Изработването на адекватна на съвременните реалности Стратегия за национална сигурност на Република България е една от основните отговорности на Правителството на европейското развитие на България



страница1/3
Дата04.11.2017
Размер436.15 Kb.
ТипАнализ
  1   2   3


Изработването на адекватна на съвременните реалности Стратегия за национална сигурност на Република България е една от основните отговорности на Правителството на европейското развитие на България. Тази задача е изведена като приоритет още в предизборната програма за управление на страната и отразява едни от най-съществените очаквания на гражданите и обществото. В съответствие с поетите задължения в началото на м. септември 2009 г. започна работа по подготовка на този документ. Със Заповед № 78 от 15 септември 2009 г. на министър-председателя Бойко Борисов бе създадена междуведомствена работна група, в която са включени представители на институциите с преки отговорности в сферата на националната сигурност. Председател на работната група е вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България е документ, който трябва да бъде разглеждан като основа за разбиране, планиране и осъществяване на политиката за сигурност и в този смисъл има функционален, а не декларативен характер.
В хода на работата по проекта бяха проучени Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998 г. и проектите за стратегия за сигурност на нашата страна, разработени през 2005 и 2008 г., които следва да бъдат разглеждани като предшественици на представения проект. Той е нов по съдържание документ и историческата ретроспекция не съответства на неговия функционален характер.
Задълбочено бяха проучени стратегии за национална сигурност на редица държави от Европейския съюз, както и на други страни, а също така и стратегиите за сигурност на Европейския съюз и подготвителни материали във връзка с разработването на стратегическата концепция на НАТО за сигурност. В заключителната фаза на работата по проекта беше взета предвид и новата Стратегия за национална сигурност на САЩ от м. май тази година.
Анализът на проучените документи даде основания за извода, че са налице редица съществени сходства в документите преди всичко на страните от Европейския съюз, които обаче не намаляват значението на особеностите, които всяка държава проявява при формулиране на същността, целите, инструментариума и механизмите за защита националната сигурност и реализиране на националните интереси.
Работата на групата в заключителната фаза се характеризираше с особено висока интензивност. Предложенията на представените в нея институции се обсъждаха като се спазваше принципа за приоритетност съобразно функционалната компетентност, без това да води до игнориране мнението на другите представители.
Основните идеи за разработване на проекта на стратегия бяха представени на 16 октомври 2009 г. в гр. Варна пред участници в кръгла маса, организирана от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. В общ вид проектът за стратегия беше представен пред конференция на 6 април 2010 г. пред научна конференция във Военната академия „Георги Раковски”.
С оглед функционалната същност на документа не са включени текстове, които биха му придали теоретичен характер. Проектът е разработен преди всичко на основата на предложенията на различни ведомства, без да се допуска чисто ведомствения подход.
Посочени са два основни вида национални интереси – жизнени и стратегически. Това разделение съответства на възприетото в повечето от изследваните чуждестранни документи.
Текстът на раздел „Среда за сигурност” следва традиционното деление на външна и вътрешна. Работната група се обедини около ясното разбиране за взаимната свързаност и дори за неделимостта на вътрешната и външната сигурност. Развитието на интеграционните процеси в Европейския съюз и НАТО, както и все по-активното участие на нашата страна в процесите на вземане на решения налагат разработване на ново виждане за външните аспекти на сигурността и за процесите в тези организации като част от вътрешните аспекти на националната сигурност на Република България.
Модерното разбиране за национална сигурност надхвърля традиционното, което включва в това понятие военните, разузнавателните, полицейските и външнополитическите измерения. Поради това, и след като бяха взети предвид документи на Европейския парламент и Европейската комисия, както и становища на Министерство на финансите, Българската народна банка, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на труда и социалната политика, в проекта на стратегия са включени и сфери, които са сравнително нови за националната сигурност.
В проекта на стратегия е заложен стремежа към повишаване на ефективността и ефикасността на управлението на системата за национална сигурност. Те се постигат чрез подобряване на координацията и интегриране на способностите на отделните структури.
Представеният проект на стратегия отразява виждането на органите на изпълнителната власт и на техните администрации. Той е основа за обществено обсъждане с цел да бъде дадена възможност на гражданите и техните организации да участват в разработването този документ, да направят своите предложение и да придадат нова енергия към процеса на неговата подготовка.
Предвижда се обсъждане на проекта на Стратегия за национална сигурност с академичната общност и провеждане на форум с участието на широк кръг представители на граждански организации.
Преди приемането от Министерския съвет проекта на документ ще бъде внесен за обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност.
Проект!

СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
І. Увод

  1. Стратегията за национална сигурност на Република България е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации. Тя определя националните интереси, прави оценка на средата за сигурност и дефинира стратегическите действия за тяхното ефективно осъществяване. Стратегията е основа за постигане на единство между секторните стратегии и доктрини и за изграждане на способности.


II. Общи положения

ІІ.1. Цел на стратегията за национална сигурност

  1. Стратегията за национална сигурност на Република България има за цел гарантиране на общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и толерантност; правата на човека и неговата сигурност; защита на конституционното устройство, националното и държавното единство, благоденствието и просперитета на нацията. Чрез тази политика се създава готовност на институциите, обществото и гражданите за реагиране в условия на висока динамика на средата за сигурност, както и създаване на условия за реализиране на интересите на Република България. Всичко, което възпрепятства постигането на тази основна стратегическа цел, се възприема като риск или заплаха за националната сигурност.


ІІ.2. Принципи на политиката за национална сигурност

  1. Политиката на Република България в сферата на сигурността се основава на ценностите на демокрацията, на националната ни култура, правата на човека и гражданина и на равните възможности за развитие на личността.

  2. Република България няма претенции към териториалната цялост на други държави и тяхното историческо минало, като се придържа и спазва принципа на ненамеса във вътрешните им работи. Република България не признава претенции от други държави към нейната територия и културно-историческо наследство.

  3. Стратегията за национална сигурност се основава на принципите на:

  • обвързаност и зависимост между сигурността, отговорното гражданско поведение, основните права и свободи на гражданите, които водят до взаимното им укрепване;

  • неделимостта на националната сигурност от сигурността на НАТО и Европейския съюз (EС);

  • проактивност в дейността на държавните институции и организации в съответствие с тяхната компетентност;

  • координираност между държавните институции в съответствие с тяхната компетентност в системата за национална сигурност;

  • прилагане на системния междуинституционален подход при изграждане на системата за национална сигурност;

  • откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за сигурност;

  • ефективност и ефикасност на управленските и изпълнителските дейности.

  1. Системата за национална сигурност се изгражда за постигане на синергичен ефект от усилията на държавните институции, местната власт, стопанските субекти, гражданите и техните организации за гарантиране принципите на демокрацията и устойчивото икономическо развитие и просперитета на страната.


ІІ.3. Национални интереси

  1. Жизненоважни интереси са:

    • Гарантиране правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата;

    • запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията;

    • защита на конституционно установения ред и демократичните ценности;

    • защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи;

    • съхраняване и развитие на националната идентичност;

    • преодоляване на негативните демографски процеси и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси.



  1. Други стратегически интереси са:



  • устойчива благоприятна и предвидима международна среда за сигурност;

  • ефективно функциониране на българските институции заедно с тези на ЕС и НАТО за постигане на колективната ни сигурност и подобряване на нейното състояние чрез развитие на оперативната съвместимост;

  • поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на регионална сигурност и стабилност; продължаване на политиката на “отворени врати” на НАТО и ЕС към Западните Балкани като най-съществен фактор за стабилност и стимул за реформи;

  • развитие на регионалното сътрудничество в зоната на Черноморско-кавказкия регион на основата на политиките на НАТО и ЕС и на съществуващите регионални инициативи;

  • осигуряване на диверсифициран достъп до различни по произход и тип енергийни ресурси и други стратегически суровини;

  • развитие на образованието и възпитанието в духа на националните и общоевропейските ценности;

  • повишаване на научно-техническия потенциал;

  • гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и икономически просперитет;

  • развитие на конкурентоспособна и устойчива икономика;

  • изграждане на национална и регионална инфраструктура;

  • превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност;

  • ограничаване на посегателствата срещу личността и собствеността;

  • запазване високо качество на околната среда и природните ресурси;


ІІІ. Среда за сигурност: рискове и заплахи

  1. Външната среда на сигурност се характеризира с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси. Нараства взаимното проникване и зависимост между външната и вътрешната сигурност. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, промените в климата, реализирането на трансгранични енергийни проекти, ангажиментите на Република България за охрана и контрол на външните граници на ЕС, борбата с трансграничната престъпност и защита на съвременните демократични ценности и култура.


ІІІ.1. Външна среда на сигурност

  1. Мирът, сигурността, развитието и благоденствието са взаимно свързани повече от всякога. Средата на сигурност придобива особено значение за процесите в обществото и живота на гражданите. Нараства взаимната зависимост между личната, националната и международната сигурност.

  2. Глобализацията остава водеща тенденция, която ще продължи да влияе върху цялостното развитие на външната среда за сигурност. Освен нея основни фактори на промяната ще бъдат евентуалното изместване на центъра на икономически растеж от Запад на Изток, засилващото се въздействие на недържавни структури, в т.ч. икономически и религиозни, а също и процеси в сферата на енергетиката, миграцията, проблемите на бедността и развитието, промяната на климата.

  3. В НАТО и ЕС са възприети и се прилагат принципите на неделимост на сигурността и на съюзната солидарност. Развитието на интеграционните процеси и трансатлантическото сътрудничество имат важно значение за уреждане на основните международни въпроси. С инициативите и действията си НАТО и ЕС все повече се утвърждават като определящи фактори в укрепването на международната сигурност.

  4. Членството на Република Българи в НАТО и в ЕС е главен сдържащ фактор, който ще възпрепятства намеренията за разрешаване на спорни въпроси с военна сила в дългосрочна перспектива.

  5. Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.

  6. Съществува възможност за нанасяне на удари по стратегически обекти на страната с балистични ракети със среден радиус на действие от страни в отдалечени региони.

  7. Тероризмът е значима заплаха за глобалната сигурност. Икономическите и финансовите кризи изострят допълнително тази заплаха. Терористичните организации децентрализират структурите си, разнообразяват способите на действие и умело се интегрират в демократичното общество, което затруднява неутрализирането на отделните им елементи. Нараства възможността за достъп до информационни бази и технологии, което им позволява да добиват изпреварваща информация за планираните антитерористични мерки и да въздействат върху киберпространството. Възможностите за използване на радиоактивни материали, токсични вещества и биологични агенти, както и за достъп до информационни бази от данни и технологии за терористични цели се увеличават. Рисковете от разпространяване на ОМУ нарастват вследствие на засиления интерес към придобиването им. Запазват се рисковете, свързани със съхраняването на ядрено оръжие и радиоактивни материали в отделни страни.

  8. Трансграничната организирана престъпност е една от главните заплахи за сигурността на гражданите и демократичните основи на обществото. Тя включва дейности, свързани с икономически престъпления, производство и трафик на наркотици, експлоатация на хора, контрабанда, производство и разпространение на неистински парични знаци и документи, киберпрестъпления, пране на пари и други. Организираната престъпност създава и/или се възползва от корупцията.

  9. Киберпрестъпността е глобална, техническа по своя характер, трансгранична, анонимна заплаха за информационните системи. Деструктивните въздействия върху информационните системи и мрежи могат да доведат до криза чрез затрудняване и/или блокиране нормалното функциониране на важни за икономиката, финансовата система и/или държавното управление системи или отделни компоненти.

  10. Сериозни проблеми за международната сигурност са страните със слаба държавност, които не са способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения.

  11. Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в други държави и региони генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС.

  12. Промените в климата генерират и мултиплицират ефекта от недостига на ресурси, с което се създават условия за масова миграция и увеличаване на миграционния натиск върху страни с по-добри условия на живот и по-висок жизнен стандарт.

  13. Рискове за екологичната сигурност произтичат от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, както и от заплахата за терористична дейност с използване на вещества, които са особено опасни за природната среда. Защитата на корпоративни икономически интереси забавя предприемането на реални стъпки за разрешаване на тези проблеми в широк международен контекст.

  14. Реализирането на стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишава степента на определеност на средата за сигурност. Това не гарантира еднозначно повишаване състоянието на сигурност и изисква изграждане на способности за защита на критичната инфраструктура.

  15. Глобализирането на транспортните връзки способства за бързото разпространяване на инфекциозни заболявания и епидемии в световен мащаб, излага на риск държавите и техните граждани, включително формированията на въоръжените им сили, участващи в международни мисии и операции в сложни природни условия.

  16. Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Задълбочава се зависимостта на държавите от жизненоважни ресурси - енергийни, водни, суровинни и хранителни, което повишава риска от възникване на кризи. Проблемите в тази област се превръщат в един от най-сериозните рискове за всички страни независимо от степента на икономическото развитие и ресурсната им осигуреност.

  17. За международната сигурност важно значение имат стратегическият диалог и партньорството на Съединените американски щати и ЕС с Руската федерация по въпросите на борбата срещу тероризма, неразпространението на ОМУ, контрола върху въоръженията и енергийната сигурност.

  18. Международноправната основа за всеобхватно политическо, военно и икономическо сътрудничество между Република България и САЩ е качествено нова стъпка в стратегическото партньорство между двете страни по въпросите на сигурността.

  19. Двустранните ни отношения с Руската федерация запазват своята интензивност и перспективност в областта на енергетиката, икономиката, търговията, туризма, културния обмен и в други области на обществения живот.

  20. В Югоизточна Европа (ЮИЕ) водеща е тенденцията към по-нататъшно стабилизиране и пълноценно включване в евро-атлантическото и европейското пространство. За това допринасят намаляването на военните способности на държавите, разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество, на регионалния пазар и съвместните проекти в различни области. В основата на засилването на тенденциите на сътрудничество и добросъседство са членството на държави от региона в НАТО и ЕС и процесът на постепенно интегриране на държавите от Западните Балкани в европейските и евро-атлантическите структури. Силен стабилизиращ ефект за целия регион има присъединяването на България и Румъния към НАТО и ЕС.

  21. В Западните Балкани преобладават положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност с разрешаването на традиционни и нововъзникващи проблеми. Важна стъпка по пътя на трайното стабилизиране на региона е присъединяването на Албания и Хърватия към НАТО през 2009 г. и запазването на перспективата за последващо присъединяване и на други държави от региона.

  22. Същевременно се запазват някои сериозни рискове пред демократичното и устойчивото развитие на държавите в региона. Продължават опитите за възпроизвеждане на стереотипи от миналото, породени от специфичната регионална среда и създаващи рискове за сигурността. Членството на Република България в НАТО и ЕС и обстоятелството, че нито една от съседните държави не я разглежда като потенциален противник, са определящи фактори за външната й сигурност и ще възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната й цялост в дългосрочна перспектива.

  23. Република България разглежда Черноморско-Кавказкия регион в широк европейски и евро-атлантически контекст с цел развитие на сътрудничеството между страните в икономиката, търговията и сигурността. Значението на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, ангажиментите по охраната на външните граници на НАТО и ЕС,за противодействие на транснационалните асиметрични рискове и заплахи и подобряване на сигурността на енергодоставките за страните-членки на ЕС. Главните рискове за сигурността в региона произтичат от т.нар. замразени конфликти, от дейността на терористични структури и от високото ниво на организираната престъпност и корупцията.

  24. Сигурността в региона на Близкия и Средния изток е от съществено значение в широк международен контекст, включително за Република България. Основните заплахи са свързани с дейността на радикални и терористични организации, проявите на сепаратизъм, етническите конфликти, нелегалния трафик на хора, наркотици и финансови средства. Противопоставянето на етническа и религиозна основа в Ирак възпрепятства подобряването на сигурността в страната и в региона. Стремежът на някои държави да развиват ядрени и/или ракетни програми създава рискове от усложняване на обстановката.

  25. Осигуряването на устойчива и дълготрайна стабилност в Афганистан е отговорност на международната общност, особено за НАТО и ЕС, като поставя необходимостта от едновременното решаване на комплекс от разнородни проблеми – политическо и икономическо стабилизиране на региона, борба с тероризма, противодействие на производството и на трафика на наркотици, нелегална миграция и влиянието на радикалния ислям.

  26. Продължителните конфликти в Африка, действията на сепаратистки и терористични групи, морското пиратство, хуманитарните кризи и организираната престъпност пораждат транснационални рискове и заплахи, включително за Република България и нейните граждани.

  27. Тенденциите в средата за сигурност показват, че в бъдеще може да възникнат нови конфликтни и кризисни ситуации в различни части на света, което ще налага рисковете и заплахите за националната сигурност и интересите на Република България да бъдат посрещани и извън територията на страната.

  28. Нито една държава не може да се справи самостоятелно с рисковете и заплахите. Това налага търсенето на многостранни подходи при уреждане на важни проблеми на развитието и сигурността и засилва взаимозависимостта между националната и международната сигурност. Организацията на обединените нации, НАТО, ЕС, ОССЕ и други международни организации имат важна роля в областта на превантивната дипломация, управлението при кризи, следконфликтното стабилизиране, укрепването на демокрацията, спазването на правата на човека и върховенството на закона. Международните финансови, икономически и търговски организации, особено Световната търговска организация, разширяват своето влияние, което се отразява и върху средата на сигурност.


ІІІ.2. Вътрешна среда за сигурност

  1. Положителни фактори за вътрешната сигурност са: стабилността на демократичните институции, функциониращата пазарна икономика, системата на валутен борд и перспективата за присъединяване към еврозоната и Шенгенското пространство; подобряването на взаимодействието между правоохранителните и правораздавателните органи, както и между органите за сигурност. Повишава се общото доверие на нашите съюзници към страната ни като предвидим и надежден партньор за постигане на общите цели и като източник на сигурност и на ресурси за развитие на НАТО и ЕС. Механизмът за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи има съществено значение за преодоляване на дефицитите в областта на съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност.

  2. Негативните фактори, характерни за вътрешната среда, се формират от злоупотреби с публични финанси, финансовата и икономическата криза, недостатъци в администрирането на централно, териториално и местно равнище, проблеми в управлението на държавната и общинската собственост, криминогенната обстановка, относително високия ръст на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях, тенденция за обезлюдяване на отделни региони от страната вследствие на миграция към големите административни и икономически центрове, влошаване на здравния статус на населението, влошаващите се показатели за състоянието на образователното и квалификационното равнище на значителни групи от българското общество и недостатъчната интегрираност на някои етносоциални групи в него.

  3. Липсата на последователна политика за развитие на системата за гражданска сигурност намали възможностите на държавата, обществото и гражданите за адекватни действия при предотвратяване и овладяване на кризи и преодоляване на последствията от тях.

  4. Общата престъпност чувствително въздейства върху всекидневния живот на хората в страната ни, а също така и в други държави в резултат от злоупотребата с основни права, каквото е правото на свободно движение. Нарасна чувствителността на обществото спрямо тежките престъпления срещу личността.

  5. Корупцията остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното развитие е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи в основните сфери на обществения живот.

  6. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходването на публичните средства. Органите на местната власт и на местното самоуправление не са достатъчно ефективни при предприемане на съвместни действия за решаване на общи проблеми. Гражданите не се привличат достатъчно към реализиране целите на местното самоуправление.

  7. Неефективните мерки и механизми за контрол благоприятстват контрабандата, данъчните и финансовите измами, легализирането на средствата с неустановен произход. Тези дейности имат пряко отношение към организираната престъпност, а в определени случаи на пране на пари - и към международния тероризъм.

  8. Характерни за икономиката все още са ниската производителност на труда, съчетана с високо потребление на енергия и материали. Технологичната изостаналост и амортизираната производствена база снижават конкурентната способност. В структурата на българския износ преобладават стоки и материали с ниска добавена стойност.

  9. Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически и политически план. Проектите за диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на енергийни ресурси имат отражение върху геополитическата обстановка на Балканите и в Европа и директна проекция върху националната сигурност на Република България.

  10. Състоянието на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, недостигът на публични финансови средства и неефективното им управление влияят негативно върху националната сигурност.

  11. Риск за икономическата сигурност представляват влиянието на сивата икономика и опитите за изкривяване на пазарните механизми, с което се нарушават принципите за свободна конкуренция, ограничават се правата на потребителите и стопанската инициатива и се влошава инвестиционният климат.

  12. Недостатъчната ефективност на управление на средства от европейските фондове и злоупотребите създават рискове от спиране и неусвояване на предвидени за модернизацията на страната средства и пораждат социално недоволство и критики за ефективността на държавното управление.

  13. Съществен конфликтен потенциал съдържат социалната несигурност и рязко изразената социална диференциация.

  14. Република България е ратифицирала всички основни документи на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Европейския съюз, регламентиращи спазването на правата на човека и основните свободи. Приети са съответните нормативни актове и са създадени институциите за тяхното прилагане. В страната ни не съществуват проблеми от политически характер в сферата на човешките права и основните свободи, включително правото на самоопределение, на свободно самоорганизиране за целите на развитие на общности, формиращи се на етнически, възрастов, религиозен или друг признак.

  15. Наблюдава се намаляване качеството на образованието. Нараства броят на гражданите, които не са обхванати от системата на задължителното образование. Този процес въздейства върху квалификацията на работната сила, структурата на трудовия пазар и криминогенната обстановка.

  16. Рисковете за екологичната сигурност произтичат от замърсяване на почвата, водата и въздуха, унищожаване на природни ресурси в резултат на стопанска дейност и занижен контрол, а също така при аварии или бедствия, включително поради трансгранично замърсяване.

  17. Съществен принос за гарантиране на националната сигурност имат службите за сигурност и обществен ред, които осъществяват ранно предупреждение за рисковете и заплахите за сигурността на страната. Задълбочава се сътрудничеството със съответните структури на НАТО, ЕС и на други държави.

  18. Постоянният процес на преустройство на службите за сигурност и обществен ред, без да е изработена стратегическа рамка за реформа, ограничава тяхната ефективност в защитата на сигурността и в борбата с престъпността.

  19. Положени са правните основи, изградени са институциите и механизмите и са натрупани значителен опит и практика в защитата на класифицираната информация. Наблюдават се пропуски в превенцията срещу нерегламентирания достъп срещу нея.


Каталог: fce -> 001 -> 0211 -> files
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за 2011 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет
files -> Отчет към полугодието на 2014 г за изпълнението на програмния бюджет
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2012 г
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2015 г
files -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет за първото полугодие на 2013 г
files -> Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми
files -> Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница