Извън църквата” Андрю Стром Защо десетки хиляди посветени християни напускат църквите? Това някакво „движение” ли е?



страница5/6
Дата17.09.2016
Размер1.11 Mb.
1   2   3   4   5   6

ДЕВЕТА ГЛАВА


ХРИСТИЯНИТЕ „ИЗВЪН ЦЪРКВАТА”, ПОСЕЩАВАЩИ ЦЪРКВА

Изглежда има огромно мъртво вълнение на „недоволство” в църквата понастоящем. Може ли Бог сам да причинява това, подготвяйки голяма промяна и реформация в народа си? Доста от тези, които ми писаха, са все още в църквите си, но се намират в трудно време, търсейки причината все още да са там. Следните имейли обясняват причините, които мнозина дават за тяхното растящо недоволство.


Норийн (Южна Африка):

Аз съм една от тези, които са вътре, но и вън, ако ме разбирате. Чувствам се далеч по-сигурно в личното си взаимоотношение с Господ у дома. Също така никога не съм сигурна дали това, което се случва в църквата, е правилно. Ужасно е, защото тази вечер можех да отида на църква, но избрах да не ходя. Това ме кара да се чувствам виновна. Но пък никога на съм се чувствала по-близо до Господ.”
Канди (САЩ):

Аз не съм „извън църквата” в момента, но понякога се чувствам сякаш съм. Върнах се в една изпълнена с Духа църква, към която се „присъединих” преди седем години. (В продължение на 3 години бях в една друга подобна църква, която се разпадна, после в продължение на 4 години бях в една църква, не изпълнена с Духа). Знаех, че трябва да се върна в изпълнена с Духа църква... Разбрах, че членството ми е прекратено и трябваше да се „присъединя отново”, за да стана член... Все още не съм направила това... Не знам защо е необходимо. Пасторът организира различни неща, за да привлече нови членове. Не че е грешно, но ако имахме истинско съживление, хората щяха сами да идват, нали? Както и да е, трудно ми е да продължавам, при все че знам, че трябва. Чувствам се като на едно много сухо място, включително, когато съм в църквата. За всеки един, който е „извън църквата”, сигурно има поне един „в църква”, който се чуди защо е там.
Вики (САЩ):

Възможно ли е да си в пустинята и все още да участваш в някоя църква? Аз съм солидарна с тези, които са в пустинята и са напуснали църквата, и съм мислила да направя същото, но получавам смесени послания и докато не съм наясно с определената ми посока, не смея да мръдна, при все че съм толкова надалеч от църковните програми. Аз мисля, че съм „християнин извън църквата, посещаващ църква”, приключил с програми и празни хваления, гладуващ за истински взаимоотношения, центрирани върху това, което върши Бог, и жадуващ да види плодове, дори ако това означава да се изрежат някои стари клони.
Алистър (Австралия):

Ние все още ходим на църква, но без надежда. Понякога се чудя дали настоящата структура ще бъде разрушена и истинската невяста ще въкръсне като феникс от пепелта, или истинската църква ще бъде изградена в допълнение на настоящата, което става още по-неуместно.

Със съпругата ми имаме две много силни желания вътре в нас. Да видим изкуствата изкупени и да видим църквата да бъде Исус на действие в света около нея.

Много от тези хора ми казаха, че се чувстват сякаш не се „връзват” с това, което става в тяхната църква. Те се мотаят наоколо, но не се вместват в това, което се случва:



Джил (Нова Зеландия):

Със съпруга ми след като бяхме активно въвлечени в църква изпълнена с Духа от 1965 г., прекарахме 2 години „извън църквата” и съвсем наскоро се върнахме и започнахме отново... в друго общение.

