Извлечение из повестта Иван Александър



страница1/8
Дата26.10.2017
Размер0.83 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
КЪМ ПРОПАСТ
Пиеса в 5 действия и 1 картина

Извлечение из повестта

Иван Александър

ЛИЦА



Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно.

Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в дру­гите - в обикновено.

Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и баг­реница.

Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен.

Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични.

Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен.

Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик.

Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди.

Евстратий, търновски управител.

Георги, протоспатарий, млад болярин.

Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо.

Мара |

Стана | болярки, Теодорини придружници.

Василиса, Сарина придружница.

Дария, игуменка на девически мънастир.

Нимфидора, калугерка.

Калина, послушница.

I велик болярин

ІІ велик болярин

ІІІ велик болярин

IV велик болярин

V велик болярин

VI велик болярин


VII велик болярин

VIII велик болярин

Селянин старец.

Началник на стражата в горския дворец.

I болярин от царската ловчийска дружина.

ІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІV болярин от царската ловчийска дружина.

V болярин от царската ловчийска дружина.

VІ болярин от царската ловчийска дружина.

VІІ болярин от царската ловчийска дружина.

VІІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІХ болярин от царската ловчийска дружина.

Х болярин от царската ловчийска дружина.

Един стар овчар.

Един адамит, облечен в расо.

Една адамитка, облечена в расо.

Един малък болярин.

Една селянка.

Друга селянка.

І кумански войник.

ІІ кумански войник.

Един крагуяр.

Един песяк.

І селянин богомил.

II селянин богомил.

III селянин богомил.

5 селски момци |

5 селски моми | танцувачи на ръченица1.

5 куманки, танцувачки на ориенталски танц2.

Болярки, телохранители, войници и оръженосци,царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ.

I действие става в един девически мънастир в Търново; II - на трема на палата в Царевец; картината - в една планина; III действие в горския дворец; IV - в градината на Царевец и V - в тронната палата.

Събитието произхожда около 1345 г.

Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов.


Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съ­чинения от композитора г. П. Пипков.

Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметни­ците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров.

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
Теодора

Дорослава

Дария

Рад Лупу

Нимфидора

Калина

2 болярки

4 оръженосци

Протоспатарий Георги
Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници.

Мънастирските клепала бият отвън.



Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват.

Явление 1



Нимфидора и Калина
Калина. Влезе в черквата. (Идат насам.) Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла?

Нимфидора. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява... Но тя е много добра.

Калина. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости?

Нимфидора. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също... Ще остави и дарове за църквата.

Калина. Истина, от няколко време царицата сѐ по черкви и мънастири... Кой знае, и тя си има нещо на душата... И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали?

Нимфидора (поверително). Ти чула ли си?

Калина (с любопитство). Какво?

Нимфидора. За нея, за царя?

Калина (опулва очи с внимание).

Нимфидора. Казват, че се залюбил в една друга изгора...

Калина. Тъй ли?

Нимфидора. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! (Прекръстя се.)

Калина. На тая възраст?

Нимфидора. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това ѐ (туря ръка на сърцето си) — отиде... А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши.

Калина. Ами коя е тая еврейка?

Нимфидора. Ти, Калино, много да не знаеш тия ра­боти. Ти си млада... Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава!

Калина. Тя ще му е направила магия?

Нимфидора. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпо­ценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в дво­реца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда... Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива... Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. (Кръсти се.) Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. (Гледа из прозореца.) Ах! Ца­рицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора заста­ряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица.

Калина (отива също при прозореца).

Нимфидора. Видиш ли оня младия, мурголик бо­лярин? Той се вика Рад Лупу.

Калина. Е, какво от това?

Нимфидора (след колебание). Нищо. Хубав...
Избягват отляво. След малко влазят отдясно оръженосци, болярки, Дария, после Теодора, с корона и в багреница, поддържана под мишница от една млада боляркина и последвана от Рад Лупу.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница