Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЦАРЯТ НА АРМАНИТЕ
- ДЪЩЕРИТЕ НА ЦАР ОРМУЗД
|
Л Е Г Е Н Д И И М И Т О В Е / извлечени от лекции и беседи , изнесени от Учителя Беинса Дуно //събрани и записани от Божидарка Иванова – гр. Варна – всеки пример съдържа закон, поука за живота / ЦАРЯТ НА АРМАНИТЕВ древността при царя на Арманите живял един благочестив слуга, който един ден по невнимание, направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт. След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: “ Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде. Действително, на царя се ражда син тъй, както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: ”Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това.” И си отишъл, но не казал какво ще бъде това наказание. Тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамкашният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости при себе си и му казала: ”Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията?” – “О, ти ще ми направиш най-голямото добро,”- отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та като я изгубил много се наскърбил и казал: ”Първата ми скръб е нищо пред тази.” Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, а да я нямаш ! Братя исестри на Христа ДЪЩЕРИТЕ НА ЦАР ОРМУЗДСега, ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в “Притчите” и в която са живели синове на мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал 7 дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето, и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на оногози, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузда, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната бърна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: “Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети.” Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и пр., но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни – първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства – баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал на цветя, да научат урока си. За туй сега имате белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на цар Ормузд. Тъй казва митът. Обаче този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, Той забележил дълбоките причини на станалото и казал: “Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко.” Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал; любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд бил от сина. Те омивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Плачът, НБ, 16 ноември 1921 г. в София. ЦАРЯТ ИМА МЕЧИ УШИ Ще ви приведа един анекдот, разказ. В древността, далече един цар ходил на лов, и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: ”Понеже ти уби тази мечка, и децата й сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши. ”Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче, станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите.И на всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него “обръсвали”. Тъй, че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар, защото и тях ги “обръсвали” по всички правила. Обаче найпосле дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: ”Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна, и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен, само недей ми взима живота.” Съгласил се царят. Обаче берберина започнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеял, защото рискувал живота си. Разболял се. Най-сетне, ухитрил се, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, турил устата си в дупката и казал: "Царят има мечи уши." Затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчовина. Минавало от там едно овчарче и рекло: ”Чакай да си направя една свирка. ”Като засвирил, кавалът почнал да казва: ”Царят има мечи уши.” Царят повикал тогава бръснарина и го попитал: ”Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши.” -“Никому аз не съм казвал, само на дупката казах”, изповядал си греха младият бръснарин. Тогава царят казал: ”Такава била волята Божия.” Значи в света законът гласи така- казва Христос: „В света няма скрито покрито, което да не се разкрие.” Следователно, по същия закон и правдата няма да остане неразкрита. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|