Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?



страница2/6
Дата17.09.2016
Размер1.11 Mb.
1   2   3   4   5   6

ТРЕТА ГЛАВА
ЗАЩО НАПУСКАТ?
Вече е без съмнение, че броят на напускащите евангелските, петдесятните и харизматичните църкви е много по-голям, отколкото се очакваше, и че техния процент нараства”.

Пастор Алън Джеймисън, автор на „Churchless Faith”


През последните години имаше редица публикации относно феномена „извън църквата”. Християнският анкетьор George Barna написа в Re-Churching the Unchurched: „Относително много малко от хората, не посещаващи вече църква, са атеисти. Повечето то тях се наричат християни и в миналото си имат доста дълъг църковен живот”. А авторът на World Christian Encyclopedia, David Barrett, изчислява, че има около 112 милиона християни без църква по света – около 5% от всички последователи. Той очаква това число да се удвои до 2025 г.


Новозеландският пастор Алън Джеймисън, автор на „A Churchless Faith”, е изучавал този феномен няколко години. Той открил, че 94% от християните „извън църквата” са били не само обикновени посетители, но и някакви водачи – дякони, стареи, неделни учители, като 40% от тях са били служители на пълен работен ден. Той също така открил, че за много от тях промяната не е настъпила защото са загубили вярата си, но по-скоро защото са искали да я опазят.
За съжаление Джеймисън казва, че църквите изглежда са в неведение – незаинтересовани за напусналите техните редици. По-голямата част от напусналите, които той е интервюирал, споделили, че никой от тяхната църква не е обсъждал с тях причината за тяхното напускане.
Аз самият открих, че има различни причини за напускането на тези хора и различни ситуации, в които те се намират днес. Някои са се присъединили към домашни или клетъчни църкви, които възникват днес по целия свят. Много други обаче напускат поради по-спонтанна или неструктурна форма на християнството. Някои дори са напуснали изцяло християнското общение. За тях това наистина е едно преживяване „в пустинята” – сами с Бог.
Това, което искам да направя в тази книга, е да отделя няколко глави относно причините, поради които тези хора напускат. След това искам да погледна към обосноваността на това, което правят и накрая към това, какво ще им струва да се се върнат към по-широкото Тяло отново.
Въпреки че някои от нещата, които тези хора казват за църквите може да се определи като „негативно”, аз мисля, че е жизнено важно да чуем какво имат да кажат. Защото това е същата причина, поради която хиляди напускат църквите и в момента. И ние трябва да си вземем спешно бележка за причините, поради които става това. Може да не ни харесва какво казват, но ние наистина трябва да слушаме – за наша и за тяхна полза.
Да започнем с няколко лидера, които са оставили зад себе си обикновената „църковна” форма и са се присъединили към „домашна църква” – изключително бързо нарастваща тенденция по света в момента:
Рон (Нова Зеландия):

Аз съм пастор от няколко години и съм виждал и изпитвал много от недостатъците на днешната църква. Виждал съм много хора, живеещи в посредственост, опитвайки се да вместят Бог в живота си, вместо да вместят живота си в Бог. И въпреки че има много добри хора в църквите, както и добри църкви, аз също чувствах, че трябва да има нещо повече от това.

Това, което Бог започна да ми открива, е че няма само един начин за правене на църква. Откакто станах християнин преди 17 години, аз познавах само начина на „обществената” църква. Това, което научих в последствие, е нещо, което директорът на Dove Ministries, Лари Крейдър, обяснява добре – появявят се различни модели на църкви.

Традиционният модел е този на „обществената църква”, където пасторът води църквата, а тя провежда различни програми и се събира в обществена сграда.

През последните 20 години се появи и модела на „мега-църквата”. Това съвпадна с представянето на WalMart в Щатите и Warehouse в Нова Зеландия, където хората пътуват километри, за да отидат в един голям, впечатляващ универсален магазин.

Но най-интересна е появата на микроцърковните мрежи. Те съставляват малки църковни групи, домашни църкви и подобни, обединяващи се в мрежа, за да се подкрепят и споделят вижданията си и да се отчитат една на друга. Тези мрежи се появиха по целия свят, най-вече под водителството на Святия Дух (а не като внесен модел!). Малките групи са по-близки, сродни и реални. Техните действия навън се извършват чрез техните връзки и взаимоотношения и са много ефективни. Тези групи вместо да стават по-големи, се умножават на брой и създават нови църкви, които стават част от мрежата.

Това явление изпъкна едва пред последните 3-5 години. То се отнася изключително за последните поколения поради силния елемент на лични взаимоотношения.
Сам (Канада):

Бях в екипа на църква Vineyard, но се оттеглих през 1999 г. след лично преживяване с Бог, четейки Божието Слово и книгата на Томи Тени „God Chasers”. Напуснах седмица след последната си проповед. Повече не можех да играя тази игра.

Разбрах, че и моя механик, старей в местна петдесятна църква и мой приятел от 17 години, също е напуснал и се среща с християни по домовете, като тяхното посвещение към Господ не било намаляло. Даже напротив, било нараснало!

Намерих още една група от хора, които бяха напуснали системата. Те се бяха превърнали в общност. Някои от тях все още живееха в домовете си, но други ги бяха продали, бяха се сдружили и бяха купили заедно по-голяма къща, така че да живеят заедно. Те бяха заедно от 1968 г.

Открих и други християни, които се събираха в Tim Hortons, нещо като нашите кафенета Starbucks, където говорели, молели се и се насърчавали един друг. Също така разбрах, че в някои от големите магазини християни се събирали в неделните сутрини, за да си говорят с другите хора, а след това имаха време за общение и споделяне на нуждите, както и на това, което Господ правел в живота им.

Всички те, а и други, свидетелстваха, че са напуснали системата в желанието си за автентично християнство. Те, така както и аз, се бяха отказали от религиозната система, която представя себе си за автентична. Ние гледаме на църквата като на Божиите хора, а не на официалностите на служенията, сградите, десятъците и даренията, на многобройните програми. Не искаме да имаме нищо общо с това.

Започнах да се срещам с други, също така разочаровани като мен. Ние просто се събирахме, ядяхме заедно, разхождахме се, имахме общение. Взимахме децата си с нас, играехме на игри, радвахме се на живота. Хвалехме Бога и споделяхме слово, помагахме си и се грижехме за явните си нужди, участвахме в някои благотворителни дейности в града ни. След една такава година, през ноември 2000 г. аз помолих всички тях (18 на брой) да потърсим Божието мнение за това да станем една организирана църква. Постихме и се молихме в продължение на един месец. След това се събрахме и говорихме за това, което си мислехме, че Бог ни казва. Колкото и да беше странно, то беше следното: „Продължавайте да правите това, което правите, защото към това съм ви призовал и събрал. Вие вече сте църквата и ставате все повече това, което аз искам вие да бъдете.”

Това ме зашемети. Бях готов да основа клетъчна църква, а сега Господ ни казваше, че ние вече сме църквата, която Той иска да бъдем! Няма нужда да казвам, че ние продължихме по този път. Бяхме завладяни от Бога, доближихме се до Него и развихме много по-дълбоки взаимоотношения с Него и с другите около нас. Сега разбираме много по-добре всички онези места в Новия Завет, където се говори за „един друг” и най-вече пасажите с „обичайте се един друг”. Бях смаян от това, което се случваше. Повече никога не исках да се връщам назад, към онова, което познавах преди. Никога.

Сега съм в мрежа с много други хора и открих, че има повече от дузина подобни домашни църкви в моя град, като се появяват нови непрестанно. Разбрах, че мои познати пастори от Vineyard са преобразували три от техните църкви в мрежи от домашни църкви. Има мрежи, които откриват нови начини за изразяване на живота на Исус и Неговото служение, в различни видове мехове... ние вярваме, че това е определено нов образец на църковен живот в Северна Америка.
Кристин (САЩ):

Как „домашната църква” се случи и на мен? Преди няколко години моята малка „пророческа група”, събираща се под крилото на по-голяма църква, се обедини и стана домашна църква. И за наше голямо удоволствие, ние открихме 15 подобни домашни църкви по време на едно събиране, което стана у дома. Много от нас се свързахме помежду си и посещаваме домашните си църкви за различни поучения, ходатайствени нощи или просто за да се събираме и ядем заедно. Нашата домашна църква също така се събра с друга такава, която храни бездомни хора всяка неделя в местния парк (с което на мен ми беше трудно да свикна, защото правехме точно това, което Исус каза да правим: „нахранете бедните”). И сега ние провеждаме нашата неделна „църква” в парка. И вече не става въпрос за „НАС”, а за „ТЯХ”!
Зак и Пати (САЩ):

Що се отнася до нас, ние не можехме вече да си играем на църква. Църквата, на която принадлежахме, се предполагаше, че е с петкратно служение, където хората са екипирани да правят това, което Бог ги призовава. Но както се оказа, тя беше църква на програми, служби и контрол. Бившият ни пастор управляваше всички аспекти на църквата. От хвалението до молитвите.

Моят съпруг беше водач на хвалението. Управлението стигна до там да му казва как да се покланя. Бог и Святия Дух бяха напълно изместени от картинката. Най-накрая той не можеше да продължава така. Той трябваше да избере Бог!! Трябваше да напусне... и да прави това, което Бог го призоваваше да прави.. да Му се покланя в свобода! Що се отнася до мен, аз бях църковен лидер в женското служение, както и дяконеса.

Откакто напуснахме църквата, бяхме обявени за бунтовници и бяхме обвинени, че носим духа на Изавел. Тъжно, нали... Всичко, което искахме, беше Исус и Той да бъде издигнат!

След като напуснахме църквата, с нас имаше хора, които искаха да се покланят на Бог и да се радват в присъствието му чрез дарбата, която Бог беше дал на съпруга ми. Така че Господ разви едно домашно общение и хвалебствена група, на която аз сложих прякора „Бандата от Деяния II”. Всеки път, когато се събираме, някой бива изцелен или му е послужено чрез Бога и силата на Святия Му Дух. В момента при нас се събират 10 до 15 човека.

Към това Бог е призовал моя съпруг... Да води хваление на място, където хората идват до по-голямо разбиране на Божията любов и да изпитват Божието невероятно докосване. Толкова е тъжно като си помислим, че ако беше допуснато подобно служение, то можеше да се случи и в бившата ни църква.

Ние искаме да бъдем част от Божието движение... Ние искаме да привдигнем Неговата църква... не църквата на човешкия ред... Ние искаме да видим издигнат Исус, а хората да го познават по един реален начин...

Доста далеч от тези, които напускат конвенционалните църкви, за да се събират по домовете си, са голям брой християни, които просто напълно напускат. За някои това става поради особено лоши преживявания в църквата – а понякога цяла серия от лоши преживявания:


Боб (САЩ):

Църквата отсреща, Църквата на Христос, провежда съживителни събрания през седмицата. Нашата предна веранда дава много добър изглед към улицата. С Кей сядаме да гледаме, когато те се събират. Някои поглеждат нагоре, но малцина се заговарят, въпреки че сме опитвали.

От доста дълго време ние не „ходим на църква”. Тази вечер, докато си седяхме, си спомнихме за онези дни, преди може би повече от 15 години, когато беше последното ни посещение. А иначе началото на посещенията ни беше в средата на 70-те в Назарянската църква. Мислехме си и се чудехме какво ли правят онези, които познавахме тогава, успешно припомняйки си някои имена, асоциирайки ги с различни събития, въпреки че спомените избледняваха постепенно и се губеха някъде. Ние бяхме силно въвлечени в техните дейности, въпреки че никога не бяхме „вписани” членове. Те ни допуснаха вътре и истински ни обичаха, както си мисля. И на двамата с Кей ни липсват приятелствата с три или четири двойки, с които си допаднахме, ходехме си на гости, дори планирахме да включим и много приятели от църквата. Тези социални взаимоотношения ми изглеждаха добре.

През второто лято ме назначиха за представител на отбора по софтбол в лигата на местната църква. Мое задължение беше да ръководя отбора. Аз си мислех, че това ще е лесна работа. В края на краищата имах работа най-вече с християнски мъже, правейки упражнения и развивайки взаимоотношения с тях... без страх от конкуренция, неприятно поведение или нагласа. Участвайки преди това в различни лиги в града и армията, бях виждал онзи натиск да се спечели на всяка цена, който понякога предизвиква трудни емоции, които могат да прераснат във физическа саморазправа. Но не и в църковна лига!

Фил беше винаги готов да помогне и да прави нещо. Ако бяхме отбор домакин, моя работа също така беше да проверявам дали игрището е готово за игра. Тревата да е подрязана, базовите линии да са очертани, всичко да е тип топ. Никой друг освен Фил не идваше да ми помага. Тогава трябва да е бил на около 19 години, беше малко бавничък, и физически, и умствено, но съвсем леко. И въпреки че в очите на някои хора той да е изглеждал „особено”, аз знаех, че Фил искаше просто да има приятел и да бъде такъв... а също така знаех, че иска да играе софтбол. Илюзиите ми щяха да се разпаднат след време. Фил не беше играч, но какво пък, това беше църковна лига, за хора с големи сърца и благотворителна нагласа. Щях да го пусна да играе.

Дясното поле беше мястото за него. Фил рядко хващаше нещо. И като си помислиш, че този отбор нямаше и добри играчи отляво... Наблюдавах, докато един умник стъпи на плочката от грешната страна. Намеренията му бяха очевидни, знаейки, че способностите на Фил да хваща са 1 на 100. Аз задържах дъха си. Нямаше как да помогна... Фил пропусна съвсем обикновена топка и няколко момчета наистина ми се ядосаха. „Изкарай го!”

Аууу... хайде де, момчета, това е за забавление, това е просто игра, нека да играе.” Един от тях дойде пред мен и хвъли батата на земята... „Аз съм тук, за да спечеля, ако ти не си, то си губя времето”... и си тръгна - качи се в колата си и си отиде у дома. Аз стоях там шокиран, наранен, объркан... Само Фил дойде при мен. „Всичко е наред, Боб, не искам да създавам неприятности, ще си седна.” Това наистина съкруши сърцето ми.

Сега, да ви кажа това се случи преди много години, но все още е толкова ясно в ума ми. Имаше такова въздействие върху мен, че не мога да го забравя. Но „най-добрата част” следва. В този момент на недоумение какво да правя, аз видях „заместник пастора”, който беше там и наблюдаваше спектакъла... „Боб, не се притеснявай. Ако той спре да идва на църква, няма да е голяма загуба. Той така или иначе не дава голям десятък”. За един миг много от моите представи се строполиха. Колко ясно аз разбрах стойността на човека. Изграждаше се нова сграда и мислите ми се върнаха към последната неделна сутрин, когато проповедта на пастора беше върху десятъка. „Разгледах книжата ни тук и видях, че някои от вас или не правят нищо, или ограбват Бога”. А сега тук беше другия „проповедник”, който постави много наясно за какво става въпрос ... за пари.

Няблюдавахме ги тази вечер, когато отидохме на църква... очевидната им близост, приятелство, разговори... Стояхме там тихичко за известно време... Тогава Кей тъжно каза: „Липсва ми това”. Аз познавам сърцето й и знаех какво има предвид...Казах й: „На мен също, мила, на мен също”.



Тери (САЩ):

Преди няколко години аз също напуснах църквата си, плачейки неконтролируемо поради тъгата в духа ми. Докато служителят се изправяше да проповядва, жени (най-вече) ходеха напред-назад по пътечките, правейки някакви движения, наподобяващи тези на пилетата. Служителите очевидно мислеха, че това е от Бог. Никога не съм говорила срещу тях или срещу нещо, в което те участват, тъй като аз съм просто една овца от стадото. Но аз не участвах в това и няма да го направя. Оттогава се случиха църковни разцепления и като че ли водачеството придоби някакво разпознаване. Според мен в тези неща са въвлечени добронамерени, но неразпознаващи и невежи овце. Святият Дух може да прави някои наистина странни неща. Аз също съм виждала и правила някои такива под Негово влияние. Но има неща, които не са от Бог.


Други, които са напуснали, казват че повече не могат да издържат предсказуемостта на една и съща „рутина”. Къде е животът? Къде е жизнеността на Христос? За тях дори много от т.нар. „изпълнени с Духа” църкви изглеждат доста отегчителни и предсказуеми. За тях ставало все по-трудно да се насилват да ги посещават всяка седмица:


Шоун Мари (Кайманови острови):

Аз също съм вярваща, криеща се у дома тихо с Господа, поради голямата празнота, скука и неудовлетворение в църквите, като имам предвид изпълнените с Духа църкви. Аз живея на Каймановите острови и поддържам връзка с вярващи от целия свят по интернет. Толкова много от тях страдат и са оставени да страдат край пътя от липса на духовна храна – „глад”! Вярвам, че сме на ръба на цял нов духовен взрив, експлозия и издигане на една нова и силна Божия армия.
Крис и Рик (САЩ):

Ние НЕ сме „бунтовни” или „отцепници” или бебета християни... Ние бяхме спасени преди повече от 20 години и имаме голям син, който ОБИЧА Исус и е пастор. Преди бяхме „църковни водачи” и имахме служение в затвора в продължение на 7 години... Не можем повече да търпим „рутината” да ходим всяка седмица да слушаме един и същи човек, говорещ ПОРЕДНОТО слово...
Бил и Бони (Канада):

Ние бяхме толкова неудовлетворени от църквата в продължение на няколко години. Словото вече не се проповядва, а това, за което се казва, че е „движение на Божия Дух”, определено не е. Аз се молих и помолих Господа да ни покаже къде можем да открием други християни, които също са гладни за Исус. Бяхме обвинени в отстъпничество и скачане по църквите. Посетихме няколко църкви, но никъде не открихме такава, където Исус е възвишен.


Доста от тези, които писаха, виждат прекалено много двойни стандарти в църквата – да се проповядва едно, а да се върши друго. След известно време това повлияло на желанието им да бъдат там. Те не са искали да напускат, но в определен момент им станало прекалено:


Джералин (САЩ):

Аз съм една от тези, които не могат да намерят църква, която действа като такава според книгата на Деянията в Библията. Уморена съм от многото християнски църкви, контролирани от един човек (Пастор, Свещеник, Преподобни и т.н.). Божията идея за църквата (ecclesia) не е това, което става в повечето църкви. Той искаше всички ние да бъдем равни по важност и да използваме духовните си дарби, така че църквата да благоуспява. Той имаше стареи в църквата, учители, ученици и апостоли. Ние трябва да излезем от модела на ходене на църква и да осъзнаем, че ние СМЕ църквата. Ние трябва да сме тяло от вярващи със специфични задачи, за да занесем евангелието в загубения свят.

Поучението в църквите е важно. Но има време, когато ние трябва да извършим това, на което сме научени. Да живеем това, на което сме научени. Толкова много християни изглеждат повече като от света, а не като Божии деца. Ние трябва да живеем различен живот от всички останали, така че нехристияните да огладнеят за това, което имаме ние.
Дъглас (САЩ):

По-добре е да бъдеш истинен с Господ, отколкото да ходиш на църква и да играеш на играта по-свят-от-теб, докато не срещнеш всички тях в ежедневния живот и видиш как тези по-святи-от-теб живеят всъщност... Това иска Бог от нас -. в нашия реален живот да не се правим, че живеем както си мислим, че трябва да се държат хората от църквата...Той ни обича за това, което ние наистина сме.
Д.Д. (САЩ):

Ние бяхме църковни водачи, стълбове на вярата, молитвени войни и ходатаи, вярно работейки в църквата в продължение на 20-30 години...Но хората изглеждаха като прокълнати от някакъв вид манталитет на териториите и бяха по-загрижени за собствените си имперски здания на лично служение, отколкото за изграждането на Божието царство... След много години стигнахме до тъжното заключение, че „действащите власти” на върха на църковната структура не искаха да бъде изградена църква по модела, който Бог заложи в Библията, но по-скоро да изградят нещо по модела на бизнес света... Помислете за това: Какво щеше да стане, ако Ной не беше построил Ковчега по модела, който Бог му даде?... Ами ако Соломон не беше построил храма според модела, който Бог даде на Давид?... Докато „църквата”, за която Исус умря, за да се роди, не бъде построена според Неговия модел, ще виждате все повече отвратили се да напускат църквата, която е изцяло ориентирана към програми, без „истинско” движение на Бог.
Мери Джен (САЩ):

Всичко сме виждали. От мъртви църкви на компромисите, до приповдигнати фалшиви църкви, които ни казват, че само ако направим това или онова, ще дойде следващото ниво. И разбира се, най-голямата доктрина на нашето поколение, е че ако давате повече пари, всички проблеми ще бъдат разрешени, и даже още по-зле, че Той ще ви изцели, ще оправи брака ви, ще ви залее с много пари и т.н.


Мишел (САЩ):


Бях далеч от Бог в продължение на много години и съвсем наскоро намерих своя път назад към Него. Или по-точно, Той каза: „Достатъчно!” и аз се подчиних. Опитвах се да се върна. Последният път, когато отидох на църква, пасторът проповядваше и имаше такъв обезверителен дух, че едвам издържах. Като че ли той вече сам не си вярваше. Това е усещането ми като цяло. Църквата е социално време. Време да се облечеш и да участваш в „свято” бърборене. Дарбите са забранени, няма загриженост за истинските нужди на братята, а грехът е захаросан...
Вики (САЩ):

Напуснах родната ми църква (харизматична, многокултурна, североамериканска) преди осем месеца. Посетих други църкви и молих Святия Дух да ме води какво да правя. Липсва ми общението, сигурността, водителството, които ти дава събранието.

Наскоро посетих старото ми събрание. Помислих си, че трябва да се върна и че нищо друго освен глупавата ми гордост не ми пречи да направя това, което Бог искаше. Изморена съм да съм сама и без духовно семейство за емоционална подкрепа. Но пак имах старите си усещания. Водачеството иска моите десятъци, присъствието ми и сляпо подчинение. А повечето от християните искат „топло и чистосърдечно” християнство...
Марлийн (Нова Зеландия):

Аз съм един от тези християни в „пустинята”, за които говорите във вашия имейл. Аз лично съм напълно убедена, че това, което чувствам и изпитвам, е „от Бог”. Ето как започна всичко: бях помолена да се присъединя към водачеството на една нова църква преди няколко години. Видях, че много ми тежеше състоянието на църквите тогава. Често по средата на хвалението върху мен идваше ходатайствен дух и плачех почти неконтролируемо. Чувството беше на голяма мъка и печал. Когато помолих Господ за някакво разбиране, единственото, което получих, беше че присъствието му е наскърбено. Почувствах, че Той е напуснал църквата и че ние си вършихме работата, без въобще да го почетем. Мисля си, че църквата като цяло беше загубила пътя си. Бог казва достатъчно е достатъчно. Наскоро се преместих в друг град и в една от църквите, които посетих, като че ли има повече живот, но като цяло игричките и фамилиарността са толкова пропити в живота на мнозина, че те няма да разберат дали Бог е там или не. Не обичам да подкрепям нещо, което не функционира ефективно. Къде е неговото присъствие в общите събирания? Време е да извикаме към Бог и да кажем: Няма да се откажа, докато не дойдеш!

Много хора, с които си говоря, се чувстват по същия начин. Аз съм дълбоко посветен християнин вече 20 години. Не напуснах църквата поради горчивина или нараняване. А просто защото тя не върши Божиите дела!


Други имат много да кажат за начина, по който е устроена църквата днес и факта, че той не изглежда особено библейски или христоподобен според тях. Тези хора често имат да кажат доста интересни неща:


Орландо (САЩ):

Ясно е, че църковната „система”, която е развита, одобрена и приета измежду мнозина, които са част от това, което се счита за „централно християнство”, не функционира според примера на Новозаветната църква, даден ни в Писанията. Вместо един активен, жив, нарастващ, произвеждащ, обединен и безкраен организъм (Тялото Христово), се е формирала една узаконена организация, един частен социален клуб за елита...

Доказателството, подкрепящо факта, че днешната църковна система не е положена според Новозаветния стандарт, са фрази като „обикалящи църквите”, „моята църква/твоята църква” или дори въпросът „на коя църква си член?” Тези фрази са станали много обикновена и въприета част от християнския речник на мнозинството.
Ричард (САЩ):

Приятелю, църквата не е и пак ще кажа НЕ е място, на което да ходиш. Църквата е нещо, което ти СИ. Ако ти не си църквата, то тогава посещението на някаква сграда няма да те направи Църквата. Може да заведеш коня в гаража, но това не го прави кола.
Марша (Нова Зеландия):

Християнският свят е много подобен на светския по отношение на въпроса: „С какво се занимаваш?” Заниманието определя кой си. При християните – „Коя църква посещаваш?” определя кой си в Христа. Толкова е погрешно – но се случва редовно. Надявам се един ден хората да спрат да го правят. Не съм свързана с определена църква вече 2 години. Чувствам се удобно с моя Бог, който наистина е насладата на душата ми. Той ме разбира както никой друг.
Бети (САЩ):

Открих Исус като мой Спасител, когато бях на 6 години, в една църква Foursquare. Сега съм на 57. Повечето години прекарах в църковната система. И участвах в „служението” на църквата. Поучавах в неделното училище, ръводех хора, свирех на пиано, бях секретарка на пастора. Но сърцето ми винаги копнееше за повече. Така открих домашните събирания на Aglow, Full Gospel Business Men. Продължавах да търся. Помня преди 10 години, че попитах Исус: „Това ли е църквата, която си казал, че ще изградиш?” По онова време сърцето ме болеше за църквата, за всички тези човешки програми и липса на Божието присъствие и движение. По онова време някой ми даде една книга, която отвори очите и сърцето ми, за да видя истината за петкратното служение в Ефесяни 4 глава. И видях как това не се съчетаваше с църковната управленска структура тогава.

Ходех от църква на църква известно време, надявайки се да намеря някоя истинна. Но не би. Толкова е трудно да си в пустинята. Жадувам за общо хваление. Аз хваля Бог сама вкъщи, но без съмнение ми липсва динамиката на общото хваление. Вие сте прав, не можем да стоим в пустинята, накрая трябва да се съберем. Но... ние не можем да направим това „събиране” на Исусовата Църква. Само Той може.


Някои от имейлите, които получих, са от хора, които са намерили за изключително освобождаващо да бъдат незаети от „църковни дейности и забрани, такива каквито си ги знаем”. Сега са способни да постигнат много повече за Бога, отколкото преди. Един възхитителен имейл дойде от група по-възрастни жени, които са извършили толкова много:


Пат (САЩ):

Нашата малка група е свободна да прави всякакви форми на служение, които може би никога не бихме правили или дори познавали, докато бяхме заети с църковните дейности. Ние направихме 3 Алфа курса (двама от младежите, които приеха Господа на първия Алфа курс сега служат с драма в една огромна църква), създадохме и участваме в група, която работи с млади хора в местната военна база. Работим и с местната младеж. Три от нас служат в управлението на служение, което е в помощ на местната общност... Подкрепяме, както финансово, така и духовно мисионер в Мозамбик. Спонсорирахме женски приют... Аз поучавам в библейски клас всяка седмица в местно общежитие, докато друг член от нашата група е местния ръководител на CWA. Друга от нас стана лицензиран съветник по наркотиците, като тя използва християнско съветване. Друга създаде приютен център като свой бизнес

Ние правим това, което не бихме могли да правим в една традиционна църква. Ако четири възрастни жени могат да имат толкова служения, само помислете какво ще стане, ако хората спрат да гледат в гърбовете си и започнат да взимат на сериозно голямата заповед... Ето ни нас, една малка група жени, но със силата на мощния Бог! Какво би станало, ако всички, които са помазани за служение, бяха свободни да се движат така, както Духът ги води?
Важно е да помним, че публикуваните тук имейли са характерни за хиляди християни, които сега напускат църквите поради множество причини. Получих стотици отговори на моята първоначална статия – но мога да публикувам само част от тях тук. Това движение е огромно. То се случва в глобален обхват и епизодични доказателства предполагат, че се разраства с феноменална скорост.

За всеки публикуван тук имейл има много други, които изразяват подобно мнение. Трябва да се изправим срещу фактите: хиляди посветени, молещи се християни напускат църквите ни – мнозина без намерение да се върнат. Статистикът Джордж Барна е събрал данни, които показват, че в момента десет милиона от тях са само в Америка. И ние отчаяно се нуждаем да чуем причините, поради които те напускат.




Каталог: userfiles -> statii
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
statii -> Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница