолютно неприличащи на познатите ни атоми и молекули. Поради това зад пределите на видимия свят могат да съществуват други светове, абсолютно различни от нашия. Тези открития на науката, както и междупланетните полети са породили цяло движение в съвременната литература и киноиндустрия, в които се третира темата за срещата на хората със същества от други галактики и светове. Тук често внушенията се преплитат с нездрава фантазия и носят полудемоничен характер.

За разлика от фантастиката и бръщолевенията на теософите и спиритистите, християнската религия има ясно и здраво учение за духовния свят. Християнската вяра учи, че, освен нашият физически свят, съществува огромен ангелски свят. Ангелите, подобно на хората, обладават разум, свободна воля и чувства, но те са безтелесни духове. И фактически човешкият свят е само капка в морето на разумното битие.

За припомняне на темата ще приведем мислите на св. Григорий Богослов за сътворението на ангелите:

“Тъй като за Божията благост не е било достатъчно да се занимава със съзерцание само на самото себе си, а желаела това благо да се разлива все повече и все по-нашироко, така, че числото на облагодетелстваните да бъде колкото може повече (защото това е свойствено за височайшата благост) – то Бог измисля преди всичко ангелските небесни сили: и тази мисъл станала дело, което е изпълнено от Словото и извършено от Духа… И понеже първите твари са Му били угодни, Той измисля другия свят, вещественият и видимият.”

Ангел означава “вестител.” С тази дума се определя и тяхното отношение към хората. Те са като наши старши братя. Възвестяват ни Божията воля и ни помагат в делото на спасението. Човечеството от времето на своето райско състояние е познавало очи в очи ангелския свят.

Човек трудно може да постигне живота на ангелите и светът, в който те живеят, тъй като той е абсолютно различен от нашия. Известно е, че ангелите служат на Бога, изпълняват Неговата промислителна воля и Го прославят. Те принадлежат към духовния свят и за нас са невидими. “Когато ангелите по Божия воля се явяват на достойни хора, те им се явяват не такива, каквито са сами по себе си, а в такъв преобразен вид, в какъвто хората могат да ги видят” – обяснява преп. Иоан Дамаскин.

Ангелите превъзхождат човека по духовни сили, макар и да са ограничени в силата и знанията си. Само Бог е всемогъщ и всезнаещ. Като безплътни, ангелите много по-малко от хората са зависими от пространствата и местата и мигновено се появяват там, където е нужно да действат. Въпреки това, те не съществуват независимо от пространствата и местата. Св. Писание изобразява ангелите ту слизащи от небето на земята, ту възкачващи се от земята на небето. Ангелите са създадени безсмъртни, за което свидителства Писанието, те не могат да умрат (Лук. 20:36). Само че тяхното безсмъртие не е безсмъртие самобитно и безусловно, а зависи, както и безсмъртието на човешките души, всецяло от волята и милостта Божия.

Ангелите, като духове без плът, във висша степен са способни на вътрешно развитие и техният ум е по-възвишен от човешкия ум. Но техните високи духовни качества имат своите граници. Писанието указва, че те не познават дълбините на Божието същество, познато само на Божия Дух (1 Кор. 2:11); не знаят бъдещето, познато само на единия Бог (Марк. 13:32). Не могат да постигнат напълно тайната на изкуплението, в която желат да проникнат (1 Петр. 1:12). Те даже не знаят всички помисли човешки (3 Цар. 8:39). Накрая, те не могат сами по себе си, без Божия воля, да творят чудеса.

Ангелският свят е представен в Светото Писание като необичайно голям. Когато пророк Даниил видял Бог Отец, пред него се открило, че “хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него” (Дан. 7:10). “Многобройно войнство небесно” възхвалявало пришествието на земята на Божия Син (Лук. 2:13).

Всички ангели са били сътворени от Бога добри. Но те, както и хората, са били надарени със свободна воля и са могли да избират между послушанието и противлението на Бога. Св. Иоан Дамаскин пише в Точно изложение на вярата, книга 4, глава 18, така: „Онзи сред ангелските сили, който възглавяше земния чин и охраняваше земята по Божия воля не бе зъл по природа и създаден за полезни дела, без Господ да му вдъхнал и грам порочност; той обаче не оправда светлината и честта, дарени му от Твореца, по собствена воля разруши единството с природата си и се обърна против нея, възгордя се, въстана срещу сътворилия го Бог и пръв отпадна от доброто в злото”. „Нали злото не е нищо друго- продължава светият, - освен липса на добро, както тъмнината е липса на светлина, а доколкото доброто е духовна светлина, злото е духовна тъма. Та светлината, създадена от Твореца добра ... по собствено желание се превърна в тъмнина”. В този текст става дума за онази част от ангелите начело с Луцифер (Деница), злоупотребила със своята свободна воля и отпаднала от Бога, и образувала свое царство – ад. „По този начин – продължава св. Йоан Дамаскин, - макар да имат обща природа с ангелите, те станаха зли, след като доброволно отклониха сърцата си от доброто към злото”. Думите на Спасителя: “Видях сатаната да пада от небето като мълния” могат да се отнесат към онова далечно, доисторическо минало, когато в ангелския свят станал бунт против Бога. Това събитие е описано в Апокалипсиса с такива подробности: “И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,. но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му „ (”драконът” – това е Деница, Ап. 12:7-9). На основание началните думи на това видение, където се говори, че драконът с опашката си “повлече третината от небесните звезди” (Апок. 12:4), някои от св. отци изказват мнение, че тогава Луцифер е откъснал третата част от ангелския свят. След отпадането си от Бога, Луцифер започнал да бъде именуван “сатана” (което значи “противник”) и “дявол” (което значи “клеветник”), а неговите ангели – бесове или демони.

Ставайки зли, падналите ангели се стараят да увлекат хората на пътя на греха и с това да ги погубят. Не безинтересно е да обърнем внимание на факта, че самите паднали ангели се страхуват от своето тъмно царство, именувано ад или бездна и умолявали Спасителя да не ги праща там (Лук. 8:31). Спасителят нарича дявола “човекоубиец от начало”, имайки предвид онзи момент, когато той, приел вид на змия, прелъстил нашите прародители Адам и Ева, които нарушили Божията заповед и с това се лишили от безсмъртието си (Бит. 3:1-6). От тогава, получил възможността да влияе на мислите, чувствата и постъпките на хората. Дяволът и неговите бесове се стремят да хвърлят хората все по-дълбоко и по-дълбоко в рутината на греха, в който сами са затънали: “Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава,” “който прави грях, роб е на греха” (1 Иоан 3:8, Иоан. 8:34). Присъствието на зли духове сред хората представлява за нас постоянна опасност. Заради това ап. Петър ни призовава: “Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Пет. 5:8). Подобно предпазване изказва и ап. Павел: “облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:11-12). От тези думи на Св. Писание виждаме, че човешкият живот представлява постоянна напрегната война за неговата душа. Иска или не иска, но от момента на раждането си човек е въвлечен във войната между доброто и злото, между Бога и демоните. Тази война е започнала още до сътворението на света и ще продължи до деня на “Страшния съд.” Фактически на небето войната е завършена с пълно поражение на злото. Но полето на битката се е пренесло от небето в нашия долен свят и в сърцето на човека. В тази битка със злото, както виждаме, деятелно не помагат добрите ангели.

Тук е моментът да споменем, че падналите ангели умеят ловко да се маскират под вида на ангели на светлината. От времето, когато апостол Павел написал посланието си до Коринтяни (2 Кор. 11:4) и чак до наши дни, в писанията на Църквата се привеждат случаи, когато падналите ангели действително са приемали на себе си различни образи – и не само като ангели на светлината, но даже и като светии, като Дева Мария и даже като самия Иисус Христос.

В Добротолюбието, 1 том, е приведена беседата на свети Иоан Касиан за бдителното различаване на духовете. Той разказва как един монах завършил живота си със самоубийство, а друг поискал да принесе в жертва собствения си син, като завършек на послушанието на древния патриарх Авраам (Бит. 22 гл). В двата случая причина за такова изкривено поведение на тези монаси се оказали демоните, които им се явили в образа на светъл ангел (Добротолюбие, т.1).

А Киево-Печерският Патерик разказва за случай, когато един млад монах на име Никита се поклонил на явилия му се светъл ангел. Този “ангел” наредил на Никита да не губи време за молитва, а всичките си усилия да насочи към изучаване на Свещеното Писание. Обещал на Никита да се моли вместо него. След като демонът, приел вид на ангел, започнал да се моли в килията му, в Никита се открил дар на ясновидец. Мълвата за новия “прозорливец” скоро се разнесла и голямо множество народ започнало да се стича при него за съвет и ръководство. Скоро обаче всичко станало ясно: забелязали нещо странно - Никита не искал и да чуе за Евангелието, а изучавал и цитирал само книгите на Стария Завет. Накрая монасите разбрали, че Никита е изпаднал в бесовска прелест и изгонили демона с молитвите си. Като дошъл на себе си, Никита дълбоко се покаял и станал усърден монах, а с времето се удостоил с владишки сан и станал епископ Новгородски. Той бил добър пастир, отличавал се с духовна мъдрост и дар на чудотворец. Ние го знаем под името на светителя Никита Затворник.

Господ ни предупреждава: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?” (Мат. 7:15-16). А апостол Павел наставлява: А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. ” (Гал. 5:22-24).

Не е лесно да следваме в живота си тези думи на Иисуса Христа и на апостол Павел за различаване на истинските ангели от демоните, които се маскират под вида на ангели. Не е лесно, защото сме несъвършени, греховни, лекомислени и неосведомени. Причина за това е и многовековната опитност на злите духове, които враждуват и против Бога, и против хората. Както видяхме от горните разкази, даже хора, всецяло посветили се на Христа, не са застраховани от дяволската прелест и могат да бъдат излъгани.

Поради това, ако се случи пред нас да застане ангел или да видим някакво видение, трябва да бъдем крайно внимателни, за да не приемем падналия дух за ангел. Светите отци на Църквата, умъдрени от Светия Дух и от собствения си духовен опит, с любов убеждават всички винаги да се молят със смирение и да не търсят никакви видения или странични усещания. В случай, че видим някого или нещо небичайно, трябва да бъдем крайно внимателни и да разкажем видяното на опитен духовен отец. Светите отци учат, че ако в нас е появи и най-малкото съмнение за природата на явилия ни се дух, следва незабавно да прекратим всяко общение с него и да се обърнем към Бога с гореща молитва за защита. И ако този дух действително е пратен от небето и е добър ангел, той ще се зарадва на нашата предпазливост и бдителност. Ако някой проявава по-голям интерес по въпроса може да прочете в “Добротолюбието” и в творенията на светителя Игнатий Брянчанинов. Като сумираме наставленията на светите отци на Църквата на тази тема, ще разберем, че те радикално се отличават от това, което съветват авторите на съвременните популярни книги за ангелите.

Трябва да помним, че дяволът е професионален лъжец и клеветник, сеятел на смутове и раздори. Той и падналите с него духове с всички сили се старят да ни погубят и за целта използват не само внушение, но и много други хитрости. Поради това всички феноменални явления, предизвикващши в нас чувства на възторг или смущение, или страх напълно могат да бъдат резултат от техните козни против нас. Като възможен пример за това в съвременния ни живот можем да посочим така нареченото явление на другопланетяни и похищенията на хора от тях.

Злото е реална сила и е недостатъчно да се защитаваме от него с рецептите от съвремнните „умни” книги. Единствената ни защита от него е благочестивият живот, молитвата и причастието.

Бесовският род се изгонва с молитва и пост - казал ни е Господ в Евангелието.

Самата представка "анти" в гръцкия език има две значения: "против" и "вместо". По отношение на антихриста и двете значения са валидни, защото антихристът, съгласно църковното учение, е противник на Христа, а от друга страна, е този, който се опитва да постави себе си на мястото на Христа. В Св. Писание това наименование се употребява в двояк смисъл. В широкия смисъл с думата "антихрист" се означава всеки, който отхвърля Отец и Син (1 Иоан. 2: 22), "а всеки дух, който не изповядва Иисуса Христа, дошъл в плът, не е от Бога, но това е дух на антихриста..." (1 Иоан. 4: 3), то ест всеки, който отрича Богочовечеството и Богосиновството на Иисуса Христа, може да бъде наречен антихрист. В този смисъл вече "са се появили много антихристи", както ни говори за това св. Иоан Богослов (1 Иоан. 2:18). Но в строгия смисъл това наименование се употребява по отношение на определено лице, за което също говори ап. Иоан Богослов: "...чували сте, че ще дойде антихристът..." (1 Иоан. 2: 18).

Св. Иоан Дамаскин в Точно изложение на православната вяра книга 4, глава 26 пише: "Не трябва да забравяме, че предстои идването на антихриста. Всеки, който не изповядва въплощение на Сина Божи, отпреди вековете истински Бог и станал истински човек, без да пострада от туй като Бог, естествено може да бъде наречен антихрист. Но конкретният, личността Антихрист ще дойде със свършека на света.” Писанието учит за антихриста като за конкретна личност, Господ говори на иудеите "...ако друг дойде в свое име, него ще приемете" (Иоан. 5: 43). Апостол Павел нарича антихриста: "човек на греха, син на погибелта" (2 Сол. 2: 3).

По преданието, антихристът ще произлезе от иудейския народ и ще бъде потомък на Дан, един от 12 сина на Иаков. Пророчеството на патриарх Иаков за Дан и неговите потомци звучи по следния начин: "Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад. На Твоята помощ се надявам, Господи!” (Бит. 49: 17-18). Не по-малко страшни думи за Дан има у пророк Иеремия: "От Дан ще се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него " (Иер. 8: 16).

В Откровението (гл. 7) се изреждат всичките запечатани от всичките колена Израилеви и сред тях Дановото коляно не се споменава, което също може да се разглежда като скрито указание на това, че от Дановото коляно ще произлезе антихристът.

Существува неправилно мнение, че антихристът ще бъде въплъщение на сатаната: подобно на това както Господ се е въплотил от Дева и сатаната в последните времена също ще се въплоти в човек. Това мнение Православната Църква не споделя. Св. Иоан Дамаскин в „Точно изложение на вярата”, книга 4, глава 26, пише: "Да не мислим, че сам дяволът, подобно на Господа, ще стане човек – пази, Боже! – а човек ще се роди от блудство и ще приеме действието на сатаната. Бог отнапред знае за неговия произвол и ще допусне дяволът да се всели в него". Думите на св. Иоан Дамаскин са абсолютно синхронни с учението на Св. Писания за антихриста: „тогава и ще се открие беззаконникът ... чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса"(2 Сол. 2: 9).

Името на антихриста е неизвестно, известно е само неговото число – "666". По обяснението на свщмч. Ириней Лионски, "името му е неизвестно защото е недостойно да бъде възвестено от Светия Дух" (Против ересите, кн. 5, гл. 30).

Събитието, непосредствено предваряващо пришествието на антихриста ще бъде отдръпването на оня, който го задържа сега (2 Сол. 2: 7). Тези думи изискват да се обърнем към гръцкия текст. В стих 6 се казва: "И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време". Думата "що" в синодалния превод съответства на гръцкото to katecou (ту катеку), което буквално значи "държащо или удържащо", в среден род. Очевидно е, че тук се има предвид не човешко лице, а някаква сила. В стих 7 се казва: "Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега (d ketecwu)". Тук е употребен мъжки род, което по-скоро указва на лице от мъжки род. Еднозначно тълкуване на тези думи на апостола няма, поради това като "задържащ" може да бъде разбирана и някаква сила, политическа или религиозно-политическа и някой представител на тази сила.

По думите на св. Иоан Дамаскин (Точно изложение... кн. 4, гл. 26), антихристът ще бъде възпитан тайно, после внезапно ще се възпротиви на всичко, ще се превъзнесе и ще се възцари. Ще се бори против всички религии и "ще дойде в свое имя" (Иоан. 5: 43). Ап. Павел казва, че антихристът е "който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня.." (2 Сол. 2: 4), т.е. Бог и в христианско, и в езическо разбиране, и над всички предмети на религиозните чествания. Съгласно Апокалипсиса, характерна черта на антихриста ще буде богохулството: "Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца. Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето" (Откр. 13: 5-6). Антихристът ще си присвои Божествено достойнство и ще изисква Божеско поклонение и служение: ще "седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог" (2 Сол. 2: 4). За кой точно храм става дума тук не може с точност да се каже. Едно е ясно по думите на св. Иоан Дамаскин, че не в нашия Божи храм ще седне, а в древния, в юдейския. Дали ще бъде възстановен по това време Иерусалимският (Соломоновият) храм или ще бъде някой друг, който тогава ще бъде най-известен – не знаем.

В борбата си против християнството и всичките си противници антихристът ще се ползва от следните средства. Ще му помагат лъжепророците, които "...ще произведат големи знамения и чудеса..." (Мат. 24: 24). Явлението на антихриста "...по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса" (2 Сол. 2: 9).

Антихристът ще притежава огромна сила. Сатаната ще му даде "...силата си, и престола си, и голяма власт" (Откр. 13: 2). Каква власт и сила се има предвид? Сам сатаната така говори за своята власт, когато се опитва да изкуси и Самият Господ: "И рече Му (на Иисус) дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам..." (Лук. 4: 6). Видимо, тук се има предвид религиозна сила в съчетание с политическа власт, доколкото, по-скоро, властта ще бъде еднолична, възможно царска, защото самата власт на сатаната по своето същество е монархична власт.

Царуването на антихриста ще бъде световно: "...даде му се власт над всяко коляно, език и народ" (Откр. 13: 7). В Стария Завет предобраз на антихриста е могъщият всеизтребващ завоевател (Дан. гл. 7, 8, 11). Особено жестоко ще бъде гонението на християните. Антихристът ще издаде заповед, "...да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ" (Откр. 13: 15). В Апокалипсиса, глава 11 се разказва за убийството на двама свидетели, които ще изобличават царството на антихриста. За християните тогава няма да бъде възможно да се ползват от граждански права: "И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му" (Откр. 13, 16-17). Църквата в тези времена ще бъде принудена да се скрие в пустинята (Откр. гл. 12). Но адовите порти не ще я наддеделят (Мат. 16: 18) и принасянето на Евхаристийната жертва не ще се прекрати до Второто пришествие Христово (1 Кор. 11: 26). По думите на ап. Павел, особено силно ще бъде действието на антихриста върху погиващите, върху тези, който "...не са приели любовта на истината за свое спасение" (2 Сол. 2: 10).

Царуването на антихриста ще предизвика против себе си открито съпротивление. В Апокалипсиса се говори за двама свидетели, които ще пророчестват 1260 дена. По Преданието, единият е пророк Илия, а другият Енох или Моисей.

В борбата против антихриста на хората ще бъде оказвана Божествена помощ (например, повествуванието на Апокалипсиса за седемте ангела, които имат седем язви (Откр. гл. 15, 16)). Освен това, по Божи Промисъл заради избраните (тези, които са запазили вярата) ще се съкратят онези дни (Мат. 24: 22). Но да се победи сатанинската сила с чисто човешки средства е невъзможно: "И даде му се да воюва против светиите и да ги победи...." (Откр. 13: 7).

Съгласно пророчеството на Даниил, продължителността на царуването на антихриста (Дан. 7: 25) ще бъде три и половина години. Апокалипсисът говори за 42 месеца (Откр. 11: 2; 13: 5) или 1260 дни (Откр. 12: 6), което прави три и половина пророчески години. Старозаветните пророци са използвали в своите пророчества особена мярка на времето, така наречената пророческа година, която се състои точно от 360 дни. По такъв начин, продължителността на царуването на антихриста ще бъде три и половина години - толкова, колкото е продължителността на времето за земното служение на Господа Иисуса Христа.

Ще победи антихриста непосредствено Самият Господ Иисус Христос със Своето Второ пришествие: "...Господ Иисус ще ги убие с дъха на устата Си и ще ги изтреби със Своето пришествие" (2 Сол. 2: 8). В Апокалипсисът е казано: "Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел" (Откр. 19: 20).