Използването на институционална грижа в Европа за деца под тригодишна възраст: някои поуки от невробиологията
Изтегляне 229.07 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Въведение
- Използването на институционална грижа за малки деца в Европа
- Проучвания за въздействието на институционализацията
- Невробиология и депривация в ранна детска възраст
- Заключение
- References
- Table 2
Използването на институционална грижа в Европа за деца под тригодишна възраст: някои поуки от невробиологиятаРезюмеНастоящият критичен преглед обобщава резултати от проучване относно използването на институционална грижа за деца под тригодишна възраст, като проследява и някои обяснения, дадени от невробиологията в тази връзка. Броят и процентът на тези уязвими деца в институциите продължава да бъде висок, не само в бившите съветски републики, а и в Западна Европа. Новото проучване дава убедителни доказателства за вредните последици върху децата, и особено онези от тях, които остават в домовете и над шестмесечна възраст. Обясненията на невробиологията се съвместяват добре с тълкуването, дадено от теорията на привързаността, като представят първоначално пояснение на действащите механизми и на компенсаторните способности на мозъка. Професор Анди Билсън Школа по социална работа Университет на Централен Ланкашър Електронна поща: abilson@uclan.ac.uk ВъведениеПреди двадесет години, точно по времето, когато се приема Конвенцията на Обединените нации за правата на детето, много хора са потресени от снимките на измъчени бебета и малки деца в сиропиталищата на новата независима държава Румъния. В настоящия доклад се разглеждат резултатите от проучване относно оставянето на малки деца в Европа на грижите на институциите. Докато в Обединеното кралство още през 70-те години излезе проучване, което съществено подкопа устоите на практиката в домовете да се оставят съвсем малки деца и това доведе до рязък спад в процента на такива настанявания през 80-те години, настоящият доклад сочи, че прибягването до институционална грижа за съвсем малки деца все още продължава в редица части на Европа. Неотдавнашното проучване, което показва вредното въздействие на тази практика, вече намира подкрепа и в някои от най-актуалните развития и способи на невробиологията, които са значими в широка сфера на опита, отнесен до малки деца и бебета. Това проучване е особено актуално за Англия, където се наблюдава нарастване на броя на малките деца, които постъпват в системата на институционалната грижа след разгара на трагедията с бебето Питър. Макар че проучването като цяло се отнася до институционализацията на бебета, невробиологичните наблюдения могат да намерят по-широка приложимост при тяхното отглеждане. Използването на институционална грижа за малки деца в ЕвропаПреди да разгледаме по същество данните от проучването за начина, по който настаняването в домове се отразява на съвсем малки деца, ще вземем предвид наличната статистика относно прибягването до институционална грижа в Европа при отглеждане на деца под тригодишна възраст. Настоящият доклад ще използва една по-широка дефиниция на понятието за Европа, основана на членството в Съвета на Европа. В този периметър влиза значителна географска територия, почти до Централна Азия. Той включва редица нови независими държави (наричани понякога „страни в преход”), които преди това са били част от Съветския съюз. Освен това, трябва да споменем, че няма надеждни и съпоставими статистически данни за процента на децата, оставени на грижите на държавата1 дори за Европейския съюз (Ruxton, 2005: 142). Независимо от липсата на сравними статистически данни, тази част на доклада сочи убедително, че настаняването на деца в институции все още е широко разпространено явление за страните в Европа и не се ограничава до новите независими държави. Първият източник на информация за степента, в която при отглеждане на деца под тригодишна възраст се прибягва до грижите на институции, се позовава на поредица доклади от проучване, финансирано по програма „Дафне” (Daphne) на Европейския съюз. Проучването е проведено в 31 европейски страни, с изключение на рускоезичните (Browne et al., 2005; Browne et al., 2006; Chou and Browne, 2008; Johnson et al., 2006). Основава се на преброяване на децата, поверени на грижите на държавата през календарната 2003 година. Преброяването използва високи прагови стойности за деца, настанени в институции, като преброява само тези, оставени за повече от три месеца и изключва настаняването на бебета с родителите. Освен това, институцията се определя като ‘заведение за настаняване, здравни и социални грижи с единадесет или повече деца без оглед на възрасттаa’ (Browne et al., 2005:25). Проучването установява: … че 23,099 деца на възраст под 3 години от население, наброяващо 20.6 млн. души, са в домове за повече от 3 месеца без родител. Това означава, че 11 деца под 3 години на всеки 10,000 са в домове. (Johnson et al., 2006: 1) Налице бяха съществени различия между страните, като в четири от тях броят на настанените деца под три години беше по-малък от 1 на 10,000, докато, фрапиращо, в другия край на скалата се нареждаха осем страни, в които броят на децата, дадени в домове, варира между 31 и 60 на 10,000 (вж. таблица 1). Докато във Франция, Румъния, Испания и Белгия броят на настанените деца в институции е най-голям като абсолютна стойност (над 2,000 деца във всяка от страните), по относителна стойност, спрямо населението на страната, челните позиции в използването на институционална грижа се падат на Чешката република, Белгия, Латвия и България, където повече от едно на всеки 200 малки деца са били оставени в домове за повече от три месеца през 2003 година (всяка от страните е с относителна стойност по-висока от 50 на 10,000 деца под тригодишна възраст, настанени в институции). ТАБЛИЦА 1 ОТ ДОКЛАДА Проучването разглежда редица проблеми, включително причините, изтъкнати за прием в институция. В заключение се казва, че: ‘В икономически развитите страни най-разпространените причини за настаняването на деца в институциите са малтретиране и небрежно отношение, докато за страните в преход настаняването на децата в институции е предимно заради изоставяне или недъг.’ (Browne et al., 2005: 30). При все това, не бива да се забравя, че това е по-скоро административно основание, отколкото причина. Терминът „изоставяне” обхваща редица положения и често се отнася до семейства, които се отказват от детето си поради крайна бедност и социална изолация (вж. Bilson and Cox, 2007; Bilson and Markova, 2007). В действителност в много от страните в преход, обхванати от проучването (и в частност България, Румъния, Унгария, Чешка република, Словакия), децата, оставени в домове, често са от ромски произход – група, която е обект на значителна социална изолация и е засегната от висока безработица и лоши жилищни условия, със силно изразено присъствие във всички видове институции (вж. например Ringold, 2000; Tobis, 2000; Европейската комисия, 2004 г.; Bilson and Markova, 2007; ERRC, 2007). Освен това, поради сегрегация в образованието, множество роми от тези страни са освидетелствани, че страдат от определен недъг, за да могат да получат образование (напр., в Чехословакия през 1997 г. по приближени данни 64% от ромските деца са в специални училища, в сравнение с 4.2% от общото население: Ringold, 2000). Вторият източник на информация относно децата, настанени в институции, е базата данни TransMONEE на Изследователския центъра „Иноченти” на УНИЦЕФ за 2008 година. Чрез този изключително полезен инструментариум се набират данни в широк спектър относно социалното и икономическото положение, както и за благосъстоянието на децата, младежите и жените в държавите от Централна и Източна Европа и в Общността на независимите държави (ЦИЕ/ОНД). Тази база данни съдържа информация за 28 нови независими държави, като актуализираната версия от 2008 г. (UNICEF, 2008) включва годините от 1989 г. до 2006 г. по 164 икономически и социални показатели, разделени на 10 тематични категории (население, раждаемост, детска и майчина смъртност, продължителност на живота, смъртност при пълнолетните лица, създаване на семейство, здравеопазване, образование, закрила на децата, престъпност и икономика). Базата данни се публикува в Интернет и до 2006 г. ежегодно се правеше доклад с преглед на статистическите данни и акцент върху определена тема. Таблица 2 посочва броя на малките деца в детските домове от 19 страни, за които има информация в базата данни за 2008 година. Съгласно посоченото, 37,160 малки деца от тези страни са в институции. Само за Руската федерация броят на децата в институции е 20,300. ТАБЛИЦА 2 ОТ ДОКЛАДА При съпоставка на данните от двата източника се вижда, че голям брой деца под тригодишна възраст са поверени на грижите на институциите и че, макар стойностите само за Белгия да се доближават до тези на новите независими държави, нивата за Франция и Испания също са високи. Текстът по-нататък разглежда доказателства относно отражението на институционализацията и особено въздействието на крайно неблагоприятната среда, типична за институциите в страни като Румъния. Проучвания за въздействието на институционализациятаКонстатацията, че ранното постъпване в институция е вредно за децата, не е от вчера. В Обединеното кралство в края на 70-те Тизард (Tizard) и нейните колеги предприемат влиятелно и дългосрочно проучване относно въздействието, на което са изложени малките деца, отгледани в институции през първите две до четири години от живота си. Те сравняват четири групи, които са: осиновени на възраст между 2 и 4 години; върнати в биологичните си семейства на възраст между 2 и 4 години; останали са в институцията; и деца от същата възрастова група, които никога не са оставяни в институция (вж., Tizard, 1977; Tizard and Hodges, 1978; Tizard and Reese, 1974, 1975). Развитието на децата се проследява в различен период от израстването им до навършването на 16 години (Hodges and Tizard, 1989a, 1989b). Според констатациите, децата, пребивавали в институции, по-често са страдали от поведенчески и емоционални проблеми в сравнение с връстниците си извън институциите. На 16-годишна възраст, според учителите им, между 35% и 50% от тях в някаква степен са засегнати от следните проблеми: безпокойство, разсеяност, избухливост спрямо връстниците, раздразнителност и обидчивост, ако възрастен човек им направи забележка. Групата на осиновените, която се справя относително по-добре от децата, върнати в семействата им, проявява по-скоро признаци на тревожност, отколкото склонност към по-силно изразено противообществено поведение, характерно за групата на завърналите се в биологичното семейство, макар че и двете групи са ориентирани повече към вниманието на възрастните и поддържат по-малко близки приятелства с връстници, отколкото останалите групи. По-актуалните проучвания върху румънски сираци, осиновени в Обединеното кралство (e.g. Rutter et al., 2007) и Канада (e.g. Morrison et al., 1995), сочат, че те са развили сходно поведение, но с по-крайни и по-дълготрайни проявления. Според Ратър и др. (2007 г.) има ‘значително принципно съответствие между различните проучвания’ (2007: 334) върху осиновени румънски сираци. Проучването на английски и румънски осиновени деца разглежда произволно избрана извадка от 165 деца от Румъния, които са осиновени в Обединеното кралство и настанени в новите си семейства преди навършване на 42 месеца. От тях 144 са отгледани в институции. Направени са сравнения с извадка от 52 деца от Обединеното кралство, които не са били поверени на институционна грижа и са осиновени преди да навършат 6 месеца. До момента поведението на тези групи е изследвано на възраст 4, 6 и 11 години и проучването продължава. При настаняването в семейството на осиновителите, децата, отглеждани в институции, са претърпели редица тежки затруднения, като са били съществено изостанали в развитието си. Забележимо наваксване в психологичната функционалност се наблюдава след осиновяване при децата, дадени за осиновяване след шестмесечна възраст, но едно значимо малцинство от тази група продължава да изпитва сериозни проблеми. На възраст 4 и 6 години всичко изглежда така, сякаш степента на пораженията се съотнася към продължителността на престоя в институция, като краткосрочният престой означава по-малък брой деца с отрицателни проявления. Въпреки това, констатациите на 11-годишна възраст сочат, че броят на децата с отрицателни проявления е сходен за всички групи деца, които не са били осиновени до шестмесечна възраст. Осиновените до шестмесечна възраст, макар да са имали значително забавяне в развитието, когато са оставени за осиновяване, не са много по-различни от групата на осиновените английски деца на възраст 11 години. Докато при румънските деца, отгледани в институции, които са оставени за осиновяване малко или много след навършване на шестмесечна възраст, се наблюдава драстичен скок в броя на уврежданията – до 40% или до 50% (Kreppner et al. (2007). Проучването констатира редица отрицателни проявления, включително висок процент на поведенчески модели, сходни на аутизъм (Rutter et al., 1999). На четиригодишна възраст това изглежда като ‘обикновен’ аутизъм, но до шестгодишна възраст се проявяват съществени различия. На първо място, има намаляване на характеристиките на аутизъм в сравнение с дългосрочно проучване на деца с ‘обикновен’ аутизъм. Освен това се наблюдават съществени поведенчески разлики – разстройство на привързаността от детството, дезинхибиран тип, както и данни за непълноценни и слаби отношения с връстниците. На единадесетгодишна възраст почти една четвърт от децата престават да проявяват признаци на аутизъм, а при друга четвърт те значително намаляват. При все това, малък е броят на децата без поражения на тази възраст, като при повечето от тях продължава да се проявява дезинхибиран тип разстройство на привързаността или незаинтересованост от отношения с други деца. Също така, повечето от тези деца получават специално образование под някаква форма или психично-здравно обслужване. Друг, по-нов модул от проучвания върху деца в румънски сиропиталища е осъществен от Bucharest Early Intervention Project (Букурещския проект за ранна намеса) и тези проучвания са комбинирани със серия от психологични тестове, както и с електроенцефалограми за измерване на мозъчната активност. В рамките на същия проект е било проведено рандомизирано контролирано изпитване със създаване на приемна схема и рандомизирано настаняване на децата в приемна обстановка. Това е съществено, тъй като изключва ограниченията на описаните по-горе по-естествени модели. Етичните основания на проучването са били подложени на извънредно внимателна оценка. При липса на проучване, всички деца са щели да си останат в заведенията, а целта на проучването е била изучаване на действително неизследвани въпроси, които както твърдят те, оправдават научния модел на проучването (за дискусия относно етечните въпроси на проучване, вижте Millum and Emmanuel, 2007). Според проучването, чрез изследвания с PET scans (Позитронно емисионна томография), е показано, че настаняването за отглеждане в приемни условия е свързано с количествено измерими неврофизиологични промени в мозъка, като размерът им се зависи частично от възрастта при настаняване за отглеждане в приемни условия (Marshall et al., 2008: 879). Установено е наличието на отрицателни ефекти от отглеждането в институции върху вниманието, върху проявите на емоции (Ghera et al., 2009) и в когнитивната сфера: Резултатите за когнитивната сфера при деца, които са оставени за отглеждане в заведение, са значително по-ниски от резултатите при деца, които никога не са били настанявани в институции, както и от резултатите при деца, изведени от институциите и настанени за отглеждане в приемни условия. По-високите резултати за когнитивната сфера са най-силно проявени при децата в най-малките възрастови групи, настанени в приемни условия. Резултатите изтъкват отрицателните последици от ранното настаняване за отглеждане в заведение, въз основа на което може да се предположи, че в когнитивното развитие вероятно съществува силно чувствителен период, и подкрепят установените предимствата на настаняването на малки изоставени деца в приемни семейства. (Nelson et al., 2007: 1937) Посочените проучвания се отнасят за деца в условията на екстремна депривация в румънските сиропиталища, където често са били подлагани на основна депривация, и по-точно - лишаване от човешки контакт. Друго проучвания, обаче установяват наличието на вероятност от отрицателни резултати дори и при „добро” качество на отглеждане. Johnson et al. (2006) е направил систематичен литературен обзор на научните изследвания върху ранното прилагане на отглеждането в интернат, които по замисъл имат заложена контрола, или група за сравнение, и които са били съсредоточени върху три основни момента: привързаност, социално и/или поведенческо развитие, и когнитивно развитие. Той установява следното: От 12 проучвания върху привързаността у деца, отглеждани в заведение, само едно проучване съобщава, че липсват доказателства, потвърждаващи увеличени трудности при привързване. От 17 проучвания върху социалното и/или поведенческото развитие на деца, отново само едно проучване установява нееднозначност на доказателства относно възрастта, при която детето е подложено на въздействието на отглеждането в институция. От 13 проучвания върху когнитивното развитие, всички, с изключение на едно , съобщават за по-лоши когнитивни постижения, свързани с отглеждането в заведение. (2006: 22) Проучванията са включвали интернатно отглеждане с‘добро’ качество, но също и при крайно лоши условия, които се споменават в проучвания, като описаното по-горе. Не е учудващо, че според тези проучвания ефектът при най-оскъдна заобикаляща среда е бил значително по-неблагоприятен. Дори и при „добро” качество на отглеждане обаче, настанените в институции са имали по-слаби резултати в сравнение с настанените в семейства, и те стигат до заключение, че : ‘Доказателствата ясно показват, че отглеждането в институции не създава условия за оптимално развитие на децата’ (Johnson et al., 2006: 23; оригинален цитат). Невробиология и депривация в ранна детска възрастБлагодарение на прогреса в познанията ни за мозъка можем да потърсим обяснение за тези явления, както и за въздействието на отглеждането в институции. Развитието на мозъка през първите месеци от живота е наистина впечатляващо. При раждането, мозъкът на бебето има 100 милиарда неврони и през първата година от живота всеки от тези неврони създава около 15 000 връзки всяка секунда (Balbernie, 2001). Това богато взаимодействие формира основата за развитие на мозъка на кърмачето. Мозъкът, демонстрирайки биологично разточителство, произвежда милиони милиарди повече връзки между невроните, отколкото би могъл да използва. След това, мозъкът започва да отстранява връзките, или синапсите, които се използват рядко, или изобщо не се използват. Това, което осигурява възможност на синапсите да оцелеят, е единствено степента на ползването им, а степента на ползването им зависи от преживяванията на бебето. Ползваните невронни пътища стават постоянни, а неизползваните се елиминират. Лишен от стимулираща среда, мозъкът на детето страда, като при подложените на тежък недостиг на стимулиране деца при развитието си мозъкът остава с 20% до 30% по-малък от нормалното за възрастта. Съзряването на мозъка изглежда следва строго определен ред и развитието не е се осъществява с еднакви темпове. Развитието има вълнообразен ход, като в различните зони в мозъка вълните възникват по различно време. От друга страна, развитието представлява прогнозируема последователност. Между шестия и осмия месец започва съзряването на фронталния кортекс, което продължава до достигане на едногодишна възраст на детето. Дори и за фронталния кортекс съществува специфичен ред и йерархия на съзряване, при което с голяма вероятност може да се предположи, че тези събития са генетично програмирани. Функционалното съзряване на фронталния кортекс започва в страничните и в долните зони, след това продължава в средната област, и най-накрая се осъществява и в дорзалните префронтални зони. По-добрите когнитивни способности съвпадат с функционалното съзряване на фронто-кортикалните зони. Следователно, въпреки че обикновено петмесечно бебе е доволно, когато си играе с непознат, усмихва му се, и дори да му позволява да го вземе на ръце, за разлика от него осем- до десет месечното бебе е предпазливо и се вкопчва в някой от родителите си, при опит на непознат да се доближи до бебето. Schore (2001) прави паралел между това проучване на мозъчното развитие и теорията на привързването, като предлага извод, че заобикалящата среда, необходима за здравословното развитие на мозъка в тези ранни години от живота представлява надеждно привързване. Nelson (2007: 15) съпоставя някои от резултатите от проучвания върху мозъчното развитието на деца, претърпели настаняване в институции в ранна възраст. Те заявяват, че по-стари проучвания върху мозъчните функции на деца, отглеждани в институции, извършени от Eluvathingal et al. (2006) и Chugani et al. (2001), въпреки че имат някои ограничения дължащи се на малката извадка и други методологични фактори, показват, че тези деца страдат от метаболитна недостатъчност в мозъчни зони, за които се предполага, че участват във висшата когнитивна дейност, емоциите и регулацията на емоциите’. И двете проучвания, на Rutter и колеги - Romanian Orphans adopted in the UK (Сираци от Румъния, осиновени в Обединеното кралство) и Bucharest Early Intervention Project (Букурещски проект за ранна намеса) откриват, че обиколката на главата и обемът на мозъка са по-малки в групите, отглеждани в институции. Rutter et al. (2007: 342) прави опит да открие връзки между разликите в размерите на различни части на мозъка и четирите специфични за депривацията изходи от състоянието, открити в тяхното проучване. Въпреки, че са им необходими допълнителни проучвания, които възнамеряват да осъществят, авторите заявяват: Установените от проучването резултати по отношение на медиаторите за изходи от състоянието, са по-сложни. Например, некоригираните стойности на размерите на corpus callosum (корпус калозум - CC) са показали, че осиновените румънски деца при които са налице едно или няколко от четирите относително специфични за депривацията изхода от състоянието, са имали значително по-малък обем на corpus callosum, отколкото нестрадащите от подобни проблеми. Както отбелязахме, обаче, депривацията има подчертан ефект и върху общия размер на мозъка, поради което е необходимо това да се взема пред вид. Важният резултат е, че осиновените деца от Румъния без специфични за депривацията проблеми са имали по-голям corpus callosum в сравнение с контролите и в сравнение с румънските деца , страдащи от специфичен за депривацията проблем. Очевидно, тези резултати означават, че нарастване на размера представлява успешен компенсаторен отговор при депривация. (подчертаването на значението е добавено от нас) С други думи, проучванията са установили някои начални доказателства в полза на хипотезата, че нарушеното развитие причинено от отглеждането в институция при някои от деца вероятно в по-късна възраст се медиира от развитието на corpus callosum. Ако това бъде доказано при използване на по-големи извадки, тогава ще разполагаме с доказателства за увреждане на мозъка, но също и с доказателства за вероятен компенсаторен механизъм при някои деца – материални доказателства за устойчивост на децата, дори и когато са подложени на тежка депривация. ЗаключениеТова проучване ни предоставя допълнителни доказателства за дълготрайните отрицателни последици от прилагането на интернатното отглеждане при деца в ранна възраст, а също и доказателства за възстановителната сила на любвеобилната връзка. Наред с това, свързването на проучването с прогреса в развитието на невробиологията ни насочва към интересни открития свързани с ключови периоди от развитието, през които децата вероятно са изложени на по-висок риск (с уговорката, че по принцип малките деца изобщо не бива да се настаняват за отглеждане в интернат), а също и някои доказателства за механизмите на устойчивост при деца, които са били подложени на тежка депривация. Статията на Chou and Browne (2008) върху връзката между високия брой кърмачета, отглеждани в интернати (за държавите в преход с повишен брой интернатно отглеждани деца има по-голяма вероятност от предоставяне на повече деца за осиновяване, а при онези държави, които приемат голям брой осиновени деца, съществува по-голяма вероятност за повишаване на броя на децата, отглеждани в институции) стига до заключение, че ‘доказателствата не подкрепят идеята, че международните осиновявания водят до намаляване на отглеждането в детски заведения. Точно обратното, данните от обзорни проучвания показват, че те може да допринесат за продължаване на отглеждането в детско заведение с произтичащите от това вреди за детето’ (p. 47). Тези проучвания са от значение не само за държавите в преход, като например Казахстан, където седя и пиша тези редове, на също и за страни като Белгия, Франция, и Испания, в които също има голям брой малки деца отглеждани в заведения. То ни насочва и към уроците, които социалните служби биха могли да научат от бързия напредък на проучванията в областта на невробиологията, чието влияние се разпростира в сфери, много по-големи от обхвата на въпросите, свързани с прилагане на интернатното отглеждане. ReferencesBalbernie, R. (2001) ‘Circuits and circumstances: The neurobiological consequences of early relationship experiences and how they shape later behaviour.’ Journal of Child Psychotherapy, 27, 237-255 Bilson, A. and Cox, P. (2007) ‘Caring about Poverty: Alternatives to institutional care for children in poverty’ Childhood Poverty Vol. 13, No 1 pp. 37-55 Bilson, A. and Markova, G. (2007) ‘But you should see their families: Preventing child abandonment and promoting social inclusion in countries in transition’ Social Work and Social Science Review Volume 12, Number 3, pp. 57-78 Browne, K., Hamilton-Giachritsis, C., Johnson, R. and Ostergren, M. (2006) ‘Overuse of institutional care for children in Europe?’ British Medical Journal 332, pp 485–87 Browne, K, Hamilton-Giachritsis, C., Johnson, R., Chou, S., Ostergren, M., Leth, I., Agathonos-Georgopoulou H., Herczog, M., Keller-Hamela, M., Klimácková, A., Stan, V., and Zeytinoglu, S. (2005) ‘A European survey of the number and characteristics of children less than three years old in residential care at risk of harm.’ Adoption and Fostering 29:23-33. Chugani, H. T., Behen, M. E., Muzik, O., Juhasz, C., Nagy, F. and Chugani, D. C. (2001) ‘Local brain functional activity following early deprivation: A study of postinstitutionalized Romanian orphans.’ Neuroimage, 14, 1290–1301. Chou, S. and Browne, K. (2008) ‘The relationship between institutional care and the international adoption of children in Europe’ Adoption and Fostering 32(1): 40-48 Eluvathingal, T. J., Chugani, H. T., Behen, M. E., Juha´sz, C., Muzik, O., Maqbool, M.,Chungani, D. C., and Makki, M. (2006) ‘Abnormal brain connectivity in children after early severe socioemotional deprivation: A diffusion tensor imaging study.’ Pediatrics, 117, 2093–2100. ERRC (2007) Dis-Interest of the Child: Romani Children in the Hungarian Child Protection System, Budapest, European Roma Rights Centre (ERRC) European Commission (2004) The Situation of Roma in an EnlargedEuropean Union Luxembourg, European Commission Ghera, M. M., Marshall, P. J., Fox, N. A., Zeanah, C. H., Nelson C. A., Smyke, A. T. and Guthrie, D. (2009) ‘The effects of foster care intervention on socially deprived institutionalized children’s attention and positive affect: results from the BEIP study’ Journal of Child Psychology and Psychiatry 50(3):246-53 Hodges, J. and Tizard, B. (1989a) ‘Social and family relationships of ex-institutional adolescents.’ Journal of Child Psychology and Psychiatry, 30(1), 77-97. Hodges, J. and Tizard, B. (1989b) ‘IQ and behavioural adjustment of ex-institutional adolescents.’ Journal of Child Psychology and Psychiatry, 30 (1), 53-75. Johnson, R., Browne, K. and Hamilton-Giachritsis, C. (2006) ‘Young Children in Institutional Care at Risk of Harm.’ Trauma, Violence, and Abuse, 7(1) 1-26 Kreppner, J., Rutter, M., Beckett, C., Castle, J., Colvert, E., Groothues, C., and Hawkins A. (2007) ‘Normality and impairment following profound early institutional deprivation: A longitudinal follow-up into early adolescence.’ Developmental Psychology. 43(4): 931–946 Marshall, P. J., Reeb, B.C., Fox N. A., Nelson, C. A. and Zeanah, C. H. (2008) ‘Effects of early intervention on EEG power and coherence in previously institutionalized children in Romania.’ Development and psychopathology 20(3):861-80 Millum, J. and Emmanuel E. J. (2007) ‘The Ethics of International Research with Abandoned Children’ Science 318 pp. 1874-1875 Morison, S. J., Ames, E. W., and Chisholm, K. (1995) ‘The development of children adopted from Romanian orphanages.’ Merrill–Palmer Quarterly, 41, 411–430 Nelson C.A. (2007) ‘A Neurobiological Perspective on Early Human Deprivation.’ Child Development Perspectives 1(1): 13-18 Nelson, C. A., Zeanah, C. H., Fox, N. A., Marshall, P. J., Smyke, A. T. and Guthrie, D. (2007) ‘Cognitive recovery in socially deprived young children: the Bucharest Early Intervention Project.’ Science 318(5858):1937-40. Ringold, D. (2000) Roma and the Transition in Central and Eastern Europe: Trends and Challenges The World Bank, Washington Rutter, M., Beckett, C., Castle, J., Colvert, E., Kreppner, J., Mehta, M., Stevens, S. and Sonuga-Barke, E. (2007) ‘Effects of profound early institutional deprivation: An overview of findings from a UK longitudinal study of Romanian adoptees.’ European Journal of Developmental Psychology 4(3) pp. 332-350 Rutter, M., Andersen-Wood, L., Beckett, C., Bredenkamp, D., Castle, J., Groothues, C. (1999). ‘Quasi-autistic patterns following severe early global privation.’ Journal of Child Psychology and Psychiatry, 40, 537 – 549. Ruxton, S. (2005) What about us? Children’s Rights in the European Union Brussels, European Children’s Network; accessed on 12/05/2009 from http://www.crin.org/docs/Ruxton%20Report_WhatAboutUs.pdf Schore, A. N. (2001) ‘Effects of a secure attachment relationship on right brain development, affect regulation, and infant mental health.’ Infant Mental Health Journal, 22 (1-2), 7-66. Tizard, B. (1977) Adoption: A second chance. New York: Free Press. Tizard, B., and Hodges, J. (1978) ‘The effect of early institutional rearing on the development of eight-year-old children.’ Journal of Child Psychology, Psychiatry, and Allied Disciplines, 19, 99–118. Tizard, B., and Rees, J. (1974) ‘A comparison of the effects of adoption, restoration to the natural mother, and continued institutionalization on the cognitive development of four-year-old children.’ Child Development, 45, 92–99. Tizard, B., and Rees, J. (1975). ‘The effect of early institutional rearing on the behavior problems and affectional relationships of fouryear-old children.’ Journal of Child Psychology, Psychiatry, and Allied Disciplines, 16, 61–73. Tobis, D. (2000) Moving from Residential Institutions to Community-based Social Services in Central and Eastern Europe and the Former Soviet Union The World Bank, Washington http://lnweb18.worldbank.org/eca/eca.nsf/Attachments/Moving+from+Residential+Institutions+to+Community-Based+Social+Services/$File/14490.pdf UNICEF (2008) TransMONEE Database Florence, UNICEF International Research Centre Accessed on 12/5/2009 from http://www.unicef-irc.org//databases/transmonee/ Table 1 Population, number and proportion (rate per 10,000) of children under three years in institutional care in 2003
For details of any limitations and estimates used in these figures see the original source Browne et al. 2005: 26 * Figures in brackets should be treated with caution – these figures have either been based on estimates from samples of children over the age of five years or include children who may be in institutional care with a parent, for less than three months, or in a facility with less than 11 children. Based on Browne et al. 2005: 26 Table 2Number and rate of children in infant homes (per 10,000 population aged 0-3)
Source UNICEF 2008 tables 8.6 and 8.7 1 Докладът ще използва този термин, за да обхване децата, които са лишени от родителска грижа и за тях се грижи държавата, като правният статут и видовете настаняване на такива деца могат значително да варират. Каталог: public -> images -> tinybrowser -> upload images -> Международни проекти images -> Семинар „Киното и дълбините на човешкото съществуване в памет на Бергман и Антониони images -> Програма VІІ лятна школа по Пъблик Рилейшънс "пр за пр" images -> Програма на пета лятна школа "пъблик рилейшънс в пъзела на интегрираните комуникации" upload -> Координати на пилотните общини –приятели на детето upload -> Допълнителна информация Оценка на промените в състоянието и развитието на децата и младежите от ддмуи могилино за периода октомври 2007 – август 2008 upload -> План за действие upload -> Проект „Да пораснем заедно. Работилница за родители" списък на пилотните места по проекта гр. Плевен Народно читалище „лик 1959" Изтегляне 229.07 Kb. Сподели с приятели:
|