При все това аз сядам там всяка неделя, чувствайки се толкова не на място, чудейки се какво ми е грешното. Дори ми е трудно да участвам в общото хваление... докато вкъщи... когато съм сама, се чувствам толкова по-близо до Бог. Ние не сме от тези, които сменят църквите, участвали сме в домашни групи и библейски изучавания, докато сме били в църквата. Но откакто бяхме „навън” за мен е по-лесно да общувам с тези, които са извън църквата по каквато и да било причина... някои просто са паднали в пукнатините. Ние не искаме да сме самотни рейнджъри, вършейки свои си дела, но като че ли това, което става с нас, е нещо, което Бог прави.
Клаудия (САЩ):

Със съпруга ми точно имахме дискусия за това дали сме били или не призвани извън организираната църква. Ние все още посещаваме църква в неделя, но като че ли не се вместваме там. Сядаме измежду хилядите и слушаме „добро послание”, но „не сме свързани с тялото”. Ние искаме да бъдем. Опитвали сме да се свържем, но само за да бъдем изблъскани. Ние виждаме толкова много контрол в местните църкви, които посещаваме. Знам, че да бъдеш изолиран не е отговорът.

Доста от тези хора казват, че са забелязали други около тях, които изглеждат неспокойни и недоволни. Това е явно доста разпространено явление:



Питър и Дорийн (Нова Зеландия):

Имам слаба връзка с англиканската църква и съм се срещал с толкова много хора, които са гладни за нещо, което те не познават! Има неспокойство в техните сърца, така както вие казвате: „Те се скитат от църква в църква”...
Ърлийн (САЩ):

Имам приятели, които в голямата си част са напуснали църквата. Аз все още ходя в моята. Причината е, че НЕ съм чул от Бог да ми каже да направя нещо друго. Аз поучавам в неделно библейско училище, както и в някои групи за изучаване с различни хора в техните домове, и знам, че Бог ме е призовал да поучавам. При все това, не ми е достатъчна църквата така, както обикновено. Обезсърчен съм, че не виждаме много повече от „знаменията, които следваха повярвалите” и установяване на тъждественост. Дарбите на Духа са много оскъдни, не се случват толкова много спасения, а църквата се е превърнала в християнски клуб според мен...


Ейлийн (САЩ):


Ние сме част от онези християни, които са абсолютно неуверени в църквата си. Единственото, което ни държи вързани за тази църква напоследък е, че децата ни участват в младежката група и чувстваме, че те имат нужда от своите контакти.

Във всяка църква, в която сме били, било то петдесятна, харизматична, баптистка...каквато и да било...нещо липсва във всяка една. Чувствам като че ли на църквата на това поколение й липсва „пълнотата” в Христос. Като че ли винаги има една голяма слаба област. Не казвам, че ние сме съвършените християни и че знаем всичко... това е далеч от истината... но има толкова много неща, които липсват.

Научих толкова много и най-вече пораснах у дома в молитвената си стаичкa, търсейки Бог и изучавайки Словото Му. Духовният ми растеж, а и този на съпруга ми, не идват от посещение на църквата. Той идва от прекарване на време с НЕГО у дома. Църквата е станала повече като социален час, отколкото на търсене на Бог. Би трябвало да вършим нещата, които Исус правеше (чудеса, изцеления, освобождения, възстановяване и т.н.) и дори по-велики!! Особено в последните дни!!

Много от тези, които ми писаха, споменават каква „празна” опитност е станала църквата за тях и как се чудят какво може да се направи, за да се променят нещата:



Рути (САЩ):

Като че ли аз само си топля мястото в църквата. „Дейностите” и „програмите” там са толкова празни. Ние се превърнахме в социален клуб с манталитет на „благослови ме”... По-добре се чувствам, когато прекарвам сама време с Исус и Неговото присъствие, отколкото да го търся в тяло от хора, които прекарват цялата служба, гледайки часовниците си и опитвайки се да решат колко от техния ден ще бъде използван за църковната служба...
Холи (САЩ):

Лично аз се чувствам като в духовен затвор през последните 4-5 години. Църквата, която посещавам, провежда страхотни служби, различни програми красят стените и т.н., но всичко това не ме впечатлява и ме оставя равнодушна в сърцето ми. Защото...

Може би защото гледам на другите, а не фокусирам очите си на Исус (????)

Защото гледам на другите, които след службата се връщат в онова, което си правят, което не е съвършено пред Бог.

Какво означава невероятно „докосване” от Господ, ако няма продължителна промяна, когато усещанията преминат??

Аз се отнасям неохотно към онези, които искат да дойдат на църква с мен. През повечето време чувствам, че водейки ги там, това ще ги заведе единствено до робство към църквата, а не до взаимоотношения с Господ... Аз не искам някой просто „да дойде на църква” с мен, аз искам да „дойдат при Исус”!

Като че ли не се набляга много на личните взаимоотношения на човека с Бог. По-скоро на взаимоотношенията с пастора и служителите, или на нашето лично служение в конгрегацията.

Нямам каквото и да било желание за служение или водаческа роля в църквата. Виждала съм го и преди, правила съм го и съм изморена и невпечатлена от това (така както и немотивирана).

Мисля си, че няма по-голяма радост от това да посетиш затворените, вдовиците, болните, страдащите, онези, които спят тихо до вратата на църквата, а никой не ги забелязва, защото са толкова заети да „служат” на изгубените. (Изгубените стават още по-изгубени, а спасените – пренебрегнати). А ако видят, че някой не идва известно време, са прекалено заети за да разберат защо и къде е този човек. (Много често тази „заетост”е свързана с църквата!)

В същото време аз съм гладна. Толкова отчаяно гладна да намеря в местно общение това, което е в духа/душата ми и ме прави ужасно гладна и незадоволена от това, което се предлага там.

Изследвах сърцето си, за да видя дали това не е мойто „аз”. Ако има неща, за които да се покая, да се погрижа, да сложа под кръвта и т.н. Разбира се, че има такива. Но не е само това, което ме прави да гладувам духовно.

Аз не искам „добра” служба в местната ми църква. Не искам да участвам в „повече” програми и служения. Не искам позиция в местната конгрегация.

Може би просто искам да бъда нахранена. Но нахранена с какво? И защо се чувствам толкова гладна духовно? Словото казва: „опитайте и вижте, че Господ е добър”. Може би аз не „опитвам”. Ако е така, аз искам да опитам! Но не искам да опитам просто нещо, което пасторите приготвят и поднасят на всяка служба. Не искам да бъда на трапеза и да си избирам какво би могло да ме задоволи духовно или да получавам „тръпки” от Святия Дух, които някой ми е приготвил.

Аз просто искам БОГ!!!
Мерилин (САЩ):

От много дълго време не съм получавала нищо в църквата. Хвалението е слабо... всички бързат за някъде, тъй като имаме последователни служби. Няма време да оставим Святия Дух да се движи. Но искам да ви кажа защо стоя. Стоя заради децата. Не съм там, за да взимам, но за да давам. Можем да направим службите за децата живи и значими. Децата имат нужда от нас там. Аз получавам повече давайки на децата, отколкото да посещавам службите.
Донна (САЩ):

Не мога да ви кажа колко много пъти съм ходила на църква, за да се срещна с Бог, само за да остана разочарована и понякога дори в сълзи.

Църквите, които съм посещавала тук в Америка (в Орегон, където живея и в Тексас) са мъртви и сухи (при все, че са така наречени „изпълнени с Духа”), така че трябва да се насиля, за да отида, или по-скоро не мога да се насиля да отида.

Чудех се дали има нещо грешно в мен, защото мразех толкова много всичките ми приятели да ми разказват как „присъствието на Господ било толкова силно”, докато моите мисли (никога изказани разбира се) бяха: „УФФ! По-добре се чувствам при зъболекаря ми.”

Обичам Исус тооооооооооооооолкова много и имам толкова хубаво време с Него у дома, че просто не мога да разбера защо често се чувствам толкова зле на църква. Говорила съм с толкова мои неспасени приятели и роднини, с които без изключение е било злоупотребявано от „християни” и „служители”, че аз непрекъснато се опитвам да ги убеждавам, че не Бог им е причинил това.

За съжаление повеечето „християни” дават на Бог толкова лошо име, че неспасените не искат да имат нищо общо с Него. Сега се моля постоянно: „Господи, ако аз те представям погрешно, спри ме с всички възможно средства”. Не искам в съдния ден да давам отчет за всичко онова, което е държало хората далеч от Бог заради мен.

Сега знам, че има може би милиони от нас, които се чувстват по същия начин относно „организираната религия”, залагам си обувките, че извеждането от „църквата” е движение на Бог. Той казва така: „Излез от нея, народе мой, и не участвайте повече в греховете й”.

Много от тези хора „в църквата” ми казаха, че се намират в объркано състояние относно това какво да правят и къде да отидат. Те имат толкова малко възможности. Те наистина не виждат Бог да се движи в тяхната църква, но никъде другаде не изглежда да е по-добре. Какво наистина може да се направи, за да се излекува това неспокойство, обхванало западното християнство?



Сондра (Австралия):

Въпреки, че останах в църковната система, аз просто не знам какво да правя. Мислех за това, че „ставам толкова странна и не в ред”.

Не искам да съм извън Тялото, просто извън „комерсиализираната” църква... такава липса на ходатайство, търсене на Бог, тихо време на дълбока молитва! И за да бъдем напълно честни, няма никакво покаяние! Всъщност покаянието като че ли е мръсна дума в църквата. Толкова е неудобно да се даде необходимото й значение, което Бог изисква от нас за здравословен духовен живот. И всъщност покаянието беше изместено от самоизграждането и гордостта от това, което правим! Като че ли нашата църква се рекламира така, сякаш е толкова достойна и права относно Божиите планове, цели и благословения. Свивам се в духа си и се чувствам зле всяка неделя, когато седя два часа в „Нека да търсим Бога”, когато всичко, което изглежда, че търсим, е самите нас и хубаво социално време.
Шерил (САЩ):

Толкова сме разстроени вече и ни е писнало от това си играем на църква. Бяхме посветени младежки водачи в продължение на 10 години и бяхме обявени за бунтари заради нашите виждания относно състоянието на църквата през последните години. Ние сме се оттеглили от църквата, но се колебаем за това да я напуснем напълно. Чувствата ни са следните – ако всички от „нас” напуснат, кой ще каже на останалите, които се чувстват по същия начин, че не са сами и не са „странни”?

Във всички аспекти в живота си ние сме изключително посветени на Бог и сме много по-близо до Него от когато и да било. Странно е как всичко това работи! Познаваме много хора, които или са на ръба да напуснат църквата напълно, или вече са го направили. Тук в Онтарио това се случва с опасна скорост. Толкова много от нас се чувстват по този начин и правим същите ходове, без да знаем, че други минават през същите места. Не мога да помогна, но си мисля, че Бог наистина извежда армията си навън за известно време, но за колко – кой знае?
Таит (САЩ):

Още от първата година, от когато се чувствах разстроен за моята църква и нейните светски начини да си върши нещата, за хората по пейките, в страх от човеци, а не толкова от Бог, аз мислех да напусна, защото бях по-фокусиран върху грешните неща, отколкото върху Господ. Бог много явно се движи в църквата ми, създавайки нов мех, но съм изключително объркан поради хората, които държат на стария мех и отхвърлят възможността за новото.
Леа (САЩ):

Понякога си мисля, че за мен би било по-лесно да посещавам редовно църква, така че да избегна загрижените коментари от моите християнски приятели, които вярват, че аз съм в неподчинение. Всъщност аз ходя на църква поради вина, но всеки път, когато ходя, чувствам сякаш Бог ми напомня, че ме е призовал навън. Не извън общение с братята и сестрите, но извън организираната църква.

В случаите, когато ходя там, се чувствам толкова празна. Чувам пасторът да ми казва колко е важно да си част от църквата. Чувала съм това толкова много пъти, че се чудя защо толкова много пастори постоянно го напомнят. Чудя се защо те не усещат, че Бог е достатъчно голям, че да се срещне с нас в домовете ни без организирано хваление, проповеди или неделно училище за децата.




Каталог: userfiles -> statii
userfiles -> Седмичен информационен бюлетин
userfiles -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
userfiles -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
userfiles -> Закон за бюджета на доо- 2012 г., Кодекс за социално осигуряване, 6 наредби,свързани със социалното осигуряване
userfiles -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
userfiles -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
statii -> Живота на Новозаветната църква от Франк А. Виола


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница