Изпълнителите: Мариана Пашалиева- сопран



Дата31.12.2017
Размер106.91 Kb.
Изпълнителите:

Мариана Пашалиева- сопран

Завършила е СМУ„Любомир Пипков“ – 1978г. в класа на Надя Аладжем и НМА „Панчо Владигеров“ София-1984г.,в класа на проф.Матилда Пинкас.Специализирала е в Рим, Италия при известните оперни певци и педагози Мирела Паруто и Антонио Боайе,а в България,при вокалния педагог на Софийската опера по онова време-Михаил Томашов.

Солист в Старозагорската опера, а по-късно солист и директор на Камерна опера-Благоевград. Репертоарът ѝ включва партии като Адина от "Любовен еликсир"на Доницети, Розина от „Севилският бръснар“ на Росини, Церлина и Донна Елвира от "Дон Жуан"от Моцарт и мн. други. Има издадени мултимедиен компакт-диск с оперни арии и аудио-визуален лайф концерт от зала България на песни и арии от Гершуин.

Като вокален педагог работи в България,Сърбия и Германия. Няколко от нейните ученици са лауреати на конкурсите "Христо Бръмбаров" и "Гена Димитрова", а други от тях вече преподават в музикалните училища в Ниш, Белград и Русе.



Нейни ученички са и останалите две певици, които участват в този концерт. Те учат при нея от няколко години:

Ивана Албрехт- сопран

Ивана Албрехт е родена в град Ниш, Сърбия. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завръшва бакалавърска степен и магистратура в НМА „проф. Панчо Владигеров“, София. Оперния си дебют прави в Старозагорската опера още като студентка в ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини, През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватабата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт заедно със солисти от Белградската опера под съпровода на Младежката филхармония „Наисус“. През 2016 г. изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера, а и участва в редица концерти с оркестър в Сърбия, България и Словения.



Маргарита Илиева- сопран

Маргарита Илиева завършва НМУ „Любомир Пипков” в класа по пиано на Емилия Канева, а след това и НМА „Панчо Владигеров” при проф. Стела Димитрова-Майсторова и доц. Илия Чернаев.

Има разнообразни концертни изяви като пианист в България и чужбина, както и участия в най-престижните български фестивали. Записвала е за WDR - Кьолн, БНР, БНТ. Солирала е на най-известните български оркестри като Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, ансамбъла „Софийски солисти” и др., а нейни партньори са диригенти от класата на Хория Андрееску, Емил Табаков, Пламен Джуров, Ангел Станков и др.

През 2015г. Маргарита Илиева успешно защитава докторат по камерна музика в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, а от 2016г. е главен асистент към катедра “Пиано” в ТКДФ. Носител е на Кристална лира в категория „Млад изпълнител” за 2016г.

Това е една от първите й изяви като певица. Нейна е идеята да се представят песните на Ненов през тази юбилейна за композитора година.

Ростислав Йовчев- пиано

http://rostislavyovchev.blogspot.bg/p/about-me-bg.html

Международен фестивал „Софийски музикални седмици“




К О Н Ц Е Р Т
Д И М И Т Ъ Р Н Е Н О В

Песни за глас и пиано
Изпълняват:

Мариана Пашалиева – сопран

Ивана Албрехт- сопран (Сърбия)

Маргарита Илиева – сопран
На рояла: Ростислав Йовчев

11 юни 2017г. Зала НМА

понеделник 19ч.
бул.Евлоги и Христо Георгиеви №94

ДИМИТЪР НЕНОВ

Песни за глас и пиано

  1. La morte des amants (текст Шарл Бодлер)

Мариана Пашалиева

  1. Les yeux de Berthe(текст Шарл Бодлер)

Маргарита Илиева

  1. Смърт (текст Димчо Дебелянов)

Ивана Албрехт

  1. Вечната(текст Ел. Багряна)

Мариана Пашалиева

  1. Святата(текст Ел. Багряна)

Маргарита Илиева

  1. Денят е от твоето слънце уморен (текст Дора Габе)

Ивана Албрехт

  1. Угасна слънце(текст П. Яворов)

Мариана Пашалиева

***


  1. Миниатюри за пиано“

Ростислав Йовчев

  1. „На Дача – I“ На Дача – II“ „На Дача – III“

Ивана Албрехт, Маргарита Илиева,

Мариана Пашалиева



  1. Цветарка (текст Русалиев)

Маргарита Илиева

  1. Вечерня (текст Николай Лилиев)

Ивана Албрехт

  1. Дървар (текст Димитър Пантелеев)

Мариана Пашалиева
„Димитър Ненов е уникално явление по аристократичната щедрост, с която бе надарен от природата и по демократичната непосредственост, с която общуваше с аудиторията си, за

да я направи пряк съучастник и партньор на собственото си артистично превъплъщение.

Важна, фундаментална съставка към артистичния облик на Д. Ненов бе неговата енциклопедична култура. У Ненов наистина имаше нещо Леонардовско, както в многостранността на способностите, така и в разнообразието и многоплановостта на творческата деятелност. Артистичната натура на Д.Ненов имаше две най-ярки страни: Ненов-пианиста и Ненов-композитора. Втората страна- композиторът от голям мащаб, въплъщаваше с ярка самобитност и богат диапазон своите технически умения и знания, които му даваха възможност да реализира безупречно всеки свой замисъл.

Тези дълбоко искрени думи на големия български диригент проф. д.и. Иван Бакалов, един от последните ученици на Димитър Ненов разкриват невероятния пиетет към неговия творчески гений и най-вече на тези, които приживе са се докоснали до неговата необикновена личност. Струва ми се, че в днешно време, 115 години след неговото рождение, не сме осъзнали напълно неговото място в българската музика. Неговите постижения са съизмерими с върховете в европейската музика от първата половина на миналия век. И ако неоспоримият му пианистичен гений е оценен и описан от всички, имали привилегията да го слушат на сцена, то неговите произведения, отправили българската музика далеч напред във времето си, все още имат нужда от специално внимание.

Песните за глас и пиано от Димитър Ненов са твърде малко популярни, но нареждащи се достойно до репертоарните за нашата сцена негови клавирни съчинения. Заемащи един период от около 20 години на творчески търсения и идеи, те определено са най-ценното написано за вокална камерна музика в нашата литература от 1922 до 1937. Така можем да рамкираме времето от създаване на първите песни, написани по френски текстове и последната - баладата „Дървар“, която е висша форма на синтез на вокалното и клавирно начало в този жанр. Благодарение на другия верен ученик на Ненов- Иван Стайков, ние имаме издание, което следва указанията на автора и можем да считаме за най-близко до оригинала. Не можем да не забележим изключителния подбор на текстовете, по които Ненов пише своите песни- Шарл Бодлер, Яворов, Дебелянов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лилиев, Русалиев, Димитър Пантелеев. При това, по-голямата част от текстовете не са познати на широката публика и запознаването с конгениалното сходство на поетична и музикантска драматургична линия прави незабравимо впечатление. „Угасна слънце“, „Денят е от твоето слънце уморен“, „Угасна слънце“, към тях могат да бъдат прибавени буквално всички останали песни, са постигнали същностното звуково проникване в поетичния текст и със средствата на гласа и клавирната партия се превръщат в артистичен паметник на творческото дело на поет и композитор.

Настоящата програма е плод на упорита работа на всички, участващи в този проект в продължение на няколко месеца. Тя се превърна в наше „творческо кредо“, в изпълваща творческия ни потенциал идея, която бихме искали да Ви споделим. Надяваме се, че все повече български, а защо не и чужди изпълнители и слушатели ще имат смелостта да интерпретират това както дълбоко национално, така и световно музикално наследство в името на високите духовни послания, които гениален творец като Димитър Ненов ни е оставил.

Ростислав Йовчев


Текстове на песните, включени в програмата

LA MORT DES AMANTS

Nous aurons des lits pleins d'odeurs légères,
Des divans profonds comme des tombeaux,
Et d'étranges fleurs sur des étagères,
Ecloses pour nous sous des cieux plus beaux.
Usant à l'envi leurs chaleurs dernières,
Nos deux coeurs seront deux vastes flambeaux,
Qui réfléchiront leurs doubles lumières
Dans nos deux esprits, ces miroirs jumeaux.
Un soir fait de rose
et de bleu mystique,
Nous échangerons un éclair unique,
Comme un long sanglot, tout chargé d'adieux ;
Et plus tard un Ange, entr'ouvrant les portes,
Viendra ranimer, fidèle et joyeux,
Les miroirs ternis et les flammes mortes.

СМЪРТТА НА ЛЮБОВНИЦИТЕ /превод/

Ще паднем изтощени в уханните легла,

два гроба – чакат ни дълбоките дивани

и по стелажите цъфтят цветята странни,

към небеса по-дивни протегнали стебла.



Пропити с мирис, сякаш с най-чистата смола,

сърцата ще пламтят, две факли на страстта ни,

и светлините им, до днес необуздани,

ще се двоят в очите – като в огледала.



В една мистична вечер със син и розов здрач

ще мине между нас сияние незнайно –

едно последно „сбогом”, като протяжен плач;

и после предан ангел, на прага тихо спрял,

ще влезе радостен – да съживи потайно

огледалат мътни и пламъка умрял.

LES YEUX DE BERTHE

Vous pouvez mépriser les yeux les plus célèbres,
Beaux yeux de mon enfant, par où filtre et s'enfuit
Je ne sais quoi de bon, de doux comme la Nuit!
Beaux yeux, versez sur moi vos charmantes ténèbres!

Grands yeux de mon enfant, arcanes adorés,
Vous ressemblez beaucoup à ces grottes magiques
Où, derrière l'amas des ombres léthargiques,
Scintillent vaguement des trésors ignorés!

Mon enfant a des yeux obscurs, profonds et vastes,
Comme toi, Nuit immense, éclairés comme toi!
Leurs feux sont ces pensers d'Amour, mêlés de Foi,
Qui pétillent au fond, voluptueux ou chastes.
СМЪРТ

Под нежний лъх на вечер ароматна,

пребулени със мек янтарен прах,

заглъхват в мир простори необятни,

че светъл ангел ръси сън над тях.

Последний стон на морний ден издъхва

на здрача във безшумните вълни…

Невидимо крило над мен полъхва

и сладък глас зове ме в далнини.

Безчет звезди се стичат в небесата,

на светъл пир призвани от нощта,

и в кротко упоение душата

заспива в златний скут на вечността.

ВЕЧНАТА

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,

безгласна, неподвижна, бездиханна.

Очите са притворени и хлътнали.

и все едно - дали Мария, или Анна е,

и все едно - да молите и плачете, -

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не ще помръднат стиснатите устни -

последния въздъх и стон изпуснали.

И ето че широк и чужд е вече пръстенът

на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала.

Ще минат дни, години и столетия

и устните на двама млади, слети,

ше шепнат пак "Мария" или "Анна"

в нощта сред пролетни благоухания.

А внучката ще носи всичко: името,

очите, устните, косите - на незримата.

СВЯТАТА

Аз те знам, Богородице бледа,

с младенец осиян на колене.

Твоят поглед е странно загледан,

твойте устни нашепват моление.

Мъдреци беловласи и славни,

пред нозете ти ничком склонени,

за отрока, предречен отдавна,

са дошли на свето поклонение.

И наричат го син на небето,

и наричат го цар на земята,

но ти чуваш: „Друг друга любете“ —

и над люлката виждаш разпятие.

УГАСНА СЛЪНЦЕ

Угасна слънце, няма я луната,

в небо звезди не ще изгреят пак!

И аз лежа безсилен да се дигна

изпод нависналия леден мрак!

Примлъкна звяр и птица: нивга ехо

не ще се чуе вече по света!

И аз лежа безсилен да извикам

в безмълвието гробно на нощта.

И аз лежа безсилен: срещу мене,

с мъртвешки лъсък в хлътнали очи,

чудовищния сън на вековете

остава неподвижен и мълчи.

И няма да се дигна, да извикам:

сковало ме, чудовището бди

на устни с прясна кръв, последна капка,

изсмукана из моите гърди...

НА ДАЧА /I, II, III/(текст Ел. Багряна)

И ЕТО, ТУК СЪМ. И пътека

не води в моя нов подслон.

А вечерта застила меко

обвития във хмел балкон.

Защо са тук звездите едри

и свода сякаш по-дълбок?

Дано, дано и в мен разведри

нависналите мисли бог.

Вратата рано ще затварям

и няма ни да паля свещ,

ни с някого да разговарям.

Ливадата е покосена,

дъхът й - сладък и горещ

и за ще спя като спасена.

КРАЙ МЕН ПРЕМИНАХА косачи,

а после звъннаха стада

и над леса - безмълвно здрачен,

изгря вечерната звезда.

Отнейде лъхнала прохлада

като ветрило ме повя

и странно отмаляла, сядам

на покосената трева.

Повехнала, зеленосива,

дъхът й леко ме опива -

като накипнало вино.

Но пак защо ме скръб обсеби?

- Сега бих дишала със тебе

дъха на прясното сено...

АЗ ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ от света

и сънят ми е кротък и девствен.

Не достигат до мойта врата

ни тревожни, ни радостни вести.

През деня, сред обилния плод

на нивята, отдъхвам с надежда.

Вечерта на бездънния свод

във съзвездия нови се вглеждам.

Но защо днес сърцето се сви?

Твоя спомен не е ли погребан

сред уханните полски треви?

А над мен е планинския гребен.

- как спокойно е тука без тебе,

как спокойно и - пусто, уви!

ЦВЕТАРКА

Не знам и тази тъжна вечер

дали пак малкото момиче

ще мине с кошничка цветя,

с цветя и мене да закичи...



Не знам... То снощи бе тъй бледно

и с чуден блясък на очите

и странни макови петна

на изнурените ланити.



Не знам... Но в тази тъжна вечер

тъжа за малкото момиче,

че може би то нивга вече

не ще ме със цветя накичи...



ВЕЧЕРНЯ

ВЕЧЕРНЯ, и бавно пълзи

мъглата над родните стрехи.

Снемете ненужни доспехи:

не виждам ни брат, ни врази!

Напусто тревожни тръби

сред бранни поляни тръбиха,

надвиснали сенки смириха

навеки царе и раби.

И ведрата вечер зове

на вечна почивка под свода

на звездната майска природа

заспалите в мир синове.

ДЪРВАР

Гора, а низ гората тихом

като насън вървят дърварите,

с коси повех(на)ли и прошарени,

превити явори от вихъра.



И подир тях, и подир тях възправен

и мълчалив догонвам дирите им,

преметнал през ръка секира(та),

незнаен син на старите дървари.



Ауууу (ауууу) – завива черна есен,

Аууу (ауууу) – се мет(н)аха дърветата

и низ гората слепо се понесе

стихиен хилядогодишен ветър.



Вървя, а сякаш че от памтивека

са ме подгонили вода и ветър

и чак среднощ на пустата пътека

разкъртена колиба ме посреща.



Посреща ме за тежък сън разтворена

и ето чакам аз нощта Господня

да плисне във очите ми умората,

да ме повали мъртав върху пода.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница