Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?



страница1/6
Дата17.09.2016
Размер1.11 Mb.
#9861
  1   2   3   4   5   6


ХРИСТИЯНИТЕ

ИЗВЪН ЦЪРКВАТА”



Андрю Стром

Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите?

Това някакво „движение” ли е?

От какво е причинено това световно явление?


Може да запишете, разпечатате или да фотокопирате тази книга, за да я раздадете на хората около вас. Но ако искате да публикувате части от нея, или цялата книга, под друга форма или публикация, моля обърнете се първо към автора за разрешение:

Andrew Strom, prophetic@revivalschool.com
Може да намерите тази книга на английски език на интернет адрес: http://www.revivalschool.com
На български език на интернет адрес: http://topmount.dir.bg
Този превод и публикацията на материала на посочената страница е направен с изричното съгласие на автора.
Превод: Ивет Кънчева, 2005 г. , topmount@abv.bg

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Световен феномен.
2. Моята опитност „в пустинята”.
3. Защо напускат?
4. „Призовани”?
5. Контрол и духовна злоупотреба.
6. Машината
7. Защо „пустинята”?
8. Опасности.
9. Християните „извън църквата”, посещаващи църква.
10. Съживлението отговор ли е?

Copyright (c) Andrew Strom, 2003/2004. All rights reserved.

УЧУДВАЩО Е ЧЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНО 10 МИЛИОНА НОВОРОДЕНИ ВЪЗРАСТНИ ХРИСТИЯНИ [В САЩ] НЕ ПОСЕЩАВАТ ЦЪРКВА.”



- Джордж Барна – www.barna.org

ГЛАВА ПЪРВА
СВЕТОВЕН ФЕНОМЕН

За мен целият този „лавинообразен ефект” започна с едно радио предаване и един имейл. През март 2003 г. бях поканен в християнска мрежа „Рема” в Нова Зеландия, за да дискутирам растящия феномен на „християните извън църквата”. Повод за това беше една от моите книги, в която аз разказвам за моята опитност „в пустинята” и факта, че много християни днес излизат от църковната система. Това беше явление, за което аз знаех нещичко, но си нямах и идея за размера или обхвата на това, което се случваше.
През същата седмица, когато бях в радио предаването, аз публикувах една статия по същата тема в нашата международна имейл листа. Резултатът беше потоп от отговори от целия свят. По-долу е имейлът, който аз изпратих. Нямах идея, че това би предизвикало такава верижна реакция.
ИМЕЙЛ: ХРИСТИЯНИТЕ „ИЗВЪН ЦЪРКВАТА”

Андрю Стром. [4 април 2003].
Днес ви пиша по една необичайна тема. Понеделник вечерта (31 март) бях поканен в едно християнско радио предаване в Нова Зеландия, за да дискутирам нарастващия брой на християните „извън църквата” на запад – хора, които са напуснали църквите си по различни причини, но все още държат здраво християнската вяра. Беше много интересна вечер, а телефоните загряха.
Този феномен „Извън църквата” толкова много се е разрастнал, че книги се пишат за него. Всъщност, преди една година аз чух, че има ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ подобни християни само в нашия град (Оукланд). И мисля, че същата е ситуацията в целия западен свят. Лично аз влязох във връзка с буквално стотици подобни хора. Учудващото е, че те често са от най-посветените християни – молещи се, проницателни, мислещи дълбоко. Но все пак, те са стигнали дотам да се изморят от „игричките” вътре в църковната система и са излезли от нея. Често те са били въвлечени в нея с години. Даже обикновено са били и различни водачи.
Но сега те напускат. Защо? Това е доста трудно за обяснение от страна на църквите. Обикновените обвинения са често от този вид: „Еди-кой-си е бил наранен и сега има корен на горчивина”. Или пък са „в бунт”. Или пък не участват в екипа. Или са „отстъпили”.
Но ако говорите с тези хора, често ще видите, че те са седяли в църквата в продължение на години и просто не могат повече да стоят и да гледат същата игра. ЛИПСАТА НА БОГ е това, с което се сблъскват – дори и в „най-изпълнените с Духа” църкви. КЪДЕ Е БОГ В ЦЯЛАТА ТАЗИ ДЕЙНОСТ? Със сигурност това не е начинът, не е пътят?
Нови увлечения и програми идват и си отиват, но посредствеността и ЛИПСАТА НА БОГ като че ли продължават завинаги. И много тихо, без никой да забележи, те бавно се измъкват през вратата – с намерение никога да не се върнат. Някои дори ми казаха, че са почувствали Бог да ги „призовава навън”. Други просто са почувствали, че не могат да останат повече. Положението в църквата им е тежало повече, отколкото са могли да изразят с думи.
Много често те са правили обиколки по други църкви, надявайки се, че ще намерят място, където да се почувстват „правилно” по някакъв начин. (Въпреки, че много от тях не са от „скачащите от църква в църква” по природа). Но местата, които посещавали, не изглеждали „по-правилни” от мястото, което са напуснали. И след известно време по-лесно за тях е било да си останат вкъщи с Бог.
Както казах по-рано, повечето от тези хора не са се отказали от християнството. Те са се отказали от днешната църковна система. Хиляди вече са напуснали. И мнозина се чувстват така, сякаш „чакат нещо”.
Някои от тези хора са започнали домашни общения. Или се срещат с други двойки редовно. Но мнозина не се срещат с никого изобщо и считат, че се намират на „пустинно” място – насаме с Бог. (Много познато).
Бях запитан преди няколко седмици от един пастор дали бих се съгласил, че това, което се случва, е „движение от Бог”. Това беше доста радикална мисъл. Много водачи биха помислили обратното. Защото всичко, което води хора извън „тяхната църква” не може да е Бог, нали?
Хмммммм. Това, което аз знам, е: Идеята за преминаване през „пустинята” преди да се влезе в „обещаната земя” е напълно библейска. Всъщност, може да го намерите в цялата Библия. Дори Исус мина през такова време в пустинята.
Но не е възможно да стоиш „сам” завинаги. Някой ден, ако тези хора искат да са част от новото движение на Божия Дух, те трябва да излязат от пустинята и да станат част от „ТЯЛОТО”, което Исус ще събере заедно – „новият мех”, който ще дойде с това ново движение на Бог. Иначе те могат да го пропуснат. Това е голяма опасност.
Сигурен съм, че има много от вас в тази имейл листа, които имат коментари и свидетелства по тази тема. Бих се радвал да ви чуя. Всичко това става наистина значителен проблем в църквата.
Бог да ви благослови, приятели.

В продължение на седмици, след като публикувах тази статия, бях заливан от имейли. Изглежда тя обикаляше из интернет, защото много отговори бяха от хора, които не бяха от нашата листа. Такъв огромен брой сърдечни истории от хора, които все още обичат Исус, но са напуснали църквите си (в повечето случаи завинаги). Как се отвориха очите ми! Разбрах, че този проблем е много по-голям, отколкото много от нас си мислеха. Не мисля, че много от християнските водачи имат някаква идея колко много вярващи излизат от „организираната религия” днес.


В цялата книга ще прочетете много от тези истории, изпратени до мен от целия свят. За да разберете колко „глобално” е това явление, ето ви малък подбор от тях, с който да започнете:


Ян (Шотландия):

Ние сме една група от четирима християни, които се събираме по домовете си. Преди бяхме водачи в нашата местна църва, но поради различни причини се намерихме извън нея. И така както и вие, ние видяхме, че не сме сами. Срещали сме се с десетки християни от цяла Шотландия, които са в същото положение. И повечето са били водачи в местните им църкви. Снощи бяхме заедно с две семейства, които имат 8 или 9 събирания у дома си.

Вашата оценка за броя на хората в това положение изглежда вярна. Запознах се с човек от Лондон, който има мейлинг листа с четири хиляди човека.
Мери (САЩ):

Ще бъдете МНОГО изненадан от броя на МНОГО надарените и зрели християнски водачи, които НЕ посещават редовно църква тук в Южна Калифорния. Преди 7 години със съпруга ми водехме група за 15 двойки. Само 3 от тях все още посещават църква.
Томас (САЩ):

Аз и моето семейство сме едни от, вярвам, милионите, които са напуснали църковната система или са призовани от Бог в „пустинята”. Както и Бог ни обясни нашето извеждане, Той каза, че това щяло да бъде време на пречистване и обучение, така че да стоим единствено в Него и да стоим правилно, когато бъдем заведени обратно заедно с мнозината. Ние все още имаме общение и споделяме Словото с други. Ние все още, по Негово водителство, вършим делата на Църквата: посрещаме нуждите на другите и споделяме Неговата истина. Ние просто не сме част от системата и не вярваме, че някога ще бъдем призовани да се присъединим към религиозна система, но по-скоро към живото плодоносно Тяло.
Майк (Великобритания, Vineyard Church)

Току-що прочетох вашата статия за „Християните извън църквата”. Удивително – постепенно и аз започнах да усещам, че точно това се случва и тук, във Великобритания. Толкова много добри християни са извън Тялото... и аз винаги съм мислел, че ако някой се ампутира по този начин, то той ще умре и ще изгние, като отделèн от тялото пръст – но тези хора все още не са, все пак ...Едно нещо е загубата за църквата, а друго и опасността за самите тях – и все пак, явно става въпрос за това нещо с пустинята. Ето например цар Давид, как той прекара всички онези години, бягайки в пустинята, преди помазанието да дойде в изпълнение...
Донналеа (Южна Африка):

Това явление достигна и нашата страна. Сигурна съм, че много християни от Южна Африка извън църквата, вече са ви писали. И въпреки, че аз посещавам църква, минах през много трудни времена, опитвайки се да ходя там всяка неделя. Аз обичам Господ с цялото си сърце, но християните и модерното християнство или по-скоро „църквиянство” ми лазят по нервите. Изморена съм от всички програми, без да виждам и чувствам как Бог е в контрол. Отчаяно искам да познавам отново Бог и да зная Неговата воля. През седмицата ходя на едно събиране с хора, които са напуснали напълно църквата, и както и другите споменати в това явление, са истински християни, търсещи искрено Божията воля.


Тони (Южна Африка):


Прочетох вашата статия за „Християните извън църквата” с голям интерес и потвърждавам, че това е световен феномен. Лично аз съм говорил с много християни в чужбина, като много от тях са бизнесмени (изглежда бизнес обществото първо го идентифицира). И наистина това, което започна като тънка струйка, се превърна в голям потоп и мнозина вече са напуснали, или напускат в момента.
Жуко (Финландия):

Вие сте описал моята ситуация в статията „Християните извън църквата”. Мнозина във Финландия са в същото положение. Не знам обаче какво ще е бъдещото развитие на тази дилема.
Лиз (Зимбабве):

Току-що получих вашата статия от един приятел и бях силно заинтересована да открия, че не само нашата страна преживява подобен „феномен” (ако мога да използвам този израз!) Има мнозина от нас, които са се почувствали „призовани извън църквата” и са се събрали в домашни клетки, където са по 12 човека. А веднъж месечно се събираме заедно. Имаме много силна молитвена мрежа и сме в ежедневен контакт с всеки един, тъй като нуждите в Зимбабве са много сериозни.
Марк (САЩ):

Аз все още съм в църковното ръководство и в музикалното служение на една традиционна християнска църква, но много помазани и пророчески надарени мои приятели се наситиха от това да „си играят на църква” и избраха да не участват в организираната религия. Единият има служение (лагер/уединено място) за пастори в Колорадо, друг отглежда овце в Канзас, трети създаде онлайн мрежа за църкви, но никой от тях не ходи на традиционни места за „проповядване/музика/молитва/амвон и седалки”, които наричаме „църкви”. Аз чувствам в сърцето си, че тези гладни хора, следващи Христос, са Божият начин за поставяне на основата на огромна реформаторска промяна.

Ранди (САЩ):

Четох обяснение защо това явление – християните извън църквата – нараства. Те казват, че ние сме самотни рейнджъри, отстъпници, не отборни играчи, че имаме горчиви корени на осъждане... Това вече не може да е истината.

Когато посещавахме църква, какво намерихме – Няма го Бог – Няма сила – Няма Евангелието – Лош дневен ред – Бедно водачество – Лошо поучение – Лоши програми – Няма го Христос – Няма изцеление – Няма чудеса. Само една борба за лична власт и контрол.

Няма да ви казвам колко пъти се отнасяха с мен така, все едно няма да отида на Небето, защото не ходя на църква. Тъжната част е в това къде отнасяме ние дарбите си, десятъците си и нашата любов – на улиците.

Познаваме мнозина, които са напуснали църквата, но са посветени молитвени войни, ходатаи, мисионери и хвалители. Искащи да споделят дарбите си от Бога.

Това движение нараства – и накрая ще завземе църквата. Това, което виждате, е само върха на айсберга.
Пат (Канада):

Аз съм вярваща извън църквата вече 7 години. Също така съм неденоминационен ръкоположен служител. Посетила съм различни църкви през годините (и съм говорила в много от тях) така, както Бог ме водеше, но ако бъда честна, често ми беше много трудно да ходя при тях. Като че ли всичко, което чувах, беше ридаенето на хората и потропването на веригите им, при все всички усмивки и песни за това как Бог ги е освободил и изпълнил с радост. Често ми се плачеше тогава, когато вярващите около мен се усмихваха и смееха с явна радост... всъщност те сякаш докосват много малко с Божията любов... дори в собствените си църкви. В Канада има много, ако не и повече от Нова Зеландия истински вярващи извън църквите.
Сам (Канада, бивш пастор от Vineyard):

Живея в общност от 330 000 човека, а християните извън църквата са нараснали от 6 000 на 10 000 от лятото на 1999 г....
Сю (Австралия):

Лично аз познавам много силни християни бивши водачи, предали се на Бог, и които Бог използва извън местната църква. Някои са в домашни групи, други просто се събират редовно за общение. Лично аз общувам с мои приятели от Нова Зеландия и Австралия чрез телефон или имейл.
Джени (Нова Зеландия):

Аз работя за хора, напуснали църквите, под името и подкрепата на Spirited Exchanges. Помагам на няколко групи хора, с цел да се разбере какво е станало с тях в църквата, така че те да се борят с вярата и църковните тематики...

Бих се съгласила с вас – обвиненията за „отстъпничество” и други подобни са напълно неправилни и безполезни. От това, което съм видяла, те всъщност задават трудните въпроси, за да задълбочат, продължат и по-добре да вградят вярата си.

Аз също се питам дали в това има Божия намеса – хората са призовани към нещо по-дълбоко, далеч от игричките и нормативната вяра.
Скот (Япония):

Като човек, въвлечен сериозно в служение и в църквата повече от 20 години (откакто навърших 15), аз мога да разбера защо хората напускат. В предишни дни, говорейки за този вид хора, ние бихме казали, че им липсва посвещение, как трябва да се вградиш на едно място, как всичко, което Бог иска да направи, го прави чрез местната църква и т.н.

Така на всички, напускащи църквата, се гледаше като на хора, които няма какво да дадат.

Но има толкова много такива хора там навън. Наскоро си говорих с някои от тях и бях много очуден от факта, че има много хора, които търсят общение и обичат Бога, но не ходят редовно на църква.


Ан (САЩ):


В Америка в някои градове християните извън църквата са може би повече от тези, посещаващи църква. Това е необикновено явление... Като мисионер евангелизатор аз чувствам, че има много християнски църковни програми, с малко или дори без Божието присъствие, и това е причината хората да напускат. Има много малко молитва, а и каквато молитва да има, в нея няма страст, сила и огън.
Пеги (САЩ):

Със съпруга ми сме християни от 30 години, като повечето от това време водачи на домашна група; през почти цялото време съпругът ми е бил и водач на хваление. Въпреки това сега ние сме измежду тези „извън църквата”, както описва вашата статия, при все че продължаваме да се срещаме и да се молим с други вярващи, които чувстват същата жажда за нещо много по-реално от това, което си спомняме да сме преживявали. Повикът на сърцето ни не е да живеем със спомените си за невероятна близост с Бог в миналото, но да го открием по нов и по-дълбок начин. Ние отчаяно го търсим. В контекста на този глад, празнотата на нашата църковна опитност – църквата, която посещавахме 17 години, е повече от това, което можехме да понесем.

Цитираните по-горе имейли са само малка част от стотиците, които получих по тази тема от целия свят. Няколко дена, след като публикувах оригиналната статия, един уебмастер от Франция ми писа, че е я е превел на френски и я сложил на френска интернет страница. След това започнах да получавам всякакви имейли на френски – които въобще не мога да прочета!

Това само показва, че темата „извън църквата” е огромен проблем в целия западен свят. Изглежда навсякъде хората гладуват и жадуват за Божията РЕАЛНОСТ, но за съжаление вече не я намират в църквите. Какво става, за Бога?


ВТОРА ГЛАВА
МОЯТА ОПИТНОСТ „В ПУСТИНЯТА”

Една от причините, поради които бях поканен в онова радио предаване, беше защото на теория аз бях някой, който можеше да види и „двете страни” на проблематиката. Аз съм християнски говорител, водещ събрания и говорещ в църквите, но също така съм и прекарал седем години напълно „извън църквата” – в пустинята, до 1993 г. И до ден днешен аз имам много приятели и познати, които са все още там. Така че разбирам това явление много добре.


Моята опитност „в пустинята” беше много важна част от историята на моя живот. Тя имаше огромно въздействие върху мен. Никога не съм се срамувал от тази опитност, и историята ми е била на разположение за четене на много хора на моите интернет страници. Следната версия е взета директно от една от тях. Надявам се, че четейки я, тя ще ви помогне да разберете някои от „фазите”, през които минах в моето пустинно пътуване. Тя предизвика много коментари през последните години.
МОЯТА ОПИТНОСТ В ПУСТИНЯТА” – Андрю Стром
Израстнал съм в християнска среда. Баща ми беше изпълнен с Духа баптистки проповедник още преди да се родя, а както и изследовател и писател за Съживлението (семейна черта!). Така че, когато на 17 години и аз станах изпълнен с Духа християнин, бях пленен още от начало от Съживлението и молитвата. Също така получих много силно пророческо помазание, въпреки че имах малко разбиране за него на времето. (Какво не беше „наред” с мен? – Защо бях толкова отчаян и опустошен относно състоянието на църквата, когато другите изглеждаха доволни от нейното статукво?) За щастие аз имах всички онези книги за Съживлението, които ми казваха, че не съм сам, а просто един от многото загрижени християни през вековете. Но със сигурност се чувствах доста самотен за дълго време. (Без да броим Бог, който винаги беше с мен).
Имах взаимоотношения с няколко църкви – като главната беше една доста „твърда” петдесятна група. И поради моята стремителна младежка ревност в свидетелстването аз се справях добре там, въпреки че изглеждаше, че все имам някакви проблеми с водачите. Просто не можех да затворя устата си в критични моменти – толкова много исках да видя църквата в истинско съживление, че често изразявах мнението си рязко (Определено ми липсваше мъдрост тогава!). Също така бях доста легалистичен в доста отношения. Но Бог ме обучаваше и ме използваше, често въпреки самия мен.
Но най-накрая, след много спорове и малки диспути, аз се сблъсках с някои доста основни доктринални различия между тази църква и мен, и напуснах завинаги. Вместо да търся друга църква, аз и съпругата ми се събрахме с някои наши приятели и се опитахме да започнем група. Но докато Божието благословение преди беше с нас, сега много явно то липсваше и нищо не излезе от цялата работа. Бог беше приготвил няколко ГОЛЕМИ урока.
Това беше началото на един период от буквално СЕДЕМ ГОДИНИ абсолютно извън църковната система (от 20 до 27 годишна възраст) за мен и моето семейство. (Тогава вече бях женен за прекрасна християнка и ни предстоеше да имаме шест чудесни деца.)
През този пустинен период на духовни изпитания, едно нещо, което никога не изоставих, беше моето вечерно молитвено време с Бога. То беше благословено както винаги и често беше единственото „духовно” нещо, което правех. Всичко останало изглеждаше затворено, празно, мъртво. Това продължи година след година. ЗНАЕХ, че няма да се върнем обратно в църквата, но все още нищо не се случваше. Ако посетях някоя църква, нищо не изглеждаше същото за нас. Всичко беше опустошено и накрая аз (който някога бях най-гордата, гласовита и арогантна машина за свидетелства) бях толкова „сломен” духовно, че вече трудно можех да говоря за духовни неща с когото и да било. Някои може да кажат, че това е било от дявола. Не е така. БОГ ме заведе навън в пустинята с определена цел и Той щеше да ме изведе на определеното време. Бях смирен и съкрушен и всяка частица от моя „религиозен” живот беше изтискана от мен, така че един ден Бог да може да възсияе.
През това време ние лека полека разбрахме за мрежата от християни „извън църквата” в Нова Зеландия (както и в другите страни), които бяха излезли от различни църкви (някои дори бяха водачи). Понякога ги посещавахме и открихме, че имаше извън църковни „доктрини” в тази група, които ние попивахме. Повечето от „доктрините” бяха негативни. Често се правеха дълги обсъждания на всичко грешно в църковната система и лидерите й (много удобна мишена), не рядко използвайки малко „подигравателен” сарказъм и облекчение, че ние, „истинските” християни бяхме вече извън всичко това. Аз участвах във всичко това с голямо удоволствие, подхранвайки моето негодувание. И разбира се, великият „отговор” в който самодоволно вярвахме, беше че заедно трябва да напуснем църквите. Станахме доста подозрителни към „църковните” християни, които все още бяха в системата – дори и да бяха молещи се хора, които очевидно ходеха близо до Бога. Колко арогантни бяхме! Но след известно време дори това започна да омръзва и аз накрая станах толкова „смачкан”, че дори подиграването със „системата” не ми носеше никаква радост. Всичко беше суета, всичко беше напразно. Кога ли Бог щеше да се раздвижи?
Започнахме да се занимаваме с християнска музика (и двамата с жена ми сме музиканти), но ние просто удряхме главите си в стената през целия този период. Бог ни беше хванал в „затвор” и ние НИКЪДЕ не стигнахме, докато не разбрахме това, което Той искаше да ни научи. Молех се с години: „Боже, използвай ме, Боже, изпълвай ме повече и повече с твоя Дух, Боже, донеси Съживление”, и ето ме стоейки в духовна „тъмница”, нищо не можейки да направя. Говорейки духовно, аз като че ли бях нещо като „смазваща машина”. Понякога бях просто отчаян. Но това ще получите, ако помолите Бог да ви „пречупи и употреби”. Не се очудвайте ако Той се хване за думите ви!
Моята първа група стана почти „идол” за мен на този етап (бях на 26 години) – така както често се случва със служителите. Но един ден се случи нещо драматично и трябваше да отменим един концерт, и тогава изведнъж РАЗБРАХ – просто РАЗБРАХ, че цялото това нещо не беше от Бог – аз се борех и борех, и борех нещо „ДА СЕ СЛУЧВА”. И аз разбрах в този миг, че всичко беше дотам. Това беше моето последно протакане – единственото духовно служение, което напуснах, и което не беше от Бог. С групата беше свършено. Изсвирихме нашите последни концерти и край. ВЕЧЕ НЯМАШЕ НИЩО ДРУГО. НИЩО, ОСВЕН БОГ.
И вместо да се боря и да издигам „служението като идол”, аз започнах отново да прекарвам часове просто наслаждавайки се на Божието присъствие, сълзи се стичаха по лицето ми, хвалебствено в Неговото присъствие – покланяйки се и общувайки с Него. И започнах да усещам пророческо помазание като никога преди, дори и в началото. Бях на 27 и бях изкарал 7 години в пустинята.
Изведнъж като че ли Бог премахна старото покривало на тежест и го замести с облекло на хваление. И Той ми казваше едно и също нещо отново и отново: „ИДВА СЪЖИВЛЕНИЕ. ИДВА СЪЖИВЛЕНИЕ.” (Понякога буквално скачах от радост поради реалността на тази дума.) За един три годишен период Бог ми показа как да атакувам и разрушавам в Исусовото име много крепости на гордост, бунт, религия и т.н., които имах в живота си дълги години. И аз го направих. Слава на Бога! Казвам ви, бях преобразен.
И Бог започна да ме запознава с много молещи се пророчески хора (повечето „в църква”, въпреки че някои бяха и „извън” – не се интересувах вече за формата на „кутията” в която те общуваха – за мен имаха значение техните взаимоотношения с Бог). Много от тези хора потвърдиха това, което Бог ми беше показал за идващото Съживление. Чух и моите първи „пророчески” касети отвъд океана, което беше невероятно потвърждение. Изведнъж аз не бях сам! Всички тези неща, които Бог ми беше показвал през годините – Той ги показваше и на други също! Изведнъж изпитах нуждата да запиша всичко това, така че другите да споделят това, което им казва Бог. (Не бях писал от години.) Вече не бях смазан и отчаян в Пустинята. Аз се виждах мощно освободен в Исус. Но нещо важно, всъщност много неща се бяха променили в мен през това пустинно пътуване. В много неща аз не бях същия човек. (Много хора не можеха да повярват.) Бог ме беше съкрушил и върнал отново към живот – по Неговия начин. И много от „грубите ъгли” си бяха отишли завинаги. Сега бях много по-доверен на Него – за всичко. Това бяха значителни промени, и сега като мисля, как Бог е можел да ме използва такъв, какъвто бях преди?!
Сега съм на 37 години. Със съпругата ми сме женени щастливо вече 17 години и имаме 6 прекрасни деца. Накрая ние започнахме да посещаваме една църква на Армията на спасението, изпълнена с Духа, а после и едно баптистко общение. Но съм убеден, като много от вас, че най-хубавото (и най-предизвикващото) тепърва предстои, и че славното Съживление е точно зад ъгъла.
Има две точки, които възникват от казаното досега. Първата е, че Бог ме изведе от църковната система поради грешките в МЕН – повече отколкото тези в църквата. (Въпреки, че е очевидно, че днешната църква има сериозни проблеми.) Той искаше да ме заведе на запустяло място и да се отърве от моята арогантност, гордост, нетактичност и от твърдия ми легалистичен мироглед. Той също така се справи с моето „превъзхождащо” самодоволно поведение към „църковните” християни, системи и т.н. Той искаше да ме пречупи и смири (по моя молба), защото само тогава можеше да ме използва. Какъв опустошителен процес! Но колко умело воден от Бог. Той не иска да ни разруши, но да ни спаси от самите нас. Колко тъмни са сърцата ни и колко много имаме нужда да бъдем съкрушени и преправени по подобие на Неговия свят Син.
Знам, че много пророчески хора (като мен в онези дни) имат проблем с „бунта”. Те изглежда се карат с лидерите по грешния начин, понякога дори нарочно. А след това развиват „комплекс на гонение” или се измъкват, валяйки се в самосъжаление. Правил съм това редица пъти. Бунтът е най-лукавият грях и когато започнете да виждате колко много той доминира в този свят, и колко е пропит той в нас, очите ви ще се отворят. За мен това беше абсолютно откровение през последните години. Колко измамно порочно е сърцето на човека!
От друга страна, аз съм съпричастен на пророци, казващи думи от Божието сърце, които не се харесват на хората и биват отхвърлени. Каква опустошителна опитност за един пророк. И в подобна ситуация съм бил също. Но съм разбрал, че само когато се справите с бунта, само тогава може да разчитате на себе си да говорите на някой водач Божие слово.

Бунтът може много да повлияе на думите, които носим на водачите и все още много пророци изглежда не знаят, че имат проблем в тази област. Сега мога да погледна назад и потрепвам като помисля за въздействието на Бунта върху моите думи и действия в миналото. Но Бог очиства и изцелява.
Другото нещо за пророческите и „извън църковните” хора е „индивидуализма”, в който те се поставят и се правят малко полезни за Бог по какъвто и да е реален начин, защото те не могат истински да разчитат на „Тялото”. Няма начин да имаме Тяло, направено от индивидуалисти. Това не работи. Истинското тяло има ВОДАЧИ. Има части, които са „СВЪРЗАНИ ЗАЕДНО”. Често се изумявам, когато срещна „извън църковен” тип материал, който окуражава твърдия индивидуализъм (като излизане от църквата и „правене на твоето си нещо в Бог”) и след това продължават, говорейки за това какво прекрасно Съживление идва. Казвам ви, докато не се СЪЕДИНИТЕ В ТЯЛОТО и не се свържете с водачите и другите неща за Тялото, ВИЕ НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕТЕ ЧАСТ ОТ ИДВАЩОТО СЪЖИВЛЕНИЕ. Това е просто празна надежда. Някои казват, че ще се разбират добре с идващите водачи, въпреки че имат проблеми с настоящите. Нека ви кажа: Бог сега се справя с бунта. Ако не можете да се поставите под авторитет днес, ще сте таралеж в гащите и на утрешните водачи също. Справете се с бунта си сега, или ще пропуснете. Толкова е просто.
Втората точка е, че Пустинята Е валидно място за хора, които са съкрушавани, обучавани и оформяни от Бога. Много Божии герои, големи и малки, през вековете са били лично отведени от Бог в Пустинята. И вярвам, че много от тези, които Бог подготвя за участие Неговото ново движение, са водени от Него в Пустинята и днес. Пустинята сама по себе си не е отговор. Тя е отправна точка. Ако зациклите в Пустинята, както стана с израитяните, вие сте в беда. Ако харесвате изгледа на Пустинята повече от този на Обещаната земя, вие сте в ГОЛЯМА беда. Пустинята погълна повечето от израилтяните цели. Те не я използваха като подготовка, както се предполагаше. Те отидоха в място на изпитване и се провалиха. Но през историята Пустинята е била много важно място за съкрушаване и обучаване, където Бог е подготвял мъже и жени, преди да ги използва по някакъв начин.
Обръщам се към тези „в църквата” да не подценяват това, което се случва в живота на онези, които Бог е „призовал навън” за известно време, така както бих помолил и тях да не подценяват вас. Има много истина в мисълта, че Бог използва Пустинята не толкова да изведе хората „извън системата”, колкото да „изведе системата извън хората”. Трябва да се оттучим от много от нашите стари „църковни” навици поради идващото Съживление, така че да не ги повтаряме. Идващото Съживление не може да бъде разпалено в конвенционалното „християнство” такова, каквото го познаваме. Защото то би го разрушило, както е разрушило много Съживления през вековете. Затова „оттучването” е много важна причина, поради която Бог е отвел много хора от църквата за известно време в Пустинята. Това е подготовка за идващото Съживление, което ще бъде много по-различно от сега (но и много практично – точно както в ранната църква).
Надеждата ми е това да е предизвикателство и към двете групи – тези в и извън системата, да се подготвите по определения от Бог за вас начин, за Това, което Той има да прави. И да имате разбиране за различните пътеки, по които Той води своите хора.

Каталог: userfiles -> statii
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
statii -> Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница